№ 20912
гр. София, 20.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20231110110853 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е във връзка с подадена молба от Я. А. Г. за допълване на определение №
31502/08.09.2023 г. в частта за разноските.
В молбата е направено искане в полза на процесуалния представител на длъжника в
заповедното производство да бъдат присъдени разноски във връзка с осъществената правна
помощ на длъжника по депозиране на възражението срещу издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
От насрещната страна – *********, в указания срок по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК е
заявено становище за неоснователност на искането. При условията на евентуалност е
направено искане да бъде присъден адвокатски хонорар в минимален размер.
След като се запозна с доводите на молителите и материалите по делото,
Софийски районен съд намира следното:
Молбата е подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е основателна по
следните съображения:
С прекратителното определение от 08.09.2023 г. /л. 35/ съдът не се е произнесъл по
отговорността за разноските и не е присъдил такива на длъжника, независимо от
направеното негово искане в тази насока. Настоящият съдебен състав намира, че в полза на
адв. П. Й. Н. – АК Варна, следва да бъде присъдено, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. При определяне на размера на същото, съдът
взе предвид следното:
Размерът на адвокатското възнаграждение при безплатно предоставена правна
помощ, каквато е процесната хипотеза – видно от представения по делото договор за правна
помощ от 12.04.2023 г. /л. 22/, се определя по преценка на съда. Подаването на възражение в
срока по чл. 414 от ГПК е формална предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно исково производство, а не израз на
материалноправна защита на длъжника. Съдът намира, че за разноските, сторени от
длъжника в заповедното производство по депозиране на възражение против заповедта за
изпълнение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредбата/, а не
тази на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2 от Наредбата. Това е така, тъй като целта на
регламентираното в действащия ГПК заповедно производство не е да установи
съществуването на вземането, а само дали то е спорно. Същевременно, заповедното
1
производство е изключително формализирано – то се развива изцяло в писмена форма, като
се използват стандартни, предварително установени типови образци за волеизявленията на
съда и страните - всичко това осигурява достъпност и позволява бързо произнасяне по
исканията, респ. чрез създаването на образец на възражението длъжникът е облекчен в
реализацията на правото му на оспорване. Законът не изисква обосноваване на
възражението, като при депозиране на такова в срок, съдът в разпоредително заседание дава
указания за предявяване на иск в производството по чл. 422 от ГПК.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о., ТК,
е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл. 7, ал. 7 от
НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск и производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на
длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с
частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредбата. Подаването на възражение в срока по чл. 414 от ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 от ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на длъжника, в този
смисъл – Определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т. д. № 3074/2018 г.,
Определение № 1821/23.08.2021 г. на СГС, постановено по гр. д. № 7006/2021 г.
Следва да се отбележи също, че съгласно практиката на СЕС, обективирана в
решения, постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след като съобрази фактическата
и правна сложност на делото, може да присъди възнаграждение под определения минимален
размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е вид
адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата.
Все пак съдът намира, че за попълването и подаването на възражение по чл. 414 от
ГПК следва да се дължи заплащане на определено адвокатско възнаграждение. За
възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване на
образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други
книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието
/обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г. /. Според утвърдените образци на заповед за изпълнение
към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника и която
съдържа указания за попълването, включително за необходимостта, когато част от вземането
се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно също така е дали длъжникът, чрез
процесуалния си представител, е подал мотивирано възражение срещу издадената заповед за
изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Доколкото предоставената правна защита и съдействие, изразяваща се в подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, то на
основание § 1 от ДР на същата, възнаграждението следва да се определи по аналогия,
изхождайки от вида на самото процесуално действие. Настоящият съдебен състав приема, че
следва да се приложи разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредбата, съгласно която в тези
случаи минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер от 50, 00 лева.
Следва да се съобрази също, че не е налице фактическа и правна сложност на делото,
съответно не са налице основания да бъде определян по-висок размер на възнаграждение от
определения размер на 50,00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА определение № 31502/08.09.2023 г., постановено по горепосоченото
частно гражданско дело, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., *********Д, ЕИК *********, със
седалище в град София и адрес на управление: *********, да заплати на адв. П. Й. Н. - АК-
Варна, с адрес: г*********, адвокатско възнаграждение за заповедното производство по
ч.гр.д. № 10853/2023 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171
състав, в размер на 50 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3