Решение по дело №556/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 118, ал. 3 във връзка с чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. М. А. от [населено място], обл.Хасково, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 1012-26-192-1/10.06.2024г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №**********-2140-26-382/26.04.2024г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

В жалбата се твърди, че решението е немотивирано, незаконосъобразно и недопустимо. Неправилно било приложено материалното право относно незачитането на действителен стаж на оспорващата за периода от 25.10.1974г. до 01.02.1975г. – 03 м. и 05 дни, и от 01.09.1975г. до 25.10.1975г. – 01 м. и 24 дни, или общо 04 м. и 29 дни. Нормата на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО нямала ретроактивно действие и определянето на стажа като действителен следвало да бъде съгласно нормативната уредба, действала към момента на полагането му. При безспорен действителен стаж от 14г., 08м. и 23 дни и зачитане на трудовия стаж на неработеща майка, безспорно се установявала положителна предпоставка относно действителния осигурителен стаж по чл.68, ал.3 от КСО, като при навършена възраст от 70 години 3 месеца и 5 дни всички основания за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО били налице.

По изложените съображения се претендира отмяна на атакуваното решение и присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващата.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Административен съд – Хасково, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото пенсионна преписка се установява, че по подадени заявления с Разпореждане №**********-2140-26-63/14.01.2022г. (л.28 гр.), Разпореждане №**********-2140-26-888/12.09.2022г. (48 гр.), Разпореждане №**********-2140-26-628/06.07.2023г. (67) и Разпореждане №**********-2140-26-1120/.....2023г. (л.79), всички на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на жалбоподателката К. М. А. е било отказвано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). Във всички разпореждания е посочено, че осигурителният стаж за периода на майчинство не е действителен съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

На 28.03.2024г. жалбоподателката, чрез пълномощника си А. М. А., отново е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№2113-26-491/28.03.2024г. (л.81 гръб), с приложени документи, установяващи осигурителен стаж и доход.

От ТП на НОИ – Хасково със заявлението са били приети и заверени копия на 2 бр. удостоверения за раждане, издадени въз основа на Акт за раждане №2183/13.12.1974г. и Акт за раждане №0326/22.02.1982г. (вж. л.86 гр. и л.78).

Във връзка със заявлението, на 11.04.2024г. е бил изготвен Опис на осигурителен стаж на лицето, в който е отразен осигурителен стаж на К. М. А. за периоди на майчинство, както следва: от 25.10.1974г. до 01.02.1975г. – 03 м. и 06 дни, и от 01.09.1975г. до 25.10.1975г. – 01 м. и 24 дни, или общо 04 м. и 29 дни.

С Разпореждане №2140-26-382/26.04.2024г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО, е отказал на заявителката К. М. А. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Мотивирал се е с факта, че към датата на подаване на заявлението за пенсия - 28.03.2024г., К. А. има навършена възраст от 70 г., 03 м. и 05 дни и осигурителен стаж, положен за периода от 01.01.1970г. до 31.12.1990г. с прекъсване, както следва: 15 г., 01 м. и 23 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж по чл.104 от КСО превърнат към трета категория труд - 15 г., 01 м. и 23 дни, от които действителен осигурителен стаж - 14 г., 08 м. и 23 дни. Прието е, че на А. не се следва пенсия по условията на чл.68, ал.1-2 от КСО, тъй като имала навършена възраст 70 г., 03 м. и 23 дни, но нямала осигурителен стаж 36 г. и 6 м., а имала 15 г. 01 м. и 23 дни. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по чл.1 и 2 през 2024г. придобиват право на пенсия при навършена възраст 67 години за жените и за мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. На следващо място, цитиран е текстът по § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО и прието, че осигурителния стаж за периода на майчинство от 25.10.1974г. до 01.02.1975г. – 03 м. и 06 дни, и от 01.09.1975г. до 25.10.1975г. – 01 м. и 24 дни, не е действителен съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Въз основа на изложеното е направен е извода, че на А. не следва пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 14 г., 08 м. и 23 дни.

Разпореждането е било обжалвано от адресата си по административен ред с жалба вх.№1012-26-192 от 10.05.2024г.

С обжалваното Решение № 1012-26-192-1/10.06.2024г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърлил жалбата. Административният орган споделил извода на пенсионния орган и в тази връзка посочил, че по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО под понятието „действителен осигурителен стаж“ следвало да се разбира действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето работило по друго правоотношение и било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както времето през което лицето подлежало на задължително осигуряване на своя сметка и внасяло задължителни осигурителни вноски. Сред изброените в нормата хипотези не бил периода на ползване на майчинство като неработеща майка. Поради това, въпреки че с различни разпоредби законодателят приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, те не можело да бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Такъв осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби бил: времето, през което неработеща майка гледала дете до [възраст] възраст; времето, през което лицето получавало обезщетение за безработица; времето след 01.01.1996г., през което родител или осиновител полагал постоянни грижи за дете-инвалид до навършване на [възраст] възраст и т.н. През призмата на § 1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, за изброените хипотези било характерно едно – признаване на период от време за осигурителен стаж без реално през това време да била упражнявана трудова дейност. Позовавайки се на изложеното Директорът на ТП на НОИ – Хасково приел, че зачетеният стаж на К. М. А. за времето като неработеща майка от 25.10.1974г. до 01.02.1975г. – 03 м. и 06 дни, и от 01.09.1975г. до 25.10.1975г. – 01 м. и 24 дни, не е действителен съгласно § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Следователно жалбоподателката нямала право на пенсия по условията на чл.68, ал.3 от КСО, тъй като имала навършена възраст 70 г., 03 м. и 05 дни, но нямала изискуемия се действителен осигурителен стаж от 15 години, а имала 14 г., 08 м. и 23 дни.

На 17.06.2024г., чрез ТП на НОИ – Хасково, до Административен съд – Хасково е подадена жалба вх. №1012-26-192-2/17.06.2024г. против Решение № 1012-26-192-1/10.06.2024г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково.

Така установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт и изхожда от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита. Същата е подадена в преклузивния срок за обжалване, видно от датата на издаване на оспореното решение и датата на депозирането й.

Предвид горното, жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, т.2 буква „а“ от КСО.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма, както и съдържа необходимите по чл.59, ал.2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити.

Не се констатира при издаване на решението да са допуснати съществени процесуални нарушения.

Основният спорен по делото въпрос се свежда до правилното приложение на материалния закон и по-конкретно относно тълкуването на предпоставките за отпускане ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

Съгласно чл.68, ал.3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на [възраст] възраст.

С оглед факта, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателката е била на 70 години, безспорно тя изпълнява изискването на цитираната разпоредба за достигане на определена възраст, за да може да се ползва от на претендираното право на пенсия по ред на чл.68, ал.3 от КСО. На следващо място, от данните по пенсионната преписка се установява безспорно, че по отношение на К. М. А. периодите от 25.10.1974г. до 01.02.1975г. – 03 м. и 06 дни, и от 01.09.1975г. до 25.10.1975г. – 01 м. и 24 дни, са признати от пенсионния орган за осигурителен стаж, но този период не е приет за „действителен стаж“ по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Не се спори относно факта, че през визирания период К. А. е имала качеството „неработеща майка“, респ. през тези период същата не е полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова.

Разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (доп. ДВ бр. 8 от 2023г.) дефинира понятието „действителен стаж“, определяйки го като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, време, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, период на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл.7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

В настоящия случай стажът на жалбоподателката като неработеща майка е придобит с прекъсвания в периода между 25.10.1974г. и 25.10.1975г., поради което на основание § 9, ал.1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999г. разпоредби.

Приложимата материалноправна разпоредба за процесния период е нормата на чл.80 от Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм.) се зачита и времето, прекарано законно в установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. Към процесния период е действала и Инструкция № 2492 от 29.12.1967г. за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967г. от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж.

При сега действащата уредба, съгласно нормата на чл.9, ал.2, т.1 и т.2 от КСО, за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността на работното време.

Явно е, че при общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, включително и в хипотезите на чл.68, ал.1 - 3 от КСО. Ето защо и в § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Следователно и при двата пенсионни режима – по отменения ЗП, и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство (майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща. Това право е признато към процесния период и за „неработещата майка“, поради което липсва правно основание за позоваване от страна на административния орган на нормата на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. Законодателят не е имал за цел отпадане правото на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган отказва на основание § 1, т.12 от ДР на КСО да признае процесните периоди за действителен осигурителен стаж.

Незачитането на времето на майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.14 и чл.47 от Конституцията на Република България, регламентиращи закрила на майчинството и равенството на майките относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006г. по конституционно дело № 9/2005г. на Конституционния съд на Република България.

След като времето на майчинство за процесните периоди се зачита за трудов стаж и е положен до 31.12.1999г. при действието на нормата на чл.80 от ППЗП (отм.), то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 от КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, т.12 от ДР на КСО.

След признаване на периода от 25.10.1974г. до 01.02.1975г. – 03 м. и 06 дни, и този от 01.09.1975г. до 25.10.1975г. – 01 м. и 24 дни, и добавяне на същия към вече признатия стаж от 14 г., 08 м. и 23 дни, се получава действителен стаж от 15 г., 01 м. и 23 дни.

При това положение, към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ по чл.68, ал.3 от КСО жалбоподателката е отговаряла на изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж. Ето защо неправилно, в нарушение на материалния закон, и е било отказано отпускането на ЛПОСВ по посочения ред.

Изложеното обосновава отмяна на оспореното решение и на потвърденото с него разпореждане, и връщане на преписката на административния орган при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателката, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на делото, основателна се явява претенцията на оспорващата за присъждане на разноски по делото. Такива, предвид своевременно направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и ниската фактическа и правна сложност на делото, приключило в едно съдебно заседание, се следват в размер на 500 лева, съобразно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №1012-26-192-1/10.06.2024г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Хасково и потвърденото с него Разпореждане №**********-2140-26-382/26.04.2024г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.

ВРЪЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление с вх.№2113-26-491/28.03.2024г. по описа на ТП на НОИ – Хасково, при спазване на задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Териториално поделение – Хасково на Национален осигурителен институт да заплати на К. М. А. от [населено място], област Хасково, [ЕГН], деловодни разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева).

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.