Р Е Ш Е Н И Е №260099
Гр.Шумен, 11 Май 2021 г.
Шуменският окръжен съд, в закрито заседание на единадесети май две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Р. Хаджииванова
2. С. Стефанова
като разгледа докладваното от съдия Маринов в.гр.д. №107
по описа за 2020 година на ШОС, за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл.251 от ГПК.
Постъпила е молба рег.№260910/16.02.2021г. от Т.К.Т. -
ищец в настоящото производство, на основание чл.247, ал.1 ГПК, за поправка на
очевидни фактически грешки в решението по настоящото дело, както следва: В
съдебния протокол от 25.06.2020г. - Да се впише: към Б.4. През 1971г. брат ми
А. Д.прояви психоза, беше трудоустроен, реагираше с насилие при различни
поводи, загуби жилището си със сключените като недееспособен сделки и към 6.1.
Болестните преживявания при условия на амбулаторен преглед могат да останат
неразпознати. "Халюцинаторно - параноиден синдром означавало ремисия"
и "В решението по първоинстанционното решение съдия Н.не прецени
доказателствата за болестно мотивираните действия на болния…". - Да се
поправи: 7.1: Вместо "в.л. Д.… пояснява, че ако ремисията трае не повече
от три години, тя е добър прогностичен белег" да стане … "че, ако
ремисията трае повече от три години, тя е добър прогностичен белег". Във
въззивното съдебно решение следва да се поправи вписаната сума 450 лв. вреди на
5001 лв. вреди, както твърдя в съдебното заседание.
Постъпила е и молба рег.№260911/16.02.2021г. от Т.К.Т., с
която се иска да бъде осъществено тълкуване на въззивното решение, на основание
чл.251 ГПК, като постановено при следните фактически грешки в съдебния протокол
от 25.06.2020г.: "Б.4. Невписани: През 1971г. брат ми А. Д.прояви психоза,
беше трудоустроен, реагираше с насилие при различни поводи, загуби жилището си
със сключените като недееспособен сделки; 6.1. В.л. Д.твърди "болестните
преживявания при условия на амбулаторен преглед могат да останат неразпознати. "Халюцинаторно
- параноиден синдром означавало ремисия"; "В решението по
първоинстанционното решение съдия Н.не прецени доказателствата за болестно
мотивираните действия на болния…". - За поправка в протокола: 7.1: Вместо
"в.л. Д.… пояснява, че ако ремисията трае не повече от три години, тя е
добър прогностичен белег" да стане … "че, ако ремисията трае повече
от три години, тя е добър прогностичен белег"; - За поправка в съдебното
решение: Исканото обезщетение за вреди от 750 лв. според съдебното решение, на вреди
да стане, съответно на допълнително платената държавна такса по цената на иска
за над 5000 лв., както е вписано в нотариално завереното за съдържание
становище на с.з. на 25.06.2020г. и както твърдя в съдебната зала". В
решението си правите изводи, които са в противоречие с документите по делото."
В дадения едноседмичен срок на насрещните страни е постъпил
отговор единствено от Окръжен съд Варна, в който се излага, че молбите са
неоснователни по подробно изложени съображения.
Съдът като съобрази така постъпилите молби, намира че същите
следва да бъдат оставени без уважение.
С Решение №138/22.07.2020г. по настоящото дело съдът е
постановил следния диспозитив:
"ПОТВЪРЖДАВА решение №4549 от 25.10.2019г. по
гр.д.№17972/2017г. по описа на Районен съд - гр.Варна.
Решението
е постановено при участието на трети лица - помагачи на УМБАЛ "Света
Марина" ЕАД - ЗАД "Армеец" ЕАД и ЗАД "Дженерали
застраховане" АД.
На
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, решението е окончателно.".
С определение
№260053/22.01.2021г. съдът е допълнил горното решение в частта за разноските,
като е осъдил ищеца да заплати на УМБАЛ "Света Марина" ЕАД В.100 лева
деловодни разноски за въззивното производство.
На първо место следва да се
изтъкне, че за да е налице явна фактическа грешка по смисъла на закона, е
необходимо да е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и
нейното външно изразяване в текста - диспозитива на решението. В конкретния
случай такова несъответствие не е налице. Съдът е обективирал волята си за
неоснователност на предявената искова претенция в мотивите на решението, и в
диспозитива, потвърждавайки атакувания първоинстанционен акт, е изразил същата
воля.
Нуждата от тълкуване на едно съдебно решение по смисъла
на чл. 251 ГПК възниква в случаите, когато е налице неяснота или двусмислие при
изразяване волята на съда в него, които неяснота или двусмислие биха могли да
породят спорове по изпълнението му, т.е. при прилагане на неговите правни
последици /да се зачете силата му на пресъдено нещо, да се проведе принудително
изпълнение на решението, да се приложат конститутивните му правни последици/.
На тълкуване подлежи само неясното съдебно решение, като под решение се има
предвид диспозитивът на същото, когато той е неясен и поражда съмнение.
Критериите са неясност, противоречие и двусмисленост, а не нерешени въпроси.
При тълкуването следва да не се създават нови права и да не се присъжда нещо
повече от това, което е било обект на мотивите на решението. Следователно
обсегът на тълкуването обхваща само изясняване на направените констатации и
изложените в решението мотиви. В настоящия случай не сме изправени пред
хипотеза на неясен, съдържащ противоречие или двусмислие диспозитив. Не на последно
място следва да се отбележи и, че за молителя е съществувала възможност да
поиска допълване или поправяне на протокола по реда на чл.151 ГПК, в
едноседмичен срок от изготвянето му /максимум три дни след съответното съдебно
заседание/, което не е било сторено своевременно. Ето защо молбите следва да се
оставят без уважение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба рег.№260910/16.02.2021г. и
молба рег.№260911/16.02.2021г., подадени от Т.К.Т. с ЕГН за поправка на
очевидна фактическа грешка и тълкуване на постановеното Решение №138/22.07.2020г.
по в.гр.д.№107/2020г. по описа на ШОС.
На основание чл.247, ал.4 и чл.251, ал.5 от ГПК решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.