№ 268
гр. Пловдив, 25.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Мария П. Петрова
Стоян Ат. Германов
като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500546 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 9641/09.09.2021 г. от М. Д. Д. с ЕГН –
********** против Определение № 640/02.08.2021 г. по гр.д. 20215300101402
(1402) по описа за 2021 г. на Окръжен съд – П. (ПОС), с което е прекратено
производството по делото. Според жалбоподателя Определението е
неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е нарушено европейското право.
Изразява становище, че следва делото да бъде прекратено от ПОС, тъй като
ответник по внесената искова молба е ПОС и делото да бъде изпратено на
Апелативен съд – Пловдив за определяне на друг равен съд за разглеждането
му. Смята, че е налице отказ от правосъдие. Иска отмяна на обжалваното
Определение и връщането му с указания делото да бъде изпратено на
Апелативен съд – Пловдив за определяне на друг равен на ПОС съд, който да
гледа делото срещу ответника ПОС.
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице – ищец, засяга
обжалваемо, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК прекратително определение и
откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима,
а разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна по следните
съображения:
1
Окръжен съд - Пловдив е сезиран с искова молба вх. № 3193/01.06.2021
г. от М. Д. Д. с ЕГН – ********** срещу Пловдивски окръжен съд с правно
основание чл. 2в от ЗОДОВ и посредством нея са предявени като частични
искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 324500 лева от обща сума 3500000 лева и обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 129000 лева, частично от
3500000лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата
на завеждане на исковата молба.
В исковата молба е посочено, че срещу Пловдивски окръжен съд били
заведени искови молби в СГС и СРС, но те изчезнали при положение, че още
преди повече от седем месеца следвало да бъдат прехвърлени по подсъдност
на Окръжен съд - П., поради което ищецът се принудил да заведе настоящата
искова молба директно в ПОС срещу ПОС.
С оглед на тези данни в исковата молба, с Разпореждане № 440 от
02.06.2021 г. ПОС е постановил да се изискат справки от СРС и от СГС
относно наличието на образувани и висящи дела между настоящите страни с
посочване на етапа на производството и изпращане на копие от исковата
молба.
В отговор е постъпило писмо вх. № 6848/26.07.2021 г., от Софийски
градски съд, според което в този съд е образувано гр.д. 9897/2020 г. с ищец М.
Д. Д. и ответник Окръжен съд – П., като с определение № 14503/20.11.2020 г.,
производството по това дело е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на Софийски районен съд и ето защо препис от исковата молба не
може да бъде изпратен.
Постъпило е писмо вх. № 6425/19.07.2021 г. от Софийски районен съд с
приложен заверен препис от искова молба с вх. № 22017732/18.09.2020 г. по
гр.д. 45018/2020 г. на 174 състав, като делото е висящо пред съдебния състав.
Видно от съдържанието на приложената искова молба страните, основанието
и претенциите са идентични с внесената искова молба пред ПОС, с
изключение на размера на частичните претенции за имуществени и
неимуществени вреди.
С обжалваното Определение № 640/02.08.2021 г. Окръжен съд – П. е
2
приел, че настоящото дело и висящото пред СРС дело са между едни и същи
страни, на едно и също основание и за същото искане, като ищецът не е
посочил, че предявените с исковата молба частични искове се отнасят до
различни части на вземанията му и с оглед твърденията му, че първоначално
бил подал същата искова молба пред СГС и СРС е приел наличие на
основанието по чл. 126 от ГПК е и прекратил производството по делото.
При справка в АСУД се установява, че с Определение № 20193325 от
03.10.2021 г. по гр.д. 45018/2021 г. по реда на чл. 140 от ГПК СРС е оставил
исковата молба на М. Д. Д. без движение за отстраняване на констатирани
нередовности, т.е. делото е висящо пред СРС.
Настоящата инстанция намира, че сезираният с исковата молба съд
следва при постъпването й първо да извърши преценка относно това дали по
правилата на родовата и местната (в случаите, в които служебно следи за
спазването й) подсъдност е компетентен да разгледа предявените
посредством нея искове, тъй като се касае за предпоставка за допустимостта
на производството и при извод за надлежното му сезиране съобразно тях да
прецени дали съдията-докладчик, на когото делото е разпределено, може да
участва в неговото разглеждане от гледна точка основанията за отвод по чл.
22, ал. 1 от ГПК. От разглеждане на делото се отстраняват съдиите от съда, на
който делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност, за
които е налице някое от основанията по чл. 22, ал. 1 от ГПК, препятстващи
възможността им да участват в разглеждане на делото. Едва когато поради
отвод на всички съдии от съответния съд разглеждането на делото стане
невъзможно, същото се изпраща за разглеждане в друг равен съд от
горестоящият нему на основание чл. 23, ал. 3 от ГПК. Посоченото основание
за определяне на друг равен по степен съд в случая не е било налице, тъй като
съдиите от състава на сезирания Окръжен съд - П. не са отстранени от
разглеждането на делото, поради което доводите в частната жалба във връзка
с обжалваното определение за изпращане на делото на Апелативен съд -
Пловдив като по-горна инстанция за определяне на друг равен по степен съд
са неоснователни. Постановяването на съдебния акт от съдия, за когото е
съществувало основание по чл. 22, ал. 1 от ГПК за отстраняване от
разглеждането на делото, не обосновава нищожност или недопустимост на
този акт, а би рефлектирало върху правилността му в случай, че поради
3
предубедеността на съдията се е достигнало до противоправен краен резултат.
Следва в тази връзка да се има предвид, че в настоящото производство по
частната жалба съдът действа в условията на пълен въззив без да е ограничен
от оплакванията в нея и е длъжен служебно да провери всички правно
релевантни факти, за да осигури прилагането на процесуалния закон, с което
би било отстранено евентуално допуснатото от първата инстанция
процесуално нарушение.
По същество е установено от фактическа страна, че на 01.06.2021 г.
настоящият ищец М. Д. Д. е внесъл срещу Окръжен съд - П. искова молба с
мотив, че заведените искови молби депозирани пред Софийски градски съд и
пред Софийски районен съд са изчезнали. Посредством тях ищецът е
предявил частични искове за обезщетения за имуществени и за
неимуществени вреди в частични размери от общо дължими и за двата
посочени вида вреди в размер на по 3500000 лева за всяка. Сумите по
образуваното пред СРС дело са претендирани въз основа на обстоятелства,
формиращи основанието на исковете, идентични на изложените в настоящата
искова молба. Правилно в този смисъл с обжалваното определение е прието
двете дела да се водят между едни и същи страни и на едно и също основание.
Посочените в петитума две вземания, които се претендират, са идентични по
общ размер. Посочената от ищеца причина да се внесе исковата молба и в
ПОС - изчезване на исковите молба в СРС и СГС, не се установи от
извършената служебна проверка от съда. Напротив, констатира се точно
обратното. Образувано е гр.д. 9897/2020 г. по описа на СГС, образувано е и
гр.д. 45018/2020 г. по описа на СРС. Мотивът на ПОС в обжалваното
Определение, а именно непосочването от ищеца, че предявените искове се
отнасят да различни части от вземанията му е напълно в съответствие със
задължителните указания в ТР 3/22.04.2019 г. по тълк.д. 3/2016 г. на ОСГТК
на ВКС: „Необходимо е в първоначалната искова молба изрично да бъде
посочено, че се претендира част от вземането, а в последващата искова
молба да е конкретизирано, че претенцията е за друга част или за остатъка
от вземането, произтичащо от същото право.“ В случая липсва
конкретизация от ищеца.
Предвид изложените мотиви, съдът
4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 640/02.08.2021 г. по гр.д. 1402 по
описа за 2021 г. на Окръжен съд – П., с което е прекратено производството по
делото.
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред
Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5