Присъда по дело №3124/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 9
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Росен Чиликов
Дело: 20225530203124
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 25 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Стара Загора, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Наказателно дело частен
характер № 20225530203124 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Л. Т. А. - родена на *** г. в *****, жителка и
живуща ***, български гражданин, висше образование, разведена,
неосъждана, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на 12.11.2022 г. в гр.
Стара Загора, като родител /майка на ненавършилия пълнолетие Д.П А. /
осуетила изпълнението на съдебно решение от 15.01.2021 г. по гр. дело
№4805 /2019 година по описа на РС Стара Загора, относно лични контакти на
бащата П. Д. А. с дете /син Д.П А. / - престъпление по чл.182, ал.2 НК - и на
основание чл.78А от НК я ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ като й налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт.
ОСЪЖДА подсъдимата Л. Т. А. със снета самоличност да заплати на П.
Д. А. ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 1012.00
лева.
Присъдата е подлежи на обжалване в 15 дневен срок от днес пред
Окръжен Съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Обвинението срещу подс.Л. Т. А. е по чл. 182, ал. 2 НК за това, че на
12.11.2022 г. в гр. Стара Загора, като родител /майка на ненавършилия
пълнолетие Д.П А. / осуетила изпълнението на съдебно решение от
15.01.2021 г. по гр. дело №4805 /2019 година по описа на РС Стара Загора,
относно лични контакти на бащата П. Д. А. с дете /син Д.П А. /.
Подсъдимата не се признава за виновна.
Защитникът и- адв. В. В. – пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
Частният тъжител чрез повереника – адв. Х. Х– поддържа тъжбата.
Граждански иск не е предявен.
Производството е по реда на чл. 80 и следващите от НПК.В това
производство частният тъжител няма задължение да посочва правна
квалификация на деянието.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства – показанията на свидетелите, писмени– преценени по отделно и в
тяхната съвкупност съдът приема за установено следното :
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА
Подсъдимата Л. А. и тъжителят П. А. от съвместното им съжителство
имали син Д А.– роден на 20.04.2016 година.
Със СР по Г.Д. № 4805/2019 г. изменено със СР по ВГД № 1337/21 г. на
ОС град Стара Загора бракът между двамата съпрузи бил прекратен и било
предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Д на
майката – подс. А..Със същите съдебни актове бил определен режим на лични
контакти на бащата / тъжителят А./ спрямо детето Д – всяка първа и трето
седмица от месеца в дните Събота от 10.00 часа и Неделя до 16.00 часа с
преспиване.Изрично било постановено, че бащата ще взема детето от
жилището обитавано от майката.
В изпълнение на постановения със СР режим на лични контакти на
12.11.2022 г. / Събота / тъжителят А. се обадил на подс. А. по телефона и в
10.00 часа бил пред жилището на последната.С него били и приятелите му –
свидетелите Х. П. и Г.Т. Тъжителят изчакал известно време на място, но
подсъдимата не се е явила да предаде детето, в резултат на което не бил
осъществен режима на лични контакти между бащата / тъжителя А./ и детето
Д.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Х. П., Г.Т,Ж.Ж, М.И, К.С, удостоверение за раждане, СР по Г.Д.
№ 4805/2019 г. изменено със СР по ВГД № 1337/21 г. на ОС град Стара Загора
, постановления на РП град Стара Загора за отказ да се образува ДП, които
кореспондират и с обясненията на подсъдимата.
Подсъдимата А. в своите обяснения не отрича, че на 12.11.2022 г. бащата
не е осъществил режим на лични контакти с детето Д, но като причини
1
посочва, че той не се е интерисувал от него и тя нямало как всяка първа и
трета седмица от месеца в Събота и Неделя да стои на адреса и да го чака.
Посочените от защитника на подсъдимата свидетели С и И също не
опровергават фактическата обстановка, а косвено потвърждават факта, че на
процесната дата бащата не е осъществил режим на лични контакти с детето.
Посоченият доказателствен материал не съдържа никакви противоречия
и доказва по несъмнен и безспорен начин фактическата обстановка посочена в
обстоятелствената част на тъжбата.
Всички тези писмени и гласни доказателствени средства / показанията на
свидетелите, Съдебните Решения, удостоверение за раждане / установяват
доказателства, които са в съответствие и образуват едно хомогенно цяло
даващо основание да се направи единствено възможния извод относно
главният факт в процеса / има ли извършено престъпление и кой е неговият
автор / - подс. Л. А. е извършител на престъплението по чл. 182, ал. 2 НК,
което се претендира в тъжбата.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът
намира, че подс. Л. А. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на чл. 182, ал. 2 НК.
Подсъдимата Л. А. има качеството на родител на ненавършилия
пълнолетие Д / удостоверение за раждане/, което дава основание на съда да
приеме, че същата притежава специалното качество на субект на НО.
От установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка
следва извода, че подс. А. е осъществила изпълнителното деяние на чл. 182,
ал. 2 НК – същата чрез поредица от бездействия / не се е явила на мястото
определено за предаване на детето, не е предала детето на бащата , въпреки
телефонното обаждане/ е осуетила изпълнението на СР, с което е
осъществила и изпълнителното деяние.
Видно от СР по Г.Д. № 4805/2019 г. изменено със СР по ВГД № 1337/21
г. на ОС град Стара Загора се определя режим на лични контакти на бащата
П. А. с детето Д, бащата се е явил на определеното място в Събота / така
както е постаневон в съдебните актове/, което мотивира съда да приеме, че се
касае за неизпълнение на СР от страна на подс. А. относно режим на лични
контакти.В тези съдебни актове се сочи, че бащата / тъжителят А./ спрямо
детето Д – всяка първа и трето седмица от месеца в дните Събота от 10.00
часа и Неделя до 16.00 часа с преспиване т.е. подсъдимата не е имала никакво
основание на 12.11.2022 г. / Събота /да не се яви на посоченото място и да
предаде детето и да откаже да изпълни съдебният акт респективно да откаже
на бащата да осъществи режим на лични контакти с детето на този ден, която
дата е и инкриминираната.
Неоснователни са претенциите на адв. В. / защитник на подсъдимата/ и
на подсъдимата в обясненията , че бащата не се е интерисувал от детето,
2
което е станало причина да не се осъществят личните контакти с детето от
страна на бащата.И това дори да е така не е причина поради която да се
осуети режима на лични контакти. На 12.11.2022 г. сутринта тъжителят А. е
разговарял с подсъдимата А., но тя не е предала детето т.е. причините са
единствено и само в поведението на подсъдимата.
В резултат на действията от страна на подсъдимата/ не се е явила на
определеното място и не е предала детето / в пряка причинна връзка е
настъпил и съставомерния резултат – осуетен е режима на лични контакти на
бащата П. А. с детето Д.
От установената фактическа обстановка и обективираните действия на
подсъдимата следва извода, че към момента на деянието е действала с пряк
умисъл. Тя е съзнавала обществено опасния характер на деянието,
предвиждала е обществено опасните последици и е искала настъпването им.
Знаела е и съзнавала, всички обективни признаци от състава на
престъплението / че е родител, че е страна по съдебен акт относно режим на
лични контакти, че датата е 12.11.2022 г. - Събота/ .
Всички тези обстоятелства са и известни, поради което съдът не приема
възражението на защитника / адв. В./, че подсъдимата няма виновно
поведение т.е. не е налице незнание на фактически обстоятелства релевантни
за състава на престъплението, поради което случаят не попада в хипотезата на
фактическа грешка по смисъла на чл. 14, ал. 1 НК.
Имайки предвид изложените до тук мотиви и на основание чл. 182, ал. 2
НК подсъдимата Л. А. следва да бъде призната за виновна и наказана.
ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЕТО
За извършеното престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до три години или друго по-леко наказание,от престъплението не са
настъпили имуществени вреди, подсъдимата не е освобождавана от НО по
реда на Глава 8 от НК, не е осъждана , не са налице и отрицателните
предпоставки на чл. 78 А, ал 7 , поради което съдът няма алтернатива и на
основание чл. 78 А от НК подсъдимата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне вида и размера на наказанието съдът приема като
смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни/ няма данни за други противообществени прояви /.
Доказателства за отегчаващите вината обстоятелства не се събраха.
Следователно на подсъдимата следва да се наложи наказание при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и с оглед постигане целите на чл. 36
НК и чл. 12 ЗАНН – Глоба в размер на 1 000 лева съобразена и с имотното и
състояние.
РАЗНОСКИ И ПРИЧИНИ
На основание чл. 189, ал. 2 НПК подсъдимата следва да заплати на
тъжителя направените по делото разноски в размер на 1012 лева
3
/възнаграждение за повереника - 1000 лв., държавна такса – 12 лв.
Причини – Незачитане действието на съдебните актове и влошени
родителски отношения.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4