О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1480 Година 2015,16.12. Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На шестнадесети декември Година две хиляди и петнадесета
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове: ………………………………………...
Съдебни заседатели: …………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер
132
по описа за 2014 година
и за да
се произнесе,взе предвид следното:
Ищецът „Обединена българска банка“ АД
,ЕИК ********* чрез пълномощника си
юрисконсулт Пресияна Петрова е предявил обективно и субективно съединени искове
против „Контракт Инвест“ ООД,ЕИК ********* в
качеството му на кредитополучател ,“Максима“ ЕООД,ЕИК ********* и „Кристи 2002“
ЕООД,ЕИК ********* в качеството на
последните двама на съдлъжници/след прекратяване на
производството по делото с влязло в сила от 28.02.2015 год. определение № 164
от 02.02.2015 год. по отношение на четвъртия ответник
съдлъжникът „Грато
Инвестмънт“ ЕООД,ЕИК ********* / за
приемане за установено,че банката има по
отношение на ответниците в посочените
качества следните изискуеми
вземания,произтичащи от договор за банков кредит № 7 от 22.01.2009 год.
,изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 26.08.2011 год. ,за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ № 897 от 24.10.2013 год. по
ч.гр.д.№ 987 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Несебър и изпълнителен лист,които тримата й дължат
солидарно: 250000 евро,представляваща част от вземането на банката за
просрочена главница ,законна лихва върху главницата,считано от 21.10.2013 год.
–дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното
погасяване на задължението,разноски в заповедното производство,от които 9779,15
лв.- държавна такса и 5339,58 лв. юрисконсултско
възнаграждение,както и съдебно-деловодни разноски за настоящото
първоинстанционно производство ,от които 9779,15 лв.-държавна такса и 10229,15
лв. юрисконсултско възнаграждение.Представя и
ангажира доказателства.
Бургаски окръжен съд преди да
пристъпи към насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание следва
да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка
в настоящото закрито заседание,включваща процесуалните действия,посочени в този
законов текст.
При проверка на редовността на разменените
книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК , съдът констатира следното: :
За разглеждането на настоящите обективно и субективно кумулативно съединени
искове с оглед предмета им-установяване
на изискуеми вземания по договор за
банков кредит-абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.1,ал.1,т.7 от ТЗ
, е въведено нарочно особено исково
производство в глава 32 на, Част ІІІ на ГПК и
следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков
процес на ГПК. Исковата молба,подчинена
на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, след изпълнение на
указания на съдията-докладчик във връзка с подаването й,е редовна съобразно
чл.127 и чл.128 от ГПК.С приемане на
исковата молба ,въз основа на разпореждане на съдията-докладчик на основание чл.367 от ГПК са изпратени
преписи от нея,заедно с приложенията на ответниците ,на които е
указано да подадат писмен отговор в двуседмичен срок,задължителното съдържание
на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права.Видно
от книжата по делото съобщението с придружаващите го книжата са връчени на ответниците.В срок само двама от ответниците са подали самостоятелни писмени отговори,съдържащи
реквизитите по чл.367,ал.3 от ГПК.Разписките
за получени указания за възможност за представяне на писмени отговори са подписани от вписаните към съответните дати
на получаване представители на тримата ответници в електронния търговски
регистър по партидите им.Писмените и
допълнителните отговори са подадени от името на двама от ответниците,но
чрез адв. М.Б.,който се е посочил като
пълномощник и съдебен адресат.Към отговорите обаче не са приложени
пълномощни,такива не са и описани в края им.При това положение на адв. М.Б. на основание чл.101 от ГПК следва да се дадат
указания да приложи пълномощни,като бъде предупреден за последиците при
неизпълнение на тези указания,а именно-отговорите няма да бъдат зачетени като
процесуални действия извършени от
посочените в тях податели по делото. Осъществени са от съда съответните действия за даване на
възможност на страните да извършат предвидената
в глава 32 на ГПК на
особеното исково производство по търговски спорове втора размяна на книжа,посредством която се
заместват действията им в първото
по делото заседание,които те могат да извършат в случай на разглеждане на делото по общия исков ред.В
сроковете са постъпили две
отделни допълнителни искови молби,всяка една
по подадените два отделни писмени отговора и два самостоятелни допълнителни отговора от двамата ответници,депозирали
първоначалвно писмени отговори.При това положение
книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно.
При проверка на допустимостта на
предявените искове съгласно предл.2 на ал.1 на чл.374 от ГПК съдът констатира
следното: Обективно кумулативно съединените искове,предмет на настоящото дело,са подсъдни на съдилищата,като е налице правен интерес от предявяването им пред съда,тъй като се твърди,а и от събраните
писмени доказателства се установява,че ищецът първоначално е предприел действия
по започване на принудително изпълнение за събиране на изискуемите си вземания при облекчените условия на заповедно
производство,в хода на което обаче вследствие възражения на ответниците е установено,че е налице спор относно
съществуването им.За да запази
породените последици в заповедното
производство-изпълнителна сила,ищецът своевременно е предявил настоящите установителни искове,съобразно изискванята на чл.422 от ГПК.Исковата молба е предявена съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл.104,т.4 и чл.105,предл.2
от ГПК ,а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на главния иск
от 250000 евро и като съд по седалището на трите ответни дружества.Исковата
молба е подадена от активно легитимирано лице,което твърди,че е кредитор,предприел действия за принудително
събиране на изискуемите си вземания по
облекчения ред на заповедното производство,в което обаче длъжниците му са подали възражения.Исковете са насочени срещу длъжниците по заповедното производство,за които се
твърди,че нарушават материални субективни права на ищеца,като неоснователно
отказват изпълнение,оспорвайки съществуването на вземанията,предмет на
заповедно производство. Ответниците ,подали писмени отговори, са заявили следните
възражения по редовността на исковата молба: не посочване на пълния размер на
вземането при въведени фактически твърдения и петитум,че
сумата 250000 лв. е част от вземане в по-висок размер;противоречие между
заявление в заповедното производство и
искова молба по въпроса размера
на вземането от 250000 лв. част от вземане в по-висок размер ли е или това е пълния размер на
дължимата главница;липса на справка по
чл.366 от ГПК. Не са направени от страните други възражения, извън
посочените по-горе ,основани на факти или обстоятелства,които след проверка за
възникването им ,да водят до извода,че са налице процесуални пречки или не са
налице положителни процесуални предпоставки,водещи до недопустимост на
предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.
При проверката на исканията и
възраженията на страните съдът констатира следното:
Освен посочените по-горе претенции за приемане за установено,че ищецът има
вземания за определена парична сума и обезпечение за забава върху нея,исковата
и допълнителната искова молби съдържат и доказателствени искания за приемане
на представени с тях писмени доказателства,както и за допускане на
експертиза.
В писмените отговори са направени възражения по допустимостта и основателността на предявените
искове,включително и такива за нищожност на договореността,въз основа на която
се търси реално изпълнение,направени са
доказателствени искания за приемане на писмени доказателства,за изискване на доказатевства,находящи се у ищеца
и са поставени допълнителни въпроси за
разясняване от експертиза.
По възраженията на ответниците за нередовност
на исковата молба,изразяващи се в не
посочване на пълния размер на вземането при въведени фактически твърдения и петитум,че сумата 250000 лв. е част от вземане в по-висок
размер;противоречие между заявление в заповедното производство и искова молба по въпроса размера на вземането от 250000 лв. част от вземане в
по-висок размер ли е или това е пълния
размер на дължимата главница;липса на справка по чл.366 от ГПК:
Възраженията са несъстоятелни.Ненужно е посочването на пълния
размер на вземането,част от който е въведен като предмет на делото с исковата
молба,респ. е претендиран в заповедно производство.Искът
е частичен,при това положение е необходимо ,включително и с оглед защитата на
ответника ,спорното право да бъде индивидуализирано чрез посочване на фактите,от които то
произтича,съдържанието му и неговите
носители.Тези данни в конкретния случай
са налице в обстоятелствената част на исковата молба и петитума-посочено
е ,че се касае за вземане/съдържание на претендираното право/,породено от неизпълнение на
определени задължения по конкретен
договор за кредит и допълнително споразумение към него/основание/ и страните по
него-ищецът-кредитодател,първи
ответник-кредитополучател,останалите двама ответници съдлъжници/
носители по спорното правоотношение/.Пълният
размер на вземането не е елемент от индивидуализацията на спорното право при
предявен частичен иск.Необходимо е обаче да се посочи каква част от
спорното право е предявена за защита- това в настоящия случай е сторено,тъй като само тя става
предмет на делото.В този смисъл твърденията за затруднения в защитата при
невъвеждане на такива фактически твърдения са необосновани.
Не е налице противоречие в
описанието на претендираното право по размер между
заповедното и настоящото производство в
заявлението и исковата молба.При сравнение на книжата от заповедното
производство с исковата молба се констатира,че паричното вземане от 250000 евро
и в заявлението и в исковата молба е описано по един и същи начин и е уточнено
по един и същи начин -като част от вземането на банката/част от просрочената
главница/,следователно не се констатира противоречие в размера на търсеното
вземане в заповедното производство и настоящия исков процес.
Справки, съдържащи необходими
изчисления за определяне на размера на иска съгласно чл. 366 ГПК не са
необходими, тъй като размерите на
паричните задължения са
определени в документа, който ги
материализира и допуска незабавно изпълнение-заповед № 897 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ от 24.10.2013 год.,издадена от
Районен съд гр.Несебър, главната претенция
е посочена в конкретна цифра-250000 евро , а претенцията за обезщетение за забава, е поискана на
основание чл. 214, ал. 2 от ГПК – от момента на предявяване на специалните
искове по чл. 422 от ГПК, като в тези
случаи размера й се определя в изпълнителния процес, поради което и по
отношение на него е неприложимо в настоящия случай изискването на чл. 366 ГПК.Именно
горния начин на посочване в съдебния акт
на размера на паричното вземане за главница
и обезщетение за забава предопределя и
ненужността на справка по чл.366 от ГПК.Искът е предявен за
вземането,така както то е удостоверено в заповедта за незабавно изпълнение.Ако е налице неяснота по въпроса
как заповедния съд е достигнал до извода за дължимост на конкретната
цифра с оглед приложените в заповедното производство доказателства,то това е въпрос
по съществото на спора,изискващ тълкуването на съдържанието на заповедта в тази
й част за целите на иска по чл.422 от ГПК,като определящо в тази насока е съдържанието
на документа по чл.417 от ГПК,който заповедта всъщност възпроизвежда,т.е. извлечението
от сметка.
С оглед на горните констатации по
отношение на редовността и допустимостта на предявените искове , съдът
намира,че ще следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание-на
основание чл.374,ал.2 от ГПК.
Съдът намира,че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се
произнесе по допускането на доказателствата,заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът „Обединена българска банка“ АД ,ЕИК ********* чрез пълномощника си юрисконсулт Пресияна Петрова е предявил обективно и субективно съединени искове против „Контракт Инвест“ ООД,ЕИК ********* в качеството му на кредитополучател ,“Максима“ ЕООД,ЕИК ********* и „Кристи 2002“ ЕООД,ЕИК ********* в качеството на последните двама на съдлъжници/след прекратяване на производството по делото с влязло в сила от 28.02.2015 год. определение № 164 от 02.02.2015 год. по отношение на четвъртия ответник съдлъжникът „Грато Инвестмънт“ ЕООД,ЕИК ********* / за приемане за установено,че банката има по отношение на ответниците в посочените качества следните изискуеми вземания,произтичащи от договор за банков кредит № 7 от 22.01.2009 год. ,изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 26.08.2011 год. ,за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 897 от 24.10.2013 год. по ч.гр.д.№ 987 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Несебър и изпълнителен лист,които тримата й дължат солидарно: 250000 евро,представляваща част от вземането на банката за просрочена главница ,законна лихва върху главницата,считано от 21.10.2013 год. –дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното погасяване на задължението,разноски в заповедното производство,от които 9779,15 лв.- държавна такса и 5339,58 лв. юрисконсултско възнаграждение,както и съдебно-деловодни разноски за настоящото първоинстанционно производство ,от които 9779,15 лв.-държавна такса и 10229,15 лв. юрисконсултско възнаграждение. Твърди,че по силата на договор за банков кредит № 7 от 22.01.2009 год. подписан с първия ответник му е предоставила ползване на кредит в размер до 1500000 евро ,като усвояването е било договорено да се извършва до 30.07.2009 год. включително и се разрешава след писмено искане,депозирано пред банката от кредитополучателя в срок не по-малък от 2 дни,както и при всички други условия,посочени в конкретен текст на договора.Сочи ,че на 26.08.2011 год. е било подписано допълнително споразумение № 1 по силата на което три търговски дружества,две от които са ответници по настоящото дело, са встъпили като съдлъжници в дълга на кредитополучателя като са станали носители на всички задължения по договора за кредит.Заявява,че съдлъжниците са встъпили в непогасените задължения на кредитополучателя по ползваната главница по договора за кредит в размер съгласно размера й ,договорен по договора за кредит във всички възникнали и непогасени задължения на кредитополучателя по начислени лихви и неустойки по договора.Сочи,че с допълнителното споразумение е удължен срокът за погасяване на главницата по кредита,като е прието издължаването по главницата да се извършва в срок до 20.01.2013 год. Твърди,че към това допълнително споразумение е приет и погасителен план,който обаче впоследствие нито кредитополучателя,нито съдлъжниците са изпълнили.Заявява,че просрочението по договора за кредит е от 20.01.2012 год. и към 20.10.2013 год. вкл. е общо 640 дни.Сочи,че падежът на договора за кредит е настъпил, като след 20.10.2013 год. са останали непогасени суми по кредита,поради което и на основание чл.84 от ЗЗД задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците са станали изискуеми. Твърди,че поради горните обстоятелства е инициирал заповедно производство със заявление от 21.10.2013 год., като след издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение по сметка и постъпване на възражения от длъжниците е предявил настоящите искове. Представя и ангажира доказателства.
Предявените искове са с правни основания в чл.422 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1,предл.1 във вр. с чл.430 от ТЗ от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът „Кристи 2002“ ООД,ЕИК ********* чрез пълномощника и съдебен адресат адв. М.Б.
с адрес *** оспорва основателността на предявените искове.Твърди,че
допълнителното споразумение, в което участва е нищожно поради липса на предмет
, липса на съгласие,липса на правен интерес от встъпването на третите лица в
задължението.Обосновава изявленията си за нищожност с твърдения,че в допълнителното споразумение не е посочен
размера на задължението,за което той и
останалите встъпващи длъжници се задължават,като не е ясно нито какъв е
размера на дълга на кредитополучателя,нито за какво са се задължили встъпващите
в дълга.Заявява,че не би подписал допълнителното споразумение,ако е знаел
размера на дължимото.Сочи,че липсва съглашение между длъжника по договора за
кредит и третите лица,сред които е и той, за встъпването им в дълга на
кредитополучателя и задължаването им да
отговарят за него като за свой ,а липсва и правен интерес за тях да сторят
това.Евентуално оспорва изправността на банката по договора за кредит.Оспорва
твърденията й за възникнало просрочие от
20.01.2012 год.,като заявява,че плащания по кредита са извършвани от
кредитополучателя съгласно договорения погасителен план и след 20.01.2012 год.-,а именно през м. март 2012 год.,м. юни 2012 год. и м. юли
2012 год.Сочи,че след този период банката е препятствала изпълнението на
задължението на кредитополучателя,като не е изпълнила свои задължения по договора за кредит да предостави съгласие за заличаване на
договорната ипотека върху самостоятелните обекти,за да бъдат реализирани
продажбите им, а оттам и кредитополучателя да получи средства да погасява
задълженията си към нея-задължение по чл.8,ал.4 от договора,в който смисъл заявява,че
самата банка е направила уточнение по пар.8,ал.3 от
допълнителното споразумение.Счита това
неизпълнение за особено съществено,тъй като сочи,че обектите,върху които
е учредил обезпечение на банката,за него са
имали инвестиционен характер.Твърди също така,че банката е приложила
неправомерно лихва,която е по-висока от договорената, последното довело
до увеличение на размера на вноските и просрочието.Намира,че
се касае за значително надвнесена сума, поради това,че размера на задължението е бил умишлено
прикриван,върху формирането му банката едностранно е влияела увеличавайки всички
лихвени проценти и такси.Изразява становище по искането за допускане на експертиза,направено от банката. Представя и
ангажира доказателства.
Ответникът „Контракт инвест“
ООД,ЕИК ********* чрез пълномощника и
съдебен адресат адв. М.Б. с адрес *** оспорва основателността на предявените
искове.Твърди,че банката е неизправна страна по договора за банков кредит,като
не е предоставяла съгласие за заличаване на договорна ипотека върху
самостоятелни обекти ,за да може той като кредитополучател да реализира продажбата им и оттам да получава средства,за да погасява
задълженията си към нея-задължение по чл.8,ал.4 от договора,допълнително поето
в пар.8,ал.3 от допълнителното споразумение № 3.Твърди,че
това е особено съществено,тъй като всички предоставени като обезпечение
имоти за него са с инвестиционен характер. Счита,че
уговорените в договора клаузи за едностранно изменение на лихвения процент са
неравноправни за него като длъжник и се позовава на чл.143 от ЗЗП.Заявява,че
банката многократно и едностранно е увеличавала лихвения процент без да е
налице изрична договореност между страните за това.Налице са и нищожни клаузи в
договора и по-точно чл.5 ,където е
посочено автоматично изменение на лихвените проценти.Счита,че горните
клаузи не са и индивидуално
договорени, за да е неприложима
нищожност на основание на този текст на ЗЗП.Позовава се и на текстове
на Директива 93/123/ЕИО,особновавайки нищожност на
основание неравноправност на клаузи за лихва.Преповтаря останалите
доводи за неоснователност на претенциите
на банката,включително и за нищожност,вече развити в писмения отговор на
„Кристи 2002“ООД. Изразява становище по искането за допускане на експертиза,направено от банката. Представя и
ангажира доказателства.
Възраженията са с
правни основания в чл.26,ал.1,предл.3,чл.26,ал.2,предл.1 ,2 и 4 от ЗЗД.
Ищецът в срока за допълнителна
искова молба е депозирал две отделни такава в съответствие с двата
получени писмени отговора.Въпреки това обаче съдържанието на двете допълнителни
искови молби е идентично.Оспорва твърденията за неизправност,поради неоказване на съдействие за изпълнение на
посочените от ответниците задължения.Сочи,че поради характера на престацията на длъжника-парична,единственият вид
съдействие,който банката-кредитор дължи
е да я получи.Счита,че дори да се приеме,че
не е изпълнила посоченото от ответниците задължение,това не освобождава кредитополучателя от задължението му да прави
уговорените вноски,той продължава да е в
неизпълнение,но се освобождава от последиците на своята забава занапред.Заявява,че изпълнението на задължението,поето с
посочените текстове на договора не е безусловно,а е поставено по волята на
страните в зависимост от определени действия на кредитополучателя,които не са
били осъществени от него.Оспорва основателността на възраженията за нищожност на допълнителното споразумение,като
посочва конкретните текстове от него,в които се съдържат съществените елементи
на поетия дълг,включително и лихвените условия по кредита.Намира за
несъстоятелни възраженията за нищожност основани на ЗЗП и Директива 2008/48 ЕО
,като счита,че те са неприложими в конкретния случай,тъй като предоставяната от
тях защита е по отношение само на физически,а не и на юридически лица,каквито
са ответниците по делото.Оспорва доказателствените искания на ответниците,представя нови доказателства.
Ответниците
в срока за допълнителен отговор са депозирали два самостоятелни такива,които обаче по съдържание са
идентични.В допълнителните отговори не се навеждат нови възражения,доразвиват
се и се поддържат вече заявените такива
в първоначалните отговори,както и доказателствените искания,направени в тях.
По делото няма признание на права.
Признават се следните обстоятелства:на 22.01.2009 год. между ищеца-банка и
първия ответник-„Контракт Инвест“ ООД като кредитополучател е бил подписан договор
за банков кредит № 7 със съдържанието в заверените копия на листи от 27 до 36 вкл. ,а на 26.08.2011 год. и
допълнително споразумение № 1 към него, което е подписано от още три търговски дружества,в качеството
на съдлъжници,встъпващи като длъжници на основание чл.101 от ЗЗД
в дълга по договора за банков кредит със съдържанието в заверените копия на
листи от 37 до 43 вкл.;На 21.10.2013
год. банката е инициирала заповедно производство въз основа на извлечение от
сметка са събиране на част от
задължението по кредита в размер на
250000 евро ,като на 24.10.2013 год. в
нейна полза по ч.гр.д.№ 987 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Несебър е
била издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист.
По делото
няма обстоятелства,за които да съществува установено от закона
предположение,поради което да не се ненуждаят от доказване.
Ищецът носи
тежестта да установи при условията на пълно доказване,че между него и тримата ответници е възникнала валидна
облигационна връзка по договор за банков
кредит и допълнително споразумение към него,че е изпълнила задълженията си по
него.
Ответниците носят
тежестта да установят при
условията на пълно доказване,че плащания по договора за кредит са извършвани и
през м. март 2012,м.юни 2012 год. и м. юли 2012 год.;банката-ищец е приложила и
събрала лихва в по-висок размер от договорения
по договора за банков кредит,както и размера
на надвнесеното по кредита от
ответниците.
Страните заявяват,че сочат доказателства за всички твърдени от тях факти.
Съдът намира направените от страните доказателствени искания-за приемане
на представени от тях при предварителната размяна на книжа писмени
доказателства,за прилагане на частно гражданско дело,образувано по заповедно
производство и за допускане на съдебно- счетоводна експертиза с формулирани задачи от тях ,за относими към
предмета на делото,тъй като посредством тях те заявяват,че ще установяват наличието на посочените по-горе
факти,за които носят доказателствена тежест.Доказателствените
искания са допустими и необходими,тъй
като законът не поставя ограничения за
събиране на тези доказателства за установяване на тези обстоятелства,а без събирането им и преценката им решението ще бъде постановено при неизяснена
фактическа обстановка .С оглед на горното ще следва да се приемат всички представени писмени доказателства,да
се приложат книжата от заповедното производство и да се допусне експертиза,на
която да бъдат поставени всички формулирани от страните въпроси.Съдът намира за ненужно изискването на справки и
книжа от ищеца,поддържано от ответниците в писмените и допълнителните
отговори,тъй като фактите,които се
сочи,че ще бъдат установявани с тях,ще бъдат установени посредством допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза,която ще работи,така както са посочили
страните,по документацията на банката,т.е.въз основа на същите материали,които
се иска да бъдат събрани от нея по реда
на чл.190 от ГПК.Ненужно е
събиране на идентична информация-първична и вторична/обобщена в справки/, от една и съща страна посредством
различни способи-чрез експертиза и по
реда тна чл.190 от ГПК.Ето защо това искане на
ответниците следва да се отхвърли.
По изложените съображения и на
основание чл.374 , чл.193 от ГПК и по доказателствата съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ без уважение възраженията
на ответниците за нередовност на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание за 18.01.2016 год. от 10,00 часа,за
която дата и час да се призоват страните ,като им се връчи препис от настоящото
определение,съдържащо и проект за доклад,а на ищеца и преписи от допълнителните
отговори на двамата ответници.
УКАЗВА на адв. М.Б. в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да приложи
пълномощни от името на двете търговски дружества,за които е депозирал като
пълномощник и съдебен адресат писмени и
допълнителни отговори.
УКАЗВА на адв. М.Б.,че при неизпълнение в срок на посоченото
по-горе указание съдът ще счете,че писмени отговори не са
постъпвали и ще приложи последиците по
чл.370 от ГПК.
ПРИЕМА всички представени при предварителната размяна
на книжа писмени доказателства от страните.
ПРИЛАГА като доказателство изготвената служебно от канцеларията на съда папка
със заверени копия от всички книжа,находящи се в ч.гр.д.№ 987 по описа за 2013 год. на Районен съд гр.Несебър,находящи се на листи от 54
до 94 вкл.
ДОПУСКА извършването на
съдебно-счетоводна експертиза,която да
отговори на следните въпроси: тези поставени от ищеца в исковата му молба,част ІV „Доказателствени
искания“ т.3-листи 6 и 7 ;тези формулирани от ответниците в писмените им
отговори,които частично се преповтарят,а именно на гърба на лист 132 и лист 133
от делото,т.1,2 и 3 от писмения отговор на „Кристи 2002“ ООД,лист 145,т.1 и 2
,гърба на лист 145,т.3 и 4 и т.5/ в
най-долната част на гърба на лист 145,която се дублира,т.е. посочена е за втори
път/.
НАЗНАЧА ЗА вещо лицце Даниел Йорданов Хаджиатанасов.
ОПРЕДЕЛЯ депозити за тази експертиза
в следните размери,вносими в двуседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение от страните:за ищеца 100 лв.,за
всеки един от двамата ответници по 100 лв. или общо 200 лв. от двамата
ответници.
ОТХВЪРЛЯ доказателствените
искания за ответниците за задължаване на
ищеца да представи справки.
Определението е окончателно.
Съдия: