Р Е Ш
Е Н И Е
№
26.04.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти март
две хиляди и двадесет и първа година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №9308/2020г. по описа на Варненски районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че в полза на ищеца „ВК В” ООД, гр. Варна съществува вземане срещу ответника П.Д.С., ЕГН ********** с адрес *** в размер на
сумите, както следва: 299,06лева,
представляваща дължима сума за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с
абонатен номер 1711114 на адрес гр. Варна, ул. „П.К.П.“ № 1, за периода от
26.04.2017г. до 25.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 20.05.2020г. до окончателното погасяване на задължението и
сумата от 22,13лева, представляваща лихва за забава начислена върху
главницата за периода от 25.06.2017г. до 12.03.2020г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 2052/22.05.2020г. по ч.гр.д. № 4988/2020г. по описа
на ВРС, 49 състав. С
определение №262113/ 15.10.2020г., постановено след
подадена молба от длъжника, заповедният съд е обезсилил заповедта в частта й за
заявените суми над 299,06лева – главница, 22,13лева – лихва за забава и
30,94лева – разноски, като последните са предмет на настоящото производство.
Ищецът основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата
молба: Ответникът има
качество на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги доставяни от ищцовото дружество, в качеството му на В и К оператор, в
обект находящ се в гр. Варна, ул. „П.К.П.“ № 1. На
основание чл.5, т. 6 и чл. 33 ОУ потребителите са длъжни да плащат в 30-дневен
срок след издаване на фактурата на потребените от тях
услуги. Твърди, че за периода 26.04.2017г. до 25.03.2020г. е доставил на
ответника услуги, цената, на които той не е заплатил. По партидата му е
натрупана като дължима главница в размер на 299,06лева, ведно с лихва за забава
от 22,13лева, начислена върху всяко задължение от датата на съответните падежи
до 12.03.2020г. Поради неплащане на горните суми, ищецът се снабдил със заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр. д. №
4988/2020г. по описа на ВРС. Същата е връчена на лично
на длъжника и той е възразил срещу нея в предвидения от закона срок. С оглед
указанията на съда, че заявителят може да предяви иск в едномесечен срок за
ищеца се е породил правният интерес да предяви настоящия иск за установяване дължимостта на задължението по заповедта по чл. 410 ГПК, по
отношение на която плащане не е извършено. Искането отправено до съда е за
уважаване на исковата претенция така, както е била заявена. Претендират се
направените по делото разноски, както и тези по заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника
чрез пр.представител, с твърдения за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва твърдяните ВиК услуги да са реално доставени и съответно потеребени и в
тази връзка сочи, че справката за недобора е частен документ, непротивопоставим
на ответника, като неносещ неговия подпис.
Твърди, че не е спазена процедурата за отчитане на количествата питейна
вода, даващи право на потребителя да присъства и съответно да подпише отчета.
Поради недължимост на главницата, счита за неоснователен
и предявения акцесорен иск за лихва.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба.
Моли същата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява, но
отговора се поддържа чрез нарочна молба до съда.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Със заповед
№ 2052/22.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4988/2020г. по описа на Районен съд– Варна, ответникът
е осъден да заплати на ищеца суми, чиято дължимост е
предмет на установяване в настоящото производство. /с определение № 262113/15.10.2020г.
и след подадена молба от длъжника, заповедният съд е обезсилил заповедта в
частта й за заявените суми над 299,06лева – главница 22,13лева – лихва за забава и 30,94лева -
разноски./
Видно от материалите по заповедното дело е, че
длъжникът е подал възражение, което е обосновало правния интерес от заявената
форма на защита. Вземането по заповедта е съответно на заявеното с настоящия
иск.
Предметът на
спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото дружество да установи пълно и главно, че
ответникът е потребител /собственик, ползвател/ на водоснабдителни и
канализационни услуги за процесния период по партида
с абонатен номер 1711114 на адрес гр. Варна, ул. „П.К.П.“ № 1; че количеството
вода, за което се търси заплащане на цена е реално доставено на абоната,
неговата стойност, отчетена и измерена по предвидения в Общите условия ред,
респ. че за част от процесния период - че то е начислено при наличието на
предпоставки, даващи му основание за служебно начисляване при правилно
определяне размера на задължението, изискуемостта на задължението и размер на мораторната лихва върху главницата.
От
приложената на л.23 от делото справка за недобора по партида с абонатен
номер 1711114, е видно, че същата се води на името
на ответника, като общото задължение за консумирана вода по фактури за периода 25.05.2017г. до
27.03.2020г. възлиза съответно в размер на 299,06лева-
главница и 22,13лева –
обезщетение за забава.
От справка на СВп на л.63 се установява, че ответникът П.Д.С. е собственик на процесния
водоснабден имот за процесни период.
От представения
карнет на л.65 се установява, че за периода от 14.12.2016г. до 25.04.2019г.,
отчитането на консумираната в имота на ответника вода се е осъществявало от
водомер с №017466, ежемесечно, като след тази дата водомерът е временно спрян.
От представеното
уведомително писмо №**********/25.04.2019г. на л.64 се установява, че
ответникът е бил уведомен на 25.04.2019г., че в имотът му липсва водомер, за
което същият се е разписал.
От представения
електронен карнет на л.66 се установява, че след 25.04.2019г., отчитането на
консумираната в имота на ответника вода се е осъществявало служебно при липсващ
водомер.
От представения
споразумителен протокол спогодба за разсрочено плащане №*********/04.07.2018г. на
л.68 се установява, че между страните по делото е постигната, респ. подписана спогодба
за разсрочено плащане на задължения, като същата касае частично и възведения процесен период за времето от 25.05.2017г. до 26.03.2018г.
Представено е
копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация- Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР с решение
№ ОУ-09 от 11.08.2014г., както и 2бр. Решения на КЕВР - №№ Ц-34/15.12.2017г. и
Ц-20/28.12.2018г., ведно с обяви.
За установява
размера на исковата претенция по делото бе изслушано и прието заключението на
в.л. по изготвена съдебно - счетоводна
експертиза. Същото, като обективно и компетентно дадено на база проверка в
счетоводството на ищеца, и като неоспорено от страните, бива възприето от съда
в цялост. Партидата с абонатен номер 1711114 в.лице посочва, че към датата на проверката се води на името на
ответника - П.Д.С.,
ЕГН **********. В таблица вещото лице е отразило 23 бр. фактури,
издадени от дружеството за периода 25.05.2017г. до 27.03.2020г. Стойността на главницата по партида с абонатен номер 1711114 сочи да е 299,06лева и 22,13лева, начислено обезщетение за забава
върху него. Начислените суми са въз основа на реални показания до 24.04.2018г.,
а от 29.05.2019г. са начислявани по 5кубика на месец на член от домакинството,
като на всеки три месеца количеството се
е увеличавало с 1кубик. Плащания не са установени.
На първо място,
следва да се отбележи, че между страните не е спорно, че ответникът има качество на потребител на предоставяните от ищеца
услуги.
По
възражението на ответника твърдяните ВиК услуги да са реално доставени и
съответно потеребени, съдът намира следното: по
делото от страна на ищеца е представен, респ. приобщен от съда, споразумителен
протокол - спогодба за разсрочено плащане, подписан от ответника и касаещ задължения за част от процесния
период за времето от 25.05.2017г. до 26.03.2018г., който следва да се третира и като
сигурно извънсъдебно признание на неизгодния за ответника факт, а именно че
същият е ползвал и потребил ВиК услуги за процесния адрес. В този смисъл неоснователно е и
твърдението, че не е спазена процедурата за отчитане на количествата питейна
вода, доколкото полагайки своя подпис в спогодбата, ответникът е признал, че
дължи посочените в нея суми.
По
отношение на исковата претенция, касаеща периода след
25.04.2019г., когато отчитането на консумираната в имота на ответника вода се е
осъществявало служебно, съдът намира, че:
Приложими в случая са и нормите на
Наредба № 4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В
чл.18, ал.3 от Общите условия е вменено задължение за всеки потребител, когато
се касае за сграда етажна собственост или такава с повече от един потребител,
да постави индивидуален водомер. Съгласно чл.11, ал. 4 и 5 от Наредбата в
редакцията й от ДВ бр.63/17.08.2012г., поддържането и ремонтът на тези водомери
се осигурява и е задължение на потребителите. Тяхно е и задължението /чл. 22
ОУ, идентичен на чл.35 от Наредба 4/2014г./ да осигуряват свободен и безопасен
достъп на длъжностните лица на В и К оператора за извършване отчети на
водомерите. Съгласно чл. 32, ал.10 от Наредбата операторът на водоснабдителната
система монтира, поддържа и контролира само водомерите, монтирани на
водопроводните отклонения или така наречените общи водомери. За разлика от тях,
индивидуалните водомери са собственост на потребителите, които носят
отговорност за тяхното поставяне и тяхната изправност.
