Решение по дело №63945/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7466
Дата: 11 май 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110163945
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 ноември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7466
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20221110163945 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. Н. И. срещу [**********], с която
се иска да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително
изпълнение срещу ищцата за следните суми: 1 948.49 лв. – главница за доставена топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 13.05.2003 г. до окончателното плащане; 329.70 лв. –
законна лихва за забава; 45.56 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 01.07.2003 г. по гр. д. № 3936/2003 г. по описа на СРС, 51 състав, и е
образувано изп. д. № 20118560400164 по описа на ЧСИ Б.Б..
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 3686/2003
г. по описа на ДСИ, ІІІ отделение, 20 участък, прекратено поради настъпила перемпция на
31.03.2010 г., след което е образувано изпълнителното дело при ЧСИ Б.Б.. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност за вземанията, като счита, че е приложима 3-
годишната погасителна давност, тъй като се касае за периодични плащания, а
изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237
ГПК /отм./. Излага, че последното изпълнително действие, годно да прекъсне давността, е
запор на банковата й сметка, наложен на 04.06.2013 г., след което в продължение на 2
години не са извършвани валидни изпълнителни действия и на 04.06.2015 г. изпълнителното
дело е прекратено по силата на закона, а на 04.06.2016 г. е изтекла погасителната давност за
вземанията. Счита, че всички извършени след прекратяването на изпълнителното дело
изпълнителни действия не пораждат правни последици и не могат да доведат до прекъсване
на погасителната давност.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни. Твърди, че за вземанията по изпълнителния лист е образувано изп. д. №
3686/2003 г. по описа на ДСИ, ІІІ отделение, 20 участък, прекратено на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК през 2010 г., след което на 11.04.2011 г. е образувано изп. д. № 164/2011 г. по
описа на ЧСИ Б.Б.. Изтъква, че към момента на образуване на двете изпълнителни дела е
било в сила ППВС № 3/1980 г., с което е възприето, че погасителна давност не тече, докато
трае изпълнителният процес, поради което счита, че давностният срок е започнал да тече
1
едва с приемането на ТР № 2/2015 г. на ВКС, т.е. на 26.06.2015 г. Излага съображения, че
приложима в случая е 5-годишната давност. Твърди, че в хода на изп. д. № 164/2011 г. по
описа на ЧСИ Б.Б. е проявявал активност и е подавал многократно молби за изпълнителни
действия, с което давността е прекъсвана, като изтъква, че перемпцията е без правно
значение за давността. Сочи, че давността е била спряна по време на извънредното
положение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те
са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително
изпълнение срещу ищцата поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е
образувано изпълнителното производство.
При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищцата да
обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост
на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително
изпълнение срещу нея за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство.
Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране
и/или прекъсване на погасителната давност.
В случая с Определение № 9530/13.03.2023 г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните обстоятелства: че в полза на ответника е издаден срещу ищцата
изпълнителен лист от 01.07.2003 г. по гр. д. № 3936/2003 г. по описа на СРС, 51 състав, за
суми, сред които са и следните: 1 948.49 лв. – главница за доставена топлинна енергия,
ведно със законната лихва от 13.05.2003 г. до окончателното плащане, и 45.56 лв. – разноски
по делото; че за вземанията по изпълнителния лист е образувано изп. д. № 3686/2003 г. по
описа на ДСИ, ІІІ отделение, 20 участък, прекратено през 2010 г. поради перемпция; че
срещу ищцата се води изп. д. № 20118560400164 по описа на ЧСИ Б.Б., образувано въз
основа на изпълнителния лист от 01.07.2003 г., издаден по гр. д. № 3936/2003 г. по описа на
СРС, 51 състав. Същевременно от представения изпълнителен лист е видно, а и страните не
спорят, че той е издаден и за лихва за забава в размер на 329.70 лв. Предвид това и с оглед
релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове
са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо
длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен
иск по чл. 439 ГПК, т.е. признато е за установено, че не са налице материалноправните
предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на
задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на
поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които
са предмет на изпълнителното производство, е предявяването на отрицателния
установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на
вземанията. От изложеното следва, че ищцата има правен интерес от предявените
отрицателни установителни искове.
Главното вземане по изпълнителния лист е за стойността на доставена топлинна
енергия, т.е. касае се за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/, което се погасява с тригодишна
давност.
Видно е от изпълнителния лист, а и страните не спорят, че той е издаден въз основа на
несъдебно изпълнително основание. С оглед действалата по отменения ГПК /1952 г./
2
законодателна уредба за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно
изпълнително основание определението на съда по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. С определението на съда по чл. 242
ГПК /отм./ се разпорежда издаване на изпълнителен лист на заявеното от молителя
основание, поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на
кредитора произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на
вземането би могло да се оспорва както досежно действителността на основанието, така и
относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК /отм.//. Правните последици на акта
по чл. 242 ГПК /отм./ не се приравняват на съдебно решение, постановено в исковия процес,
поради което срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение. Ето защо вземането срещу потребителя на топлинна енергия се
погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая, когато кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист по реда на чл. 242 вр. чл. 237 ГПК /отм./, като нормата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД не намира приложение. Следователно относима продължава да е кратката давност, след
като изпълнителният лист не е издаден въз основа на влязло в сила решение, с което
вземанията да са установени със сила на пресъдено нещо.
Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС
„Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.
д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.“.
В случая и двете изпълнителни дела, образувани въз основа на процесния изпълнителен
лист, са заведени преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, от което следва, че давността за вземанията по изпълнителния лист е
започнала да тече от 26.06.2015 г.
Въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение № 9530/13.03.2023 г., не
са ангажирани от ответника доказателства за извършване от 26.06.2015 г. нататък на
изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Същевременно не се
касае за доказателства, които съдът служебно може и трябва да събере, тъй като става
въпрос за писмени доказателства, които не са свързани с допустимостта на исковете, а са
относими към факти, чието доказване е изцяло в доказателствена тежест на ответника.
Ето защо съдът приема, че след 26.06.2015 г. не са извършени изпълнителни действия,
годни да прекъснат погасителната давност за главницата по изпълнителния лист, поради
което тя е изтекла, считано от 27.06.2018 г., респ. на основание чл. 119 ЗЗД погасени по
давност са и вземанията за законна лихва и разноски за производството, в което е издаден
изпълнителният лист, като възражението на ответника за спиране на погасителната давност
по време на извънредното положение е неоснователно, защото тя е изтекла много преди
периода на обявеното в страната извънредно положение.
По изложените съображения предявените искове се явяват основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право на
разноски в общ размер на 492.95 лв., както следва: 92.95 лв. – държавна такса; 400 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на
заплатения от ищцата адвокатски хонорар е неоснователно, защото той е под нормативно
установения минимум.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. Н. И., ЕГН **********, с
адрес: [**********], срещу [**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********], искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, че ответникът няма
право на принудително изпълнение срещу ищцата за следните суми: 1 948.49 лв. – главница
за доставена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 13.05.2003 г. до окончателното
плащане; 329.70 лв. – законна лихва за забава; 45.56 лв. – разноски по делото, за които суми
е издаден изпълнителен лист от 01.07.2003 г. по гр. д. № 3936/2003 г. по описа на СРС, 51
състав, и е образувано изп. д. № 20118560400164 по описа на ЧСИ Б.Б..
ОСЪЖДА [**********], ЕИК [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********], да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на М. Н. И., ЕГН **********, с
адрес: [**********], сумата от 492.95 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4