РЕШЕНИЕ
№ 4632
гр. Варна, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Т. Лефтерова
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Т. Лефтерова Гражданско дело №
20233110114674 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа искова молба,
уточнена с допълнителна молба, на М. Д. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В.
и Т. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., с която против К. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Д., е предявен иск за установяване по отношение на
ответника, че ищците са собственици на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор № ****.2546 по КККР на гр. Варна, м-ст „Р.“
с площ от 592 кв. м, при граници и съседи: поземлени имоти с
идентификатори: ****.9504, ****.2547, ****.9502, ****.1107, ****.2545, въз
основа наследяване на общия им наследодател Д. М. Д. и упражнено
давностно владение, от него, в периода от 1980 г. /предоставяне правото на
ползване/ и от 2002 г. /влизане в сила на ПНИ на м-ст „Р.“/ до 2020 г.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищците
права.
Ищците са наследници на Д. М. Д., б.ж. на гр. Варна, починал на **** г.
Твърди се, че същият е собственик на лозе, находящо се в гр. Варна, м-ст „Р.“,
с площ от 600 кв.м, съставляващо имот 1106 по КП от 1996 г., като е придобил
1
правото на собственост въз основа предоставено право на ползване и
упражнено давностно владение.
В исковата молба се навеждат твърдения, че с решение №10 по протокол
№7/14.05.1980 г., ИК на ОбНС – Варна, предоставя на наследодателя им
правото на ползване на лозе, в района на м-ст „Боровец“. В КП от 1996 г.,
имотът е отразен под №1106, по ПКП и ПНИ на м-ст „Р. I“ – 2546, a съгласно
КККР на гр. Варна, имотът е с идентификатор ****.2546. През периода от
1980 г. до 2020 г. наследодателят на ищците владее и ползва имота
необезпокоявано, явно и непрекъснато, с намерение за своене, като го
обработва и извършва подобрения в него. Д. Д. изгражда в имота барака, в
която съхранява инструменти; огражда имота с телена ограда и поставя врата,
която се заключва. В имота са засадени овощни дръвчета и лози.
Наследодателят на ищците преустановява обработването на имота през 2020
г., когато здравословното му състояние се влошава. През този период и
първият от ищците не може да се обработва имота, тъй като е ангажиран със
заболяването на своя баща и необходимите му грижи.
След смъртта на баща си, първият от ищците предприема действия по
снабдяване с документи за всички наследени имоти, като по този начин
установява, че по отношение на процесния имот е вписан КНА за собственост
на ответницата.
Сочи се, че по искане на последната, пред ВРС е образувано съдебно
производство по предявен отрицателен установителен иск за собственост,
касателно процесния имот, против Община Варна, като с решение по гр.д.
№18195/2021 г., съдът е уважил предявения иск. Оспорват ответницата да е
владяла имота, доколкото същият е бил обработван само от наследодателя на
ищците. Заявяват, че при одобряване на ПНИ за м-ст „Р.“, Д. Д. не е заявил
своите права на ползвател, поради което, правото му на ползване не е
трансформирано в право на собственост. Твърди се, че от приемане на ПНИ
през 2002 г. до 2012 г. само наследодателят на ищците е владял и ползвал
имота, поради което ответницата няма как да упражнява давностно владение
върху вещта.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Оспорва
ищците да са собственици на процесния имот. Сочи, че през периода от 1980 г.
2
до 01.03.1991 г. не е текъл давностен срок, тъй като Д. Д. не е бил владелец на
имота. Оспорва на същия да е било предоставено правото на ползване върху
процесния имот, доколкото от приложените писмени документи към исковата
молба, не може да се установи върху кой конкретен имот е било предоставено
право на ползване, на Д. Д.. Дори да му е било предоставено право на
ползване, не е текла придобивна давност, тъй като наследодателят на ищците
е ползвател на имот държавна собственост, а не владелец. След влизане в сила
на пар.4ПЗР ЗСПЗЗ, правото на ползване е прекратено, като не са налице
основанията за трансформиране на същото в право на собственост. Оспорва да
е налице идентичност между имот с идентификатор ****.2546 и недвижимия
имот, по отношение на който евентуално е било предоставено право на
ползване. Оспорва Д. Д. да е упражнявал фактическа власт върху вещта, в
заявения с исковата молба, период. Твърди, че по отношение на процесния
имот са заявени реституционни претенции от наследниците на А.Е. П. и
И.С.С., като реституционната процедура не е приключила, поради което срок
на придобивна давност не тече.
Твърди, че е придобила правото на собственост въз основа на давностно
владение, упражнено върху имота, в периода от 2010 г. до 30.08.2023 г. При
горните доводи, настоява за отхвърляне на предявения иск.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
От приобщения по делото нотариален акт за собственост на недвижим
имот, придобит по давност /КНА/, №103, том II, рег.№5694, дело №303 от
2023 г. по описа на Борис Василев, нотариус №124 в Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписванията Варна – акт №40, LXX, дело 15963, вх.рег.
№26326/30.08.2023 г., дв.вх.рег.№26102, се установява, че на 30.08.2023 г.,
ответницата К. П. К. е призната за собственик по давностно владение на
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, обл. Варна, с.о. „Р.-I“, м-ст „24“, а
именно – поземлен имот с идентификатор ****.2546 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АК, с площ от 592 кв.м,
с номер по предходен план – 2546, при съседи: ****.9504, ****.2547,
****.9502, ****.1107 и ****.2545.
В т.7 от списъка на писмените документи, представени на нотариуса при
3
съставяне на нотариалния акт е посочено решение № 3180/23.10.2022 г. по
гр.д. №18195/2021 г. по описа на ВРС, с което, на основание чл.124, ал.1 ГПК,
е признато за установено, по отношение на К. П. К., че Община Варна не е
собственик на недвижим имот с идентификатор №****.2546 по КККР на гр.
Варна, одобрени със заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изп. директор на АК,
с площ от 592 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./ и адрес на имота
гр.Варна, район Аспарухово, местност „Р. – I“, местност „24“, при граници и
съседи: имоти с идентификатори №№ ****.9504, ****.2547, ****.9502,
****.1107 и ****.2545.
Видно от приобщения по делото разписен лист към КП от 1996 г., се
установява, че имот пл. №1106, представляващ лозе, попадащ в кв.18, с площ
от 600 кв.м, е записан на името на собственика Д. М. Д.ев, с адрес: гр. В.“
Съгласно посоченото в разписния лист, документът за собственост е „у-ние 4
от 80 г., 76 ПМС“.
От удостоверение за наследници изх.№18/25.01.2022 г., издадено от
община Дългопол, се установява, че след смъртта на Д. М. Д., настъпила на
**** г., в гр. Варна, негови наследници остават низходящите му М. Д.ев М. -
син и Т. Д. Б. – дъщеря.
Видно от приобщените по делото писмени докумнети - извадка от
протокол №7/14.05.1980г. на заседание на ИК на ОбНС Варна, извадка от
решенията по протокол №7/14.05.1980 г. на заседание на ИК на ОбНС Варна и
докладна записка от Тодор Градинаров, зам.председател на ИК на ОбНС до
ИК на ОбНС, Д. М. Д. е включен в списъка на одобрените лица за раздадените
земи по ПМС №76, за м-ст „Боровец“, като е взето решение на същите да
бъдат издадени удостоверения по чл.17 от Наредбата за приложение на 76
ПМС.
По делото са приложени: извадка от КП на м-ст „Р.“, одобрен със
Заповед Р-358/22.10.1996 г. на кмета на община Варна; регистър на имот
№2546 към ПНИ; извадка от ПНИ на с.о. м-ст „Р.“, одобрен със заповед РД-1-
7706/68/11.03.2003 г. на областен управител Варна; писмо изх.№ПО-21-516-
1/13.09.2022 г. на Общинска служба по Земеделие Варна; решение
№604/05.04.1999 г. на Общинска служба по земеделие Варна за
възстановяване правото на собственост на земя в съществуващи или
4
възстановими стари реални граници в землището на Галата; решение
№552/07.09.1998 г. на поземлена комисия – Варна, за възстановяване правото
на собственост на земя в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на Галата.
С горепосочените писмени документи ответникът обосновава
твърдението си, че по отношение на процесния имот е проведена
рестутуционна процедура, като от същите не се установява приключване на
тази процедура.
