Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Монтана 10.10.2014г.
В И М Е Т О Н А З А К О Н А
Районен съд-гр. Монтана, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември на две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ ХРИСТОВА
При секретаря П.В., разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА АНД № 40204 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 11-01-2710/20.05.2014г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция-гр. София, на В.Д.И., в качеството му на управител на Водоснабдяване и канализация ООД- Монтана е наложено административно наказание-ГЛОБА в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 103, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 2, б. А, във вр. с чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Закона за обществените поръчки, на основание чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 133, ал. 2 от ЗОП.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал административно наказаният, който го обжалва с оплакване за незаконосъобразност. Твърди, че наказващият орган е нарушил както процесуалния, така и материалния закон, както и, че не е извършил вмененото му нарушение. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата. Излага подробни доводи и в писмена защита.
Въззиваемата страна-Агенция за държавна финансова инспекция-гр. София оспорва жалбата. Чрез процесуалният си представител моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, като законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните и оплакванията в жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, депозирана е в законния срок от надлежна страна, с необходимото по закон съдържание. По същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На основание заповед ФК-10-1171/10.10.2013г. директора на АДФИ-София е възложил на ст. финансов инспектор Т. Т. да извърши финансова инспекция на В и К ООД-Монтана за 2012г. с подробно описани три задачи. В хода на извършената финансова инспекция свидетелката установила, че към 12.01.2012г. в гр. Монтана жалбоподателят, в качеството му на управител на В и К-Монтана-възложител на обществени поръчки, съгл. чл. 7, т. 6 от ЗОП не е взел решение за възлагане на доставките на електрическа енергия за нуждите на дружеството на стойност 2 171 508, 30 лв. с ДДС/1 809 590, 25 лв. без ДДС/, чрез”договаряне без обявление” по реда на чл. 103, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, въпреки наличието на законови основания за това.
При проверката било установено, че първото авансово плащане за 2012г. е направено на 12.01.2012г., за което Чез Електро България АД-София е издало 2 бр. фактури: № *********/15.01.2012г. за сумата от 61 454.87 лв. с ДДС и № 101101996815.01.2012г. за сумата от 23.077.90 лв. проверката установила също, че за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. В и К ООД-Монтана за доставена и заплатена на Чез Електро България АД-София са извършени разходи на обща стойност 2 226 167, 30 лв. с ДДС/1 855 139, 42 лв. без ДДС/. За предходната 2011г. такива разходи са извършени общо за сумата от 1 859 622, 32 лв. с ДДС/1 855 139, 42 лв. без ДДС/. Установено е също, че разходите на електроенергия през 2012г. използвана само за осъществяване на дейности, свързани с питейна вода по смисъла на чл. 7б от ЗОП са на стойност 2 171 508, 30 лв. с ДДС/1 809 590, 25 лв. без ДДС/, а за 2011г. са 1 810 355, 32 лв. с ДДС/1 508 629, 43 лв. без ДДС/. последните две суми попадат в стойностния праг на чл. 14, ал. 1, т. 2 от ЗОП.
Свидетелката Т. е констатирала, че съгласно изискванията на чл. 15, ал. 2, т. 2, б. А от ЗОП за доставките на електроенергия, възложителят е следвало да вземе решение за възлагането им като обществена поръчка през 2012г.
На 09.12.2013г. свидетелката Т. съставила АУАН № 11012710 против В.Д.И., за това, че към 12.01.2012г. в гр. Монтана, в качеството му на управител на В и К-Монтана-възложител на обществени поръчки, съгл. чл. 7, т. 6 от ЗОП, не е взел решение за възлагане на доставките на електрическа енергия за нуждите на дружеството на стойност 2 171 508, 30 лв. с ДДС/1 809 590, 25 лв. без ДДС/, чрез”договаряне без обявление” по реда на чл. 103, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОП, въпреки наличието на законови основания за това. Актът бил предявен на нарушителя, който написал, че следва възражение, каквото и подал в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, било издадено обжалваното наказателно постановление №11-01-2710/20.05.2014г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция-гр. София, с което на В.Д.И., с ЕГН xxxxxxxxxx е наложено административно наказание- глоба в размер на 1 500 лв. Горните обстоятелства дословно са отразени и в обжалваното наказателно постановление. последното е връчено на нарушителя и е обжалвано в законоустановения срок.
Видно от приложенията към административнонаказателната преписка, на 30.06.2005г. е сключен писмен договор между Електроразпределение Плевен ЕАД, клон Монтана и Водоснабдяване и канализация ООД-Монтана за доставка на електрическа енергия. С решение на ДКЕВР през 2004г. е прекратена лицензията за обществено снабдяване с електрическа енергия на Северозападна България на това дружество. Съгласно Закона за енергетиката е въведен териториален принцип на действие на лицензиите за снабдяване с електроенергия от крайните снабдители, като за една обособена територия на страната се издава само една лицензия за снабдяване с електроенергия от крайните снабдители. Чез Електро България АД-София има издадена такава лицензия и е единствения доставчик на територията на Община Монтана. Свидетелката Т. е констатирала, че във В и К ООД-Монтана, към 12.01.2012г. не е проведена процедура чрез”договаряне без обявление”по реда на ЗОП за доставка на електроенергия. Към 2012г. само Чез Електро България АД-София е притежавало специална лицензия за доставка.
С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Както бе посочено по-горе съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката, за всяка обособена територия в страната се издава една лицензия снабдяване с електрическа енергия или с природен газ от крайните снабдители. За Западна България, такъв лиценз е издаден на Чез Електро България АД-София. Т. е. дружеството притежава специални права/по см. на §1, т. 26 от ДР на ЗОП/, представени му по реда на Закона за енергетиката, респ. от ДКЕВР, с което същото упражнява дейност запазена единствено за него, с което изключва възможността на територията на община-Монтана друг лицензиран оператор да извършва доставка на електроенергия. Продажбата на електроенергия от Чез Електро България АД-София към всеки потребител присъединен към неговата мрежа се урежда посредством Общи услови на договорите. Тези Общи условия са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007г. и са изменени и допълнени с Решение № ОУ-3/26.04.2010г. на ДКЕВР. От друга страна, съгл. чл. 98в от Закона за енергетиката”Отношенията между краен потребител, съответно доставчик от последна инстанция, или търговец и оператора на електроразпределителната мрежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи, се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия”, като този принцип е регламентиран и в чл. 53, ал. 1 от визираните общи условия, където се сочи, че влизат в сила в 30-дневен срок от публикуването им, като не е необходимо изрично приемане от страна на потребителите. Т. е. не е необходимо сключването на договор за ползваната услуга, което от своя страна изключва и провеждането на обществена поръчка, независимо от достигнатите стойности по чл. 14, ал. 1 от ЗОП.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-2710/20.05.2014г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция-гр. София, с което на В.Д.И., в качеството му на управител на Водоснабдяване и канализация ООД- Монтана е наложено административно наказание-ГЛОБА в размер на 1 500 лв. за нарушение на чл. 103, ал. 2, във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 15, ал. 2, т. 2, б. А, във вр. с чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Закона за обществените поръчки, на основание чл. 129, ал. 1, във вр. с чл. 133, ал. 2 от ЗОП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд-гр. Монтана, в 14 дневен срок от съобщението на страните, за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: