Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 22 21.II.2019 год. гр.
Хасково
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, Наказателно отделение
в публичното заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател :
СТРАТИМИР ДИМИТРОВ
Съдебни заседатели :
Членове : БОРЯНА БОНЧЕВА
КРАСИМИР ДИМИТРОВ
секретар Росица Тодорова
прокурора
като разгледа
докладваното от съдията Стр.Димитров
Внчхд дело №
7 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е въззивно по чл. 313
и сл. от НПК.
С Присъда № 22 от 28.ХІ.2018 год. по нчхд N 75/2017 год. РС- Ивайловград е признал подсъдимия М.Ю.А. ***
за виновен в това, че на 19.Х.2017 год. около 8:00 часа в с.Б., община И.,
област Хасково причинил на С.Х.К. *** повреда с разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяваща се в рана с дължина 3 см над
лявата вежда и по протежение на същата, поради което и на осн. чл.78а вр.
чл.130 ал.1 от НК го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.
Със същата присъда е уважил частично
предявения от тъжителя С.Х.К. против подс.М.Ю.А. граждански иск за обезщетение
на причинени от престъплението неимуществени вреди до размер от 300 лв., като
го е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер от 5 000 лв. В
съответствие с така постановеното е поставил в тежест на подсъдимия разноските
по делото и заплащане на държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск.
Недоволен от така постановената
присъда е останал защитникът на подсъдимия – адв.В.К. ***, която в законния
срок я обжалва с оплаквания, че при разглеждане на делото са били допуснати от
съда съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон.
Съдът не приканил подсъдимия, ако желае, да даде обяснения, което се отразило
съществено на правото му на защита. Събраните по делото доказателства давали
основание за приложение на института на реторсията, което съдът отказал да
стори. Поради това се отправят алтернативно искания - да бъде отменена
присъдата и се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, или
въззивната инстанция да приложи нормата на чл.130 ал.3 от НК и освободи от
налагане на наказание и подсъдимия, и тъжителя.
В законния срок против въззивната
жалба не са постъпили възражения от противната страна.
В с.з. пред въззивната инстанция
подсъдимият – жалбоподател не се явява, а неговият нов, упълномощен защитник
поддържа оплакванията и исканията по жалбата, като сочи и друго съществено
нарушение на процесуалните правила. Така в разпореждането на образуване на
делото съдът не дал правна квалификация на деянието на подсъдимия, съгласно
описанието по тъжбата и не посочил за какво обвинение го предава на съд, с
което не определил рамките на наказателния процес. По същество подчертава, че
присъдата се основава единствено на показанията на свидетел – брат на тъжителя,
който при това не е очевидец, както и че изобщо не е изяснен механизма на
причиняване на телесната повреда. Изразява резерви относно възможността за
приложение на нормата на чл.130 ал.3 от НК.
Ответникът по въззивната жалба и
тъжител С.Х.К. също не се явява, а повереникът му намира обжалваната присъда
правилна и законосъобразна и изразява становище да бъде потвърдена. Оспорва да
е било допуснато посоченото по жалбата съществено нарушение на процесуалните
правила, като обръща внимание на обстоятелството, че в първото по делото с.з.
съдът разяснил на подсъдимия процесуалните му права в наказателния процес, при
което неговият защитник заявил, че той ще даде обяснения едва след разпита на
всички свидетели. Тогава обаче той не пожелал да стори това. Основания за
приложение института на реторсията не били налице, тъй като от една страна не
били събрани доказателства тъжителят да е отвърнал и на свой ред да е нанесъл
на подсъдимия телесна повреда, а освен това твърдените от подсъдимия получени
наранявания не били от същия вид.
По въззивната жалба не са направени
доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд, като
провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания,
изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Обсъждане на доказателствата и
фактическата обстановка, както и
излагане на изводи по съществото на спора са безпредметни, тъй като при
разглеждане на делото от първоинстанционния съд са допуснати многобройни процесуални
нарушения, твърде съществени и вън от съмнение засегнали в недопустима степен
правото на защита на подсъдимия.
Преди всичко основателно е
наведеното едва пред въззивната инстанция такова, допуснато още при
постановяване разпореждането на съдията-докладчик за образуване на делото. С
него същият се е задоволил да насрочи делото и даде указания на страните
относно техните процесуални права и необходимостта от събиране на определени
доказателства, като е изискал някои писмени такива. Същевременно още с това
разпореждане е приел за съвместно разглеждане предявения с тъжбата граждански
иск, без да даде възможност за становище и изслуша съображения на подсъдимия и
неговия защитник по този процесуален въпрос. Но най-съществено е друго –
действително съдът не е дал в разпореждането си правна квалификация на
описаното в тъжбата деяние и не е посочил на подсъдимия по какво обвинение го
предава на съд. Отнася се за лека телесна повреда, която може да се осъществи в
две форми на изпълнително деяние – разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК – по чл.130 ал.1, или причиняване на болка и страдание –
по чл.130 ал.2 от НК. По тъжбата е посочено, че се претендира причиняване
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, но също не е
посочено цифром по коя от двете алинеи на чл.130 от НК се предявява обвинение,
а отделно от това съдът не е длъжен да се съобрази с правната квалификация,
дадена от тъжителя, а е длъжен да приеме своя такава. С така стореното
несъмнено тежко е засегнато правото на защита, като до самия край на процеса
подсъдимият практически не знае в извършването на кое престъпление от частен
характер е обвинен, защото самият съд не е дал израз на становището си по този
въпрос.
Вярно е, че в първото с.з., когато
са били обсъждани доказателствените искания на страните, защитникът на
подсъдимия е заявил, че той ще даде обяснения едва след разпита на всички
свидетели. Същевременно в хода на делото подсъдимият е заминал на работа в
чужбина /видно от данните за неговото призоваване/, дезинтересирал се е от
развоя му, престанал е да се явява и по отношение на него производството е
завършило задочно, за което са били налице законните основания. В този смисъл
подсъдимият сам се е отказал от възможността да даде обяснения след разпита на
всички свидетели, както първоначално е поискал. Въпреки това твърдяното
съществено нарушение на процесуалните правила е било допуснато, като то е в
неразривна връзка с още други, също твърде тежки процесуални нарушения,
допуснати от районния съд. Отнася се за следното:
Наказателният процес ясно
разграничава като отделни, самостоятелни, процесуални действия тези по даване
ход на делото в съдебно заседание /раздел II на
глава ХХ – чл.271 -275 от НПК/ и по
даване ход на съдебното следствие /раздел III –
чл.276 и сл./ След първото действие се снема самоличността на подсъдимия и
явилите се лица, разясняват се процесуалните права на страните и се изслушват
нови доказателствени искания и такива по реда на съдебното следствие. То пък
започва задължително с докладване на обвинението и евентуално предявените
граждански искове и приканване на подсъдимия да даде обяснения, ако желае.
Обичайно в производствата по дела от
общ характер след даване ход на делото и извършване на горепосочените действия
се дава ход и на съдебното следствие, тъй като всички лица от списъка за
призоваване към обвинителния акт са призовани - свидетели, вещи лица и пр. Или
поне така беше преди измененията на НПК и въвеждане на разпоредителното
заседание. По наказателните дела от частен характер обаче най-често страните не
водят в първото заседание поисканите за разпит свидетели, което впрочем не са и
длъжни да правят, тъй като съдът още не ги е допуснал, а е и длъжен да ги
призове, поради което след изслушване на исканията по доказателствата и
произнасянето на съда по тях, делото се отлага за призоваването им и ход на
съдебното следствие се дава в следващо с.з.
Така е станало и по настоящото дело.
В първото с.з. на 14.II.2018 год. е била снета самоличността на
подсъдимия и са му били разяснени процесуалните права. Съдът се е произнесъл по
доказателствените искания, като е приел, че всички свидетели следва да се
разпитат в едно заседание – следващото. Тогава именно защитникът на подсъдимия
е заявил, че той ще даде обяснения след техния разпит.
В следващото с.з. на 21.III.2018 год. са допуснати серия нови, тежки, съществени нарушения на
процесуалните правила, накърнили сериозно правото на защита. Съдът директно е
пристъпил към разпит на явилите се свидетели, без преди това да обяви, че се
дава ход на съдебното следствие, без да се докладват обвинението чрез прочитане
на тъжбата, и съответно гражданския иск, без незабавно след това да запита
подсъдимия разбрал ли е в какво е обвинен /чл.276 ал.1, 2 и 3 от НПК/ и да го
прикани да даде обяснения /чл.277 ал.1 от НПК/. Последното е длъжен да направи,
а едва тогава подсъдимият би могъл да се възползва от правото си да заяви, че
ще даде такива на друг етап от производството /чл.276 ал.2 от НПК/.
Гореописаните процесуални нарушения
несъмнено засягат тежко и съществено правото на защита на подсъдимия по смисъла
на чл.249 ал.4 т.1 от НПК като го
лишават от възможността да разбере в какво е обвинен и да изрази становище
желае, или отказва да дава обяснения. Като неотстраними, те са основания за
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК, с което правомощие
разполага и въззивната инстанция съгласно чл.335 ал.2 от НПК.
По изложените съображения обжалваната присъда
следва да бъде отменена и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав
на РС – Ивайловград, като настоящата инстанция не следва да обсъжда и взема
становище по съществото на спора и оплакванията за неправилно приложение на
материалния закон.
РС – Ивайловград следва също така незабавно да
предприеме мерки за правилното и коректно администриране на делата съобразно
изискванията на ПАС. В настоящото дело никъде не се открива печат за
образуването му с дата на първото насрочено с.з., а на корицата срещу предмет
на делото е записано „Тъжба“, което е неприемливо. Впрочем ако беше изпълнил
тези свои обязаности, съдът можеше да съобрази, че е длъжен да даде правна
квалификация на деянието.
Водим от горното и на основание чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.1 от НПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 22 от 28.ХІ.2018 година по нчхд № 75/2017 год. по описа на РС– Ивайловград и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на съда.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: