Присъда по дело №2018/2023 на Районен съд - Перник

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №28/20.05.2024 година по
НЧХД №02018/2023 година по описа на Пернишки Районен съд за 2023
година
С частна тъжба А. Н. В. е повдигала обвинение срещу И. Ц. Б. за
престъпление по чл.146 ал.1 от НК, за това, че на 09.11.2023 год. около 17 –
17,15 часа в с.Р. общ.П. казала нещо унизително за честта и достойнството й
в нейно присъствие с изричане на думите:„Че ми я довеждаш по нощите,
ходите нагоре да се шибате“.
За съвместно разглеждане в наказателния процес е предявен от А.
Н. В. срещу подсъдимата И. Ц. Б. граждански иск за сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на деяние по чл.146
ал.1 от НК неимуществени вреди, считано от датата на деянието- 09.11.2023
година до окончателното изплащане .А. Н. В. е конституирана в качеството
на граждански ищец по делото.
Повереникът на частния тъжител адв.С. Д. предлага подсъдимата
да бъде призната за виновна за престъплението, за което с тъжбата й е
повдигнато обвинение и съдът да й наложи наказание, при приложение на
разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК, като я освободи от наказателна
отговорност и й наложи административно наказание „глоба“ в справедлив
размер, както и да бъде уважен предявения с тъжбата граждански иск.
Намира, че осъществяването на деянието, описано в тъжбата е доказано по
несъмнен, безспорен и категоричен начин. Излага доводи, че подсъдимата го
е осъществила както от обектива, така и от субективна страна. Моли, за
присъждане на направените по делото разноски.
Подсъдимата И. Ц. Б. не се признава за виновна по предявеното с
тъжбата обвинение. Навежда доводи за наложен върху нейното внуче
психологически тормоз от страна на директора и педагозите в училището в
което към посочената дата то било ученичка в първи клас VII ОУ
„Г.С.Раковски“ гр.П..
В последната си дума изразява становище в същия смисъл.
Пернишкият Районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК
намира за установено
Подсъдимата И. Ц. Б. е родена на *** година в гр.П.. *** е. Има ***.
Живее в с.Р. ******. Има *** образование. Към момента е безработна.
Вдовица е. С ЕГН: **********. До настоящия момент не е осъждана за
извършени от нея престъпления от общ характер. Не е освобождавана от
наказателна отговорност по реда на чл.78 а от НК.
От фактическа страна.
Към 09.11.2023 година А. Н. В. заемала длъжността „Старши учител,
общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ в VII ОУ
„Г.С.Раковски“ гр.П.. След приключване на учебните занятия в следобедните
1

часове всеки учебен ден автобус, собственост на училището превозвал до
родните им места деца, живеещи извън населеното място гр.П. и по-
конкретно в с.Р. и с.Р.. На 09.11.2023 година автобусът се управлявал от
св.Б.И.Р.. На тази дата както всеки ден Р. осъществил превоз на деца от
училището до посочените места, като педагог ,отговарящ за срещите и
предаването на децата на техните родители или близки била частната
тъжителка. На посочената дата в автобуса била внучката на подсъдимата,
която била в първи клас. Около 17,00 часа автобусът спрял в с.Р.. Там чакали
родители, които посрещнали децата. За внучката на Б. нямало човек, който да
я посрещне. Тъй като следвало друга група деца да се транспортират до с.Р.
В. преценила, че това няма да отнеме много време и продължила с тях и
внучето на подсъдимата, което не си позволила да остави сама на мястото,
където обикновено оставяли децата към с.Р.. Междувременно се обадила на
майката на детето и дъщеря на подсъдимата, за да я уведоми, че детето е с нея
и да я помоли на връщане от с.Р. да осигури човек, който да посрещне детето.
Този човек била неговата баба, подсъдимата И. Ц. Б.. Автобусът спрял на
мястото, уговорено за среща между деца, учители и родители. Виждайки В.
подсъдимата се обърнала към нея с думите:“Че ми я довеждате по нощите.
Вие ходите на горе да се шибате“. Горното било възприето от В. и от водача
на автобуса. Тази реплика събудила силно възмущение у В. като личност и
като педагог с отговорно отношение към задълженията си. Връщайки се в
учебното заведение споделила огорчението си и със своята колежка св.М.Р.Г..
По доказателствата:
Извършвайки анализ на събрания доказателствен материал съдът
намира, че следва да подходи, като обсъди на първо място събраните в хода
на производството по делото гласни доказателствени средства.
Упражнявайки процесуалните си права подсъдимата е дала
обяснения по обвинението. В тях по същество е изразила несъгласие със
създадената организация от посоченото учебно заведение при
транспортирането на децата по домовете им в населените места извън гр.П.,
какъвто е случаят с нейната внучка. Дъщерята на подсъдимата св.В.Ю. Б.
имала изисквания относно мястото на спиране на автобуса в с.Р.. Навеждат се
от подсъдимата доводи, че частната тъжителка и водачът на автобуса се
държали по направената от нея квалификация :“много агресивно“. На
посочената дата не отрича,че никой от кръга на близките на внучката й не я е
чакал в определения за това час и място.Излага твърдения, че към частната
тъжителка е отправена молба да остави детето в магазина ,находящ се на
спирката на селото, но тя отказала и продължила с детето за с.Р.. Не след
дълго автобусът по обясненията на подсъдимата, която вече била на мястото
се върнал от с.Р.. Там подсъдимата не пожелала да се подпише в представена
й тетрадка ,че е приела детето и си тръгнала. Излага твърдения за агресивно
отношение на частната тъжителка към детето в противовес на твърденията си,
че не я познава и не е виждала никога :“тази жена, А.“, тъй като стои на
разстояние от автобуса. Категорично отрича отправени от нейна страна
2

реплики към нея. Следва да се отбележи във връзка с обясненията на
подсъдимата ,че винаги когато се анализират обяснения на подсъдим органът,
осъществяващ функцията на ръководство и контрол следва да преценява
обстоятелството ,че същите биха могли да бъдат както източник на
доказателства, така и средство за защита. Във всички случаи съдът следва да
подходи със съответната критичност, анализирайки тяхната доказателствена
стойност.
Разпитан в качеството на свидетел Б.И.Р., който на посочената в
тъжбата дата е бил водач на автобуса ,превозващ децата от гр.П. към с.Р. и
с.Р., след като е бил предупреден за наказателната отговорност, която би
понесъл в случай на лъжесвидетелстване е заявил, че пристигайки в с.Р.
частната тъжителка е установила, че за едно от децата не е дошъл близък да
го посрещне. Тогава тя взела решение, че е по-удачно да транспортират
останалите деца до с.Р.,след което връщайки се да предадат детето на
близките на които междувременно съобщила решението, което е взела при
възникналата ситуация. При връщането си от с.Р. в с.Р. на място чакала
подсъдимата. За поведението й при посрещането на детето св. е
категоричен:“Като ни видя тя се обърна към госпожа В. и каза:“Вие ходите
на горе да се шибате.“Св.продължава:“ Госпожа В. много се възмути от
отправената реплика от страна на подсъдимата. “Възмущението си и своето
огорчение частната тъжителка споделила и с колежката си св.М.Р.Г.. Пред
същата частната тъжителка е възпроизвела отправените и възприети от нея
реплики и изразила огорчението си от тях. Тези двама свидетели са дали
показанията си, след като са били предупредени за наказателната
отговорност, която биха понесли в случай на лъжесвидетелстване. Съдът не
намира, че у тях е налице каквато и да било индиция за заинтересованост и
кредитира техните показания.
По уважено искане на подсъдимата е допусната до разпит и
проведен такъв в качеството на свидетел на В.Ю. Б., дъщеря на
подсъдимата.След като са били разяснени правата й по чл.119 и чл.121 ал.1 от
НК и предупредена за отговорността по чл.290 ал.1 от НК същата е дала
показания, изразяващи нейното несъгласие като родител на дете в първи клас
от начина на организация на транспортирането на децата от училището и по-
конкретно мястото на спиране на автобуса в с.Р.. Не отрича, че на посочената
дата никой от семейството не е посрещнал детето след училище. Изразява
отрицателното си отношение към решението на педагога и частен тъжител,
който я уведомил за това, да продължи с детето до съседното село, вместо да
го оставя само на центъра на селото, след което на връщане обратно към гр.П.
да го предаде на близките. Заявява,че дори е съобщила за горното на органите
на МВР, тъй като не знаела как да постъпи. Свидетелката не е пряк очевидец
на срещата между частната тъжителка и подсъдимата. От показанията й се
извлича категоричен извод за наличието на изключително негативно
отношение на семейството към организацията на работа в училището,
индиция за заинтересованост и утвърждаване на изградената посредством
3

