РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. ХАСКОВО, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА
при участието на секретаря Д. Г. П.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20225600500772 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХ, чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалваното решение
С решение №607/31.Х.2022 г. постановено по гражданско дело
№295/2022 г. Районен съд-Хасково осъжда Община ***, Булстат: *********,
***, да заплати на Б. О. Н., ЕГН **********, гр.***,Хасковска област ул.***
сумата от 1000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 05.Х.2021 г. в гр.***, на пътен възел ж.к. ***,
ведно със законната лихва върху тази тази сума, считано от датата на
предявяване на иска - 09.II.2022 г. до окончателното й изплащане.
С решението се осъжда Община ***, Булстат: *********, ***, да
заплати на Б. О. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.***,Хасковска област ул.***,
и сумата от 821 лева обезщетение за имуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 05.12.2021 г в гр.***, на пътен възел ж.к. ***,
ведно със законната лихва върху тази тази сума, считано от датата на
предявяване на иска - 09.II.2022 г. до окончателното й изплащане.
1
С решението се осъжда на основание чл.78, ал.I ГПК, Община ***,
Булстат: *********, ***, да заплати на Б. О. Н., ЕГН **********,
гр.***,Хасковска област ул. *** направените по делото разноски в размер на
770.00 лв.
Обстоятелства по въззива
Община *** са останали недоволни от постановеното решение, поради
което го обжалват като неправилно и незаконосъобразно с искане същото да
се отмени и да се отхвърлят предявените искове.
За да обоснове исканията си въззивникът твърди,че в процесния случай
не било противоправно деяние от негова страна,довело до вредите описани от
ищеца в първоинстанционното производство.В случая общината не е имала
задължение да действа и не е могла да действа.От доказателствата по делото
се извеждало, че в момента на процесната катастрофа и преди това
температурата на въздуха е била положителна и нямало индикации за
възможни заледявания.Действително изведената от експертизата радиационна
температура/на повърхността на земята/ водела до възможност от
заледяване,но тази температура не се публикувала никъде.Още повече,че и
самото вещо лице извело,че в деня и часа на инцидента било изключително
трудно да се прогнозира образуването на заледяване.Нямало заледявания по
пътя никъде другаде освен в процесния участък.Според общината било
налице случайно събитие в процесния случай,тъй-като неможело да се
предвиди въпросното изолирано заледяване за кратко време.
Задълженията на собственика на пътя да го поддържа в изправно
състояние по чл.167 ал.I от ЗДвП и чл.48 т.2 б.“А“ от ППЗП били общи
задължения.
Задължението за зимна поддръжка на пътищата на общината били
уредени в Наредба №РД-02-20-19/12.ХI.2012 г. за поддържане и текущ
ремонт на пътищата.В чл.21 ал.II от същата били определени условията за
преприемане действия по разтопяване на образуван лед върху пътното
платно,посочени и в таблица 5.Същите се предприемали при минус 5 градуса
температура на въздуха,поради което в конкретното ПТП общината нямала
задължение да обработва пътното платно.Въпреки,че мястото на ПТП било
2
мостово съоръжение,то за подобна инфраструктура нямало отделни
правила.В случая общината не е имала задължение да извършва
действия.Такова щяло да се активира при настъпването на различни
метеорологични явления от тези в момента на ПТП.Общината извършила
всички необходими действия за поддържане на пътната обстановка при зимни
условия чрез издаване на съответните заповеди и актове.Същата не била
нарушила и чл.11 от наредбата,както извел РС-Хасково,в насока ,че не
изпълнила задъжението си да осигури безопасно движение по пътищата.
Налице било и съпричиняване на вредите,тъй-като въззиваемият при
движението си със съобразена скорост е успял да спре,а същите са настъпили
при удар от друг автомобил.Настъпилите неимуществени вреди били
незначителни и присъденото обезщетение било несъразмерно.
Б. О. Н. представя отговор на въззивната жалба,като намира същата
неоснователно,а обжалваното решение правилно и иска потвърждаването му.
Правни съображения
Въззивната жалба по делото е акт на активно легитимирано лице,което
осъществява субективното си право на защита от постановени за него
отрицателни последици с обжалваното решение.В рамките на задължителната
съдебна проверка по чл.269 от ГПК, въззивната инстанция установи,че
атакуваното решение е валидно и допустимо.В тази насока няма и доводи от
страните.Предвид на това, следва да премине към обсъждане на въпросите
относно правилността на същото,които са предмет и на представената
въззивна жалба.
При постановяването на първоинстанционния акт Районен съд-
Хасково е установил правнозначимата фактическа обстановка съобразно
предмета на делото и въз основа на надлежно събрани доказателства.Спор по
изведените факти между страните не се формира,а такъв е наличен по
правните им последици.
Основния довод във въззивната жалба е че общината в случая е
нямала задължения да действа в насока упражняване на дейност по пътна
подръжка на пътната си инфраструктура,тъй-като не били настъпили
условията за това.Температурите били положителни и нямало индикации да
възможни заледявания на пътното платно.Поради това настъпилите увреди
3
били резултат на случайно деяние.От друга страна общината извършили
всички изискуеми правни и фактически действия по надлежната пътна
поддръжка при зимни условия-обществени поръчки,определяне на отговорни
лица,снабдяване с материали и др. под.
Безспорно по делото, е че процесното ПТП,обект на предмета на
делото ,е настъпило на пътна инфраструктура-мостово
съоръжение,собственост на Община ***.Няма спор също така и че
въззивнникът е възложил дейностите по поддържане и почистване на тази
инфраструктура през зимата на конкретни други лица. Мястото на процесния
инцидент съставлява местен път съобразно чл. 3 ал. III от Закона за
пътищата, който е публична общинска собственост на общината,съобразно
чл. 8 ал. III този закон и § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното
самоуправление и местната администрация.Общината като собственик,е
длъжна на основание чл.11 ал.I от Закона за общинската собственост,да
управлява собствеността си в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.В тежест на общината
като собственик е да осъществява ремонта и поддържането на общинските
пътища предвид чл. 31, ал. I от ЗП.
Същевременно чл. 167, ал. I, изр. 1 ЗДвП изисква субекта, който
стопанисва пътя, да го поддържа в изправно състояние, да сигнализира
незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-
кратък срок.Несъмнено Община *** е адресат на тези законови
задължения,които е следвало стриктно да изпълни и по този начин да
предотврати нежелани последици.В тази насока следва да се съобрази и че
горните норми изискват от общината като собственик по-висока степен на
ангажираност със собствеността си в насока обществена полза,от колкото
обикновената частна собственост.
Въпреки предприетите действия от общината по отношение
зимната поддръжка на пътната си инфраструктура,по които няма спор,същите
не са довели до предотвратяване на процесното ПТП и настъпилите от него
вреди на ищеца в първоинстанционното производство.При всички случаи
отговорността на общината в случая се обхваща от чл.49 от ЗЗД. Съответните
длъжностни и други лица,натоварени от общината да отговарят за
поддръжката на пътищата й при зимни условия не са извършили
4
необходимото да установят наличното обледеняване на пътното платно в
района и времето на възникналия инцидент,по който начин са станали
единствена причина да настъпят и вредите у Б. Н..Ако същите бяха изпълнили
адекватно изискуемите от тях действия,то не би се стигнало до процесния
инцидент.Очевидно в случая не е положена предписаната от закона грижа по
чл.11 ал.I от ЗОС по управление на общинската собственост в интерес на
гражданите и с грижата на добър стопанин и задължението по поддръжка на
общинските пътища по чл.31 ал.I от ЗП.Общината не е осъществила и
задължението си по чл.167 ал.I от ЗДвП да сигнализира незабавно
препятствията по него-в случая обледенен участък от натоварен общински
път и не го е отстранила във възможно най-кратък срок.При точно
изпълнение на закона,общината е следвало да организира по най-адекватен
начин предварителни проверка и установяване на подобни заледени участъци
по пътната си инфраструктура,където най-вероятно биха възникнали такива и
своевременно да ги опесъчи и обозначи.В случая е следвало да се съобрази,че
мястото на инцидента е мостово съоръжение,което е по податливо на
обледеняване,самия инцидент е настъпил рано сутринта през зимния пероиод
на годината,поради което е било твърде вероятно появата на лед.Показанията
на свидетелите по делото в тази насока са категорични,че на мястото на ПТП
е имало обледеняване на пътното платно на мостовото съоръжение,което е
предизвикало няколко верижни катастрофи,едно от които е
процесната.Обстоятелството,че мостовете са по-рискови на обледеняване от
обикновените пътни платна,се посочва и от свид.А.А., мл.автоконтрольор в
СПП при ОДМВР-***,посетил инцидента, който излага и че същия ден и
друго мостово съоръжение в гр. ***,през което пътувал било силно
обледенено и колата му поднесла.Тези обстоятелства,при адекватно
поведение на отговорните лица от страна на общината,е следвало да се
съобразят и да се вземат неотложни мерки,каквито не са взети.Видно от
метеорологичната експертиза температурата при ниво земя в деня и времето
на инцидента е била отрицателна,имало е натрупана снежна покривка от 1 см.
а предния ден е имало снеговалеж с натрупана покривка между един и два
сантиметра.Всички тези обстоятелства водята на извода,че чрез
оторозираните лица общината при проявена грижа на добър стопанин и
съобразно изведените й законови задължения е следвало да предприеме
действия по обход и оглед на рисковите места за възникване на ледена
5
покривка по пътните платна,особено мостовите съоръжения,да ги установи,да
предприеме сигнализиране и отстраняване на възникналите
обледенявания.Същата обаче не е сторила това,поради което бездействието й
е довело до възникване на процесното ПТП и настъпилите увреди от
неимуществен и имуществен характер у Б. Н..Единствената причина за
възникналата верижна катастрофа с няколко МПС,в която участва и ищеца е
именно наличното обледеняване на пътното платно,което е довело до
сблъсъка между неговия автомобил и друго МПС.Нещо което не би се
случило при своевременно обозначение и отстраняване на пречката за
нормално движение по пътното платно.
Изложената теза във въззивната жалба относно действието на
Наредба №РД-02-20-19/12.ХI.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата в случая е неоснователна.В чл.21 ал.II от същата били определени
условията за преприемане действия по разтопяване на образуван лед върху
пътното платно,посочени и в таблица 5.Същите се предприемали при минус 5
градуса температура на въздуха,поради което в конкретното ПТП общината
нямала задължение да обработва пътното платно,предвид положителните
температури.
В случая обаче относимата норма е тази на чл.21 ал.I от
Наредбата.Същат вменява на общината да осъществи незабавно
обезопасяването на пътищата срещу хлъзгане,което се извършва при
заснежено или заледено платно за движение със минерални материали (за
опесъчаване), които отговарят на техническите изисквания съгласно табл. 1.В
случая нормата не изисква никакво замерване на температури на въздуха и др.
под. а за да се активира дейността на общината е достатъчно да има
заснежено или заледено платно,каквото безспорно е налице в процесния
случай.Това заснежено или заледено платно изисква първо да се установи
своевременно съответния пътен участък и след това да се обезопаси срещу
хлъзгане с минерални материали/опесъчаване/. Съответните лица обаче не са
изпълнили въобще предписанията на чл.21 ал.I от Наредбата и са действали
постфактум,като са опесъчили процесния участък едва след настъпване на
верижните катастрофи. Посочения чл.22 ал.II и таблица 5 от Наредбата не
изключват изпълнение на задълженията на общината по чл.21 ал.I табл.1,а
напротив.Двете норми само уреждат различни способи за обработка на
заледени и заснежени участъци от пътното платно с оглед предотвратяване на
6
инциденти породени от хлъзгане-единият е чрез опесъчаване,а другия чрез
използване на химични материали.Следва да се посочи и че чл.22 ал.II от
Наредбата установява само и единствено разходните норми на химичните
вещества за стопяване на снега и леда, както и условията за тяхното
използване,представени в табл. 5.Посочената таблица извежда разходните
норми на съответните вещества при сняг,уплътнен сняг и лед и посочва при
кои нива на минусови температури на въздуха по Целзий,използването на кое
химично съединение е ефективно.Тази норма въобще няма отношение към
упражняване задълженията на общината по предвиждане, установяване,
сигнализиране и обезопасяване на заледените и заснежени пътни участъци от
общинската инфраструктура,които не са и функция на посочените в нормата
температури.Въпросните текстове на чл.21 от тази наредба са конкретно
вменено задължение на общината,като проявление на общо установените й
такива по горепосочените законови норми.Съвсем ясно е посочено,че
общината следва да предпази пътното платно от хлъзгане,което в случая не е
направено.
Не са основателни и доводите на общината изложени във
въззивната жалба относно налично съпричиняване на вредоносния
резултат,което за пръв път е направено с отговора на исковата молба-т.4 от
раздел II.Видно от събраните по делото доказателства,вкл. свидетелските
показания и експертизите по делото,при управлението на лекия си автомобил
Б. Н. е съобразил всички елементи на пътната обстановка,водел е автомобила
с изцяло адекватна скорост. Както се посочи,по-горе,единствената причина за
възникналия инцидент е именно неизпълнението на описаните задължения на
общината и натоварените за това от нея лица да осъществят адекватна
поддръжка на пътното платно на конкретното място и време.Наличното
обледеняване на пътното платно не е могло да бъде съобразено от водачите на
МПС,тъй-като било изолирано,нямало е признаци за наличието му,било е
изненада.За това ясно свидетелстват възникналите няколко верижни
катастрофи между МПС на мостовото съоръжение.При надлежно и
своевременно обозначаване и опесъчаване на този участък от общината,то
същите инциденти не биха възникнали. Не е основателен и довода на
въззивникът относно настъпилите неимуществени вреди у пострадалия,които
били незначителни и присъденото обезщетение било несъразмерно.Видно от
показанията на свидетелите и съдебно медицинската експертиза получените
7
телесни вреди-контузия в областта на врата с болка,контузия в паясния отдел
на гръбнака с болка,контузия на дясна подбедрица с болка от Б. Н. са
възникнали именно от настъпилия удар в процесното ПТП,пряка негова
последица са,и са отшумели за некраткото време от около 30 дни.Следва да
се съобрази и че пострадалият е приемал медикаменти и се е страхувал да
води МПС.
Имуществените вреди са правилно изведени на 821 лева и присъдени от
съда,като са изцяло функция на надлежно установените повреди по МПС на
ищеца,доказано с представените документи и съдебно-техническа експертиза.
При определяне на обезщетението по предявения иск за
неимуществени вреди РС-Хасково е постановил правилен акт.Решението в
тази насока е съобразено с характера на вредите,описани по-
горе,интензивността и продължителността на търпените болки,времето и
начина за лечение, пълното излекуване на получените увреди, липсата на
странични и трайни последици извън обичайните за установените телесни
повреди,начина на отразяване на тези увреди в живота на пострадалото лице
,обществено икономическите условия в страната към релевантния
период.Първата инстанция е съобразила всички съществуващи обстоятелства
значими в хипотезата на чл.52 от ЗЗД,които извеждат понятието
справедливост от неговата абстрактност като цяло и го привеждат в
конкретика към процесния случай в синхрон с предписанията на ППВС
№4/1968 г. на ВС.Така присъдения размер на обезщетение от 1 000 лева
обхваща всички претърпени неимуществени вреди от потърпевшия от
въпросния деликт,причинените телесни увреди и негативни преживявания,
съставлява адекватен и конкретен израз на справедливостта за случая. Всеки
друг размер на обезщетение,по-нисък или по-висок,би бил в разрез с
изискванията на чл.52 от ЗЗД.
Правилно са присъдени и определени като период и следващите
са искове за лихви върху горните суми.
Ето защо предявената въззивна жалба е изцяло неоснователна,а
постановеното решение на РС-Хасково е правилно и законосъобразно.Същото
следва да се потвърди изцяло,като въззиния съд препраща към изложените
мотиви на основание чл.272 от ГПК,които изцяло споделя.
С оглед изхода от въззивното производство и на основание чл.78
8
от ГПК съдът следва да присъди разноски за виззивното производство в
полза на Б. Н. в размер на 650 лева съобразно представения договор за правна
защита и съдействие и списъка за разноски.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №607/31.Х.2022 г. постановено
по гражданско дело №295/2022 г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Община ***, Булстат: *********, ***, да заплати
на Б. О. Н., ЕГН **********, гр.***,Хасковска област ул.*** направените
по въззивното дело разноски в размер на 650 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9