Р Е Ш Е Н И Е
№
25.06.2019 година,
гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- Шумен в публично
заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Бистра Бойн
при
секретаря Ив.Велчева, и с участието на прокурор при ОП- Шумен Д.Арнаудов, като
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 83 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с
чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, образувано въз основа на искова молба депозирана от А.Й.М.,
съдържаща обективно и субективно съединени искове срещу трима ответника-
Министерство на труда и социалната политика, Агенция по заетостта, Дирекция
„Бюро по труда“- Шумен, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с искане за
осъждането на ответната страна да й заплати обезщетение в размер на 6498,27лв.,
ведно със мораторна лихва от датата на увреждането- 03.10.2018г. до
депозирането на молбата в съда и законната лихва до окончателното изплащане на
вземането за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на служител на Бюро по труда
Шумен. Съдът, като провери редовността и допустимостта на постъпилата искова
молба, намери, че същата не отговаря на законовите изисквания, предвидени в
разпоредбите на чл.203 и чл.205 от АПК и чл.127 ал.1 т.2 и т.4 и сл. от ГПК, вр. чл.144 АПК и с
Разпореждане от 26.02.2019г. остави жалбата без движение, с указание за
конкретизиране на ответник и посочване на акт, действие или бездействие, от
който са причинени вреди на ищеца. На 06.03.2019г. е депозирана нова искова молба,
с която са изпълнени част от указанията на съда, като искът е насочен срещу
надлежния ответник- Агенция по заетостта-гр.София. На 26.03.2019г. са
конкретизирани незаконосъобразните действия на служител при Дирекция „Бюро по
труда“-гр.Шумен, осъществени в периода 03.10.2018г.- 05.02.2019г. и довели до
настъпване на твърдените вреди, както следва: Приемане на заявление за
регистрация на безработно лице № 10038901/03.10.2018г. за участие в Програмата
„Старт на кариерата“ /ПСК/; приемане на заявление № 314-001/03.10.2018г. за
включване в ПСК; съставяне на План за действие на безработно търсещо работа
лице с рег. № 10038901/03.10.2018г. и консултации със служител от Бюрото по
труда, проведени на 07.11.2018г.; 06.12.2018г.;
10.12.2018г.;18.12.2018г.;18.01.2019г. и 05.02.2019г. и връчване на насочващо
писмо от 05.02.2019г. от Дирекция „БТ“– Шумен до ОД „Земеделие“, касаещо
заемане на работното място, за което е била одобрена ищцата. В следствие на
допускането на ищцата до участие в програмата, довело до сключване и
прекратяване на трудов договор с работодател, били причинени претендираните
вреди както следва: 1. имуществени в размер на 3250лв., представляващи
пропуснати ползи от нереализиран трудов доход с друг работодател, ведно с
мораторна лихва от датата на увреждането- 03.10.2018г. до депозирането на
молбата в съда в размер на 129,10лв. и законната лихва от депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането и неимуществени в размер
на 3000лв., представляващи негативни емоционални и психически изживявания- безпокойство,
безсъние, чувство за вина и унижение от нереализираните мечти за професионална
кариера, ведно с мораторна лихва от датата на увреждането- 03.10.2018г. до
депозирането на молбата в съда в размер на 119,17лв. и законната лихва от
депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В съдебно заседание ищецата се явява
лично и с надлежно упълномощен процесуален
представител, като поддържа исковата молба и претендира присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски по настоящото производство. Заявява, че се чувства
ощетена, иска справедливост и следващите граждани, които кандидатстват да не
бъдат поставени на нейното място финансово и морално.
Ответникът, Агенция по заетостта-гр.София,
редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт Ваня Р.-главен юрисконсулт в
ДРСЗ-гр.Варна, която оспорва исковата претенция по основание и размер в писмен
отговор от 20.03.2019г., както и в открито съдебно заседание. Видно било, че е
допусната грешка при изчисляване на възрастта на кандидатката от служител в
Бюро по труда, но е налице евентуално съпричиняване на вреда от страна на
ищцата, която е знаела за условията по програмата.
Представителят на Окръжна прокуратура- Шумен
дава становище за доказаност на иска по основание и частично по размер, като
относно искът за неимуществени вреди предлага да бъде присъдена сумата 1000лв.
С оглед предпоставките за
процесуална допустимост на исковете по чл.1 ал. 1 ЗОДОВ, настоящия
съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима– същата е
подадена от лице, което твърди настъпили имуществени и неимуществени вреди
вследствие на незаконосъобразни действия от страна на административен орган.
Съобразно чл.7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение
се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на
увредения срещу органите по чл.1 ал.1 и чл.2 ал.1 ЗОДОВ, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че
увреждането е настъпило от действия на служител в „Бюро по труда“-гр.Шумен,
следователно при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен
да разгледа предявения иск е Административен съд- Шумен.
Агенция по заетостта-гр.София,
съгласно чл.7 ал.2 от Закона за насърчаване на заетостта е юридическото лице на бюджетна издръжка, в чиято структура
се намира органът, осъществил твърдените незаконосъобразни действия. Съобразно
правилата на чл.205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник, като
производството следва да бъде прекратено по отношение на двама от тримата
ответници посочени в първоначалната искова молба- Министерство на труда и социалната
политика-гр.София и „Бюро по труда“-гр.Шумен.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
През 2018г. ищцата А.М. завършила
висшето си образование с образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ по
специалност „Растителна защита“ и професионална квалификация „Агроном“ в
ШУ“Епископ Константин Преславски“. На 03.10.2018г., ищцата подала Заявление
№314-001 по образец до Дирекция „Бюро по труда“ гр.Шумен, с което изявила
желание да бъде включена в Програма „Старт в кариерата“, като кандидатствала за
три работни позиции, свързани с придобитата от нея квалификация. Програмата
била създадена с цел да бъдат осигурени възможности за придобиване на трудов
стаж на безработни младежи, завършили висше образование, но без трудов
стаж по специалността. Непосредствените
цели били предотвратяване на деквалификацията на младежите, превенция срещу емиграцията
и предоставяне на възможности за обновяване на публичната администрация. Работодатели по
Програмата са публични администрации- централни ведомства, включително
второстепенните им разпоредители с бюджетни кредити и техните териториални
поделения, които са от администрацията на изпълнителната власт, съгласно
чл. 36 от Закона за администрацията, областните и общинските администрации.
След подбор въз основа на утвърдени от министъра на труда и социалната политика
критерии и провеждане на интервю от работодатели, регистрираните в дирекциите
“Бюро по труда” безработни младежи са насочвани от съответните Бюра по труда и
назначавани на трудово правоотношение за срок от 9 месеца. Видно от Приложение
№1 към Заповед № РД01-795
от 28.09.2018г. на министъра на труда и социалната политика, приложени по
делото и публикувани на сайта на Агенция по заетостта към момента на
приключване на съдебното дирене по делото, кандидатите за участие в Програма
„Старт на кариерата” трябвало да отговарят на следните изисквания в т.“А“: да
са младежи до 29 ненавършени години до 19.10.2018 г. включително; да притежават висше
образование,
съответстващо на посоченото от работодателя за заемане на конкретното работно
място; да бъдат регистрирани в дирекциите „Бюро по труда” като търсещи работа
лица и да не притежават трудов стаж по придобитата специалност от висшето
образование. Изрично е посочено, че в случай, че кандидатите не отговарят на
посочените изисквания, същите не се допускат до участие в подбора.
Ищцата А.М. подала пред служител на
Бюро по труда- гр.Шумен необходимите за кандидатстване документи, посочени в
т.“Б“ от Приложение №1, сред които Автобиография с посочена дата на раждане,
лична карта/която й била върната/, Справка и Уверение от университета и била
регистрирана като безработно лице, видно от Регистрационна карта
№10038901/03.10.2018г. Били й определени дати за посещение в Бюро по труда и
срещи с трудов посредник във връзка с Програма „Старт в кариерата“ на 07.11,
06.12, 10.12 през 2018г. и 18.01 и 19.02 през 2019г., на всяка от които видно
от положените подписи в съответната графа, кандидатът се явила.
На 04.02.2019г. била подадена
Заявка-спецификация до Агенция по заетостта от Областна Дирекция „Земеделие“- гр.Шумен,
рег.№10-03-14-114 за свободно работно място на длъжността „младши експерт“ с
код по НКПД 24225040, за ползване на субсидия по Програмата, като били посочени
изискванията към кандидатите и начина на кандидатстване- чрез предварителен
подбор от трудов посредник и окончателен от работодател с провеждане на
интервю. С писмо от 05.02.2019г. рег.№20-03-14-50 Директорът на Областна
Дирекция „Земеделие“ бил уведомен, че е одобрен за финансиране по Програмата,
като по делото е приложен и Лист за проверка на допустимост на стр.62-68 от
същата дата. На 06.02.2019г., между работодателя и Агенция по заетостта, чрез
Дирекция Бюро по труда, бил сключен Договор за заетост №314-0011-19-2100, на
осн. чл.30б ал.1 т.2 от ЗНЗ и чл.31 ал.5 от ЗНЗ с предмет предоставяне на
работодателя на средства от държавния бюджет в размер на 6975лв. за едно
работно място за всяко насочено от възложителя безработно лице, платими ежемесечно.
По своята правна същност договорът е облигационен, като изменения по него
можели да се правят с писмено споразумение на страните. Били предвидени
предпоставки за прекратяване, сред които в т.14, когато помощта по него е
предоставена в нарушение на изискванията на Регламент на ЕС №1407/2013г. на ЕК,
разпоредбите на ЗНЗ, ППЗНЗ и др.
След допускането на кандидата А.М. до
участие в Програмата, било проведено интервю с работодател, при което същата
била одобрена и на 05.02.2019г. й било връчено Насочващо писмо/стр.60 по
делото/, в което е посочено, че ищцата е приета на работа. На 11.02.2019г., бил
сключен Трудов договор №РД 10-27-0003 между ищцата в качеството на служител и
Областна Дирекция „Земеделие“, представлявана от Директор В., в качеството на
работодател за длъжността младши експерт за срок от девет месеца, включващи
шест месеца срок на изпитване за пълно работно време и трудово възнаграждение в
размер на 650.00лв. На същата дата, ищцата постъпила на работа.
На 15.02.2019г. с писмо
рег.№20-03-14-66 Директорът на Бюро по труда Шумен, уведомил работодателя
ОД“Земеделие“-Шумен, че ищцата е навършила 29г. към 19.10.2018г. и е недопустим
кандидат за финансиране на заетостта по Програмата. На същата дата със Заповед
№РД-30-130-1/15.02.2019г., на осн.чл.71 ал.1 от КТ, било прекратено трудовото
правоотношение с ищцата без предизвестие. На 15.02.2019г. ищцата била извикана
в „Бюро по труда“-гр.Шумен, където й съобщили, че е недопустим кандидат за
програмата, поради възрастта си. На 18.02.2019г. от работодателя й била връчена
заповедта за прекратяване на трудово правоотношение.
Към момента на приключване на
съдебното дирене, видно от приложен трудов договор №210 от 15.03.2019г., ищцата
заема длъжността „продавач консултант“ в хранителен магазин в гр.Шумен.
По отношение на втория обективно
съединен иск от приобщените писмени доказателства- Писма с изх.№
28/20.03.2019г. и 27.03.2019г. от „Общинска Банка“ АД- филиал Шумен, се
установи от фактическа страна, че на 20.09.2018г., чрез платформата Jobs.bg, ищцата кандидатствала за обявена
позиция по заместване- „Специалист банково обслужване“ в кредитната институция
с трудово възнаграждение 600лв. брутна месечна заплата. На 03.10.2018г. било
проведено интервю, след което на ищцата й било предложено да заеме длъжността.
На 04.10.2018г. Директорът на филиала уведомил Централно управление, че А.М. е
отказала предложението поради отправено такова от друг работодател.
Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ сочи, че
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Необходима предпоставка за допустимостта на иска за вреди от административен
акт е неговата незаконосъобразност да е установена в специално производство. За
незаконосъобразните действия или бездействия преценката се извършва от съда, сезиран
с иска за обезщетение на вреди, настъпили от тях, съгласно чл.204 ал.4 от АПК. Фактическият
състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.
настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или
бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира
отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Под дейност на
администрацията следва да се разбира такова действие, бездействие или акт,
които имат властнически характер и са насочени към възникване на
административно отношение между административен орган и гражданин.
Видно от становището на представителя
на административния орган и от доказателствата в административната преписка, в
настоящия казус липсва нарочен административен акт, с който ищцата да е
включена в програма „Старт в кариерата“, като това се осъществява с
постъпването й на работа в администрацията със сключен трудов договор. След
сключване на рамков договор между Агенция по заетостта и работодателя се
осъществява проверка на наетия служител, с оглед задължението за плащане на
субсидия, при която се установя допустимостта на лицето. Преди този момент ищцата
е била само кандидат, като при подаването си на заявление тя е минала през
проверка на допустимост, за която липсва нарочен акт. В настоящия казус, от
служител в „Бюро по труда“- св.Виолета Кръстева е била извършена предварителна
проверка по критериите за участие в програмата, като в следствие на грешка на
трудовия посредник при изчисляването на възрастта на кандидата, А.М. е била
допусната до участие в процедурата. Същата протичала на няколко етапа- подаване
на заявление, проверка на документите, първо и второ класиране, провеждане на
интервю и насочване за сключване на трудов договор със съответното ведомство,
като в конкретния случай процесът продължил повече от четири месеца, през които
ищцата е била ангажирана да се среща с трудов посредник и да следи за
резултатите на всеки етап. Поради което съдът приема, че всяко едно от
гореописаните по дати и същност действия са осъществени по повод дейност на
административен орган с властнически характер и същите са били
незаконосъобразни, като неотговарящи на критериите за кандидатстване по
Програмата. Доколкото кандидатът А.М. не е отговаряла на изискването по т.1
б.А“ предложение първо за възраст до 29г. от критериите към Заповед №РД 01-795
от 28.09.2018г., същата не е следвало да бъде допусната до участие в подбор. С
оглед на което е налице първата изискуеми предпоставка от фактическия състав на
отговорност на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
По
отношение на вредите, които в исковата си молба ищцата описва като такива с
неимуществен характер, доколкото засягат нейни нематериални блага, като сочи,
че поради незаконосъобразните действия за нея са настъпили редица негативни
изживявания, свързани с чувство за несправедливост, разочарование и обида,
понеже й било заявено, че тя е подвела служителите относно възрастта си, така и
безпокойство и безсъние, чувство на вина и унижение от нереализирани мечти за
професионална кариера. Неимуществените вреди са нематериални блага като накърнен
обществен престиж, пропусната възможност за професионална реализация,
страдания, незачитане на човешко достойнство и др. Неимуществените вреди
подлежат на доказване и не се предполагат. Те трябва да бъдат установени с
конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения, като за всеки човек
те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност.
Неимуществените вреди по общото правило на
чл. 52 от ЗЗД се определят от съда по справедливост, като в
тежест на ищеца е ангажиране на всички доказателства, за да установи, че е
претърпял такива вреди.
Настоящият
състав счита, че незаконосъобразните действия на служител в „Бюро по труда“ довели
до сключване на трудов договор и прекратяването му след няколко дни, като
неблагоприятни за ищеца, действително са предизвикали настъпването на неприятни
изживявания за нея, които са последица от увреждането. За да се възмездяват
по реда на ЗОДОВ е необходимо те да са пряка и непосредствена последица
съгласно чл.4 ЗОДОВ, като правнорелевантната причинна връзка в случая се
извежда от правилата на общата деликтна отговорност, регламентирани в ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.51 ал.1 изр. първо ЗЗД, обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като трайната съдебна практика дефинира като непосредствени тези
вреди, които по време и място следват противоправния резултат, докато преките
вреди, от своя страна, обосновават причинната връзка между противоправността
на поведението на делинквента и вредите. Поради което, следва да бъдат обсъдени
релевантните за спора факти, досежно наличието на тази материална предпоставка
за възникване на отговорността. В
случая по делото за доказване на твърденията, изложени в исковата си молба,
ищецът ангажира гласни доказателствени средства, като по делото са разпитани свидетелите Е.Адем и Н.Ахмедова, с които
ищцата е в приятелски отношения. От показанията на свидетелите се установява,
че действително по повод участието на ищцата в програмата на Агенция по
заетостта, същата е участвала до крайния етап на подбора, с надеждата да бъде
назначена на някоя от длъжностите съответни на образованието й, приемайки че
отговаря на изисквания за това, понеже служителка в Бюрото по труда й казала,
че всичко с документите е наред. През този период била финансово зависима от
майка си и приятеля си, което искала да се промени. Чакала е месеци писмо за
насочване и когато го е получила е била „в еуфорията на радостта си“. През
четирите дни, в които работела била „много щастлива“. Когато бил прекратен
трудовия й договор на 16-ти февруари- рождения й ден, се намирала в нервен срив,
била отчаяна и не искала да контактува с никого. Когато отишла да подпише
заповедта за прекратяване била „със сълзи, а като се върнала даже по-зле“.
После започнала да търси всякаква работа, защото по специалността й нямало и заела
първата предложена длъжност- продавач, на която не се чувствала удовлетворена.
Служителката в Бюро по труда, която е консултирала ищцата по програмата-
св.В.Кръстева, също свидетелства, че „като всеки човек, нормално е да се
разстрои от тази новина“ и че на ищцата не й е станало приятно, че ще й бъде
прекратен трудовия договор.
Съдът намира, че показанията на
свидетелите са логични и в синхрон с всички други доказателства по делото и съдържат
обективна информация относно психоемоционалното състояние на ищцата относимо по
време към началото на процедурата по кандидатстване за програмата и
прекратяването на участието й в нея. Причинените й негативни преживявания са
пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия на
администрацията и се намират във връзка на причина и следствие. Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани всички предпоставки за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, поради което
исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена. Паричен еквивалент
на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици,
ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси, компенсаторния характер
на търсената с настоящото дело защита. Ето защо предвид характера на действието,
извършено от служител на ответника, естеството и степента на претърпените
вредни последици от ищеца, които се изразяват в преживян стрес и силно
разочарование от внезапното прекратяване на дългоочакваната професионална
реализация, съдът счита, че сума в размер на 600 лева е разумен и справедлив
размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди на ищцата във връзка
с незаконосъобразното й допускане до участие в програма „Старт в кариерата“. С това
обезщетение ще се репарират претърпените от ищеца неимуществени вреди. Съдът
съобрази Решение №7646 от 16.06.2017г. на ВАС по адм.д.№3512/2016г. по сходен
казус във връзка с програма „Старт в кариерата“ и Решение № 12646 от 25.11.2015
година, постановено по адм. дело № 605/2015 година на Върховния административен
съд на Република България, III отделение.
По отношение на направеното възражение от ответната страна с правно основание чл.51 ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина и отговорността на държавата се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като преценката се прави при наличието на причинно- следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай.
Действително
в настоящия казус ищцата е участвала съзнателно в проекта, но не следва да
понесе евентуални последици от нарушаване на условията му, доколкото не се
представиха доказателства, че е била надлежно запозната с изискванията по
Програмата. На заявлението, подписано от нея, има единствено реквизит, че е
била информирана, че ще бъде извършена служебна проверка на данните по него и
че на сайта на Агенция по заетостта ще се публикува информация за етапите и
сроковете за изпълнението им. При извършена служебна проверка, съдът установи,
че към момента са публикувани критериите за участие в програмата, но няма
доказателства, че това е било направено към месец октомври 2018г., че ищцата е
имала задължение да посети сайта, както и че на информационно табло в сградата
на „Бюро по труда“ са били поставени критериите за подбор. Няма пречка и регламентирани
санкционни последици за участие в програмата на кандидати, които не отговарят
на критериите за възраст, образование и стаж и за които съобразно критериите е
следвало административният орган да прецени,
че са недопустими.
По отношение на претендираната мораторна лихва
от датата на увредата, посочена в исковата молба като 03.10.2018г./подаването
на заявление за участие в Програмата/, съдът намира, че множеството осъществени
действия от служителя на ответника, макар и незаконосъобразни са целели
положителен правен резултат за ищцата и моментът
на преустановяването им с прекратяването на трудовия й договор е датата на
която е настъпил вредоносния резултат. Но вземането за обезщетение за вреди,
които произтичат от действия на администрацията, става изискуемо от момента на
установяването им като незаконосъобразни, поради което от този момент се дължи
и лихва за забава, в размер на законната лихва, като такава следва да присъдена
върху главница от 600.00 лв., считано от предявяване на исковата молба в съда- 22.02.2019г., а акцесорната претенция за мораторна
лихва в размер на 119,17лв. за периода от 03.10.2018г.- 22.02.2019г., следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение на втория обективно съединен
главен иск за имуществени вреди в размер на 3250лв., представляващи пропуснати
ползи от нереализиран трудов доход с друг работодател, съдът намира, че
твърдяната пропусната полза е евентуална, а не реална, като искът е
неоснователен. Съгласно ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк. дело №3/2012 г. на ОСГТК
на ВКС обезщетяването на вреди под формата на пропуснати ползи произтича от
доказаната сигурност за увеличаването на имуществото на кредитора. Пропуснатите
ползи не са от категорията на преките и непосредствени вреди, които подлежат на
обезщетяване по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. Отделно от
изложеното, от фактическа страна не се доказа причината, за направения отказ за
заемане на длъжността в кредитната институция, за която ищцата е била одобрена,
доколкото към този момент тя не е имала предложение за работа от друг
работодател, а е подала единствено заявление за участие в програмата. Претендираните
лихви върху главницата от датата на увреждането- 03.10.2018г. до депозирането
на молбата в съда в размер на 129,10лв. и законната лихва от депозирането на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, като акцесорно
задължение следват статуса на главното задължение и в случая също не могат да
бъдат присъдени.
По отношение на претендираните
съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно
разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично,
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца разноските по производството, като
внесената държавна такса и възнаграждението за един адвокат, съразмерно на
уважената част от иска. С оглед изхода на спора основателно се явява,
своевременно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на
съдебно-деловодни разноски за настоящото производство, доказани общо в размер
на 10лв.- заплатена държавна такса, 350лв. адвокатско възнаграждение, заплатено
в брой, такса за съдебно удостоверение и депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 50,63лв.
С оглед на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява производството
по делото в частта му относно предявени искови претенции от А.Й.М. с ЕГН: **********
срещу Министерство на труда и социалната политика-гр.София и Дирекция „Бюро по
труда“- Шумен.
ОСЪЖДА Агенция по
заетостта-гр.София, бул. Дондуков №3 да
заплати на А.Й.М. с ЕГН: ********** *** сума в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди следствие на незаконосъобразните
действия на служител при Дирекция „Бюро по труда“-гр.Шумен, осъществени в
периода 03.10.2018г.- 05.02.2019г. във връзка с допускането й до участие в
програма „Старт в кариерата“, ведно със законната лихва върху главницата от
22.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от А.Й.М. с ЕГН: ********** срещу Агенция по заетостта-гр.София в частта
над 600 лева до пълния претендиран размер от 3000 лева за претърпени
неимуществени вреди, следствие на незаконосъобразните действия на служител при
Дирекция „Бюро по труда“-гр.Шумен, осъществени в периода 03.10.2018г.-
05.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази част от 22.02.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както и
искът за мораторна лихва върху главница от 3000лв., считано от
03.10.2018г. до 22.02.2019г. в размер на 119,17лв., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
предявените
искове от А.Й.М. с ЕГН: ********** срещу Агенция по заетостта-гр.София за имуществени
вреди в размер на 3250лв., представляващи пропуснати ползи от нереализиран
трудов доход с друг работодател, ведно с мораторна лихва от датата на
увреждането- 03.10.2018г. до до 22.02.2019г. в размер на 129,10лв. и законната
лихва от депозирането на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, като неоснователни.
ОСЪЖДА Агенция по
заетостта-гр.София да заплати на А.Й.М.
с ЕГН: ********** сумата 10,00лв./
десет лева/ разноски по делото, представляващи платена държавна такса и
сумата 40,63лв./четиридесет и лева/,
представляваща деловодни разноски по адм.д.№83/19г. на ШАС.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България град София в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните, а прекратителната му част в
7-дневен срок.
Препис от настоящото решение да се изпрати на
страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
Съдия: