РЕШЕНИЕ
№ 132
гр. С., 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20215440101039 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца „К.“ АД срещу ответника М. ХР.
Б. с правното основание на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на ответника М. ХР. Б., че дължи на
„К.” АД сумите в размер на 1879,17 лева /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и
седемнадесет стотинки/ главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит „***, 270,60лева /двеста и седемдесет лева и шестдесет стотинки/ договорна
лихва за периода 18.05.2020г. - 18.03.2021 г. , 188,32 лева /сто осемдесет и осем лева и
тридесет и две стотинки/ законна лихва за забава за периода 19.05.2020г. - 26.05.2021 г.
, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК в съда до окончателното заплащане на главницата, за които вземания е издадена
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №270/10.06.2021г.
по чгр.дело №589/2021г. по описа на РС- С..
В съдебно заседание за ищеца „К.“ АД, редовно призовано, не се явява представител.
Исковете се поддържат с писмено становище, внесено чрез адв.Д..
За ответника М. ХР. Б., редовно призована, не се явява представител в съдебно
заседание. С постъпилото писмено становище от адв.И. исковете се оспорват.
С отговора на ответника М. ХР. Б., подаден чрез адв.И., исковете се оспорват. Правят
се възражения да е налице валидно облигационно правоотношение между страните,
въз основа на което да се претендира процесната сума. Оспорва се ответната страна да
е автор на представената от ищеца заявка.
С отговора се правят възражения за нищожност на договора за кредит
№***/18.02.2020г. на основание чл.26 от ЗЗД, поради липса на съгласие. Оспорва се
ответницата да е подписвала процесния договор, нито Общите условия. Ответната
1
страна оспорва ищецът да е изпълнил задължението си по договора за реално
предаване на сумата, нито да е предоставил преддоговорната информация, както и да е
предоставил Общите условия на ответната страна. Дори и да са били предоставени
Общите условия, то ответната страна оспорва да са подписани от страните по
процесиня договор. Договора за кредит е нищожен в частта, с която са уредени
лихвите, поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и
поради неспазване на нормите на чл.11 т.9 и т.10 от ЗПК във вр. с чл.23 от ЗПК с
произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, като потребителят дължи връщане
на чистата стойност на паричния заем, ако договора за кредит е недействителен на
основание чл.22 от ЗЗП. Начисления лихвен процент по процесния договор за
потребителски кредит е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави.
Нищожността влече недействителност на целия договор. Прави се също и възражение,
че процесния договор за кредит е в нарушение на клаузите на чл.10 и чл.11 от ЗПК,
регламентиращи задължителните реквизити- относно размера на шрифта, срока на
договора, който следва да е посочен в договора, изискването да се посочат всички
разходи, които кредитополучателят ще направи, да се посочи метода за изчисляване на
ГПР, методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, в договора и
погасителния план не може да се извлече информация за размера на включените суми в
месечната погасителна вноска, изискването да съдържа клауза за право на отказ от
договора. Оспорва се дължимостта на „***“. С отговора се прави и възражение за
погасяване по давност на сумите за главница и лихви. По изложените възражения в
отговора ответникът поддържа становище за отхвърляне на исковете.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора на ответника,
писмените становища, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства,
заключението по назначената ССчЕ, установи следното от фактическа и правна страна:
Съдът намира, че безспорно се установява наличието на възникнало между страните
договорно правоотношение.
Съгласно чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние договор
за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението
до сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние - едно или повече
По смисъла на §1, т.2 от ДР на ЗПФУР "Средство за комуникация от разстояние" е
всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без
да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Т.е., би могло да се осъществи чрез електронен формуляр в интернет, посредством
телефонен разговор или електронна кореспонденция по имейл или др., за да се приеме
сключването на договора.
В тежест на ищеца като доставчик по за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е длъжен да докаже, е възложено да докаже съобразно установеното по
чл.18, ал.1 от ЗПФУР че е : 1. изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя; 2. спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; 3. получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
2
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор.
Според чл.4. 1 от представените към исковата молба Общи условия, приложими
към договора, чрез обявената на сайта на "К." информация кандидатът избира вида,
сумата и периода на кредита, като се информира за размера на дължимите от него
лихви, и чрез приложената в сайта на кредитодателя регистрационна форма изпраща
заявка за избрания вид услуга.
В случая, по делото се установява, че със заявка №*** , заявена на 18.02.2020г. в
11:47:52 часа, от клиент №***- М. ХР. Б. и потвърдена на същата дата в 11750:32ч. е
поискала отпускане на кредит в размер на 2 050 продукт "***", сума за връщане 4264
лв., избран метод за плащане: "И." и с поискана банкова гаранция, връщане- на
18.02.2021г.
Искането за отпускането на кредита е одобрено на 18.02.2020г., в 11:51:42 ч.
Отразено е също, че договора е видян на 18.02.2020г. в 11:55:21ч. и , като се съдържа
и препратка към СЕФ, статус- подписан.
Видно от приложения договор за потребителски кредит „***“ №*** и съдържащото
се в него Приложение №1, „К.“ ООД се задължава да предостави кредит на М. Х. Б.-
кредитополучател потребителски кредит „***“ в размер на 2 050 лева , краен срок за
издължаване на кредита- 18.02.2021г., като кредитополучателят следва да върне
кредита 12 броя равни погасителни месечни вноски , заедно с лихва и такса "***" с
уговорен годишен лихвен процент в размер на 36% и процент на разходите 49.70 %.
Предвид цитираните по- горе разпоредби и изложените съображения, съдът намира
за неоснователни възраженията на ответната страна, че не се установява сключване на
договора. Още повече, че в хода на делото от заключението по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се изяснява, че ответната страна е извършвала плащания по
кредита за погасяването му, което потвърждава този извод и има характер на
признание, че такъв договор за кредит е сключен и ответната страна е приела
задължението за погасяването му.
По делото е доказано и изпълнението на задължението на ищеца К. АД за
предоставяне на паричната сума за кредит на ответника М.Б. в размер на 2 050 лева,
видно от изисканата в оригинал разписка №***/19.02.2020г., постъпила с писмо от И.
С Вх.№1251/14.03.2022г., в която се съдържа подпис за клиент М.Б.. Последното се
изяснява и със заключението по назначената Съдебно- счетоводна експертиза, а
именно, че сумата е преведена с горната разписка.
Въпреки че в настоящото производство ищецът не претендира сума за такса
„***“ , съдът намира, уговорена по чл.4 т.1 и чл.4.2 от договора, заобикаля закона –
чл.21, ал.1 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за
която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и
3
обезщетителни функции. Последното е от значение, тъй като тази такса „***“ би
следвало да бъде включена в ГПК като разход и в този случай при сключването й не би
било спазено изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК с оглед да не се надвишава допустимия
му размер. Таксата „***“ е предвидена в размер на 1 476 лева и вносима на равни
месечни вноски ведно с погасителните такива за кредита. Видно е, че по този начин
оскъпяването е изключително голяма В ГПР следва да се включат всички разходи, а в
случая дори не става ясно как точно е формиран.
Предвид горното договорът за кредит се явява недействителен на основание чл.22,
във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК ,поради което на основание чл.23 от ЗПК потребителят
дължи връщане само на чистата стойност,без да дължи лихва или други разходи, с
оглед на което искът е основателен до размера на оставащата като непогасена главница
в размер на 1 879,17 лева, установена по размер със заключението по назначената
съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице изяснява, че в сумата за главница не са
включени други вземания.
По отношение на лихвения процент-ГЛП 36%., тъй като се съдържа такова
възражение, следва да се посочи, че същият е завишен.
Същата следва да е съответна на предоставената услуга, а именно на отпуснатия
кредит. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно
се третират икономически слаби участници в оборота, като следва лихвата за забава
лихва да не надвишава трикратния размер на законната лихва. При това, уговорения
лихвен процент – 36%
противоречи на добрите нрави, както се приема в установената съдебна практика.
По изложените съображения, ще следва исковете за вземанията в размер на
270,60лева /двеста и седемдесет лева и шестдесет стотинки/ договорна лихва за
периода 18.05.2020г. - 18.03.2021 г. , 188,32 лева /сто осемдесет и осем лева и тридесет
и две стотинки/ законна лихва за забава за периода 19.05.2020г. - 26.05.2021 г. да се
отхвърлят.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. ХР. Б., ЕГН**********, с адрес
гр.С., ул.“***, че дължи за плащане на „К.“ АД, ЕИК***, гр.С., *** в размер на
1879,17 лева /хиляда осемстотин седемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/
главница по сключен Договор за потребителски кредит „***, ведно със законна лихва
за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда 31.05.2021Г.
до окончателното заплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №270/10.06.2021г. по
чгр.дело №589/2021г. по описа на РС- С..
4
ОТХВЪРЛЯ исковете на „К.“ АД, ЕИК***, срещу М. ХР. Б., ЕГН**********, в
частта да бъде признато за установено по отношение на М. ХР. Б. , че дължи за
плащане на К. АД сумите в размер на 270,60лева /двеста и седемдесет лева и шестдесет
стотинки/ договорна лихва за периода 18.05.2020г. - 18.03.2021 г. , 188,32 лева /сто
осемдесет и осем лева и тридесет и две стотинки/ законна лихва за забава за периода
19.05.2020г. - 26.05.2021 г. , за които вземания е издадена Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК с №270/10.06.2021г. по чгр.дело №589/2021г. по
описа на РС- С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС- С. в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5