обясненията на подсъдимата защитна теза. Съдът изключва тези показания от
доказателствената съвкупност.
От събраните в хода на производството по делото гласни
доказателства, посредством обясненията на подсъдимата и показанията на
разпитаните свидетели съдът намери за установено по безспорен начин
следното:На 09.11.2023 година частната тъжителка е изпълнявала
служебните си задължения като „Старши учител, общообразователен учебен
предмет в прогимназиален етап „в VII ОУ „Г.С.Раковски“ гр.П.. В
следобедните часове на деня с автобус, собственост на училището
транспортирала деца ,живеещи извън гр.П. до с.Р. и с.Р.. В с.Р. установила, че
за едно от децата не е дошъл близък, който да го посрещне. Веднага съобщила
на оставения й за връзка телефон на родителите ,като взела решение да бъдат
транспортирани останалите деца до с.Р. и на връщане въпросното дете
предадено. По несъмнен начин е установено, че при връщане на детето на
място е била неговата баба, подсъдимата. Безспорно виждайки частната
тъжителка отправила към нея репликата:“ Че ми я връщате по нощите. Вие
ходите на горе да се шибате.“Горното било възприето непосредствено от
частната тъжителка и от водачът на автобуса. Породило изключително
негативни емоции у частната тъжителка и възмущение от поведението към
нея.
Предвид установеното от фактическа страна, от правна страна съдът
намери, че подсъдимата е осъществила от обективна и от субективна страна
фактическия състав на престъпление по чл.146 ал.1 от НК, тъй като на
09.11.2023 год. около 17 – 17,15 часа в с.Р. общ.П. казала нещо унизително
за честта и достойнството на А. Н. В. в нейно присъствие с изричане на
думите:„Че ми я довеждаш по нощите, ходите нагоре да се шибате“ .
Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство. Именно
съдържанието на отправената реплика към частния тъжител като обективна
информация следва да съдържа негативна личностна оценка чрез епитети,
квалификации, псувни и др.
Безспорно е доказано извършването на деянието и неговото авторство.
Подсъдимата е отправила обидна реплика към тъжителката:“Че ми я
довеждате по нощите. Вие ходите на горе да се шибате.“За горното не е била
провокирана по никакъв начин. В конкретно създалата се ситуация частната
тъжителка е проявила отговорно и адекватно отношение като педагог към
малолетното дете и е взела всички необходими мерки за да уведоми неговите
родители, които не са изпълнили задълженията си в тази насока.
Законодателят не е дал изчерпателно изброяване на конкретните действия,
посредством които може да бъде реализиран съставът на посоченото
престъпление, но следвайки общата логика и константната практика на
съдилищата то това следва да са действия, насочени към постигането на един
конкретен престъпен резултат –унизяване на честта и достойнството на друго
4

лице. Безспорно е установено в хода на развилото се пред районен съд П.
наказателно производство, че отправената от подсъдимата реплика е имала
именно такъв характер. Тъжителката е възприела същата .Не са налице
доказателства за наличие на хипотезата на чл.146 ал.2 от НК.
Деянието е осъществено и от субективна страна. Подсъдимата,
отправяйки обидната реплика е съзнавала нейното съдържание, целяла е тя да
достигне до съзнанието на частната тъжителка и да произведе целените
обществено опасни последици.
Като причина за осъществяване на деянието съдът прие изключително
негативното отношение н семейството на подсъдимата към организацията на
транспортиране на децата от учебното заведение до родните им места, както и
неуважението към образователните институции в РБ.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не намери.
Смекчаващи вината обстоятелства-чистото съдебно минало на
подсъдимата.
Съдът като призна подсъдимата за виновна в извършване на
престъпление по чл.146 ал.1 от НК намери, че по отношение на нея са налице
предпоставките за приложението на разпоредбата на чл.78 а ал.1 от НК.
Подсъдимата е пълнолетна -родена на *** година, за това умишлено
престъпление се предвижда наказание „глоба“ от 1000 лв. до 3000 лв.и от
конкретното престъпление не са причинени имуществени вреди .На
основание горепосочената разпоредба съдът я освободи от наказателна
отговорност и й наложи административно наказание „глоба“ в размер на 1000
лв. Съдът намира, че именно такова по размер наказание съответства на
обществената опасност на деянието на данните за личността на дееца и в този
смисъл се явява справедливо. Чрез налагането му биха могли да бъдат
постигнати целите и на индивидуалната и на генералната превенция.
По размера на гражданския иск:
След като призна Б. за виновна за престъпление по чл.146 ал.1 от НК
съдът я осъди да заплати на частния тъжител А. Н. В. сумата от 1000
лв.,представляваща обезщетение за претърпени от нея в резултат на деянието
по чл.146 а.1 от НК неимуществени вреди, считано от датата на
увреждането 09.11.2023 година до окончателното й изплащане, като
отхвърли последният в останалата му част до пълния предявен размер от
2000 лв. като неоснователен и недоказан. При определяне размера на
уважената част на иска съдът взе предвид неблагоприятните последици за
пострадалата в емоционален план и намира, че сумата от 1000 лв.
справедливо би репарирала В. за причинените й неимуществени вреди.
Съдът осъди подсъдимата да заплати по сметка на Районен съд-гр.П.
сумата от 40 лв.,представляваща 4 процента от уважената част на предявения
граждански иск, но не по-малко от 50 лв.
По разноските:
5

С оглед изхода на делото съдът осъди подсъдимата да заплати сумата
от 15 лв.,направени разноски за образуване на настоящото производство
Водим от гореизложеното съдът постанови диспозитива на присъдата
си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	28
Дата:	20 май 2024 г. (в сила от 5 юни 2024 г.)
Съдия:	Христина Христова Ангелова

Дело:	20231720202018
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	12 декември 2023 г.

Присъда по дело №2018/2023 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите