Решение по дело №1613/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Постъпила е молба от въззиваемото дружество „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез пълномощника адв. Христина Тодорова, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото Решение № I-250/30.10.2020 г.по гр.д. № 1613/2020 г. по описа на БОС чрез заличаване в диспозитива на съдебния акт на указанието „решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните“.

В молбата се възразява, че постановеното от въззивната инстанция решение не подлежи на касационно обжалване, тъй като предявеният иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е облигационен и цената на иска следователно се определя от данъчната оценка на имотите, предмет на договора, чиято недействителност се иска да бъде обявена. Посочва се , че в случая предмет на договора са два недвижими имота, поради което се касаело до два обективно съединени иска, всеки от който е с цена под 20 000 лева, тъй като данъчната оценка на единия прехвърлен имот е в размер на 11734.90 лева, а на другия – 2576 лева. Настоява се, че спорът е търговски, тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД имал обезпечителен характер спрямо вземането на кредитора  „Трансвагон“ АД, произтичащо от търговска сделка. Именно легитимацията на ищеца като кредитор по търговска сделка обуславяла и търговския характер на делото. На това основание, молителят счита, че за да подлежи на касационно обжалване въззивното решение по предявения иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, цената на имотите, предмет на иска, следва да е над 20 000 лева, а в случая дори сбора от данъчните оценки на прехвърлените два имота не надвишавала сумата от 20 000 лева. Позовава се на постановена в този смисъл съдебна практика на ВКС.

В постъпилия по чл. 247, ал.2 от ГПК отговор от адв. С.Т.С. – процесуален представител на въззивниците Г.П., ЕГН ********** и Е.Т.П., ЕГН *********, се излагат доводи за неоснователност на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка. Възразява се, че не е налице несъответствие между формирана и изразена воля на съда в съдебното решение. Оспорва се и становището на молителя относно характера на делото като търговско по смисъла на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, с аргумент, че купувачи по оспорената сделка са физически лица -нетърговци.

Подадената молба за поправка на очевидна фактическа грешка е с правно основание чл. 247 от ГПК и като подадена от лице имащо правен интерес от исканата поправка, е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

Съобразно трайната съдебна практика, очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между действителната воля на съда и тази, която е изразена в диспозитива на постановения съдебен акт. На поправка подлежи само очевидна фактическа грешка в постановения от съда диспозитив - актът, който се ползва със сила на присъдено нещо. Указанията на съда относно обжалваемостта на постановения акт не са част от постановения диспозитив и не подлежат на поправка по реда на чл. 247 от ГПК. Същите, макар инкорпорирани в съдебния акт, не съставляват част от диспозитива му, а имат характера на разпореждане, което подлежи на изменение от съда, който го е постановил по реда на чл. 253 от ГПК, при наличие на основанията, предвидени в цитираната разпоредба. Правото на страната да обжалва постановения съдебен акт произтича от закона като независимо какви указания са дадени, при постъпването на касационна жалба, преценка за нейната допустимост се дължи както от администриращия съд, така и от горестоящия съд, в чиито правомощия е осъществяването на инстанционния контрол. По изложените съображения, и доколкото в постановеното от Бургаския окръжен съд въззивно решение, не е налице несъответствие между изложените мотиви и постановения диспозитив, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение.

На следващо място, съдът намира за неоснователно възражението, че в случая се касае за търговско дело. Предмет на предявения иск с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД  е договор за прехвърляне право на собственост върху два броя недвижими имоти, сключен между дружеството – длъжник „ЕП Комерс“ ЕООД, от една страна, и от друга страна физическите лица Г. и Е.П. - приобретатели на имотите. Оспорената сделка има собствен материален интерес, който не е обусловен по никакъв начин от размера на вземането, легитимитращо ищеца „Трансвагон“ АД като кредитор. Ето защо, макар и да е вярно изложеното от молителя становище, че иска по чл. 135 от ЗЗД има обезпечителен характер, то определянето на цената на този иск е във функционална зависимост от материалния интерес на атакуваната с него сделка, а не от размера на вземането, което легитимира ищеца като кредитор, имащ правен интерес от предявяване на отменителния иск.

Ето защо и на основание чл. 247 от ГПК, Бургаският окръжен съд

 

Р Е Ш И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Трансвагон“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Васил Данев Василев, чрез пълномощника адв. Христина Тодорова, за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № I-250/30.10.2020 г.по гр.д. № 1613/2020 г. по описа на БОС чрез заличаване в диспозитива на съдебния акт на указанието „решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните“.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:    

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                                     2/мл.с.