По делото е приобщен акт за частна общинска собственост №
10620/10.03.2021 г. на Община Варна, съставен, на осн. чл.2, ал.1, т.7 ЗОС, за
процесния поземлен имот с идентификатор ****.2546.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
показанията на водените от тях свидетели – за ищеца – С.Я.С. – родственик на
ищците и М.П.Г. - без дела и родство със страните по делото, а за ответника -
Р.Д.А. и А.Х.А. – двамата без дела и родство със страните.
В показанията си св. С. заявява, че бащата на ищците имал недвижим
имот с в землището на Галата, м-ст „Р.“, който с площ от 600 кв. м. Сочи, че
този имот, както и неговия собствен имот, им били предоставени преди
повече от тридесет години, като имотите били давани „по постановление“. В
имота на ищците имало лозе и овошки. Била направена дървена барака.
Последните спомени на свидетеля са от периода 2014 – 2016 г., когато бил
помагал на собствениците да транспортират до гр. Дългопол, добитото грозде
от имота. Обяснява, че имотът бил ограден, като достъпът до същия се
осъществявал през две врати, тъй като граничело с два пътя. Вратите били
заключвани с катинар. Наследодателят на ищците починал през м.** г. След
2015 г., когато починала съпругата му, Д. Д. по-рядко посещавал имота, но
продължил да се грижи за него. Знае за посещенията му, тъй като живеел в
съседство с наследодателя на ищците и последният му носел плодове от
имота; правел вино и ракия от лозето, за което се грижел.
Едва около месец преди провеждане на разпита разбрал, че имотът вече
бил собственост на друго лице. Обяснява, че двамата с ищеца М. Д.ев отишли
до имота и от съсед разбрали за промяната в собствеността. Сочи, че когато
посетил имота, установил, че лозето е било изкоренено, а бараката e била
премахната. Св. С. заявява, че имотът никога не е бил обработван от лица,
5
извън неговите родственици и никога не е виждал в него непознати за него
лица.
В показанията си воденият от ищците св. М.П.Г. заявява, че с
наследодателя на ищците – Д. М. са бивши колеги в Общинска полиция, в
периода от 1975 г. до 1980 г. Заявява, че той и Д. М. получили имоти, като
същите им били предоставни по списък, през м.май 1980 г., от комисия към
Градския съвет. Процесният имот и имотът на свидетеля се намират в
непосредствена близост, като ги дели един празен недвижим имот. Всеки от
двата имота – на свидетеля и процесният, са с площ от 600 кв.м. Мястото на Д.
М. било оградено с телена мрежа и колчета. Тъй като имотът на наследодателя
на ищците граничи с две улици, достъпът до него се осъществявал през две
врати. Заявява, че когато имотите им били предоставени, теренът бил
запустял, поради което се наложило те да го почистят. По-късно засадили
овощни дръвчета и лозички. Сочи, че е разговарял за последен път Д. М. в
имота през 2016 г. Тогава разбрал, че съпругата на М. била починала през 2015
г. и поради тази причина той посещавал рядко имота. Заявява, че го е виждал в
имота и през 2021 г. и 2022 г. След това никой не бил посещавал имота. През
есента на 2022 г., трима непознати за него разградили имота и започнали да
изсичат дърветата, изкоренили лозето. Свидетелят опитал да ги заговори, но
тъй като те не казали нищо, решил, че ищецът ги бил изпратил. Сочи, че нямал
контакт с ищеца и затова не му споделил за видяното. През пролетта на 2023 г.
видял багер в имота, който го заравнил. Била поставена нова ограда, която
свидетелят определя като „смешна работа“, „някаква мрежичка“. През 2022 г.
ищецът М. М. го посетил, тъй като разбрал, че през същата година имотът му
е бил продаден. Според свидетеля, докато наследодателят се грижел за имота,
всичко в него е било почистено и подредено. Заявява, че не е виждал Д. М. в
имота само, когато съпругата му е била болна, за период от около една-две
години. Свидетелят никога не е чувал някой да има претенции за
собствеността върху имота.
В показанията си воденият от ответника свидетел Р.Д.А., заявява, че
познава ответницата около десет – дванадесет години, като ги е запознал
мъжът, с когото тя живеела. Знае, че има недвижим имот в м-ст „Р.“. В същия,
до преди около четири – пет години имало лозе, което било изкоренено. Знае,
че ответницата притежава имота, откакто двамата се познават. Свидетелят е
посещавал имота, знае, че е с площ от 600 кв. м и граничи с две улици. Имотът
6
е ограден с мрежа. В имота имало барака, в която били съхранявани
инструменти. През последните десет – дванадесет години, свидетелят е
посещавал имота седем или осем пъти. Не е виждал други хора в него. От
ответницата знае, че тя „просто е взела“ имота, тъй като мястото било
изоставено и тя била решила да го стопанисва. Била го завзела още преди
двамата да се познават. Познава съсед, когото нарича „дядо Д.“. Ответницата
живеела със своя партньор от 2014 г., в апартамент в кв. „Възраждане“, гр.
Варна. Същата била родом от гр. Добрич, нямала близки и роднини, които да
живеят в кв. „Галата“. Не знае как ответницата се е насочила към процесния
имот. Сочи, че тя го била стопанисвала като се грижела за лозовите
насаждения, които не били засадени от нея. В имота имало и овощни дървета,
но преди около четири – пет години всичко започнало да изсъхва и тя решила
да премахне насажденията. Свидетелят сочи, че за първи път е посетил имота
през 2015 или 2016 г., тъй като ответницата го помолила да помогне с
подрязване на лозето. Макар да твърди, че ответницата владеела имота от
преди двамата да се познават, не може да посочи кой друг е помагал на
ответницата в грижите за имота. Твърди, че около две – три години след
запознанството им, помогнал за ограждане на имота. Всяко едно посещение
било свързано с оказване на помощ в грижата за насажденията и за оградата.
Сочи, че ответницата и нейният партньор нямат физически пречки за полагане
на труд в имота, но той и други техни приятели им помагали при подрязване
на лозето и чистенето на трева в имота.
В показанията си св. А. сочи, че познава ответницата от 2007-2008 г.
Знае, че тя има поземлен имот в м-ст „Р.“. През 2010 – 2011 г. ответницата
била решила да се грижи за имота, тъй като бил изоставен. Не знае как се била
насочила към него. Помогнал за разчистването му, защото бил обрасъл и бил
приличал на джунгла. Нямало ограда и врата. В имота имало дървена барака с
основа от бетон. В нея били съхранявани инструменти. Твърди, че бил
посещавал имота поне два или три пъти годишно. Ответницата била оградила
имота с телена мрежа и колчета. Тя се била грижила за лозето, но по-късно го
изкоренила, тъй като то изсъхнало. Не бил питал ответницата дали знаела кой
се бил грижил за имота, докато тя решила да го завземе.
За установяване фактическата страна на спора, по делото е допуснато и
е проведена съдебно-техническа експертиза, от която се установява, че за
7
територията, в която попада процесният имот с идентификатор ****.2546 по
КК има изработени следните планове: 1.Кадастрален план на част от
землището на с.Галата-1960 г.; 2.Кадастрален план на м-ст. „Манол чешма”,
кв. „Галата“, изработен през 1988 г., обхващащ и територията на м. „Р.”; 3.
Кадастрален план на м. „Р.“, кв.Галата одобрен със Заповед
№P-358/22.10.1996 г. на кмета на община Варна; 4.Помощен комбиниран
кадастрален план /ПКП/ на м.„Р.“, кв. „Галата“, одобрен с Решение
№4/28.11.1997г. от комисия назначена със Заповед на Председателя на
Поземлена комисия-Варна, съдържащ план на стари имотни граници /преди
образувани на ТКЗС, ДЗС и др., т.е. преди отнемането на имотите/ и
кадастрален план на ползвателите /лица с предоставено право на ползване по
ПМС/; 5.Плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на СО „Р.“, кв. „Галата“,
одобрен със заповед №РД-1-7706/378/20.09.2002 на областния управител на
област с административен център Варна; 6.Одобрени кадастрална карта и
кадастрални регистри /КККР/ на район „Аспарухово”, гр.Варна със Заповед
№РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК.
Според вещото лице, процесният поземлен имот с идентификатор
****.2546 по КК на гр.Варна, район „Аспарухово”, с площ 592кв.м, записан в
регистъра към настоящия момент на община Варна, с акт за частна общинска
собственост № 155, том 16, рег.бЗ44, дело 3599 от 17.03.2021 г., е изцяло
идентичен на новообразуван поземлен имот №2546, к.р.551 с площ 592 кв.м
по одобрения ПНИ на СО „Р.“, кв. „Галата“, записан в регистъра на
„неидентифициран” собственик, установено по местонахождение, графично
изображение, площ, идентификационен номер и пет граници: имоти №9504-
улица; НПИ№2545; НПИ№1107; №9502-улица; НПИ№2547. Процесният
поземлен имот с идентификатор ****.2546 представлява част от имот №1106,
с обща площ 743 кв.м по КП 1996 г., записан на Д. М. Д.ев, като същият е
очертан с червен щрих в комбинирана скица №1, приложена към
заключението. Останалата част от имота с площ 151 кв.м попада в
новообразуван имот №2547. Според експерта, видно от списъка, одобрен с
Решение № 10 по протокол 7/14.05.1980 г. на ИК на ОбНС-Варна,
предоставените имоти по ПМС са без граници и съседи, и площ. По т.4 от
списъка е записан Д. М. Д.ев. В разписния лист към КП от 1988 г./м. „Манол
чешма”/, към КП 1996г. и КП на ползвателите 1997 г. на м. „Р.“, имот №1106 -
лозе е записан в разписния лист на Д. М. Д.ев, с удостоверение №24 от 1980 г.,
8
с площ 600 кв.м по ПМС №76. Вещото лице е установило съответствие по
вписване в разписния лист.
По отношение на процесния имот няма проведена процедура по
възстановяване на собствеността на новообразуван поземлен имот №2546, к.р.
551 с площ 592кв.м, /ПИ с идентификатор ****.2546 по КККР/ по реда на
пар.4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, в полза на правоимащо лице.
Според вещото лице, поземлен имот /ПИ/ №1106, с площ от 743 кв.м по
КП от 1988 г., идентичен на ПИ №1106 по КП от 1996 г. и на ПИ №1106 по КП
на ползвателите към ПКП-1997 г., при граници: имоти №1105 - Г.Т.Х.; път;
№1107 - Д. Б. Д.ов и път, представлява част от процесния имот с
идентификатор ****.2546, с площ 592 кв.м по КК /имот №2546 по ПНИ.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Същият е
допустим, тъй като ищците твърдят, че са собственици на процесния имот и
като такива, за тях е налице правен интерес от установяване със сила на
пресъдено нещо на това обстоятелство. Съдът дължи произнасяне по
основателността на иска.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищците носят
тежестта да докажат, че са собственици на процесния недвижими имоти, на
соченото от тях основание, а в тежест на ответника е да установи въведените
възражения срещу предявения иск.
Ответницата оспорва да е налице идентичност между имота,
предоставен за ползване на Д. М. и процесния поземлен имот ****.2546, но
това възражение е опровергано от проведеното по делото експертно
изследване. Неоснователно е възражението на ответницата, че наследодателят
на ищците никога не е упражнявал фактическа власт върху имота. Анализът
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и приетото
заключение на съдебно-техническата експертиза сочи, че след предоставянето
на имота от ИК на ОбНС-Варна, през 1980 г., наследодателят на ищците е
започнал да обработва поземления имот, като от показанията на всички
свидетели се установява, че в същия е имало лозови насаждения, заемащи
9
половината от площта на имота, както и овощни дървета. Установява се, че в
имота е била изградена дървена барака, с бетонна основа.
Водените от ищците свидетели сочат, че Д. М. е намалил броя на
посещенията на имота, във времето, когато съпругата му е заболяла и е
починала, но не и че е преустановил грижата за него. В показанията си св. М.Г.
заявява, че той и наследодателят на ищците, са получили имотите си през 1980
г., като от този момент ги обработват. Свидетелят живее в съседство с
процесния имот, като същият е видял непознати за него лица в имота, едва в
края на 2022 г. – годината, в която Д. М. е починал. До този момент, в
продължение на над 40 години, на свидетеля не е известно някой да е оспорвал
правото на собственост на Д. М.. Последният е владял имота и е демонстрирал
намерение за своене, поради което е придобил същия въз основа на давностно
владение, упражнено в срок, който значително надвишава изискуемия от
закона 10-годишен срок. По отношение на имота не е проведена
реституционна процедура, като посочените от ответника административни
производства не касаят процесния имот, становище което застъпва вещото
лице по проведената съдебно-техническа експертиза, при изслушването му в
съдебно заседание.
С отговора на исковата молба, ответницата релевира възражение, че е
придобила имота въз основа на давностно владение, упражнено в периода от
2010 г. до 30.08.2023 г. Не се навеждат твърдения по какъв начин е била
установена фактическата власт върху вещта, доколкото, безспорно имотът не е
бил запустял, като е имало белези, че се стопанисва от друг – лозови и овощни
насаждения. Според разрешението дадено с т.2 от ТР №4/2012 г. на ВКС,
ОСГК, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното
основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на
материалноправните последици на давността, зачитани към момента на
изтичане на законовия срок. С релевиране на възражението в отговора на
исковата молба, ответницата заявява, че към края на м.август 2023 г., в
нейната правна сфера вече е възникнало правото на собственост върху
процесния недвижим имот. Съгласно разпоредбата на чл.79 ЗС, правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години, ако същото е недобросъвестно и 5
години, ако владението е добросъвестно. За да се зачетат последиците на
10
придобивната давност, следва да бъде установено, при условията на пълно и
главно доказване, че елементите на фактическият състав по чл.79 ЗС са
налице, както и че няма пречки, които да изключат приложимостта на този
придобивен способ.
Според разпоредбата на чл.68 ЗС, владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго,
като своя. Изискването е за кумулативно наличие на двата елемента –
фактическа власт върху вещта и намерението за своене, а за да може
владението да породи правните последици на придобивната давност, трябва
то да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно /така
решение № 262/1.11.2012 г. по гр.д. № 439/2012, ВКС, ІІ г.о./
От събраните по делото гласни доказателства не се установи
ответницата да е владяла имота постоянно, непрекъснато, несъмнено,
спокойно и явно, в сочения от нея период. От показанията на водените от нея
свидетели не се събраха данни нито за това кога е установена фактическата
власт върху вещта, нито по какъв начин и с какви действия е била
упражнявана. Не се установи периодът /в т.ч. неговото начало/, през който е
била упражнявана тази власт, нито начинът, по който ответницата е
демонстрирала намерението си за своене на имота. Впечатление прави
повтарянето на едни и същи твърдения в показанията на водените от
ответницата свидетели – същите са близки приятели с К. П. К., но не знаят как
тя се е насочила към процесния имот, както и кога е решила да го завладее;
имотът е запустял, но пък в него има лозе и овощни дървета, като нито един от
свидетелите не е намерил за необходимо да попита дали имотът няма
собственик; процесният имот граничи с имота на „дядо Д.“ – съсед, който явно
е общителен и не пропуска да се представи на всеки от приятелите на
ответницата, нищо че вторият свидетел – А. заявява, че не го познава лично;
всеки от свидетелите е помагал на ответницата да подрязва лозето, след това
да го изкорени, да огради имота и да чисти имота, но никога в присъствието
на другия свидетел, т.е. налага се извод, че ответницата и нейният партньор са
извършвали дейностите в имота само в присъствието на трети лица, техни
приятели, които се редуват да им помагат, независимо, че площта на имота е
сравнително малка, а не се установи ответницата и нейният партньор да не са
в състояние сами да се грижат за собствеността си. Твърди се, че К. П. е
завзела имота около 2010 г., тъй като имала голямо желание да обработва
11
същия, но същевременно изкоренила лозето и изсякла всички дървета в него.
Освен тези действия, не се представят доказателства, а и не се твърди
ответницата да е извършила каквито и да е други действия, с които да
демонстрира намерението си за своене на вещта.
Съдът не кредитира показанията на водените от ответницата свидетели
като достоверни. Същите са нелогични, взаимно противоречиви и
несъответни на нормалната житейска логика. Същевременно те са
структурирани по подозрително еднакъв начин. Показанията на свидетеля Р.А.
са вътрешно противоречиви. Същият заявява, че познава ответницата от около
10 - 12 години, като ги е запознал мъжът, с когото тя живеела. От друга страна
твърди, че връзката на К. К. и нейния партньор е от около 10 години. Твърди,
че е посетил имота през 2015 – 2016 г., като същият вече е бил ограден от
ответницата. По-късно заявява, че когато посетил имота за първи път, същият
нямал ограда, поради което се наложило той и партньорът на ответницата да
оградят имота. Сочи, че за периода 2015 – 2024 г. е посетил имота седем –
осем пъти, като същевременно твърди, че ответницата редовно го посещава, а
той знае това, тъй като двамата са ходили заедно, което твърдение налага
извод, че ответницата също е посетила имота седем – осем пъти, за посочения
период. Показанията на св. А. А. също са противоречиви. Според свидетеля,
К. К. „решила да гледа“ имота през 2010 – 2011 г., като това се случило около
една – две години след запознанството им, което било от 2007 – 2008 г., т.е.
или ответницата не е решила да гледа имота през 2010 – 2011 г. или тя и
свидетелят не са се запознали през 2007 – 2008 г., доколкото разликата в
годините не е една – две, а три – четири. Св. А. заявява, че първоначално
имотът не е бил ограден, като заявява „оградите после ги слагахме ние
заедно“, без да споменава, че при ограждането на имота е присъствал св. А.
/последният също не твърди за участието на св. А. в ограждането на имота/. В
показанията си св. А. заявява, че оградата била поставена няколко години след
като ответницата завзела имота, докато в показанията си св. М.Г. заявява, че
съществуващата ограда е била премахната и е била поставена нова, в края на
2022 г.
Ответницата не доказа твърдението си, че е придобила правото на
собственост върху имота на соченото от нея основание – упражнено
давностно владение върху имота, в периода от 2010 г. до м.08.2023 г. Следва
12
да се посочи, че тя не доказа да е владяла имота и в по-кратък срок. Съдът
приема за доказано единствено, че тя е подменила оградата на имота,
изкоренила е лозето и е отсякла овощните дървета, но тези отделни действия
не могат да се възприемат като владение.
Възражението на ответницата, че имотът не може да бъде придобит по
давност, тъй като за него има съставен акт за общинска собственост е
неоснователно. Актът за частна общинска собственост, съставен на основание
чл.2, ал.1, т.7 ЗОС няма правопораждащо действие, съгласно нормата на чл.5,
ал.3 ЗОС. Същият единствено констатира осъществяване на придобивно
основание, въз основа, на което имотът е актуван като общинска собственост,
до успешното оспорване, каквото е извършено с решение по гр.д. №
3180/23.10.2022 г. по гр.д. №18195/2021 г., в сила от 16.11.2022 г.
По делото липсват данни имотът да е бил включен в ТКЗС или ДЗС, или
за него да е бил съставен акт за държавна собственост. Не е провеждана
реституционна процедура и правото на собственост не било възстановено на
правоимащи лица, по реда на ЗСПЗЗ.
При горните доводи, съдът намира, че ищците проведоха успешно
доказване на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като
установиха, че са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, на соченото от тях основание.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на
ищците се следват сторените по делото разноски в общ размер на 2823,66
лева, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК, по
отношение на К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., че М. Д. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. В. и Т. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В., са
собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с
идентификатор № ****.2546 по КККР на гр. Варна, м-ст „Р.“ с площ от 592 кв.
м, при граници и съседи: поземлени имоти с идентификатори: ****.9504,
****.2547, ****.9502, ****.1107, ****.2545, въз основа наследяване на общия
13
им наследодател Д. М. Д. и упражнено от него давностно владение, в периода
от 1980 г. /предоставяне правото на ползване/ и от 2002 г. /влизане в сила на
ПНИ на м-ст „Р.“/ до 2020 г.
ОСЪЖДА К. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Д., да заплати на М. Д.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. и Т. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. В.
сторените разноски по делото, в общ размер на 2823,66 лева, на основание
чл.80 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Варна, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14