Р
Е Ш Е
Н И Е №
182
гр. Габрово, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на
четиринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при секретаря Милкана Шаханова като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 120 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 430 от 16.10.2019 г. по
гр. д. № 364 по описа за 2019 г. на Районен съд – град Габрово е
отхвърлил предявения от Д.Л.И., ЕГН **********, адрес *** иск срещу А.
П. А., ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** 16 по чл. 284, ал. 2 от ЗЗД
- за даване на сметка и предаване
на всичко получено в изпълнение устен
договор за поръчка от 18.10.2012 г. – 1415,00 лв. - възложени за събиране,
ведно със законната лихва от подаването на заявлението в РС-Габрово на
15.10.2018 г. до окончателното изплащане, като за сумата е издадена заповед за изпълнение № 5305/16.10.2018 г. по
ч. гр. д. 1966/2018 г. на ГРС, като неоснователен и недоказан.
Против посоченото решение е постъпила въззивна жалба от Д. Л. И., който намира обжалваното решение за незаконосъобразно и моли да се отмени. Твърди, че ответника неоснователно се е обогатил с получаване на сумата и след като не отрича, този факт е доказан.
В срок от ответникът по жалбата не е подаден писмен отговор. В съдебно заседание процесуалния представител на ответника по жалбата взема становище, с което я оспорва. Моли да се отхвърли като неоснователна. В тежест на ответника не е налице задължение за плащане на сумата 1415,00 лв., която се претендира, нито на основание отчетна сделка по сключен договор за поръчка, нито на основание неоснователно обогатяване. Твърди, че такава сума не е получавана от ответната страна. Видно от изпълнителния лист, същият е издаден за движими вещи, а не за парична сума.
Габровски
окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в
съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред районен съд – гр. Габрово е
образувано гр.д. № 364/2019 г. по искова молба на Д. Л. И. против А. П. А., с искане
да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1415,00 лв.- главница,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 15.10.2018 г. до
окончателното изплащане, както и направените съдебно деловодни разноски.
Претенцията на ищеца произтича от сключен устен договор на 18.10.2012 г.,
скрепен с оформено по надлежния ред и приложено по делото пълномощно от същата
дата, заверено от нотариус Кр. С.. Счита, че ответникът по делото се е обогатил
неоснователно, като не му е предоставил присъдената в негова полза сума в
размер на 1415,00 лв., в качеството му на пълномощник по гр.д. № 2157/2010 г.
по описа на Районен съд – Габрово. Времето на това неоснователно обогатяване е
настъпило в периода след произнасянето на Окръжен съд – Габрово по в.гр.д. №
416/2011 г. Исковата молба е подадена след направено възражение от А. П. А. по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.10.2018 г. по
ч.гр.д. № 1966/2018 г. по описа на ГРС.
В законоустановения срок е постъпил отговор
на исковата молба от А. П. А., чрез адв. Х. от Габровска адвокатска колегия.
Взема становище, че Д. И. и А. А. не са сключвали договор помежду си било то за
заем, за поръчка, както и че липсва неоснователно обогатяване на ответника. Не
оспорва наличието на упълномощаване от страна на ищеца на ответника, но
упълномощеният не е обещавал да връща пари на ищеца, а за извършване на
определени фактически действия. Прави възражение за погасяване на задължението
по давност, ако съдът прецени, че е било породено парично задължение.
Претендира разноски.
С определение № 4393 от 15.08.2019 г., съдът е представил на страните
предварителния доклад по делото, разпределил е доказателствената тежест,
определил е правната квалификация на иска и е насрочил делото в открито съдебно
заседание.
За да постанови обжалваното решение, районният
съд е приел, че искът е с правна квалификация чл. 284, ал. 2 ЗЗД. Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът е приел, че не се доказва между страните да е сключван нито писмено, нито
устно договор за поръчка, по силата на който ищецът да възлага на ответника да
се снабди с изпълнителен лист по гр.д. № 2157/2010 г. на Районен съд – Габрово
и Окръжен съд – Габрово, да образува изпълнително дело и да получи дължимата сума заедно с лихвите. Съдът е
приел, че не е доказано съществуването на устен договор за поръчка от
18.10.2012 г., по който са възложени за събиране от ищеца на ответника 1415,00
лв. – дължими суми по гр.д. № 2157/2010 на ГРС. Обстоятелството, че ищецът е
дал пълномощно на ответника да извърши от негово име действия по снабдяване с
изпълнителен лист, образуване на изпълнително дело и други не свидетелства да е
сключен договор за поръчка за тези действия, от което за ответникът да
произтича задължение да даде сметка и да предаде всичко получено в изпълнение
на договора за ищеца, вкл. получени суми. Упълномощаването не създава
задължения на ответника, а само дава представителна власт за описаните в
пълномощното действия. Ответникът не е имал задължение да даде сметка и да
предаде всичко получено в изпълнение на договорки с ищеца, нито по силата на
договор за поръчка, какъвто не е доказан, че е сключван, нито по силата на
даденото пълномощно. Като краен извод, съдът е приел, че поради недоказването
на договор за поръчка и на задължение по него за ответника не може да се
прецени кога задължението за даване на сметка е станало изискуемо и дали е
погасено по давност и отхвърлил предявения иск.
От представените по делото доказателства се очертава следната фактическа
обстановка:
Производството е образувано, по изложени в
исковата молба фактически твърдения на ищеца за неоснователно обогатяване на
упълномощено от него лице за сумата от 1415,00 лв. Ищецът е упълномощил
ответника с права по пълномощно от 18.10.2012 г., с нотариална заверка на
подписите. По силата на пълномощното Д. Л. И. е упълномощил А. П. А. да се
снабди с изпълнителен лист, издаден от Районен и Окръжен със – Габрово по силата
на решенията по гр.д. № 2156/2010 г. Упълномощил го е да образува изпълнително
дело срещу длъжника А. Х. А. ***, посочен в изпълнителния лист, както и да
получи дължимата сума заедно с лихвите.
От приложеното към настоящото дело гр.д. №
2157/2010 г. се установява, че е издаден изпълнителен лист от 05.11.2012 г., по
силата на който се осъжда А. Х. А. да върне на Д. Л. И. казана за ракия с обем
120 литра и лула към него, на основание чл. 243 ЗЗД във вр. чл. 249, ал. 2 ЗЗД.
Осъден е А. Х. А. да върне на Д. И. направените по делото пред двете инстанции
разноски в размер на 145,00 лв. Видно от приложената по делото покана за
доброволно изпълнение, има образувано изпълнително дело № 20127350401017 по
описа на ЧСИ И. И..
Във връзка с така установената фактическа обстановка, въззивият съд прави
следните правни изводи.
Предвид
изложеното и на основание чл. 272 ГПК, настоящият
състав препраща към мотивите на Районен съд – гр. Габрово изцяло - относно
преценката на доказателства, фактическите констатации на съда и формираните въз
основа на тях правни изводи. Отделно от
тях, въззивната инстанция излага и допълнителни мотиви.
Съдът приема, че между страните по делото
е бил сключен договор за поръчка, за който няма изискване за форма. Съгласието за
изпълнение на определени правни действия може да бъде постигнато устно, писмено
или с конклудентни действия. Доказването на мандатното отношение се извършва с
всички доказателствени средства, включително и свидетелски показания при
спазване на правилото на чл. 164, ал. 1 т. 3 от ГПК – за суми над 5000,00 лв.
По делото не са представени доказателства,
които да сочат на неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищеца по
силата на мандатното отношение. Видно от издадения изпълнителен лист,
изпълнението е било насочено към предаването на движимата вещ – казан за ракия
от 120 литра и лула към него, както и са присъдени направените по делото
разноски в размер на 145,00 лв. Сумата, която се претендира от ищеца в размер
на 1415,00 лв. не се обосновава от къде произхожда. Също така изпълнителното
дело е било образувано за предаване на движими вещи и събиране на присъдени
разноски. Претендиралите 1415,00 лв. не са били предмет на приложените към
делото гр.д. № 2157/2010 г. на Районен съд – Габрово и в.гр.д. № 416/2011 г.,
поради което не могат да бъдат и предмет на образуваното изпълнително дело.
Във връзка с горното, съдът намира
въззивната жалба за неоснователна, а първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на спора, на ответника по
въззивната жалба се дължат разноски по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, но такива не
са претендирани.
На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на предявения иск е 1415,00 лв. и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от изложеното Габровски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 430 от 16.10.2019 г. по
гр. д. № 364 по описа за 2019 г. на Районен съд – град Габрово.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.