Определение по дело №1241/2017 на Районен съд - Ловеч

                    

Мотиви на Присъда № 39 от 30.10.2018 г. по н.о.х.д.№ 1241/2017 г. по описа на Районен съд гр.Л..

 

Ловешка районна прокуратура е внесла срещу подсъдимият С.И.В. *** обвинителен акт с обвинение за престъпление по чл.343б, ал.3, предл.1-во от НК, за това, че на 18.08.2017 г., около 14:00 часа в гр.Л., на ул.„***Ц.И.А.", с посока на движение центъра на града, управлявал МПС - собствен лек автомобил марка „***” с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено чрез съдебно химическа /токсикологична/ експертиза № И-8729/08.11.2017 г. на ВМА София.

Представителят на Районна прокуратура гр.Л. поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият по текста посочен в обвинението, като счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е извършено по начина описан в обвинителния акт. Развива подробни доводи в този смисъл, позовавайки се на събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както и на заключението на химическата /токсикологична/ експертиза, предвид приобщаването им по делото по реда на чл.373, ал.1, във връзка с чл.283 от НПК. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, а заключението на изготвената във ВМА София химическа /токсикологична/ експертиза безспорно установява наличието на наркотично вещество в кръвната проба на подсъдимия. Позовава се и на заключението на вещото лице по назначената в хода на съдебното следствие съдебно-психиатрична експертиза, като изтъква, че подсъдимия към момента на проверката е бил под въздействието на наркотичното вещество. Оспорва развитата от подсъдимия обвинителна теза, че преди това е пушил наргиле и не е знаел какво е било сложено в него. Изтъква, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК при определяне на наказанието, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, освен чистото съдебно минало на подсъдимия В.. Пледира за налагане на наказание над минимума предвиден в закона, както и да се определи кумулативно предвиденото наказание „глоба” в минималния размер. Изтъква, че са налице основания и изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода” следва да се отложи за срок от три години от влизане на присъдата в сила. Пледира също така на основание чл.343г от НК, на подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година и шест месеца, като му се приспадне времето, през което свидетелството му е било отнето.  

Подсъдимият С.В., редовно призован, се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения, като заявява, че предния ден преди проверката е бил в гр.В., където със свой приятел – свидетеля В.Х. били вечерта на заведение с друга компания и където пушили наргиле. Сочи, че още същата нощ, след като напуснали заведението, си тръгнал към гр.Л., но след няколко часа вече не се чувствал добре. Позвънил на свидетеля Х. и последния му казал, че също не се чувства добре и двамата се усъмнили, че някой от другата компания им е сложил нещо в наргилето. Твърди, че никога не е употребявал амфетамини. Изтъква, че при проверката е бил сигурен, че не е употребявал наркотични вещества и затова се е съгласил да даде кръвен тест. При дадената му последна дума заявява, че ако съдът го признае за виновен, да му наложи наказание към минимума, тъй като не го е направил умишлено.

Защитникът на подсъдимия – адвокат Н.Г. ***, пледира за оправдателна присъда. Изтъква, че въпреки, че закона не е въвел количествен критерий за употребата на наркотично вещество, нито пък изисква установяване на факта да е бил повлиян от него, то по делото са се събрали доказателства оборващи тезата на обвинението и сочещи, че В. не е извършил престъплението, както от обективна, така и от субективна страна. Подробно изтъква наличието на редица нарушения на разпоредби от Наредба № 30/25.06.2001 г. при вземането и изследването на кръвната проба, поради което счита доказателствата основаващи се на тях за негодни. Изтъква също така и че не е доказано по безспорен начин, че приемането на наркотични вещества е повлияло и по какъв начин на поведението на подсъдимия като водач на МПС Сочи, че нищо в поведението на подсъдимия при спирането му от органите на Пътна полиция не показвало, че същия е опасен по някакъв начин за себе си и околните и че са били налице предпоставки за ПТП. Алтернативно пледира, ако съдът приеме подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен, да цени тези обстоятелства, като смекчаващи отговорността и съдебния акт да бъде постановен при условията на чл.55 от НК, като изтърпяването на наказанието бъде отложено за изпитателен срок на основание чл.66 от НК.   

От събраните по време на досъдебното производство писмени и веществени доказателства, свидетелските показания и заключението на вещите лица по назначената и изготвена съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза, приобщени по реда на чл.373, ал.1, във връзка с чл.283 от НПК , както и изслушаните в хода на съдебното следствие свидетелски показания, обяснения на подсъдимия В. и заключението на вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза, съдът приема за установена следната фактическа обстановка :

Подсъдимият С.И.В. *** и бил безработен. Притежавал придобита през *** година правоспособност за управление на МПС категории „В" и „М" и имал множество установени нарушения по ЗДвП и наложени санкции, за период предхождащ придобиването на правоспособността до 2017 година включително, а също и прилагани принудителни административни мерки по временно отнемане на свидетелство за управление на МПС /л.12-17 дос.п-во/.

Подсъдимият В. притежавал лек автомобил марка „***” с peг.№ ***/л.8/. На 18.08.2017 година в ранния следобед той управлявал автомобила си от с.Р., област Л. към гр.Л.. Заедно с него в колата пътували и приятелите му – свидетелите П. К. К. /л.50/ и Т. Ц. Д. /л.55/. Движейки се по ул.„Ц.И.А." в гр.Л., около 14:05 часа подсъдимият В. бил спрян за проверка от полицейски служител –свидетелят М.Б.Й.- младши полицейски инспектор в РУ Л. /л.43/. След като установил самоличността на водача и пътуващите с него лица, Й.констатирал чрез справка с Оперативна дежурна част на управлението, че В. и К. са криминално проявени и имат криминалистически регистрации. Поради това поискал съдействие и на място пристигнали полицейски служители от РУ Л. – свидетелите Д.Д.Ц.- командир на отделение /л.45/ и П.Ц.Р.- полицай /л.44/. Полицейските служители предприели действия по проверка на превозното средство по реда на чл.81 от ЗМВР, за което действие съставили протокол /л.32/, в който отразили, че не са намерени вещи и предмети обект на престъпление.

В хода на проверката полицейските служители забелязали проява на неадекватно поведение от страна на подсъдимия В., като признаци на нервност и зачервени очи. Това ги мотивирало да потърсят съдействие от служители на Пътна полиция и на място пристигнали свидетелите Т.П.Т./л.41/ и Иван Г.И. /л.42/ - младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР Л.. Подсъдимият В. не представил свидетелство за управление на МПС, а свидетеля Т. го проверил за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510”. Пробата показала отрицателен резултат /л.24/. После свидетелят Т. предприел проверка за употреба на наркотични вещества, като за целта използвал дрегер „Drug Test — 5000". Пробата се оказала положителна, с индикация за съдържание на наркотично вещество метамфетамин и амфетамин, в слюнката на подсъдимия. Свидетелят Т. съставил протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества /л.20/, както и акт за установяване на административно нарушение бл.№ 112784 /л.18/, в който отразил констатираните обстоятелства от проверката и посочил нарушения извършени от В. на разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1 и чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Като иззети доказателства по така съставения АУАН били посочени Свидетелство за регистрация на МПС № ********* и 2 броя регистрационни табели ***. Подсъдимият В. отразил в протокола, че няма възражения по съдържанието на акта.

С оглед данните от извършената проверка с дрегер „Drug Test -5000", свидетелят Т. издал талон за медицинско изследване бл.№ 0081595 /л.66/, който връчил на В. в 16:10 часа, с вписано в него задължение за явяване в ЦСМП Л. до 40 минути от връчването. След изпълнение на това задължение, в 16:35 часа, с протоколи за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество /л.67-68/ били взети проби от кръв и урина от подсъдимия В..

Със Заповед за задържане на лице № 1762зз-193/18.08.2017 г. на РУ на МВР Л. /л.35/, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР С.В. бил задържан за срок до 24 часа в помещение за временно задържане в РУ Л., за времето от 14:50 до 17:30 часа на 18.08.2017 година.

Със ЗППАМ № 17-0906-000352/18.08.2017 г. на ОД МВР Л., сектор „Пътна полиция”, било постановено временно отнемане на СУ на МПС на В., до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Със ЗППАМ № 17-0906-000353/18.08.2017 г. на ОД МВР Л., сектор „Пътна полиция”, било постановено прекратяване на регистрацията на управляваното от В. МПС за срок от 6 месеца.

В проведената във Военно-медицинска академия - гр.София, съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза № И-8729/08.11.2017 г. /л.62-64/, били изследвани кръвната и уринна проба взети от В., като вещите лица приели за установена и доказана употребата на наркотично вещество метамфетамин, употребено в период до 24 часа преди вземане на пробите. Същото вещество присъства в Списък 1 /Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарна медицина/ на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП.

          От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимия С.И.В. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.343б, ал.3, предл.1-во от НК, като на 18.08.2017 г., около 14:00 часа в гр.Л., на ул.„Ц.И.А.", с посока на движение центъра на града, управлявал МПС - собствен лек автомобил марка „***” с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено чрез съдебно химическа /токсикологична/ експертиза № И-8729/08.11.2017 г. на ВМА София.

Съдът намира, че подсъдимият В. е извършител на посоченото деяние. С дейността по управлението на автомобила е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.343б, ал.3, предл.1-во от НК, като е нарушил правилата за движение по пътищата управлявайки превозното средство след употреба на наркотични вещества – метамфетамин.

Съдът не споделя тезата на защитата, че резултатът от химическата /токсикологична/ експертиза на пробите от кръв и урина взети от подсъдимия не следва да се кредитира, както и доводите в тази насока за допуснати нарушения на разпореди от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм., бр.61 от 28.07.2017 г.). Следва да се отбележи, че към момента на извършване на деянието – 18.08.2017 г. тази наредба е била действаща, тъй като отменилата я Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (§ 6 от ПЗР) е влязла в сила от 29.09.2017 година. По отношение спазването на изискванията по чл.11 – чл.14 от Наредба № 30/2001 г., писмените доказателства, касаещи вземането на кръвната проба, съхраняването й и реда и начина на изпращането и на двете проби (вкл. тази от урина) за изследване във ВМА София, не дават място за съмнение за това, да са били допуснати  нарушения, които да поставят под съмнение резултатите на изследването за наличието и концентрацията на наркотичното вещество метамфетамин. Пробите също така са били взети и от компетентно медицинско лице – д-р Ерики Кумар – лекар в ЦСМП Л., като са били дадени в определения в талона за медицинско изследване /л.66/ 40-минутен срок.

Що се отнася до развитите от защитата съображения за това до каква степен концентрацията на наркотичното вещество е повлияла върху кондицията на подсъдимия В. и качествата му на водач на МПС, то същите категорично не могат да бъдат споделени. Съставът на чл.343б, ал.3 от НК сочи като съставомерен признак единствено употребата на наркотични вещества, без да визира някакъв количествен критерии (както е при състава на чл.343б, ал.1 от НК) или пък степен до която реакциите на водача на МПС са повлияни от употребата му. Така че, обстоятелствата каква е била концентрацията на наркотичното вещество и кога е било употребено, преди водачът да управлява автомобила е въпрос ирелевантен относно съставомерните признаци на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Значение тези обстоятелства, разбира се при безспорната им установеност, имат при определяне обществената опасност на дееца, като смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства и съответно касаят определянето вида и размера на наказанието. Именно и поради тази преценка, в хода на съдебното следствие по делото, съдът е допуснал и назначил съдебно-психиатрична експертиза. Видно от заключението на вещото лице д-р Л.Т. /л.54-58/, което съдът приема, като компетентно и безпристрастно дадено, в състоянието, в което В. се е намирал към момента на спирането му за проверка от органите на полицията, в следствие на вида наркотично вещество и концентрацията му в кръвта на подсъдимия, то последният е имал оптимизмена недооценачност, в следствие на което поведението му се е характеризирало като импулсивно и рисково.     

