МОТИВИ към Присъда №23 по НОХД №123/2014 г. по описа на Районен съд Н.
Подсъдимият И.Х.В.
е предаден на съд за това, че на
24.02.2014 г., около 23,00 часа в с. М., обл. Ш.,
по ул. “***” е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил “***” с рег. № ***/ с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда /по-точно 2,27 промила/, установено по надлежния ред - престъпление по
чл. 343б, ал. 1 от НК.
Производството
по делото в съдебната фаза на процеса се проведе по реда на глава двадесет и
седма от НПК, т.е. по реда на съкратеното съдебно следствие, където подсъдимият
се признава за виновен и заявява, че признава всички посочени в обвинителния
акт факти и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти, съгласно
разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК.
Като съобрази
всички доказателства по делото, събрани на досъдебното
производство, както и направените от подсъдимия признания, съдът счете за
установено от фактическа страна следното: Подсъдимият И.Х.В. живее в с. М.. На
24.02.2014 г., около 18.00 ч. - 18.30 часа, отишъл на гости на свой приятел – Н.Й.Т.
***, с управлявания от подсъдимия лек автомобил, марка “***” с рег. № ***. Свидетелят Т. сложил на масата за пиене вино и
ракия. Двамата се почерпили, като подсъдимият консумирал предимно вино. Към 21
ч. – 21.30 часа свидетеля Т. легнал да спи, а подсъдимият останал сам на
масата. След което излезнал от къщата на Т. и отишъл
с автомобила у приятелката си – свидетелката И.Й.К. ***. Двамата, с дъщерята на
свид. К., с автомобила управляван от подсъдимия
отишли на гости у брата на свидетелката, където отново седнали на маса да се
черпят. Към 23.00 часа решили да си тръгнат. Подсъдимият В. седнал зад волана
на автомобила, а свидетелката К. и дъщеря й седнали на задната седалка и
потеглили към дома на свидетелката. По това време, свидетелят С.С.И. ***,
свидетеля Г.Е.Р. – служител при СПП гр. В. и свидетелят Д. Д.М. – служител при
СПП гр. В. работили по СПО в с. М.. Около 23.00 часа, видели, че по ул. “***”
се движи лек автомобил. Пуснали светлинни сигнали, при което лекия автомобил
спрял, водача му слязъл от него и се запътил към една от къщите наблизо.
Свидетелят С.И. го настигнал, легитимирал се и извършил проверка на документите
на автомобила и на водача. При проведения разговор с подсъдимия, полицейските
служители установили, че В. лъхал на алкохол, поради което го изпробвали с
техническо средство “Дрегер”, който отчел 2.01
промила алкохол в издишания от него въздух. В тази
връзка на подсъдимият бил съставен акт за установяване на административно
нарушение с бл.№128654/24.02.2014 г., като съобразно изискванията на Наредба
№30/2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на МПС му бил издаден талон за изпращане на медицинско
изследване под №0377181, като в указаното му време ,той се е явил пред
съответното медицинско лице и му е била взета кръвна проба за изследване. От
назначената по ДП съдебно-химическа експертиза, изготвена от вещото лице М.К., която
не беше оспорена от страните по делото и съдът я кредитира с нужното доверие като
добросъвестно и компетентно изготвена се установява, че в пробата кръв, взета
от В. е установено наличието на алкохол в размер на 2,27 промила.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички
събрани по досъдебното
производство доказателства – протоколите за разпити на свидетелите И.Й.К., Н.Й.Т.,
Д.Д.М., С.С.И., Г.Е.Р., от назначената по делото химическа експертиза, от
приложените писмени доказателства: акт за установяване на административно
нарушение №55/24.02.2014 г., талон за мед.изследване №0377181 от 24.02.2014
г., протокол за мед.освидетелстване от
същата дата, както и от направените от подсъдимия признания, които се подкрепят
изцяло от събраните в досъдебното производство
доказателства. Всичко това категорично сочи, че с деянието си подсъдимият от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.
343б, ал.1 от НК. Той е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над
1.2 на хиляда, установено по надлежния ред. От субективна страна е налице пряк
умисъл, защото подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за
доказано безспорно, съдът призна подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343 б ал. 1 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че разглеждайки делото
по реда на съкратеното съдебно следствие следва да определи наказанието на
подсъдимия при условията по чл.373, ал.2 от НПК, т.е. при приложението на
чл.58а от НК. Съдът констатира, че по отношение на подсъдимия са налице
смекчаващи вината му обстоятелства. Очевидно е, че при извършената му проверка
от страна на служителите на полицията, подсъдимият е оказал пълно съдействие за
разкриване на обективната истина, а такова оказва и в хода на съдебното
следствие. От негова страна е налице проява на критичност към деянието му, а
също така от приложената по делото справка за съдимост е видно, че подсъдимият
не е осъждан, като чистото му съдебно минало също представлява смекчаващо
вината му обстоятелство, както и обстоятелството, че е безработен и в
затруднено материално положение. Наличието на всички тези смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, съдът прие за многобройни по смисъла на чл.55, ал.1,
т.2, б “б” от НК, при което и най-лекото предвидено в закона наказание, за него
би се оказало несъразмерно тежко. Ето защо на основание чл.343б, ал.1 във вр. с чл.58а, ал.4 във вр. с
чл.55, ал.1, т.2, б “б” от НК съдът определи и наложи на подсъдимия наказание Пробация със
следните пробационни мерки: по чл.42а, ал.2, т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с. М., обл.
Ш., ул. “***” №* ЗА СРОК ОТ 10 /ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА, с периодичност на явяване и
подписване пред пробационен служител ДВА ПЪТИ
СЕДМИЧНО, по чл.42а, ал.2, т.2 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ ЗА СРОК ОТ 10
/ДЕСЕТ/ МЕСЕЦА и по чл.42а, ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА
НА ОБЩЕСТВОТО ОТ 200 /ДВЕСТА/ ЧАСА ЗА
СРОК ОТ 1 /ЕДНА/ ГОДИНА.
На основание
чл.343г от НК подсъдимият бе лишен от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 8 /ОСЕМ/ МЕСЕЦА, като на основание чл.59, ал.4 от НК съдът
приспадна времето, през което същия е бил лишен от това право със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №55А/25.02.2014 г. на Началника
на РУП гр. Н., считано от 24.02.2014 г.
Подсъдимият бе осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 31 лв. / тридесет и един лева/ по сметка на ОД “Полиция”
гр.Ш..
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
19.03.2014 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: