№ 97
гр. В., 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на трети юни през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АМП
при участието на секретаря ИСК
като разгледа докладваното от АМП Гражданско дело № 20251300100010 по
описа за 2025 година
Делото е образувано по искова молба от К. А. С. с ЕГН: **********, от гр.В.,
ул.“*** съдебен адрес: гр.В., ***, чрез адв.-пълномощник В. М. против ЗК „БИ”АД, ЕИК ***
гр. С*** по предявени искове с правно основание по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 86
ЗЗД.
Претендират се обезщетения за причинени неимуществени вреди в размер на сумата
от 25 500 лв., частичен иск от сумата 80 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди в
размер на 227.00 лв., търпени вследствие на ПТП от 02.09.2024г., настъпило в гр.В., ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 17.09.2024г.-датата на която застрахователя е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.32 от
ЗАдв.
Поддържа се в исковата молба, че в резултат на ПТП са причинени телесни
увреждания на ищцата К. А. С., на 76 години.
Твърди се, че на 02.09.2024 г. около 09:55 часа в гр.В. на ул.** срещу магазин „Е.“, л.а.
„Т.“ с рег.№ВН ***, управляван от водача В. Л. Р., нарушил правилата за движение по
пътищата, като при маневра на автомобила на заден ход, блъснал ищцата и й причинил
телесни увреждания. Твърди се че причина за ПТП е неправомерно поведение на водача Р. и
наличие на пряка причинна връзка между деянието на сочения водач и получените от
ищцата увреждания.
По случая било образувано ДП №ЗМ-198/2024г. по описа на ОДМВР-В., пр.пр.
№3006/2024г. по описа на РП-В., което не е приключило с окончателен акт.
Излага се, че за увреждащия л.а. „Т.“ с рег.№ВН ***, управляван от водача В. Л. Р.,
имало сключена застраховка “Гражданска отговорност” със ЗД“БИ“, валидна до 05.09.2024 г.
По силата на този договор, застрахователят покривал отговорността на застрахованите лица
за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
Посочва се, че ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 от КЗ и е предявила
претенцията за изплащане на обезщетение пред ЗД “БИ”АД, като представила всички
1
документи, с които разполагала. Застрахователят не се произнесъл по претенцията на
ищцата в законоустановеният срок.
Твърди се, че при процесното ПТП пострадалата К. А. С. получила следните телесни
увреждания: 1/ Fractura himeri proximallis sinistra; 2/ Посттравматично тревожно
разстройство и депресия; 3/ Множество насинявания и наранявания по лявата ръка и тялото.
Излага се още, че след инцидента на 02.09.2024г. ищцата била транспортирана за
преглед в ЦСМП-гр.В. Спешния център при МБАЛ-В.. След прегледи на ищцата е поставена
диагноза: Fractura himeri proximalHs sinistra. Направена била гипсова имобилизация на
увредената става, след което била освободена от лечебното заведение за домашно лечение.
Посочва се, че на 12.09.2024г. пострадалата била прегледана от съдебен лекар при
МБАЛ”Св.Петка“АД- гр.В., който й издал съдебно-медицинско удостоверение №66/2024г., в
което описал видимите увреждания, които ищцата получила вследствие на претърпяното
ПТП: кръвонасядаие на лява подключна област, лява гърда, странична част на лява
мишница: ожулване на ляв лакет; рентгенови данни за счупване на шийката на лява
мишница и ставната вдлъбнатина на лява плешка.
По повод на оплаквания от главоболие, стягане в гърдите, сърцебиене, виене на свят,
на 10.09.2024г., ищцата посетила личния си лекар, който й е поставил диагнозата:
Хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, назначил е медикаментозно лечение и е дал
препоръки за спазване на диетично хранене, двигателен режим, редукция на тегло, избягване
на цигари, алкохол и редовни контролни прегледи.
На 20.09.2024г. ищцата С. посетила специалист-ортопед, при което е било установено
следното обективно състояние: хематом в областта на лява гръдна половина и рамо,
спонтанна и палпаторна болка в лява раменна става; наличие на костни крепитации и
патологична подвижност в засегнатата зона. На ищцата са дадени препоръки за активна
рехаби.ация и оперативно лечение при незадово.елен резултат, както и използването на
обезболяване и антиагрегатна профилактика с Аспирин Протект.
Излага се, че във връзка с дадените й препоръки за физиотерапия, на 16.10.2024г.
пострадалата посетила специалист по физиотерапия, който е установил следното обективно
състояние: лява раменна става с остатъчен лек хематом; спонтанна и палпаторна
болезненост, усилваща се при активни движения във всички равнини като същите са
ограничени, хипотр. на мускулатурата на раменен пояс и мишница; затруднение в ДЕЖ.
Назначени са й физиотерапевтични процедури, които ищцата изпълнила в планов порядък.
По повод на персистиращи оплаквания от изразен болков синдром, оток, смутена
двигателна функция на крайника, на 06.11.2024г. ищцата постъпила за лечение в
отделението по физикална и рехаби.ационна медицина при МБАЛ“Св.Петка“АД-В., където
са й били направени образни изследвания, назначени й били диагностични и терапевтични
процедури, които е изпълнила в планов порядък, както и медикаментозно лечение за
подобряване на състоянието й. След 7-дневен престой в лечебното заведение ищцата била
изписана с дадени й препоръки за спазване на ХДР, медикаментозна терапия, ежедневна
кинезитерапия, курс балнеотерапия, контрол на рисковите фактори.
На 16.12.2024г. пострадалата отново посетила специалист-ортопед по повод на
персистиращи оплаквания от болка и ограничени движения, като при проведения преглед
било установено следното обективно състояние: болка, оток и ограничени движения,
нарушена способност за самообслужване, дадено било мнение за продължаване на
рехаби.ацията. С оглед на дадените й препоръки, на 16.12.2024г. ищцата е посетила
специалист-физиотерапевт, който е й назначил физиотерапевтични процедури, които
пострадалата е направила в планов порядък.
По повод на налични оплаквания от безсъние, безпокойствие, изразен психичен
симптом за тревожност и стрес, стереотипни движения с пръстите на ръцете, говорни
2
нарушения, изразяване и показване на болка, ищцата потърсила психологична помощ, при
което посетила клиничен психолог, направени й били две консултации и проведена методика
за изследване на емоциалнална напрегнатост. Диагнозата на психолога е била за наличие на
посттравматично тревожно разстройство и посттравматична депресия от претърпяното
ПТП. Дадени са й насоки за провеждането на психотерапевтична помощ. Препоръчана е
психологична частна програма, лечение с психотерапия и с фармакомедикаменти.
Посочва се, че съгласно ЕР на ТЕЛК №0678/2007г. на МБАЛ „Св.Петка“ АД, гр.В.
ищцата е с 80 % трайно намалена нетрудоспособност, като инвалид.
Твърди се, че в резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП ищцата
търпи болки и много страдания. Възстановяването й от уврежданията пролучени от
процесното ПТП продължавало и към момент, не се чувствала добре физически и
емоционално. Вследствие на инцидента ищцата получила Счупване на горния край на
раменната кост / хумерус/, което е средна телесна повреда по смисъла на НК, както и други
увреждания като: кръвонасядане на лява подключна област, лява гърда, странична част на
лява мишница; ожулване на ляв лакет, които са й причинили болки и страдания. Полученото
Счупване на горния край на раменната кост е довело до трайно затруднение на движението
на горен крайник за дълъг период от време. Вследствие на травмата пострадалата за дълго
време не е могла да се обслужва самостоятелно в ежедневните си дейности от бита, нито е
могла да изпълнява домакинските си задължения в семейството, с които се е справяла сама
преди инцидента, за дълъг период от време е имала нужда от чужда помощ в битовото си
обслужване и продължава да търпи неудобства заради това, дълго време е трябвало да
спазва щадящ режим и да не натоварва ръката си, имала е оплаквания от болки, болезнени и
ограничени движения в ръката, което е наложило да извърши няколко последователни курса
на рехаби.ация и физиотерапия. Получените кръвонасядане на лява подключна област, лява
гърда, странична част на лява мишница; ожулване на ляв лакет са причинили болки и
страдания на ищцата, същата е изпитвала болки и дискомфорт продължително време, като
се е наложило да ползва обезболяващи мазила и методи за възстановяването си.
Излага се, че преди процесното ПТП ищцата е била активна жена, сама се е
справяла с всичките си задължения в семейството, грижила се е за дома си, помагала в
домакинството на близките си, но след инцидента за дълго време е била лишена от
обичайния си начин на живот. Твърди се, че и понастоящем ищцата не била възстановена и
не можела да използва пълноценно ръката си в ежедневието си, не можела да извършва
обичайните си дейности и имала нужда от чужда помощ, не може да извършва определени
дейности и има затруднения в обслужването си, включително не може да извършва
домакинска и тежка физическа дейност с ръката си.
Излага се, че ищцата изживяла психически стрес при инцидента, вследствие на което
първоначално била получила оплаквания от главоболие, стягане в гърдите, сърцебиене,
виене на свят, което наложило посещение при личния лекар, който й поставил диагнозата:
Хипертонично сърце, сърдечна недостатъчност, назначил е медикаментозно лечение и е дал
препоръки за спазва ХДР.
Твърди се, че получила Посттравматично стресово разстройство. Посетила психолог
и провела предписаното й медикаментозно лечение. Дълъг период имала стрес, сънища и
кошмари, свързани с процесното ПТП, тревожност и депресия, а преживяното от нея щяло
да остане за цял живот в съзнанието й.
Твърди се, че в резултат на процесното ПТП ищцата претърпяла и имуществени
вреди в общ размер на сумата от 227.00 лв., които също следвало да й бъдат възстановени.
Посочените разходи били направени за посещение при психолог и определяне на
психологичен статус, за закупуване на медицинско изделие и издаване на медицински
документ.
Излага се, че претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди следва да
бъдат компенсирани по справедливост. Вредите на ищцата били в резултат на виновното
3
поведение на водача на увреждащия лек автомобил „Т.“ В. Л. Р., а за причинените от него
вреди отговаря ответникът по делото ЗК „БИ”АД. Съгласно чл. 432 от КЗ увреденият има
право на пряк иск срещу застрахователната компания отговорна по задължителната
застраховка “Гражданска отговорност”, поради което за пострадалата е налице правен
интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените
й неимуществени и имуществени вреди.
Претендира се присъждането на законната лихва върху всяка една от сумите, считано
от 17.09.2024г.- датата на която уведомила застрахователя за настъпването на
застрахователното събитие съгласно чл.429, ал.З от КЗ до окончателното изплащане на
сумите.
Иска се от Съда да осъди ответника ЗК „БИ”АД да заплати на ищцата К. А. С. сумата
от 25 500 лв., частичен иск от сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сумата от 227.00 лв., представляваща имуществени вреди,
причинени при ПТП настъпило на 02.09.2024г. в гр.В., ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 17.09.2024г. до окончателното плащане. Претендира се присъждане на
разноски и адвокатско възнаграждение за производството на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА. Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК ответникът ЗК „БИ”АД е подал отговор
на ИМ, с който по същество оспорва предявените искове за неимуществени и имуществени
вреди по основание и размер.
Оспорва: наличието на противоправно и виновно поведение на водача на лекия
автомобил; посочения механизъм на ПТП, твърдените от ищцата вреди.
Твърди, че събитието е случайно (чл. 15 НК) за водача на „Т.” с peг. № ВН *** - В. Р.,
като за него не е била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите.
Оспорва се иска по размер като прекомерен.
Според ответника представената медицинска документация удостоверява, че
вследствие на процесното ПТП ищцата К. С. е получила следните травматични увреждания:
Повърхностни белези от травма: Кръвонасядане в лявата подключична област и лява гърда;
Кръвонасядане на страничната област на лявата мишница; овално ожулване с коричка в
областта на левия лакът; Причинено е временно разстройство на здравето неопасно за
живота (лека телесна повреда - чл. 130, ал. 1 от НК). Счупване на лявата раменна кост
(хумерус) в горния й край; Неоперативно лечение - мека имобилизация (ортеза) за 30 дни.
Излага, че в представено по делото разчитане на рентгеново изследване на лявата
раменна става (02.09.24 г. - МБАЛ „Света Петка“ В.) е записано: Fractura humeri proximalis
sinistra (Счупване на лявата раменна кост в горния й край). В описана консултация от
ортопед - травматолог в представено Съдебномедицинско свидетелство (без дата, име) е
записано, че е налице „Фрактура коли хумери синистра; Фрактура скапуле кавитас
гленоидалис синистра /С мнение за оперативно лечение/“. Такава консултация не е
представена по делото, а в консултациите, които са представени по делото няма описано
наличие на счупване на ставната ямка на лопатката в ляво (кавитас гленоидалис).
Лечението с обездвижване с ортеза е подходящо за счупване в горния край на
раменната кост и счупване на кавитас гленоидалис. Изказано е мнение за оперативно
лечение, което не е осъществено, предвид на липсата на такава документация по делото.
Травмата е причинила трайно ограничение на движенията на левия горен крайник за
период над 30 дни (средна телесна повреда - чл.129 от НК), с обичаен оздравителен период
около 5-6 месеца.
С оглед на представената медицинска документация ответната застрахователна
компания счита, че адекватна сума за обезщетение за получени неимуществени вреди е
около 20 000 лева, ако искът се докаже по основание и без да се отчита евентуално
съпричиняване на вредата.
4
Излага, че по въпроса, свързан с тълкуването и прилагането на чл. 52 ЗЗД и по-
конкретно относно критериите, които имат значение за определяне на справедливо
обезщетение за неимуществени вреди при деликт, съдът следва да обсъди и анализира
всички релевантни в тази връзка обстоятелства и въз основа на съвкупната им оценка да
определи паричния еквивалент на вредите. Във тази връзка посочва наличието на
задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, според които понятието „справедливост” в
нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано с преценка на редица обективно
съществуващи, конкретни обстоятелства. Лимитите на застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите следва да се имат
предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило
увреждането, без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението.
С отговора е направено и евентуално възражение за съпричиняване на вредата от
страна на ищцата. Тя участва в ПТП като пешеходка, която не е спазила правилата за
движение по пътищата, а дори и да ги е спазила, то тя е можел да избегне удара, но не е
направила необходимото, за което е имал обективна възможност. С поведението си се е
поставила в превишен спрямо нормалния риск, като е допуснала да настъпи удар, който
обективно е можела да избегне при проявена нормална и дължими грижа към собствения
живот и здраве.
Със своето поведение пострадалата е нарушила разпоредбата на чл. 113, т. 1 и т. 2
ЗДвП, съгласно която, когато пресичат платното за движение, пешеходците са длъжни, ако
наблизо има пешеходна пътека, да я използват, и преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и
с тяхната скорост на движение. С това поведение се поставя в превишен спрямо нормалния
риск и съпричинява вредата си.
Ищцата като пешеходка не е пресичала на обозначена пешеходна пътека. Тези
действия са в разрез с установените законови правила и значително увеличават риска за
самата пешеходка. Тяхното неизпълнение обосновава високата степен на собствен принос за
настъпването на вредата, тъй като създава реална и непосредствена опасност за нейната
безопасност.
Ищцата е нарушила чл. 113 ЗДП, като не се е съобразила с посоката и скоростта на
приближаващото я МПС. При проявена дължима грижа, тя е можела да избегне удара, ако
продължи с пресичането едва, когато се е убедила, че лекия автомобил е бил спрял и е
подсигурил предимство. Пешеходците също имат задължения към собствения живот и
здраве и не следва да предприемат пресичане, освен ако не са се убедили, че е напълно
безопасно.
Характерно при съпричиняването, е че то за разлика от деликта може и да не е
противоправно поведение само по себе си, но в повечето случаи е и противоправно. Следва
да се имат предвид следната практика на ВС: ППВС № 17/63 година - Обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая е от значение наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не на вина.
Съгласно чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), обезщетението
за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. В случая приносът на ищцата за настъпване на вредата бил налице, тъй
като нейното поведение е било свързано с вземане на решения, които обективно са
увеличили риска от тежки последици и настъпване на ПТП. Пряката причинна връзка между
поведението на пострадалата и настъпилата вреда не се изразява непременно във вина, а в
обективния факт, че действията или бездействията на ищцата са повлияли върху изхода и
настъпване на инцидента.
Ответникът счита, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението следва да бъде
намалено съобразно степента на приноса на пострадалата за настъпването на вредата, тъй
като нейното поведение пряко е способствало за увеличаване на риска и настъпване на
инцидента. Ищцата се е движела неправомерно по пътното платно на необозначено за целта
място, без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващото моторно превозно
5
средство и с наличието на движение по пътя. Счита, че степента на принос на пострадалата
към настъпването на вредите е поне 50%.
Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя като
несъобразена с чл. 380 КЗ и чл. 497 КЗ. След предявяване на претенцията от увреденото
лице, застрахователят е изискал допълнително документи за установяване основателността
й. Такива не са били представени от ищцата. Твърди, че дружество не е в забава и попада в
законовото изключение, според което застрахователят не дължи лихва, поради неизпълнение
от страна на увреденото лице, съгласно чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ.
Прави евентуално възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, становището
на ответната по делото страна и съобразявайки всички данни по делото в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
От представените доказателства по делото - Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица от 02.09.2024г. се установява, че: на 02.09.2024г. около 09:55 часа в гр.В. на
ул.** срещу магазин „Е.“, е настъпило ПТП с участието от на ППС л.а. „Т.“ с рег.№ВН ***,
управляван от водача В. Л. Р. и пешеходеца - ищцата К. А. С.. При пътния инцидент е
пострадала ищцата, която била откарана в МБАЛ“Св.Петка“-В.. За случая е образувано ДП-
198/02.09.2024г. на ОД на МВР-В..
По делото не е спорно, а и видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
от 02.09.2024г., издаден от служител на ОД на МВР, за процесното ППС л.а. „Т.“ с рег.№ВН
***, собственост и управляван от водача В. Л. Р. има валидна застраховка “Гражданска
отговорност” с ответника ЗК БИ”АД з.п.№BG/02/l23002704333, валидна до 05.09.2024 г., и
към датата на ПТП-02.09.2024г. По силата на този договор, застрахователят покрива
отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени
вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС.
Ищцата е спазила разпоредбата на чл.380 от КЗ, като на 17.09.2024 г. е депозирала
писмена претенция пред ответното застрахователно дружество, за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП неимуществени и
имуществени вреди, установено с приложените към ИМ молба и известие за доставяне на
„Български пощи“ЕАД.
Механизмът на ПТП и техническите причини за неговото настъпване се установяват
от заключението на приетата по делото съдебна автотехническа експертиза /САТЕ/, която
съдът кредитира, като компетентно изготвена и обоснована. Съгласно заключението,
пътният инцидент е настъпил на 02.09.2024г. около 09:35 часа в гр.В., на ул.** пред вх. „А“,
бл. 13, който е срещу заведение за бързо хранене „Е.“ с участието на лек автомобил „Т.“ с
peг. № ВН ***, собственост и управляван от В. Л. Р. и пешеходката К. А. С..
Произшествието е настъпило в населено място, където допустимата скорост на движение е
до 50 км/ч. В участъка на произшествието пътят е с двупосочен режим на движение, с две
пътни ленти - по една за всяка посока. Лекият автомобил е бил паркиран вдясно на ул. „ХБ“
(на уширението) с предна челна част, насочена по посока на огледа (към кръстовището с ул.
„ХА“). За да излезе от реда на паркираните автомобили пред и зад него, водачът на л.а. „Т.“ е
предприел извършването на маневра движение назад. В момент на извършване на тази
маневра, пострадалата пешеходка- ищцата е предприела пресичане на платното за движение
в посока отдясно наляво (от десния към левия бордюр на ул. „ХБ“) спрямо посоката на
движение на лекия автомобил в резултат на което лекият автомобил със задна дясна част
блъснал пресичащата на нерегламентирано място пешеходка-ищцата К. С..
Съгласно заключението ищцата не е предприела пресичане на платното на
регламентирана пешеходна пътека, където пешеходците имат предимство за преминаване.
6
Експертът е констатирал от приложения протокол за оглед на местопроизшествието, че в
близост от мястото на инцидента, на разстояние от 29,90 м е имало обозначена пешеходна
пътека тип „Зебра“ на кръстовището на ул. „ХБ“ и ул.,ДЦ“.
При настъпилия удар скоростите на движение на автомобила и пешеходката са били
ниски (на л.а. е V = 7 км/ч, на пешеходката е Уп= 2,4 км/ч), но масата на автомобила, заедно
с масата на водач и двама пътници, многократно е надвишавала масата на пешеходната. В
резултат на удара(съприкосновеението), тялото на пешеходката-ищцата е изведено от
равновесие, като е паднала на лявата си страна върху платното за движение, когато е и
получила увреждания в областта на лявото си рамо. Ударът е настъпил, когато пешеходката
се е намирала в т.н. „дясна мъртва точка за водача на л.а.“. В съдебно заседание експертът
пояснява, че тази зона е онази скрита част зад автомобила, която водачът не може да
предвиди и да възприеме през лявото странично огледало за задно виждане, дясно също,
както и огледалото за обратно виждане. И остава един малък сектор и вероятно пешеходката
е попаднала в него, където водачът не е могъл да я възприеме като опасност.
Според експертното заключение причините за настъпване на процесното ПТП са в
резултат на субективните действия на двамата участници в него - водач на лекия автомобил
и пешеходката. И двамата участници са могли да предотвратят настъпването на ПТП.
Автоекспертът счита, че предвид възрастта на пешеходката, не е възможно същата да
е навлязла внезапно на платното за движение, като по този начин да постави водача на л.а. в
невъзможност да предотврати удара в тялото й.
По отношение на вода на лекия автомобил посочва, че: преди да започне
извършването на маневрата движение назад, водачът е бил длъжен да се убеди, че пътят зад
автомобила му е свободен и че няма да създаде опасност за остана.е участници в
движението и ще извърши маневрата по безопасен начин.
По време на маневрата, водачът е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
автомобила си и своевременно да предприеме действия за аварийно спиране при възникване
на опасност за движението. Наблюдението на пътя зад автомобила, водачът е имал
възможност чрез двете външни странични огледала за обратно виждане, както и от
огледалото вътре в купето, както и с обръщане на главата в посока назад. В случая при
извършване на маневрата движение назад водачът е следял пътната обстановка зад
автомобила си единствено в лявото външно огледало за обратно виждане, като по този
начин не е получил пълна информация за реалната пътна обстановка зад автомобила си,
където е била ищцата. Водачът е бил длъжен да упражнява непрекъснат контрол при
управление, както и преди да започне маневрата движение назад да се убеди, че пътят зад
автомобила му е свободен и че ще я извърши по безопасен начин.
По отношение на пешеходката-ищцата в заключението на експертизата е посочено, че
в условията на произшествието пешеходката е могла да избегне удара, като преустанови
пресичането, още като се е намирала на тротоара, и предприеме пресичане на обозначената в
близост пешеходна пътека, където пешеходците имат предимство за преминаване.
В условията на инцидента ищцата е предприела неправомерно пресичане на платното
за движение напречно на оста му между паркирани автомобили в посока от десния към
левия бордюр на ул. „ХБ“ (зад процесния л.а. „Т.“) на нерегламентирано място и при
ограничена видимост – между паркираните автомобили, като е имала видимост към
паркирания автомобил. Ищцата е имала възможност да пресече на сигнализираната с
маркировка и пътен знак пешеходна пътека тип „Зебра“ на около 28-30 ч от мястото на
удара, в обратна посока от участъка на инцидента.
Експертът е посочил, че ударът(съприкосновението) между л.а. и пешеходката е
настъпил на разстояние от около 40-50 сантиметра вляво от десния ръб (бордюр) на
платното за движение на ул. „ХБ“, като за лекия автомобил е настъпил при движението му в
7
посока назад в областта на задната му дясна част, около десния край на задната броня.
Ударът за пешеходката е настъпил в областта на дясното й бедро. В съдебно заседание
експертът пояснява, че при това съприкосновение е нарушена устойчивостта на тялото на
ищцата при което тя пада на лява страна и уврежда лявото си рамо. Телесните повреди при
ищцата не са получени в резултат на удара на автомобила в тялото, а в резултат на нейното
падане, след като е изгубила равновесие и е паднала.
От приетата и неоспорена от страните Съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни, изготвена от Д. А., която съдът кредитира като компетентно изготвени и обосновани,
се установява, че съгласно изследваната и анализирана медицинска документация по делото
от вещото лице, ищцата е претърпяла следните травматични увреждания, които са в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП на 02.09.2024 г., както следва: 1.Закрито
счупване в близката част на лява мишнична кост с подлежащ и низходящ оток и
кръвонасядане в областта на мишницата и гръдния кош в ляво. Това увреждане е причинило
на ищцата трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник с оздравителен период
от около 5-6 месеца при липса на усложнения и нормален оздравителен процес. 2.Ожулване
на ляв лакът, което увреждане й е причинило болка и страдание.
По отношение на оздравителния процес се посочва, че на 02.09.2024год., след
настъпване на пътния инцидент около от 10:30 ч. ищцата е била прегледана в СО при
МБАЛ-АД- В., направено й е рентгеново изследване и е поставена ортеза. На 12.09.2024год.
е прегледана от лекар ортопед, направена й е мека имобилизация за срок от 30 дни. През
периода от 06-13.11.2024год. ищцата е била на лечение в ОФРМ при МБАЛ-АД-В.,
проведена е рехаби.ация, като е била и на медикаментозна терапия, включваща и
обезболяващи медикаменти.
За възстановяване от получените увреждания ищцата е провела рехаби.ационни
процедури, като след надлежни прегледи на 06.10.2024г., 16.12.2024г., и 17.01.2025г. са й
назначени по 20 бр. физиотерапевтични процедури по повод ограничени и болезнени
движения в раменната става и оток на същата, каквото е констатирано и при последния
преглед.
Съгласно заключението, по повод на така констатираните увреждания при ищцата до
17.01.2025год. не е имало пълно възстановяване, като непълното възстановяване се изразява
в болезнени и ограничени движения в лява раменна става. Вещото лице е пояснило, че
последната налична медицинска документация е от 17.01.2025г., към която дата обичайния
оздравителен период до 6 месеца не е завършен. На 03.06.2025г. в о.с.з. вещото лице заявява,
че при ищцата целия обем на движение в раменната става няма да се възстанови. Описана е
деформация на раменната става. И по-скоро ограниченията са от самата деформация.
Посочено е, че през оздравителния период затрудненията на ищцата до момента на
използване на имобилизацията са били свързани със значителни затруднения в движенията
на горен ляв крайник. В последствие същите са били частично възстановени. Вещото лице е
посочило още, че основната функция на горния крайник при човека е хващането, но никъде
в медицинската документация не е отразено, че тази функция е била затруднена по някакъв
начин при ищцата.
По отношение на заявените с исковата молба увреждания – кръвонасядане на лява
подключна област, лява гърда, странична част на лява мишница в съдебно заседание
експертът е пояснил, че тези увреждания не са отделно от полученото счупване. При
счупване с разместване, както е при ищцата, се разкъсват множество малки кръвоносни
съдове. В началото са били в областта на раменната става, но впоследствие в резултата на
най-нормална гравитация, хематомова, се е преместил /мигрирал/ по-надолу. В зависимост
от дълбочината му може да седи и до 30-40 дни. Той е в дълбочина на меките тъкани и е
необходимо доста време докато се разнесе и резорбира.
8
От заключението на приетата по делото съдебно-психологическа експертиза,
изготвена от вещото лице В. В. Д. – психолог, след преглед на ищцата осъществен на
16.05.2025 г., се установява, че ищцата проявява поведенчески и телесни реакции на
посттравматичен стрес, вследствие от претърпяното ПТП. Проявената симптоматика е
присъща за състоянието, последващо такова стресово събитие. Налице са последици за
нейното психическо и емоционално състояние както от преживените уплаха и шок от
сблъсък с автомобила, така и от физическите промени, настълипи от инцидента.
Необходимо е ищцата да се адаптира към новия си начин на живот, като предвид
възрастта й и предвид определеното за трайно затруднение при движението на левия горен
крайник, периодът на адаптация следва да протече бавно и изцяло да доведе до промени на
начина на живот на пострадалата.
От приложените методи на изследване вещото лице е установило, че при ищцата се
наблюдават актуални симптоми и отражения на посттравматичен стрес и тревожно
разстройство, наличието на депресия и тревожност. Експертът е посочил, че това
състоянието на ищцата съответства на поставената диагноза в приложения по делото
Психологичен статус от клиничен психолог.
Съдът кредитира заключението на вещото лице-психолог, като обективно и
компетентно, същото е дадено след преглед и отчитане на обективното състояние на ищцата.
От приетите по делото писмени доказателства - психологичен статус
№103/04.10.2024г. на ищцата от психолог В.Начева се установява, че същата е потърсила
психологическа помощ, след ПТП. След извършване на психологическото изследване
психологът е дал заключение за състоянието на ищцата, като е посочил, че същата е с
посттравматично тревожно разстройство и депресия от преживяното ПТП. Психологичните
прояви са били на ниво средно тревожно-депресивно разстройство с характерни
етиологични симптоми-повтарящо се изживяване на травмата, внезапно оживяване на
минали сцени, сънища или кошмари, продължаващо чувство за „вцепененост“, емоционална
притъпеност, отчужденост от други хора. Психологът е отразил, че при ищцата са се
наблюдавали и вегетативни нервни прояви, повишен сетивен рефлекс и безсъние,
тревожност и апатия.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди, пред настоящата
инстанция са събрани и гласни доказателства - показанията на свидетеля ВЙ В.а - дъщеря на
ищцата. Свидетелката заявява, че на 02.09.2024г. около 10ч ищцата й се обадила по телефона
и я уведомила, че била блъсната от кола и се намира в Бърза помощ. Свидетелката се
придвижила по най-бързият начин до лечебното заведение. Посочва, че ищцата изпитвала
много силни болки и била много уплашена. Поставили й гипсова имобилизация, която
обхващала ръката, рамото и голяма част от тялото. Свидетелката разговаряла с
присъстващия специалист-ортопед, който й казал, че счупването е много сериозно.
Прибрали се с ищцата у дома. Болките започнали да се усилват, като ищцата изпитвала
непосилна тежест от гипса. След консултация с ортопед гипса бил премахнат и на ищцата
поставили ортеза. С ортеза трябвало да престои около 1 месец. През този период ищцата
изпитвала силни болки, пиела силни болкоуспокоителни, направила няколко хипертонични
кризи. Не можела да спи през нощта, около един-два месеца, наложило се закупуването на
люлеещ се стол, заради гипса и ортезата. Свидетелката полагала непосредствени грижи за
ищцата още от първи яден, преместила се да живее при нея. Сочи, че ищцата изпитвала
затруднения и в бита - не можела да става сама от леглото, да се облича или съблича, да
поддържа личната си хигиена. При сваляне на ортезата, за да се почисти, видяла, че цялата й
лява гърда била синя. Прилагали и хепароиден гел. Емоционално ищцата била уплашена и
изпитвала силни болки.
9
Ищцата спазила всички указанията за рехаби.ация. Направените 17 процедури в
болницата според свидетелката не дали очаквания резултат. Ищцата имала дефицит на
движение на ръката - не можела да я повдига нито напред, нито встрани. Вкъщи правела и
масажи и определени серии от упражнения, но без резултат. Посочва, че още в началото
ортопедите изразили мнение, че ръката няма да се възстанови от полученото счупване.
Инцидента, болките, преживяното се отразило негативно на ищцата. Наложило се да
направят консултация с психолог. От болката, от невъзможността да ползва тази ръка тя се
затворила и ограничила много социалните си контакти, срещи с приятелки и излизания от
дома. И към момента ищцата не била възстановена и изпитвала страх от превозни средства,
като начин за придвижване. И понастоящем имала нужда от помощ вкъщи. Нямала
движение нагоре с тази ръка. Сочи, че ищцата не можела да простира дрехите си, поради
което монтирали подвижен простор.
За обгрижването на ищцата се наложило да съдействат и другата дъщеря на ищцата,
която дошла от гр.Варна, както и дъщерята на свидетелката. От 2022г ищцата е вдовица.
Преди инцидента била самостоятелна и се справяла сама в ежедневието, контактувала с
повече хора.
Свидетелят В. Л. Р. – водач на МПС с което е реализирано ПТП, заявява, че на
02.09.2024г. паркирал управлявания от него лек автомобил, по посока на движението си,
срещу заведение „Е.“ на ул.“ХБ“, имало паркирани и други коли. Съпругата и дъщерята на
свидетеля отишли до заведението „Е.“. През това време близо до колата на свидетеля
паркирала друга кола. Съпругата и дъщеря му дошли и се качили в колата. Свидетелят
посочва, че за да се включи в движението е трябвало да направи маневра заден ход. В
продължение на минута гледал в лявото огледало, защото имало поток от коли и изчаквал
възможност да се включи в движението. Заявява, че не е видял отзад никой да се подава
извън габаритите на колата. Когато имал възможност да се включи, включил на задна и чул
някой, че извикал. Веднага спрял, включил габаритните светлини и спрял. Видял между
неговия автомобил и паркираната зад него кола паднала жена. Помогнали жената да се
изправи. През това време тя им казала, че живее отсреща - във входа на блока и искала да й
помогнат да се прибере. Свидетелят отказал и останали да чакат на място. Дъщерята на
свидетеля се обадила на тел.112 и чакали линейка, след това отишла до близкия магазин за
една бутилка вода за жената. Помогнали на ищцата да седне в неговата кола, Казала им че се
казва К.. Дошла линейка и започнали да се занимават с ищцата. Дошла полиция, отцепили
района. Дошли и органи на КАТ и оперативна група. Ищцата се върнала с друга кола,
придружена от дъщеря си. Свидетелят сочи, че по никакъв начин не е видял ищцата, ако я
бил видял не би направил тази маневра. Не е видял къде е била. Ищцата била закарана с
бърза помощ, а след това се върнала с друга кола с дъщеря си. Свидетелят заявява, че не е
гледал в дясното огледала, не знае с коя част на колата е бутнал ищцата. За него било важно
да гледа в ляво, за да вижда ко.е, а на тротоара не знае какво е станало.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са дадени
добросъвестно, логични са и последователни и кореспондират на събраните по делото
писмени доказателства.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че във връзка с
уврежданията от процесното ПТП ищцата е направила следните разходи: 1. С фактура
№*********/03.09.2024г. и фискален бон към нея - 77 лв. – стойността на закупена
ортеза за горен крайник; 2. С касова бележка №103/09.10.2024г. г. - 100.00 лв. заплатена в
брой такса за посещение при психолог; 3. С Фискален бон от 12.09.2024г.- 50 лв., заплатена
такса за издаване на медицинско свидетелство от съдебен лекар. Или общо от представените
писмени доказателства се установява, че за лечението си на травмите от процесното ПТП
ищцата е направила общо разходи на стойност 227 лв.
На основание чл.214 ГПК с протоколно определение в открито съдебно заседание от
10
03.06.2025г. по делото е допуснато изменение - увеличение на размера на предявеният иск за
неимуществени вреди от ищцата К. А. С. като искът за неимуществени вреди се счита
предявен за сумата от 60 000 лева, като частичен от 80 000лв.
При така установената фактическа обстановка, В.ският окръжен съд, прие за
установено следното от правна страна:
Предявените искове са с правно основание чл. чл. 432, ал. 1 от КЗ. във връзка с чл. 45
и чл.497 от КЗ вр.чл. 86 от ЗЗД и са допустими.
По допустимостта на предявените искове:
На основание чл.498, ал.3 вр. ал.1 КЗ, абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на иска по чл.432, ал.1 КЗ от увреденото лице е отправяне от него към
застрахователя или негов представител по чл.503, ал.1 КЗ на писмена застрахователна
претенция по реда на чл.380 КЗ, на което кореспондира задължението на застрахователя по
чл.496, ал.1 КЗ да се произнесе по нея в рамките на установен от закона максимален срок от
три месеца, считано от предявяването .
По делото се доказа, а и страните не спорят, че на 17.09.2024г. ищцата е предявила
застрахователна претенция пред ответното застрахователно дружество, което не се е
произнесло в тримесечния срок, който е изтекъл на 17.12.2024г. и преди предявяване на
идсковете. Предвид изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
допустими.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на
пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/. настъпилото ПТП и неговия
механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени и имуществени вреди и 4. / наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал.
2 ЗЗД законова презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства, включително и от
заключенията на приетите експертизи (САТЕ,СМЕ и СПЕ) намира, че е налице
кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на деликта. Безспорно се
установи по делото настъпването на процесното пътно-транспортно произшествие на
02.09.2024 г. Съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, сочи че е налице
противоправно деяние от страна на делинквента – В. Л. Р., като водач на л.а. „М***“ с рег.
№ВН ***, който с поведението си е причинил настъпване на ПТП, изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП; процесните неимуществени и имуществени вреди и
причинно – следствена връзка между деянието и вредите, като вината се предполага,
съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова презумпция.
Установи се, че процесното ПТП е настъпило на 02.09.2024 г. около 09:55 часа, при
ясно време, в населено място в гр.В., ул.** пред вх.“А“, бл.13, който е срещу заведение за
бързо хранене „Е.“, по вина на водача на л.а. „Т.“ с рег.№ВН *** В. Л. Р.. Пътният участъка
на произшествието е с двупосочен режим на движение, с две пътни ленти-по една за всяка
посока и с ограничение на скоростта 50 км/ч. Лекият автомобил, управляван от Р. е бил
паркиран вдясно на ул. „ХБ“ (на уширението) с предна челна част насочена към
кръстовището с ул. „ХА“. За да излезе от реда на паркираните автомобили пред и зад него,
водачът Р. е предприел извършването на маневра движение назад. В момент на извършване
на тази маневра пешеходката-ищцата предприела пресичане на платното за движение зад
11
автомобила на Р. в посока отдясно наляво (от десния към левия бордюр на ул. „ХБ“) спрямо
посоката на движение на лекия автомобил в резултат на което лекият автомобил със задна
дясна част на бронята блъснал пресичащата ищца К. С.. От удара(съприкосновението)
пешеходката-ищцата загубила равновесие и паднала на лявата си страна върху пътното
платно, в резултат на което получила телесни увреждания.
Ударът е настъпил в резултат на неправомерното поведение на водача Р., който в
условията на произшествието при извършване на маневрата движение назад е следял
пътната обстановка зад автомобила си единствено в лявото външно огледало за обратно
виждане, като по този начин не е получил пълна информация за реалната пътна обстановка
зад автомобила си, където е била пешеходката-ищцата. В случая водачът на л.а., преди
началото на предприетата маневра, не се убедил, че пътят зад автомобила му е свободен и че
ще я извърши по безопасен начин, че няма да създаде опасност за другите участници в
движението.
С поведението си водачът на л.а. Р. е нарушил императивната норма на чл.25, ал.1,
пред. второ от ЗДвП, съгласно която „Водач на пътно превозно средство, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните
превозни средства, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение.“.
Предвид цитираната норма, по време на маневрата, водачът Р. е бил длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила си и своевременно да предприеме действия
за аварийно спиране при възникване на опасност за движението. Водачът е имал възможност
да възприеме ищцата като препятствие на пътя зад автомобила, ако беше осъществявал
непрекъснато наблюдение на пътя зад автомобила, чрез двете външни странични огледала за
обратно виждане, както и от огледалото вътре в купето, както и с обръщане на главата в
посока назад.
В резултат на така настъпилото ПТП по вина на водача В. Л. Р. същият е причинил
на пешеходката-ищцата следните травматични увреждания: 1.Закрито счупване в близката
част на лява мишнична кост с подлежащ и низходящ оток и кръвонасядане в областта на
мишницата и гръдния кош в ляво; 2.Ожулване на ляв лакът; 3. Посттравматичен стрес и
тревожно депресивно разстройство.
Предвид на горното, съдът приема за безспорно установени в производството
елементите от фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Съдът приема, че в случая е извършено
противоправно деяние от водача на л.а. „Т.“ с рег.№ВН *** В. Л. Р..
По отношение на остана.е предпоставки за ангажиране отговорността на ответното
дружество: не е спорно между страните, че ЗК „БИ”АД, ЕИК *** е застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период на водача на
лекия автомобил, с който е причинено ПТП, с оглед на което исковете с правно основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание.
12
Застрахователният договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. В случая са
налице всички предвидени материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на
ответното застрахователно дружество на основание чл.432, ал. 1 от КЗ.
По възражението за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД.
В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е направил
възражение за съпричиняване, от страна на ищцата в размер на минимум 50%, която е
предприела пресичане на пътното платно не на пешеходна пътека в нарушение на чл.113,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП. Ищцата е можела да избегне удара, но не е направила необходимото, за
което е имала обективна възможност.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не
само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната
практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение № 20б/12.03.2010 г.
по т. д. № 35/2009 г., II на ВКС, решение № 18/17.09.2018 г. по гр. д. № 60304/2016 г. на IV г.
о. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС
№ 17/1963 г. - т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между
поведението му и настъпилия вредоносен резултат.
Определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението
на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите.
Съгласно заключението на автотехническата експертиза причините за настъпване на
ПТП от техническа гледна точка е поведението и на двамата участници.
Процесното ПТП е настъпило в населено място, при ясно време, на прав
хоризонтален участък, като и водачът, и ищцата, са имали видимост и възможност да се
възприемат своевременно, като участници в движението. Мястото на удара между водача и
ищцата е настъпил на около 30м от пешеходна пътека тип „Зебра“, намираща се на
кръстовището на ул.“ХБ“ и ул.“ДЦ“, обозначена с постоянна пътна маркировка по дължина
на платното за движение и вертикален знак Д17, и на около 40-50 сантиметра вляво от
десния ръб(бордюр) на платното за движение.
Пътното платно в участъка на инцидента е двупосочно с ширина 10,30м., с по една
лента във всяка посока, с налична пътна маркировка – права непрекъсната линия. В случая
водачът на моторното превозно средство е бил длъжен да очаква възникване на опасност на
пътя съобразно конкретната пътна обстановка, в предвид, че е бил в близост до пешеходна
пътека и заведение за бързо хранене с повишена концентрация на пешеходци. Водачът Р. е
13
бил длъжен преди да предприеме маневрата да се увери, че пътя зад автомобила е свободен
и може да извърши маневрата безопасно и с повишено внимание, наблюдавайки
непрекъснато пътя зад автомобила, за да спре пред всяко препятствие, което не е сторил.
От показанията на водача Р., дадени пред настоящата инстанция, се доказа, че той по
никакъв начин не е възприел ищцата, доколкото заявява, че преди настъпване на ПТП по
никакъв начин не видял/възприел/ищцата къде е била. В същото време водачът Р. заявява, че
при извършване на маневрата движение назад гледал само в лявото странично огледало за
обратно виждане, че не е гледал в дясното странично огледало за обратно виждане.
Видял ищцата след като я блъснал. Следователно от поведението на водача, извода е че
причината за настъпване на удара на ищцата/пешеходеца/ е невъзприемането от страна на
водача на лекия автомобил, като опасност ищцата/пешеходеца/ на пътното платно. От
заключението на САТЕ се доказа, че водачът Р. не е изпълнил вменени му от ЗДвП
задължения. Първо, преди да започне маневрата движение назад, за да излезе от реда на
паркираните превозни средства, е бил длъжен да се убеди, че пътят зад автомобила му е
свободен, и че няма да създаде опасност за остана.е участници в движението, и ще извърши
маневрата по безопасен начин. Второ, по време на извършване на маневрата движение назад
водачът Р. е бил длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила и своевременно да
предприеме действия за аварийно спиране при възникване на опасност за движението –
наличието на ищцата на пътното платно.
От заключението на САТЕ не се доказа ищцата да е навлязла внезапно на пътното
платно, зад автомобила на водача Р., в нарушение на чл.114, т.1 ЗДвП, но се доказаха други
безспорни нарушения от нейна страна, като пешеходец и участник в движението.
Настоящият състав намира за доказано по делото, че с поведението си ищцата, като
пешеходец, също е създала предпоставки за настъпване на произшествието, нарушавайки
изискването на чл.113, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП, доколкото не е пресякла платното на наличната
пешеходна пътека, намираща се в близост до мястото на инцидента, където предимството
е било абсолютно. Следователно в случая ищцата е предприела пресичане на пътното
платно на нерегламентирано място. От друга страна, видно от САТЕ, ищцата е предприела
пресичане на пътното платно в опасен за пресичане участък с налична хоризонталната пътна
маркировка непрекъсната линия, в който участък е забранено изпреварването, т.е. с
поведението си ищцата е създала опасност за себе си и другите участници в движението.
На следващо място ищцата е предприела пресичане на платното за движение при
ограничена видимост – между паркирани автомобили и зад автомобила на водача Р.. С това
си поведение ищцата е нарушила нормата на чл.114,т.2 от ЗДвП, съгласно която на
пешеходците е забранено да пресичат платното за движение при ограничена видимост.
Съгласно заключението пешеходката-ищцата е имала видимост към паркирания лек
автомобил „Т.“ преди да навлезе на платното за движение.
Видно от експертното заключение на САТЕ ищцата също е имала възможност да
избегне удара, като преустанови пресичането, още като се е намирала на тротоара и
предприеме пресичане на обозначената в близост пешеходна пътека, където пешеходците
14
имат предимство за преминаване и са в безопасност.
В конкретния случай ищцата със собствените си действия е допринесъл за
настъпването на вредоносния резултат. В тази връзка, съдът възприема извода в експертното
заключение на САТЕ, че и двамата участници са имали техническа възможност взаимно да
се възприемат като опасност от ПТП, и всеки един от тях е могъл да преустанови
движението си и да предотврати възникване на произшествието. Вината на водача е
категорично установена, но се установява, и че ищцата е направила погрешна преценка, че
може да пресече пътното платно извън обхвата на пешеходната пътека, и то между
паркирани автомобили.
При съпоставяне на поведението на пострадалата ищца и това на водача на лекия
автомобил, се налага извод за по-голям принос на водача за настъпване на самото
произшествие, а оттам и за причинените на ищцата увреждания. Отчитайки възложената на
водачите на превозни средства завишена отговорност за опазване на най-уязвимите
участници в движението – пешеходците /чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП/, поради което и изискванията
към същите са по – големи, съдът приема, че приносът на ищцата/пострадалата/ за настъпи.е
в следствие на процесното ПТП вреди е по-малък, който съдът определя на 30 %.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение
различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване
на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният
размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът определя в размер на сумата от
60 000 лв./шестдесет хиляди лева/.
При определяне на този размер съдът съобрази вида на установените със СМЕ и
приложената медицинска документация телесни увреждания – 1.Закрито счупване в
близката част на лява мишнична кост с подлежащ и низходящ оток и кръвонасядане в
областта на мишницата и гръдния кош в ляво; 2.Ожулване на ляв лакът.
Уврежданията са причинили на ищцата болки и страдания, които са били интензивни
през първите два месеца от инцидента. Счупването на лява мишнична кост е причинило и
трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник на ищцата за срок около два
месеца. Прогнозният оздравителен период, съгласно СМЕ, е от около 5-6 месеца, при липса
15
на усложнения и нормален оздравителен процес. След свалянето на меката имобилизация
ищцата е възстановила частично движенията в горния ляв крайник, но е продължила да
изпитва болезнени и ограничени движения в лявата раменна става. Провела е интензивно
лечение, включително и медикаментозно, с многократни консултации с ортопед, провела е
четири курса по 20 рехаби.ационни процедури, но въпреки положената грижа при ищцата не
е настъпило пълно възстановяване на горния ляв крайник.
Съдът съобрази и установените по делото остатъчните последици от уврежданията -
закритото счупване в близката част на лява мишнична кост, като според разясненията на
вещото лице д-р Р.А. в открито съдебно заседание на 03.06.2025г., при ищцата няма да се
възстанови целия обем на движение в раменната става. Този извод експертът обосновава с
описаната в медицинските документи деформация на раменната става, като ограниченията
са от самата деформация.
При определяне на горния размер на застрахователното обезщетение, съдът съобрази
и възрастта на ищцата - 76 години, че вследствие на травмите е търпяла интензивни болки и
страдания, била е безпомощна и изпитвала значителни трудности в придвижването, битови
неудобства и нужда от чужда помощ, което се установява от показанията на свид.В.В.а,
която полага непосредствени грижи за ищцата от инцидента и понастоящем. Въпреки
предприетото интензивно лечение и продължителен рехаби.ационен период в болнично
заведение, продължило и в домашна среда, девет месеца след инцидента ищцата не е
възстановена, не е самостоятелна – подпомагана е от свид.В.В.а и търпи битови неудобства.
Прогнозата за възстановяване при ищцата е неблагоприятна - няма да се възстанови целия
обем на движение в раменната става и за в бъдеще ще търпи затруднения и неудобства в
ежедневието.
Инцидентът и уврежданията се отразили негативно и на психиката на ищцата. Видно
от приетата СПЕ същата страда от посттравматичен стрес, вследствие от претърпяното ПТП.
Според експертното заключение проявената симптоматика - поведенчески и телесни
реакции при ищцата е присъща за състоянието, последващо такова стресово събитие.
Налице са последици за нейното психическо и емоционално състояние както от
преживените уплаха и шок от сблъсък с автомобила, така и от физическите промени,
настълипи от инцидента. Необходимо е ищцата да се адаптира към новия си начин на живот.
Предвид възрастта на ищцата и определеното като трайно затруднение при движението на
левия горен крайник, периодът на адаптация ще бъде бавен и продължителен.
Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените
болки и страдания от ищцата, изведени както от доказателствата по делото, така и на база
съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че
определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.
Така определения по-горе размер от 60 000лв./шестдесет хиляди лева/ следва да бъде
намален, на основание чл.51, ал. 2 ЗЗД, с размера на приетото съпричиняване от ищцата
определено на 30 % или със сумата от 18 000 лв./осемнадесет хиляди лева/. С оглед на което
16
предявеният иск за неимуществени вреди ще следва да бъде уважен за сумата от 42 000 лв. и
отхвърлен за разликата над 42 000 лв. до сумата от 60 000 лв./шестдесет хиляди лева/,
частичен иск от сумата 80 000лв., като неоснователен.
По предявения иск за имуществени вреди:
Съобразно представените и обсъдени по-горе писмени доказателства общият размер
на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди е в размер на 227
лв./двеста двадесет и седем лева/, като с оглед приетия процент на съпричиняване при
настъпването на пътния инцидент от 30%, искът е основателен за сумата от 158,90 лева,
като за разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за присъждане на законна лихва за забава върху
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от 17.09.2024г.- датата на
която ответното застрахователно дружество е уведомено за настъпване на
застрахователното събитие до окончателното изплащане на сумите, съдът намира за
основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 3 КЗ в застрахователното
обезщетение, дължимо по застраховката "гражданска отговорност" се включват в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и лихвите за забава на застрахования, за
които той отговаря пред увреденото лице, считано от най- ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпването на застрахователното събитие било от застрахования, било
от увредения, вкл. и чрез предявяване от последния на застрахователна претенция.
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователното покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включва
(застрахователят покрива) и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 494, т. 10 КЗ, лихвите по чл. 429, ал. 2 КЗ при
спазване на условията на чл. 429, ал. 3 КЗ не са изключени от застрахователното покрие по
ЗЗГОА, от дължимото от застрахователя по тази задължителна застраховка обезщетение на
увредените лица.
В случая ищцата е предявила писмена застрахователна претенция пред ответника на
17.09.2024г., на която дата ответникът се счита уведомен за настъпване на застрахователното
събитие-процесното ПТП. Следователно законната лихва върху обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди следва да се присъди считано от 17.09.2024г и до
изплащане на сумите по обезщетенията.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
С определение рег.№28/17.01.2025г., постановено по настоящото дело, на основание
чл. 83, ал.2 от ГПК, ищцата е освободена от внасяне на държавна такса по делото.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 350лв., съразмерно на уважената част на исковете.
Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 12.09.2024 г. адвокат
В. В. М. от АК-Перник и с адрес: гр.С., ул.“Г.С.Р*** е осъществявал безплатна правна
помощ на ищцата, поради което и на основание чл.38, ал. 1, т. 2 от ЗА, ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на адвокат В. М. адвокатско възнаграждение, определено по реда
на чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
17
Изчислено по горния начин и при материален интерес, съобразно сбора на уважените искове
от 42 158,90 лева, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4 022,71
лева.
Поради оказаната безплатна правна помощ на ищцата от адв.В.М. и липсата на
изплатено адвокатско възнаграждение, съдът не следва да се произнася по наведеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на
ищцата с пр.основание чл.78, ал.5 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Ответникът е направил разноски по производството заявени с молби от 11.02.2025 и
25.03.2025г, имащи характер на списък за разноски, както следва: 30лв.- депозит за свидетел
и 500лв- депозит за САТЕ, 9000лв. за изплатено в брой адвокатско възнаграждение с
включено ДДС по два договора за правна защита и съдействие, сключени на 03.02.2025г.
За да изчисли припадащите се на ответника разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете съдът намира, че първо следва да се произнесе по наведеното от ищцата
възражение за прекомерност на изплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от
9000лв. с включено ДДС.
Настоящият състав намира, че възражението на ищцата по реда на чл.78, ал.5 ГПК е
своевременно наведено, а по същество същото е и основателно, поради следните
съображения:
Съгласно ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде направена преценката за
прекомерност в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да направи преценка за
действително свършената работа от адвоката и фактическата и правна сложност на делото.
Предмет на настоящото производство са обективно съединени искове за вреди от ПТП:
неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. /частичен от 80 000 лв. / и имуществени вреди
в размер на 227лв. Общият размер на предявените искове възлиза на сумата от 60 227лв.,
която сума съдът приема, че е материалният интерес върху който следва да се определи и
адвокатското възнаграждение, доколкото вредите, произлизат от един и същи факт-
настъпилото ПТП и защитата на ответника изисква предприемането на еднакви
процесуални действия.
Материалният интерес на иска се определя от неговата цена, а не от пълния размер на
непредявеното вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по
искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения
иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо;
подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по
него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР №
3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по
тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното
материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само
частта от вземането заявена с исковата молба. Разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа е приложима във вътрешните отношения
между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско
възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството.
Предвид изложените по-горе съображения, изчислен върху сумата от 60 227лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 9, ал. 2, т. 6 от Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, е 4921,35 лв. с включен ДДС. В конкретния случай
производството пред настоящата инстанция се е развило в две съдебни заседания, със
събиране на доказателства; процесуалният представител на ответника е депозирал писмен
18
отговор по исковата молба, но не се е явил в нито едно съдебно заседание. При преценка на
извършените процесуални действия и сложността на спора, предмет на разглеждане, съдът
намира, че адвокатско възнаграждение в размер над 4921,35 лв. с включен ДДС е
прекомерен, поради което договорения и заплатен адвокатски хонорар от ответника за
нуждите на настоящото производство и за изчисляване на припадащите се разноски следва
да се намали до сумата от 4921,35 лв. с включен ДДС.
При това положение съдът приема, че ответникът е направил общо разноски в размер
на 5451,35 лв.( 30лв.- депозит за свидетел, 500лв- депозит за САТЕ и 4921,35 лв. с включен
ДДС-адвокатско възнаграждение), от която сума ищцата ще следва да бъде осъдена да
заплати на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, разноски в размер на 1635,41лв.,
съобразно отхвърлената част от исковете (18 068,10 лв.).
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Окръжен съд - В. държавна такса в размер на 1 686,36 лв. и 500лв. за депозит за
вещо лице.
Водим от горното, В.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „БИ”АД, ЕИК *** гр. С*** да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на К. А. С. с ЕГН: ********** и
заявен съдебен адрес: гр.В., *** сумата в размер на 42 000 лв. (четиридесет и две хиляди
лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди-
болки и страдания от причинените и телесни увреждания, получени в причинно следствена
връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на л.а. „Т.“ с рег.№ВН ***,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2024 г. до окончателното
издължаване, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди
за разликата над сумата от 42 000 лв. до предявената сума от 60000 лева (шестдесет хиляди
лева), частичен иск от 80 000 лева (осемдесет хиляди лева).
ОСЪЖДА ЗК „БИ”АД, ЕИК *** гр. С*** да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ,
във връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на К. А. С. с ЕГН: ********** и
заявен съдебен адрес: гр.В., *** сумата в размер на 158,90 лв. (сто петдесет и осем лева и
деветдесет ст.), представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, които
са в причинно следствена връзка с ПТП, настъпило на 02.09.2024 г., причинено от водача на
л.а. „Т.“ с рег.№ВН ***, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.09.2024 г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за имуществени вреди за
разликата над сумата от 158,90 лв. до предявената сума от 227лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „БИ”АД, ЕИК *** гр. С*** да заплати на К. А. С. с ЕГН: ********** и
заявен съдебен адрес: гр.В., ж.к. „С*** сумата в размер на 350лв. (триста и петдесет лева),
представляваща сторени разноски по делото, съразмерно на уважената част на исковете.
ОСЪЖДА ЗК „БИ”АД, ЕИК *** гр. С*** да заплати на адв.В. В. М. от АК-Перник и
адрес на кантората: гр.С., ул.“Г.С.Р***, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа сумата в размер на 4
022,71 лева (четири хиляди двадесет и два лева и седемдесет и една стотинки),
19
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно уважената част
на исковите претенции.
ОСЪЖДА К. А. С. с ЕГН: ********** и заявен съдебен адрес: гр.В., ***, да заплати
на ЗК „БИ”АД, ЕИК *** гр. С*** сумата в размер на 1 635,41лв. (хиляда шестотин тридесет
и пет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща разноски по делото съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „БИ”АД, ЕИК *** гр. С*** да заплати по сметка на Окръжен съд-В.,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 1 686,36 лв.(хиляда шестстотин осемдесет и шест
лева и 36 ст.) – държавна такса, върху уважения размер на исковете и сумата от 500лв.
(петстотин лева) - възнаграждение на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-С. с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
20