Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 27.05.2019
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на осемнадесети април през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 546 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1 от ГПК–положителен установителен иск
за собственост.
Производството
е образувано по искова молба на ищците М.И.Й., ЕГН ********** *** и В.В.П., ЕГН
********** ***, п р о т и в Н.А.Г.,
ЕГН ********** и К.Г.Г., ЕГН ********** ***.
Предявен
е положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство
и покупко-продажба общо на следния имот: ½ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 23008.8.527 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Дорково, общ.Ракитово, обл.Пазарджик, одобрена със Заповед № РД-18-17/25.03.2010г.
на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: с.Дорково,
ул.“Стефат Караджа“№2, целият с площ от 469 кв.м., с трайно предназначение на
територията: УРБАНИЗИРАНА и начин на трайно ползване - ниско застрояване
/до10метра/, с номер на имота по предходен план: имот 796, квартал 47, парцел ХIII-796, при граници и съседи:
имоти 23008.8.529; 23008.8.528; 23008.8.9567; 23008.8.525 и 23008.8.526.
Ищците
твърдят, че двамата са собственици по силата на покупко-продажба и наследство
общо на 1/2 идеална част от следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 23008.8.527 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
село Дорково, общ.Ракитово, обл.Пазарджик одобрена със Заповед № РД -
18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления
имот: с.Дорково, ул.“Стефат Караджа“№2, целият с площ от 469 кв.м., с трайно
предназначение на територията: УРБАНИЗИРАНА и начин на трайно ползване - ниско
застрояване /до10метра/, с номер на имота по предходен план: имот 796, квартал
47, парцел ХIII-796, при граници и съседи: имоти 23008.8.529; 23008.8.528;
23008.8.9567; 23008.8.525 и 23008.8.526.
Този имот
първият ищец- М.И.Й. заедно със съпруга си - В.Л.Й. с ЕГН **********, който
почина на 15.05.1989г., закупили в режим на съпружеска общност с НОТАРИАЛЕН АКТ
№27 от 13.01.1976г., том I, дело 56/1976г., по описа на РС-Велинград. Това
обстоятелство в последстие било признато и с констативен НА №70, том I, дело
№128/1976г., по описа на РС-Велинград. След смъртта на В.Л.Й. /съпруг на
първата ищца и баща на втората ищца/, ищците, като наследници на същия се
явявали съсобственици на процесният поземлен имот, както следва: М.И.Й. на 3/8
идеални части от имота, а В.В.П. на 1/8 идеална част от същия.
Настоява
се на това, че процесния имот към момента на придобиването му, съобразно тогава
действащия план на с.Дорково от 1973г., бил част от имот с пл.№796, за който е
бил отреден един общ парцел II-796 в кв.47 с площ от 1070 кв.м., в който тогавашния
имота с пл.№796 е участвал в него с площ от 1000 кв.м. Със ЗАПОВЕД
№198/28.12.1978г., на заместник председателя на ОНС-гр.Пазарджик било извършено
частично изменение на регулационния план, съобразно което парцел II-796 бил
разделен на два новообразувани парцела, както следва: II-796 в кв.47 с площ от
515 кв.м. и ХIII-796 в кв.47 с площ от 455кв.м. В последствие със ЗАПОВЕД
№РД-25-106/08.05.1997г., на Кмета на Община Ракитово било одобрено ново
частично изменение на плана за регулация, с която парцел ХIII-796 бил заснет с
площ от 490 кв.м. По сега действащата кадастрална карта и кадастрални регистри
новообразувания парцел II-796 в кв.47 бил обозначен като имот с идентификатор
23008.8.526 с площ от 489кв.м., а парцел ХIII-796 в кв.47 бил обозначен като
имот с идентификатор 23008.8.527 с площ от 469кв.м.
Твърдят,
че другата 1/2 идеална част от процесния имот с идентификатор 23008.8.527 била
собственост на двамата ответника по силата на покупко-продажба.
Преди
една година ищците разбрали, че по силата на тази продажба обективирана в
НОТАРИАЛЕН АКТ №19, том VII, дело №2930 от 11.12.1997г., издаден от
РС-Велинград, ответниците се легитимирали като собственици на целия имота с
идентификатор 23008.8.527 по действащата КК и КР на с.Дорково, общ.Ракитово,
съответно на ХIII-796 в кв.47 по действащия тогава план на с.Дорково от 1978г.
Твърдят
още, че този имот ответниците придобили от А.Г.М. и съпругата му - З.Г.М.,
които са били собственици единствено на 1/2 идеална част от същият този имот,
съобразно НОТАРИАЛЕН АКТ №166 от 02.06.1978г., том II, дело на №319/1978г., по
описа на РС-Велинград.
Тъй като
по силата на ЗАПОВЕД №198/28.12.1978г., на заместник председателя на
ОНС-гр.Пазарджик било извършено частично изменение на регулационния план,
съобразно което парцел II-796 бил разделен на два новообразувани парцела, както
следва: II-796 в кв.47 с площ от 515 кв.м. и ХIII-796 в кв.47 с площ от
455кв.м, а в тази хипотеза изменението на плана няма вещно действие, то и
съсобствеността върху новообразуваните два парцела се била запазила. В тази
връзка техните праводателите на ответниците се легитимирали като собственици
единствено на 1/2 идеална част от парцел ХIII-796 в кв.47 по план на с.Дорково от 1978г., който
парцел бил отразен като имот с идентификатор 23008.8.527 в кадастралната карта
и кадастралните регистри на село Дорково, одобрена със Заповед № РД -
18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Настоява
се и на това, че предвид горното ответниците не били придобили правото на
собственост върху целия процесен имот на основание цитирания по-горе НОТАРИАЛЕН
АКТ №19, том VII, дело №2930 от 11.12.1997г., по описа на РС- Велинград, а само
върху 1/2 идеална част от същия, защото неможели да придобият повече права от
своите праводатели, както и поради това ищците, като действителни собственици
на разликата от 1/2 ид.ч., да не са загубили своите права над тях.
Всички
тези обстоятелства обуславяли и правния им интерес от водене на настоящето
дело.
Въз
основа на така очертаната обстановка се
иска съдът да постанови решение с което
да признаете за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици по наследство и покупко-продажба общо на следния имот: ½
ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 23008.8.527 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Дорково, общ.Ракитово, обл.Пазарджик, одобрена
със Заповед № РД - 18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес
на поземления имот: с.Дорково, ул.“Стефат Караджа“№2, целият с площ от 469
кв.м., с трайно предназначение на територията: УРБАНИЗИРАНА и начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до10метра/, с номер на имота по предходен план:
имот 796, квартал 47, парцел ХIII-796 , при граници и съседи: имоти
23008.8.529; 23008.8.528; 23008.8.9567; 23008.8.525 и 23008.8.526. Претендират
и разноски.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, в който оспорват
изцяло предявения иск като неоснователен.
Твърдят,
че собствеността си върху процесния имот, а именно - ЦЯЛОТО ДВОРНО МЯСТО от 470
кв.м., съставляващо парцел ХIII-796, кв. 47 по плана на с.Дорково,
общ.Ракитово, ведно с построените върху него жилищна сграда - къща на 83 кв.м.
и ПЛЕВНЯ на 24 кв.м. са придобили по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 19, том VII, н.д. 2930/11.12.1997г., вписан
в том 66, стр.1562/11.12.1997г. Правото на собственост на техните праводатели
било проверено от нотариуса, удостоверил подписването на договора за
покупко-продажба, като в никакъв момент нотариусът и продавачите не били
създали у ответниците съмнения относно издържаността на сделката от правна
гледна точка. Поради това и те нито счели за необходимо, нито проверявали лично
или чрез друго лице с правна квалификация правата на своите праводатели, на
които заплатили така, както е посочено в същия нотариален акт, договорената
продажна цена в размер на 65 000лв. и установили владение върху имота, който
считали и ползвали като свой повече от 20 години. Не били имали съмнения
относно собствеността на дворното място, защото върху него били построени
жилищната сграда и плевнята от техните продавачи - родители на ответницата,
които закупили заедно с дворното място и при построяването на които не били
научили някое трето лице да оспорва собствеността и правата на продавачите по
сделката. До получаването на тази искова молба, ответниците не били и свидетели
на някакво оспорване на собствеността им - нито върху дворното място, нито
върху сградите, чийто прилежащ терен това дворно място било.
Настоящият
иск касаел право на собственост върху 1/2 ид.част от поземления имот, описан
по-горе, който по действащия план на село Дорково, съставлявал имот с площ 469
кв.м. с идентификатор 23008.8.527 по кадастралната карта и регистри на село
Дорково, одобрена със Заповед РД-18-17/25.03.2010г. на ИД на АГКК с адрес: село
Дорково, ул. „Стефан Караджа” №2.
Твърдят
също, че Дворното място, жилищната сграда и плевнята били закупили по време на
брака си, считали същите за свои, владеели ги по начин, по който всеки
собственик владее собствеността си. Декларирали ги били и още след закупуването
им, плащали данъци за тях и считали, че за всички трети лица са собственици и
на сградите /жилищна и плевня/ и на прилежащия им терен, съставляващ имот с
идентификатор 23008.8.527 по кадастралната карта и регистри на село Дорково,
Ракитовска община.
Поради
изложеното считат, че са собственици на процесния имот, поради следното:
1. По силата на разпоредителна сделка-
закупили целия процесен имот с Н.а. 19, том VII, н.д. 2930/11.12.1997г. ,
вписан в том 66, стр.1562/11,12.1997г. и били негови собственици по силата на
този нотариален акт.
2. При условията на евентуалност, ако
съдът приемел, че техните праводатели не са били собственици на 1/2 ид.част от
имота, като и за притежаваната от тях 1/2 ид.част нотариалният акт е
действителен, а за другата 1/2 ид.част е поставил началата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност по отношение на 1/2 ид.част от имота, закупена със
същия нотариален акт от несобственик, която са владели спокойно, непрекъснато и
без оспорване от трети лица като собственици от момента на закупуване на имота
- 11.12.1997г. до датата на предявяване на настоящия иск и която владеели и в
момента /целият поземлен имот е освен това прилежаща площ на жилищната и
селскостопанската им сгради, построени върху него/.
3. Считат, че са собственици на процесния
имот и правят ВЪЗРАЖЕНИЕ за изтекла в тяхна полза придобивна давност за целия
описан в Н.а. 19, том VII, н.д. 2930/11.12.1997г, вписан в том 66,
стр.1562/11.12.1997г. недвижим имот при условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че непосредствено след закупуването на имота са установили владение
върху него въз основа на този нотариален акт /който въпреки че е правно
основание, годно да ги направи собственици/, като не били знаели, че
праводателите им не са били собственици на част или целия имот или че
предписаната от закона форма е била опорочена Тъй като процесния имот ползвали
като свой спокойно, открито, постоянно, непрекъснато и неоспорвано от трети
лица, считано от датата на нотариалния акт - 11.12.1997г. до настоящия момент,
когато с исковата молба за първи път някой претендирал вещни права относно
имота спрямо тях. В тази връзка твърдят, че спокойно, открито, без оспорвания и
прекъсвания ползвали процесния имот за период, по-дълъг от 20 години, който период
бил достатъчен за придобиване право на собственост на оригинерно основание и
въз основа на добросъвестно, и на недобросъвестно владение. Твърдят и, че
тяхното владение е било добросъвестно по морални причини, доколкото не знаели,
че евентуално праводателите им не са били собственици на целия имот. При
условията на евентуалност твърдят, че за тях е налице и изтекла давност по
смисъла на чл. 79, ал.1 ЗС, на която също се позовават.
По
горните съображения се иска от съда, да отхвърли предявения иск , като
неоснователен. Претендират направените разноски по делото.
Правна
квалификация на възраженията – чл. 79, ал.1 и 2 от ЗС - изтекла придобивна
давност .
В
о.с.з. ищците лично и чрез пълномощника си адв.Ч.Ч., поддържа иска и искат уважаването
им с подробни съображения в писмена защита.
В
о.с.з. ответниците лично и чрез пълномощника си адв.Ш., поддържат възраженията
си и иска отхвърляне на иска с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
Правен
интерес от иск по чл. 124, ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на
собственост и спор между страните по делото относно това право. Такъв спор е
налице, тъй като ищците основава правото си на собственост на деривативно
основание - вследствие на покупко-продажба и наследяване, а ответниците са се
снабдили с НА е за същия имот.
Видно
от констативен НА №668/09.11.1975г. за собственост върху недвижим имот чрез
обстоятелствена проверка, том V, нот. дело №2339 /1975 г., с него е признат И.Г.М. за собственик на
основание наследство, делба и давностно владение на къща в с. Дорково,
Ракитовска община, застроена на 50.00 м2, представляваща западната половина от
къща-близнак, цялата с площ от 100.00 м2, с вход от западната страна на къщата,
сайвант, застроен на 40.00 м2, и двете сгради построени в дворно място, цялото
застроено и незастроено, с площ от 971.00 м2 при съседи: улица, Н.В., П. и С.М.,
представляващо имот с планоснимачен №796, за който имот е отреден парцел ІІ-796
в квартал 47 по плана на селото, ведно с 400/971 идеални части от
дворното място.
По
силата на НА №27/30.01.1976 г. за покупко-продажба на недвижим имот, собственика
И.Г.М. е продал на своята дъщеря, ищцата М.И.Й., собствеността си върху Сайвант
с площ от 40.00 м2, застроен в дворно място, находящо се в с. Дорково,
Ракитовска община, състоящо се от 971.00 м2, при съседи: улица, Н.В., П. и С.М.,
представляващо имот с планоснимачен №796, за който се отрежда парцел ІІ-796 в
квартал 47 по плана на селото, ведно с 400/971 идеални части от дворното
място, равняващи се на 400.00 м2, без къщата, построена на 50.00 м2 в дворното
място, срещу цената от 988.00 лева.
В
последствие и с констативен НА №70/30.03.1976г. са признати М.И.Й. и В.Л.Й. за
собственици в режим на СИО на същия имот предмет на горния НА №27/30.01.1976 г.
за покупко-продажба, а именно: Сайвант с площ от 40.00 м2, застроен в дворно
място, находящо се в с. Дорково, Ракитовска община, състоящо се от 971.00 м2,
при съседи: улица, Н.В., П. и С.М., представляващо имот с планоснимачен №796,
за който се отрежда парцел ІІ-796 в квартал 47 по плана на селото, ведно с
400/971 идеални части от дворното място, равняващи се на 400.00 м2.
От Удостоверение
за наследници на В.Л.Й. ЕГН **********, издадено на 10.04.2018г. от Кметството
в с. Дорково,общ.Ракитово, се установява същият да е починал на 15.05. 1989г. и
е оставил като наследници по закон съпруга М.Й. и дъщеря В.П. -ищци в
настоящото производство.
В
последствие с нотариален акт за собственост върху недвижим имот по
обстоятелствена проверка №161/06.06.2013г. на нот.Симеон Даскалов, са признати
ищците М.И.Й. ЕГН********** и В.В.П. ЕГН**********,***, за собственици на
основание покупко-продажба, наследяване по закон и давностно владение на
съответно ¾ и ¼ идеални части от поземлен имот с идентификатор
23008.8.526 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Дорково,
Ракитовска община, одобрени със Заповед, издадена от Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър на 25.03. 2010г. под №РД-18-17, с
адрес на поземления имот в с. Дорково, ул. „Кръстьо Пеев“ №1, с площ от 489.00
м2 и с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10.00 метра), номер по предходен план: парцел
ІІ, отреден за имот с планоснимачен №796 в квартал 47, при съседи: 23008.8.529,
23008.8.9577, 23008.8.528, 23008.8.527 и 23008.8.525, без постройките в него.
С
влязло в сила на 21.12.2017г. съдебно решение постановено по гр.д. № 305/2015г.
по описа на ВлРС е призната за установено по отношение на М.Й., В.П. и съпруга
й Г.П., че С.А.Б. и Н.А.Г. /като наследници на А.Г.М./ са собственици на
½ ид част от поземлен имот с идентификатор 23008.8.526 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на с. Дорково, с площ от 490кв.м., за който е
отредено УПИ III-796 от кв.47 по плана на с.Дорково. Със същото решение
на осн. чл.537, ал.2 от ГПК е отменен до ½ ид.част констативен НА № №161/06.06.2013г.
/описан по-горе/.
От това
става ясно, че ищците М.Й. и В.П. се легитимират като собственици само на ½ ид. част от поземлен имот с
идентификатор 23008.8.526, за който е отредено УПИ III-796 от кв.47 по плана на
с.Дорково.
По
отношение на ответниците се установява следното:
С
констативен НА № 166/02.06.1978г. за право на собственост върху недвижим имот
на основание обстоятелствена проверка, е признат А.Г.М. ЕГН********** за
собственик на основание дарение и давностно владение в продължение на повече от
десет години на ½ идеални части от парцел ІІ, отреден за имот с
планоснимачен №796 в квартал 47 по плана на с. Дорково, Ракитовска община,
целият с площ от 1 240.00 м2, заедно с построената върху същия имот къща с площ
от 60.00 м2, при съседи: от двете страни – улици и П.Г.М..
Удостоверение
за наследници на А.Г.М. ЕГН**********, издадено от Кметството в с. Дорково,
Ракитовска община, се установява същият да е починал на 26.10.2011г. и е
оставил като наследници по закон двете си дъщери –С.А.Б. и Н.А.Г.. От тях само Н.Г.
е конституирана като ответник в настоящото производство, наред със съпруга си К.Г..
По силата
на НА от 11.12.1997г., том VІІ по нотариално дело №2930/1997 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, наследодателят А.Г.М. ЕГН********** и
съпругата му З.Г.М. ЕГН********** са продали на дъщеря си Н.А.Г. и на съпруга й
К.Г.Г. /ответниците по делото/, собствеността на дворно място, застроено и
незастроено, цялото с площ от 470.00 м2, ведно с построената къща с площ от
83.00 м2 и плевня с площ от 24.00 м2, което дворно място съставлява парцел
ХІІІ, отреден за имот с планоснимачен №796 в квартал 47 по регулационния план
на с. Дорково, Ракитовска община, при съседи: от двете страни улици и П.Г.М.,
срещу цената от 65 000.00 лева.
Определено
няма как А.Г.М., който се легитимира с НА № 166/02.06.1978г. като собственик на
½ идеални части от парцел ІІ, отреден за имот с планоснимачен №796 в
квартал 47 по плана на с.Дорково да можел да прехвърли собственост върху цялото
дворно място, застроено и незастроено, съставляващо парцел ХІІІ, отреден за
имот с планоснимачен №796 в квартал 47, тъй като той е собственик само на
½ ид. част от него.
Обстоятелството,
че със Заповед №198/28.12.1978г. Пазарджишкия отдел „Кадастър, регулация и
вертикално планиране“, Управление „Строителство и архитектура“ към Окръжния
народен съвет, е одобрено изменение на уличната и дворищна регулация в квартал
47, като улицата тупик се продължава до проектираната „Зеленина“, а от парцели
ІІ-796 и ІІІ-797 се образуват по още един парцел – ХІІІ-796 и ХІV-797, за които
да се предвидят самостоятелни застроителни петна, само по себе си не е в
състояние да промени собствеността върху земята съставляваща им.пл. №796, а
само отразява регулационните промени и отредените два урегулирани имота които
са образувани от него.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е
представено в съда от вещото лице инженер С.Г.Б.. Видно от заключението, имот с
планоснимачен №796 е заснет в кадастралния план на с. Дорково, Ракитовска община,
одобрен заедно с регулационния план през 1973 година. За имота е отреден парцел
ІІ-796, с площ от 950.00 м2. Със заповед №198, издадена от
Заместник-председателя на Пазарджишкия окръжен народен съвет на 28. 12.1978г.
регулационният план на квартал 47 на селото е бил изменен, като от парцел
ІІ-796 са образувани два нови парцела: ІІ-796 с площ от около 502.00 м2 и
ХІІІ-796 с площ от около 445.00 м2.
Първоначалното
записване в разписната книга към кадастралния план от 1973 година за имот с
планоснимачен №796 е на Г.З.М.. В последствие са записани наследниците му и са
добавени А., П. и И.Г.М. и М.И.. Последното вписване в разписната книга е: Н.А.
и К.Г. за парцел ХІІІ-796; В.В.П. и М.Й. – за парцел ІІ-796.
Новообразувания
парцел ІІ-796 е идентичен с имот с идентификатор 23008.8.526 по кадастралната
карта на с. Дорково, Ракитовска община, а новообразувания парцел ХІІІ-796 е
идентичен с имот с идентификатор 23008.8.527.
По
делото са разпитани като свидетели М.Н., Д.П., М.К., Г.О., В.О. и Л.К..
По
делото е разпитана като свидетел М.Н. –сестра на братята А. и И.М..
Свидетелката твърди, че имота в който е била построена къщата на братята й е
бил общ на двамата и те са живеели в построената в него стара къща. В
последствие единия от тях –по-малкия й брат А. построил къща в горния край на
имота за дъщеря си и зет си, а другия построил къща до старата за своята
дъщеря. Двамата братя останали да живеят в старата къща до смъртта си. Братята
й живеели братски и се разбирали. А. починал преди 7-8 години. До смъртта му целия двор между двете нови
къщи и старта къща се ползвал общо от всички. Свидетелката твърди, че преди да
почине брат й А. е ходила при него, когато е бил болен преди около 7 години и
тогава дворното място се ползвало общо. Имало и един дувар, но той не им речел
да си ползват общо земята между къщите, тъй като не ограничавал достъпа. В
последствие двете братовчедки не се разбирали. Твърди още, че на мястото на
старата плевня били построени две нови стопански постройки, огледални.
Свидетелката счела, че след като са построили тези стоп.постройки, то и
вероятно са се били разбрали след като са направили това.
От
показанията на св.Д.П. – сестра на М.Й., леля на В.П. и
братовчедка на Н.Г., и св. М.К., при съвпадение с показанията на св.Начева, се установява действително до
2013г. , когато чичо й починал семействата на ищците и ответниците да са
живеели в един двор, който са ползвали общо. Сестра й живеела с племенницата й
в новата къща, построена непосредствено до старата. През 2013г. сестра й
направила ограда и заградила парцела, в който била нейната къща. До тогава
целия двор между двете нови къщи и старата къща бил ползван общо от всички. Едва като била построена оградата през 2103г.
започнали проблеми и разправи.
От
показанията и на останалите свидетели -Г.О., В.О. и Л.К., при съвпадение с
показанията на описаните по горе свидетели, също се установява, че братята А. и
И.Г.М. са били собственици на имоти, в които е била построена старата им къща,
а всеки от тях си е построил в двата края на общия имот по една нова къща за
дъщерите си. Двамата братя живеели в стара къща, попадаща в имота на А.Г.М..
Всеки от тях ползвал половината от старата къща до смъртта си, а и построил в
двата края по една нова къща. Ползвали общо и дворното място между новите къщи
и старата къща. Разправиите са започнал след като през 2013г. била построена
нова ограда започваща от стопанските постройки по тяхното продължение и
достигаща до границата на имота, с която бил възпрепятстван достъпа от дворното
място до старата къща.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи.
По
делото се установи, че бившия парцел ІІ-796 е бил съсобствен между двамата
братя А. и И.М., като ½ ид част от него е собственост на А. М.,
распективно другата ½ ид. част ще е за брат му И.М.. За този имот са
били отредени последно два урегулирани имота – УПИ ІІ-796 и УПИ - ХІІІ-796,
като от своя страна парцел ІІ-796 и е идентичен с имот с идентификатор
23008.8.526, а парцел ХІІІ-796 е идентичен с имот с идентификатор 23008.8.527.
Неоснователно
съдът намира възражението на ответниците Н. и К. Г., че са придобили по давност
собствеността върху целия процесен имот - ХІІІ-796 с идентификатор 23008.8.527.
поради следното: От показанията на свидетелите се установи, че дворното място
отредено за процесния имот с идентификатор 23008.8.527, както и това отредено
за имот с идентификатор 23008.8.526 до 2013г. е ползвано общо от собствениците
му – ищците и ответниците по делото, като наследници на техните праводатели
братята А. и Иван Маврудини. До 2013г. никой от ищците или ответниците не
демонстрирал по някакъв начин пред другите собственици намерение за своене на
дворното място отредено съответно за УПИ ІІ-796 и УПИ - ХІІІ-796. По специално
не се установява ответниците Н. и К. Г. да са демонстрирали пред ищците по
някакъв начин намерение за своене на дворното място представляващо УПИ ХІІІ-796 с идентификатор 23008.8.527 до
построяването на ограда между двете УПИ-та през 2013г. А от тогава и до
26.04.2018г. /дата на предявяване на искова молба/ не изтекла предвидената в
чл. 79 от ЗЗД 10 годишна придобивна давност. Не може да се приеме за
основателно и твърдението на ответниците, че са били добросъвестни владелци на
целия имот, тъй като не са знаели, че са придобили ½ ид.част от него от
несобственик. Точно обратното, напълно са били наясно, че праводателите им не
са собственици на целия имот, тъй като в тяхно държане е документа за
собственост на проводателя им А.Г.М., а и поради това им знание са водили иск
за собственост срещу наследниците на И.М. за ½ ид. част от дворното
място, за което те са снабдили с констативен НА. При което и за тях е
неприложима кратката 5 годишна придобивна давност.
Ето
защо и съдът намира предявения иск по чл.124 КПК за основателен и доказан и
като такъв следва да се уважи, като се признае за установено, по отношение на ответниците,
че ищците са собственици по наследство и покупко-продажба общо на следния имот:
½ ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 23008.8.527 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на село Дорково, общ.Ракитово,
обл.Пазарджик, одобрена със Заповед № РД-18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния
директор на АГКК с адрес на поземления имот: с.Дорково, ул.“Стефат Караджа“№2,
целият с площ от 469 кв.м., с трайно предназначение на територията:
УРБАНИЗИРАНА и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до10метра/, с
номер на имота по предходен план: имот 796, квартал 47, парцел ХIII-796, при
граници и съседи: имоти 23008.8.529; 23008.8.528; 23008.8.9567; 23008.8.525 и
23008.8.526.
Предвид изхода на делото ищците имат право на разноски,
като са представляван от адвокат, и са направил разноски в размер на общо 950лв.,
съобразно списък по чл.80 ГПК, която сума ще се
осъдят ответниците да им заплатят.
Предвид изхода от спора ответниците нямат право на
разноски, а направените от тях такива остават за тяхна сметка.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А.Г., ЕГН ********** и К.Г.Г.,
ЕГН ********** ***, ЧЕ М.И.Й., ЕГН ********** *** и В.В.П., ЕГН ********** ***, са СОБСТВЕНИЦИ на следния
недвижим имот: ½ ид.част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 23008.8.527 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Дорково, общ.Ракитово, обл.Пазарджик, одобрена
със Заповед № РД-18-17/25.03.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес
на поземления имот: с.Дорково, ул.“Стефат Караджа“№2, целият с площ от 469
кв.м., с трайно предназначение на територията: УРБАНИЗИРАНА и начин на трайно
ползване - ниско застрояване /до10метра/, с номер на имота по предходен план:
имот 796, квартал 47, парцел ХIII-796, при граници и съседи: имоти 23008.8.529;
23008.8.528; 23008.8.9567; 23008.8.525 и 23008.8.526.
ОСЪЖДА Н.А.Г., ЕГН ********** и К.Г.Г., ЕГН ********** ***, да
заплатят на М.И.Й., ЕГН ********** *** и
В.В.П., ЕГН ********** *** , СУМАТА от 950,0лв. (деветстотин и петдесет лева),
представляваща разноски за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................