Определение по дело №1395/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260046
Дата: 1 юли 2020 г.
Съдия: Мая Недкова Христова
Дело: 20203100501395
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№…………./…….07.2020г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.

МАЯ НЕДКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова

въззивно гражданско дело № 1395 по описа на ВОС  за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 22650/19.05.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2  , чрез процесуален представител срещу Решение № 1012/27.02.2020г. по гр.д. № 16885/2019г. на ВРС, 41св., с което  въззивникът е осъден да заплати на Я.И.П., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1817.71 лв. /хиляда осемстотин и седемнадесет лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 17.10.2019г. до окончателно изплащане на задължението, както и сумата от 292.98 лв. /двеста деветдесет и два лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху всяко неплатено допълнително възнаграждение за положен в периода от 17.10.2016г. до 30.09.2019г. извънреден труд, изчислени, считано от падежа на всяко задължение до 16.10.2019г.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано,  моли за отмяната му и постановяване на друго, с което  иска  да бъде  отхвърлен.  Не се оспорва, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника през посочения период и е заемал посочената в исковата молба длъжност. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца  нощен труд. Излага  се , че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Т.е. налице е  специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на общото гражданско законодателство. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд. Твърди, че за процесния период е била действаща  Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, време за отдих и почивките на държавните служители  в МВР / обн. ДВ 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. В чл.3, ал.3 на същата е регламентирано, че служителите в МВР е възможно да полагат труд през нощта между 22ч. до 6ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8часа за всеки 24-часов период, което съответства на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, където е разписана 8часова продължителност на нощния труд. В този смисъл твърди, че в случая не е налице празнота в закона, липсва основание за преизчисляване на  нощния с коефициент 1,143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и по никакъв начин приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск , по висок процент клас прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните правоотношения , социални придобивки  и др.  Твърди се, че при постъпване на работа ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от законодателя в специални закон , а именно ЗМВР.

В условията на евентуалност, ако се прецени, че предявения иск е законосъобразен е отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. – 16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен труд към дневен за сумата от 298.56лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г. /145.58лв. и 183.98 лв./,както и мораторна лихва за първо и второ тримесечие в общ размер на 42.21 лева/сбор от 17.99 лв. и 24.22лева/ съгласно заключението на вещото лице.

Моли за присъждане  на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от  насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане  първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба вх. № 22650/19.05.2020г. от Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2  , чрез процесуален представител срещу Решение № 1012/27.02.2020г. по гр.д. № 16885/2019г. на ВРС, 41св.

 

НАСРОЧВА за 31.08.2020г. от 14.00ч.,за която дата и час да се призоват страните.

   

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: