№ 139
гр. Плевен, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на тридесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря Е. М. Р.
като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20244400600305 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на процесуалния
представител на тъжителите А. К. А. и К. А. Г. срещу Присъда № 18 /
14.02.2024 година постановена по Наказателно дело частен характер №
20224430202349 по описа за 2022 година. В жалбата се навеждат доводи за
неправилност на постановената присъда в частта относно приложението на
института на неизбежната обрана. Твърди се, че от доказателствената маса се
установява по един безспорен и категоричен начин, че причината за
посещение от страна на подсъдимите на дома на тъжителите е била
саморазправа, чрез прилагане на физическо насилие спрямо тъжителите.
С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия
К. К. Н., ЕГН **********, за невиновен в това, че на ***г. в с. ***, обл. П.,
пред дом на ул. С. № *, в съучастие като съизвършител с К. П. Н. и П. К. Н.,
причинил на повече от едно лице телесни повреди както следва:-На А. К. А. -
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по
1
гръдния кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия горен
крайник, охлузвания по десния горен крайник, които са довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, на К. А. Г.-лека телесна
повреда, извразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния
кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани - две на
предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото
бедро, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за
живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК,
като на основание чл.12, ал.1 от НК не му е наложил наказание за
престъплението по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2 от НК и на
основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение.
Районният съд признал подсъдимия К. П. Н. с ЕГН **********, за
невиновен в това, че на ***г. в с. ***, обл. П., пред дом на ул. С. № *, в
съучастие като съизвършител с К. К. Н. и П. К. Н., причинил на повече от
едно лице телесни повреди както следва:-На А. К. А. - лека телесна повреда,
изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош и корема, оток,
охлузвания, охлузни рани по левия горен крайник, охлузвания по десния
горен крайник, които са довели до разстройство на здравето временно и
неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл.
129 от НК,-На К. А. Г.-лека телесна повреда, извразяваща се в охлузвания и
кръвонасядания по лицето, гръдния кош, корема, горните крайници,
повърхностни прободни рани - две на предната коремна стена, непроникващи
в коремната кухина и една на лявото бедро, които са довели до разстройство
на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на здравето извън
случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като на основание чл.12 ал.1 във връзка с
чл.304 от НПК гооправдал по повдигнатото обвинение. Признал подсъдимия
П. К. Н. с ЕГН **********, за невиновен в това, че на ***г. в с. ***, обл. П.,
пред дом на ул. С. № *, в съучастие като съизвършител с К. К. Н.о и К. П. Н.,
причинил на повече от едно лице телесни повреди както следва:-На А. К. А. -
лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по
гръдния кош и корема, оток, охлузвания, охлузни рани по левия горен
крайник, охлузвания по Десния горен крайник, които са довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота - разстройство на
здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК,-На К. А. Г.-лека телесна
2
повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по лицето, гръдния
кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни рани - две на
предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и една на лявото
бедро, които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за
живота разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК,
като на основание чл.304 от НПК във връзка с чл.12 ал.1 от НК го оправдал
по повдигнатото обвинение.
На основание чл. 45 от ЗЗД районният съд се произнесъл по
предявените граждански искове, като осъдил подсъдимите К. К. Н.,
ЕГН**********, К. П. Н., ЕГН********** и П. К. Н. да заплатят
СОЛИДАРНО на А. К. А., с ЕГН********** сумата от 500 лв.
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на извършеното престъпление, като за разликата до 4500 лв. отхвърлил
предявения гражданския иск като неоснователен и недоказан. На основание
чл. 45 от ЗЗД осъдил подсъдимите К. К. Н., ЕГН**********, К. П. Н.,
ЕГН********** и П. К. Н., ЕГН********** да заплатят СОЛИДАРНО на К.
А. Г. с ЕГН********** сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление,
като за разликата до 6000 лв. Отхвърлил предявения гражданския иск като
неоснователен и недоказан. В частта относно гражданските претенции жалба
не е подаване от страните в производството.
Пред въззивния съд процесуалният представител на въззивните
жалбоподатели – тъжители по първоинстанционното производство поддържа
оплакванията по жалбата във връзка с приложението на чл.12 ал.1 от НК.
Срещу присъдата в гражданската й част жалба не е подавана.
Подсъдимите по първоинстанционното производство не се явяват в
открито съдебно заседание. В писмено становище процесуалният им
представител изразява становище,че присъдата е правилна и законосъобразна
и се иска нейното потвърждаване.
Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията,
съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло
правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК,
намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на
3
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по тъжба
на А. К. А. и К. А. Г., като с последната са повдигнати обвинения на К. К. Н.,
К. П. Н. и П. К. Н. за това, че на ***г. в с. ***, обл. П., пред дом на ул. С. № *,
в съучастие като съучастници, причинили на повече от едно лице телесни
повреди както следва: На А. К. А. - лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузвания и кръвонасядания по гръдния кош и корема, оток, охлузвания,
охлузни рани по левия горен крайник, охлузвания по десния горен крайник,
които са довели до разстройство на здравето временно и неопасно за живота -
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, на К. А.
Г.-лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания по
лицето, гръдния кош, корема, горните крайници, повърхностни прободни
рани - две на предната коремна стена, непроникващи в коремната кухина и
една на лявото бедро, които са довели до разстройство на здравето временно
и неопасно за живота - разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и
чл. 129 от НК, престъпление по чл. 131, ал.1, т.4, вр. чл. 130, ал.1, чл. 20, ал.2
от НК .
За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е
извършил пълноценен анализ на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:
На 6.VII.2018 г. в късния следобед в центъра на село *** възникнал
конфликт между подсъдимия К. Н. и тъжителят А. А., при който А. нанесъл
няколко удара на К. Н. в областта на носа, което причинило обилно
кръвотечение. А. напуснал мястото на конфликта, като се обърнал към под.К.
Н. със заплашителни думи, че при среща ще приложи още по-силна
физическа сила използвайки огнестрелно оръжие. След приключването на
конфликта К. Н. се прибрал в дома си, където брат му под. П. Н. възприел
нанесените му травматични увреждания от единия тъжител, уплашил се и
взел едно дърво. След като двамата съобщили и на баща си под. К. Н. тримата
взели решение да отидат в дома на нападателя и да поискат обяснения във
връзка с конфликта възникнал в центъра на населеното место. Тримата
подсъдими тръгнали към домът на тъжителят К. А. . П. Н. държал в ръцете си
4
дърво, а К. Н. в ръцете си имал вила. По същото време тъжителят К. Г.
празнувал рожден ден и бил с гостите си в двора на къщата, когато възприел
тримата подсъдими пред оградата на къщата. Между двете групи лица
започнали пререкания, които бързо прераснали във физическа
саморазправа.Първият по-силен удар бил удар със сабята нанесен на
подсъдимия К. Н. в областта на дясното рамо към шията. Той паднал при
удара на земята и ударил главата си, след което изпаднал в безсъзнание.
Втория удар със сабята бил нанесен на под.П. Н. , при което му била
причинена порезна рана по рамото в дясната страна 30-40 см.,като удара бил
нанесен отново от тъжителят А. А.. От началото на срещата между двете
групи подсъдимият П. Н. държал в ръцете си дърво, което не използвал с цел
нанасяне на телесни увреждания на други лица, като след като видял брат си
на земята се изплашил и легна върху К. Н., за да го предпази . Подсъдимия К.
Н. държал вила, която чичото на тъжителят А. А. отнел. От къщата излязла и
майката на тъжителят А. А. и чичото на А. . След обезоражаването на К. Н.
тъжителят К. Г. тръгнал срещу него със синджир и му нанасял удари, при
които Н. се отбранявал. К. Н., след като бил порязал го със сабята и при втори
удар в рамото му паднал на земята ударил си главата и изпаднал в
безсъзнание.
Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно
фактите, са събрани по време на съдебното производство чрез подробен
разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените
доказателства по реда на чл.283 от НПК. Безспорно в хода на съдебното
следствие се установява че, целта на подсъдимите да вземат решение да
отидат пред дома на тъжителя е била да потърсят обяснение защо
безпричинно е бит под. К. Н.. Безспорно се установява факта, че двама от
подсъдимите носили в ръцете си, единия вила, другия кол. Действията им
били мотивирани от възприетото от тях достатъчно силно травматично
увреждане върху лицето на третия подсъдим, които им съобщил за случило
се. Да се приеме, че подсъдимите са тръгнали към дома на тъжителите с цел
физическа саморазправа, както твърди процесуалният представител на
тъжителите, не може да се твърди с категоричност. На първо място, двамата
подсъдими са възприели обективни данни за това, че поведението на единия
тъжител е било явно агресивно спрямо К. Н. с нанасяне на телесно увреждане.
Тъжителя А. А. при напускане на първата конфликтна ситуация словесно и
5
възприето от подсъдимия К. Н., е демонстрирал намерение за физическа
саморазправа и в тази ситуация е нормално подсъдимите дори да вземат със
себе си предпазни средства или средства за защита. Районният съд е
извършил подробен анализ на целия събран по делото доказателствен
материал, като изводите по фактите напълно се споделят от настоящата
въззивна инстанция, поради което приповтарянето им е излишно. Следва да
се посочи, че по делото няма спор или неяснота по отношение на основните
факти от значение за обвинението. Безспорно се установява развитието на
двете конфликтни ситуации, както и обстоятелствата свързани с двустранното
нападение. Самите подсъдими не отричат, че са нанасяли удари по
тъжителите. Сочат, че това е било с цел самоотбрана и от хронологията на
действията може да се направи един категоричен начин, че нападението от
страна на тъжителите се е отличавало с по-висока доза агресивност и при
използването на помощни средства – сабя и верига, които биха могли и са
предизвикали по тежки соматични увреждания на участващите в сбиването.
По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата
инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и
законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична
с тази, приета от първата инстанция. Следва да се отбележи, че страните на
практика нямат оплаквания и не спорят по установените от районния съд
фактически положения.
От така установените факти районният съд е направил правилния
извод, че с действията лицата, спрямо които се провежда наказателното
производство са осъществили престъпния състав по чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от
субективна страна на деянието. Въззивният съд счита, че правните изводи,
направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на
деянието и извършителя, са правилни и последователни.
Първоинстанционният съд е приел, че деянието обаче не е обществено
опасно, тъй като е извършено при условията на неизбежна отбрана - чл.
12, ал. 1 от НК. По своята същност неизбежната отбрана е упражняване право
на защита, при която нападнатият или други граждани могат да причинят
вреди на нападателя с цел защита и отблъскване на нападението. Правото на
отблъскване на нападението е не само на нападнатия, но и на всеки
гражданин. В конкретният случай безспорно се установява, че подсъдимите
6
практически са били лишени от средствата си за нападение – вила и кол, като
единият от подсъдимите, след получено травматично нараняване със сабя в
ръката и удар с падане и загуба на съзнание, обективно е бил лишен от
възможността за нападение. Основна предпоставка да се ползва деецът от
неизбежната отбрана е нападението да е непосредствено. Това обстоятелство
е налично и в конкретната ситуация, като от целия съвкупен по делото
материал се установява, че двамата тъжители не само са нападнали, но и са
нанесли достатъчно тежки увреждания на двама от подсъдимите. Освен, че
нападението е осъществено с използването на сабя и верига, през целия
период на конфликта пред дома на тъжителите е съществувала реална и
непосредствена опасност за увреждане. В теорията се възприема,че щом е
налице нападение не е необходимо средствата за защита да са съразмерни и
еднакви с това, използвано от нападателя. В настоящия случай
непосредствено след конфликта се установява,че подсъдимите са били
лишени от средствата си за нападение, а двамата тъжители не само са
владеели своите, но и са ги използвали ефективно и са нанесли телесни
увреждания на двама от подсъдимите. За да се определи дали деецът се
намира в положение на превишаване пределите на неизбежната отбрана се
изхожда от съразмерността на средствата за нападение и защита, а от
цялостната оценка на всички обстоятелства, отнасящи се до характера и
опасността на нападението. В този смисъл въззивната инстанция напълно
споделя изводите на районния съд във връзка с деянието и установените
обстоятелства по приложение на института на „неизбежната отбрана“. От
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимите
са били подложени на противоправно нападение , което вербално и
физически е било насочено към увреждане на здравето и живота им и е
създало реална и непосредствена опасност за това. От данните по делото е
установено по категоричен и безспорен начин, че нападението осъществено
от страна на тъжителите К.мир Г. и А. А. е било непосредствено, поради
което предприетите от подсъдимите действия имат изцяло защитен и
отбранителен характер. Те са имали за цел да отблъснат нападението и да
бъде защитена личността на подсъдимия К. Н. и неговия баща К. Н..
