Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260222
гр. Пловдив, 22.10.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева
въззивно търг. дело № 183 по описа за 2021 год. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „З.*“ ЕООД – с. К., общ. Р.,
представлявано от З.Ж.В., със съдебен адрес:***, *– чрез адв. П.К. против
решение № 260029/20.08.2020г., постановено по т.д. № 199/2019г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „З.*“
ЕООД – с. К., общ. Р., представлявано от З.Ж.В. против ЗК „Д.з.“ АД *** искове
за заплащане на сумата 40 000 лева – остатък от застрахователно
обезщетение за унищожен при пожар магазин за хранителни стоки и кафе с адрес на
застрахования обект: с. К., общ. Р. и за заплащане на сумата 8 060.53 лева
– обезщетение за забава заплащането на главницата, считано от датата на
застрахователното събитие – 01.11.2016г. до предявяване на иска и с което е
осъдено „З.*“ ЕООД – с. К., общ. Р., представлявано от З.Ж.В. да заплати на ЗК
„Д.з.“ АД *** сумата 300 лева - разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят
счита за недоказани възраженията на ответника относно причините за възникване
на пожара, а именно – вследствие злоумишлени действия на трети лица. Счита за
неправилен извода на съда, че застрахователното събитие не представлява покрит
риск съгласно сключения договор. Посочва, че констативния протокол, на който се
е позовал съда, е изготвен от застрахователя и е подписан от представител на
ищеца, без същия да притежава професионална компетентност. Счита, че това е
частен документ, който не установява причините за настъпилото събитие.
Моли съда да отмени обжалваното решение и по същество да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Въззиваемата страна ЗК „Д.з.“ АД *** изразява становище,
че жалбата е неоснователна. Във връзка с оплакванията на жалбоподателя за
необоснованост и неправилна преценка на базата на констативния протокол, за неоснователни. Посочва, че самия ищец е описал
застрахователното събитие като „палеж над магазина“ в отправеното до
застрахователя искане за оценка на вредите, не е оспорил нито едно от писмените
доказателства, ангажирани за установяване на палежа и не е доказал друга
причина, различна от посочената. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание с правно
основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.
409 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „З.*“ ЕООД – с. К., общ. Р., представлявано от З.Ж.В.
твърди, че е претърпял вреди, вследствие на пожар в обект Магазин за хранителни
стоки и кафе с адрес: с. К., общ. Р., за което имущество твърди да е сключена
застраховка с ответника ЗК „Д.з.“ АД. Твърди, че този договор е обективиран в застрахователна
полица **************/11.08.2016г., със срок на действие от 17.06.2016г. до
16.08.2017г. Твърди, че на 01.11.2016 г. в 04.00 ч. е
възникнал пожар в обекта. Това събитие е установено с протокол на
РС за ПБЗН - гр. Р.. Твърди, че
в резултат на пожара се е стигнало до пълното унищожаване на сградата, оборудването и стоките в нея.
Твърди, че при ответника е заведена претенция №*********/01.11.2016г.
По нея на ищеца е определено обезщетение в размер на 10 000 лева по клауза
В1 „вандализъм“ от договора, което е изплатено в размер на 9938.90 лева като е
удържана неплатена и дължима вноска от премията - 61.10 лева. Твърди, че застрахователната
сума, за която е застраховано имуществото е 50 000 лева. Счита, че
действителният размер на вредите надхвърля тази сума. Претендира осъждане на ответника
да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 40 000 лева, представляващо
остатъка от дължима застрахователна сума общо в размер на 50 000 лева за
причинените имуществени вреди, изразяващи се в погиване на застрахованото
имущество Магазин за хранителни стоки и кафе с адрес: с. К., общ. Р. при пожар на 01.11.2016 г., което
имущество е застраховано при ответника по договор „Застраховка имущество за малък и среден бизнес“, обективиран
в застрахователна полица **************/11.08.2016г., със срок на действие от
17.06.2016г. до 16.08.2017г., обезщетение за
забава изплащането на главницата в размер на 8 060.53
лева за периода от
настъпването на застрахователното събитие – 01.11.2016 г. до датата на исковата молба, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 26.10.2018 год. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът „Д.з.“ АД *** оспорва предявените искове. Счита,
че по сключената доброволна имуществена застраховка застрахованият сам избира
лимит на покритие по всеки от избраните рискове, без да бъде правен оглед, опис
и оценка от застрахователя на имуществото, което е предмет на застраховката.
Това се извършва едва при евентуално настъпване на застрахователно събитие и се
обезщетява в рамките на договорените лимити за различните покрития. Твърди, че
събитието, за което се претендира обезщетение се дължи на злоумишлени действия
на трети лица, които по смисъла на клауза В1 „Вандализъм/Злоумишлени действия
на трети лица“ се изразяват в умишлено унищожаване или повреждане на чуждо
имуществено благо, включително палеж или използване на взривни устройство и
материали. Твърди, че по тази клауза договореният между страните лимит е
10 000 лева, до който максимален размер застрахователят носи риска при
проявление на тази клауза. Счита, че в случая не е налице събитие „пожар“ по
смисъла на Клауза А1 от общите условия като палежът и злоумишлените действия са
изрично изключени от тази клауза. Твърди, че определеното обезщетение е в
размер на пълния договорен лимит по полицата в размер на 10 000 лева по
рискова клауза В1 и той не носи отговорност над този договорен между страните
лимит, дори и пълния размер на вредите да го надвишава.
Съгласно чл. 405, ал.
1 от КЗ
при настъпване на застрахователно събитие, представляващо покрит
застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Фактическият състав включва установяване наличието
на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователно
събитие, представляващ покрит застрахователен риск, неговия вид, настъпилите вреди – вид и размер, причинно-следствена
връзка между събитието и вредите, уведомяване на застрахователя
за настъпилото застрахователно
събитие.
В
случая страните не
спорят относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение между З.*“ ЕООД – с. К., общ. Р. и ЗК „Д.з.“ АД по застрахователна полица **************/11.08.2016г.,
със срок на действие от 17.06.2016г. до 16.08.2017г.
Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът на
01.11.2016г. е уведомил застрахователя за настъпването на застрахователно
събитие на посочената дата.
Не се спори и че по образуваната по този повод преписка
застрахователят е определил обезщетение в размер на 10 000 лева по клауза
В1 „вандализъм“ от договора, което е изплатено в размер на 9938.90 лева като е
удържана неплатена и дължима вноска от премията - 61.10 лева. Това се
установява и от представеното платежно нареждане от 20.01.2017г. за преведена
на ищеца сума в размер на 9 938.90 лева /стр.24 от делото на ОС/.
Видно от представената застрахователна полица № **************
/стр.22 от делото на ОС/ за пакетна застраховка „Бизнес бенефит“ дружеството –
ищец е застраховало при ответника свое имущество – хранителен магазин, находящ
се в с. К.. Застрахователната сума е 50 000 лева, от които 30 000
лева – за недвижимото имущество, 15 000 лева – за оборудването,
обзавеждането, техниката и уредите и 5000 лева – за стоките. Покрити клаузи са
А1 +А, Б1.1, В3, Б5, В1 и В2. По отношение на клауза В1 - Вандализъм е уговорен
подлимит на отговорност 10 000 лева, по клауза В2 – Счупване на стъкла и
витрини е уговорен подлимит на отговорност – 1000 лева. Общо дължимата премия
от застрахования е 122.20 лева, от които на 11.08.2016г. е заплатена само
първата вноска от 61.10 лева. Видно от изричното отбелязване в полицата
застрахованият получава и приема и се съгласява с Общите и специални условия за
застраховка „Имущество за малък и среден бизнес“.
Съгласно Общите условия по клауза А1 – пожар, мълния,
експлозия, имплозия, сблъсък или падане на летателно тяло, негови части или
товар – застрахователят обезщетява застрахования за щета на застраховано
имущество – пълна загуба или частична щета – в резултат на тези рискове. Съгласно
т.2.1 от приложението към ОУ пожар е огън с поява на пламък, възникнал без
съобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се
разпространява чрез собствена енергия. Вредите се изразяват в пълно или
частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване, тлеене или замърсяване от
действието на вода, пяна или препарати при гасене на пожар. В т.3 от Приложение
– Клаузи на ОУ са изброени специалните изключения по тази клауза, при които
застрахователят не покрива щети. Съгласно т.3.5. такова изключение са щетите в
резултат на палеж, злоумишлена експлозия или други злоумишлени действия, довели
до пожар на застрахованото имущество.
В случай че се желае застраховка и срещу злоумишлени
действия на трети лица, довели до щети на застраховано имущество, тя следва да
се сключи по клауза В1 – Вандализъм/ Злоумишлени действия на трети лица. Според
дадената дефиниция такива са злоумишлени противообществени действия на трети
лица, изразяващи се в умишлено унищожаване или повреждане на чуждо имуществено
благо, включително умишлен палеж или умишлено използване на взривни устройства
и материали. Касае се за отделен покрит риск, различен от приложение на
клаузата А1.
В случая в застрахователното покритие по полицата е
включена клауза В1 – Вандализъм/ Злоумишлени действия на трети лица като по нея
страните са договорили лимит на отговорност 10 000 лева. Съгласно чл.28.4
от Раздел VIII – Застрахователна сума и лимит на отговорност от
представените ОУ застрахователната сума по риск Вандализъм/ Злоумишлени
действия на трети лица се определя въз
основа на договорени между застраховащия и застрахователя лимити за едно събитие
и за срока на застраховката, без прилагане на пропорционално обезщетяване в
случай на подзастраховане. Самият застраховащ е избрал до какъв лимит да
застрахова имуществото по тази клауза и съответно застрахователната премия,
която той плаща е съобразена с този лимит. При настъпване на застрахователно
събитие максималният размер, до който отговоря застрахователя, е именно
избрания и договорен лимит, а не до действителната стойност на щетите, ако тя е
по-голяма. В този смисъл е и клаузата на
чл. 346 от КЗ, съгласно която застрахователна
сума (лимит на отговорност) е договорената между страните или определената с
нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,
представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования,
третото ползващо се лице или към третото увредено лице, както и тази на чл.386 ал.1 от КЗ, съгласно която
при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума
(лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.
Видно от представената служебна бележка изх. № 621 от 02.11.2016
г. на МВР, Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. Р.
на 01.11.2016 год. в 4.00 ч. сутринта е възникнал пожар в магазин за хранителни
стоки и кафе с адрес: с. К., общ. Р., унищожена е сградата, оборудването и
стоките в нея, а причината е неустановена.
С Постановление от 05.01.2017г. на Районна прокуратура – Р.
е спряно наказателното производство, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.331 ал.1 вр. чл.330 ал.1 от НК. Съгласно чл.330 ал.1 от НК
който
запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора,
машини, рудник или друго имущество със значителна стойност, се наказва за палеж. Член 331 от НК криминализира
и непредпазливия палеж.
Разследването, което е водено по досъдебното производство по повод пожара,
довел до твърдяните щети, е именно за палеж. Липсва установен извършител, което
е довело до спирането на производството. Самият ищец в искането, което е
отправил до застрахователя за изплащане на обезщетение за настъпило
застрахователно събитие на 01.11.2016г. /стр.20 от делото на ОС/, е посочил
като обстоятелства по възникването ме – палеж над магазина. От приложения
снимков материал е видно срязване на металните решетки, поставени за защита. От
справката за събития и докладната записка на служителя на фирмата, осигуряваща
охрана по договор с ищеца с жива сила, наблюдение и сигнално-известителна
техника по чл.5 от ЗЧОД, след като е била задействала аларма, при пристигане на
обекта патрулът е установил взлом на външната и вътрешната решетка и пожар
вътре в магазина като в 3.55 ч. служителят е подал сигнал на тел. 112 и е уведомил
МОЛ на обекта.
Видно от представения констативен протокол от
01.11.2016г. и 02.11.2016г., същият е подписан от представители и на
застрахования, и на застрахователя. В него е посочено, че вандалите са
проникнали от западната част като е срязана решетка, вероятно е имало грабеж,
след което е запалено помещението. По повод на това доказателство – не могат да
бъдат споделени доводите във въззивната жалба за допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд при обсъждане на констативния протокол. Действително
в него има изразени предположения за вероятен грабеж, но този документ е
подписан от представители и на двете страни и отразява техните наблюдения при
извършения оглед. Без значение е от кой е фактически изготвен, той носи подписа
и на представителя на дружеството – ищец. В него не са отразени никакви
възражения, забележки или несъгласия.
Отделно от това, в искането си до застрахователя за обезщетение, пак
самият ищец определя събитието като палеж. Воденото наказателно производство е
за палеж. Докладната записка на охранителната фирма също поддържа доводи за
взлом над помещението и последвал пожар вътре. Всички тези доказателства в
съвкупност водят до извода, че се касае не за обикновен пожар, а за такъв,
предизвикан от злоумишлени действия на трети лица. При такава хипотеза е налице
изключението по т.3.5. - щетите са в резултат на палеж, злоумишлена експлозия
или други злоумишлени действия, довели до пожар на застрахованото имущество. При
това се прилага клаузата В1 – Вандализъм/ Злоумишлени действия на трети лица,
която също е част от договора, но като отделен покрит риск, различен от
приложение на клаузата А1 пожар. Не са налице неравноправни клаузи. Касае се за
индивидуално уговорени условия, при които ищецът сам е определил лимита, до
който застрахова имуществото си за отделните рискове.
Според уговореното в застрахователната полица по тази
клауза договореният между страните лимит е 10 000 лева, до който
максимален размер застрахователят отговаря. Не се спори, че определеното
обезщетение е в размер на пълния договорен лимит по полицата в размер на
10 000 лева по рискова клауза В1. То е изплатено в размер на 9938.90 лева
като е удържана неплатена и дължима вноска от премията - 61.10 лева. По този
начин ответникът е изпълнил задължението си по чл. 405, ал. 1 от КЗ при
настъпване на застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок, който не може да бъде по-дълъг по срока по чл. 108 КЗ, а
именно 15 дни от представянето на всички доказателства.
Искът се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне. Поради неоснователност на главния иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, на отхвърляне подлежи и акцесорната претенция за
заплащане на законна лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение по чл.409 от КЗ.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния
съд. Ето защо обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК „З.*“ ЕООД – с. К., общ. Р.,
представлявано от З.Ж.В. следва да бъде осъдено да заплати на ЗК „Д.з.“ АД *** сумата
300 лева – разноски по делото пред въззивния съд за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, Пловдивският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260029/20.08.2020г., постановено по т.д. № 199/2019г. по описа на Окръжен съд
– Стара Загора, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от „З.*“
ЕООД – с. К., общ. Р., представлявано от З.Ж.В. против ЗК „Д.з.“ АД *** искове
за заплащане на сумата 40 000 лева – остатък от застрахователно
обезщетение за унищожен при пожар магазин за хранителни стоки и кафе с адрес на
застрахования обект: с. К., общ. Р. и за заплащане на сумата 8 060.53 лева
– обезщетение за забава заплащането на главницата, считано от датата на
застрахователното събитие – 01.11.2016г. до предявяване на иска и с което е
осъдено „З.*“ ЕООД – с. К., общ. Р., представлявано от З.Ж.В. да заплати на ЗК
„Д.з.“ АД *** сумата 300 лева - разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „З.*“ ЕООД – с. К., общ. Р., представлявано от З.Ж.В.
следва да бъде осъдено да заплати на ЗК „Д.з.“ АД *** сумата 300 лева –
разноски по делото пред въззивния съд за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: