Р
Е Ш Е Н И Е
№
929 / 16.12.2019г.
гр.
Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, Х състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември,
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Мариана
Шотева
Членове: 1. Васко
Нанев
2. Георги
Видев
при секретаря Антоанета Метанова и с участието на
прокурора Паун Савов, разгледа докладваното от съдия Видев административно дело
№ 1282, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура
Пазарджик против т. 3, б.“ж“ от втория
по ред чл. 7 от Наредба за рекламната и информационната дейност на територията
на община Велинград, приета с Решение № 67/28.03.2019 г. на Общински съвет –
Велинград.
В протеста се излагат подробни
съображения досежно незаконосъбразността на атакуваната разпоредба. Иска се нейната
отмяна. Прокурорът поддържа съображенията от протеста и в проведеното открито
съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по протеста – Общински съвет – Велинград –
оспорва жалбата чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Намира
оспорената разпоредба за законосъобразна. На свой ред претендира разноски.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и
въз основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорената
разпоредба от посочения подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Велинград, намира следното:
Оспорването
е съобщено по реда на чл.181, ал.1 и ал.2 от АПК, във връзка с чл.188 от АПК,
чрез публикуване на обявлението в „Държавен вестник“, в сайта на Върховен
административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на
Административен съд - Пазарджик.
По делото не
са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл.189, ал. 2 от АПК.
По
допустимостта на протеста:
Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от
подзаконов нормативен акт. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК, подзаконовите
нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. В
съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 2 от АПК, прокурорът
може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт. Подаденият протест от
прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик е допустим и следва да бъде
разгледан по същество.
След като се
запозна с фактите и обстоятелствата по делото, с приложените доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, с доводите и становищата на страните и с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, приложими субсидиарно на основание чл.196 от АПК, съдът намира протеста за
основателен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Предмет на делото е законосъобразността на разпоредбата на втория по ред
чл. 7, т. 3, б.“ж“ от Наредбата за рекламната и информационната дейност на
територията на община Велинград, която регламентира, че (чл. 7) „Не се
разрешава на територията на Община Велинград: (т. 3.) „Рекламирането на употребата
и прякото демонстриране на качествата на“ (б.“ж“) „религия и религиозна
общност;”.
Цитираната
протестирана разпоредба се
преценява от настоящата съдебна инстанция като приета при особено съществено
противоречие с материалния закон, обосноваващо прогласяване на нейната
нищожност.
Нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА определя
кръга от въпроси от местно значение, решаването на които законът е поставил в
компетентността на общинския съвет и те са в сферата на общинското имущество,
общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската
администрация; устройството и развитието на територията на общината и на
населените места в нея; образованието; здравеопазването; културата;
благоустрояването и комуналните дейности; социалните услуги; опазването на
околната среда и рационалното използване на природните ресурси; поддържането и
опазването на културни, исторически и архитектурни паметници; развитието на
спорта, отдиха и туризма; защитата при бедствия. Видно от тези разпоредби е, че
въпросите, касаещи правото на вероизповедание и свързаните с това дейности по
неговото упражняване, законодателят е оставил извън кръга от въпроси от местно
значение, които могат да бъдат решавани или регламентирани от общинските съвети.
В този
смисъл съдът приема, че оспорената разпоредба е приета от Общинския съвет, без
той да разполага с материална компетентност в тази насока, тъй като е приел
разпоредба, която е извън въпросите от местно значение, които може да решава и
които законът е предоставил в неговата компетентност.
Свободата на
вероизповеданията е закрепена на конституционно равнище в нормата на чл. 37 от Конституцията, както и е
нормативно уредена в Закона за вероизповеданията.
Ограничения по отношение на правото на вероизповедание са закрепени в
разпоредбата на чл. 37, ал.2 от Конституцията, която
предписва, че свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде
насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и
морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Нормативните
ограничения при упражняване правото на вероизповедание се съдържат в чл. 7 от Закона за вероизповеданията, съгласно
който, свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната
сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и
свободите на други лица. Същевременно, в разпоредбата на чл. 8 от Закона за
вероизповеданията е предвидена законова възможност за ограничаване
правото на вероизповедание, ако са нарушени изискванията на чл. 7, като са
регламентирани и възможните способи, изброени изчерпателно в шест точки в ал. 1
на този чл. 8, чрез които се предприема ограничаването и развиването на нарочно
производство за целта, но и тук не е предвидена законова възможност
основанията, начина и средствата на ограничаване на правото на вероизповедание,
да се доразвиват и уреждат на местно ниво, с подзаконови нормативни актове.
Липсата на законова делегация в тази хипотеза обосновава извод за отсъствие на
материална компетентност на органа, в случая - Общински съвет – Пазарджик, за
приемането на оспорената разпоредба.
В този си вид със забраната да се рекламира определена религия и
религиозна общност, атакуваният текст е в противоречие и с чл. 6, ал. 1 от
Закона за вероизповеданията, който урежда правото да се установяват и поддържат
места за богослужение или религиозни събрания, да се пишат, издават и
разпространяват религиозни публикации и др. като ограниченията по този повод са
изчерпателно изброени в чл. 7 и чл. 8 от ЗВ. Приетата регулация на средствата и
методите за провеждане на религиозна дейност и за упражняване правото на
вероизповедание, е в нарушение и на ЕКЗПЧОС, Конституцията на РБ и ЗВ, доколкото
това ограничение не е предвидено в чл. 7 и чл. 8 от ЗВ. Съгласно чл. 15 от ЗНА,
наредбата трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове
от по-висока степен и ако противоречат на нормативен акт от по-висока степен,
се прилага последния. В този смисъл с наредба не могат да се създават
разпоредби, които да влизат в колизия и да противоречат на нормативен акт от по
– висока степен.
Съдът
констатира и неяснота в оспорената забранителна норма на втория по ред чл. 7, т. 3, б.“ж“ от Наредбата, което се
явява в противоречие с нормата на чл. 9 , ал. 1 от Закона за нормативните
актове, съгласно който разпоредбите на нормативните актове се
формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно. Липсва легална
дефиниция на понятието реклама. Смисълът и значението на рекламата е форма на
представяне и лансиране на идеи, продукти, услуги, вид комуникация със
съответна аудитория. Съотнесено към формулирано в местната наредба „рекламиране на употребата и прякото демонстриране на качествата на религия
и религиозна общност“, деянието, чиято забрана се урежда в наредбата, несъмнено ще обхване и
ще се съотнесе с външната изява на правото на вероизповедание, което включва правото на всеки свободно да
формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва -
съответно практикува - свободно своето вероизповедание, индивидуално или
колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Липсата на яснота в забранителната норма, довежда до нейната
незаконосъобразност и по отношение на Закона за нормативните актове.
При този изход на делото, в полза на Окръжна
прокуратура – Пазарджик следва да бъдат присъдени и направените деловодни
разноски, в размер на 20/двадесет/ лева, представляващи преведена такса по
сметка на „Държавен вестник”.
Предвид
изложеното и на основание чл. 193, ал.1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
РЕШИ:
Обявява нищожността на т. 3,
б.“ж“ от втория по ред чл. 7 от Наредба за рекламната и информационната дейност
на територията на община Велинград, приета с Решение № 67/28.03.2019 г. на
Общински съвет – Велинград.
Осъжда Общински съвет – Велинград,
да заплати на Окръжна прокуратура – Пазарджик,
направените деловодни разноски в размер на 20.00 /двадесет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в 14 - дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.
Решението
да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалба или
протест или ако те са отхвърлени.
Председател:/П/
Членове: 1./П/
2. /П/