№ 448 / 29.6.2018 Г.
Р Е Ш Е Н И. Е
29.06.2018 година, град Монтана
В И. М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р. С. ГРАД М. ІV-ти граждански състав, в закрито заседание от 31.05.2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Светлана Станишева и. с участието на прокурора........................................................., като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 725 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, А.. 1 от ГПК – отрицателен установителен иск.
Ищците, К.И..Д., ЕГН xxxxxxxxxx и. К.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Р.Д. xxx са предявили срещу "С. Г. Г. О., XXXX , със седалище и. управление: гр. М. у. „. Л. 2. иск с правно основание чл. 124 А.. 1 ГПК.
В исковата си молба твърдят, че с молба от 21.10.2010 Г., с вх.№ 02628 дружеството "Ю. и. Е. Д. Б." АД е образувало изпълнително дело № 230/2010 по описа на ЧСИ К. А., с реГ. № 771, с район на действие ХОС срещу доверителите му, осъдени да заплатят в полза на банката посочените суми, а именно:
- 8214.81 лева - просрочена главница.
- 721.01 лева - договорна лихва за периода от 30.07.2009 г .до 13.07.2010 Г.
- 71.28 лева - наказателна лихва от 30.12.2009 Г. до 13.07.2010 Г.- Законната лихва върху главницата от 19.07.2010 Г. до окончателното плащане.
- 180.14 лева ДТ;
- 492.26 лева адвокатско възнаграждение.
Изпълнителният лист е от 2..08.2010 Г. е издаден по ЧГД № 629/2010 Г. по описа на Х. Р. с...
По изпълнителното дело за извършвани изпълнителни действия.
Така със запорно съобщение с изх. № 03952/12.11.2010 г, на основание чл. 507 от ГПК е наложен запор на сметките във всички банкови клонове.
До доверителите му са изпратени ПДИ с изх. № 03584/16.11.2010 Г. и. изх. № 03954/12.11 .2010 Г.
С молба с вх. № 00621/01.03.11 Г. адв. К. И., като пълномощник на взискателя е поискал извършването на опис, оценка и. публична продан на запорираните МПС. С протокол за опис на движимо имущество от 30.03.2011Г. описът на МПС е бил отсрочен.
В резултат на това доверителката му е направила няколко плащания по делото, като последното е в размер на 200 лева от 14.09.2012 Г.
С молба, вх. № 01582/29.08.2015 Г. до ЧСИ ответникът в настоящото производство "С. Г. Г. О. е уведомил, че между него и. досегашния взискател "Ю. Б." АД е сключен договор за цесия с предмет на вземане към доверителката му К.Д..
С постановление от 31.08.2015 Г. ЧСИ А. заличава досегашния взискател и. конституира нов, а именно дружеството ответник - "С. Г. Г. О..
Със запорно съобщение с изх. № 01807/25.09.2015 Г. до "С. А." ЕООД с XXXX ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника К.Д.. Съгласно приложеното удостоверение от "С. А." ЕООД наложения запор за правено удръжки от по ИД 230/2010 в размер на 3 312 лева за периода от 01.11.15 до 31.10.2017 Г.
Предвид гореописаната фактическа обстановка за доверителите му възниква правен интерес от настоящото производство, чиято цел е да установи недължимост на вземането на "С. Г. Г. О. по ИД № 230/10 Г., което съгласно сметка на дълга на ЧСИ А. с изх. № 4035/13.12.2017 Г. е общо 6 390.11 лева, от които олихвяема сума в размер на xxxx , лихви 43 лева и. пропорционална такса - 819.07 лева.
От правна страна съображенията му са следните:
Твърди, че доверителите му не дължат обективираните в удостоверението за размер на дълга от претендирани суми, тьй като същите са погасени по давност.
Изтичането на период от време на бездействие на кредитора - взискател по ИД № 230/10 по описа на ЧСИ А. с рег № 771 се явява правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт, а именно погасителна давност за претендираните по делото суми. Поради това тези вземания на взискателя-ответник в настоящото дело срещу доверителите му се явяват недължими, като погасени по давност.
Съгласно приложените материали по цитираното изпълнително дело последното действие, което да прекъсне давността е предприето на 14.09.2012 Г., когато доверителката му е превела сумата в размер на 200 лева в полза на ЧСИ А..
От това последно действие - 14.09.2012 Г. - плащане от длъжника на сума в размер на 200 лева, взискателят не е поискал и. съответно съдебният изпълнител не е предприел принудителни действия, с които да прекъсне течението на двугодишния срок по смисъла на чл. 433, А..1, т. 8 от ГПК, съответно на 14.09.2014 Г. делото е прекратено по силата на закона
Съгласно закона и. съдебната практика прекратяването става и. без да е необходимо изрично произнасяне в този смисъл на съдията изпълнител било с постановление, било с определение, тъй като актовете на съдебния изпълнител имат само декларативен характер, а не конститутивен и. те само прогласяват вече настъпилото прекратяване на производството.
В описаната хипотеза, за вземането започва да тече нова погасителна давност като в съдебната практика е съществувало противоречие по въпроса от кога започва да тече тази нова погасителна давност - от последната дата, на която е поискано или е предприето последното валидно изп. действие срещу длъжника или от изтичане на двегодишния срок по чл. 433, А..1 т 8 от ГПК.
Това противоречие е преодоляно с издаване на ТР № 2/26.06.2015 т. на ОСГГК на ВКС, задължително за съдилищата, чиято т. 10 разпорежда, че в случаи като процесния, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2013Г. от 26.06.2013. на ОСГКТК на ВКС;”когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действния в продължение на две години и. изпълнителното производство е прекратено по чл.433, А..1 т.8 ГПК погасителната давност за вземането започва да тече от датата на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Тоест, двугодишният срок по чл. 433, А.. 1 т. 8 от ГПК е изтекъл най-късно на 14.09.2014 Г.
Следва да се посочи, че осъществените от дружеството взискател действия след 14.09.2014 Г., са без правно значение и. са непротивопоставими на длъжниците ищци, тъй като са извършени след настъпилото прекратяване на изпълнителното производство и. не съставляват годни действия за принудително изпълнение, които да доведат до прекъсване на давността, тъй като изпълнителният процес не е във фазата на висящност. В този смисъл е решение на ВКС постановено по чл. 290 от ГПК № 223/12.07.11 Г., по гр. д. № 124/10 Г. на ІІ то.
Тоест, молбата на ответника "С. Г. Г. О. за конституирането му като взискател е подадена след като делото е прекратено по давност по силата на закона, както и. конституирането му като взискател, са действия, които не могат да породят правни последици. Същото важи и. за извършените в последствия действия.
Този род задължения се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност арГ. от чл. 110 от ЗЗД, считано от извършването на последното валидно действие на 14.09.2012 Г. Това означава, че давността е изтекла на 14.09.2017 Г.
С оглед на гореизложеното, бездействието от срана на взискателя по изпълнителното дело да предприеме действия по принудително изпълнение е превърнало притезанието му в естествено право – негодно да бъде защитено чрез средствата на принудително изпълнение.
В условията на евентуалност, ако исковата претенция не бъде уважена на основанията изложени в предходната точка счита, че доверителите му не дължат изпълнение на обективираната в удостоверението за размер на дълга сума поради неизпълнение изискванията на чл. 99, А.. 3 и. А.. 4 от ЗЗД. Съгласно приложената по делото молба с вх. № 01582/29.08.2015 Г. дружеството ответник е поискало да бъде конституирано като взискател по изпълнителното дело, в качеството си на цесионер на първоначалния взискател "Ю. Б." АД.
Твърди, че при този случай не са спазени законовите изисквания на ЗЗД. Цедентьт - "Ю. Б." АД не е уведомила длъжниците - ищци в настоящото производство, за извършената цесия с "С. Г. Г. О., което се явява настоящ кредитор. Поради това цесията не поражда правно действие спрямо тях. Счита, че договорът за цесия им е непротивопоставим, тьй като не са изпълнени изискванията на чл. 99, А.. 3 и. А.. 4 от ЗЗД.
При договорите за цесия вземането е преминало от предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на Договора. Обаче правото на цсионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.
Съгласно чл. 99 А.. 4 от ЗЗД съобщаването за цесията е задължение на цедента-предишния кредитор да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Последното с цел защита длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.
Съгласно практиката на съдилищата - Решение № 123/24.06.2009г на ВКС по 1: д. № 12/2009 г на ІІ т о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че когато е налице уведомление, изхождащо от цедента, което е приложено към отговора на цесионера и. е достигнало до длъжника, то същото съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, А.. 3, изр.1 ЗЗД. В този случай - такова уведомление няма.
Това означава нередовна цесия, която не е породила действие за длъжника по вземането, тъй като процесния договор за прехвърляне на вземания не съдържа всички необходими реквизити и. не отговаря на законовите изисквания.
Твърди, че по отношение на доверителите му няма настъпила промяна на кредитора и. че извършената цесия няма действие спрямо тях. Това е така, защото на основание чл. 99 А.. 4 от ЗЗД те не са получавали валидно уведомление по смисъла на чл. 99 А.. З от ЗЗД от предишния кредитор - "Ю. Б." АД.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между ищците К.И..Д. и. К.П.Д., и. ответника "С. Г. Г. О., че първите не дължат: на дружеството погасената по давност сума в размер на xxxx , ведно със законната лихва от датата на сметка за размер на дълга - 13.12.2017 Г. до 12.01.2018 г - датата на исковата молба в размер на 52.31 лева, изчислено с помощта на онлайн калкулатор, общо xxxx .
В условията на евентуалност моли да се постанови решение, с което признае за установено, че сключеният договор за цесия между "Ю. Б." АД и. "С. Г. Г. О. не поражда правно действие по отношение на ищците К.И..Д. и. К.П.Д., тъй като същият им е непротивопоставим, поради това, че не са изпълнени изискванията на чл. 99, А.. З и. А.. 4 от ЗЗД, от което следва, че те не дължат изпълнение на посочената сума на ответника на посоченото основание.
Ответникът, ,,С.Г.Г. О., XXXX , чрез процесуалния си представител адвокат В. Г., вписана в САК в срока за отговор взема становище по иска.
Счита исковата молба за недопустима и. неоснователна.
На основание чл. 99 от Закона за задълженията и. договорите, ответникът длъжник е бил уведомен за извършената цесия с писмо, връчено по надлежния ред, на посочен в договора за мобилни услуги адрес, видно от удостоверение, издадено от куриерска фирма „Д. С.” О..
По основателността
Съобразно общоприетото и. господстващо становище в правната теория и. в съдебна практика (мотивите на т. 6, абз. 3 от Тълкувателно решение от 04.01.2001 Г. по тълк.д. № 1/2000 Г.. ОСГК на ВКС) погасителната давност е материалноправен институт, изтеклата давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като естествено и. длъжникът продължава да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение по чл. 118 ЗЗД.
По отношение начинът на уведомяване по смисъла на чл. 99, А.. 3 от ЗЗД, законът не изисква определена форма и. по въпроса има и. трайно установена съдебна практика. В този смисъл е и. Решение на ОС Сливен по гр.д. 284/2014Г.: „Целта на съобщаването по чл. 99, А.. 3 и. 4 ЗЗД е длъжникът да бъде уведомен за извършената промяна на носителя на вземането и. съответно да знае, че следва да престира на цесионера. По този начин се гарантира длъжника срещу опасността да изпълни на лице, което вече не е кредитор. По отношение на формата на съобщаването законът не поставя изисквания - то може да е с писмо, факс, телефон, може и. да е устно, стига да може да бъде доказано. “
Съгласно разпоредбата на чл. 99, А.. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземане има действие спрямо третите лица и. длъжника от деня, когато е съобщено на последния от предишния кредитор. Валидно съобщаване е налице и. в случаите когато по пълномощие на цедента, цесионерът извърши такова съобщаване. Съобщаването може да бъде извършено от всяко лице, стига същото да се легитимира като пълномощник на стария кредитор. Уведомяването не е лично, непрехвърлимо действие, което трябва да бъде извършено само и. единствено от стария кредитор. Не може да се игнорира институтът на упълномощаването, като способ и. начин да се постигне целта, преследвана от цесията, а именно да се обвърже валидно длъжника към новия кредитор чрез съобщаването на прехвърленото вземане. Затова следва да се приеме, че съобщение, извършено от цесионера като пълномощник на цедента е правно валидно и. действително и. поражда правните си последици. От друга страна институтът на уведомяването е уреден от законодателя и. има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Смисълът на уведомяването е да консолидира за в бъдеще въпроса кому следва да престира длъжникът.
Поради изложените съображения, съобщението по чл. 99, А.. 3 и. А.. 4 от ЗЗД не е условие за прехвърлителното действие на цесията, нито има решаващо значение по въпроса кой е активно материалноправно легитимиран да претендира изпълнение на цедираното вземане.
Единствените правни последици от неспазването на задължението за уведомяване се свеждат до това, че до съобщаването на цесията, длъжникът може да плати на цедента и. плащането да го освободи валидно от дълга. Длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомяването. След като е известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липса на уведомяване - настоящият казус е такъв, тъй като длъжникът не е изпълнил задължението си нито към стария, нито към новия кредитор.
От това следва, че иск за признаване за установено несъществуването на вземането на кредитора е неоснователен. Искът е неоснователен на самите твърдения, при които е предявен – вземането продължава да съществува, но е придобило ново качество – станало е естествено вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, А.. 1 и. А.. 2 длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, но искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. От значение в случая е пояснението, че фактите следва да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК, с който може да се оспори изпълняемото право, изключва възможността да се основава на факти, преклудирани със сила на пресъдено нещо, поради което е недопустим иск, който се основава на такива факти.
Относно възражението на ищеца за изтекла в негова полза погасителна давност.
Въз основа на влязла сила заповед за изпълнение на парично задължение е издаден изпълнителен лист от дата 2..08.2010Г., издаден по ч. гр.д. № 629/2010Г. на РС Х.. Както е посочено и. в исковата молба по изпълнителното дело са извършени редица изпълнителни действия, посочени надлежно, а именно опис, оценка и. публична продан на запорираните МПС. Следва да се има предвид, че не е необходимо предприемането на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да се счита давността за прекъсната. Това следва от самата разпоредба на чл. 116, б. „в” ЗЗД, в която законодателят използва думата „предприемане” на изпълнителни действия, а не „извършени” или друга подобна формулировка. Давността се прекъсва както с искане на взискателя за извършване на изпълнителното действие, така и. с предприемането му от съдебния изпълнител.
От горе изложеното следва, че давността не е била изтекла към датата на предприемането на изпълнителните действия, следователно възраженията на ищеца в тази насока са напълно неоснователни.
Относно претендираните разноски, счита молбата на ищцовата страна за изцяло неоснователна. Счита, че при положение, че не са ангажирани конкретни доказателства за действително направени разноски, то такива не следва да бъдат присъждани. От представените от молителя документи може единствено да се установи уговорено възнаграждение, но не, че такова действително е платено от страна на ответника. В настоящия случай, не е представен списък на разноските, което е задължителна предпоставка за присъждането им. По делото е приложен само договор за правна защита и. съдействие, който от своя страна се явява недостатъчен, за да бъде удостоверяващ плащането на исканите деловодни разноски Самият договор за правна помощ не може бъде приет като списък на разноските. Само на това основание, не следва бъдат присъждани разноски.
Моли съда да постанови решение, като се отхвърли иска като недопустим, в условията на евентуалност – като неоснователен, като се присъдят сторените разноски пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
При условията на евентуалност изразява становище адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца да бъде съобразено с уважената част на исковете или намалено до размерите по Наредба № 1/2004 Г. За МРАВ, с оглед на фактическата и. правна сложност на воденото производство и. извършените процесуални действия.
Доказателствата по делото са писмени.
Изискано е и. приложено изпълнително дело № 230 по описа за 2010 година на ЧСИ К. А., регистрационен № 771, с район на действие Окръжен с. Хасково.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и. на основание чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По допустимостта на иска:
При установителните искове /включително и. отрицателните/ в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и. правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора. Когато ищецът твърди, че определено право не съществува, предмет на спора и. на исковия процес е отричаното от него право. При отрицателния установителен иск, за разлика от всички останали искове, основанието на иска /чл. 127, А.. 1, т. 4 ГПК/, не е негов индивидуализиращ белеГ. Правото, предмет на отрицателния установителен иск в настоящия случай е за установяване недължимост на вземането, като погасено по давност.
По смисъла на чл. 124, А.. 1 ГПК, разликата между осъдителния и. установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Въпросът за евентуалното наличие, респективно липсата на самостоятелно право на ищеца е свързан с преценката на съда за правния интерес от установяването, т. е. за допустимостта на иска като абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането му, но не е част от предмета на претенцията. Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и. задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили - чл. 154 А..1 ГПК За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и. спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално. Съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и. чл. 235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и. обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и. доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и. всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото.
ГПК предоставя възможност на всеки правен субект, който има правен интерес да докаже съществуването, или несъществуването на едно право. От преценката на ищеца зависи дали да предяви положителен, или отрицателен установителен иск, като правен интерес ще е налице и. при избрания по-ограничен способ за защита, ако с оглед обстоятелствата е налице правен интереС. Правният интерес предполага конкуриране на права и. на двете страни върху едно и. също право. Чрез предявяване на отрицателният установителен иск следва ищецът да защити своето право, отричайки твърдените права на ответника върху същия обект, или да отрече правата на ответника, които са пречка за да реализира свое право. За предявяването на отрицателен установителен иск, чл.124 А..1 ГПК изисква само наличието на правен интерес за ищеца, който се преценява конкретно във всеки случай според обстоятелствата по делото, но не е въведено изискване законът изрично да предвижда възможност за предявяване на такъв иск. Такова изискване изрично е въведено само за установяване на факти с правно значение в чл.124 А..4 ГПК.
Накрая, освен посоченото по-горе, съдът е длъжен да се произнесе по предявения иск с оглед наведените в исковата молба твърдения за осъществили се факти и. обстоятелства, имащи правно значение за съществуването на спорното право. Ищецът е този, който определя вида на търсената защита, досежно фактите и. обстоятелствата, от които твърди, че произтича претендираното от него право. Така, както са заявени исканията в исковата молба и. търсените предели за защита, предмета на спора, очертан от основанието и. петитума на исковата молба е признаване недължимост на сумата по издадения изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК, в образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 629/2010 Г. по описа на Р. с. Х., поради изтекла давност. В тази връзка, съдът намира, че предявеният от ищците отрицателен установителен иск е допустим.
По основателността:
Между страните няма спор досежно следното:
С молба от 21.10.2010 Г., вх.№ 02628 "Ю. и. Е. Д. Б." АД е поискало образуване на изпълнително дело и. такова е образувано, № 230/2010 по описа на ЧСИ К. А., с реГ. № 771, с район на действие ХОС срещу К.И..Д. и. К.П.Д., осъдени да заплатят в полза на банката посочените суми, а именно:
- 8214.81 лева - просрочена главница.
- 721.01 лева - договорна лихва за периода от 30.07.2009 г .до 13.07.2010 Г.
- 71.28 лева - наказателна лихва от 30.12.2009 Г. до 13.07.2010 Г.- Законната лихва върху главницата от 19.07.2010 Г. до окончателното плащане.
- 180.14 лева ДТ;
- 492.26 лева адвокатско възнаграждение.
Изпълнителният лист е от 2..08.2010 Г. е издаден по ЧГД № 629/2010 Г. по описа на Х. Р. с...
По изпълнителното дело за извършвани изпълнителни действия.
Със запорно съобщение с изх. № 03952/12.11.2010 г, на основание чл. 507 от ГПК е наложен запор на сметките във всички банкови клонове.
До длъжниците са изпратени ПДИ с изх. № 03584/16.11.2010 Г. и. изх. № 03954/12.11 .2010 Г.
С молба, вх. № 00621/01.03.11 Г. адв. К. И., като пълномощник на взискателя е поискал извършването на опис, оценка и. публична продан на запорираните МПС. С протокол за опис на движимо имущество от 30.03.2011Г. описът на МПС е бил отсрочен.
В резултат на това длъжницата Д. е направила няколко плащания по делото, като последното е в размер на 200 лева от 14.09.2012 Г.
С молба, вх. № 01582/29.08.2015 Г., /л.176 от изпълнителното дело/ до ЧСИ, ответникът "С. Г. Г. О. е уведомил, че между него и. досегашния взискател "Ю. Б." АД е сключен договор за цесия с предмет на вземане към К.Д.. В тази молба не фигурира името и. на другия осъден солидарен длъжник. Към нея са приложени Договор за цесия от 24.02.2015 година, ведно с приложение № 1 към него и. пълномощни.
С постановление от 31.08.2015 Г. ЧСИ А. заличава досегашния взискател и. конституира нов, а именно дружеството ответник - "С. Г. Г. О..
Със запорно съобщение с изх. № 01807/25.09.2015 Г. до "С. А." ЕООД с XXXX ЧСИ е наложил запор на трудовото възнаграждение на длъжника К.Д.. Съгласно приложеното удостоверение от "С. А." ЕООД наложения запор за правено удръжки от по ИД 230/2010 в размер на 3 312 лева за периода от 01.11.15 до 31.10.2017 Г.
Спорен е въпросът, основателен ли е предявеният отрицателен установителен иск от ищците?
Когато взискателят, в случая “Ю. и. Е. Д. Б.” АД не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, А.. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и. съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и. съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, А.. 1, т. 2 ГПК), както и. при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред с. съгласно чл. 180 и. 181 ЗЗД (чл. 398, А.. 2 ГПК).
Прекратяване и. спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и. обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и. по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И. в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и. възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр. купувачите от публична продан), както и. редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и. кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. Постановената от 26.06.2015Г. практика на ВКС по този въпрос, по силата на Тълкувателно Решение № 2, по т.10 е задължителна за съдилищата. С него са разяснени въпросите, относими към определяне на настъпването на момента на прекратяване поради перемпция, считано от датата, на която е предприето последното валидно изпълнително действие. За което действие следва да е входирана по делата надлежна Молба за изпълнение, в която взискателят да е посочил изпълнителен способ във връзка и. на основание чл. 426, А.. 2 от ГПК. Както и., че така наречената „перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване.
Предприетите след настъпването на „перемпцията", ако и. същата да не е прогласена с АКТ, други изпълнителни действия по делата, то същите се обезсилват по право и. са нищожни.
По изпълнителното дело, л.94, е направено искане за налагане запор описаните по справката автомобили, както и. възбрана на описан недвижим имот на длъжниците, находящ се в град Х., Молба вх.№ 03115 от 26.11.2010 Г.; на 01.03.2011 година, с Молба, вх.№ 00621, л.106 от изп.дело е направено искане за опис, оценка и. публична продан на описани МПС-та. На 30.03.2011 година, видно от Протокол за опис на движимо имущество, л.114 от изпълнителното дело, че в кантората на ЧСИ се явил солидарния длъжник К.И..Д. и. поела ангажимент да отпочне разсрочено плащане в размер на не по-малко от 200.00 лв. месечно до пълното погасяване на задължението. Първата вноска ще направи не по-късно от 08.04.2011 година. Съгласувано с пълномощника на взискателя адв.К. И. /по телефона/ ЧСИ е отсрочил насрочения за 05.04.2011 година в 10.00 часа опис на запорираните МПС. В изпълнителното дело липсва каквото и. да е споразумение, подписано от страните за разсрочване плащането на задължението.
Съгласно чл. 429 А.. 1 ГПК право да иска изпълнение въз основа на издадения изпълнителен лист освен взискателят имат само наследниците, частните правоприемници, поръчителят и. солидарният длъжник, когато са платили дълга. Преди да пристъпи към извършването на каквото и. да било процесуално действие по молбата, с която е сезиран, съдебният изпълнител е длъжен да се убеди в качеството на взискател на лицето, което го е сезирало. В своята дейност съдебният изпълнител е обвързан от изпълнителния лист и. в частност от субективните му предели, включително и. в хипотезите, предвидени в чл.429 от ГПК, за които той е длъжен да следи служебно. Тогава, когато молбата е подадена не от соченото като кредитор лице и. към нея не са представени доказателства за частно правоприемство или за наличие на правни предпоставки за другите, предвидени в чл. 429, А.. 1 ГПК правни субекти, съдебният изпълнител е длъжен да укаже нередовността на молбата и. да даде срок за отстраняване на нередовността. В случая не се установи по безспорен и. категоричен начин, по изпълнителното дело, предмет на производството да са подавани каквито и. да са молби от страна на ищеца ,,С.Г. Г. О. след молбата от 29.08.2015 година, с която е поискано конституирането му на основание сключения договор за цесия. От приложените по изпълнителното дело писмени доказателства се установява, че ЧСИ е уведомил длъжниците за новоконституирания взискател в лицето на ответника, а не както се твърди, че по упълномощаване ответникът е уведомил длъжниците за замяната на кредитора и. с това е изпълнил задължението, регламентирано в чл.99 А..3 и. А..4 ЗЗД. Новоконституираният взискател, в лицето на ответника не е депозирал никакви молби и. искания до ЧСИ за извършване принудителни действия спрямо длъжниците.
След подадената Молба от 01.03.2011 година за насрочване опис, оценка и. публична продан на МПС-та, вх.№ 00621 /л.106 от изпълнителното дело/, в нега няма никакво друго искане от първоначалния взискател за извършване на принудителни действия до 28.09.2015 година. /датата на депозиране на Молбата от „С.Г.Г. О. за конституирането и. като взискател, по силата на сключения договор за цесия/.
Това, че по изпълнителното дело в продължение на две година не са извършени никакви искания за осъществяване принудителни способи по събиране на вземанията, е основание на съда да приеме, че е настъпила „перемпция”, макар да не е издаден нарочен акт на ЧСИ. За прекъсване на давността е необходимо осъществяване на валиден изпълнителен способ, което се установи, че не е направено от страна на първоначалния взискател, така и. от взискателя, ответник в настоящото производство. Това от своя страна налага и. другия извод, че към 14.09.2014 година делото е прекратено по силата на закона. Всички извършени от ответника действия нямат отношение към задължението на ищците, същите са нищожни по право. Съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. От изпадането в забава започва да тече давност за погасяване възможността за принудително събиране на вземането. Видът на погасителната давност /обща или кратка такава/ винаги е в зависимост от вида на вземането.
Самите плащания не представляват способ на принудително действие, съгласно регламентираните от ГПК разпоредби.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433, А..1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, считано от датата на която е предприето последното и. то не какво да е, а ВАЛИДНО изпълнително действие, за което е необходимо да е входирана писмена Молба от взискателя на основание чл.426 от ГПК, да е платена необходимата такса по способа, сочен като принудително изпълнение, съгласно Тарифата към Закона на ЧСИ.
В Мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС по тълкувателно дело № 2/2013 Г. на ОСГТК, което съдът е длъжен да съобрази, се сочи: „Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и. да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и. или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, А.. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и. оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и. извършването на продан и. т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и. не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и. връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и. др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и. др. Затова е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, А.. 2 ГПК) и. такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, А.. 3 вр. чл. 129 ГПК. Ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. "а" ЗЗД.
Прекъсването на давността с предявяването на иск и. др. действия по чл. 116, б. "б" ЗЗД и. прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД са уредени по различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече докато трае производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато, новата давност започва да тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. Не случайно законодателят е уредил отделно хипотезата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и. отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процеС. Тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. "в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито отпадане на ефекта на прекъсването. Исковото производство като динамичен фактически състав е уредено по различен начин от изпълнителното производство. Исковото производство започва с предявяването на иска и. завършва със съдебно решение, като съдът е длъжен служебно да движи производството до постановяването на решение независимо от това извършва ли ищецът други процесуални действия или процесът се основава на негови процесуални пропущания. Всеки допустим исков процес завършва с решение, което признава или отрича вземането. В исковия процес давността е прекъсната в началото и. ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и. с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и. разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и. оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и. изнасяне на вещите на длъжника и. др.), както и. като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и. прилагането на нови изпълнителни способи.
При действието на Конституцията от 1991 Г. бездействието на ищеца в исковия процес е правно ирелевантно за неговото развитие (той ще приключи и. без нито едно процесуално действие на ищеца след предявяването на иска) и. затова бездействието на ищеца с оспорено вземане е безразлично за давността - тя спира, докато бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане, пред когото са отворени вратите на изпълнителното производство има правно значение както за неговото развитие (изпълнителният процес няма да приключи никога, ако кредиторът не посочва изпълнителни способи), така и. за давността. В гражданското право давността е правна последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност не тече. Ако кредиторът бездейства (не предявява иск), давността тече, защото той може да избира да предяви иск, или не. Давността прекъсва с предявяването на иска и. спира да тече, защото кредиторът не може да направи нищо за събиране на вземането си докато исковият процес е висящ (кредиторът не може да действа, макар да иска). Когато съдебното решение влезе в сила почва да тече нова давност. Нова давност започва да тече и. с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Предвид изложеното Постановление на Пленума на Върховния с. № 3/1980 Г. следва да счита изгубило сила.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, А.. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и. съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Същото приемат доктрината и. съдебната практика по отношение на спирането на исковия процес при смърт на някоя от страните (чл. 229, А.. 1, т. 2 ГПК), както и. при замяна на обезпечението на оценим в пари иск (без исковете за собственост) с обезпечение пред с. съгласно чл. 180 и. 181 ЗЗД (чл. 398, А.. 2 ГПК).
Прекратяване и. спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и. обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и. по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И. в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта).
Обстоятелството, че на 25.09.2015 година ЧСИ е предприел принудително действие, като е изпратил запорно съобщение до „С. А.” ЕООД ЗА НАЛАГАНЕ ЗАПОР върху трудовото възнаграждение на К.П.Д. е без правно значение, тъй като е изпратено след прекратяване по право изпълнителното производство поради настъпила „перемпция”.
Предвид изложеното съдът счита, че претенцията на ищците е основателна и. следва да се уважи.
По отношение искането, направено в условията на евентуалност, че сключеният договор за цесия между "Ю. Б." АД и. "С. Г. Г. О. не поражда правно действие по отношение на ищците К.И..Д. и. К.П.Д., тъй като същият им е непротивопоставим, поради това, че не са изпълнени изискванията на чл. 99, А.. З и. А.. 4 от ЗЗД, и. от това следва, че те не дължат изпълнение на посочената сума на ответника на посоченото основание, то поради уважаването на главния иск не се следва произнасяне.
При този изход на делото, в тежест на ответника са и. направените от ищците разноски в хода на процеса, съобразно приложен списък, съгласно разпоредбата на чл.80 ГПК. На основание чл.7 А..2 т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждение определя адвокатско възнаграждение за ищците в размер на 608.78 лв. за оказаната им безплатна адвокатска помощ и. съдействие, съобразно разпоредбата на чл.38 А..2 от ЗА.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К.И..Д., ЕГН xxxxxxxxxx и. К.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, че НЕ ДЪЛЖАТ на „С.Г.Г. О., XXXX , със седалище и. адрес на управление град М. у.В. Л. 2. сума в размер на xxxx , ведно със законната лихва от датата на сметка за размер на дълга - 13.12.2017 Г. до 12.01.2018 г - датата на исковата молба в размер на 52.31 лева, общо xxxx , като погасена по давност.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането, направено в условията на евентуалност, относно обстоятелството, че сключеният договор за цесия между "Ю. Б." АД и. "С. Г. Г. О. не поражда правно действие по отношение на ищците К.И..Д. и. К.П.Д., тъй като същият им е непротивопоставим, поради това, че не са изпълнени изискванията на чл. 99, А.. З и. А.. 4 от ЗЗД, и. от това следва, че те не дължат изпълнение на посочената сума на ответника на посоченото основание, поради уважаването на главния иск.
ОСЪЖДА „С.Г.Г. О., XXXX , със седалище и. адрес на управление град М. у.В. Л. 2. ДА ЗАПЛАТИ на К.И..Д., ЕГН xxxxxxxxxx и. К.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от xxxx за изплатената държавна такса; 33.26 лв.за предоставяне копие на изпълнителното дело и. 55.08 лв. разноски за гориво.
ОСЪЖДА „С.Г.Г. О., XXXX , със седалище и. адрес на управление град М. у.В. Л. 2. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Д.,xxx, сумата от 608.78 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за оказаната правна помощ и. съдействие на К.И..Д., ЕГН xxxxxxxxxx и. К.П.Д., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен с.- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Р. СЪДИЯ: