О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2021 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ХVІ-ти състав , в закрито заседание на 26. 08. 2021 г.,
като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров
адм.д. № 532 / 2021 г. по описа на съда,за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.144 от АПК във вр. с чл.248 от ГПК. Образувано
е по молба с.д. 11377/28.07.2021 г. на адвокат Ив. В. / пълномощник на жалбоподателя
В. Т./ за изменение на решение № 875/29.06.2021 г. в частта му за
разноските , като се присъдят такива на
жалбоподателя в размер на 102 лв. вместо 3, 88 лв. Изложени са доводи, че процесуалният
представител на ответника претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. , а съдът неправилно определил такива в негова полза в
размер на 148, 12 лв.
Молбата е съобщена на противната
страна на 2.08.2021 г. , но в срока по
чл.248, ал.2 от ГПК , който е изтекъл на
9.08.20213 г. , писмен отговор не е представен от директора на дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна.
Решение № 875/29.06.2021 г. г. е било съобщено на жалбоподателя Т. на 12.07.2021 г. , а молбата е подадена на
26.07.2021 г. , т.е. в рамките на 14-дневният срок за обжалване на решението,
поради което същата е процесуално
допустима по смисъла на чл.248 ,ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, съдът намира
молбата за неоснователна. Вярно е че
процесуалният представител на ответника е заявил претенция за разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно минималният размер
по чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Тази Наредба би била
приложима на основание пар.2 от ДР на
ДОПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК , т.е. само ако въпросът за разноските не бе уреден в ДОПК.
Както е посочено в мотивите на решение № 875, производството е по реда на ДОПК ,чиято
специално уреждаща разноските норма на чл.161 изключва приложението на чл.78, ал.8
от ГПК - изречение трето на чл.161, ал.1 от ДОПК урежда именно разноските на
администрацията за юрисконсултско възнаграждение определяйки ги в размера на
минималното възнаграждение за един адвокат. Същевременно, чл.161, ал.2 от ДОПК посочва, че
възнаграждението за един адвокат не може
да бъде по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от З-на за адвокатурата
/ЗА/. Така приложимата норма на чл.36, ал.2 от ЗА препраща не към Наредбата за
заплащането на правната помощ, а към Наредба
№ 1 /9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, именно
която съдът е приложил при определяне разноските на ответника. В тази връзка,
съдът счита, че допуснатата от процесуалният
представител на ответника грешка относно приложимата за разноските нормативна
уредба не представлява основание за отклоняване от нормата на закона, която не
позволява определяне на разноски под минималния размер на адвокатското възнаграждение, което в
случая е 148, 12 лв. , а не 100 лв.
както неправилно се твърди в процесната молба. От друга страна, съдът намира
за недопустимо разноските на жалбоподателя за адвокатско възнаграждение да бъдат определяни според Наредба №1/ 9.07.2004 г. , а тези на ответника
за юрисконсултско възнаграждение да се определят поради допуснатата от него грешка според Наредбата за заплащане на
правната помощ. По тези съображения, съдът намира, че посочената в решението
компенсация на разноски е правилно
извършена, т.е. такива се дължат на жалбоподателя в размер на 3,88 лв. , а не 102
лв.
Предвид изложеното и на основание
чл.144 от АПК във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ УВАЖАВА молба
с.д. 11377/28.07.2021 г. на адвокат Ив. В. в качеството й на пълномощник на В.Т.Т.
за изменение на решение № 875/29.06.2021 г. в частта му за разноските
и за присъждане на такива в полза на Т. в размер на 102 лв.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :