Решение по дело №425/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 255
Дата: 23 ноември 2018 г.
Съдия: Николинка Георгиева Димитрова Кънчева
Дело: 20184300500425
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2018 г.

Съдържание на акта

                                          Р Е Ш Е Н И Е

                                                   

                                          ………... г.,гр. Ловеч

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ  ОКРЪЖЕН СЪД  гражданско отделение на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   СЕВДА ДОЙНОВА

                                    1.НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА

   ЧЛЕНОВЕ:

2 ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА

разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА

в.гр.дело № 425 по описа за 2018 година,

и за да се произнесе съобрази:

                Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.       

                Постановено е съдебно решение от 14.06.2018 г. по гр.д.№ 2249/2017 г. по описа на Районен съд-Ловеч, с което съдът признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.2, ал.1 ЗАЗ, по отношение на С.К.П., с ЕГН ********** ***, че Н.Г.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.“ с ЕИК ******* с адрес ***, се намира в правоотношения с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от договори за аренда № 8982/15.12.2008 г. и № 9500/29.12.2008 г., сключени за срок от десет години, със С. М.И.и Е.И.Д.срещу заплащане на рента за следните имоти: поземлен имот с идентификатор № 20420.227.3, с площ 6.002 дка., находящ се в м.„Сяров дъб"; поземлен имот с идентификатор № 20420.188.45, с площ 0.956 дка, находящ се в м.„Петл. поляни"; поземлен имот с идентификатор 20420.134.33, с площ 1.996 дка, находящ се в м. „Райк. бари"; поземлен имот с идентификатор № 20420.109.5, с площ 1.402 дка, находящ се в м.„Барата"; поземлен имот с идентификатор № 20420.4732, с площ 3.506 дка, находящ се в м.„Белтински връх"; поземлен имот с идентификатор № 20420.4.16, с площ 9.210 дка, находящ се в м.„Братана", като отхвърлил иска за установяване по отношение на ответника, че с правоотношения с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от договор за аренда № 9500/29.12.2008 г., сключени за срок от десет години, с Е.И.Д.срещу заплащане на рента за поземлен имот с идентификатор 20420.52.32, с площ 3.503 дка, находящ се в м. „Плочата". Със същото решение признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.2, ал.1 ЗАЗ по отношение на „Агроком Консулт“ ЕООД с ЕИК **** с адрес гр.******представлявано от Т.С.К., че Н.Г.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.“ с горните данни се намира в правоотношения с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от договори за аренда № 9503/29.12.2008 г., № 1516/31.03.2014 г. и № 9499/29.12.2008 г., сключени за срок от десет години, с В.Х.В. и Е.И. Д., срещу заплащане на рента, за следните имоти: поземлен имот с идентификатор № 20420.134.4, с площ 1.500 дка, находящ се в м.„Райк. бари"; поземлен имот с идентификатор №20420.225.6, с площ 10.999 дка, находящ се в м.„Дългая"; поземлен имот с идентификатор № 20420.145.37, с площ 1.502 дка, находящ се в м. „Петл.връх"; поземлен имот с идентификатор № 20420.73, с площ 2.001 дка, находящ се в м. „Вълчи лък"; поземлен имот с идентификатор № 20420.188.42, с площ 1.309 дка, находящ се в м.„Петл. Поляни"; поземлен имот с идентификатор № 20420.79.2, с площ 1.999 дка, находящ се в м.„Бабаците"; поземлен имот с идентификатор № 20420.109.27, с площ 0.500 дка, находящ се в м.„Барата"; поземлен имот с идентификатор № 20420.133.12, с площ 9.999 дка, находящ се в м.„Дълга бара"; поземлен имот с идентификатор № 20420.96.19, с площ 6.502 дка, находящ се в м.„Кюшето"; поземлен имот с идентификатор № 20420.52.6, с площ 4.106 дка, находящ се в м.„Плочата" и признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.2, ал.1 ЗАЗ по отношение на „Агроком Инвест“ ЕООД с ЕИК **** с адрес гр. *******, представлявано от М. П.Г., че Н.Г.Н., действащ като едноличен търговец с фирма „Н.Н.“ с горните данни се намира в правоотношение с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от договор за аренда № 9001/15.12.2008 г., сключен за срок от десет години, с Г. Ц.. срещу заплащане на рента за следния имот: поземлен имот с идентификатор № 20420.84.26, с площ 2.500 дка, находящ се в м „Ганчова родина", като осъдил на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответниците да заплатят на ищеца сумата от 774,35 лв. - сторени разноски в производството по делото.

