Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 12.05.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
гражданско отделение, 28 – и състав, в публичното
заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛИЦА
ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря
Надежда Масова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 9759 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, с вх. № 94925/ 23.07.2019 г., с която Е.Д.М.
***, с ЕГН **********, е предявил против Главна дирекция „Национална полиция“ с
адрес в гр. София 1715, бул. **************1, иск за осъждането му да му
заплати обезщетение за неимуществени вреди в размерна 100 000 лв., намален по
надлежния ред в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 28.05.2019 г. до окончателното и изплащане, както и съдебно – деловодни
разноски. Съобразно изложените в исковата молба твърдения, ответникът е увредил
ищеца, тъй като служителят, изготвил писмен документ с вх. № 328600-2065/
23.04.2019 г. Т.Г.го клеветял и обиждал и разпространявал за него неверни
обстоятелства, че поддържа престъпна връзка с лицето Р.С.Ш., който бил непознат
за ищеца. По този начин ищецът нарушавал правата му, закрепени в чл. чл. 1, 4,
20, 21, 47, 48, 51, 52, 53 и 54 от Хартата на правата в ЕС, чл. чл. 2, 3, 4, 5,
6 от ДФЕС, чл. 1, 3, 8, 5, 6, 7, 13, 14, 17, 18, 46 и 53 от ЕКЗПЧ и чл. 10 § 2
от същата.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, служител на ответника Т.Г., издал
документ с № 328600-265/ 23.04.2019 г., приложен по НОХД № 3555/ 2018 г. на
СпНС, в който било посочено, че ищецът поддържал престъпна връзка с лицето Р.С.Ш..
Твърдейки, че не познава такова лице, ищецът смята, че горното твърдение
съставлявало лъжа, било клеветническо и позорящо го, унижавало го и му
причинявало сериозен страх. Настоява ответникът да бъде осъден да заплати
обезщетение в размер на 100 000 лв., ведно със следващата се законна лихва,
считано от 28.05.2018 г. до окончателното и изплащане.
По реда
и в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ГД „Национална полиция“, чрез
процесуалния си представител, е депозирал писмен отговор, в който е изразила
становище за неоснователност на заявената претенция. Не ставало ясно какво било
противоправното поведение на ответника, липсвали доказателства в подкрепа на
твърденията му. Настоява за отхвърляне на иска. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на приложените по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
По образуваното против ищеца НОХД № 3555/ 2018 г. по
описа на СпНС, 6 – и състав е бил представен документ – писмо с изх. №
328600-21784/ 07.05.2019 г., съставено от Главна дирекция „Национална полиция“
при МВР и подписано от зам. – директор, старши комисар Т.Г.. Видно от
съдържанието на писмото и в изпълнение на протоколно определение на СпНС е
извършена справка относно периодите, през които Е.Д.М. е бил обявен на
общодържавно издирване, както и копия на документи, даващи основание на
издирването. На страница четвърта, абзаци предпоследен и последен съдържат
данни, че на 13.08.2012 г. е била извършена проверка на адрес, на който била
регистрирана Е.Ш.– съпруга на Р.С.Ш. – престъпна връзка на Е.М.. С него била
проведена беседа, като заявил, че с ищеца са се скарали преди две години, не го
е виждал, а от познати разбрал, че е в чужбина.
В качеството на свидетел в настоящото производство е бил
разпитан Р.С.Ш., който е заявил, че не познава и никога не са се виждали с Е.Д.М..
Като свидетел в производството ищецът е ангажирал
показанията на св. М.В.П., който е заявил, че ищецът се чувствал унизен, че му
била вменена престъпна връзка с лицето Р.С.Ш., каквото лице той не познавал.
Ядосвал се, че го свързвали с други хора и правели връзка между наказателните
производства, страхувал се, че ще го гледат като тежък престъпник.
Приложен е и амбулаторния журнал от Затвора в гр. София
относно релевантния период. Отбелязано е, че на 04.06.2019 г. ищецът страда от главоболие;
на 07.06.2019 г. се оплакал от главоболие и били отчетени високи стойности на
кръвното му налягане; на 11.06.2019 г. било установено, че от 4 дни не приема
течности, но е в добро общо състояние, контактен, адекватен и ориентиран, не
съобщавал оплаквания, кръвното му налягане било сравнително високо; на
17.06.2019 г. съобщавал за болки в главата; на 24.06.2019 г. се оплакал от
главоболие, били установени завишени стойности на кръвното му налягане; на
03.07.2019 г. били отчетени завишени стойности на кръвното му налягане; на
09.07.2019 г. и на 16.07.2019 г. съобщавал за сходни оплаквания. Били са му
предписвани медикаменти, включително против хипертония и болкоуспокояващи.
При така изложените фактически данни Градският съд
достига до следните правни изводи:
Предявеният от Е.Д.М. против ГД „НП“ при МВР искова
претенция черпи правното си основание от нормата на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, процесуално допустима е и страните са легитимирани да участват в
процеса.
Този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Следователно отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е
възложило работата другиму: а/ Когато вредите са причинени виновно от лицето,
на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на
възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които
произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на
работата. б/ Когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е
възложена работата, чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата
работа, но са пряко свързани с него. В този случай вредите се явяват причинени
по повод изпълнението на възложената работа. Отговорност по чл. 49 ЗЗД
съществува и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания
или надлежните правила за извършване на възложената работа. Съгласно
Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС, отговорност по чл. 49 ЗЗД не
възниква, когато увреждането е резултат на лични отношения между причинителя и
увредения, макар и тези лични отношения да са възникнали при или по повод
изпълнението на възложената работа.
По делото не се спори, че лицето Т.Г.е служител на
ответника.
Съобразно изложените в исковата молба твърдения, противоправното
поведение на служителя на ответника се изразява в посочването, че ищецът
поддържа престъпна връзка с лицето Р.С.Ш., което представлявало обида и
клевета.
Обидата
е деяние, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите и цели да
измени обществената им оценка. За да се засегне лицето, то трябва да възприеме
пряко или опосредствено унизителното отнасяне към него с обидни думи или
действия. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на
пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения, обидни жестове,
които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата
информация и се обективират с такава цел – в този смисъл изрично Решение № 93
от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 163/2013 г., III н. о. Разликата между
обидата и клеветата е в съдържанието на обективираната информация, отнасяща се
до пострадалия: при обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез
епитети, квалификации, сравнения, псувни и др., а при клеветата разгласява
неистински позорни обстоятелства – в този смисъл Решение № 22 от 31.I.1995 г.
по н.о.х.д. № 558/94 г., III н. о.
Посоченото
в писмо с изх. № 328600-21784, съставено от Главна дирекция „Национална
полиция“ при МВР и подписано от зам. – директор, старши комисар Т.Г., че ищецът
е поддържал престъпна връзка със свидетеля Р.С.Ш. не осъществява състава на
обида. В тази връзка е и решение № 809 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1573/2009 г., IV г. о., според което е
налице обществена обида разгласата на неистинно обстоятелство за едно лице,
което обстоятелство в кръга на същото, а и от самото него се възприема като
позорящо го, и когато е казано в негово присъствие с цел именно да засегне
честта и достойнството на потърпевшия. Посоченото в писмото, подписано от
служителя на ответника, не отговаря на нито едно от визираните обстоятелства,
за да бъде ценено като обидно. Това изречение не е въведено, за да позори
ищеца, нито е сторено в негово присъствие, той не е и адресат на писмото, тъй
като това е СпНС, за да се приеме хипотезата на „задочна обида“, което мотивира
настоящия съдебен състав на приеме, че твърдението на ищеца за обидно
съдържание е неоснователно.
Следва
да бъде обследвано дало въведеното в писмото с изх. № 328600-21784, съставено
от Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР и подписано от зам. – директор,
старши комисар Т.Г.изречение, че Е.Д.М. поддържа престъпна връзка с лицето Р.С.Ш.
представлява клеветническо твърдение. По дефиниция клевета може да има само при
отнасяне на конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Ищецът
твърди, че изложеното твърдение е невярно и позорящо го, като в тази връзка е
ангажирал показанията на св. Ш., който пред съда твърди, че не познава ищеца.
За да
бъде реализирана отговорността на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД следва
противоправното деяние на лицето, комуто е възложило изпълнение на работата, да
е извършено виновно. В исковата молба Е.Д.М.
твърди, че противоправното деяние е извършено от Т.Г., който е подписал
въпросното писмо. Видно от последното, същото е подписано от лицето в
качеството му на старши комисар и заместник директор на ГД „НП“ към МВР. От
съдържанието на самото писмо става ясно, че се базира на събрани данни от
оперативни работници, но не от самия Т.Г.. Същият, с оглед йерархията в МВР и
заеманата от него позиция, е подписал писмото, но неговото съдържание се базира
не на собствените му оперативни действия, а на оперативните действия на
служители на МВР. Поради тези съображения настоящият съдебен състав намира, че
посоченото във въпросното писмо, подписано от служител на ответника Т.Г., не представлява
противоправно деяние и не е извършено виновно. Вината представлява психическото
отношение, изразено в умисъл или непредпазливост, което извършителят на
неправомерното действие или бездействие има към своето противоправно поведение
и произтичащия от него резултат. – в този смисъл Решение № 1489 от 30.12.2008
г. на ВКС по гр. д. № 5146/2007 г., IV г. о. Заместник – директорът на ГД „НП“ е
пресъздал в писмото предоставената му информация относно проведените
издирвателни мероприятия по отношение на ищеца. Приемайки по дефиниция
добросъвестността на служителите на МВР, не би могъл да знае или да предполага,
че е възможно част от оперативната информация да не отговаря на истината, в
случая дали Е.Д.М. и Р.С.Ш. са се познавали и осъществявали ли са „престъпна
връзка“. Въведената в писмото информация няма данни да цели уронване престижа и
достойнството на ищеца, поради което настоящият съдебен състав намира, че
лицето, комуто ответникът е възложил извършването на работа, не е осъществил
противоправно виновно деяние, липсва вина, поради което отговорността на
ответника не следва да бъде ангажирана /вж. Решение № 1489 от 30.12.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 5146/2007 г., IV г. о./, без да се налага разискване на
въпросите дали на ищеца са причинени вреди и налице ли е причинно – следствена
връзка между твърдяното противоправно деяние и вредите. Исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Неоснователността
на главната претенция предпоставя неоснователност и на акцесорната претенция за
лихви на основание чл. 86 от ЗЗД.
Като
последица от произнасянето по иска и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на
ответника се дължат разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение,
дължимо на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25 ал. 2,
вр. ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер на 450 лв.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Д.М. ***, понастоящем в СЦЗ, с ЕГН **********, против Главна
дирекция „Национална полиция“ с адрес в гр. София 1715, бул. **************1,
иск за осъждането му да му заплати сума в размер на 26 000 /двадесет и шест
хиляди/ лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на обидни и клеветнически твърдения в писмо с изх. № 328600-21784,
съставено от Главна дирекция „Национална полиция“ при МВР и подписано от зам. –
директор, старши комисар Т.Г., ведно със законната лихва, считано от 28.05.2019
г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Е.Д.М.
***, понастоящем в СЦЗ, с ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция
„Национална полиция“ с адрес в гр. София 1715, бул. **************1,
юрисконсулстско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: