№ 11918
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20241110105117 по описа за 2024 година
Предявен е като частичен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за осъждане на
Иновативно 81 средно училище „В.Ю.“, гр. София, да заплати на М. М. С. сумата от 497.50
лева- част от вземане в общ размер на 3482.50 лева, представляващо неизплатена част от
брутно трудово възнаграждение, дължимо на М. С. за периода от 01.01.2023г. до
29.07.2023г. по силата на сключен между страните трудов договор № РД13-415/20.07.2020г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2024г. до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение за периода от
01.09.2020г. до 29.07.2023г., когато последното било прекратено, по силата на което
първоначално заемал длъжността „учител“, а впоследствие- „заместник- директор“ на
Иновативно 81 средно училище „В.Ю.“, гр. София. Твърди, че с Анекс № Д01-
192/10.08.2023г. към Колективния трудов договор за системата на училищното и
предучилищното образование № Д01-269/06.12.2022г. било прието увеличение със задна
дата- считано от 01.01.2023г., на трудовите възнаграждения на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование, при което работната заплата за „заместник-
директор“ била увеличена на 1926.00 лева, като билo предвидено, че в случай че
индивидуалната работна заплата на конкретния служител е между старата и новата по КТД
или по- висока, същата се увеличава с не по- малко от 15 %. С оглед на това и поддържайки,
че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. има обратно действие- считано от
01.01.2023г., счита, че необосновано работодателят отказал да му изплати разликата между
действително полученото трудово възнаграждение и възнаграждението, което му се следва
съобразно заложеното увеличение, за периода, в който фактически е бил зает в сферата на
образованието- 01.01.2023г.- 29.07.2023г. При тези доводи претендира част от неизплатената
част от трудовото му възнаграждение, законна лихва, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва предявения иск, оспорвайки правната обоснованост на
искането на служителя да му бъде присъдено увеличението на работната заплата за
1
заеманата от него в периода от 01.01.2023г. до 29.07.2023г. длъжност и поддържайки в тази
връзка, че изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г. е приложимо спрямо заетите в
сферата на образованието и членуващите в синдикалната организация към тази дата лица. С
оглед на това и доколкото трудовото правоотношение на ищеца било прекратено, считано
от 29.07.2023г., нямало основание за прилагане на увеличението спрямо него.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По предявения иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ процесуално задължение на
ищеца е пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК да установи, че през
исковия период е бил страна по трудово правоотношение с ответника, че през този период
реално, фактически е предоставил работната си сила в полза на работодателя през пълната
уговорена продължителност на работното му време, както и размера на следващото му се
брутно трудово възнаграждение, в частност на претендираното увеличение след
изменението на КТД с анекса от 10.08.2023г.
С оглед конкретните твърдения, доводи и възражения на страните в исковата молба и
отговора на същата по чл. 131 ГПК и на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са
отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че през исковия период- 01.01.2023г.-
29.07.2023г., страните по делото са били страни по трудово правоотношение, по силата на
което през този период ищецът е заемал длъжността „заместник- директор“ на Иновативно
81 средно училище „В.Ю.“, гр. София, както и че фактически е престирал работната си сила
в полза на работодателя през релевантния за спора интервал от време. Независимо от това и
за пълнота следва да се изясни, че тези факти с правно значение се установяват от надлежно
приобщените като писмени доказателства и неоспорени от страните трудов договор №
РД13-415/20.07.2020г., допълнителни споразумения от 13.09.2021г. и от 09.09.2022г. към
него, както и извлечение от трудовата книжка на ищеца, както и от неоспореното
заключение на съдебно- счетоводната експертиза, което, преценено по реда на чл. 202 ГПК,
съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, ясни и обосновани
отговори на възложените задачи.
Между страните не е спорно, а напротив- в този смисъл са твърденията и в исковата
молба, и в отговора на същата, както и вписването в трудовата книжка на служителя М. С.,
че индивидуалното трудово правоотношение на последния е прекратено на 29.07.2023г.
Съгласно представения с исковата молба анекс № Д01-192/10.08.2023г. към
Колективния трудов договор за системата на училищното и предучилищното образование №
Д01-269/06.12.2022г. текстът на чл. 27 от колективния трудов договор се изменя, както
следва: „За системата на предучилищното и училищното образование се определят
минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023г., както следва: 1. „б“
Заместник- директор- 1926 лева“, като в ал. 3, т. 2 е предвидено, че „индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са
по- високи от тях, се увеличават с не по- малко от 15%.“ Следователно, с цитираното
изменение се предвижда изменение в съдържанието на трудовите правоотношения,
съществували към началната дата, посочена в анекса, считано от която следва да бъдат
увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на образованието. Изрично в
анекса е посочено неговото темпорално действие- от минал момент- считано от 01.01.2023г.,
което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му. След като страните по
колективния трудов договор, който в правната доктрина се дефинира като нормативно
съглашение, изрично са се договорили, че увеличението на минималните заплати следва да
се прилага, считано от 01.01.2023г., това е и моментът, към който следва да се преценява
2
наличието на съответните критерии за приложимостта му към всеки служител. С оглед на
това, според настоящия съдебен състав, от значение е съответният служител да е бил страна
по индивидуално трудово правоотношение към 01.01.2023г., заемайки съответна длъжност в
системата на училищното и предучилищното образование, както и да е членувал към същата
дата в синдикалната организация- страна по колективния трудов договор. Да се приеме
обратното, а именно че приложимостта на измененията на КТД се преценява не към датата,
изрично посочена в допълнителното споразумение, а към датата на сключването му, би
означавало да се достигне до хипотези, при които определени лица, които са заети в сферата
на образованието и са членове на синдикалната организация към 10.08.2023г., т. е. формално
са обвързани от КТД, но не са работили по трудово правоотношение в сферата на
образованието към 01.01.2023г. и впоследствие до приемането на измененията, да получат
увеличение за посочения период, което би било в противоречие с всяка житейска логика, а и
със закона, доколкото съгласно нормата на чл. 128, т. 2 КТ трудово възнаграждение се
дължи и заплаща за реално положен труд.
Изводите в изяснения смисъл намират опора и в съдържанието на уговорката в чл. 27,
ал. 3, т. 2 от КТД съобразно изменението й с анекса от 10.08.2023г., в която е предвидено, че
от значение при определяне размера на индивидуалната работна заплата на всеки конкретен
служител след прилагане на увеличението е реално получаваното от него възнаграждение
„към момента на увеличението“, а моментът на увеличението съгласно изрично посоченото
в чл. 27, ал. 1 е 01.01.2023г.
В подкрепа на извода в този смисъл е и нормата на § 3 от Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, издадена от
министъра на образованието и науката, обн. ДВ, бр. 75 от 01.09.2023г., в сила от
01.09.2023г., съгласно която наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен
вестник", с изключение на § 2, който влиза в сила от 1 януари 2023 г. А именно § 2
предвижда нови увеличени минимални размери на основните месечни работни заплати на
педагогическите специалисти, чиито стойности са идентични със заложените в процесния
анекс за изменение на КТД за системата на предучилищното и училищното образование.
Действително, наредбата е подзаконов нормативен акт, на част от разпоредбите на който
съобразно нормата на чл. 14, ал. 1 ЗНА изрично е придадено обратно действие, което не би
могло да бъде автоматично пренесено и спрямо клаузите на колективния трудов договор с
оглед неговия договорен характер. Доколкото, обаче, както наредбата, приета от министъра
на образованието и науката, така и КТД, респ. анекса към него, страна по които е също
министерството на образованието и науката, са приети, респ. сключени в резултат от по-
късното приемане на Закона за държавния бюджет за 2023г., обн., ДВ, бр. 66 от 1.08.2023 г.,
в сила от 1.01.2023 г., следва да се приеме, че и двата акта следват една обща, идентична
законодателна идея- да преуредят съдържанието на индивидуалните трудови
правоотношения на заетите към и след 01.01.2023г. в сферата на образованието, като ги
изменят в по- благоприятна за служителите посока, предвиждайки увеличаване на
възнагражденията им със задна дата.
Наред с горното, настоящият съдебен състав намира, че в случай че се възприеме, че
лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от
01.01.2023г. до 09.08.2023г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на
трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023г., би се
достигнало до тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да
работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са
полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при
съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпця за
добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. А за това не е налице
нито законово, нито обосновано по правилата на формалната логика основание, а както бе
обосновано и по- горе, извод в този смисъл не следва и от съдържанието на процесния анекс
3
от 10.08.2023г., в който изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически
специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023г. и/или след тази дата, без да е
поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023г.- датата на формалното
подписване на допълнителното споразумение към КТД.
Единствено за пълнота на изложението следва да бъде изяснено и, че след като
действието на Закона за държавния бюджет за 2023г., в който е предвиден и бюджетът за
образователната система, в частност за училищното и предучилищното образование, е от
01.01.2023г., и въз основа на който са разчетени и средствата за увеличаване на
възнагражденията на заетите в тази сфера, именно към тази дата е и следва да бъде
съобразена и заетостта в системата на образованието. Обратното би означавало на
последвалото прекратяване на трудовото правоотношение да се придаде правно действие,
каквото същото не притежава, като се приеме, че с прекратяване занапред на трудовия
договор се изменя съдържанието на трудовото правоотношение за предходен период, през
който същото е съществувало и е било регулирано съобразно КТД, вкл. съобразно
изменението му с обратна сила с анекса от 10.08.2023г., а и съобразно законодателната воля
в изяснения вече смисъл.
При тези правни съображения и при липсата на спор между страните, че през исковия
период- от 01.01.2023г. до 29.07.2023г., ищецът е заемал длъжността „заместник- директор“
на Иновативно 81 СУ „В.Ю.“, като към 01.01.2023г. възнаграждението му е възлизало на
сумата от 2484.30 лева, т. е. на сума, надвишаваща минимално установения с изменението
на КТД от 10.08.2023г. размер за длъжността, на същия, на основание клаузата на чл. 27, ал.
3, т. 2 от КТД съобразно изменението му с чл. 1 от анекса, се следва увеличение от минимум
15 %.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в заключението на съдебно-
счетоводната експертиза, разликата между брутния размер на реално начисленото и
изплатено трудово възнаграждение на М. М. С. за периода от 01.01.2023г. до 29.07.2023г., от
една страна, и следващото му се съобразно увеличението за същия период брутно трудово
възнаграждение, от друга, възлиза на сумата от 2817.08 лева- в последния смисъл е
уточнението на вещото лице в проведеното на 15.05.2024г. открито съдебно заседание.
С оглед на това и при съобразяване на действащото в българския граждански процес
диспозитивно начало, предявеният като частичен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
следва да бъде уважен изцяло, а като законна последица от това в полза на ищеца следва да
бъде присъдена и законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ищеца. С оглед на това и
на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния
му представител, предоставил му безплатна адвокатска защита в хода на настоящото
производство, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лева, определено от съда при съобразяване на материалния интрес по делото, на нормата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и липсата на фактическа и/или правна сложност на делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 400.00 лева, включваща държавна такса за разглеждане на
иска, както и заплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице, извършило
съдебно- счетоводната експертиза.
Сторените от отвертника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА по предявения като частичен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ
Иновативно 81 средно училище „В.Ю.“, гр. София, да заплати на М. М. С., ЕГН **********,
сумата от 497.50 лева- част от вземане в общ размер на 3482.50 лева, представляващо
неизплатена част от брутно трудово възнаграждение, дължимо на М. С. за периода от
01.01.2023г. до 29.07.2023г. по силата на сключен между страните трудов договор № РД13-
415/20.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.01.2024г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Иновативно 81 средно училище „В.Ю.“, гр. София, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адв. И. К.- Д. сумата от 400.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществени от нея безплатна адвокатска
защита и съдействие на ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА Иновативно 81 средно училище „В.Ю.“, гр. София, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да заплати в полза на СРС сумата от 400.00 лева, включваща държавна такса за
разглеждане на исковете и заплатени от бюджета на съда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5