В случая безспорно се установи от
ангажираните по делото доказателства, че след датата 25.04.2019г. в
имота на ответника е липсвал водомер, за което последният е бил надлежно
уведомен с писмо от ищцовото дружество. Това е
наложило в процесния период да се извършва служебно
начисление, което в случая е било в размер на по 5куб.м.месечно, съобразно броя
на обитателите на имота, + 1 куб. на всеки
три месеца. Достатъчен е обективният факт на
неговата липса, доколкото монтирането и поддръжката на водомера е договорно
задължение и ангажимент на абоната. Следователно ответникът е неизправната
страна в облигационната връзка и съобразно общия принцип, че никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, следва да се приеме, че липсата
на индивидуален водомер не го освобождава от заплащане на потребените
ВиК услуги. Съответно пък невъзможността
да бъде отчетено с точност количеството потребени В и
К услуги налага при липса на водомер да бъде начислена служебна консумация,
изчислена съобразно предвидените в общите условия и Наредба № 4 от 14.09.2004г.
методики.
Не се споделя и
възражението на ответника, че сумите са недължими, с оглед че издадените за тях
фактури не са му били връчени. Данъчната фактура представлява свидетелстващ
документ, удостоверяващ облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Сама по
себе си издадената фактура не е основание за плащане. Цената се дължи не защото
е издадена фактура, а защото е извършена доставка и купувача дължи цена при
предадената стока. Липсата на подпис на получател на фактурата или реквизит от
нея не е основание, за да се прави извод за недействителността й.
Поради всичко изложено
съдът преценява, че в качеството му на потребител за ответника е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води, реално доставени и
отчетени по предвидения в Общите условия ред.
Съгласно заключението на проведената
по делото съдебно - счетоводна експертиза за претендирания
период по партида с абонатен номер 1711114 задължението
за главница е в размер на 299,06лева.
В тежест на ответника е било да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е изпълнил задължението за плащане. Доказателства в тази насока
не са ангажирани, а и липсват изобщо такива твърдения, поради което съдът
преценява, че ответникът дължи посочената сума. Главницата, както е поискано
следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.05.2020г. до окончателното изплащане на
задължението.
По претенция за установяване съществуването на вземане за
лихва за забава върху горните задължения съдът намира следното: на основание
чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите
условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в
30-дневен срок след датата на фактурирането. Ответникът е изпаднала в забава за
заплащане на цената на доставените му
ВиК услуги по издадените фактури за процесния
период, считано от деня, следващ изтичането на 30- дневния срок от
издаване на съответната фактура. Съгласно заключението на в.л. задължението
върху главницата от 299,06лева е 22,13лева. В този размер и за процесния период
претенцията за обезщетение за забава следва да бъде уважена.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани
разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните
такива в настоящото производство са - 100лева юк.възнаграждение,
75лева допълнителна ДТ, 170лева депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 23, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ищеца в размер на 100лева. Така, общо в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски от 345лева.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза
на ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. С оглед
постановеното определение № 262113/15.10.2020г. и частичното обезсилване на заповедта
и в частта й за разноските в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
заповедното производство от 30,94лева.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „ВК В” ООД, гр. Варна ...... съществува вземане срещу ответника П.Д.С.,
ЕГН ********** с адрес *** в размер на сумите, както следва: 299,06лева, представляваща дължима сума
за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1711114 на адрес
гр. Варна, ул. „П.К.П.“ № 1, за периода от 26.04.2017г. до 25.03.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 20.05.2020г.
до окончателното погасяване на задължението и сумата от 22,13лева, представляваща лихва
за забава начислена върху главницата за периода от 25.06.2017г. до
12.03.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
2052/22.05.2020г. по ч.гр.д. № 4988/2020г. по описа на ВРС, 49 състав, на осн. чл.422, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „В.и к.” ООД, ......, сумата от 345лева,
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
ОСЪЖДА П.Д.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ...... сумата от 30,94лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д. №
4988/ 2020г. по описа на ВРС, съдебно - деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 и
ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: