№ 46
гр. Ловеч, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Търговско дело №
20244300900001 по описа за 2024 година
Производство по чл. 557, ал. 1, т.2, б. „б“ от Кодекса за застраховането.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 139/
08.01.2024г. (клеймо 04.01.2024 г.) от Е. М. Н., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с, Б., общ. Л., обл. Ловеч, ул. „К.** чрез: адв. Н. Н. Д., ШАК, с адрес за
призоваване: гр, С., ул. "Х.Б." № 2, полует.4, офис 4, против ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД, БУЛСТАТ: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.
1408, ул. „Г.И." № 2, ет. 4, правно основание: чл.558, ал.5, вр. чл. 557, ал.1, т, 2,
б. „а" от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди в размер на 26 000 лева, в резултат на ПТП от
15.11.2020 година, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на
ответника – 02.07.2021 година до окончателното й изплащане.
В исковата молба се посочва, че на 15.11.2020 г., около 16:00 ч., в с. Б.,
Ловешка област, на ул. „П." № 97 е настъпило ПТП между л.а. марка „Опел",
модел „Корса", без регистрационни табели, с рама № WOL000073V4089346,
управляван от водача М. Р. Ф., ЕГН: ********** и ППС мотоциклет марка:
„Ямаха", модел: „850" с peг, № ****, управляван от Е. М. Н.. Твърдят, че вина
за произшествието има единствено водачът на лекия автомобил, който е
нарушил правилата за движение. Автомобилът към датата на произшествието
е бил без регистрация и валидна застраховка „ГО“. Посочва, че получените от
1
ищеца наранявания при инцидента, изразяващи се в нарушаване на целостта
на левия раменен нервен сноп, счупване на лявата ключица, лявата лъчева
кост, счупване на странични гребени на гръдни прешлени и излив на въздух и
кръв в дясната гръдна половина, както и множество охлузвания и рани по
крайниците.
Посочва, че бил съставен констативен протокол и по делото било
образувано следствено дело № ЗМ - 248/ 2020 година по описа на РУ Л.,
пр.пр. № ТОЛ-951/ 2020 г. по описа на РП – Ловеч, което още не е
приключило.
Изтъква, че за настъпилото произшествие бил уведомен ответникът и
образувана щета 21210153/ 02.07.2021 година. Впоследствие от Гаранционния
фонд изискали още доказателства и постановили отказ.
С оглед изложеното моли да бъде постановено решение с което
Гаранционният фонд бъде осъден за заплати на ищцата сумата от 26000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 15.11.2020 г., ведно със законната лихва върху посочената
сума, съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, считано от датата на уведомяване на
ответника с извънсъдебната претенция - 02.07.2021 г. до окончателното й
изплащане. Представя писмени доказателства и прави доказателствани
искания.
В срока по чл. 367 ГПК е постъпил отговор вх. № 1039/ 08.02.2024 г. от
Гаранционен фонд, ул. „Г.И.“ № 2, в който прави възражение по чл.369, ал.1
ГПК, че настоящият спор следва да се разглежда по общия ред, тъй като не е
налице спор, свързан с търговска сделка. Исковата молба е нередовна по
смисъла на чл. 127, ал.1, т. 4, от ГПК, тъй като не е описан механизма на
настъпване на процесното ПТП; не е посочена банкова сметка на ищеца или
друг начин за плащане. На основание чл.129, ал.1 от ГПК моли, да бъде
прекратено настоящото производство.
В условията на евентуалност по същество оспорват по основание и
размер исковата претенция – оспорва твърдения механизъм на ПТП, тъй като
представения констативен протокол няма материална доказателствена сила,
предвид на това, че е изготвен по данни на пострадалите. При условията на
евентуалност счита, че няма основание за ангажиране отговорността на ГФ,
поради наличие на вина само и единствено на ищеца, при условията на
2
евентуалност е налице случайно събитие, при условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване – пострадалият е управлявал без
необходимата правоспособност; с неразрешена и несъобразена с пътните
условия скорост.
На основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК е направено искане за спиране на
производството до приключване на производството по следствено дело № ЗМ
- 248/ 2020 година по описа на РУ Л., пр.пр. № ТОЛ-951/ 2020 г. по описа на
РП – Ловеч.
Оспорени са твърдените болки и страдания, както и размерът на
претендираното обезщетение. Оспорена е и датата, от която се претендира
обезщетението, респ. законната лихва, като счита, че следва да е от датата на
предявяване на иска.
На основание чл. 219, ал.1 от ГПК е направено искане за конституиране
на М. Р. Ф., ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „А.“ № 5. Мотивират интереса
си с разпоредбата на чл. 558, ал.7 от КЗ съгласно която след изплащане на
обезщетението, Фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение.
Оспорени са част от доказателствените искания на ищеца, като от своя
страна правят такива. Претендират разноски и адвокатско възнаграждение.
Подадена е допълнителна искова молба, в която се оспорват направените
от ответника възражения и поддържат всички направени доказателствени
искания. Излага съображения, че механизмът, и претърпените травми са
предмет на доказване в процеса. По отношение начина на плащане, посочват
друг начин на плащане, чрез издаване на чек. По твърдяното съпричиняване, в
случай, че бъде доказано, ще заявят становище в открито съдебно заседание.
Изразяват становище и по направените доказателствени искания. По
отношение на искането по чл. 219 от ГПК – предоставят преценката на съда.
В подадения допълнителен отговор ГФ поддържа направените
възражения и доказателствени искания.
С определение № 73/ 16.04.2024 година на основание чл. 219, ал.1 от
ГПК в качеството на трето лице помагач на страната на ответника е
конституиран М. Р. Ф..
В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат Г.С. от САК, На
3
основание чл. 214, ал.1 от ГПК прави изменение на исковата претенция от
26 000 лева на 100 000 лева, като поддържа исковата молба и молят да бъде
уважена изцяло с направеното изменение, като бъдат присъдени разноски и
адвокатско възнаграждение. Излага съображения за основателност и
доказаност на исковата претенция.
Ответникът се представлява от адвокат Н. И. от АК- В.Търново, която
моли да бъде отхвърлен предявения иск. Представя писмени бележки.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и
приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 57
от 15.11.2020 година се установява, че на 15.11.2020 година около 16.05 часа в
с.Б., ул. П.“ пред дом № 99, л.а. без регистрация, марка “Опел“, мод. Корса,
собственост на И.Ц., управлявано от М. Р. Ф., неправоспособен, при
извършване на маневра обратен завой удря мотоциклет с рег. № С **** Х,
марка Ямаха, модел 850, собственост на Л.Л.Г. управляван от Е. М. Н., който
също е без СУМПС.
В протокола като пострадало лице е отбелязан Е. М. Н. с вътрешен
кръвоизлив и счупен лумбален прешлен.
По случая е образувано СП ЗЛ-248/ 2020 година по описа на РУ на МВР
– Л.. От приложения към досъдебното производство протокол за оглед на ПТП
от 15.11.2022 година е видно, че огледът е започнал в 18.05 часа при следните
условия: облачно, ел.осветление. Посочена е посока на огледа от с. Ъ. към
центъра на с. Б.. Установено е, че платното за движение в района на
местопроизшествието е с низходящ наклон, широчина 7.40 метра, левия
тротоар е широк 3.50 метра, а десния – 3 метро. Тротоарите са без бордюри,
тротоарни плочки и са затревени. Няма пътна маркировка, преди и след
мястото на ПТП – то няма пътни знаци допълнително ограничаващи скоростта
на движение.
Досъдебното производство е прекратено с постановление от 19.10.2022
година на РП – Ловеч, ТО – Л., като е прието, че вина за настъпилото ПТП има
пострадалият Е. Н..
4
На 02.07.2021 година с вх. № 24-01-339 е подадена писмена претенция
до Гаранционния фонд за изплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева.
Отразено е, че към него са приложени: пълномощно, КП за ПТП; медицинска
документация.
С писмо изх. № 24-01-339/ 07.07.2021 година ГФ, по повод образувана
щета № 21210153/ 02.07.2021 година е поискал представяне на конкретно
посочени доказателства, част от които са били налични, към тази дата –
огледен протокол, албум, медицински документи, АТЕ, медицинска
експертиза.
С молба от 20.07.2021 година са представени преписи от медицински
документи, като е посочено, че не могат да се снабдят с документи от ДП, тъй
като то се намира във вещо лице. Не е посочена банкова сметка.
По заведената щета е постановен отказ с решение от 29.09.2021 година,
за който е изпратено уведомително писмо изх. № 24-01-339/ 29.09.2021
година.
По делото е допусната и приета съдебно-автотехническа експертиза,
основана на събраните по делото доказателства. Съгласно заключението на
автотехническата експертиза механизмът на ПТП-то, настъпило на 15.11.2020
година около 16.00 часа в с. Б., ул. „П.“ № 97, е следният: Е. Н. управлява
мотоциклет м. „Ямаха“ в полагащата му се дясна пътна лента по ул. „П.“ в
посока с. Ъ. с висока скорост. М. Ф., управляващ л.а. „Опел Корса“, без
рег.табели, е започнал маневра завой наляво, като се опитва да обърне
посоката на движение. В това време мотоциклетистът приближава и вижда
автомобила и прави опит да го избегне, като се отклонява на ляво и започва
спиране. Пада или ляга с мотора наляво и се плъзга до достигане на следната
лява част на л.а., като се оказват под него. В това време автомобилът
продължава маневрата си и от левия страничен удар на мотоциклета получава
въртящ момент около вертикалната си ос в посока обратна на часовниковата
стрелка. Мотоциклетът се отделя от него, като продължава плъзгането си по
асфалта и впоследствие се установява на десния тротоар, легнал на лявата си
страна, с предната част към с. Ъ..
От заключението, а и от протокола за оглед е видно, че улицата е
двупосочна, без маркировка – вертикална и хоризонтална, ширината на
платното за движение е 7.40 метра, левият тротоар е широк 3.50 метра, а
5
десния 3 м. Двата тротоара са без бордюри и тротоарни плочки и са затревени.
В района липсват пътни знаци. Участъкът е прав, покрит с износен
дребнозърнест асфалт, с неравности по него. Видимостта и в двете посоки е
60-65 метра. Наклон на изкачване 3-3.5% в посока с. Ъ.. Разрешената
максимална скорост за МПС от тази категория е 50 км/ч. Скоростта на
движение на участниците преди удара е съответно на Опел Корса – 13.4 км/ч,
както и в момента на удара, а на мотоциклета в момента на удара – около 80
км/ч, е преди – около и над 100 км/ч. Опасната зона за спиране на л.а. е 6.3 м, а
за мотоциклета – при 100 км/ч е 106.5 метра, а при 50 км/ч – 36 метра. Според
експертът основната причина от техническа гледна точка за загуба на
управление на водача на мотора е движение с висока скорост в насечено
място, малък опит като водач на този вид мотоциклет, неправилни действия с
кормилото – отклоняване наляво. ПТП-то е било предотвратимо от водача на
мотоциклета при движение с разрешената скорост 50 км/ ч, а водачът на лекия
автомобил не би могъл да предотврати удара, тъй като дори и при спиране,
мотоциклета при отклонението си наляво пак би се блъснал автомобила.
Правилното действие в случая е мотоциклетът да е запазил траекторията си на
движение в полагащата му се дясна пътна лента на ул. „П.“, посока от центъра
на с. Б. към с. Ъ., както и движение с 50 км/ ч – разрешената за населено
място, при което би имал възможност да контролира МПС непрекъснато и да
при спре при възникване на подобна аварийна ситуация. Експертът е отразил,
че по делото липсва данни за наличието на препятствия, ограничаващи
видимостта на двамата водачи. Видимостта е около 60-65 метра и от това
разстояние двамата водачи са могли да се възприемат. Съгласно приложената
към досъдебното производство справка времето е било облачно, но с
нормална видимост в светлата част на денонощието.
В съдебно заседание експертът е допълнил, че няма данни за дупки и
копки по пътното платно, има данни за следи от мотоциклета преди да
достигне до лекия автомобил, фактът, че той се е отклонил в ляво, предполага,
че е искал да изпревари автомобила отпред. Водачът на мотоциклета със
скоростта, с която се е движил от момента, в който има видимост до мястото
на удара е изминал разстоянието за по-малко от три секунди. През това време
автомобилът при постоянна скорост от 13.36 км/ч за три секунди ще измине
около 15 метра, но експертът уточнява, че това не е постоянната скорост, а е
от 0 до постигане скоростта на л.а. при удара. Ударът е станал в насрещната на
6
мотоциклета лента за движение. Няма обективни данни каква е била
траекторията на движение на лекия автомобил преди удара.
От приложените медицински документи се установява, че в периода
15.11.2020 г. до 26.11.2020 г. ищецът е лекувана в УМБАЛ „Георги Странски“ -
П.. Видно е от приложената епикриза ищецът е транспортиран след
претърпяното на 15.11.2020г. в съзнание с оплаквания от болка в корема,
дясната китка и дясното коляно, гърба и дясната половина. Нараняванията се
изразяват от охлузване на крайниците, травма на лява гръдна половина,
счупване на лява ключица, счупване на дясна лъчева кост травма в корема,
като болките са били изключително силни и той се е намирал в принудително
легнало положение.
По делото е изслушано заключение на СМЕ, съгласно което след
инцидента и направените изследвания на УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – П. по
спешност е проведено оперативно лечение за хемо и пневмоторакса в лява
гръдна половина в Отделение гръдна хирургия, като впоследствие е приведен
в Отделение по реанимация. След овладяване на тежкото общо състояние в
УМБАЛ „Д-р Г. Странски" гр. П. и проведени последващи рехабилитации е
установена увреда на плексус брахиалис синистра, поради което е насочен за
специализирано оперативно лечение в УМБАЛ „С.мед" ООД С. за извършване
на специфична двуразова оперативна интервенция - пластика за
възстановяване на плексус брахиалис синистра.
Продължителността на първата операция е от 09,00 часа на 19.01.2021 г.
до 13,10 ч. на 19.01.2021 г., а втората операция е продължила от 09,00 ч. на
16.03.2021 г. до 13,30 ч. на 16.03.2021 г.
Експертът посочва, че възстановителният период след тези хирургични
операции е от 6 до 8 месеца, като уврежданията са непълно възстановими.
Счупването на дясна лъчева кост е за около 45-60 дена, като зле заздравялото
счупване е можело да се възстанови чрез операция до 6-ти-8-ми месец.
Счупването на ключицата преминава за около 2 месеца, а хемоторакса и
превмоторакса се възстановяват за около 2 месеца след проведеното
оперативно лечение.
Ищецът е имал рани от оперативните интервенции, които заздравяват в
рамките на 15-20 дни и са оставили белези по тялото, както следва: по
медиалната страна на лява мишница от аксиларната ямка към лакета с
7
големина 15 см; белег с големина около 15 см. от врата на 5-6 см. към края на
рамото; белег от торакоцентезата и пункцията в лява гръдна половина с
размери около 2-3 кв. см. Пострадалият е бил с поставен уретрален катетър за
4 дни за следене на диурезата и евентуално кървене.
В началото болките са били доста интензивни за около месец - месец и
половина, а след проведените оперативни лечения болките са били силни и са
преминавали за около месец. В момента на прегледа Н. се оплаква от болки в
дясна гривнена става при извършване на леки и умерени натоварвания, а на
лявата ръка има и липса на чувствителност по предното лице на лява
предмишница и палец и показалец на същата. В момента на прегледа, а според
експерта и за в бъдеще, лявата ръка е със силно намалена използваемост -
ограничени активни движения в лява раменна става, лява лакетна става и лява
ръка. Мускулатурата на ляв горен крайник е хипотрофична като тенденцията
да хипертрофира е почти нулева.
Била е необходима и извършена рехабилитация от ицеща, но в
недостатъчна степен, тъй като не е имал средства за извършване на такава
пълноценна. Отбелязва, че провеждането на рехабилитация не би довело до
възстановяване на мускулатурата на ляв горен крайник.
Счита, че ако се задълбочи хипотрофия на ляв горен крайник евентуално
след изследване и преценка може да бъде проведено лечение.
Ищецът Е. М. Н. в момента на прегледа е в добро физическо състояние с
изключение на гореописаните проблеми на ляв горен крайник.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите З.А. Н.а и Р.М.О.
От разпита на З. Н.а, майка на ищеца, се установява, че след инцидента
синът й бил откарали първоначално в болницата в Л., а впоследствие в П..
Като го видяла имал охлузвания в лявата страна, дясната ръка била счупена в
китката, според нея не била адекватен. Претърпял операция на белия дроб,
тъй като имало кръв. Според нея гипсирали лявата ръка, вместо дясната, която
зараснала сама. Лежал две седмици в болницата и като го изписали месец и
нещо си лежал в къщи, като тя се грижела за него, не можел да става, налагало
се да го вдига и обръща. След около месец при преглед от ортопед се
установило, че лявата му ръка има скъсани нерви и претърпял две операции. В
началото пиел вода и мляко със сламка, тъй като при инцидента си бил
8
глътнал езика и при ваденето му счупили дъбите. Твърди, че изпитвал силни
болки, помагала му да ходи до тоалетна, чак след Нова година започнал лека
полека да става. Една година след операцията не е работил, а впоследствие
започвал работа в бензиностанция. Твърди, че не се чувства добре и
психически, не може да спи по цели нощи, не искал да се събира с приятели,
не искал да се качва вече на мотор.
Свидетелят Р.О. негов приятел от детството, ходил да види Е. след като
се прибрал в къщи. Състоянието му било лошо, не може да мърда, това били
около месец. Живеел при родителите си, тъй като жена му била бременна, а
имал нужда от помощ, тъй като не можел са се изправя, да ходи. Едната му
ръка била гипсирана, ръцете го болели, от операцията му било трудно да
диша, имал болки. От инцидента му останали белези, вече не можел да работи
в строителството, а само по-леки неща. Лявата му ръка не била добре. Бил
„наплашен“ от моторите.
При така изложените факти, съдът направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с пряк иск от увреденото лице срещу Гаранционния
фонд по чл. 557, ал.1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховането, вр. чл. 86 от ЗЗД,
за присъждане на 100 000 лева за причинени на Е. М. Н. неимуществени вреди
– конкретно посочени телесни увреждания, вследствие на ПТП от 15.11.2020
година, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника –
02.07.2021 година до окончателното изпълнение.
По делото не е спорно, че ответникът е отказал изплащане на
обезщетение.
За ангажирането на отговорността на ответника Гаранционен фонд
следва да са налице, както предпоставките за ангажирането на отговорността
на прекия делинквент, така и законоустановените предпоставки ГФ да
отговаря за причинените от прекия делинквент вреди.
Основателността на претенцията за непозволено увреждане по чл.45,
ал.1 ЗЗД предполага наличието на всички елементи от състава на деликта,
които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното,
съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.
В конкретния случай от доказателствата по делото следва да се установи
9
налице ли е виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а.
"Опел Корса" при настъпване на ПТП, което би ангажирало отговорността на
ответника.
От събраните по делото писмени доказателства в настоящото
производство и тези, приобщени към ДП, от заключенията на приетите по
делото експертизи и гласните доказателства, безспорно се установява, че на
15.11.202 година между двете МПС, съответно управлявани от ищеца и
третото лице е възникнало ПТП в посоченото място.
Не се спори по делото, че водачът на л.а. „Опел Корса“ и извършвал
маневра „завиване в обратна посока“ по смисъла на чл. 38, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбите на закона завиването в обратна посока се извършва
наляво от най- лявата пътна лента по посока на движението, като водачът
пропуска насрещно движещите се пътни превозни средства. При
недостатъчна широчина завиването в обратна посока може да започне и от
друга част на платното за движение, но водачът на завиващото пътно превозно
средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата му страна
пътни превозни средства. При завиване в обратна посока на кръстовище не се
разрешава движение назад. Завиването в обратна посока е забранено на
пешеходна пътека, железопътен прелез, мост, надлез, в тунел, в подлез, при
ограничена видимост или при намалена видимост под 50 метра. Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението. По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да
му сигнализира за опасности.
Съгласно Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 г. по н. д. № 10/1984 г.,
ОСНК, началният момент, от който възниква задължението на водача да
предприеме мерки за безопасност, е този, в който той обективно е имал
възможност да възприеме опасността за движение. В случая от заключението
на САТЕ се установява, че видимостта и за двамата водачи е била 60-65 метра.
Скоростта на автомобила към момента на удара е била 13.36 км/ч, а скоростта
на мотоциклета е около 100 км/ч, а към момента на удара 80 км/ ч.
Заключението на експерта се подкрепя и от показанията на пострадалия Е. Н.,
10
дадени пред надлежен орган на власт по ДП № 248/ 2020 година по описа на
РУ Л.(л. 118), които го обвързват, предвид на това, че съдържат данни за
неизгодни за него факти, а именно, че за първи път се качва на този мотор и е
карал с повече от 100 км/ч в населеното място. Лекият автомобил според него
правел обратен завой, видял, че ще се блъсне челно и затова гътнал мотора
настрани.
От заключението водачът на л.а. не е имал възможност да предотврати
удара. При извършване на обратния завой от събраните по делото
доказателства се налага извода, че същият не е нарушил правилата на чл. 38 –
40 от ЗДвП. Видимостта между двете МПС е над 50 м, с оглед скоростта на
мотоциклета около и над 100 км/ч, и изминатото от него разстояние до
мястото на удара, по-малко от три секунди, водачът на л.а. е предприел
маневрата преди появяването на мотора. Освен това ударът, видно от
оставените следи е станал в лентата за движение на автомобила, а от своя
страна мотоциклетистът се е отклонил наляво. Единствения начин за
предотвратяване на удара е мотоциклетът да се е движел с разрешената от
закона скорост в населено място – 50 км/ч или да е запазил траекторията на
движението си в отредената му дясна лента за движение. При скорост от 100
км/ ч лекият автомобил е попадал в опасната зона на спиране на мотоциклета,
а при движение със скорост от 50 км/ ч е бил извън опасната зоната за
спиране. От своя страна водачът на лекия автомобил в момента в който е
възприел или е имал възможност да възприеме другото МПС не е имал
положителен ход на действие, който да предотврати удара.
Моментът, в който ищецът е възприел автомобила, извършващ маневра
"завиване в обратна посока", и в който водачът на л.а би могъл да го възприеме
като опасност, разстоянието между двата обекта е било 60-65 м, с оглед
данните за видимостта, а опасната зона за спиране на мотоциклета при скорост
от 100 км/ч е 106.5 метра, а при движение с разрешената скорост от 50 км/ч е
36 м. От своя страна, както бе отбелязано по-горе водачът на лекия автомобил
не е имал полезен ход в конкретната ситуация, не е нарушил задълженията си
по ЗДвП, предвид на това, че с оглед на конкретната пътна обстановка той не
би могъл да предположи, че ищецът ще се движи със скорост два пъти над
разрешената и обективно не би могъл да го възприеме като опасност в едни
по-ранен момент, за да предприеме мерки за безопасност, вменени му по
силата на ЗДвП.
11
Предвид изложеното поведението на водача на лекия автомобил, в
конкретния случай, въпреки настъпилата вреда, не е противоправно, поради
което не може да бъде ангажирана гражданската му отговорност за
обезщетяване на вредите от произшествието. Действително били са
нарушения на правилата на ЗДвП, управлявал е МПС без свидетелство за
правоуправление и без регистрация на същото, но те не са в пряка причинна
връзка с настъпилите вреди. Предвид на това, че отговорността на
Гаранционния фонд е обусловена от тази на прекия причинител, то в случая,
тя също не може да бъде ангажирана.
С оглед на изложеното, предявените искове са неоснователни и
недоказани, поради което следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника Гаранционен фонд, на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК, вр. чл. 37
от ЗПрП, чл. 25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, на
ответника следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева за юриск.
възнаграждение и 1300 (700+600) лева изплатени на вещи лица.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан, предявеният от Е. М. Н.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с, Б., общ. Л., обл. Ловеч, ул. „К.** чрез:
адв. Н. Н. Д., ШАК, с адрес за призоваване: гр, С., ул. "Х.Б." № 2, полует.4,
офис 4, против ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, БУЛСТАТ: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., п.к. 1408, ул. „Г.И." № 2, ет. 4, правно основание:
чл.558, ал.5, вр. чл. 557, ал.1, т, 2, б. „а" от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
изплащане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева,
в резултат на ПТП от 15.11.2020 година, ведно със законната лихва от датата
на уведомяване на ответника – 02.07.2021 година до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Е. М. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: с, Б., общ. Л.,
обл. Ловеч, ул. „К.** чрез: адв. Н. Н. Д., ШАК, с адрес за призоваване: гр, С.,
ул. "Х.Б." № 2, полует.4, офис 4, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, ЕИК
*****, седалище и адрес на управление:гр.С. 1000, ул.”Г.И.” № 2, ет.4,на
12
основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата 1750 (хиляда седемстотин и петдесет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач М. Р. Ф.,
ЕГН **********, с адрес с. Б., ул. „А.“ № 5.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
13