№ 276
гр. София , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело
№ 20201000502203 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 8443/11.12.2019 г. на СГС, І-21 състав по гр.д. № 10255/2018 г. е
отхвърлен предявения от Д. М. Б. срещу „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД иск
с правно основание чл. 226 ал. 1 от КЗ (отм.) за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 70 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания в резултат на ПТП на 09.12.2015 г. на автомагистрала А2 в Кралство
Испания, километър 59,695 и претърпени телесни увреждания, ведно със законна
лихва от 09.12.2015 г. до окончателното изплащане.
Ищцата Д. М. Б. е депозирала въззивна жалба вх. № 5601/16.01.2020 г., с която
обжалва първоинстанционното решение изцяло. Намира същото за неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно
ценил част от доказателствата и доводите на страните и не ги обсъдил в тяхната
пълнота, което представлявало процесуално нарушение. Неправилно съдът приел, че
липсва противоправно поведение на водача на т.а. „ДАФ“ в причинна връзка с ПТП и
неговите последици. Такова противоправно поведение се установявало от приетата
полицейска преписка, изслушаното заключение по САТЕ и другите доказателства. Не
следвало да бъде кредитирана версията на водача на т.а. „ДАФ“, разработена като
версия № 2 от заключението на САТЕ, тъй като в нея имало съществени противоречия,
които оборват обективността й, (че ищцата не спазила дистанция и след като го
изпреварила, не използвала спирачка, за да намали скоростта пред него). Доказано
било, че водачът на т.а. „ДАФ“ е управлявал МПС с несъобразена и превишена
скорост, без нужното заострено внимание, без да следи за безопасната дистанция с
1
движещите се пред него МПС и без да бъде внимателен и предпазлив спрямо другите
участници в движението. Поддържа още, че ищцата няма какъвто и да е принос към
ПТП, поради което е неоснователно направеното от застрахователя възражение за
съпричиняване. Относно претърпените от ищцата неимуществени вреди сочи, че
същите са доказани посредством изслушаното заключение на СМЕ и медицинската
документация. Счита, че пълно и главно са доказани исковете изцяло. Моли да бъде
отменено обжалваното решение и предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор
на въззивната жалба, с който я оспорва, като поддържа, че по делото е установено
единствено виновно противоправно поведение на ищцата в причинна връзка с ПТП.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното
решение.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно. Във
връзка с допустимостта и правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцата Д. М. Б. е твърдяла в исковата си молба, че на 09.12.2015 г. на
автомагистрала А2 при община Гуадалахара, Испания, настъпило ПТП между
управляваното от нея МПС с рег. № 6265 CDT и товарен
автомобил ДАФ модел FX95480 с рег. № ***, с полуремарке с рег. № R7354 –
BCD. Вследствие ПТП претърпяла телесни увреждания – тежка травма на гръбначен
стълб в цервикалния отдел и краткотрайна загуба на съзнание и била приета в
болницата в Гуадалахара, Испания, а по-късно продължила лечението си в България.
Според ищцата, ПТП настъпило, като товарният автомобил ударил движещото се пред
него МПС, управлявано от ищцата. Към датата на събитието било налице валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за товарния автомобил, сключена със ЗК „Лев Инс“
АД. Ищцата е поддържала, че противоправността на действията и вината на водача на
товарния автомобил били безспорно доказани, което пораждало право на ищцата да
претендира изплащане на застрахователно обезщетение пряко от застрахователя.
Ищцата е твърдяла още, че вследствие получените при ПТП травматични увреждания,
през възстановителния период не можела да се обслужва сама, изпитвала силни болки
в областта на врата и главата и не можела да се движи самостоятелно. Поради това,
през възстановителния период не ходела на работа и близките й полагали грижи за нея
и домакинството й. Станала по-затворена отчуждена.
Вследствие изложеното, ищцата е направила искане до съда да осъди ответника
ЗК „Лев Инс“ АД да й заплати застрахователно обезщетение в размер на 70 000 лева за
2
твърдените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат
на настъпилото ПТП и претърпените телесни увреждания, ведно със законната лихва
от 09.12.2015 г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който е
оспорвал иска. Оспорвал е твърдения от ищцата механизъм на ПТП и виновността на
водача на товарния автомобил. Оспорвал е причинно-следствената връзка между ПТП
и настъпилите травматични увреждания на ищцата. Алтернативно е направил
възражение за съпричиняване на ПТП чрез действия от страна на ищцата като водач на
МПС, а именно – същата е пътувала без поставен предпазен колан, с което е
допринесла за настъпване на травматичните увреждания. Оспорвал е вида и
интензитета на търпените вреди, както и размера на исковата претенция като
изключително завишен. Предвид неоснователността на главния иск е оспорвал и
претенцията за законна лихва.
По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ответника Ц.
А. Н., който не е изразил становище по предявения иск.
По делото са събрани писмени доказателства, включително по реда на Регламент
№ 1206/2001 г. на Съвета на ЕС и са изслушани заключения на САТЕ и СМЕ.
По делото не се спори и е установено от справка от Гаранционния фонд, че е бил
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника ЗК „Лев Инс“
АД за товарен автомобил ДАФ, модел FX95480 с рег. № ***. Наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество се установява и от
изпратените след съдебна поръчка до Следствения съд Гуадалахара актове и
придружаващи документи – акт за идентифициране на водача на товарен автомобил
ДАФ, модел FX95480 с рег. № ***.
Спорен по делото е механизмът на настъпилото на 09.12.2015 г. ПТП. Във
връзка с него се установява следното:
От документите, изпратени от Следствен съд № 1 Гуадалахара, Испания,
изискани със съдебната поръчка, се установява (от Атестат за ПТП от 18.01.2016 г. и
няколко документа, наречени „Юридически акт“) фактът на настъпилото ПТП на
09.12.2015 г. около 11:45 ч. на магистрала А2 (от Мадрид до Форнелс де ла Селва през
Барселона – магистрала североизток) километър 59,695, между МПС (обозначено
„камионетка“) с рег. № *** и камион влекач с номер *** с полуремарке с рег. № ***, в
посока изкачване, като ПТП се изразява в колизия (сблъсък) между двете МПС, като
водачът на „Ситроен“ е тежко ранена. Посочено е още, че водачката на „Ситроен“ е
била в безсъзнание. Двете МПС са намерени в дясното платно – „Ситроен“ с удар в
задната част, а товарният автомобил ДАФ с щети в централната зона на решетката на
радиатора. Установени са лицата, управляващи МПС, между които е произлязло ПТП:
Д. М. Б. като водач на МПС „Citroen C 15“ с рег. № *** и Ц. А. Н. като водач на МПС
марка ДАФ, модел XF 95,480 с регистрационен номер ***. Установено е, че след ПТП
ищцата е била настанена в Университетската болница в Гуадалахара, откъдето е
изписана на 18.12.2015 г..
В Юридически акт за технико-визуална инспекция е описан пътят – платното, по
което са се движели двете МПС в посока изкачване, сигнализацията, пътните знаци,
видимостта: пътното платно е разделено на две ленти от непрекъсната надлъжна линия
3
с бял цвят (на скицата е нарисувана прекъсната линия), суха и чиста повърхност на
пътя, добра видимост, дневно осветление, ограничаване на „десния марж“ с двоен
метален парапет, знак за ограничение на скоростта от 120 км/ч. Пътят е с две платна,
двупосочен. Има 2 броя ленти в едно платно, разделени с непрекъсната надлъжна
линия. На мястото има ограничение на скоростта 90 км./ч. за камионетката „Ситроен“
и 80 км./ч. за товарния автомобил. Като място на ПТП е обозначена точка в дясната
лента за движение („в превода „дясното платно“) на нивото на километър 59,695 на А2.
Двете МПС са намерени съответно на нивото на километър 59,750 за л.т.а.“Ситроен“ и
59,775 за товарен автомобил ДАФ. Длъжностните лица са констатирали двойна
непрекъсната следа от спиране преди колизията (удара) и двойна следа от спиране след
колизията (удара), за които са приели, че са оставени от гумите на МПС камион –
влекач от дясната страна на непрекъснатата линия, и една следа пост-колизия, за която
са приели, че е от автомобил „Ситроен“, също от дясната страна на непрекъснатата
линия (но на представената скица тази следа е нарисувана от лявата страна на.
Извършени са измервания на дължината на следите от автомобилни гуми. Получените
вреди по МПС са описани: по л.т.а. „Ситроен“ – задна и дясна странична зона на
МПС (л. 163); по товарен автомобил ДАФ – „щети в централната зона на решетката на
радиатора“ (л. 158). Посочено е, че товарен автомобил ДАФ се е движел в дясна лента,
а Ситроен – в лява лента в една и съща посока към Барселона.
При снемане на обяснения от двамата участници в ПТП, ищцата е заявила, че се
е движела по А-2 в посока към градчето Тортола де Енарес, с цел да излезе през изход
номер 61 към нейния дом по дясното платно зад един камион с бял цвят, като видяла,
че се приближава камион с червен цвят и виждайки, че по лявото платно се движат
различни МПС, натиснала спирачката 2 пъти, за да предупреди водача за своето
присъствие, като не обърнала внимание на посочените знаци, и камионът я ударил
точно между задните врати на камионетката, като тя извила в този момент волана
наляво, за да избегне удара в камиона, който се движел пред нея. Водачът на товарния
автомобил ДАФ Ц.Н. е заявил пред разследващите в Испания, че се е движел в посока
изкачване в дясната лента, а камионетка, която се е движела по лявото платно, е
сменила лентата, навлизайки в неговата без да даде мигач, като камионът е ударил
задната част на камионетката.
Въз основа на тези доказателства е изслушано заключение на съдебно-
автотехническа експертиза. Вещото лице инж. С. К. е определил скоростта на
движение на товарния автомобил ДАФ преди момента ПТП на 80 км/ч. (по данните от
тахографа 90 км/ч около 5-6 сек. преди удара, с намаляване плавно на скоростта до 79
км/ч) и аварийно спиране, като в момента на удара скоростта е била около 55 км/ч. .
Вещото лице описва два възможни варианта на механизъм на ПТП, съответни на
дадените от двамата участници сведения пред разследващите в Испания: Първи
вариант - ищцата се е движела между два товарни автомобила в дясна лента и
наближавайки движещият се пред нея товарен автомобил е намалила скоростта на
“Ситроен“ до 35-40 км./ч., след което е била ударена от движещия се зад него товарен
автомобил ДАФ, който, макар да е предприел аварийно спиране, предвид наличната
технически несъобразена дистанция, е ударил автомобил Ситроен отзад с 55 км./ч.
Втори вариант – водачът на „Ситроен“ се движи в дясна лента и застига товарен
автомобил ДАФ, който намалява скоростта си от 90 км./ч. на 80 км./ч. Водачът на
Ситроен предприема изпреварване на товарен автомобил DAF, навлиза в лявата пътна
лента, след което се връща в дясната пътна лента без да осигури необходимата
4
надлъжна дистанция между нейния автомобил и товарния автомобил. Водачката желае
да излезе от магистралата на близкия изход и рязко намалява скоростта си на движение
на 35-40 км./ч. Водачът на ДАФ предприема аварийно спиране, но предвид наличната
технически несъобразена дистанция, удря „Ситроен“ отзад с 55 км./ч. Според вещото
лице, по делото няма обективни данни, от които може да се направи извод за това по
кой от двата вероятни описани механизма е настъпило ПТП. В съдебно заседание е
заявил, че и двата варианта са равностойно възможни.
Получените травматични увреждания на ищцата и последиците от тях се
установяват от представената медицинска документация и съдебно-медицинската
експертиза.
Видно от документ, издаден от Университетска болница Гуадалахара при
изписване от болницата (съответстващ по съдържание на Епикриза), ищцата е
постъпила на 09.12.2015 г. след като пострадала при ПТП, изведена от
местопроизшествието от 112. Оплаквала се от главоболие в задната част на главата и
врата, като има пълно отсъствие на подвижност н 4-те крайника със загуба на всички
видове осезание с ниво С3. Поставена й е система и медицинска яка. Изписана е след
лечение на 18.12.2015 г. При прегледа от невролог е посочено, че ищцата е била в
будно състояние, неориентирана за време и място, има амнезия за травматичното
събитие. Разказала, че излязла с колата да поднови застраховката, но не помни
произшествието, нито предходните събития. Има отпусната тетраплегия на 4-те
крайника. Поставена е диагноза Временна загуба на двигателна функция и
чувствителност с гръбначно ниво С3 цервико-краниален пост-травматизъм. При
изписването й е направен план за физиотерапия.
Идно от друг документ за проведена рехабилитация, такава е проведена в
периода 14-21.12.2015 г.
На 22.04.2016 г. ищцата е провела амбулаторна консултация в болницата в
Гуадалахара, където е установена дифузна апофизарна болка в целия цервикален дял
на гръбнака и ограничена подвижност на цервикалниядял на гръбнака поради болката.
Не е препоръчано хирургично лечение.
Видно от етапна епикриза, изготвена от д-р М. К. – невролог на 18.01.2018 г.,
установява се при Д.Б. Церебрастенен синдром, при който има често главоболие,
схващане и тежест във врата, виене на свят, залитане и обща отпадналост.
Непоносимост към шумни и задушни помещения.
Според заключението на експертизата, вследствие ПТП ищцата е получила
невропраксия на шийния отдел на гръбначния мозък с клинична изява на вяла
преходна тетраплегия (липса на движения в четирите крайника), загуба на
чувствителност от ниво С 3 дистално (трети шиен прешлен) и тазово-резервоарни
нарушения. Вещото лице е пояснил, че невропраксията е термин, с който се обозначава
временна загуба на функцията на гръбначния мозък на шийно ниво, причинен от
външно притискане без структурни промени в него.. При проведените на ищцата
изследвания не са установени травматични промени на телата и израстъците на
прешлените и промени в структурата на гръбначния мозък на шийно ниво.
Невропраксията на шийния отдел на гръбначния мозък при ищцата е довела до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Според вещото лице налице е
причинна връзка с претърпяното ПТП.
5
След изписването си от болницата на деветия ден от инцидента ищцата е била с
ясно съзнание, с почти напълно възстановена двигателност в четирите крайника, със
самостоятелна походка, с възстановен контрол на тазови резервоари. Лечението е
продължило с физиотерапия амбулаторно. Според заключението на вещото лице,
ищцата е търпяла болки и страдания около три месеца, най-интензивни в първия месец.
През първите девет дни сетивните пътища за болка са били прекъснати. Оплаквания
ищцата е търпяла и по време на рехабилитационните процедури, а състоянието й е
наложило чужда помощ до възстановяване двигателността в крайниците. Според
вещото лице липсата на травматични увреди в шийния отдел на гръбначния мозък е
фактора, довел до пълно функционално възстановяване на Д.Б.. Няма данни за
настъпили усложнения. Вещото лице коментира и документа от преглед на ищцата от
2018 г., в който е поставена диагноза церебрастенен синдром, като е посочил, че такъв
синдром се развива след лека черепно-мозъчна травма – лека степен на мозъчна
контузия или мозъчно сътресение. При Д.Б. такива не са откривани и не са лекувани.
Посочил е още, че след невропраксия може да се ускори нормалния процес на
дегенеративни изменения в телата на прешлените и интервертебралните дискове.
За установяване на претърпените неимуществени вреди по делото е разпитана
свидетелката Г. К. Б. – майка на ищцата.
При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира от
правна страна следното:
В настоящия случай се претендират вреди от деликт срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента, като деликтът – противоправно
причинено ПТП се твърди да е настъпил в Кралство Испания. За определяне в случая
на приложимото право към деликтната отговорност на делинквента е приложим
Регламент (ЕО) № 864/2007 г. на Европейския Парламент и на Съвета относно
приложимото право към извъндоговорните задължения (Рим II), доколкото
отговорността на застрахователя на делинквента е функционално свързана с тази на
делинквента. Увреденото лице Д. М. Б. е посочила адрес в България. Адрес в България
има и делинквента Ц. А. Н.. Двамата са български граждани. Никой от двамата не е
твърдял да е имал обичайно местопребиваване към датата на ПТП извън България. Ето
защо настоящият състав намира, че приложимо право към деликтното правоотношение
в случая е българското материално право, на основание чл. 4, т. 2 от посочения
Регламент.
Съобразно българското материално право, за да бъде уважен прекият иск на
пострадалия срещу застрахователя на делинквента следва да се установят две групи
факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител
на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице
кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното
увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно
деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия
от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда
с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в
обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.
По делото не е спорно, че към датата на процесното ПТП водачът Ц. А. Н. е бил
6
валидно застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество ЗК „Лев Инс“ АД.
Независимо от това кое е приложимото материално право, на първо място, за да
възникне деликтна отговорност за Ц.Н., необходимо е ищцата главно и пълно да
докаже негово противоправно поведение, което означава същевременно главно и
пълно да установи механизма на ПТП. Настоящият състав намира, че по делото не е
проведено такова главно и пълно доказване относно посочения елемент от
фактическия състав на деликта. От събраните писмени доказателства и изслушаното
заключение на САТЕ, неоспорено от страните не може по категоричен начин да се
направи извод относно механизма на ПТП. Вещото лице инж. К. е посочил, че от
техническа гледна точка са възможни два механизма на ПТП, като логично е обосновал
и двата. Неоснователно е възражението на ищцата, че механизмът, възприет въз основа
на данните, предоставени на испанската полиция от водача на товарния автомобил
ДАФ, са нелогични, тъй като не е логично ищцата, след като го е изпреварила, да
предприеме рязко намаляване на скоростта. Предвид наличните данни, изходящи
именно от ищцата, че същата е възнамерявала да излезе по магистралата на близка
отбивка, съвсем логично е тя да е изпреварила товарния автомобил и рязко да е
намалила скоростта, за да може да завие по тази отбивка. Този вариант на ПТП е освен
това твърде вероятен, тъй като лек автомобил „Ситроен“ е имал увреди не само отзад,
а и задностранично, което отговаря да е имало изпреварване, твърде близко до товарен
автомобил ДАФ. Следва да се има предвид освен това, че по делото има данни, които
правят съмнителна версията на ищцата, предвид обстоятелството, че при прегледа й от
невролог в Университетската болница в Гуадалахара е установено, че тя има амнезия
за травматичното събитие и не помни и събитията преди него.
Не се установява в същото време водачът на товарен автомобил ДАФ да е имал
противоправно поведение и при двата механизма на ПТП. При варианта, при който
ищцата е изпреварила товарен автомобил ДАФ, който вече се е движел със скорост от
80 км./ч., след което се е върнала в дясната лента и пред него рязко е намалила
скоростта до около 40 км./ч. в нарушение на чл. 24 ЗДвП, не може да се приеме, че
водачът на товарния автомобил е нарушил закона. Той е управлявал МПС с
разрешената скорост от 80 км./ч., като няма данни, че е могъл своевременно да спре
при внезапното рязко намаляване на скоростта от ищцата, след като е минала пред него
от лява в дясна пътна лента.
След като не е установено по категоричен начин какъв е бил механизма на ПТП,
а в единия от възможните варианти не се установява водачът на ДАФ да е имал
противоправно поведение, то не е доказано главно и пълно наличието на негов деликт,
за вредите от който да може да се ангажира отговорността на застрахователя по
„Гражданска отговорност“. Искът на Д.Б. против ЗК „Лев Инс“ АД е предвид
изложеното неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Предвид изложеното и достигане от въззивния съд на извод, идентичен на този,
до който е достигнал първоинстанционния съд, неговото решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски за въззивното
производство има въззимаемият. Той не е направил такива, но е бил защитаван от
юрисконсулт и е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Съдът му определя
7
такова по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 200 лева.
Воден от изложеното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8443/11.12.2019 г. на СГС, І-21 състав по гр.д. №
10255/2018 г.
ОСЪЖДА Д. М. Б., ЕГН **********, с. ***, ул. „***“ № 27 да заплати на ЗК
„Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д, сумата 200 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ЗК
„Лев Инс“ АД – Ц. А. Н., ЕГН **********, гр. ***, кв. ***, бл. 139, вх. 7, ап. 157.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8