От субективна страна подсъдимият В. е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Той е съзнавал обществената опасност на деянието си /управлява МПС след употреба на наркотично вещество/ и последиците от него, но въпреки това е искал настъпването им. Тезата, че нощта преди да бъде спрян за проверка е пушил наргиле и е възможно непознати за него хора да са поставили въпросното наркотично вещество, съдът приема за защитна и крайно несъдържателна. В тази връзка и показанията на свидетеля В.Х. не могат да бъдат кредитирани като достатъчно обективни и безпристрастни, тъй като явно целят да подпомогнат подсъдимия в сформираната му в хода на съдебното следствие защитна теза. А и между тях и обясненията на подсъдимия има едно съществено противоречие. Подсъдимият твърди, че още пътувайки от гр.В. за гр.Л. се е почувствал зле и се е обадил на свидетеля Х., който също му споделил, че също не се чувства добре и двамата стигнали до извода, че най-вероятно са им сложили нещо в наргилето, което са пушили. Нищо такова обаче не споменава в показанията си свидетеля Х., а е логично да си спомня подобно обстоятелство, при положение, че твърди, че не е употребявал наркотични вещества и същата вечер и той получил лека замаяност.

Поради тези съображения съдът не споделя тезата на подсъдимия, че не е знаел какво е пушил и приема за доказано престъплението и от субективна страна.

Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна подсъдимият за виновен и го осъди.

Причините за извършване на престъплението се явява  нежеланието на В. да се съобразява със законно приетите норми  и изисквания за управление на МПС, в частност тези забраняващи управлението на МПС след употребата на наркотични вещества.  

При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия С.И.В. съдът съобрази като отегчаващо вината обстоятелство наличието на изключително много предишни нарушения по ЗДвП (справка л.12-17 дос.п-во), което го характеризира като рисков и категорично нежелаещ да се съобразява с правилата за движението по пътищата водач, а като смекчаващи чистото му съдебно минало – няма осъждания за престъпления от общ характер, което като цяло го характеризира като лице с ниска степен на обществена опасност. Но не може да не бъде отчетено и обстоятелството, че на два пъти подсъдимият В. е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, като в единия от случаите това е било за подобно на настоящето деяние - по чл.343б, ал.1 от НК. При тези данни, изключено е наказанието да бъде определяно при условията на чл.55 от НК, в какъвто смисъл е алтернативното искане на защитата, тъй като липсват многобройни или изключителни по своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства.

Ето защо, с оглед на тези съображения, съдът наложи на подсъдимия В. за деянието по чл.343б, ал.3, предл.1-во от НК наказание при условията на чл.54 от НК, а именно : една година лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева, която следва да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт. За размера на глобата съдът отчете и обстоятелството, че подсъдимия е безработен и няма данни по делото да има установени трайни доходи.

Тъй като подсъдимият е бил с чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието и с оглед данните по делото, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително да го търпи ефективно, поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила. 

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така наложеното наказание „лишаване от свобода” времето, през което подсъдимият С.В. е бил задържан със заповед по ЗМВР № 1762зз-193/18.08.2017 година.

На основание чл.343г, във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подсъдимият С.В. от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като на основание чл.59, ал.4 от НК приспадна времето, през което е бил лишен от това право административен ред със ЗППАМ № 17-0906-000353/18.08.2018 г. на началник сектор  ПП  при ОД на МВР Л., считано от 18.08.2017 година.

Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия С.И.В. за справедливо и, че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Иззетото на досъдебното производство веществено доказателство-1 брой орален тест „Drug Test 5000", с фабричен номер ARJM – 0713, след влизане на присъдата в сила, следва да бъде унищожено.

          С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимият С.И.В. *** направените по делото разноски в размер на 200,64 лева, а на Районен съд Л. сумата 219,41 лева, също разноски.

Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.

                                          

                       

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :