Мотиви към присъда по НОХД №7409/20 г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу Т.М.Б.. Същият е
предаден на съд за престъпление по 196, ал.1 т.1 вр. с чл. 194, ал.1 вр. чл.29
ал.1 б."а" и б."б" от НК, за това че на 07.09.2020г.,
в гр.Пловдив, при условията на опасен рецидив – извършил е
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.
66 от НК
и след като е бил осъждан повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.
66 от НК,
е отнел чужди движими вещи, както следва:1
/един/ брой мъжка кожена чанта, на стойност 21.00 (двадесет и един) лева;6
/шест/ броя секретни ключа, на обща стойност 12.00 (дванадесет) лева;8 /осем/
броя автоключа, на обща стойност от 56.00 (петдесет и шест) лева;1 /един/ брой
безконтактен автоключ, на стойност 56.00 (петдесет и шест) лева;1 /един/ брой
тефтер, на стойност 3.00 (три) лева; парична сума в размер на 1500.00 (хиляда и
петстотин) лева или
всички отнети вещи на обща стойност от 1648.00 (хиляда шестстотин, четиридесет
и осем) лева от владението на Г.П.Д., с ЕГН **********
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
В съдебно заседание от страна на
подсъдимия и на служебно назначения му защитник от досъдебното производство
адв.А. *** бе дадено съгласие за предварително изслушване по реда на чл. 371,
т.2 от НПК, като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в
обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти,
а събраните от досъдебното производство доказателства – да бъдат ползвани при
постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери изразеното съгласие за
съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото
протече именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание лишаване от
свобода при условията на чл. 54, ал.1 от НК в размер на 4 години, което да бъде
намалено с 1/3-та, съобразно нормата на чл.58а, ал.1 от НК, както и да му бъдат
възложени разноските по делото.
По делото не бяха
конституирани като страни граждански ищец или частен обвинител.
Защитникът на
подсъдимия моли съда при налагане на наказанието да вземе предвид основно самопризнанието
на подсъдимия дадено още на досъдебното производство и съдействието което е
оказал в хода на производството.Моли на подсъдимия да бъде определено
справедливо наказание не по-голямо от минимума от две години предвиден в закона
и да бъде намалено с една трета.
Подсъдимият признава
вината си и моли съда за минимално наказание.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Т.М.Б. е роден на ***г***, Б.,
български гражданин, със средно образование, **, разведен, осъждан, с ЕГН **********.
Пострадалият Г.П.Д. е собственик и
управител на фирма ‘‘Евро Транс Груп‘‘ ЕООД – гр.Пловдив, с ЕИК *********.
Фирмата била с предмет на дейност товарни и пътнически транспортни услуги и
търговия. На 07.09.2020г., около 09:15 часа св. Г.Д. паркирал служебния си
камион марка ‘‘Мерцедес‘‘, модел ‘‘814‘‘ с рег. № ***на ул.‘‘Рогошко шосе‘‘ № 6
в гр.Пловдив и започнал да разтоварва стока заедно със свой колега. Превозното
средство било паркирано непосредствено до паркинга на склада на магазин
‘‘Напредък‘‘, намиращ се в гр.Пловдив, на ул.‘‘Рогошко шосе‘‘ № 2. При
слизането си от камиона, св. Д. оставил чантата си на дясната (пасажерска)
седалка в купето без да го заключи. Чантата била мъжка,
кожена, черна на цвят (с дръжка и презрамка), тип ‘‘борсета‘‘. Във вътрешността
й били поставени следните движими вещи – 6 /шест/ броя
секретни ключа; 8 /осем/ броя автоключа, от които единият бил обикновен
автоключ на марката ‘‘Тойота‘‘; 1 /един/ брой безконтактен автоключ; 1 /един/
брой тефтер и парична сума в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
На същата дата – 07.09.2020г.,
сутринта, подс. Т.Б. излязъл да си търси работа, тъй като няколко дена по –
рано (на 21.08.2020г.) бил освободен от Затвора – Пловдив и не му достигали
средствата за препитание. За целта посетил няколко набелязани преди това от
него места, където питал за работа, но получавал откази. Около обед, като
последен шанс, посетил склада на магазин ‘‘Напредък‘‘, находящ се в гр.Пловдив,
на ул.‘‘Рогошко шосе‘‘ № 2, но и там получил отказ. При така стеклите се
обстоятелства Б. тръгнал да се прибира към дома си. Тръгвайки си минал през
паркинга на магазина, когато забелязал паркирания от св. Д. камион марка
‘‘Мерцедес 814‘‘с рег. № **.
Воден
от стремежа си за набавяне на средства по неправомерен начин, Б. забелязал, че
превозното средство било оставено за момент без надзор. Използвайки момента, в
който пострадалият – св. Г.Д. го нямало и никой друг не го наблюдавал, решил
противозаконно да отнеме намиращите се във вътрешността на МПС чужди за него
движими вещи. В изпълнение на намисленото Б. се приближил до паркирания камион.
Отворил пасажерската врата и забелязал, че на предна дясна седалка имало
оставена мъжка чанта, тип ‘‘борсета‘‘. Не се поколебал и я взел, като по този
начин прекъснал владението на св. Г.Д. над посочената движима вещ с намиращото
се в нея съдържание. След което необезпокоявано се отдалечил от мястото на
извършване на деянието, с което установил свое трайно владение, фактическа
власт, над инкриминираните движими вещи. Прегледал съдържанието на предметите в
отнетата чанта и решил от нея да да запази единствено парите – 1500 лева.
Обвиняемият преценил, че чантата ведно с останалите вещи –
6 /шест/ броя секретни ключа; 8 /осем/ броя автоключа, от които 1 /брой/
обикновен на марката ‘‘Тойота‘‘; 1 /един/ брой безконтактен автоключ и 1 /един/
брой тефтер не му били необходими, поради което ги оставил на бетонна стена и
се отдалечил в неизвестна посока. С тези си действия подс. Б. се разпоредил
фактически с част от отнетите движими вещи, така че св. Д. да не може да
упражни владение над същите. Не след дълго, когато пострадалият се върнал
обратно до паркираното МПС установил, че чантата с намиращите се в нея вещи и
пари липсвали. Моментално подал сигнал до III
РУ при ОДМВР – гр.Пловдив, което станало повод за образуване на досъдебно
производство.
Междувременно
Д. разговарял и със св. Г.М., който работел във фирма ‘‘**‘‘, намираща се в гр.Пловдив, на ул.‘‘Рогошко шосе‘‘ № 6.
Половин час по – късно св. М. отишъл да си закупи кафе от намираща се в близост
кафе машина, когато по пътя си намерил изоставената чанта, собственост на св. Д..
Показал му я и той си я разпознал. След като я прегледал обстойно констатирал,
че от нея липсвали единствено парите му (в размер на 1500 лева).
Били
проведени незабавни оперативно – издирвателни мероприятия, в хода на които били
прегледани всички записи от камери за видеонаблюдение в района на
местопроизшествието, респ. били направени снимки на извършителя.
На
10.09.2020г. св. Т. М.
– *** в сектор ‘‘*‘‘ при III РУ при ОДМВР – Пловдив след преглед на
камерите установил, че лицето което носи отнетата чанта и се вижда на
видеозаписа е именно подс. Т.М.Б., който той познавал покрай други извършени от
Б. престъпления. Незабавно бил посетен адресът, на който живеел подсъдимия,
след което бил отведен в сградата на районното управление. Там била проведена
беседа с него, в хода на която Б. признал за извършеното, като обяснил, че от
парите, които отнел (1500 лева) похарчил 200 лева за лекарства, а останалите
скрил в гардероба в дома му. Б. изявил изрично желание да ги предаде на
органите на реда.
С протокол
за доброволно предаване от 10.09.2020г. предал за нуждите на разследването
останалата парична сума в размер на 1300 лева. Впоследствие бил задържан със
Заповед за задържане с рег. № 438зз - 317/от 10.09.2020г., за срок от 24 – часа
по реда на ЗМВР.
С
протоколи за доброволно предаване от 11.09.2020г. били приобщени като
веществени доказателства – 1 /един/ брой компактдиск марка
‘‘Silverfirst‘‘, с надпис на него
‘‘ИМС Напредък АД – гр.Пловдив‘‘ и 1 /един/ брой компактдиск с надпис на него
‘‘Магнафарм ЕАД – гр.Пловдив‘‘, и двата съдържащ записи от охранителните камери
на магазините (л.69 и л.75).
В хода на
разследването били извършени действия по разследването – 2 / два/ броя огледа
на веществено доказателство – 1 /един/ брой компактдиск марка ‘‘Silverfirst‘‘, с надпис на него ‘‘ИМС Напредък АД – гр.Пловдив‘‘
и 1 /един/ брой компактдиск с надпис на него ‘‘Магнафарм ЕАД – гр.Пловдив‘‘ (л.71 – л.74 и л.77 – л.80).Бил направен фотоалбум от
записите на който ясно се вижда, как подс.Б. носи отнетата от Д. черна чанта.
В
хода на ДП била назначена стоково –
оценителна експертиза/СОЕ (на л.66) от заключението на която е видно, че
пазарната стойност на отнетите движими вещи е, както следва: 1 /един/ брой
мъжка кожена чанта, на стойност 21.00 (двадесет и един) лева; 6 /шест/ броя
секретни ключа, на обща стойност 12.00 (дванадесет) лева, при единична цена за
1 брой от 2 лева; 8 /осем/ броя автоключа, на обща стойност от 56.00 (петдесет
и шест) лева, при единична цена за 1 брой от 7 лева; 1 /един/ брой безконтактен
автоключ, на стойност 56.00 (петдесет и шест) лева и 1 /един/ брой тефтер, на стойност
3.00 (три) лева.
В
заключението се посочва, че общата стойност на вещите – предмет на
инкриминираното деяние към момента на извършване на престъплението
(07.09.2020г.) възлиза на 1648.00 (хиляда
шестстотин, четиридесет и осем) лева.
Фактически до внасяне на обвинителен акт в
съда Б. е възстановил доброволно 1300лв., а движимите вещи в представляващи
ключове и тефтер на обща стойност 148лв. са намерени случайно от св.М..В хода
на съкратеното съдебно следствие Б. представи доказателства, че малко преди
съдебното заседание в възстановил на пострадалия и сумата от 200лева.Така преди
края на съдебното заседание в което подсъдимия бе осъден всички отнети вещи са
възстановени.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
За да постанови присъдата си, съдът прие за
безсъмнено установена именно описаната в обвинителния акт и по-горе фактическа обстановка. Същата според съда се
установява от събраните по делото доказателствени материали, като
самопризнанието на подсъдимият в пълна степен се подкрепя от показанията на
свидетелите, извършената съдебно-стокова експертиза и веществените
доказателства- два броя СД /дискове/ с видео файлове.Посочените обстоятелства се подкрепят и от събраните
в хода на воденото дознание писмени доказателства, прочетени на основание чл.
283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – характеристична
справка, както и справка съдимост на подсъдимия, протокол за оглед на ВД,
протокол за оглед на местопроизшествие и др.
От
разпита на св.Д. става ясно, че на инкриминираната дата и място в гр.Пловдив е
оставил в собственото си МПС чанта съдържаща сумата от 1500лв, както и 8 броя
автоключове, 1 безконтактен автоключ, 6 броя секретни ключове и един тефтер.
От разпита на св.Г.М. се установява, че малко
след като Д. е съобщил за извършената кражба, чантата с част от инкриминираните
вещи е открита в района на местопрестъплението.
От разпита на св.М., бил на
местопроизшествието се установява, че същия е изгледал запис от видео камери на
находящите се там търговски обекти.От изгледаните видеозаписи от камерите на се
затвърждава тезата за вещите са отнети без съгласието на владелеца на вещите
именно от подс.Б., който веднага бил разпознат от М., който го познавал по
повод други извършени от него престъпления.От разпита на полицейския служител М.
са установява, че извършител на деянието е именно подсъдимия, който след като
бил разпознат и впоследствие открит в дома си е признал извършеното в проведена
беседа и предложил да върне веднага част от парите.
От заключението на
назначената и изготвена стоково-оценъчна експертиза съдът счита за безспорно
доказана и стойността на инкриминираните вещи, която е 1648лева.
Така изброени доказателства напълно кореспондират
с направеното от Б. самопризнание, поради което и производството протече по
реда на глава 27 НПК, а именно чл.371, т.2 от НПК.
Тук е мястото съдът да посочи, че намира
всички процесуално-следствени действия и изготвените във връзка с тях протоколи
за съобразени с разпоредбите на процесуалния закон.
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването му,
мястото, механизма и начина на извършване, както и авторството на деянието.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената
фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 196
ал.1 т.1 вр. с чл. 194 ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."а" и б."б" от НК.
От обективна страна, подсъдимия Б. ***, при условията на опасен рецидив
– извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението
на което не е отложено по чл.
66 от НК и след като е бил осъждан повече от два пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.
66 от НК, е отнел чужди движими
вещи, както следва:1 /един/ брой мъжка кожена чанта, на стойност 21.00
(двадесет и един) лева;6 /шест/ броя секретни ключа, на обща стойност 12.00
(дванадесет) лева;8 /осем/ броя автоключа, на обща стойност от 56.00 (петдесет
и шест) лева;1 /един/ брой безконтактен автоключ, на стойност 56.00 (петдесет и
шест) лева;1 /един/ брой тефтер, на стойност 3.00 (три) лева; парична сума в
размер на 1500.00 (хиляда и петстотин) лева или всички отнети вещи на обща стойност от 1648.00 (хиляда шестстотин, четиридесет и осем) лева от
владението на Г.П.Д., с ЕГН ********** ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна подсъдимия,
на инкриминираната дата и място е осъществил всички съставомерни признаци на
престъпния състав “Кражба”. Отнемането на вещта подсъдимият е осъществил чрез
активни действия – като се е възползвал от невниманието на владелеца на отнетата
вещ, която е била оставена без се вземат мерки за нейното обезопасяване.Деянието
е довършено тъй като след установяване на фактическо владение върху
инкриминираната вещ, подсъдимия е напуснал мястото от което е отнел вещите и се
е разпоредил с тях, като е взел със себе си сумата от 1500лв., а чантата и
находящите се в нея ключове и тефтер изоставил тъй като сметнал, че не са му
необходими.
Липсата на съгласие
от страна на владелеца и собственика на инкриминираната вещ се потвърждава от
последващото поведение на пострадалото лице Д. – същият след установяване на
кражбата е поискал съдействие от полицейските служители.
Деянието не
съставлява маловажен случай, нито е малозначително такова предвид стойността на
присвоената вещ, както и механизма на извършването му, както и факта на предходните
осъждания на подсъдимия, извън тези, които оказват влияние върху правната
квалификация на деянието.
Подсъдимия Б. е осъждан многократно за престъпни посегателства срещу собствеността,
като е търпял и ефективно изпълнение на наложените наказания „лишаване от
свобода”. Част от осъжданията постановени преди инкриминираната дата са: Определение №
63/29.01.2015г. по НОХД № 7724/2014г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, VII н.с., влязло в законна сила на 29.01.2015г., с
което обв. Б. е бил признат за виновен за извършено на
28.07.2014г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1
вр. чл.29, ал.1, бук.‘‘а‘‘ и ‘‘б‘‘ НК, за което му е било наложено наказание
‘‘Лишаване от свобода‘‘ в размер на 1
/една/ година и 9 /девет/ месеца при първоначален ‘‘строг‘‘ режим на
изтърпяване. Наказанието е било изтърпяно на 29.02.2016г.
Определение № 574/05.08.2016г. по НОХД № 4957/2016г. по описа на Районен
съд – гр.Пловдив, XIV н.с., влязло в законна сила на 05.08.2016г., с което
обв. Б. е бил признат за
виновен за извършено на 01.08.2016г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, бук.‘‘а‘‘ и ‘‘б‘‘ вр. чл.18, ал.1 от НК, за което
му е било наложено наказание ‘‘Лишаване от свобода‘‘ в размер на 2 /две/ години при първоначален ‘‘строг‘‘
режим на изтърпяване;
Присъда
№ 117/07.04.2017г. по НОХД № 1557/2017г. по описа на Районен съд – гр.Пловдив, VIII н.с.,
влязло в законна сила на 25.04.2017г., с което обв. Б. е бил признат за виновен за извършено на
16.07.2016г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29,
ал.1, бук.‘‘а‘‘ и ‘‘б‘‘ НК, за което му е било наложено наказание ‘‘Лишаване от
свобода‘‘ в размер на 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца при първоначален
‘‘строг‘‘ режим на изтърпяване.
С протоколно определение № 965/от
29.05.2017г. по ЧНД № 2767/2017г. по описа на ПРС, VIII
н.с., на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК са групирани наложените
наказания по НОХД № 4957/2016г. по описа на ПРС, XIV
н.с. и по НОХД № 1557/2017г., като му е било определено едно общо най – тежко
наказание – 2 /две/ години и 8 /осем/ месеца лишаване от свобода при
първоначален ‘‘строг‘‘ режим на изтърпяване. Наказанието по ЧНД №
2767/2017г. е било изтърпяно на 18.08.2019г.
Присъда № 90/20.03.2019г. по НОХД № 1230/2019г.
по описа на Районен съд – гр.Пловдив, XI
н.с., влязла в законна сила на 05.04.2019г., с което обв. Б.
е бил признат за виновен за извършено на 31.07.2018г. престъпление по чл.196,
ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, бук.‘‘а‘‘ и ‘‘б‘‘ НК, за което му е
било наложено наказание ‘‘Лишаване от свобода‘‘ в размер на 2 /две/ години при
първоначален ‘‘строг‘‘ режим на изтърпяване. Наказанието е било изтърпяно на
21.08.2020г.
Тези осъждания обосновават включването на квалифициращ
признак „опасен рецидив“ към квалификацията на деянието по настоящото
наказателно производство, като изпълват признаците на б.“А“ и на б.“Б“ на чл.29
ал.1 от НК. От изтърпяване на наказанията по посочените осъждания не са
изминали пет години.
От
СУБЕКТИВНА страна деянието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като е
съзнавал неговия общественоопасен характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е желаел настъпването им, като цялостната
фактическа дейност по отнемането на движимите вещи е подчинена на користната му
цел.Умисълът обхваща всички инкриминирани вещи, включително тези които
впоследствие Б. е изоставил, тъй като деянието вече е било довършено.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За да наложи на
подсъдимият справедливо наказание и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът съобрази следното: стойността на отнетите вещи е 1648лева.
Подсъдимия е с лоши характеристични данни, осъждан многократно извън посочените
по-горе осъждания, които оказват влияние върху правната квалификация на
настоящото деяние.Самопризнанието на вината, дадено за първи път още в
досъдебната фаза на процеса е допълнително смекчаващо обстоятелство извън,
взетото предвид от законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното
съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.Видно от материалите по
ДП Б. е признал за извършеното деяние, още при привличането му към наказателна
отговорност, поради което следва да се третира като допълнително смекчаващо
отговорността му обстоятелство.Същото тълкувание е дадено и в задължителните
указанията по т.7 на ТР №1 от 2009г.
на ВКС.Съдът констатира като смекчаващи вината обстоятелства и възстановяване
на отнетите вещи, което досежно по-голямата част, а именно сумата от 1500лв. е
по лична инициатива на подсъдимия, напредналата му възраст, както и влошеното
му здравословно състояние. Но всички тези обстоятелства ведно с дадено
самопризнание още на ДП не са изключителни по рода си, нито многобройни, което
да го мотивира да приложи чл. 55 от НК.Като се вземе предвид и факта, че Б. е извършил настоящото престъпление само
няколко дни след като е освободен от затвора, където е изтърпявал наказание
лишаване от свобода отново за извършено престъпление кражба, отново при
условията на опасен рецидив мотивираха съдебният състав да наложи наказание
малко над минимума, предвиден в чл.196, ал.1, т.1 от НК, а именно две години и
шест месеца лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, което на основание чл.58а от НК бе намалено с една трета на една
година и осем лишаване от свобода.
Тук съдът следва да
отбележи, че в случая не следва наказанието да бъде определено при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Това е така тъй като част от
отегчаващите обстоятелства /съдебното минало на Б./, които изтъква
представителя на държавното обвинение се взети предвид в самата квалификация на
деянието – рецидив по смисъла на чл.29 б.а и б.б от НК.Осъжданията извън
рецидива могат да бъдат отчетени като лоша характеристика, а като допълнително
отегчаващо обстоятелство единствено се явява краткия срок след изтърпяване на
предходното наказание до извършване на новото престъпление.Срещу тези две
отегчаващи обстоятелства стоят възстановяване на голяма част от откраднатите
вещи, самопризнание дадено още в хода на ДП, напреднала възраст и влошено
здравословно състояние.Очевидно е че има превес на смекчаващите вината
обстоятелства и именно при техния превес съдът определи наказанието.
Съдът намери, с оглед обществената опасност на
извършеното от подсъдимия престъпление и на него самият като личност, че именно
това наказание е справедливо и ще спомогне в най-пълна степен за изпълнение на
целите на наказанието предвидени в чл.36, ал.1 от НК.
Същевременно, тъй
като Б. вече е бил осъждан на наказание лишаване от свобода, което е търпял
ефективно, не са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието, а както съда
отбеляза само няколко дни е налице хипотезата на чл.57, ал.1, т.2, б.”Б” от ЗИНЗС и на подсъдимия бе определен първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието от една година и осем месеца лишаване
от свобода.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, направените по делото
разноски в размер общо на 109,80 лв. съдът постанови да бъдат възложени на
подсъдимият Б..
По отношение на веществените доказателства съдът постанови - 2 бр.дискове да останат
приложен по делото.
По изложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с оригинала: И.П.