РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Пловдив, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Галя Г. Костадинова
при участието на секретаря Мая В. Крушева
като разгледа докладваното от Галя Г. Костадинова Търговско дело №
20235300900552 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.432 от ТЗ във вр. с чл.24 от ЗКСД, чл.92 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Банка ДСК“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, ул. „Московска“ № 19, съдебен адрес ***, иска
осъждане на О. А. К., роден на ***г., персонален номер ***, паспорт № ***,
издаден на ***г., валиден до ***г., с настоящ адрес ***, актуален електронен
адрес за кореспонденция ***, да плати сумата от 108 901.67лв.,
представляваща дължима главница по Договор от 03.10.2014г. за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
Закона за кредитиране на студентите и докторантите, сключен между
страните, сумата от 11 921.70лв., представляваща дължима възнаградителна
лихва за периода от 28.10.2021г. до 20.04.2023г., сумата от 877.06лв. лихва за
забава за периода от 28.10.2021г. до 20.04.2023г., ведно със законна лихва
върху главницата от сезиране на съда 24.04.2023г. до изплащане на сумите.
Твърди, че на 03.10.2014г. страните сключват договор за целеви кредит
по ЗКСД, въз основа на който ищецът отпуска 78 233.20лв. за заплащане на
семестриални такси за обучение на ответника в Медицински университет
гр.Пловдив. Уговорен е срок за погасяване от 120 месеца, броени след
1
гратисен период, с падеж 28 – число на месеца, и фиксирана лихва от 7 % на
годишна база. Кредитът се усвоява на части въз основа на представени от МУ
Пловдив документи, не по – късно от последната дата за плащане на
семестриална такса срещу документ, удостоверяващ, че кредитополучателят
като студент/докторант е с право да запише съответния следващ семестър.
При сключване на договора ответникът е предоставил удостоверение от МУ
Пловдив за това, че е студент специалност „***“, при срок за семестриално
завършване 30.09.2019г. Гратисният период включва времето от първото
усвояване до изтичане на 1 година от първата датата за провеждане на
последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния
план, през което време кредитополучателят не дължи плащане по главница и
лихва, но има право да извършва погасителни вноски. При ответника
гратисният период започва от 17.02.2015г. – датата на първо усвояване на
сумата, по посочена в исковата молба банкова сметка, по която са извършени
преводи на сума от по 7 823.32лв. всяка, десет на брой, в полза на МУ
Пловдив, общо 78 233.20 лв., т.е. целият размер на кредита е усвоен.
Твърди, че лихва се дължи върху усвоената сума и през гратисен
период. Според договореното тя се капитализира годишно чрез прибавяне на
изтекли лихви върху усвоени главници към размера на главницата в края на
годината.
На 30.09.2020г. изтича едногодишния гратисен период и на 28.10.2021г.
е падеж за първа вноска по погасителен план. Няма погасени суми от
ответника нито на падеж, нито след това. Към датата на сезиране на съда не са
платени 18 месечни вноски за главница в размер на 11 325.24лв. и лихви от
11 434.67лв., общо 22 759.91лв. Има забава в плащането над 90 дена.
Ответникът е подписал общите условия за целеви потребителски кредит
за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, поради което за
него се прилага и Тарифата на банката за лихви, такси и комисионни, които са
станали неразделна част от договора.
Договорена е наказателна лихва при забавено плащане на месечна
вноска на ден, в размер на договорната лихва с надбавка 10 % пункта, която се
начислява при забава повече от седем дена. Позовава се на чл.17.2 от общите
условия за това, че при забава над 90 дена, целият кредит става предсрочно
изискуем. С исковата молба отправя изявление за обявяване на вземането за
2
предсрочно изискуемо поради неплащане на 18 месечни вноски и оттук
неизпълнение на длъжника. В резултат на това претендира връща на главница
от 108 901,67лв., включваща 78 233,20лв. усвоена главница и начислена за
гратисен период лихва от 30 668,47лв., 11 921,70лв. възнаградителна лихва по
договора за периода от 28.10.2021г. до 20.04.2023г., и лихва за забава по
чл.17.1 от общите условия в размер на 877,06 лв. от 28.10.2021г. до
20.04.2023г.
Ангажира доказателства, претендира разноски, представя справка по
чл.80 от ГПК.
Ответникът признава исковете. Признава сключване на договора и
ползване на сумите по него за заплащане на такси за обучение. Признава, че
сумите са били превеждани директно на университета от ищеца. Периодът за
погасяване е започнал след гратисен период 30.09.2020г. – така, както твърди
ищеца. Но завършва обучението си през декември 2021г. и успява да започне
работа през юни 2022г. Към момента заетостта му е почасова, с нередовни
смени, основно като резервен персонал. Това затруднява постоянни плащания
и поради наличие на други финансови задължения. Поради финансови
затруднения не е успял да изпълни изискванията за месечни плащания по
студентския заем преди юни 2024г. Но остава напълно ангажиран с плащането
на дълга. Твърди, че на 04.07.2024г. е отговорил на електронно писмо на
ищеца за структуриране на месечните плащания, но ищецът заявил претенция
за пълно погасяване на дълга с цел минимизиране на такси и лихви.
Ответникът не може да си позволи такава сума и не може да извърши
еднократно плащане или дори частично от една четвърт от общата сума.
Поради това иска от ищеца ревизиран погасителен план поради характера на
работата му и невъзможност да наеме адвокат. Желае производството да се
развива в негово отсъствие.
Уточнява, че на 01.03.2025г. е направил частично плащане от 100 евро.
Поддържа искане за разсрочване на дълга от съда с неговия акт.
Не ангажира доказателства.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид въведените доводи и възражения, приема за установено следното.
Както писмените документи по делото, така и направените от ответника
3
признания доказват, че на 03.10.2014г. в гр. Пловдив между страните е
подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на
студенти и докторанти по реда на ЗКСД, по който ищецът в качеството на
банка е кредитор, а ответникът е кредитополучател. Негов предмет е
отпускане на кредит за заплащане на такси за обучение в размер на
78 233.20лв. със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на
изтичане на гратисен период.
За предоставения кредит се плаща фиксирана лихва, която не може да
надхвърля 7 % на годишна база.
С чл.3 е уговорено, че гратисният период за издължаване на главницата
и лихвата обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на
една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или
защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната
специалност и образователно – квалификационна степен, съответно от датата,
на която изтича срока на докторантурата.
Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ за
записан семестър. Сумата за всяка държавна такса за обучение се превежда по
сметка на учебното заведение, посочено в документа, удостоверяващ
качеството студент. Преводът се извършва не по – късно от последната дата за
плащане на таксата за съответният семестър.
Според чл.5, кредитът се погасява по там посочена банковата сметка на
ищеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя
и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период.
Погасителният план съдържа информация за общата сума, която се дължи.
Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на
гратисния период е 28 – мо число на месеца.
С чл.11 страните са се съгласили, че неразделна част от договора са
общите условия за предоставяне на целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.
Според чл.12 кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други
разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.
Договорът е подписан от двете страни. Всяка страница е приподписана
4
саморъчно от ответника. Под договора, преди подписите, е записано, че той е
преведен на английски език от заклет преводач с представена клетвена
декларация, заверена от нотариус.
Ищецът представя общите условия към договора, които също носят
подписа на ответника върху всяка страница.
Според чл.10.2 от същите, лихвата по договора се начислява върху
усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в
последния случай се капитализира годишно.
С чл.17.2 е предвидено, че при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането
му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен
процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процента пункта, а след
тази дата – с надбавка за забава, равна на законната лихва по чл.86 от ЗЗД.
С чл.18.1 са уговорени случаите на неизпълнение на договора, при които
кредиторът има право да преведе кредита в предсрочна изискуемост, една от
които е неплащане на падеж на три последователни погасителни вноски.
Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем се упражнява чрез
отправяне на покана за отстраняване на неизпълнението в срок от 2 седмици
от получаване на поканата като след изтичане на този срок настъпва
предсрочната изискуемост на кредита – чл.18.2 от ОУ.
На съда е представен погасителен план към 28.10.2014г., който също е
подписан от страните на всяка страница. В него падежни месечни дати са 28 –
мо число на всеки месец от 28.10.2014г. до 28.07.2031г. и една вноска на
03.09.2031г. в непълен размер. Предвидени са 203 месечни вноски в размер на
658,58лв. всяка, и една от 413.30лв., в резултат на които общият размер на
главницата за погасяване е 78 233.20лв. и договорната лихва от 55 213.26лв.,
общо 133 446.46лв.
Ищецът представя издадените от МУ Пловдив Уверения по чл.10 ал.3 от
ЗКСД за правото на ответника да запише всеки един семестър /зимен и летен/
от курс на обучение в редовна форма по специалност ***, със срок на
обучение от шест години, съгласно които срокът за полагане на последния
държавен изпит е до 30 септември 2020г. Годишната такса за обучение е 8 000
5
евро, а семестриалната е 4 000лв. Удостоверенията са издадени за плащане на
семестриални такси /зимни и летни/ за всеки семестър на 2014/2015г.,
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2018/2019г.
От представената от ищеца справка по кредита и от изслушаната по
делото ССчЕ с вещо лице И. С., изготвена компетентно и безпристрастно, въз
основа данните по делото и проверка на счетоводните записи при ищеца,
неоспорена, която съдът кредитира, се доказва, че чрез заверка на
разплащателната сметка на ответника има усвояване на кредита в общ размер
на 78 233,20лв. чрез извършени плащания на суми за семестриални такси от
по 7 823.32лв. на дати 03.10.2014г., 17.02.2015г., 11.09.2015г., 08.02.2016г.,
26.09.2016г., 14.02.2017г., 26.09.2017г., 19.02.2018г., 25.09.2018г. и
18.02.2019г.Датите на преводите съвпадат със зимните и летни семестри по
приложените уверения на университета.
Изчисленията на вещото лице С. установяват, че ищецът е приел в
счетоводството си гратисен период от 17.02.2015г. до 28.10.2021г.
включително. За този период е начислявал 7% договорна лихва върху
усвоените суми от кредита, която е капитализирал чрез прибавяне към
усвоената главница. В резултат на това за гратисния период начислената и
капитализирана лихва е 30 668,47лв., главницата с натрупвания е
108 901,67лв.
До сезиране на съда ответникът е платил 0,01лв. След сезиране на съда,
на 04.03.2025г. по сметка на ищеца постъпва сумата от 1950лв., която е левова
равностойност на нареден превод от 1000 евро.
Вещото лице С. е извършило проверка на изчисленията и е
констатирало, че ищецът е начислявал за гратисния период и след това
възнаградителна лихва от 7 % .
По делото няма спор, че след изтичане на гратисния период начислената
за него възнаградителна лихва е прибавена към главницата, превърната е в
част от главницата и цялата сума е олихвявана с възнаградителна лихва от 7
%.
От заключението се констатира, че ищецът е приел по договора наличие
на гратисен период, през който не се дължи внасяне на месечна вноска /така,
както писмено е договорено/; дължима е месечна вноска от 1264.44лв. след
6
гратисния период. Това се различава от подписания между страните
погасителен план, в който няма гратисен период, месечни вноски са в размер
на 658.58лв. се дължат от 28.10.2014г., те са общо 203 на брой.
Изготвен е вариант в заключението, при който се възприема наличие на
гратисен период в съответствие с писмения договор; за гратисния период и
след настъпване на падежа е начислена договорна лихва от 7 % само върху
размера на усвоената главница, без към нея да се включва размера на
възнаградителната лихва за гратисния период, и като са взети предвид
извършените от ответника плащания на 1000 евро в хода на делото и
погасените с тази сума от ищцовата банка задължения – част от главницата. В
този случай към момента на сезиране на съда дължимата главница е
76 283,20лв., начислената и неплатена договорна лихва за гратисния период от
17.02.2015г. до 28.09.2021г. е 26 366,98лв., дължимата договорна лихва от
падеж 28.10.2021г. до 20.04.2023г. е 8 564,35лв. и неустойка за забава по
общите условия е 628,27лв. за периода от 28.10.2022г. до 20.04.2023г.
С исковата молба е формулирано изявление на ищеца за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на падеж на 28 – мо число
на месеца на 18 месечни вноски за главница и лихва за периода 28.10.2022г. –
28.03.2023г. и при допусната забава в плащането над 90 дена. В получените
електронни писма – отговор на ответника се признават изложените от ищеца
факти, което сочи, че изявлението на ищеца е получено.
При тези данни от правна страна изводите на съда са следните:
Между страните е сключен договор за банков кредит в полза на
физическо лице с цел плащане на семестриални такси за обучение в
университет. Този вид договори са регулирани от държавата с нормите на
Закона за кредитиране на студентите и докторантите, които, с оглед предмета
и изричното законодателство, се явяват специални по отношение на правилата
на чл.430 от ТЗ, на нормите на Закона за кредитирането и на правилата за
договор за заем по ЗЗД. Това означава, че договорът, предмет на делото, се
урежда от правилата на ЗКСД и доколкото няма изрични норми, при празноти,
от общите правила на ТЗ, ЗК, ЗЗД и ЗЗП при кредитополучател – физическо
лице.
Съдът приема, с оглед целта и вида на обществените отношения,
предмет на ЗКСД, указани в чл.1 и чл.2 от този закон, че правилата му,
7
уреждащи начина на сключване, предмета и изпълнението на договора за
кредит между банка и студент, с оглед въведената специална уредба и защита,
са императивни. Те са създадени с цел защита на студентите, за да им
гарантират правото на достъп до образование като форма на държавна
политика в тази сфера, продължение на което е дадената държавна гаранция
по всеки един договор – при неплащане на кредита сумата се погасява от
държавния бюджет чрез плащане от министерство на образованието. Поради
това към тези договори се прилага, съгласно чл.17 ал.5 от ЗКСД, защитата на
чл.143 – чл.148 от ЗЗП.
Израз на засилената защита и оттук императивно разписани норми
следва да се считат следните правилата,на които се позовава ответника:
чл.17 от ЗКСД, според които кредитополучателят не е длъжен да
извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор,
който трябва да бъде писмени и написан на ясен и разбираем език; всеки
превод е в размер на дължимата такса за обучение; когато не са спазени
изискванията за писмен договор, или се изисква плащане, невключено в
условията на договора, както и когато преди сключването му банката не
уведоми кредитополучателя за всички условия на договора, той е
недействителен и в този случай се връща само чистата стойност на кредита, но
не и лихви, такси и други разходи;
чл.19 ЗКСД, според който кредитополучателите не дължат заплащане на
такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и
управление на кредита, като такива уговорки са нищожни;
чл.20 ЗКСД, според който лихвата, която кредитополучателят дължи на
банката, не може да надхвърля 7 % пункта и уговорка за по – висока лихва е
нищожна;
чл.23 ЗКСД, според който кредитополучателят не дължи плащане на
главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период, обхващащ
времето от сключване на договора до изтичане на една година от първата дата
за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломната
работа съгласно учебния план за съответната специалност;
чл.24 от ЗКСД, според който общият размер на задълженията на
кредитополучателя се формират след изтичане на гратисния период и
8
включват главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите
средства за такси, и лихвата, дължима за срока на договора, като
изплащането започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно
погасителния план, уговорен между страните, при което погасяването на
общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски става в 10 –
годишен срок, считано от края на гратисния период;
По делото се доказа, че след сключване на договора и въз основа
издадени по реда на чл.10 ал.3 от ЗКСД от МУ – Пловдив уверения, за периода
от 2014г. до 2019г. ответникът ежегодно е записвал зимен и летен семестър на
редовно обучение по специалност „***“, въз основа на което ищецът е
извършвал плащане на месечни такси за обучение от по 7823.32лв. всяка в
този период. Общо платената и следователно усвоена за плащане на такси за
обучение сума по кредита е 78 233,20 лв.
Съобразно правилото на чл.23 ал.1 и ал.2 от ЗКСД, страните са уговори,
че за срока на обучение, който обхваща времето от сключване на договора до
изтичане на една година от първата датата за провеждане на последния
държавен изпит, има гратисен период на договора, през който не се дължи
плащане на главницата и лихвите, като за времето на гратисния период
банката начислява лихви по кредита. От цитираните уверения на МУ –
Пловдив се доказва, че датата на последния държавен изпит за ответника е
30.09.2020г., посочвана винаги във всяко едно уверение като документ със
съдържание по чл.10 ал.3 ЗКСД. Това означава, че гратисният период е
изтекъл на 30.09.2021г. и след тази дата, на 28 – мо число според писмените
уговорки, се поражда задължението на ответника да погасява получения
кредит и лихвите по него.
Погасяването следва да стане по погасителен план, който трябва да се
изготви след 30.09.2021г., с оглед първи падеж и изискуемост на плащане на
28.10.2021г., което е след едногодишния гратисен период от 30.09.2020г. до
30.09.2021г. и настъпване на договорената падежна дата 28 – мо число на
всеки месец. Не се кредитира подписаният между страните погасителен план
при сключване на договора, защото в него липсва гратисен период и
съдържанието му не отговаря на писмено сключения договор и ЗКСД – към
датата на сключване на договора ответникът не е усвоил цялата сума по
кредита, за да се уговарят месечни анюитетни вноски от този момент;
9
кредитът е усвояван поетапно, чрез превод на семестриални такси да пъти за
учебна година.
Налице е служебно констатирано допуснато нарушение на чл.24 ал.1 т.1
и т.2 ЗКСД, защото банката с чл.11 от договора е включила в неговото
съдържание общите си условия, според които – чл.10.2, изтеклите за
гратисния период възнаградителни лихви се прибавят към главницата
/капитализират се/ и по този начин размерът на главницата се увеличава. В
резултат на това, след гратисния период, размерът на главницата не е равен на
размера на усвоените суми за платени такси за обучение, както изисква чл.21
ал.1 и ал.3, чл.24 ал.1 т.1 от ЗКСД, а включва и сумата на възнаграждението на
банката за този период, и оттук договорна лихва след гратисния период се
начислява и върху размера на изтеклите договорни лихви за гратисния период.
Т.е. след гратисния период се връща както сумата, ползвана за плащане на
такси за обучени, така и договорна лихва върху нея до погасяването й, така и
изтеклата за гратисния период договорна лихва с начислено върху нея
възнаграждение в размер на договорната лихва до изплащането й.
Налице е допуснато в тази част нарушение на защитните императивни
правила на ЗКСД. ЗКСД забранява по тези договори уговаряне и плащане на
нещо друго с чл.19 ал.2 ЗКСД, като казва, че само това, което е предоставено
като кредит за платени такси за обучение и усвоено само за такси - чл.21 ал.1
и ал.3 ЗКСД, подлежи на връщане по чл.24 ал.1 т.1 от ЗКСД. Фактът, че с
чл.10 ал.2 от утвърдения между министъра на финансите и министъра на
образование типов договор за кредитиране на студенти и докторанти
/общодостъпен в интернет/ е предвидено изтеклата за гратисния период лихва
да се капиталицира, не поражда позитивна правна норма с такова съдържание,
която да може да преодолее забраната на императивните правила на
цитираните по – горе норми от ЗКСД. Типовите договори по образец по чл.6 и
чл.7 от ЗКСД се сключват между банките и министерството на образованието,
а не между студент и банка. С типовия договор не могат да се направят
законодателни промени в защитните норми на ЗКСД като се изменят, защото
такава делегация не е дадена от законодателя в чл.6 и чл.7 от ЗКСД. Поради
това съдържанието на тези типови договори не е и не може да бъде източник
на позитивна правна норма, даваща право на банките да нарушат чл.17 ал.4,
чл.19, чл.21 и чл.24 от ЗКСД при сключване на договори по този закон с
10
физически лица.
По делото проблем не е уговорката за прибавяне на изтекли
непадежирани лихви към главницата, а олихвяването на новополучената сума
до края на срока за връщане с възнаградителната лихва по договора, т.е.
начисляване на възнаграждението за ползвания паричен ресурс не само върху
реално използваните по размер парични средства за плащане на учебните
такси, подлежаща на връщане, а и върху вече изтекли възнаградителни лихви
за предходен период.
Фактът, че капитализиране на изтекли лихви към главницата през
гратисния период и увеличаването й в случая от 78 233,20лв. на 108 901,67лв.,
е уговорено с чл.10.2 от общите условия, а общите условия на банката са част
от сключения договор, съгласно чл.11 от договора, не преодолява
гореконстатираното противоречие с императивни норми на закона и не го
санира.
В тази част договорът противоречи и на общата императивната норма на
чл.10 ал.3 от ЗЗД, от която се извежда забрана за начисляване на лихви върху
изтекли лихви /анатоцизъм/ при физически лица.
Поради констатирано противоречие на чл.10.2 от общите условия с
правилата на чл.19 ал.2, чл.21 ал.1 и ал.3 и чл.24 ал.1 от ЗКСД, които според
съда са императивни с цел защита на обучаващото се лице, ползващо кредита,
и на чл.10 ал.3 от ЗЗД, съдът приема, че тези уговорки са нищожни. По силата
на чл.26 ал.4 от ЗЗД се преценява, че и без нищожната клауза договорът би бил
сключен, поради което тази нищожност не води до нищожност на целия
договор.
Ответникът като лице, ползвало кредит като студент за плащане на
семестриални такси, дължи на банката само 7 % на годишна база договорно
възнаграждение върху ползваната сума на кредита за такси от 78 233,20лв. за
целия срок на кредита от 120 месеца плюс гратисния период, а не върху
сумата от 108 901,67лв., т.е. главница в този размер не се дължи.
Изтеклите от 17.02.2015г. до 28.09.2021г. договорни лихви от
26 366,98лв. се дължат за плащане като договорно възнаграждение, чиято
изискуемост настъпва след 28.10.2021г., а не като част от главницата. Върху
тази сума не може след 28.09.2021г. да се начислява договорна лихва от 7 % на
11
годишна база, защото тя не е главница по кредита по смисъла на чл.24 ал.1 т.1
във вр. с чл.21 ал.1 и ал.3 от ЗКСД. Изтеклите през гратисния период
възнаградителни лихви би следвало да се плащат като такива - така, както
страните са уговори, без други начисления върху тях.
С оглед на този извод, и доказаният факт, че ответникът е платил само
1950лв. в хода на делото, но не и преди това, то действително към датата на
сезиране на съда 24.04.2023г. е налице забава в плащане на падежирали
вноски за главница и договорна лихва. С исковата молба ищецът е направил
валидно волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем по
правилото на чл.432 от ТЗ, приложимо, доколкото ЗКСД не съдържа
специални норми. Волеизявлението му е достигнало до длъжника в хода на
процеса, не е последвало плащане, поради което са настъпили правните
последици на упражненото потестативно право от кредитора и към ход на
делото по същество вземането му по договора за кредит е предсрочно
изискуемо в пълен размер.
Съгласно изчисленията на в.л. С., размерът на дължимите суми, при
отчитане на извършените от ответника плащания и без начисляване на
възнаградителни лихви върху възнаградителни лихви, е: остатък от главница в
размер на 76 283.20лв. и капитализирани към тях изтекли възнаградителни
лихви за гратисния период 27.02.2015г. – 28.09.2021г. от 26 366,98лв., общо
102 650,18лв. Ищецът претендира 108 901,67лв., но не доказва вземане в този
размер, поради което искът за разликата над 102 650,18лв. до 108 901,67 лв.
ще се отхвърли. Договорната лихва след гратисния период от 28.10.2021г. до
20.04.2023г. е 8 564,35лв., претендират се 11 921,70лв., но не се доказват,
поради което за разликата над доказаната сума от 8 564,35 лв. до търсените
11 921,70 лв. следва да се отхвърли. Неустойката от 28.02.2021г. до
20.04.2023г. е 628,27лв., претендират се 877,06лв., но не се доказват, поради
което над 628,27лв. искът ще се отхвърли.
Общо доказаното задължение е в размер на 111 842,80лв. при
претендирано 121 700,43лв. При този изход на спора, по сила та чл.78 ал.1 от
ГПК на ищеца се дължат и ще се присъдят доказани разноски по съразмерност
на уважената част от исковете от 92 %. Представени са документи за платена
на съда ДТ от 4 867.95лв. и платен депозит от 900лв. за вещо лице; не се
представят документи за превод на съдебните книжа от български на
12
английски език от 888.30лв; съдът определя възнаграждение на юрисконсулта
от 200лв. Удостовереният разход е 5 967,95 лв., от тях ответникът дължи
5490.51лв.
Ответникът поиска разсрочване на задълженията към банката за 36
месеца. Правна възможност за това съществува в чл.241 ал.1 от ГПК, според
който при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да
разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или на
други обстоятелства. По делото липсват каквито и да било обективни данни и
доказателства за имотното състояние на ответника, за неговите месечни
доходи по вид и размер, за това дължи ли той издръжка на трети лица, на кои,
в какъв размер, както и не са налице изнесени други данни /например за
здравословно състояние, други парични задължения или ангажименти/, въз
основа на които да може да се обоснове наличие на законно защитим интерес
и оправдана от правна гледна точка причина изпълнението да решението да
бъде разсрочено като се даде приоритет и се предпочете интереса на
длъжника пред този на кредитора да получи плащане на свое доказано, вече
ликвидно и изискуемо вземане, снабдено с изпълнителна сила чрез
решението. Това е основание искането да се отхвърли.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. А. К., роден на ***г., персонален номер ***, паспорт №
***, издаден на ***г., валиден до ***г., с настоящ адрес ***, актуален
електронен адрес за кореспонденция ***, да плати на „Банка ДСК“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №
19, и съдебен адрес ***, сумата от 76 283,20лв. /седемдесет и шест хиляди
двеста осемдесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща дължима
главница по Договор от 03.10.2014г. за целеви потребителски кредит за
финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на
студентите и докторантите, сключен между страните, капитализираната към
нея възнаградителна лихва от 26 366.98лв. /двадесет и шест хиляди триста
шестдесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ през гратисния период
от 27.02.2015г. до 28.09.2021г., сумата от 8 564.35лв. /осем хиляди петстотин
шестдесет и четири лева и тридесет и пет стотинки/, представляваща дължима
13
възнаградителна лихва за периода от 28.02.2021г. до 20.04.2023г., сумата от
628,27лв. /шестстотин двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/
лихва за забава за периода от 28.02.2021г. до 20.04.2023г., ведно със законна
лихва върху главницата от сезиране на съда на 24.04.2023г. до изплащане на
сумите и направените по делото разноски от 5 490.51лв. /пет хиляди
четиристотин и деветдесет лева и петдесет и една стотинки/, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над присъдените суми до претендираните
както следва: за разликата над присъдените 76 283.20лв. за главница до
претендираната от 78 233.20лв.; за разликата над присъдената
възнаградителна лихва от 8 564.35лв. за периода 28.02.2021г. до 20.04.2023г.
до претендираната от 11 921.70лв.; за разликата над присъдената неустойка за
забава от 628.27лв. за периода 28.02.2021г. до 20.04.2023г. до претендираната
от 877.06лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.241 ал.1 от ГПК на
ответника О. А. К., роден на ***г., персонален номер ***, паспорт № ***,
издаден на ***г., валиден до ***г., с настоящ адрес ***, актуален електронен
адрес за кореспонденция ***, за разсрочване изпълнението на постановеното
решение за период от 36 месеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд гр. Пловдив с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14