№ 6
гр. Разград, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас Д. Христов Търговско дело №
20213300900033 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът Исм. Ч., редовно призован с призовка връчена чрез Х.Н. - сътрудник при
пълномощника му адв. Г.П. П. от АК- Русе на 18.01.2022г./л.545/, се явява лично. Явява се и
пълномощникът му адвокат Г.П. П. от АК – Русе.
Явява се и преводачът от турски език на български и обратно Н.Х.Ч. с установена по
делото самоличност и редовно назначена от предходно съдебно заседание /л. 491-492/.
Предупредена за наказателна отговорност за неверен превод по чл. 290, ал.2 НК.
АДВ.П.: Водим преводача, тъй като ищецът, който е турски гражданин не владее
български език, а владее турски език.
За ответника „ЕФЕ -11“ ООД, при редовност в призоваването с призовка връчена на
17.01.2022г., чрез пълномощника адвокат Н.В. С., се явява управителят Юкс. Г. Ид..
Явява се и пълномощникът му адвокат Н.В. С., редовно упълномощена от преди.
Третото лице помагач на страната на ответника - Юкс. Г. Ид., при редовност в
призоваването с призовка връчена на 17.01.2022г. чрез пълномощника адвокат Н. Х. от АК-
Разград /л. 543/, се явява лично. Явява се и пълномощникът му адвокат Н. Х. от АК-
Разград, редовно упълномощен.
Третото лице помагач на страната на ответника - З. М., редовно призован с призовка
връчена на 17.01.2022г., чрез пълномощника му адвокат Н. Х. от АК- Разград /л. 543/, не се
явява. Явява се пълномощникът му адвокат Н. Х. от АК- Разград, редовно упълномощен.
АДВ.П.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ.ВАСИЛЕВА: Няма пречки, да се даде ход на делото.
АДВ.Х.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва молба вх. №54/10.01.2022г. от ищцовата страна, ведно с
приложенията /л.500-535/
АДВ.П.: Поддържам представената молба.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Запознати сме, да се приемат.
АДВ.Х.: Запознати сме с докладваните материали, да се приемат.
СЪДЪТ, като намери че приложените към молбата писмени доказателства биха
1
способствали за разкриване на обективната истина,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА докладваните писмени материали.
АДВ. П.: С оглед на твърденията на третото лице помагач от предходното съдебно
заседание трудно успях да се снабдя с писмено доказателство - покана за свикване на
извънредно събрание от моя доверител в качеството му на съдружник. Искам да ангажирам
това доказателства, за да индикирам на съда, че не се е дезинтерисирал от дружествените
работи, а напротив. Проявил е активно действие спрямо свикване на извънредно общо
събрание. Това е единственото доказателствено искане, което имам в това заседание. На
следващо място, съобразно Ваше предходно Определение водя страната, който желае да
даде обяснение. С обратна разписка за получаване от декември 2019г., непосредствено
преди иницииране на иска по чл.155 по предходното съдебно дело.
АДВ.ВАСИЛЕВА: От кого е изпратена тази покана?
ОТГОВОР НА ИЩЦОВАТА СТРАНА АДВ. П.: От моя доверител.
АДВ.ВАСИЛЕВА: Подписът в разписката от 17.12.2019г. е положен от Ю.И.. По
отношение на съдържанието на тази покана ще вземем отношение по съществото на делото.
Да се приеме.
СЪДЪТ, като намери, че представените писмени доказателства биха способствали за
разкриване на обективната истина,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото препис от покана до Юкс. Г. Ид.- управител и
съдружник на „ЕФЕ-11“ ООД за извънредно общо събрание от Исм. Ч., както и разписка от
17.12.2019г. за връчването на поканата, с получател Юкс. Г. Ид. и връчител ЧСИ.
АДВ.П.: Моля, моят доверител да даде обяснения по обстоятелства по делото.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Да се предостави възможност на ищцовата страна да даде
обяснения.
АДВ.Х.: Да се предостави възможност.
ИЩЕЦЪТ Исм. Ч. /чрез преводача Н.Х.Ч./: В момента фирмата не развива дейност.
Говоря за „ЕФЕ 11“ ООД. Дадена е под наем, от който наем се получават пари. От 2012г. с
г-н Зали М. не сме се виждали, два пъти се чувахме по телефона във вр. с дейността на
фирмата. Първоначално създадохме фирмата „ЕФЕ -11“ Мисля, че беше 2011г. Фирмата я
създадохме Исм. Ч., З. М. и Ю.Г.. З. М. влезе по-късно във фирмата, но точно как влезе
другия съдружник не знам. Първоначално Ю. ръководеше фирмата, мен ме извикаха тук.
Поискаха да подпиша документите пред нотариус, с които даваме правомощия на Ю. да
тегли пари и да се подписва. Разривът в отношенията ни се получи поради факта, че бяха
написани писма за Общо събрание, на които никой не се явяваше. Два- три пъти идвахме, но
нямаше никой. На мен ми изпратиха покана, аз дойдох, а те не идват на събранията.
Всичко беше в ръцете на Ю.. И да се опитвам да вляза в някакви взаимоотношения с тях
нищо не можеше да се направи, защото Ю. правеше всичко. Той купуваше, той продаваше.
Той решаваше дали да има събрание или не. Всичко беше в неговите ръце. Ходих при
много адвокати, при много нотариуси. Търсихме постоянно решение на въпроса. Аз не съм
се възползвал от фирмата. Само плащах разходи. Във всички писма, които сме получавали за
събрания, мястото където трябва да се състоят тези събрания е посочено като адреса на
„ЕФЕ -11“. Тогава бях поканен и дойдох. През 2011г. не се състоя това събрание. Ние
бяхме тук, но другите не дойдоха. Аз Исм. Ч. бях, другите Ю.Г. и З. М. ги нямаше. През
2011г. като се отделих от тук отидох на операция на сърце. През това време конците бяха в
ръцете на Ю.Г.. Казаха ми, че нямам тука права и не ме пуснаха в чифлика. Ю. е тук, да
каже. Каза ми, че не мога да вляза тук. Там имаше отделно място, което се използваше и
място, което не се използваше. Имотите на фирмата бяха използвани от Т., който беше
износител. Ю.Г. беше го отдал под наем на Т.. Аз като си заминах от тук веднага го е дал
под наем, разбрали са се.
2
Ю.Г.: От 2011г. като приключи договора с Турция, като затвори границата, вече няма
износ, те се като се прибраха от 2011 до 2018г. лятото там беше празно. През това време аз
съм го стопанисвал. Ремонт съм правил. Новото си личи, новите материали си личат. От
2018г. може би август месец до сега е под наем. Преди това е стопанисвано само. Никога не
съм го гонил от там, защото той е ортак. Нямам такова право да го гоня. Аз не мога да го
гоня от там. Той е съдружник. Няма такова нещо. Всяка година приключваме годината
финансово. Всяка година задължително пращам писма на него и понеже се подписва синът
му, аз не мога да приключа годината. При тях в Турция е прието някой от семейството да се
подпише, приема се. Аз имам даже неприключена година, защото не можем да приключим.
От 2011г. чак 2018г. пак лято беше в 11 часа се видяхме в хотела, както миналия път казах.
И.К. го знам от там, от него. Той дойде с един екип, общо четири човека бяха и в хотела в
11ч. се видяхме, защото те дошли в Островче и ми звънят по телефона. Аз им казах, че съм
на село. Него ден дъжд валеше. Попитах ги къде са се настанили, къде да се видим. Те ми
казаха, че в хотел „Картуун“ са се настанили и аз им казах там да проведем събранието. Там
се видяхме в 11ч. за 20 минути. Неговите хора бързаха за Румъния или Македония. И
понеже щяло да продължи дълго предложиха да се видим вечерта и аз се съгласих. Даже
тогава аз на него му сканирах копие от документите за заличаването на ипотеката и му ги
дадох. Каза добре, че ще си взема парите и замина. До тогава всяка година съм му пращал
документи и не мога да приключа годината. Не съм го гонил, аз нямам такова право.
ИЩЕЦЪТ Исм. Ч./чрез преводача Н.Х.Ч./: Не съм съгласен с казаното от Ю.. Исмаил
ми каза да не преминавам от другата страна на чифлика. То е разделено на две. След това
колкото и покани да са ми изпращали за всички наемайки такси от Истанбул съм идвал на
събранията на фирмата. Те самите ги нямаше на нито едно от тях. Последно когато дойдох с
И.К. Сабри- двоен гражданин и Д. седнахме и чакахме до 11ч. Чакахме ги да дойдат. След
това извикахме работниците, които са там като свидетели, да потвърдят, че другите не са
дошли. И.К. попълни един документ и всички присъстващи се подписаха за това, че те не
дойдоха на общото събрание. Той взема юздите в ръцете си и ме заплашваше, обиждаше.
Нека да каже и това. Аз съм тук и той е тук. Каза ми, че не мога да идвам и да влизам тук.
Каза, че е управител на фирмата. Аз даже не знам, че той е станал управител на фирмата.
Аз това не знаех. Той сам се е направил управител, а аз не знам. И аз съм тук и той е тук,
нека да каже. Нека да каже истината. Човекът не ми е брат, не ми е нищо, защо от 2011г. да
се занимавам с него.
АДВ.П.: Нямам други доказателствени искания.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Нямам други доказателствени искания.
АДВ.Х.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА съдебното дирене за приключено.
СЪДЪТ отново приканва страните към спогодба, медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
АДВ.П.: Не е възможно доброволно да уредим спора.
АДВ.ВАСИЛЕВА: Не.
АДВ.Х.:Не.
Съдът на основание чл.149, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. П.: Действително Търговския закон в своя чл. 155, т. 1 дава възможност за
прекратяване на търговско дружество когато „важни причини" налагат това, като във всеки
конкретен случай съдът преценява наличието им, изхождайки както от обективния, така и
от субективния критерий, използвайки за отправна точка интереса на дружеството като
3
цяло, като "важни причини" по смисъла на закона могат да бъдат влошените отношения
между съдружниците, които са довели фактически до нефункциониране на органите на
управление на дружеството, до невъзможност дружеството да осъществява очакваната
стопанска дейност, заради която е създадено като търговски субект и до трайно реализиране
на загуби и нулеви финансови резултати./ Решение № 662 от 20.06.2006 г. на ВКС по т. д. №
86/2006 г., ТК, II о./,. Наистина всеки съдружник разполага с възможност да защити своите
членски права в дружеството ако счита, че те са нарушени или да инициира ОС за решаване
на въпроси, които счита за важни. В този случай тези възможности са изчерпани преди
иницииране на настоящото производство. В този смисъл е поканата за свикване на
Извънредно общо събрание на съдружниците от месец декември 2019г., тоест
непосредствено преди навеждането на иска за прекратяване по чл. 155, т. 1 от ТЗ, която
остава без отговор и ОС не се състои. Също като допълнителен аргумент за изчерпване на
други правни способи за уреждане на спора и евентуално оздравяване на дружеството, ако
се приеме, че доверителят ми е единствената пречка за реализиране на дейност, можем да
намерим в присъединеното към настоящото производство т.д.№ 41/2020г по описа на ОС-
Разград, тоест предходното дело между страните, където в първо заседание по делото
постигнахме съгласие за спирането му поради договорка за доброволно уреждане на спора,
но въпреки декларираното съгласие от страна на ответника в зала той прекъсна всякаква
комуникация с нас. Тук трябва да се подчертае, че дори изпратих Молба до г-н И. във връзка
с предходното т.д. и постигната в о.с.з. договорка като му предоставих два алтернативни
варианта; а именно ангажиране на лицензиран оценител, който да изчисли полагащия се на
доверителя ми дял за излизането му от дружеството, или направо възможността без
официални оценки на имуществото самият г-н И. да предложи цена за изкупуването на
дяловете на доверителя ми съобразно неговото предварително желание, но не последва
отговор. Тази Молба е между кориците на делото, предоставил съм я като доказателство.
Важните причини би следвало да са такива, че да създават непреодолима пречка за
осъществяване предмета на дейност на дружеството или да е налице продължителен период
от време, през който дружеството не е осъществявало търговска дейност. Във втория случай,
тоест когато е налице продължителен период от време, през който дружеството не е
осъществявало търговска дейност, то това бездействието би могло да се дължи на липса на
воля у съдружниците за продължаване дейността му. /в този смисъл - Определение № 211 от
11.03.2013г. на ВКС по т. д. № 373/2012г., I т. о., ТК/. При едно по-задълбочено изследване
на юридическото лице - „ЕФЕ-11" ООД, на хронологията около негово създаване,
измененията в дружествения договор и начина на управление, упражнява ли се или не
стопанска дейност за която е създадена, отношенията между съдружниците и финансово му
състояние можем да обобщим важните причини, налагащи прекратяване му в няколко
категория. На първо място силно влошените отношения между съдружниците, водещи до
невъзможност за функциониране на това ООД. С Решение № 159 от 15.12.2009г. на ВКС по
т. д. № 389/2009г., I т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и съставляващо поради
това задължителна практика е прието, че понятието "важни причини" по смисъла на чл. 155.
т. 1 ТЗ няма легална дефиниция и това априорно е невъзможно поради разнообразието на
проявните му форми, което налага при преценката за наличието им да се отчита факта, че
всяко търговско дружество е със своя специфика - предмет на дейност, пазарни условия,
права и задължения на съдружниците (предвидени в учредителния акт) и прочие, но при
обсъждането налице ли са важни причини за прекратяване на дружеството водещи според
ВКС следва да са интересите на дружеството като цяло, а не на отделния съдружник.
Именно по отношение на посочения принцип цитираното решение има характера на
задължителна по смисъла на TP № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика, което позволява да
се възприемат и други причини извън посочените в него поради невъзможността за
изчерпателното им изброяване. Влошените отношения не са посочени в цитираното
решение, но те не могат да бъдат игнорирани, когато са довели до фактическа невъзможност
за функциониране на дружеството.
Проблемите в отношенията между съдружниците започват непосредствено след
сдружаването и учредяването на „ЕФЕ-11“ ООД и инвестирането на значителни парични
4
средства от страна на моя доверител за закупуване на недвижими имоти. За това
свидетелстват седем (7) банкови превода от страна на моя доверител до управителя Ю.И. от
15.02.2011г. до 21.02.2012г на обща стойност 30600€ и 5600$, както и към другия
съдружник З. М. от два (2) банкови превода между 24.03.2011г. и 29.04.2011г. на обща
стойност 39700€. Още повече двама съдружници твърдят, че им се дължат пари заради
общата фирма, ищецът пък твърди, че им е заплатил по 50 000$ на всекиго от тях на ръка (за
справка протокол от 15.12.2021г.), които твърдения за задължения помежду им
допълнително блокират общата им фирма.
Непосредствено след това през 2012г. доверителят ми получава покана за извънредно
ОС за приемане на решение за допълнителни парични вноски, въпреки че дружеството вече
отглежда животни и се готви да продава продукция и да реализира печалба, като на
определената дата за ОС, а именно 11.06.2012г. същият се е явил на вписания в поканата
адрес на заседание, но там не са присъствали останалите съдружници, в този смисъл е
допуснатото от този състав доказателствено искане - справка от МВР относно намирал ли се
е в България доверителят ми на 11.06.2012.
В тази връзка моля да отхвърлите като опровергано твърдението на ответника в
Отговора на ИМ. че ищецът през 2012г. е пребивавал изцяло в Република Турция, че се
дезинтересирал от Фирмата и не е присъствал на ОС на 11.06.2012г.
Несъгласието на доверителя ми за плащане на допълните парични вноски и вече
влошените отношения поради твърдения недостиг на средства от управителя довеждат до
това да спре да бъде осведомяван за дейността на дружеството, състоянието му, отношения
с контрагенти и партньори, глави добитък, служители на трудови договори и т.н. Сериозния
разрив бележи оттеглянето на упълномощаване към управител от страна на ищеца на
11.0б.2012г. (налично между кориците на делото).
Стига се дотам управителят да употреби горното пълномощно за да „прехвърли" -
продаде дяловете на моя доверител докато той е в чужбина, за което срещу него е
образувано ДП № 330 ЗМ-201/2018г по описа на ОДМВР-гр. Разград по сигнал на моя
доверител, прекратено чак през месец април 2021г.
АДВ. ВАСИЛЕВА: Налага се да напусна залата, имам дело в РРС. Моля, да
отхвърлите иска, моля да ми се определи срок за писмена защита. Преупълномощавам
адвокат Н. Х. от АК – Разград, с правото да представлява доверителя ми в настоящото
производство.
СЪДЪТ констатира, че адв. Василева напусна залата.
АДВ. П.: По обяснения на третите лица помагачи от 2012г насам е невъзможно да се
свика ОС на ООД поради влошените отношения помежду им, в промеждутъка служителите
на фирмата за съкратени и дейността прекратена. А, и управителят (съгласно неговите
показания в зала) заминава да живее в Република Турция (Протокол № 44 от о.с.з. от
10.11.2021г, стр. 9).
Стига се до там на бъде инициирано ОС на дружеството за изключване на ищеца
Исм. Ч. през 2017г, който опит завършва със отказ от ДЛР към Агенция по вписванията.
Следващ такъв опит има следваща 2018г., когато ищецът Исмаил Челпешки получава
покана за ОС и предупреждение за изключване (нотариална покана, док. № 14 в ИМ), на
което събрание той отива заедно с адвокат и свидетели (протокол от нот. Б.К., в този см. са
показания на св. Ю.А. и Ст. Н., обективирани в Протокол № 56 от о.с.з. от 15.12.2021г).
Противоречие в твърдения на ответната страна внасят показания на третото лице З.
М., който в о.с.з. на 10.11,2021г. декларира, че не знае за никакви опити за изключване на
съдружника Ч., въпреки че ОС на което такова изключване е решение е заседавала и с
неговия подпис, вероятно представляван от управителя, без да е наясно за приеманите
решение. Това дава допълнителна индикация за смущение в нормалното функциониране на
едно ООД. За силно влошените отношения, водещи до невъзможност дружеството да
функционира свидетелства дават и третите лица, управителят Ю.И. в о.с.з. от 10.11.2021г.
твърди, че поради неуредени финансови отношения между него и ищеца е невъзможно
5
дружеството на поднови дейност, стр. 9 от протокола, твърди че след като е ходил до дома
на моя доверител за „да си оправят сметките" отношенията им са се влошили, тъй като
„Исмаил е обещал да му даде пари, а не го е сторил". В този дух са и показанията на другия
съдружник и трето лица З. М., който в същия протокол на стр. 8 декларира, че „причината да
спре дейността-животновъдство е Ч." и влошените отношения с него. Безспорен е фактът, че
между съдружниците отношенията са влошени до степен същите да не работят заедно за
постигане целите на дружеството, да не осъществяват предмета му на дейност, а това е
предпоставка за прекратяването му. Съдът не следва да изследва чия е вината за влошените
отношения, а и практически е невъзможно това да се установи в рамките на едно съдебно
производство, но Съдът следва да изследва препятстват ли тези влошени отношение
дейността на дружеството, сиреч явяват ли се непреодолима пречка то да развива дейността
заради която е регистрирано. По твърдения на трети лица, Ю.И. и З. М. това е така, тоест
налице е невъзможност за извършване на обща дейност по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ТЗ.
Поради липсата на легална дефиниция на понятието "важни причини" в друго свое решение
ВКС дефинира същото - Решение № 662 от 20.06.2006г. на ВКС по т. д. № 86/2006г., ТК, II
о., според което по смисъла на закона "важни причини" могат да бъдат лошите отношения
между съдружниците, които са довели фактически до нефункциониране на органите на
управление на дружеството, до невъзможност дружеството да осъществява очакваната
стопанска дейност, заради която е създадено като търговски субект и до трайно реализиране
на загуби или нулеви финансови резултати. (Откази за приемане на ГФО поради нередовно
свикване и провеждане на ОС по вина на всички съдружници заради влошените им
отношения - показания на третото лице И.).
Като втора група важни причини по смисъла на чл. 155, т. 1 от ТЗ, налагащи
прекратяването на „ЕФЕ-11" ООД можем да изтъкнем тези, довели до изначално
неизпълнение на целите, не упражняване на стопанската дейност за която дружеството е
създадено, а именно ЖИВОТНОВЪДСТВО И ИЗНОС на продукция за Република Турция,
като начина и целите на сдружаването и предметът на дейност не са спорни между страните.
„ЕФЕ-11“ ООД поради причини, които не станаха известни в настоящото
производство не могло да осъществи износ за Република Турция, където съответно
съдружниците М. и Ч. да осъществят продажба. Още повече от показанията на двамата
съдружници И. и М. и св. Шезаи Ч. става ясно, че търговска дейност е осъществена
единично в рамките на няколко тира, но не чрез процесното дружество, а чрез друга фирма,
вероятно „АЛЕКС ВМА 2004" ЕООД с ЕИК ********* към която има преводи за 40 000€ от
св. Ч., доказателства- банкови преводи, и за които трансфери св. Ч. дава сведения, че имат
като основания износ от България за Турция.
По-късно във времето, конкретно след 2012г насам виждаме, че дейността заради
която дружеството е създадено е напълно прекратена; не се отглеждат животни, не се
реализира продукция и съответно износ и продажба. Дори в периода от 2011г.-2012г., тоест
от освобождаване на служителите до 2018г., имотите на дружеството пустеят и не се
използват за никаква стопанска или търговска дейност. Двамата служители Ю.А. и Ст. Н.,
работили 7-8 месеца, са съкратени, а съдружниците З. М. и Исм. Ч. живеят постоянно в
чужбина, третият съдружник Ю.И. също /по негови твърдения/ пребивава в гр. Истанбул.
Липса на стопанска дейност, включително такава по устав и обявена в TP с НКИД: 014-
животновъдство, е призната от ответното дружество в това производство, но и констатирано
от ОС-Разград при предходното производство от миналата година т.д.№ 41/2020. Важно
обстоятелство, налагащо прекратяване е систематичното накърняване интересите на
дружество чрез неспазване на счетоводното законодателство, а именно чл. 38, ал. 1, т. 1 от
ЗСЧ, вменяващ императивно задължение за публикуване на ГФО на всички търговци в срок
(следващата година за предходната счетоводна). Има неподадени ГФО (четири поредни
пъти) за годините 2011, 2014, 2015 и 2016, като има последвали откази на ДЛР към Агенция
по вписванията, а за 2015г, въобще няма обявен ГФО. Разбира се според ЗСЧ това влече
санкция, която следва да бъде наложена от НАП /500лв. за първо нарушение/.
Анализът на финансовото състояние на дружеството по години показва трайна
6
тенденция за намаляване и прекратяване на дейността, трайна липса на рентабилност,
зависимост на дружеството от външни източници, за да погасява задълженията си - ипотека,
скици, данъци, урегулиране на поземлени имоти.
За първата година на съществуването на фирмата, 2011г. четем в Счетоводния баланс
текущи материални активи - суровини 4 хил. и млади животни и животни за угояване - 34
хил., всичко 38 хил. лв. и вземания общо 3 хил. лв., (но и задължения към доставчици 52
хил.лв.) и нетни приходи от продажби 21 хил.лв.
Следваща счетоводна година 2012г е пикова за фирмата с нетни приходи от
продажби от 80 хил.лв. срещу 21 хил. за миналата година, като за сметка на това обаче
активът намалява вече на 4 хил. лв. за незавършено производство (млади животни за
разплод и угояване) срещу 34хил.лв. за 2011г., намаляват и вземанията от 52хил.лв. за
2011г. на 6 хил. лв. за 2012г. Горните факти индикират вече преустановената дейност и в
частност ликвидирането на продукция и инвентар, този извод се налага и съобразно
показанията на свидетелите и трети лица. Оттам нататък Счетоводния баланс за 2013г. не
показва никакво незавършено производство, няма млади животни за угояване и разплод,
също намалят задълженията и разходите, съответно от 80 хил.лв. на 12 хил.лв. Абсолютно
идентична е тенденцията за 2014г., където счетоводния баланс показва намалели приходи от
12хил.лв. на 3 хил. лв. За 2015г, няма публикван счетоводен баланс, но този за 2016г. в
графа „Отчет за приходи и разходи" показва нула (0) за същата 2016г, и за предходната
2015г. За тази обстоятелства не съм прилагал ГФО като доказателство, защото те са
публични в TP и са ноторно известни на съда, но мисля че показва постепенното спиране на
търговската дейност за която фирмата е регистрирана.
Събраните по делото доказателство показват и трайната липса на средства у
дружеството, то не може да погасява своите задължения към трети лица; виждаме, че
съдружник разходва лични средства за погасяване на ипотека към Банка- преводно
нареждане от Ю.И. за 17480€ от 19.08.2015г. за погасяване на ипотека, и направени разходи
за урегулиране на имота- предоставена е скица на недвижим имот. Също според показанията
на св. Б.Ч. щети по покрива и сградите поради буря са възстановени от Ю.И., но тези
разходи са сторени от него в лично качество, а не като управител, тъй като дружеството
няма каса и приходи. Ние не знаем дали тези разходи за заем към дружеството, дали се
дължат на г-н И. и са негово вземане и дали той няма да реши в бъдещ момент да ги
претендира като се удовлетвори от имотите на дружеството. От средата на 2018г. насам
имотите на дружеството са отдадени под наем на наемател, очевидно юридическото лице не
извършва предвидената дейност н не постига целите за които е било създадено, а
получаваната наемна цена се ползва еднолично от управителя. До сега не са свиквани ОС,
не се е разпределяла печалба, а наличността до колкото я има не се реинвестира, от 2012г.
насам няма закупени нови машини, инвентар, превозни средства. Няма данни да
съществуват наети работници или други служители по трудови или граждански договори,
като очевидно се касае до дружество, чието предприятие е с преустановена дейност и то
повече от 10 години. В тази връзка, моля съдът да не кредитира твърденията на третото
лице-помагач З. М., дадени в о.с.з., че са в очакване пандемията да отмине за да развият
дейност, тъй като такава не е развивана от 10 години. Няма при това положение разумен
аргумент в посока продължаване съществуването на юридическото лице.
В настоящия случай се касае за неработещо предприятие без наети работници, поради
което и влошените отношения между съдружниците, при които двама от тях заявяват о.с.з.,
че заради третия дейността не може да продължи, тъй като им дължи пари в лично качество,
следва да се отчетат като важни причини по смисъла на закона. Т.е. в конкретния казус
изхождайки от интересите на дружеството следва да се приеме, че по - нататъшното му
съществуване е безпредметно. Съвсем друг би бил въпроса при работещо предприятие,
което изпълнява предмета си на дейност за животновъдство и износ на продукция,
реализира печалба, има наети работници и т.н. При лежаща върху ответника
доказателствена тежест същият не е ангажирал доказателства за установяване на
обстоятелството, че се касае до функциониращо юридическо лице, а напротив последният
7
стоварва вината за нефункционирането върху ищеца, която вина не е предмет на иска по чл.
155, т. 1 от ТЗ.
При изяснената по делото фактическа обстановка, за да се охранят интересите на
кредиторите на дружеството, както и на самите съдружници, но и на дружеството за
избягване на бъдещата му задлъжнялост, най- удачният вариант при създалата се патова
ситуация е юридическото лице да бъде прекратено, още повече когато двама от съдружници
твърдят, че не могат да работят с ищеца, не могат да се разберат с него, че той им дължи
пари, а същевременно се противопоставят на прекратяването. Моля, да се произнесете с
решение, с което да уважите предявения иск и да прекратите "ЕФЕ-11“ ООД. По пощата
ще Ви предоставя списък на разходи и правя възражение за прекомерност на
възнаграждението на ответната страна. Представям и моля да приемете писмена защита.
Препис от писмената защита се връчи на ответната страна.
АДВ. Х.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищцовата страна. Считам, че не са налице предпоставките на чл.155, ал.1 ТЗ. Моля, да ни
дадете възможност да представим писмени бележки.
СЪДЪТ, като прецени, че делото е разяснено, на осн. чл. 149, ал.2 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и посочва деня, в който ще обяви
решението – 16.03.2022г.
На осн. чл. 149, ал.3 ГПК, съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
На основание чл.149, ал.3 ГПК определя на страните двуседмичен срок от днес, в
който да се представят писмени защита, като писмените защити се представят според броя
на страните.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 10:28 часа.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
8