Р Е Ш Е Н И Е
№ .............../ 03.05.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети април през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
при секретар МАРИЯНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 672
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод две въззивни жалби:
1/ жалба на С.Х.С.
срещу Решение № 5428 от 22.12.2017г. по гр.д. № 15216/2017г. по описа на ВРС, XXXIV-ти състав, допълнено с Решение № 773 от 26.02.2018г. В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал. 1 от КТ е отхвърлен предявения от въззивника срещу „Евроманган”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Църква, община
Балчик, област Добрич иск за осъждане на дружеството да му заплати разликата над 10 687.12 лева до 16 358.88 лева и за периода от
12.12.2017г. до 10.02.2018г., представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за този период, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
05.10.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата
съдържа оплаквания, съобразно които присъденото от ВРС обезщетение обхваща
периода 10.08.2017г. до 11.12.2017г. /датата, на която е даден ход на устните
състезания пред ВРС/. След този момент обаче въззивникът продължава да е без
работа, поради незаконното му уволнение. Ето защо счита, че претенцията за
обезщетяване на вреди от незаконното уволнение следва да се уважи в пълен предявен
размер, не повече от 6 месеца. Неправилен е извода на ВРС, че в размера на
обезщетението по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ не следва да се включва сумата от
110 лв. ваучери за храна, посочена във фиша за заплата за пълен отработен месец
– май 2017г. На основание чл. 17, ал. 1, т. 3 от НСОРЗ същото е допълнително
плащане с постоянен характер /заплаща се всеки месец/. Ето защо счита, че
базата за изчисление на обезщетението следва да бъде определена на
2 726.48 лв., а не както е възприел ВРС на 2 616.48 лв. Моли в тази
връзка за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с
което искът бъде уважен в цялост.
2/
жалба на „ЕВРОМАНГАН“ ЕАД, ЕИК ********* срещу Решение № 5428 от
22.12.2017г. по гр.д. № 15216/2017г. по описа на ВРС, XXXIV-ти състав, допълнено с Решение № 773 от 26.02.2018г. В ЧАСТИТЕ МУ, с които на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е признато за незаконно и отменено
уволнението на С.Х.С. с ЕГН ********** и с адрес: ***, извършено със Заповед №
1/10.08.2017г. на изпълнителния директор на дружеството, поради придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст; на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ същия е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност – “мениджър надземен комплекс и началник фабрика” в
„Евроманган” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Църква,
община Балчик, област Добрич; на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е осъдено
дружеството да заплати на С.Х.С., ЕГН ********** сумата от 10 687.12 /десет хиляди шестстотин осемдесет и седем лв. и дванадесет
ст./ лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното
уволнение за периода от 10.08.2017 год. до 11.12.2017 год., включително, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 05.10.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е
основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
решението. Изложени са доводи, че съгласно редакцията на чл. 328, ал. 1, т. 10,
пр. I от КТ работодателят има право да прекрати трудовия
договор на служителя поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, без значение дали пенсионирането е по реда на чл. 68 от КСО, или е в
специалната хипотеза на чл. 69б от КСО. Съгласно установената съдебна практика,
в редакцията на разпоредбата, действала в периода 31.01.2001г.-24.01.2012г.
/ДВ, бр. 25/2001г./ на работодателя е предоставена възможност за прекратяване
на трудовия договор при придобиване право на пенсия в намален размер, както и в
специалната хипотеза на ранно пенсиониране. Правото на работодателя при
прекратяване на ТПО поради придобиване от работника право на пенсия за ОСВ да
прецени дали правото е придобито по общия или по специалния състав, не подлежи
на съдебен контрол. На такъв подлежи единствено факта на спазване на
изискванията на приложената обща, съответно специална норма, с оглед възрастта
и осигурителния стаж. В случая работодателят е приложил нормата на чл. 69б от КСО, предпоставките на която са установени по безспорен начин – 15 години
трудов стаж, навършени 58 години и сбор на ОСВ от 100. Неправилен в този смисъл
е извода на ВРС, че работодателят не може да прекрати трудовия договор на ищеца
поради придобито право на пенсия по реда на чл. 69б от КСО. Незаконосъобразно
ВРС е включил при изчисляване на обезщетението по чл. 228, ал. 1 от КТ бонус за
добро изпълнение на задълженията от 15% - не е задължително и постоянно плащане
и се дава по преценка на работодателя. Наред с това обезщетението в случая се
дължи за периода от прекратяване на ПО до датата на разпореждането за
пенсиониране на НОИ, т.е от 10.08.2017г. – 14.09.2017г. След този момент
обезщетението е недължимо на ищеца, доколкото същия е пенсионер. Ищецът лично е
подал молба за пенсиониране до компетентния орган, вследствие на което е
издадено разпореждане за пенсиониране. На това основание е поискал от
работодателя изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 6
брутни заплати, изплатено му по банков път на 22.12.2017г. След като ищецът сам
е упражнил правото на ранно пенсиониране, то иска за възстановяване на
заеманата длъжност се явява неоснователен – на заеманата длъжност би се възстановил
пенсионер. Присъдените в полза на ищеца разноски за платено възнаграждение на
адвокат са недоказани по основание. Моли поради изложеното да се отмени
обжалваното решение, а предявените искове - отхвърлени.
В отговор на
жалбата С.С. оспорва доводите в нея. Поддържа, че уредената в § 4 от ПЗР на КСО
възможност е в интерес и преценка на осигурените лица. Като лично субективно
право, то не може да се упражни от насрещната страна по правоотношението. Моли
за постановяване на решение, с което решението бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени
от С.Х.С. срещу „Евроманган“ ЕАД, с. Църква, представлявана от Изпълнителния
директор Д.Е.Е.У.съединени в условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване на конститутивен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
за признаване на уволнението му, извършено със Заповед № 1/10.08.2017г. на изпълнителния
директор на дружеството, за незаконно и отмяна на заповедта; с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяването му на заеманата преди
уволнението длъжност „мениджър надземен комплекс и началник фабрика“; както и
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ
за осъждане на ответника да заплати сумата от 16 358.88 лева, след изменение
допуснато в с.з., представляваща обезщетение за времето, през което е останал
без работа за периода от 10.08.2017г. до 10.02.2018г., през който е останал без
работа поради уволнението, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Фактическите твърдения, на които се основават исковете
са следните: страните са били обвързани от трудово правоотношение по силата на
което от 01.02.2012г. ищецът заемал длъжността „мениджър надземен комплекс“. На
10.08.2017г. му е връчена Заповед № 1 на ИД на „Евроманган“ ЕАД от същата дата
за прекратяване на ТПО на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към този момент
ищецът имал навършени 59 години, 3 месеца и 5 дни. Трудовият му стаж възлизал
на 34 години 1 месец и 2 дни, от който I категория труд – 1 година; II категория труд – 11
години 2 месеца и 14 дни. Не са били налице основания за пенсиониране по чл.
69б, ал. 2 от КСО, доколкото въпреки навършените 59 години, ищецът не е имал 15
години трудов стаж от I
и II
категория труд. По тези съображения счита, че към 10.08.2017г. не е изпълнено
условието на чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради което работодателят
незаконосъобразно е прекратил ТПО. Поради незаконното уволнение е останал без
доходи, като дължимото му обезщетение следва да се изчисли на база последно
получено БТВ в размер на 2 615 лв. Моли с оглед изложеното за отмяна на
заповедта; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и
за осъждане на работодателя да заплати обезщетение, ведно със законна лихва.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е депозиран отговор
на исковата молба, в който ответникът оспорва исковете. Поддържа, че С.С. е
освободен от заеманата длъжност на основание придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Неоснователно е твърдението в исковата молба за
недостиг на категориен трудов стаж към момента на прекратяване на ПО, доколкото
положеният от ищеца труд в периода от 1983-1986г. в Стопански металургичен
комбинат – Бургас „Дебелт“ съгласно Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране е първа категория труд. Към датата на подаване на заявлението за
отпускане на лична пенсия за ОСВ, правото за това по реда на чл. 69б, ал. 1 и
ал. 2 от КСО след 31.12.2016г. изисква 58 години възраст за мъже и 15 години
стаж втора категория и 100 точки. Към 14.09.2017г. по отношение на ищеца са
налице всички предпоставки за отпускане на лична пенсия за ОСВ, като общият
осигурителен стаж след трансформирането на първа и втора категория труд към
трета, събран с труда трета категория, отговаря на изискването за отпускане на
пенсия за ОСВ. Към този момент са били налице изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР
на КСО. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което исковете бъдат
отхвърлени като неоснователни.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно, а и от представеното по делото Допълнително споразумение №
94 от 01.01.2010г. към трудов договор № 58/20.04.1999г., се установява факта
на валидно възникналото между тях трудово правоотношение, по силата на което С.С.
приел да изпълнява длъжността „мениджър надземен комплекс“ за неопределено
време, при пълно работно време и основно месечно възнаграждение в размер на 1 800
лв.; за признат професионален опит 15.6 % от ОТВ; 15% допълнителен бонус за
добро изпълнение на задълженията, начисляван върху основната заплата, както и
ваучери за храна в размер на 50 лв. по Наредба № 11/21.12.2015г.
Със Заповед №
1/10.08.2017г. на изпълнителния директор на „Евроманган” ЕАД, на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 от КТ трудовото правоотношение на ищеца С.Х.С. е прекратено, поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно
Удостоверение, Обр. УП-3 изх. № 2/31.08.2017г., издадено от „Евроманган“ ЕАД,
с. Църква осигурителния стаж начислен на С.С. по реда на чл. 38 и чл. 39 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за периода 01.02.2002г.-10.08.2017г.
възлиза на 15 години 6 месеца и 9 дни, а положения от същия извънреден труд
след 31.12.2004г. е в размер на 3072 часа.
С разпореждане № **********/16.12.2017г.
на Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ, гр. Варна, на С.Х.С. е отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.09.2017г. пожизнено по чл.
69б, ал. 2 от КСО, по заявление на лицето от посочената дата и навършени 59г. и
4м., и осигурителен стаж, както следва: от първа категория и по чл. 104, ал. 2 от КСО – 1г.; от втора категория – 14г.2м.14дни; от трета категория – 22г.5м.7дни,
който стаж превърнат към трета категория възлиза общо на 41г.10м.10дни в размер
от 14.09.2017г. – 180 лв., а считано от 01.10.2017г. – 200 лв. месечно.
От приетите по делото
фишове за работни заплати на ищеца за периода от м. януари 2017г. до м. август
2017г., се установява, че ежемесечно на С. са начислявани основна заплата, клас
за прослужено време, бонус от 15% и ваучери за храна и извънреден труд. Според
фишовете за заплати, последния пълен отработен месец предхождащ месеца на уволнението
е м. май 2017г., за който на ищеца са начислени основна заплата от 1800 лева,
клас за прослужено време от 475.20 лева, бонус от 341.28 лева, извънреден труд
от 515.12 лева и ваучери за храна 110 лева, като БТВ възлиза в размер на
3 241.60 лв.
От
направената в с.з. при въззивното разглеждане на делото справка със
съдържанието на трудовата книжка на работника се установи липса на отбелязано
нововъзникнало трудово правоотношение, по което въззивникът е страна, след
отразеното прекратяване на правоотношението между страните.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. I
от КТ в приложимата редакция от ДВ, бр. 54 от 2015г., в сила от 17.07.2015г., работодателят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до
работника или служителя
при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ищецът
в случая отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение
с едностранно изявление, основан на доводи за липса на материалноправните
предпоставки за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
чл. 69б, ал. 2 от КСО доколкото въпреки навършените 59 години, същият не е имал
15 години трудов стаж от I и II категория труд към датата на уволнението
- 10.08.2017г.
Съгласно
чл. 69б, ал. 2 от КСО в приложимата редакция от ДВ, бр. 98 от 2016г., в
сила от 1.01.2017г., лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се
пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4в и са:
навършили възраст до 31 декември 2015г. 57 години и 8 месеца за мъжете и имат
сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете; от 31 декември 2015г. тази възраст
се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете до достигане на 60-годишна възраст.
Установено е
по делото, че към 10.08.2017г. С.С., роден на ***г. е навършил 59 години, както
и че към този момент същият е разполагал с осигурителен стаж за положен труд
при условията на първа и втора категория в размер на 15 години, 2 месеца и 14
дни. С оглед на това съдът приема, че към релевантния момент, работникът е
придобил право на пенсия за ОСВ в хипотезата на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Няма
спор по делото, че към момента на уволнението по отношение на лицето не са били
налице предпоставките за придобиване право на пенсия за ОСВ в общата хипотеза
на чл. 68 от КСО.
По относимия в
случая материалноправен въпрос има ли право работодателят да прекрати на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ трудовия договор с работник или служител,
в случай че последният е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не е придобил право на пенсия по чл. 68 от КСО е налице задължителна
съдебна практика, обективирана в Решение № 123 от 30.05.2017г. по гр.д. №
3817/2016г. на ВКС, IV ГО, Решение № 311 от 14.12.2011г. по гр.д. № 88/2011г.
на ВКС, III ГО, Определение № 254 от 30.03.2017г. по гр.д. № 4086/2016г. на ВКС,
III ГО, която съдебният състав споделя изцяло. Съгласно даденото разрешение, с разпоредбата на § 4 от ПЗР на
КСО е създадена преходна възможност в интерес на осигурените лица по своя
преценка да се възползват от нея с оглед по-тежки възрастови изисквания за
пенсиониране при действащия общ режим, както и че това е лично субективно право
на работниците или служителите, което не може да се упражни от другата страна в
правоотношението - работодателя, който не може да прекрати едностранно
трудовото правоотношение с работник или служител поради придобиване право на
пенсия в хипотезата на § 4 от ПЗР на КСО. Прието е, че работодателят няма право
да прекрати едностранно трудовия договор на работника на основание чл. 328, ал.
1, т. 10 от КТ в случай, че последния е придобил право на т.н. "ранно
пенсиониране" като лице, работещо при условията на първа/втора категория
труд по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Такова право при действащата правна
уредба работодателят има само при придобито право на обща пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Възможността за ранно
пенсиониране е субективно право на работника или служителя, което не може да се
упражни от другата страна на трудовото правоотношение или да служи като
основание за прекратяване на правоотношението. Доколкото в случая е безспорно,
че към датата на процесното уволнение, ищецът не е придобил право на обща
пенсия за осигурителен стаж и възраст, а само право на т.нар. ранна пенсия по
чл. 69б, ал. 2 от КСО, а трудовото му правоотношение е прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. I от КТ,
уволнението е незаконно. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението
следва предявеният иск за отмяна на същото като основателен, да се уважи.
С оглед
основателността на главния иск и безсрочния трудов договор между страните,
следва да се уважи и иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на
предишната работа. Ирелевантен в тази връзка е факта на последващо упражненото
от уволнения работник право на ранно пенсиониране и че същия понастоящем е
пенсионер, поради което релевираното в този смисъл оплакване в жалбата на
работодателя е неоснователно.
За да бъде
уважен искът за обезщетение на следващо място, следва да са налице предпоставките:
признаване уволнението за незаконно, наличие на вреда, която се съизмерява с
пропуснато трудово възнаграждение или с разлика във възнагражденията за
предвидения от закона максимален срок от 6 месеца. В случая от представените
копия и от направените справки в с.з. на трудова книжка се установява, че в
шестмесечния срок след уволнението работникът не е работил по друго трудово
правоотношение. Размерът на обезщетението следва да се определи въз основа на
брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението, съгласно чл. 228 от КТ – а именно БТВ за м. май 2017г., възлизащо
на 3 241.60 лв. При формиране базата за изчисляване на обезщетението от
този размер следва да се приспадне допълнителният бонус за добро изпълнение на
задълженията от 15% /341.28 лв./, доколкото не е установено, че това
допълнително възнаграждение е с постоянен характер /чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 3
от НСОРЗ/ и 18 часа извънреден труд 175% /515.12 лв./. Извършените плащания за извънреден
труд нямат постоянен характер, а зависят само от конкретно отработеното за съответния
месец време. За заплащаната месечна премия, дори и да се начислява на ищеца
постоянно, следва да се приеме, че също, предвид своето естество и зависимост
от начина на изпълнение на задълженията, не може да се отнесе към възнагражденията
с постоянен характер. Ваучерите за храна по
Наредба № 11/21.12.2005г., начислени като добавки за специфични условия на труд
имат характер на постоянни плащания и следва да се включат при определяне на
дохода, от който се изчислява паричното обезщетение. Или с оглед горното, базата
за изчисление на обезщетението се равнява на сумата от 2 385.20 лв.
За периода от
10.08.2017г. до 13.09.2017г. дължимото обезщетение с оглед БТВ за м. май 2017г.
възлиза на сумата от 2 663.44 лв. /1 659.20
/10.08.-31.08.2017г. – 16 р.д. х 103.70 лв./ + 1 004.24 /01.09.-13.09.2017г. – 8 р.д. х 125.53 лв./ = 2 663.44 лв.
При определяне
на обезщетението за периода след 14.09.2017г. до 10.02.2018г., от размера на
БТВ /2 385.20 лв./ следва да се приспадне получената от лицето пенсия, която
считано от 14.09.2017г. е в размер на 180 лв., а считано от 01.10.2017г. – в
размер на 200 лв. Понесените от работника вреди под формата на оставане без
доходи за този период се съизмеряват с разликата между трудовото
възнаграждение, което лицето би получило в случай, че ТПО не бе прекратено и
получените от него доходи от пенсия. Така, за периода 14.09.-30.09.2017г. дължимото
обезщетение е в размер на 1 278.83
лв. /БТВ 1 380.83 лв. /11 р.д. х 125.53/ - 102 пенсия /180 : 30 дни = 6 х 17 дни = 102/.
За месеците
октомври, ноември и декември 2017г. и януари 2018г. от БТВ 2 385.20 лв.
следва да се приспадне сумата от 200 лв. /пенсия/ за всеки месец, като
дължимото обезщетение възлиза на сумата от 8 740.80
лв.
За периода
01.02.-10.02.2018г. обезщетението е в размер на 763.42 лв. /БТВ 834.82 /7 р.д. х 119.26/ – 71.40 /10 дни х 7.14/ = 763.42 лв./.
Следователно
дължимото обезщетение за 6 месечния период възлиза на 13 446.49 лв. /2
663.44 + 1 278.83
+ 8 740.80 + 763.42/. До този размер искът е основателен и следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 16 358.88 лева. Сумата на
обезщетението се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 05.10.2017г. до окончателното плащане на главницата.
Решението
на ВРС е правилно и законосъобразно и не страда от визираните в жалбите пороци.
Същото следва да се потвърди по първите два иска и се ревизира по отношение
размера на обезщетението.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК всяка от страните има право на поискани разноски съразмерно с уважената,
съответно отхвърлена част на исковете. От представени списъци на разноските и
доказателствата по делото се установява, че действително реализираните от ищеца
разноски пред двете инстанции са в размер съответно на 1 000 лв. /по
333.34 лв. по всеки от исковете/ и 500 лв. Съразмерно с уважената част на исковете
страната има право на 940.68 лв. за първата инстанция и на 410.98 лв. за
въззивната инстанция. Същите следва да се възложат в тежест на ответника.
Реализираните от ответника разноски
пред всяка от инстанциите е по 1 400 лв. /по 466.67 лв. по всеки от
исковете/ - платено възнаграждение за един адвокат. Съразмерно с отхвърлената
част на исковете, страната има право на по 83.08 лв. за всяка от инстанциите. В
този размер отговорността за разноските следва да се възложи в тежест на ищеца
въззиваем.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 5428 от
22.12.2017г. по гр.д. № 15216/2017г. по описа на ВРС, XXXIV-ти състав, допълнено с Решение № 773
от 26.02.2018г. в частите, с които:
на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е
признато за незаконно и отменено уволнението на С.Х.С. с ЕГН ********** и с адрес:
***, извършено със Заповед № 1/10.08.2017г. на изпълнителния директор на
дружеството, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст;
на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ
С.Х.С. с ЕГН ********** е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност –
“мениджър надземен комплекс и началник фабрика” в „Евроманган” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Църква, община Балчик, област
Добрич;
на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ „Евроманган” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с. Църква, община Балчик, област Добрич е осъдено да заплати на С.Х.С. с ЕГН **********
сумата от 10 687.12 /десет хиляди
шестстотин осемдесет и седем лв. и дванадесет ст./ лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода
от 10.08.2017г. до 11.12.2017г., включително, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
05.10.2017г. до окончателното плащане на задължението, както и в частта,
с която е отхвърлен същия иск за разликата над 13 446.49 лв. до пълния предявен размер
от 16 358.88 лева и за периода от 12.12.2017г. до 10.02.2018г.
ОТМЕНЯ
Решение № 5428 от
22.12.2017г. по гр.д. № 15216/2017г. по описа на ВРС, XXXIV-ти състав, допълнено с Решение № 773
от 26.02.2018г. В ЧАСТТА, с която на
основание на основание чл. 344, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение
за разликата над 10 687.12 лева до 13 446.49 лв. и за периода
от 12.12.2017г. до 10.02.2018г., представляваща обезщетение за оставане без
работа вследствие на незаконното уволнение за този период, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
05.10.2017г. до окончателното плащане на задължението, както в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК са присъдени разноски И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
„Евроманган” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Църква, община Балчик, област
Добрич ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.С. с ЕГН **********
сумата от още 2 759.37 /две хиляди седемстотин
петдесет и девет лв. и тридесет и седем ст./ лева, представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, и за
периода от 12.12.2017г. до 10.02.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
05.10.2017г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Евроманган” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Църква, община Балчик, област
Добрич ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.С. с ЕГН **********
сумата от 940.68 /деветстотин и
четиридесет лв. и шестдесет и осем ст./ лева, представляваща реализирани
съдебно деловодни разноски пред първата инстанция съразмерно с уважената част
на исковете, както и сумата от 410.98
/четиристотин и десет лв. и деветдесет и осем ст./ лева – разноски пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК С.Х.С.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Евроманган” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Църква,
община Балчик, област Добрич сумата от 83.08
/осемдесет и три лв. и осем ст./ лева, представляваща реализирани съдебно
деловодни разноски пред първата инстанция, съразмерно с отхвърлената част на
исковете, както и сумата от 83.08 /осемдесет и три лв. и осем ст./ лева –
разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от 08.05.2018г.,
на основание чл. 315, ал. 2 вр. чл. 280, ал. 2, т. 3 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.