Решение по дело №1916/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………./28.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

 

               ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на десети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева

 

при секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1916 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от С.Т.С., ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен адрес:***, чрез адв. Д.С.от ВАК срещу „Е.П.П.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, за заплащане на сумата в размер на 2140.90 лева, представляваща стойността на начислена и заплатена без правно основание електроенергия за периода от 19.02.2018г. до 18.02.2019г. по фактура №****/13.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е потребител на ел.енергия за обект на потребление в ****, кл. № ****, аб. № ****. Получил уведомление от ответното дружество за извършена контролна проверка на средството за търговско измерване, при която е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което на осн. Общите условия на Е.С. АД е коригирана сметката за използвана ел.енергия, като е начислена сумата от 2140.90 лева. Ищецът твърди, че ответникът e получил без правно основание сумата в размер на 2140.90 лева, която заплатил. Излага, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, поради липса на нормативно или договорно основание за това. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се оспорва иска като неоснователен. Сочи, че между страните е била налице облигационна връзка, като в изпълнение на задълженията си по нея е доставял непрекъснато ел. енергия в обект на потребление, находящ се в ****, кл. № ****, аб. № ****. Твърди се, че фактурата е издадена за реално потребена ел. енергия в периода от 19.02.2018г. до 18.02.2019г.. На 18.02.2019г. е извършена проверка на електромера. Електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ. На обекта е монтиран нов електромер. При съставяне на КП са спазени изискванията на чл.47 ПИКЕЕ. При извършената от БИМ експертиза е констатирано неправомерно въздействие върху СТИ – при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 /011066.7 квтч/, която не е визуализирана на дисплея. Твърди се законосъобразно извършена проверка по замерване на уреда за отчитане на ел.енергия, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл.38, ал.2 от Общите условия на ДПЕЕЕМ /2007г./ на Е.С. АД. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото е прието, че С.Т.С. е битов клиент на дружеството за адрес на потребление в ****, кл. № ****, аб. № ****; факта на извършената на 18.02.2019г. от служители на Е.С. АД техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта на клиента, вкл. че сумата в размер на 2140.90 лева е предадена от потребителя на доставчика.

Представен е по делото Констативен протокол №****/18.02.2019г., от който се установява, че е извършена проверка на електромер с фабричен № ****, обслужващ обекта на ищеца. В протокола е отразено, че електромерът е демонтиран от служителите на дружеството, съхранен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба 287026 и е подменен с нов.

От Констативен протокол на БИМ №****/05.11.2019г. се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала енергия в тарифа 3 – 011066.7 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. Електромерът не съответства на техническите характеристики.

Въз основа на констатациите от проверката ответното дружество е съставило Становище за начисляване на електрическа енергия от 12.11.2019г. г., като за периода от 19.02.2018г. до 18.02.2019г. е начислено допълнително количество енергия от 11 066 квтч. Издадена е Фактура №****/13.11.2019г.  на стойност 2140.90 лв. с ДДС.

           Представен е Протокол №****/27.11.2014 г., в който е отразено, че електромерът е монтиран с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.

           От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ, кредитирано като обективно и компетентно дадено се установява, че в настоящия случай не е извършена корекционна сметка. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3 на електромера се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема на СТИ. Начисленото количество от 11066 квтч не е от редовен отчет, не е изчислено по методика за корекция на сметка. Липсват доказателства /прочетена информация/ за наличието на показания в регистър 1.8.3 на хартиен носител и точно в коя часова зона е отчетено това количество енергия.

           При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД полученото без основание подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание ищецът следва да докаже факта на имуществено разместване между него и ответника, което в процесния случай означава реалното плащане на процесната сума. От своя страна в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а именно че в качеството му на доставчик на електроенергия е доставил посоченото количество електроенергия.

В процесния случай между страните не е налице спор, че ищецът се явява потребител на продаваната от ответното дружество електроенергия, както и че е начислена процесната сума като потребена ел. енергия, вкл. че е заплатена на ответника.

Предмет на спора е наличието на предпоставките за възникване право на ответника служебно да коригира сметка за ел.енергия.

Разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 ПИКЕЕ, регламентиращи процедурата по установяване на неточното измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. Следователно, посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47, са неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 18.02.2019г..

Същевременно, в действащите ОУ липсват норми, регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране. Това обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/.

С Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и вод­но регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т.Т.Ч., „М.М.“ – АД, с ЕИК ***и „М. 2“ – ЕООД, с ЕИК ***на чл. 47 и на „М.М.“ – АД, и „М. 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН Б.Е.“ – ЕАД, с ЕИК ***, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.

Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в частта относно процедурата по чл. 47 и относно нормите на чл. 48 – чл. 51 не са действали, доколкото е постановено Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 год. за отмяната им.

Съдът намира, че предвид отмяната на правилата, регламентиращи реда за извършване на проверка на СТИ на ел. енергия и корекция на сметките на потребителите, липсва нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия за минал период от време към датата на проверката.

В заключение по изложените групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин наличието на основание и законосъобразност на извършеното „начисляване” на сметката на абоната, с оглед на което се явява недоказано от ответната по иска страна, че процесна сума му се следва.

Предвид на акцесорния й характер основателна се явява и претенцията за заплащане на законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Поради това искът е основателен и следва да бъде уважен.       

При този изход на производството, на основание чл.78 ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски. Претендират се в общ размер от 589.14 лева /89.14 лева заплатена държавна такса и 500 лева възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат/.

Ответникът своевременно е направил искане за редуциране размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.

При извършване преценка на искането по чл.78, ал.5 ГПК не може да не бъда съобразено и адвокатското възнаграждение заплатено от страната искаща редуцирането.

В конкретния случай ответното дружество е заплатило за защита по делото адвокатско възнаграждение в размер на 912 лева с включен ДДС. Всяка от страните разполага с възможността да поиска редуциране на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение поради прекомерност на същото спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото. За да се упражни това процесуално право в съответствие с прогласения в чл.3 ГПК принцип за добросъвестност, то страната не следва да иска редуциране до размер по-нисък от заплатения от нея. След като ответникът сам е определил, че съобразно действителната фактическа и правна сложност на спора следва да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 912 лева, то искането за редуциране на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение от размер на 500 лева се явява неоснователно.

 Въз основа на гореизложеното, съдът

 

Р    Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА „Е.П.П.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Т.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 2140.90 лева, представляваща стойността на начислена и заплатена без правно основание електроенергия за периода от 19.02.2018г. до 18.02.2019г. по фактура №****/13.11.2019г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА „Е.П.П.“ АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Т.С., ЕГН: **********, адрес: *** сумата от 589.14 лева /петстотин осемдесет и девет лева и 0.14 ст./ разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: