РЕШЕНИЕ
№ 458
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330102982 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********
против Д. Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.*****, с която е предявен иск с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 354.01 лв. главница, представляваща стойността на
разпределената топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. – 30.04.2019г., за обект на
потребление, находящ се в гр.*****, и обезщетение за забавено плащане на главницата
за периода от 03.01.2019г. до 23.06.2020г., в размер на 43.74 лв., ведно със законната
лихва от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 24.06.2020г., до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед № 3110 от
25.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 7158 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с. Претендира се присъждане на
сторените разноски в заповедното производство и в исковото.
В исковата молба е посочено, че ищцовото дружество, в качеството си на
енергийно предприятие, по смисъла на чл.126, ал.1 и чл.129 от Закона за енергетиката е
единственото търговско дружество, което притежава лицензия по чл.43, ал.1 ЗЕ, за
производство и пренос на топлинна енергия за обособената територия на гр.*****.
Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на потребители за
битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Твърди, че по силата на
Раздел ІІ от Общите условия е длъжно да доставя в абонатните станции на сградите
топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочено е, че ответницата,
като собственик на топлоснабден имот в гр.***** има качеството на клиент на
топлинна енергия и съгласно чл.34, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните
1
дължими суми за доставената топлинна енергия и сумата за дялово разпределение в 30-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл.35, ал.1 от ОУ
клиентите на дружеството дължат обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Според ищеца същият е доставил до сградата, а търговецът, извършващ
дяловото разпределение на топлинна енергия „Бруната” ООД е разпределил за имота
на ответницата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, на обща стойност
397.75 лв., от която 354.01 лв. главница – стойност на разпределената топлинна
енергия за периода от 01.11.2018г. – 30.04.2019г., ведно с обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 03.01.2019г. до 23.06.2020г., в размер на 43.74 лв.
Изложени са в исковата молба обстоятелства за проведено заповедно производство по
чл.410 ГПК, като в рамките на образуваното ч.гр.дело № 7158 по описа на ПРС за
2020г. срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът възразил, поради което се и
предявявал настоящият иск. Предвид горното се моли за уважаване на исковите
претенции.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Д. Р. Й., със
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорват се
същите по основание и размер. Оспорва се твърдението, че ответницата има качеството
на клиент на ищеца, като липсвали доказателства тя да е собственик или ползвател на
имота. Нямало договорни правоотношения между страните. Ответницата не ползвала
топлинна енергия в имота, описан в исковата молба. Ищецът не разполагал с валидно
правно основание да извършва преизчисление на сметки, съгласно приложение към
чл.61, ал.1 от Наредба от 06.04.2007г. Оспорват се изцяло претендираните стойности за
съответните периоди от ищеца по основание и размер. Ищецът не бил измерил
енергията с валидни и изправни уреди, имотът въобще не бил топлоснабден.
Въведената с наредбата формула била неточна, той като действително инсталираната
мощност на отоплителните тела в сградата не съвпадала с реалната мощност на
отоплителните тела в сградата. Сумите били неправилно изчислени от ищеца и не били
дължими. Иска се отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. ч.гр.д. № 7158 по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, XII гр.с., образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД –
гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите,
предмет на настоящото дело е издадена Заповед № 3110 от 25.06.2020 г. Длъжникът е
възразил срещи издадената заповед, поради което с разпореждане на съда от
05.02.2021 г. и на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указано на заявителя да предяви
иск за установяване на вземанията си по чл.422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен
срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за
които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по
делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, във вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
на основание чл.154, ал.1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с
ответницата по доставката на топлинна енергия през процесния период, че
ответницата е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период
2
на обекта, находящ се в гр. *****, че ищецът е изправна страна по договора, както и да
установи размера на претенциите.
Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава
претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ.
Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен
ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно
изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите
условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.
Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по
приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.
За да бъде обвързан от договора, ответницата следва да е титуляр на правото на
собственост, респективно на вещно право на ползване, за процесния период върху
обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост, с оглед разпоредбата на
чл.153, ал.1 ЗЕ. Посоченото обстоятелство се установява от приобщените по делото
Нот.акт за дарение на недвижим имот № ***** по описа на нотариус при Районен съд
Пловдив, и справка от Служба по вписванията гр. Пловдив, от която е видно, че
ответницата е носител на правото на собственост върху процесния имот, придобит по
силата на дарение. Върху същия имот са налагани множество възбрани и е вписвана
договорна ипотека за обезпечаване на задължения на ответницата. От това следва, че
между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по
доставка на топлинна енергия, доколкото, както се изясни по-горе същото възниква с
конклудентни действия, с оглед на обстоятелството, че ответницата е потребител на
топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот.
Предвид гореизложеното за неоснователни се намират възраженията на
ответницата в отговора на исковата молба, че същата не притежава качеството на
потребител на топлинна енергия.
По отношение на факта на доставка на топлинна енергия в топлоснабдения
имот, както и досежно размера на претенцията са изслушани заключенията на съдебно-
техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза,
изготвена от в.л. В.Ш., неоспорено от страните, което се кредитира от съда като пълно,
обективно и компетентно изготвено, се установява, че през процесния период
01.11.2018 г. – 30.04.2019 г. АС, обслужваща жилищния блок в гр. *****, е работила
като е подавала ТЕ за отопление и БГВ, като била подадена общо 305,029804 MWh ТЕ
за разпределение, от които били отчислени технологични разходи в размер на 3,236184
MWh за сметка на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД. През процесния период в
имота има монтирани 5 бр. отоплителни тела тип радиатор, снабдени с ИРУ за
ежемесечен дистанционен отчет, които са присъединени към топлопреностаната мрежа
в блока и е начислявана потребена топлоенергия. Също така има монтирани през
процесния период 5 бр. ИРУ за визуален отчет, които са технически изправни.
Отопляемият обем на имота бил 189 м3. През имота на ответницата преминават 2бр.
щранг-лири с мощност 437 W. Изразходваното количество ТЕ за отопление от същите
се начислява по максимална нормативна мощност на отоплителното тяло, поради
липса на уред за измерване. За имота на ответницата са прилагани изискванията на
т.6.7 във връзка с т.6.5 от „Методика за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим
на етажна собственост” приложение към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334/ 06.04.2007 г. на
топлоснабдяването. Количеството ТЕ, разпределено в имота на ответницата възлизало
3
на общо 2,90402 MWh, в това число 1,68199 MWh за отдадената от сградната
инсталация, 1,22203 MWh за отопление и 0,0 MWh за БГВ. Няма разлика между
разпределеното от топлинния счетоводител количество ТЕ и начисленото от „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД. Начинът на разпределение и начисляване на
потребената от ответницата ТЕ съответства на специалната методика от Наредба № 16-
334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и Закона за енергетиката. Предвид тези изводи
на вещото лице, следва, че топлинната енергия е разпределяна и начислявана в
съответствие с действащата нормативна уредба.
По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено
от в.л. Й.П., при съобразяване на начислените количества ТЕ по партидата на
ответницата – съгласно издадените към последната фактури и извлечението от
партидата, както и въз основа на прилаганите цени от „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че през
процесния период счетоводството на ищеца е редовно водено. За същия период на
ответницата не са издавани кредитни известия или т.нар. „минусуви изравнителни
сметки“ и не са погасявани нейни задължения задължения за доставена топлинна
енергия. Задължението за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2018 г. –
30.04.2019 г. на ответницата възлиза на обща стойност с ДДС в размер на 354,01 лева,
а обезщетение за забава от датата на падежа на всяка фактура от 03.01.2019 г. до
23.06.2020 г. възлиза на 43,74 лева.
Съдът кредитира заключенията на изготвените съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи като компетентни, обективни и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал. От заключението на съдебно-техническата експертиза
се установява, че за процесния период ищцовото дружество е доставяло топлинна
енергия в процесния имот, собственост на ответницата. Затова и именно ответницата,
на основание чл.153, ал.1 ЗЕ е задължена да заплаща цената на доставената топлинна
енергия. Ето защо, предявеният иск е доказан по своето основание. Определеният
размер на главницата съгласно ССчЕ изцяло кореспондира на заявения с исковата
молба, поради което и искът следва да бъде изцяло уважен. Като законна последица от
уважаване на заявената главна искова претенция следва и присъждане на законната
лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, а именно – 24.06.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед заключенията по двете експертизи за неоснователно се намира
оспорването на размера на претендираните суми от ответницата. Не се споделя и
възражението, че количеството доставена топлинна енергия не е изчислено с изправни
измервателни уреди предвид заключението по съдебно-техническа експертиза в частта
относно положителното заключение на вещото лице за годността на средствата за
техническо измерване, подкрепено от представените от ищеца Протокол за извършени
дейности по средства за измерване от 15.08.2018 г., Свидетелство за проверка на СИ №
***** и Свидетелство за проверка № ***** г. Неоснователно е и възражението, че
ищецът не разполага с валидно правно основание да претендира процесните суми, с
оглед на постановеното Решение № 4777/13.04.2018 г. по адв.д. № 1372/2016 г. на ВАС
тричленен състав, предвид това, че посоченото решение е обезсилено с Решение №
2187/11.02.2020 г. по адм. дело № 1318/2019 г. на ВАС, петчленен състав, както и
ответницата сочи, и не е влязло в сила.
За основателна се намира и заявената акцесорна претенция с правно основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за забавено плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.34, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД за потребители в гр.
*****купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
4
и суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. От посочената разпоредбата в общите
условия следва, че за всяко едно от периодичните вземания падежът е настъпил в
посочения срок и доколкото се установи, че не е налице плащане на дължимите суми,
то кредиторът има право на обезщетение за забавено плащане. Ищецът претендира
сумата от 43,74 лева - обезщетение за забава за периода от 03.01.2019 г. до 23.06.2020
г., която сума съвпада с посочения от вещото лице размер на дължимото обезщетение.
Налице е забава в плащанията от страна на ответната страна, поради което
претендираното обезщетение за забава се явява доказано по основание и размер.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът по силата на чл.78, ал.1
ГПК. В полза на същия ще се присъди сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На ищеца следва да се присъдят
и сторените разноски пред първата инстанция в общ размер от 425 лв. съгласно
представен списък на разноските, от които 75 лв. за държавна такса и общо 350 лв.
депозити за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. В
общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното
производство в размер на 75 лв., доколкото на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен
диспозитив.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Р. Й., ЕГН
**********, с адрес гр.*****, дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, сумата от 354.01 лв. главница, представляваща стойността на разпределената
топлинна енергия за периода от 01.11.2018г. – 30.04.2019г., за обект на потребление,
находящ се в гр.*****, и сумата от 43.74 лв. – обезщетение за забавено плащане на
главницата за периода от 03.01.2019г. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
24.06.2020г., до окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена
Заповед № 3110 от 25.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 7158 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, XII гр.с.
ОСЪЖДА Д. Р. Й., ЕГН **********, с адрес гр.*****, да заплати на „ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сумата от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производството, сумата от общо 425 лв. за сторени
съдебноделоводни разноски пред първата инстанция, както и сумата от 75 лв. –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 7158 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, XII гр.с.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5