№ 14031
гр. София, 05.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
Сложи за разглеждане докладваното от ВА Гражданско дело №
20221110123525 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Б. П. Х. – редовно уведомена по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, не
се явява, представлява се от адв. Б., с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ С. Т. Д. – редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК,
не се явява, представлява се от адв. Б., с пълномощно по делото.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. Б. – Водим допуснатия ни свидетел, посочен в молбата ни от
15.05.2023 г.
Адв. Б. – Ще взема становище по привременната мярка. Категорично се
противопоставям на твърдението на ищеца, че му е препятствано ползването
на имота. За тези факти ще бъдат зададени въпроси на свидетеля, който водя.
1
На второ място, алтернативно считам, че размерът на наема, който се търси, е
прекомерен. Считам, че в района, поне до преди година, наемите са били
доста по - ниски.
СЪДЪТ като взе предвид искането на ищцата и уточнителната молба от
15.05.2023 г., намира че следва да приеме съвместно разглеждане искането за
привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК. За да възникне притезателното
право за плащане на парична сума в полза на един от съделителите до
окончателното извършване на делбата чл. 344 ГПК, следва в обективната
действителност да са възникнали следните юридически факти (материални
предпоставки). На първо място, вещта да е собствена, на второ място, вещта
да не може да се ползва от двамата съсобственици едновременно и тя да се
ползва лично чрез друго лице само от един от собствениците и на последно
място, да се установи средния пазарен наем на имота. С оглед правилото на
чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът искащ постановяването на привременни мерки
срещу ответника има процесуалното задължение да докаже пълно и главно
първата и третата материална предпоставка, а ответникът следва да установи,
че вещта може да се ползва и от двамата. На следващо място, съдът намира,
че са налице предпоставките на чл. 195, ал. 1 ГПК, поради което следва
служебно да допусне изслушването на СТЕ, което да посочи средния наем на
процесния недвижим имот. По отношение на искането за допускане на
свидетел в молбата от 15.05.2023 г., съдът счита, че не следва да се произнася,
доколкото е налице произнасяне, а с молбата, предвид заявеното от
процесуалния представител на ищеца в днешното съдебно заседание, са
конкретизирани обстоятелствата и въпросите за които допуснатият свидетел
ще се разпитва.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане искането за постановяване на
привременни мерки по реда на чл. 344, ал. 2 от ищцата срещу ответника за
заплащане на средна пазарна цена в размер на 300,00 лв. от датата на
допускане на извършването на делбата до окончателното приключване на
производството.
2
ОБЯВЯВА доказателствената тежест по искането за привременни мерки
съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ по задачата формулирана в
обстоятелствената част на настоящото определение, в размер на 300,00 лв.
вносими от ищцата, в едноседмичен срок от днес по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ПЕЦ, който да бъде уведомен да роботи по
допуснатата експертиза след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ въведе свидетеля допуснат на страната на ищеца.
СНЕМА самоличността на свидетеля:
МИК – 46 г., неосъждана, българка, българска гражданка, без дела и
родство със страните.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по реда на
чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ – Наясно съм с наказателната отговорност. Обещавам да
кажа истината.
РАЗПИТ на свидетеля:
На въпроси на адв. Б. – свидетелят отговори:
Познавам Б. Х. покрай работата си, когато работих в Люлин и в СРС ми
се налагаше да се виждам почти ежедневно с нея. При сближаване, покрай
работата, вече имах някаква яснота за личния й живот. Знам, че живееше в
Люлин с партньора си в жилище, което е в бл. 364А до момент в който ми
сподели, че вследствие на неразбирателство между двамата трябва да го
напусне по негово искане. Помогнах й да събере и пренесе багаж, мисля че
беше 2013 г. Помня го добре, защото една от нашите баба имаше имен ден и
след това бързах да си взема децата и да отидем на празника на бабата. На
06.12.2013 г. с кола, която аз карах, пренесох багаж, който тя свали от блока.
Това беше в светлата част на деня. Доколкото знам, имотът се обитава от
преди аз да я познавам до момента в който помоли да й помогна да пренесе
3
багаж. Багажът го занесох в Люлин 10 се беше наела апартамент и го
превозих до там. След този период, доколкото знам по нейни думи, достъпът
й до имота е бил ограничен. Нямам представа по какъв начин е бил
ограничен, не е могла да влезе в апартамента. Доколкото знам С. е ограничил
достъпа до имота. Предполагам, че след като го е обитавала е имала ключ.
След това не знам дали е имала или не ключ. Няколкократно е посещавала
районни полицейски, като аз съм я придружавала два или три от случаите.
Последните два случая бяха след напускането на имота и след някакъв техен
конфликт и това, че се чувстваше се заплашена. Не ми и известно да се е
свързвал С. с нея да и даде ключ от имота или нотариална покана.
Адв. Б. – Нямам повече въпроси.
На въпроси на адв. Б. – свидетелят отговори:
Познавам Б. от 2011 г. мисля. Работих в СРС и връчвах призовки в
офиса, в който тя работеше, на адв. Дамянов. Във връзка със сигналите, не
знам какво е станало. Просто знам, че когато е имало проблем първият човек
от който търсеше съдействие бях аз и молеше да я придружа да си подаде
съответните жалби към кварталния и районното и в повечето случаи, когато
съм била с нея, господинът веднага се появяваше и при кварталния и пред
районното, като единият път дори си позволи и в мое присъствие да каже
„нали знаеш, че аз винаги знам“. Не знам какво се е случило с жалбите.
Когато се изнесе беше сама. Товарих й багажа в колата. Синът й не беше с
нея. Известно време, докато тя се установи и в началото когато се премести,
доколкото знам, беше детето под грижата на баща си и баба си. Доколкото
знам не го е взимала при себе си. Първоначално баща му не го даваше, по
нейните думи, впоследствие вече не мога да зная поради каква причина. Това
което зная от нея е, че е искала да се върне да ползва имота в един момент в
който й се наложи и да смени работата, защото беше останала без доходи и
нямаше къде и й беше отказано. Казвам това, което съм разбрала. Не е
станало в мое присъствие.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси.
4
СЪДЪТ намира, че следва да приключи разпита на свидетеля и да го
освободи от съдебната зала.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля и го освободи от съдебната зала.
СЪДЪТ въведе свидетеля допуснат на страната на ответника.
СНЕМА самоличността на свидетеля:
ЗДМ – 50 г., неосъждан, българин, български гражданин, без дела и
родство със страните.
СЪДЪТ върна документа за самоличност на свидетеля.
СЪДЪТ предупреди свидетеля за наказателната отговорност по реда на
чл. 290 НК.
СВИДЕТЕЛЯТ – Наясно съм с наказателната отговорност. Обещавам да
кажа истината.
РАЗПИТ на свидетеля:
На въпроси на адв. Б. – свидетелят отговори:
Познавам Б., тъй като сме приятели от 25 години с ответника и я
познавам когато тя отговаряше за офиса в Люлин във връзка с дейността на
брокера към който той работеше. Бяха на съпружески начала. Имат дете.
Познавам го откакто се роди. Трудно ми е да си спомня откога е живяла там,
откакто го закупиха апартамента, но живя до края на 2011 г., когато им се
обтегнаха отношенията, за да съжителства с друг мъж. Това беше поводът. Тя
напусна имота доброволно. Даже аз съм помагал за апартамента. Тя се
премести под наем в Люлин и част от обзавеждането със С. съм му помагал
да го пренесем при нея, защото апартаментът който беше наела беше
5
необзаведен. Квартирата й фактически. След като го напусна, не е идвала.
Даже на ответника майка му винаги е заявявала болката си, че майката не
идва да види детето, не го търси. Аз и жената, с която живея, сме ходили да го
вземем от училище. Б. и до ден днешен трябва да има ключ от имот, ако не го
е хвърлила. Там не е сменявано нищо. Би трябвало да го има. С. след
напускането на Б., майка му беше там, тъй като някой трябваше да се грижи
за детето. Той живееше с майка си и детето. Не знам Б. да е искала да вижда
детето. Не идва да си види детето, никой не я възпрепятствал. Не знам да е
търсили обезщетение до момента.
Адв. Б. – Кой осъществяваше грижа за детето?
Адв. Б. – Възразявам срещу въпроса. Няма отношение за спора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, същото касае обстоятелства
свързани с такива, за които свидетелят е допуснат.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА въпроса.
СВИДЕТЕЛЯТ – Детето гледаше майката на ответника и ответникът в
този имот. В момента са си там.
На въпроси на адв. Б. – свидетелят отговори:
Имотът го закупиха 2011 г. Имотът имаше нужда от освежителен
ремонт и нямаше обзавеждане. Сградата не е ново строителство. Вторична
6
сграда. В имота имаше тоалетна, но беше необзаведен. Като покъщнина
нямаше нищо. Тоест има предвид мебели. Нито кухня. След това правиха
ремонт, за да може да се обитава това жилище. През време на ремонта
собствениците живееха в апартамента в Люлин, където живееше майката на
С., при бабата. И в двата живееха, защото те като го закупиха поетапно
правиха ремонт и живееха и на едното и на другото, но се изнесоха да живеят
в новозакупения апартамент, не помня кога, може би лятото, но не съм сто
процента сигурен. За ремонта знам, защото ходихме заедно. В имота има две
стаи. Изнесохме една малка секцийка и мисля, че два стола закарахме на Б..
Аз и С.. Квартирата беше пак в Люлин. Не съм от Люлин, но беше близко
квартирата, на 5 - 6 минути с кола.
На въпроси на адв. Б. – свидетелят отговори:
Известно ми е, че винаги казваше, че има финансови проблеми. Не знам
да е правила тя ремонт или да плаща данъци.
На въпроси на адв. Б. – свидетелят отговори:
Тя работеше в офиса за застраховки зад Кооперативния пазар, като
работеха заедно. Престанаха да работят заедно, когато тя имаше вече връзка с
друг мъж и се изнесе през 2011 г. Доколкото си спомням се бяха запознали, тя
караше една Алфа, те се разделиха 2011 г., края на годината. Детето не знам
на колко години беше, не знам. Беше малък. Или е трябвало да е първи клас
или предучилищна.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме повече въпроси.
СЪДЪТ намира, че следва да приключи разпита на свидетеля и да го
освободи от съдебната зала.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
7
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля и го освободи от съдебната зала.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – На този етап нямаме други доказателствени
искания.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото не е изяснено от фактическа страна,
намира че следва да го отложи за друга дата.
ТАКА мотивиран, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 10.07.2023 г. от 11:00 ч., за която
дата и час страните редовно уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК.
ДА СЕ уведоми вещото лице Ц за датата и часа на следващото съдебно
заседание, както и че следва да работи по допуснатата експертиза и да я
депозира в срока по чл. 199 ГПК.
Протоколът е изготвен в СЗ, което приключи в 11:30 ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
8