               В законния срок е постъпила въззивната жалба от ответниците ЧЗП С.К.П. с ЕГН **********, "Агроком Инвест" ЕООД - гр. Плевен, ЕИК *****, представлявано от М.Г. и „Агроком Консулт"     ЕООД,     ЕИК ****, представлявано    от    Т.С. и двете със съдебен адрес-***, офис 6, в частта, с която РС Ловеч е признал за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.2, ал. l ЗАЗ по отношение на С.К.П., че ищеца се намира в правоотношения с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от договори за аренда № 8982/15.12.2008 г. и № 9500/29.12.2008 г., сключени за срок от десет години, със С. И. и Е. Д. срещу заплащане на рента за следните имоти: поземлен имот с идентификатор № 20420.227.3, с площ 6.002 дка., находящ се в м. „Сяров дъб"; поземлен имот с идентификатор № 20420.188.45. с площ 0.956 дка, находящ се в м. „Петл. поляни"; поземлен имот с идентификатор 20420.134.33, с площ 1.996 дка, находящ се в м. „Райк. бари"; поземлен имот с идентификатор № 20420.l09.5, с площ 1.402 дка, находящ се в м. „Барата"; поземлен имот с идентификатор № 20420.4732, с площ 3.506 дка, находящ се в м. „Белтински връх"; поземлен имот с идентификатор № 20420.4.16, с площ 9.210 дка, находящ се в м. „Братана", признал за установено  на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 1 ЗАЗ по отношение на „Агроком Консулт" ЕООД с ЕИК ****, че ЕТ „Н.Н." се намира в правоотношения с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от договори за аренда № 9503/29.12.2008 г., № 1516/31.03.2014 г. и № 9499/29.12.2008 г., сключени за срок от десет години, с В. В. и Е.Д., срещу заплащане на рента, за следните имоти: поземлен имот с идентификатор № 20420.134.4., с площ 1.500 дка, находящ се в м. „Райк. бари"; поземлен имот с идентификатор №20420.225.6. с площ 10.999 дка, находящ се в м. „Дългая"; поземлен имот с идентификатор № 20420.145.37, с площ 1.502 дка, находящ се в м. „Петл.връх"; поземлен имот с идентификатор № 20420.73, с площ 2.001 дка, находящ се в м. „Вълчи лък"; поземлен имот с идентификатор № 20420.188.42, с площ 1.309 дка, находящ се в м. „Петл. Поляни"; поземлен имот с идентификатор № 20420.79.2, с площ 1,999 Дка, находящ се в м. „Бабаците"; поземлен имот с идентификатор № 20420.109.27, с площ 0.500 дка, находящ се в м. „Барата"; поземлен имот с идентификатор № 20420.133.12, с площ 9.999 дка, находящ се в м. „Дълга бара"; поземлен имот с идентификатор № 20420.96.19, с площ 6.502 дка, находящ се в м. „Кюшето"; поземлен имот с идентификатор № 20420.52.6, с площ 4.106 дка, находящ се в м. „Плочата". Със същото решение признал за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 1 ЗАЗ по отношение на „Аграком Иинвест” ЕООД, че ЕТ„ Н.Н." се намира в правоотношение с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане, произтичащи от договор за аренда № 9001/15.12.2008 г., сключен за срок от десет години, с Георги Грозев, срещу заплащане на рента за следния имот: поземлен имот с идентификатор № 20420.84.26, с площ 2.500 дка, находящ се в м. „Ганчова родина". Счита, че първоинстанционния съд се е произнесъл по ненаправено искане. Твърди, че спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, сред задължителните реквизити, на която е изложение на обстоятелствата, на които се основава искът и в какво се състои искането- чл.127 ал.1 т.4 и 5 ГПК. При това положение съдът е обвързан от направеното от ищеца искане, което е да се признае по отношение на дружествата, че е основание за ползване на описаните имоти за стопанската 2017/2018 г. Счита, че произнасянето на съда е направено извън кръга на търсената защита в друга насока и касае непредявено искане. От друга страна твърди, че е предявен  установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК с искане да се установи по отношение на ответниците, сега въззивници, че ищецът има правно основание за ползване на изрично описаните имоти през стопанската 2017/2018 г.

          На следващо място посочва, че с влязло в сила определение съдът е прекратил производството по отношение на втория ответник Общинска служба по Земеделие Ловеч. При неучастие на този ответник няма как решението да има сила и спрямо него.

          Счита, че между страните се касае за специален ред за възстановяване на собствеността върху земеделски земи по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, изключващ правният интерес от предявяването на установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Посочва, че според последните изменения на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.42 от 2018 год., в сила от 22.05.2018 год., които се отнасят и към настоящия случай, в които в чл.376 от ЗСПЗЗ са създадени нови ал.5 и ал.6, в които е посочено, че в ОСЗ се регистрират само договори за наем на земеделска земя, сключени при спазване на изискванията на чл.4а и чл.46, както и договори за аренда, сключени при спазване изискванията на този закон и на Закона за арендата в земеделието, като ал.6 предвижда, че когато за един и същ имот са представени за регистриране повече от един договор за наем или за аренда на земеделска земя, в ОСЗ се регистрира първо договорът, вписан в СВ с най-ранна дата; на второ място вписаният договор - при представяне за регистриране на вписан и невписан договор. С оглед това при положение, че едноличния търговец твърди, че е ползвател по силата на договори за аренда, то той е в правото си да ги заяви за ползване пред административния орган, на който е делегирана компетентността да прецени как и дали ще ги регистрира, вземайки предвид критериите, описани по-горе. Предвид нормата на чл.37 Б, ал.7 от ЗСПЗЗ, чийто изричен регламент е, че Министърът на земеделието, храните и горите утвърждава правила за регистрация на договорите за наем и за аренда на земеделска земя в ОСЗ, то именно в правомощията на административния орган е да разреши възникналия между страните въпрос, а не съда. В контекста на казаното следва да се подчертае, че компетентността на административния орган, а не на съда е регламентирана и от текста на чл.37Б, ал.2 от ЗСПЗЗ и чл.69, ал.3 от ППЗСПЗЗ, в които е предвиден срок за подаване на декларация, в която се посочват формата за стопанисване и начинът на трайно ползване на земите, а именно до 31 юли, като декларацията се подава лично от собственика или чрез негов пълномощник и важи за следващата стопанска година. От друга страна в хода на делото не са представени декларации и заявления по чл.69 и чл.70 от ППЗСПЗЗ на ищеца и ответниците, поради което и съдът неправилно е преценил, че именно ищецът има правно основание за ползване на имотите за стопанската 2017/2018 год. за която е бил сезиран. От друга страна с последните изменения на ЗСПЗЗ считат, че се отменят указанията по приложението на чл.37Б и чл.37 В от ЗСПЗЗ, на които и ищецът се позовава.

             На следващо място цитират чл.74 и чл.75а, ал.2 от ППЗСПЗЗ, че при   спор   за   материално   право   заинтересованите   лица осъществяват правата си по съдебен ред. Твърдят, че описаният по-горе специален ред за установяване и реализиране на правата на ищецът по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е допълнително доказателство, че е недопустимо предявяването на положителен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за установяване на правата на ищеца като ползвател през съответната стопанска година, а именно 2017/2018 г.

           Според тях ищецът нямал правен интерес от обикновения установителен иск за правата му на ползване по отношение на описаните имоти дори и при преценяване на ТР № 8 от 27 ноември 2013 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, защото с него не биха ангажирали нито ОСЗ, нито Областна дирекция „Земеделие" да промени регистъра за същата стопанска година, защото няма да са установили спрямо тях допуснатата грешки или пропуски/ или неправилно тълкуване на поредността на договорите, установяващи право на ползване.

           На следващо място считат, че за стопанската 2017/2018 г. е налице влязъл в сила административен акт, който не е обжалван по реда на чл.75а от ППЗСПЗЗ и няма как да бъде променен. От друга страна с атакуваното решение съдът уважил исковата претенция по отношение на „Агроком консулт" ЕООД за имоти 134.4 и 225.6, за които е налице несъответствие, както и по отношение на ЧЗП за имоти 188.45 и 109.5, за които в регистъра на дублираните имоти същите не са посочени съгласно заключение на вещото лице. В мотивите на съда се излага, че по отношение на имот 20420.84.26 няма данни на какво основание е заявен за ползване от страна на „Агроком инвест" ЕООД без да се отчете, че за същия имот своевременно и в изпълнение на указанията на съда е представен нотариален акт за собственост. Предвид гореизложеното считат, че атакуваното решение на PC-Ловеч е неправилно и незаконосъобразно и молят въззивния съд да го отмени и се присъдят направените деловодни разноски.

                В срока по чл.263,ал.1 от ГПК, не е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна.

 

             В съдебно заседание въззивниците, редовно призовани, не изпращат представители.

             Въззиваемата страна, редовно призована, чрез пълномощник адв.Ст.Г. оспорва въззивната жалба. Твърди, че ищецът, сега въззиваем е предявил установителен иск, по който търси защита на правото му на ползване на арендувана земеделска земя и съдът следва да се произнесе със сила на присъдено нещо и да внесе яснота в отношенията между страните.

             Ловешкият окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

             Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 С оглед изложените в исковата молба твърдения и приложени по делото писмени доказателства, направените в жалбата оплаквания, доводите на страните в съдебно заседание,  Окръжен съд - Ловеч, приема за установено следното:

  Производството пред РС-Ловеч е образувано по предявени три субективно съединени иска с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.2,ал.1 от ЗАЗ, за установяване на правоотношения с предмет ползване на земеделски земи срещу арендно плащане на ЕТ „Н.Н.” с ЕИК ******* с адрес ***, против ответниците С.К.П., с ЕГН ********** ***, „Агроком Консулт“ ЕООД с ЕИК ***** с адрес гр.****, представлявано от Т.С.К. и „Агроком Инвест“ ЕООД с ЕИК ***** с адрес гр*****, представлявано от М.П. Г..

             Видно от договор за аренда на земеделска земя вх. № 8982/15.12.2008 г. на Службата по вписванията гр. Ловеч, вписан като акт № 86, том Х, /стр.8 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ се установява, че същият е сключен на 03.12.2008 г. между С. М.И.и ЕТ „Н.Н.“ за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2008 г., с обект шест земеделски земи в землището на с. Деветаки, Ловешка област, със следните номера по КВС: 227003, 188045, 143033, 109005, 274032 и 004016.

             От договор за аренда на земеделска земя вх. № 9503/29.12.2008 г. на Службата по вписванията гр. Ловеч, вписан като акт № 83, том ХІ, /стр.10 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ се установява, че същият е сключен на 22.12.2008 г. между В. Х.В. и ЕТ „Н.Н.“ за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2008 г., с обект седем земеделски земи в землището на с. Деветаки, Ловешка област, със следните номера по КВС: 134004, 2250006, 145037, 007031, 188042, 079002, 109027.

             От договор за аренда на земеделска земя вх. № 1516/31.03.2014 г. на Службата по вписванията гр. Ловеч, вписан като акт № 788, том 3 /стр.11 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ се установява, че същият е сключен на 31.03.2014 г. между В. Х. В. и ЕТ „Н.Н.“ за срок от пет стопански години, считано от 01.10.2014 г., с обект една земеделска земя в землището на с. Деветаки, Ловешка област, със следния номер по КВС: 133012.

             От договор за аренда на земеделска земя вх. № 9499/29.12.2008 г. на Службата по вписванията гр. Ловеч, вписан като акт № 79, том ХІ /стр.12 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ се установява, че същият е сключен на 22.12.2008 г. между Е.И.Д.и ЕТ „Н.Н.“ за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2008 г., с обект две земеделски земи в землището на с. Деветаки, Ловешка област, със следния номер по КВС: 096019 и 052006.

           От договор за аренда на земеделска земя вх. № 9001/15.12.2008 г. на Службата по вписванията гр. Ловеч, вписан в том Х /стр.13 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ се установява, че същият е сключен на 02.12.2008 г. между Г.Ц. Г. и ЕТ „Н.Н.“ за срок от десет стопански години, считано от 01.10.2008 г., с обект земеделска земя в землището на с. Деветаки, Ловешка област, със следния номер по КВС: 084026.

           Процесните имоти са декларирани за лично ползване през стопанската 2017/2018 г. от ищеца ЕТ „Н.Н.” на основание цитираните по-горе договори за аренда, видно от регистър за ползването на имотите по чл.72,ал.2 от ППЗСПЗЗ и списък на дублираните имоти в заявления и декларации от 01.08.2017 г.

От договор за аренда на земеделска земя вх.№ 8369 от 30.12.2016 г. в СВ при РС Ловеч /стр.123 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ се установява, че същият е сключен на 23.12.2016 г. между С. М. М. и ответника С.К.П. за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2017/2018 г., за описаните в него седем земеделски земи в землището на с.Деветаки, Ловешка област.

От договор за аренда на земеделска земя вх.№ 8343 от 29.12.2016 г. в СВ при РС Ловеч /стр.134 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ се установява, че същият е сключен на 29.12.2016 г. между С. М.И.и ответника С.К.П. за срок от 10 стопански години, считано от стопанската 2017/2018 г., за описаните в него седем земеделски земи в землището на с.Деветаки, Ловешка област.

От договор за аренда на земеделска земя вх.№ 6913 от 04.11.2016 г. в СВ при РС Ловеч /стр.151 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ се установява, че същият е сключен на 04.11.2016 г. между Р.Х. Б. и ответника „Агроком консулт“ ЕООД, за срок от 10 години, считано от стопанска година 2017/2018 г., за описаните в него земеделски земи.

С анекс от 05.10.2016 г. между Е.И.Д.и С.К.П. /стр.172 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/ е постигнато съгласие за изменение срока на действие на договор за аренда, вписан под № 8097/20.11.2008 г., като същия се сключва за срок от 10 години, считано от стопанска година 2017/2018 г. по отношение на поземлен имот 20420.52.32 и др. Анексът е вписан под № 6252/06.10.2016 г. в СВ при РС Ловеч.

Между А. Г. Г., действащ чрез пълномощника си М. Е. С. и „Агроком инвест“ ЕООД е постигнато съгласие за сключване на договор, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 186, том IX, рег. № 8233, дело № 801/2011 г./стр.43 от гр.д.№ 2249/2017 г. на РС Ловеч/, по силата на който първата продава на втория три поземлени имоти, след които имот № 084026, находящ се в землището на с. Деветаки, община Ловеч с площ от 2 500,00 кв. м. в местността „Ганчова родина“, с предназначение земеделска земя, начина на трайно ползване – нива, при описаните в акта граници.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от инж. К. по първоинстанционното гражданско дело, което съдът приема, като обосновано и компетентно, се установява, че процесните поземлени имоти са декларирани и от ищеца и от ответниците в подадени от тях декларации и заявления по чл. 69 и чл. 70 ППЗСПЗЗ за стопанската 2017-2018 г. Така например ответникът С.К.П. е декларирал имоти с №№ 20420.227.3, 20420.188.45, 20420.134.33, 20420.109.5, 20420.47.32, 20420.4.16 и 20420.52.32. Ползването е декларирано на база договори за аренда, регистрирани под № 8343/29.12.2016 г. и 6252/06.10.2016 г., видно от списъка на дублираните имоти.

Ответникът „Агроком Консулт” ЕООД е декларирал за ползване следните имоти: 20420.134.4, 20420.225.6, 20420.145.37, 20420.7.31, 20420.188.42, 20420.79.2, 20420.109.27, 20420.133.12, 20420.96.19 и 20420.52.6. Имотите са декларирани за ползване на основа договори за аренда № 6913/04.11.2016 г. и 8466/17.07.2017 г., видно отново от списък на дублираните имоти.

Ответникът „Агроком Инвест” ЕООД е заявил за ползване имот 20420.84.26, като в списъка на дублираните имоти не е посочено основание за ползването му. В регистъра на дублираните имоти не са посочени само имоти № 188.45 и 109.5, които са пасища. Вещото лице е констатирало, че процесните имоти са изключени от проекта на картата на масивите за ползване и регистъра по чл.74 ППЗСПЗЗ за стопанска година 2017/2018 г., с изключение на имоти 134.4 и 225.6, като в регистър те са със сгрешени номера и същите трябва да са следните №№ 134.40 и 225.60.

 Установява се от заключението, че с оглед на това дублиране те са изключени от проекта за картата на масивите за ползване и регистъра по чл.74 ППЗСПЗЗ за стопанската 2017-2018 г. Вещото лице е установило идентичност на имотите. Касае се единствено за разлика в означението им, защото по договорите за аренда те са описани с номерата им по КВС, докато в исковата молба и заключението те са записани с идентификаторите им по кадастралната карта.

 При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

 Предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл.2,ал.1 от ЗАЗ е основателен.

 Правоотношенията с обект процесните 18 бр. земеделски имоти, чието установяване се иска, са породени от приетите по делото пет договора за аренда. Договорите са валидни и пораждат правни последици. Те са сключени в установената от закона форма и са вписани в службата по вписвания по местонахождение на имотите, които са обект на аренда съгласно чл.3, ал.2 от ЗАЗ. Срокът на четири от договорите е десет стопански години, считано от 01.10.2008 г. и на един – пет години, считано от 01.10.2014 г. Този  продължителност на договорите за аренда се допуска от чл. 4, ал. 1 и чл. 28, ал. 2 от ЗАЗ. Стопанска година е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година съгласно разпоредбата на пар.2, т.2 ДР на ЗАЗ. С оглед на това и съгласно цитирания пар.2, т.2 ДР на ЗАЗ първата стопанска година по договорите за аренда е изтекла на 01.10.2009 г., а десетата – на 01.10.2018 г. По един от договорите – с продължителност от пет стопански години, срокът понастоящем не е изтекъл, защото е сключен 2014 г. Договорите не са развалени или прекратени на някое от основанията по чл. 27, ал.1, респ. чл.28, ал.1 ЗАЗ. От това следва, че за стопанската 2017/2018 г. ищецът се намира в правоотношения по всичките пет договора за аренда с обект земеделските земи, изброени в исковата молба. В този смисъл ответниците не са разполагали с правно основание, противопоставимо на ищеца, за ги заявят в процедурата по чл.37в ЗСПЗЗ за ползване през същата стопанска година. Не се установява по делото сключени договори за аренда с обект същите земеделски земи, по които ответниците са арендатори, да са вписани преди договорите на ищеца, в какъвто случай те биха били противопоставими на последния (§ 7. ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, Обн. ДВ, бр. 13 от 2017 г. ). Не се доказва и вписано преди стопанската 2017/2018 г. прекратяване по чл.27, ал.1 ЗАЗ или разваляне по чл.28, ал.1 ЗАЗ на някои от процесните договори за аренда, по които ищецът е арендатор, в какъвто случай правното основание на ответника, макар вписано след тези договори, би било противопоставимо на ищеца. Безспорно е установено, че договорите сключени от ищеца са преди измененията на ЗАЗ /ДВ, бр.13 от 07.02.2017 г./, при което по отношение на тях приоритет следва да се даде на вписванията, които имат оповестително-защитно действие, съгласно т.1 на ТР № 2/20.07.2017г. по т.д.№2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Договорите, който е сключил ищецът са вписани през 2008 г. и един през 2014 г.  и към датата на подаване на исковата молба - 19.10.2017г. срокът на действието им не е изтекъл. Договорите, на който се позовават ответниците са вписани съответно през 2016 г. и един пред 2017 г. или след вписване договорите на ищеца, поради което не може да му бъдат противопоставени.

По изложените правни изводи, съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, сега въззивници, направени с възивната жалба, че между страните се касае за специален ред за уреждане на отношенията възникнали от договори за аренда на земедемски земи, които се решават по административен ред. Цитираните в жалбата изменения на чл.37б, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ, приети с Д.В. бр.42/2018 г. са в сила от 22.05.2018 г. и нямат обратно действие.

Изводите и на двете съдебни инстанции по основателността на исковете съвпадат. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

               При този изход на процеса на въззиваемата страна не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са претендирани от процесуалния й представител – адв.Ст.Г. и липсват доказателства за платено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

             Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

                               Р Е Ш И :

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение № 271 от 14.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 2249/2017 г. по описа на Районен съд - Ловеч.

                Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

                                                                                                            1.

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:

             2.