Безспорно се установяват фактите във връзка с нанесени удари със сабя от
тъжителят А. А. към подсъдимия К. Н. и то в областта на врата и рамото от
дясната страна и баща му К. Н., който бил посечен в гърба със сабята и със
7
синджир. Ударите са били достатъчно силни за да причинят средна телесна
повреда на под. К. Н.,изразяваща се в порезна/посечна рана на лявото рама ,с
нарушаване целостта на два големи мускула на раменния пояс и израстък на
лопатъчната кост ,довели до трайно затрудняване на движението на левия
горен крайник,както и порезна рана на под. К. Н. . Въззивният съд напълно
споделя изводите на районния във връзка с липсата на „провокация“ от страна
на подсъдимите и по отношение на тъжителите, чието нападение явно е било
планирано, тъй като след като възприели идването на подсъдимите излезли от
дома си въоръжени със средства годни да причинят сериозни физически
травми. За намерението на тримата подсъдими да нападнат тъжителите, в
каквато насока са оплакванията на повереника, безспорни и категорични
данни не се установяват. Само факта, че са носили със себе си вила и кол, не
е достатъчен да обоснове извода, че намеренията им са били единствено и
само физическа разправа и с цел нападение. В тази насока не следва да се
игнорира повода за посещението на тримата подсъдими пред дома на
тъжителите, а именно предходния конфликт между единия от тях и тъжителя
А. А., когато на подсъдимия е нанесено телесно увреждане и последният ясно
е възприел заканата на този тъжител, че ако потърси обяснение за
поведението му, ще ги избият всичките. Тези данни значително разколебават
възможността да се направи еднозначен извод, че целта на посещението на
тримата подсъдими пред дома на тъжителите е била само с една ясна цел –
физическа саморазправа.
Настоящата съдебна инстанция не установи по никакъв начин в
досъдебното производство и в производството пред районния съд да са били
нарушени правата на подсъдимите, а и оплаквания в тази насока не се правят.
Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на
първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата
и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си
районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301
от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на
какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и
правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния
съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и
справедлива присъда, като напълно е обосновал извода си за приложението на
8
института на „ неизбежната отбрана“.
Въззивният съд намира за необходимо обаче да отбележи, че от
съвкупния доказателствен материал по делото може да се изведе извод за
наличието на данни за по-тежко престъпление от общ характер, като такова
което може да бъде подведено под правната норма на чл.325 от НК.
Образуваните досъдебни производства / 724 и 725 / са били прекратени с
Постановления на съответния прокурор с мотива, че се касае за
престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалите и въз основа на
направената констатация, че такива производства от наказателно частен
характер са образувани по тъжби на пострадалите. Постановленията не са
били обект на съдебна проверка, поради липса на жалба. Доколкото
последните са влезли в законна сила и предвид липсата на процесуална
възможност за съда да укаже на представителя на държавното обвинение
каква правна квалификация да даде на установената съвкупност от факти и
кои лица да привлече към наказателна отговорност, въззивния съд не
разполага с друга процесуална възможност освен да се произнесе по
повдигнатите с настоящата тъжба обвинения. Защитата на обществените
интереси обаче предполага друго отношение на органа по разследването при
конкретно установената фактическа обстановка.
Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и житейската
логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично
установеното авторство на деянието от подсъдимите и поведението на
тъжителите е постановил един правилен, справедлив и законосъобразен
съдебен акт. Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и
правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните правила
относно събирането, проверката и преценката на доказателствата, като
установените факти са подведени под правилния наказателен закон. При
извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна,
поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето
решение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Плевенският
окръжен съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 18 / 14.02.2024 година постановена по
Наказателно дело частен характер № 20224430202349 по описа за 2022 година
по описа на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10