№ 517
гр. София , 14.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. Атанасов
Членове:Атанас Н. Атанасов
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100601877 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.
Образувано е по жалба от А.Я.О. срещу определение от 9.03.2021 г. на
СРС, НО, 111-ти състав по НЧД № 1933/2021 г., с което е потвърдено
постановление на прокурор при СРП от 12.01.2021 г., с което е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 3760/19 г. на СО -
СГП, прокурорска преписка № 11176/17 г. по описа на СРП, водено за
извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от
НК.
В жалбата се изразява несъгласие с формираните изводи в
постановлението за прекратяване на наказателното производство и в
първоинстанционното определение за липса на извършено престъпление при
първоначалното лечение на жалбоподателя. Поддържа се, че неправилно е
кредитирано заключението на съдебно-медицинската експертиза, която е дала
неверни заключения и се прави искане да бъде назначена нова такава
експертиза.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на
закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за
1
установено следното:
В производството по чл. 243, ал. 5 от НПК, както е посочено в тази
разпоредба, на съдебен контрол подлежи обосноваността и
законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Това е проверка правилно и обосновано ли са упражнени
правомощията на прокурора по чл. 243, ал. 1 от НПК, като орган, който
ръководи разследването и осъществява надзор за законосъобразното му
провеждане.
Във въззивното производство, по жалба на легитимираните страни, се
извършва нова проверка на обосноваността и законосъобразността на
постановлението по чл. 246, ал. 1 от НПК.
Въззивният съдебен състав намира, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство е издадено преди извършването на всички
необходими действия по установяване на истината.
Основно значение за решаването на въпроса извършено ли е
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК по
отношение на жалбоподателя А.О. имат обстоятелствата, при които е
проведено първоначалното му лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД. По
еднопосочен начин заключенията и на двете назначени в хода на досъдебното
производство съдебномедицински експертизи дават становище, че
затрудненията в движенията на краката на О. са в резултат и на предприетото
при същия престой в тази болница консервативно лечение на съответните
счупвания, вместо оперативното лечение, при което рискът от
неблагоприятни последици би бил по-малък. Макар и в хода на разследването
да е събран значителен по обем доказателствен материал за изясняване на
въпроса дали така проведеното лечение на жалбоподателя е направено при
спазване на стандартите за добра медицинска практика, е налице
необходимост и възможност от продължаване на разследването в тази насока.
На първо място, в хода на досъдебното производство не са извършени
всички възможни процесуални действия за отстраняване на противоречията
между показанията на жалбоподателя А.О. и на разпитаните като свидетели
ангажираните в провеждането на лечението му в УМБАЛ „Света Анна“ АД
2
медици, относно това дали надлежно е бил информиран О. за това, че за
качествено лечение на травмите на краката му е необходимо оперативно
лечение за поставяне на импланти, чието заплащане не е включено в
осигурена от НЗОК клинична пътека, а изисква закупуването им от пациента.
В показанията си, дадени при проведен разпит на 20.01.2020 г.,
жалбоподателят А.О. е изложил твърдения за това, че с негови близки – Ц.Р.
и съпругата на Р., са били провеждани разговори от страна на медицинския
екип, извършил ортопедичното лечение в УМБАЛ „Света Анна“, относно
необходимостта от заплащане на необходимите импланти. Доколкото в
показанията на медиците, извършили това лечение, такива обстоятелства не
се твърдят, е било необходимо да бъдат установени и разпитани така
сочените от жалбоподателя лица, чийто разпит, освен необходим за
изясняване на противоречията, би установил и каква сума е била необходима
за закупуване на съответните импланти и дали медиците са сочили някакви
други алтернативи за лечението на О..
По досъдебното производство е останало неизяснено и дали надлежно е
било документирано информирането от страна на лекарския екип на
жалбоподателя А.О. на алтернативите за неговото ортопедично лечение,
съответно и последиците от всеки един от вариантите за такова лечение –
консервативно и оперативно. В тази насока е било необходимо изясняване с
помощта на специални знания, чрез поставяне на съответни въпроси на вещи
лица, на обстоятелствата дали сред медицинската документация, изготвена по
време на първоначалното лечение на жалбоподателя А.О. в УМБАЛ „Света
Анна“ АД е отразено информирането му от страна на медицинския екип на
съответните алтернативи за лечението му, както и негов отказ за оперативно
лечение с поставяне на импланти. Извършването на допълнително
разследване в тази насока е било необходимо, доколкото в заключението на
последната приобщена по досъдебното производство съдебномедицинска
експертиза е прието, че е бил налице такъв отказ от страна на О., но не е
посочено дали има документна следа в тази насока, като същевременно сред
цитираната в същото заключение изследвана документация е налице и
подписана от жалбоподателя декларация за информирано съгласие за
провеждане на оперативно лечение спрямо него.
3
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че по досъдебното
производство е останало неизяснено и обстоятелството дали е било възможно
провеждането на адекватно оперативно ортопедично лечение с поставяне на
необходимите импланти на жалбоподателя А.О., въпреки твърдяната негова
невъзможност да заплати такива. В тази насока е бил необходим
допълнителен разпит на свид. С.С., с оглед на съобщените от него при
разпита му от 31.01.2020 г. обстоятелства, че УМБАЛ „Света Анна“ АД е
имала достъп до импланти, останали след закриването на Института за
лечение на чужди граждани, които са били използвани за лечението на
социално-слаби пациенти и каквито са били поставени и на жалподателя О.
при последващ негов прием в същата болница по повод на влошаване на
състоянието му. Така съобщените в показанията на свид. С.С. обстоятелства
са налагали извършване на допълнителни действия по разследване за
изясняване на въпроса защо същите наличности от останали импланти не са
използвани при първоначалното лечение в болницата на жалбоподателя, ако е
имало възможност това да бъде сторено.
На следващо място, настоящият въззивен съдебен състав намира, че по
необоснован начин и в постановлението за прекратяване на наказателното
производство, и в потвърдилото го първоинстанционно определение, извод за
липса на съставомерно поведение по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК е направен въз основа на заключението на последната приобщена
по досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, според което
проведеното ортопедично лечение на жалбоподателя при първоначалния му
прием по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ може да се квалифицира като
„по-добре от нищо“. Настоящият въззивен съдебен състав счита, че така
дадената квалификация на проведеното лечение „по-добре от нищо“ не може
безрезервно да се приеме, като съответстваща на изискванията на чл. 80 и чл.
81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето, които са задължавали оказваната
медицинска помощ, по своето качество, да съответства на правилата за добра
медицинска практика, която медицинска помощ да бъде осъществявана и при
условията на своевременност, достатъчност и качество. Възприемането на
стандарт за медицинска помощ „по-добре от нищо“ се явява в разрез с
конкретните изисквания на цитираните разпоредби от Закона за здравето и в
тази насока е налице необоснованост на постановлението за прекратяване на
4
наказателното производство и на потвърдилото го определение на
първоинстанционния съд.
Доколкото така възприетият в заключението на последната по
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза „стандарт“ за
медицинска помощ „по-добре от нищо“ се явява нещо различно от
стандартите, към които препращат разпоредбите на чл. 80 и чл. 81, ал. 2, т. 1
от ЗЗ, са били налице основанията на чл. 153 от НПК за назначаване на
повторна съдебномедицинска експертиза, която, освен горепосочените
обстоятелства относно това дали е документирано надлежно информирането
на жалбоподателя относно алтернативите на лечение при първоначалния му
прием в УМБАЛ „Света Анна“ АД, респективно негов отказ от оперативно
лечение със закупени от него импланти, да установи и доколко проведеното в
рамките на този прием ортопедично лечение на А.О. е било в съответствие с
правилата за добра медицинска практика и съобразено с действащите към
момента на провеждане на лечението медицински стандарти по ортопедия и
травматология.
Налице е била необходимост и от извършване на личен преглед на
жалпободателя от вещите лица, изготвящи съответната съдебномедицинска
експертиза за установяване на актуалното му здравословно състояние. В този
смисъл и такъв преглед следва да бъде извършен от вещите лица, на които
следва да бъде възложено изготвяването на необходимата повторна
съдебномедицинска експертиза. На същата експертиза следва да бъде
поставена задача и да даде заключение доколко е било в съответствие с
правилата за добра медицинска практика извършеното последващо лечение
на жалбоподателя А.О. чрез поставяне на импланти на долните му крайници.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен съдебен състав счита, че
по досъдебното производство не са били извършени всички необходими
процесуални действия за изясняване на истината, като същевременно, по
необоснован начин в постановлението за прекратяване на наказателното
производство безкритично е възприето експертно заключение, според което
оказана медицинска помощ, квалифицирана като „по-добре от нищо“, се
явява съответстваща на правилата за добра медицинска практика и на
5
изискванията за своевременност, достатъчност и качество. Определението на
първоинстанционния съд, с което същото постановление е потвърдено, следва
да бъде отменено, вместо него да бъде отменено постановлението за
прекратяване на наказателното производство и делото да се върне на
прокурора за продължаване на разследването.
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, СГС, НК, ІV
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 9.03.2021 г. на СРС, НО, 111-ти състав по
НЧД № 1933/2021 г. и вместо него
ОТМЕНЯ постановление на прокурор при СРП от 12.01.2021 г., с което
е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №
3760/19 г. на СО - СГП, прокурорска преписка № 11176/17 г. по описа на СРП,
водено за извършено престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
ал. 1 от НК И ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на
разследването при съобразяване с дадените в мотивната част на настоящето
определение указания по приложението на закона.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА
ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6