Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 01.03.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното
заседание на двадесети февруари
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор М.Славчева от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното
от административен съдия Сн.Чолакова КАНД № 27
по описа за 2023г.
на Административен съд –
град Шумен, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по касационна
жалба от и.д. Директора на
Дирекция «Инспекция по труда» гр.Шумен, съгласно Заповед № ЧР-1707 от
09.12.2022г., депозирана срещу Решение № 392 от 29.11.2022г., постановено по
АНД № 20223630201743 по описа за 2022г. на Районен съд – гр. Шумен. С
обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 27-2200113 от
21.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Шумен, с което на „Б.С.Т.“ ЕООД, ***, на
основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното
решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди,
че по делото са събрани безспорни доказателства в подкрепа на направения от
наказващия орган извод за наличие на допуснато неизпълнение на задължение по
приложения административно наказателен състав. Поради изложените аргументи
отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на отмененото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно и своевременно призован, не се представлява. От процесуалния
представител на същия – юрисконсулт Д.В.И., е депозирано писмено становище, в
което се излагат аргументи в подкрепа на касационната жалба. Претендира се и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Ответната страна,
редовно и своевременно призована, се представлява от управителя на дружеството Г.Г., който оспорва основателността на жалбата с твърдение,
че представляваното от него търговско дружество не е осъществило вмененото му
неизпълнение на задължение.
Представителят
на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, а
разгледана по същество за неоснователна по аргументите, изложени в обжалвания
съдебен акт.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява основателна, по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 01.09.2021г. между „Л.А.“
ЕООД, гр.Шумен като възложител и
„Б.с.т.“ ЕООД ***, като изпълнител, бил
сключен Договор за услуги с ръчен труд, съгласно който възложителят възлага на
изпълнителя извършването на услуги – ръчен труд за стопанската 2021/2022 година
– прекопаване на 409.5 дка земеделска земя, засята с лавандула в землището на
с.Мадара и гр.Шумен.
Свидетелите С.Т. и В.Р.-
длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, извършили
проверка на „Б.с.т.“ ЕООД, ***, относно спазване на трудовото законодателство,
както следва: на 25.05.2022г. - в лавандулови
насаждения в землището на с.Мадара и на 26.05.2022г. - по документи,
представени в Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен.
На 25.05.2022г., при пристигане в
лавандуловите насаждения в землището на с.Мадара,
инспекторите заварили да работят 8 жени, една от които
непълнолетната С.А.И., която в този момент била в лавандуловия
масив и плевяла трева. Установено било, че пълнолетните лица са наети по реда на ЗЗД въз основа на сключени
граждански договори, които били представени при проверката. По отношение на
непълнолетната С.И.не бил представен нито граждански, нито трудов договор, като
лицето писмено декларирало, че работи в „Б.с.т.“ЕООД като общ работник; че в
деня на проверката е отишла да чисти лавандула в 09.30 часа, за което щели да
й платят 25 лева; както и, че да работи я извикал В.. На 26.05.2022г. била
извършена и проверка на документи, представени от страна на дружеството в
Дирекция “Инспекция по труда” – Шумен. От страна на управителя на дружеството
били дадени Обяснения на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ, в които последният
посочил, че въз основа на сключения договор с „Л.А.“ ЕООД работата по
почистването на лавандулови насаждения се извършва от
наети лица с граждански договори. Посочил, че с лицето С.И.няма уговорка за
извършване на работа по почистване на лавандулата и същата се е намирала на
обекта без
негово знание. Въз основа на декларираните писмено от лицето С.И.факти и направените
констатации на база представените документи, контролните
органи приели, че лицето е престирало работна сила,
извършвайки дейност по чистене на лавандула без сключен писмен трудов договор,
т.е. се касае за трудови
правоотношения.
Резултатите от
проверката били обективирани в Протокол за извършена
проверка № ПР2218140. На 21.06.2022г. св.С.Т.съставила срещу дружеството акт за
установяване на административно нарушение № 27-2200113, в присъствие на
управителя Г.Г., като приела, че с гореописаното
деяние е нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр.
с чл.1, ал.2 от КТ. При предявяване на акта управителят на дружеството отразил
възражения, че не познава лицето и същото не е било наемано или викано на
работа, както и, че не е знаел, че е отишло с останалите хора. Депозирани били
и допълнителни писмени възражения. Въз основа на съставения акт и съобразявайки
материалите в административно наказателната преписка, административнонаказващият
орган издал обжалваното пред районния съд НП, изцяло възприемайки съдържащите се
констатации в АУАН, в резултат на което на основание чл.414, ал.3 от КТ на „Б.с.т.“
ЕООД *** била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение
на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.
При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният
съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на административно производствените
правила, опорочаващи издадения
правораздавателен акт до степен, обосноваваща
неговата незаконосъобразност.
Същевременно обаче е счел,
че събраните по делото доказателства не обосновават по несъмнен начин, че с описаната в
акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл. 62, ал.1, във
вр.с чл.1, ал.2 от КТ неизпълнение
на административно задължение, ангажиращо
предвидената в чл.414, ал.3 от КТ административнонаказателна
отговорност. Въз основа на тези доводи съдът е отменил наказателното постановление, като
незаконосъобразно.
Шуменският административен съд намира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда
съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
правомощията му. Настоящият съдебен състав
намира обаче, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е достигнал до неправилен правен извод за
недоказаност на възведеното обвинение срещу „Б.с.т.“ЕООД, чрез който е
аргументирал отмяната на процесното наказателно
постановление.
Дружеството – ответник в касационното производство, е
подведено под административнонаказателна отговорност
за нарушение на чл. 62, ал.1, във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ. Съгласно чл.1, ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се
уреждат само като трудови правоотношения. Чл.62, ал.1 от КТ от своя страна
изисква трудовият договор да бъде сключен в писмена форма като условие за
неговата валидност. От събраните по делото доказателства се установява по
безсъмнен начин, че на 25.05.2022г. лицето С.И.е престирала
труд по отношение на „Б.с.т.“ЕООД. Видно от саморъчно попълнената от последната
декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, С.И.изрично е заявила, че се намира в
селскостопански обект в с.Мадара, където е дошла да чисти лавандула от трева,
както и, че за работата си през деня ще получи сумата от 25 лева. Нейните
твърдения кореспондират с показанията на св.С.Т., която е категорична, че при
пристигането си на обекта е видяла, че С.И.се намира между редовете с лавандула
и скубе трева. Този извод следва и от обстоятелството, че С.И.лично е вписала
трите си имена в Присъствен списък на работещи в „Б.с.т.“ЕООД по време на
проверката, извършвана от служителите на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр.Шумен. От цитираните доказателства се установява с категоричност, че на
25.05.2022г. С.И.е полагала труд като общ работник, възложен й от работодателя
„Б.с.т.“ЕООД, срещу уговорено заплащане. Този извод не се променя от факта, че
според свидетеля В.Р., присъствието на С.И.в селскостопанския обект не е
свързано с възложена й работа, а е по повод желанието на близките й да не
остава сама вкъщи. Съдът не кредитира дадените от последния показания в този
смисъл, тъй като свидетелят не е заявил това обстоятелство в хода на самата
проверка, явяващо се индиция за недостоверност на
заявените впоследствие пред органите на Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен
и в съдебното производство, обстоятелства. Що се отнася до декларацията от
майката на С.И., в която деклараторката е заявила, че е съгласна дъщеря й „да
не работи,“, а „да пътува с В.М.“ на 25.05.2022г., съдът намира, че въпросната
декларация е съставена впоследствие и за
обосноваване на защитната теза на санкционирания субект, тъй като В.М. е
присъствал по време на проверката, извършвана от органите на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр.Шумен и бил е наясно за какво се извършва тази проверка,
поради което единствената логична причина да не представи декларацията на
проверяващите е, че към този момент не е разполагал с такава. Твърдението на
последния, че не е представил декларацията, защото не му е била поискана, е
несъстоятелно, тъй като контролните органи няма как да изискат документ, за
чието съществуване не са информирани.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка и изложените мотиви, настоящият съдебен състав приема за безспорно
установено, че „Б.с.т.“ЕООД е нарушило разпоредбите на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, доколкото на 25.05.2022г. е приело
на работа лицето С.А.И., без да уреди
като трудови правоотношения отношенията при предоставянето на работна сила и
без да сключи с нея трудов договор в писмена форма. Процедурата
по установяване на нарушението е спазена, обжалваното наказателно постановление
съдържа всички изискуеми по ЗАНН реквизити, нарушението е правилно
индивидуализирано като такова по чл.62, ал.1, във вр.
с чл.1, ал.2 от КТ, подведено е под относимата
за казуса административно наказателна разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ и е приложено съответното за това наказание,
при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН, доколкото имуществената санкция
е определена в размер на 1500 лева, т.е. в законово определения минимум, при
нормативно регламентирани параметри на същата от 1500 до 15000 лева.
Предвид горните съображения,
Административен съд - гр.Шумен намира, че атакуваното решение на Районен съд –
гр.Шумен, с което е отменено обжалваното пред него наказателно постановление, е
материално незаконосъобразно, а подадената против него касационна жалба -
основателна. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
спорът - решен по същество, като отмененото от районния съд наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора,
на касационния жалбоподател на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по
делото пред двете съдебни инстанции – Районен съд – гр.Шумен и Административен
съд – гр.Шумен, в минимален размер - по 80 лв. за всяка инстанция, или общо 160
лева.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 392/29.11.2022г.,
постановено по АНД № 20223630201743 по описа за 2022г. на Районен съд – град
Шумен, като вместо това постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 27-2200113 от 21.07.2022г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Шумен,
с което на „Б.с.т.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.А.Г., на
основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3
от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Б.с.т.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г.А.Г.,
да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, гр.София сумата
от 160 (сто и шестдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.03.2023г.