Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./………….…….2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретар Димитричка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Бажлекова въззивно
гр.д. № 676 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу Решение №299/20.01.2020г. по гр.д. №6088/2019г. по описа на ВРС, с което на
основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено в отношенията между
страните, че И.Н.И., ЕГН********** не дължи на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ”АД,
ЕИК *********, гр. Варна, сумата от 1730,27лв., представляваща стойност на
служебно начислена ел. енергия за период 28.11.2016г.-27.11.2017г. за обект на
потребление, находящ се в ****с аб. №********** и кл. №**********, за което
вземане е издадена фактура № **********/01.04.2019г. и „ЕНЕРГО– ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, е осъдено да заплати на И.Н.И., сумата от 425,34лева, представляваща сторени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за незаконосъобразност,
неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както
и за неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че процесната сума
съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел. енергия,
което е начислено след разчитане паметта на СТИ. Сочи се, че в резултат на
извършена проверка е установено, че в скрити регистри 1.8.4 и 1.8.3 е налично натрупано количество ел.
енергия, която не се визуализира при редовен отчет. Посочва се, че съставеният
от БИМ констативен протокол се ползва с материална доказателствена сила за
отразените в него обстоятелства и счита, че разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ е
приложима във всички случаи на посочено в разпоредбата несъответствие. Навеждат
се съображения, че дружеството – доставчик е спазило изискванията на чл. 10 от
ПИКЕЕ за осигуряване възможност на абоната за контрол на показанията на СТИ.
Твърди, че сумата е дължима на основание договорните отношения между страните и
задължението на потребителя за заплаща доставената му ел.енергия, съобразно ОУ
на ДПЕЕ и чл. 200 от ЗЗД. Претендира се отмяна на решението, ведно с присъждане
на сторените разноски за двете инстанции.
В срока по
чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна И.Н.И., с който се оспорва въззивната жалба.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно и
присъждане на разноски.
За да се
произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното: Първоинстанционният
съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
от ГПК, предявен от И.Н.И., с претенция да бъде прието за установено, че не
дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 1730,27 лева,
представляваща стойност на служебно начислена ел. енергия за минал период 28.11.2016г. - 27.11.2017г. за обект на
потребление, находящ се в гр. Варна, с аб. № ********** и кл.№**********,
за което вземане е издадена фактура № **********/01.04.2019г.
В исковата молба се
излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения
имот. На 27.11.2017 г. е била извършена проверка на електромера отчитащ
потребяваната в обекта ел.енергия. Установени били показанията му и бил
съставен констативен протокол. В резултат на проверката му е начислено
допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната
сума, за която е издадена и фактура. Оспорва това количество да е било реално
потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.
Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи
се в съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за
уважаване на претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор
от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения
иск. Твърди, че процесната сума
в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по
отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е
извършена и се дължи на основание чл. 50 ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни
отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата
е дължима. В резултат на извършена техническа проверка, замервания с еталонен
уред, е установено, че в невизуализиран регистър има показания за отчетена
електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса в
софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия
отразява точното количество електроенергия след прочитане на регистър 1.8.4. и
1.83. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените
по делото съдебно- деловодни разноски.
Настоящият
съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по
делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата
на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно
и допустимо.
По
отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да
коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е
начислената служебно (след корекция) електроенергия за периода от период 28.11.2016г. до 27.11.2017г. и дали отчетената в тарифа 1.8.4 и 1.8.3 електроенергия е реално потребена от
абоната за процесния период.
Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна
връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищецът има
качество потребител на ел.
енергия по смисъла на ЗЕ.
От представения по делото констативен протокол № 1104205/27.11.2017г. се установява, че служители на „Енерго-Про
Мрежи“ АД са извършили
техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В
резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на
негово място е монтиран нов. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката, член от домакинството на абоната.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 820/25.03.2017-АУ-Е-000029-70992/28.11.2017г. при
софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера. Посочено
е наличие на преминала енергия по невизуализирани тарифи 1.8.3 – 5969 kWh и
1.8.4- 4554 kWh,. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики
и изискванията за точност при меренето. При направените замервания не е
констатирано измерване с грешка над допустимата, нито наличие на механични
дефекти на кутията, клемите и клемния блок.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е
съставено становище от 28.03.2019г . за начисление на електрическа енергия в
размер на 10523 кВтч за периода от 28.11.2016г.- 27.11.2017г., в което е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел.
енергия.
За
стойността на това количество е издадена фактура от 01.04.2019г. за сумата 1730,27лв.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано
заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно
което електромерът, е от одобрен тип и в метрологична годност. Вещото
лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на
процесния СТИ;отчитането е двутарифно. Налице е неправомерно вмешателство в
програмата за параметризация на СТИ, като преминалата по тарифи 1.8.4 и 1.8.3
електроенергия не се визуализира на екрана, но се съдържа в сумарния регистър,
Експертът сочи, че при софтуерно прочитане на паметта на устройството не може
да се установи началния момент на извършеното вмешателството в тарифната схема
на СТИ.
Въз основа на така изложената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск намира своето
правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.
За установяване недължимостта на процесната
сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже дължимостта на
начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е
начислена сумата от 1730,27 лева, като
количество електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 28.11.2016г. до 27.11.2017г.
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен между тях договор за
продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищецът е
битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за
енергетиката за описания в исковата молба обект на потребление.
Приложими
към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани
в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т.3 от
Протокол №147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал.1, т.6, вр. ал.2 от Закона
за енергетиката, в сила от 16.11.2013г.
Съгласно чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР,
като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани
условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и начините за извършване на корекция на
количеството електрическа енергия.
С решение №
1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм.д. №2385/2016г., 5 - членен състав (обн. ДВ,
бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ,
бр. 98 от 12.11.2013г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл.194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са
неприложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното
измерване на електромера, е извършена след тяхната отмяна.
С оглед
действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова
делегация в чл.83, ал.2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за
която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на
условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от
служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ
документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на
неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице
основания за извършеното преизчисление.
Съобразно чл.48-49 от ПИКЕЕ следва да е налице неточно
измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ или промяна в схемата на свързване,
надлежно констатирани при извършената по реда на чл.47 от ПИКЕЕ проверка,
установени от независим орган. В настоящия случай не е налице нито една от тези
хипотези, а и не се претендира корекцията да е извършена по разписаните в тези
две разпоредби методологии. Към тях
препраща и чл. 27 от ОУ. Тези хипотези са следните: установено от независим
орган неточно измерване/неизмерване на СТИ, липса на СТИ, като в настоящия
случай не е налице нито една от изброените. В случая в представения протокол от
проверка от БИМ липсва констатация, че СТИ измерва с грешка извън допустимата.
В становището за начисляване на електроенергия е посочено само, че е извършено
софтуерно прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото
заключение на СТЕ тези тарифи са скрити. Не са ангажирани доказателства, че
потребителят е заявил желание за отчитане по тарифа 1.8.4 и 1.8.3, като липсват
и твърдения на ответното дружества в този смисъл. При липса на предпоставките
по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество електроенергия не може да се
остойностява и претендира от абоната по реда на корекционната процедура по
ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и причината, в резултат на
която в СТИ е отчетена електроенергия в регистри 1.8.4 и 1.8.3 и конкретно това да се дължи на виновно
поведение от абоната.
Съдът
намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал
период, регламентирано в чл. 50 от ПИКЕЕ, не е възникнало за ответното
дружество и на това основание, доколкото не са осъществени нормативно
предвидените предпоставки за това.
Не се
установи от събраните доказателства точният момент,
от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита
потребената енергия в регистъри 1.8.4. и 1.8.3 Допълнително
начисляване на ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно
поведение на конкретно лице и периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, което в настоящия случай не се доказа. Този извод не се
разколебава и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съобразно
която натрупването на ел.енергия в скритите регистри означава неправомерно
софтуерно въздействие върху СТИ. При тези данни не може да се изведе
категоричен извод за виновно поведение от страна на абоната през точно
определен период от време. Следва да се
отчете и факта, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в
пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 от ПИКЕЕ и в противоречие и с нормата
на чл.11 от ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 от ЗЕ.
По
изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният иск е основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно
изхода на спора и направеното от въззиваемата страна искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да
бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 351,12 лв., доказателства за които са представени.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 299 от 20.01.2020г.
по гр.д. № 6088/2019г. по описа на ВРС
.
ОСЪЖДА
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на И.Н.И.,
ЕГН**********, сумата от 351,12 лева
– разноски за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване, по аргумент от разпоредбата на чл. 280,
ал 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.