№ 372
гр. Враца, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Гражданско дело №
20221420102790 по описа за 2022 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от П. М. Н., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: **********, против Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5.
В исковата молба се твърди, че на 17.09.2020 г. ищецът в качеството си на ползвател
па застрахователна услуга сключил застрахователен договор с ответното дружество по
Застрахователна полица № ********* от 17.09.2020 г. – Булстрад Каско Стандарт, в сила от
00:00 ч. на 18.09.2020 г. до 23:59 ч. на 17.09.2021 г. Сочи се, че по силата на този договор
ищецът застраховал лек автомобил: марка „***********“, модел „***“, peг. № ********,
цвят: *****, рама: ************, година на първа регистрация: 2015 г., съгласно
свидетелство за регистрация па МПС част 1 № ****, което било собственост на „Мого
България“ ЕООД. Описаното МПС било застраховано с покритие пълно каско за
застрахователна сума в размер на 28 000,00 лв. Застрахователната премия била в размер на 1
644,98 лв. и била платима на 4 вноски, първата от които в размер на 411,26 лв., и три равни
вноски всяка в размер на 411,24 лв.
Навеждат се доводи, че на 03.10.2020 г. около 19:30 часа братът на ищеца паркирал
процесния лек автомобил на паркинг пред семейната им вила, находяща се в гр. Враца, в м.
„************“ № 1, като на сутринта на 04.10.2020 г. забелязал, че по автомобила има
дупки, пробити с остър предмет по предна броня, ляв фар, преден капак, заден капак
/багажник/, преден десен калник, предни и задни врати, ляво и дясно огледало, задни
калници и таван на автомобила. До автомобила бил паркиран друг автомобил марка „****“,
модел „***“, с рег. № ************, по който имало идентични увреждания. Веднага след
като разбрал за уврежданията, братът на ищеца уведомил органите на МВР и
застрахователя.
Поддържа се, че на 06.10.2020 г. ищецът официално уведомил застрахователя за
настъпило застрахователно събитие със застрахованото МПС – нанесени на паркинг
увреждания по същото, за което била образувана преписка по щета № ********** по описа
па застрахователя. На същата дата ищецът предал и всички необходими документи и
1
информация на застрахователя за установяване на основанието и размера на претенцията.
Извършен бил оглед на застрахования автомобил и опис на щетите. Посочва се, че към
настоящия момент ищецът не е получил официалното становище и произнасяне на
застрахователя по заведената пред него щета, като единствено в телефонен разговор
представител на застрахователя го информирал, че последният отказва изплащане по
заведената щета и отказът е изпратен на лизингодателя. В тази връзка ищецът сезирал с
конкретния казус Комисия за финансов надзор /КФН/, като орган, осъществяващ надзор в
застрахователната дейност, като с писмо изх.№ 91-02-1312 от 18.03.2022 г. КФН го
уведомила за хода и резултатите от извършената проверка, от което писмо се
потвърждавало, че на 06.10.2020 г. ищецът е предявил пред застрахователя претенция за
изплащане па застрахователно обезщетение. Преписката била образувана по повод
настъпило застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие /ПТП/ на паркинг,
вследствие на което били причинени увреждания на описания по-горе лек автомобил. В
застрахователната полица било отбелязано, че собственик на застрахования лек автомобил е
„Мого България“ ООД, а ползвател е ищецът П. М. Н.. Същото било отразено и в
свидетелството за регистрация на МПС Част I. От писмото на КФН също се установявало, че
на 06.10.2020 г. ищецът е представил доказателства, които са относими към определянето на
основанието и размера на претенцията. На 07.10.2020 г. бил извършен оглед на
застрахования лек автомобил, за който бил съставен документ Опис на претенция. Сочи се,
че с това е доказано, че от страна на ищеца са представени всички необходими документи и
информация и са предприети необходимите действия за установяване на размера и
основанието на претенцията.
Твърди се, че от полученото писмо ставало ясно, че на 19.10.2020 г. с писмо №
ЛГ07142 от 19.10.2020 г. ответното дружество е уведомило „Мого България“ ЕООД, че
негов представител е извършил оглед па застрахования лек автомобил и че по него са
установени множество увреждания, като за възстановяването им ще бъдат направени
съществени разходи, но уврежданията не водят до пряка невъзможност да се експлоатира
автомобила. Посочва се, че застрахователят е изискал информация от „Мого България“
ЕООД дали ищецът изпълнява задълженията си по сключения договор за лизинг.
Поддържа се, че от писмото на КФН ставало ясно, че на същата дата 19.10.2020 г.,
застрахователят се е произнесъл по претенцията, като най-общо отказал изплащане на
застрахователно обезщетение. В мотивите си за отказа застрахователят се позовал на т. 1 от
Подраздел IV „Задължение за обявяване“ на Раздел „Общи положения“ от общите условия,
приложими към застрахователния договор, съгласно която при сключване на договора
застрахованият е длъжен писмено, точно и изчерпателно да отговори на поставените му в
предложението за сключване въпроси, както и на т. 2 от Подраздел IV „Задължение за
обявяване“ на Раздел „Общи положения“ от общите условия, съгласно която точка
застраховащият е длъжен да съобщава на застрахователя всички промени в обстоятелствата
по т. 1, в 7-дневен срок от узнаването им. От писмото ставало ясно, че застрахователят се
позовавал също така на разпоредбата на т. 4 от Подраздел IV „Задължение за обявяване“ на
Раздел „Общи положения“ от общите условия, съгласно която точка в случай на
неизпълнение на задълженията по чл. 1, чл. 2 или чл. 3 при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят може да промени условията по договора, да намали размера на
застрахователното обезщетение или изцяло да откаже изплащането му съгласно условията и
сроковете, посочени в Кодекса за застраховането. От писмото ставало ясно, че в хода на
обработка на претенцията експерти установили, че застрахованият автомобил е отдаден под
наем/лизинг, като в тази връзка застрахователят се позовавал на т. 1.22 от Подраздел X
„Общи изключения“ на Раздел „Общи положения“ от общите условия, съгласно която точка
застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение за загуба или повреда в случаите
на събития /без обсебване/, настъпили когато МПС е отдадено под наем, на лизинг, аренда
или се ползва за превоз на пътници или багаж срещу заплащане. Ставало ясно, че
2
застрахователят е цитирал и т. 2 от Подраздел X „Общи изключения“ на Раздел „Общи
положения“ от общите условия, съгласно която разпоредба срещу заплащане на
допълнителна премия могат да се покрият изключенията по т. 1.7, 1.8., 1.9 и 1.22.
Поддържа се, че описаното по-горе писмо – отказ на застрахователя, не е достигало
до знанието на ищеца, а е изпратено единствено до „Мого България“ ЕООД. Сочи се, че
отказът на застрахователя е напълно неоснователен и немотивиран, като не съдържа точно и
конкретно изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване и не е
подкрепен с доказателства. Изтъква се, че в разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ изчерпателно
са уредени случаите, в които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, като
в конкретния случай не е изпълнена нито една от визираните в цитираната разпоредба
хипотези и застрахователят неоснователно отказва изплащане на застрахователното
обезщетение по описаната по-горе щета. Подчертава се, че от писмото не става ясно на
какви въпроси ищецът не е отговорил при сключването на застрахователния договор и за
какви факти и обстоятелства е трябвало да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от
узнаването им. Сочи се, че е неоснователно и позоваването на т. 1.22 от ОУ, представляваща
изключен риск, тъй като още при сключването на застрахователния договор за
застрахователя е било видно, че процесният автомобил представлява лизингово имущество
и е собственост на „Мого България“ ЕООД, а лизингополучател е ищецът. Поддържа се, че
съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ при изплащането на частични вреди на застраховано
лизингово имущество обезщетението се изплаща на лизингополучателя.
Посочва се, че предвид отказа на застрахователя да изплати застрахователно
обезщетение, за установяване на стойността на настъпилите увреждания по автомобила,
ищецът направил запитване до фирма, специализирана в доставка и ремонт на автомобили и
части за тях – „Експрескомерс 2008” ЕООД, откъдето му предоставили сметка калкулация
на увредените части и труд, съгласно която общата стойност на щетата по автомобила е в
размер на 17 130,40 лв., в това число: 2 360,40,00 лв. – труд за монтаж и демонтаж на
увредените части; 11 810,00 лв. – покупка и доставка на авточасти и 2 960,00 лв. – цялостно
пребоядисване на автомобила с включени материали и труд. Навеждат се доводи, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума, като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието по арг. от чл. 386, ал. 2 КЗ.
По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от
съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 17 130,40 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по щета № **********, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират
се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор, с който предявеният иск се
оспорва като недопустим. Сочи се, че исковата молба е подадена от лице, което не активно
материалноправно легитимирано, тъй като ищецът няма качеството на страна по договора за
застраховка. Посочва се, че наличието на материалноправна легитимация е въпрос по
допустимостта на предявените искове и няма отношение към процесуално правната такава,
обусловена от наведено твърдение. Твърди се, че ответникът не се намира в договорни
отношения с ищеца, а с юридическото лице „Мого България“ ЕООД.
С отговора на исковата молба предявеният иск се оспорва и като неоснователен.
Посочва се, че от ответника не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение –
полица № **********, както и че пред застрахователя е предявена претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение и е заведена щета 40420202047038. Оспорва се
твърдението, че ищецът се явява материалноправно легитимирано лице, като се сочи, че
твърдението му, че е страна по договор за лизинг не е подкрепено с доказателства, а той е
3
вписан като ползвател в полицата на база на предоставена от него информация. Сочи се, че
ищецът не е представил талон при сключване на застраховката. Оспорва се твърдението, че
ищецът е сключил застрахователен договор ********** по застраховка „Каско Стандарт“ с
ответното дружество и е заплащал договорната премия. Оспорва се твърдението на ищеца,
че събитието, заявено с исковата молба, съставлява покрит по смисъла на полицата
застрахователен риск, като се изтъква, че липсват доказателства, които да установяват
твърденията за причиняване на вреди в паркирано състояние, и се сочи, че уврежданията
няма как да бъдат получени по посочения начин. Твърди се, че при положение, че ищецът
установи, че автомобилът е бил обект на лизингово правоотношение, то ответникът не е
приемал да носи отговорност за вреди, настъпили в периода, докато автомобилът е отдаден
под наем или на лизинг. Оспорва се твърдението, че ищецът се явява легитимиран да
получи застрахователно обезщетение дори и в хипотезата на частична вреда, тъй като няма
надлежно качество, което да обуславя това му право. Посочва се, че дори да се приеме, че
ищецът е легитимиран, легитимацията не е безусловна, а е обусловена от липсата на
договорка за възстановяване на вреди в натура в доверен сервиз, каквато ответникът твърди,
че е налице. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между вредите и
събитието, което се твърди, че ги е причинило, като се сочи, че обстоятелствената част на
исковата молба не внася нужната яснота относно причините за възникване на събитието.
Оспорва се размерът на предявения иск, като се твърди, че същият не отговаря на реално
претърпяната вреда. Твърди се, че предвид характера на постигнатата договореност,
стойност на вредите може да се извежда само на база стойност за ремонт в доверен сервиз.
Излагат се съображения, че застрахователят изрично в общите условия към
застрахователния договор е установил отнапред, а застрахованият се е съгласил, че няма да
се носи риска от вреди, настъпили докато автомобилът е отдаден под наем или на лизинг
(т.22. от Раздел X „Общи изключения" на общите условия към застрахователния договор).
Посочва се, че покритие застрахователят може да предостави срещу заплащане на
допълнителна застрахователна премия, каквато в случая не е договаряна и не е заплащана,
като по тази причина във въпросника си застрахователят е задал въпроса, дали автомобилът
е отдаден под наем или на лизинг, като е отговорено отрицателно, с което е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл. 362, а ищецът сам преградил възможността си да си
подсигури застрахователно покритие срещу заплащане на допълнителна премия. Твърди се,
че евентуалните действия на ищеца при сключване на застрахователния договор съставляват
нарушение на т. 1.1, от Раздел XIII „Прекратяване" от общите условия към застрахователния
договор.
Навеждат се доводи, че няма данни за настъпване на застрахователно събитие, а
именно вреди в паркирано състояние, като се твърди, че регистрирането на щета не може и
не следва да се приема за равнозначно на приемане на основание за изплащане на
обезщетение. Поддържа се, че дори да е налице вреда, същата кореспондира на причинена
от друг застрахователен риск (злоумишлени действия), които се установяват с отнапред
установени между страните официални документи. В тази връзка се твърди и че действията
на застрахования се явяват нарушение на разпоредбата на т. 1.3. Раздел XIII „Прекратяване“
от общите условия към застрахователния договор, в която е прогласено, че предявяването на
претенции с невярно съдържание се явява основание за постановяване на отказ от
изплащане на обезщетение.
На последно място се посочва, че ищецът не е заплатил дължими премийни вноски в
размер на 1 233,72 лв., като се прави възражение за прихващане на дължима
застрахователна премия по силата на сключения договор за застраховка „Каско Стандарт“ с
номер *********. Твърди се, че страните са договорили застрахователна премия в размер на
1 644,93 лв., като плащането на премията е разсрочено на четири вноски по 411,26 лв., като
застрахованият е заплатил сума в размер на 411,26 , а е останала дължима сума в размер на
1 233,72 лв. за поредно дължими трета и четвърта премийни вноски.
4
Предвид тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения се иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендират се и разноски.
С протоколно определение от 03.05.2023 г. съдът е конституирал на основание чл.
219, ал. 1 ГПК „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ № 5, като трето лице-помагач на
страната на ищеца. От третото лице-помагач не е постъпило становище.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 384, ал.
2, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 14 791,84 лв. /след допуснато в о.с.з. на 07.06.2023 г.
изменение на иска чрез намаляване на неговия размер/, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, назована щета № **********,
образувана при ответника Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад
Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, за настъпило застрахователно събитие по договор за
имуществено застраховане – Булстрад Каско Стандарт, обективиран в застрахователна
полица № ********* от 17.09.2020 г., при което е увреден лек автомобил марка
„***********“, модел „***“, peг. № ********, собственост на „Мого България“ ЕООД,
предоставен за ползване на ищеца по договор за лизинг, ведно със законната лихва върху
тази сума от предявяване на исковата молба – 08.09.2022 г., до окончателното й заплащане.
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1.
накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е.
настъпване на покрито застрахователно събитие /риск/ в причиннна връзка с което са
настъпили вреди в претендирания размер; 2. съществуване на действително застрахователно
правоотношение към момента на увреждането, възникнало от договор за имуществено
застраховане на увредената вещ; 3. съществуване на действително правоотношение по
договор за лизинг, по силата на което на ищеца е предоставена за ползване увредената вещ и
4. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение
съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице
отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят
обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца.
Ответникът носи тежестта да докаже възраженията си, че са налице обстоятелства,
водещи до наличието на предвидено в ОУ изключение, при което застрахователят не дължи
плащане на обезщетение.
По делото е приет Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на
собствеността върху лизинговия актив № *******, сключен на 14.09.2020 г. между „Мого
България“ ООД, в качеството на лизингодател, и П. М. Н., в качеството на
лизингополучател, по силата на който „Мого България“ ООД е предоставило на ищеца
ползването на лек автомобил марка „***********“, модел „***“, peг. № ********, срещу
поето от лизингополучателя задължение да заплати възнаграждение в размер общо на
51 961,94 лв. Следователно съдът приема за установено съществуването на действително
правоотношение по договор за финансов лизинг, по силата на което на ищеца е
5
предоставена за ползване увредената вещ.
С оглед на наведените доводи в отговора на исковата молба и заявеното в откритото
съдебно заседание съдът с окончателния си доклад по делото е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване фактите, че процесното МПС е било застраховано при
ответника по договор за имуществено застраховане, както и че е била заплатена първата
дължима вноска от застрахователната премия по сключения застрахователен договор. Тези
обстоятелства се установяват и от приетата по делото полица по застраховка Булстрад Каско
Стандарт № ********* от 17.09.2020 г., обективираща договор за имуществено
застраховане, действащ от 18.09.2020 г. до 17.09.2021 г., за лек автомобил марка
„***********“, модел „***“, peг. № ********, собственост на „Мого България“ ООД, при
уговорена застрахователна сума от 28 000,00 лв., с покрит риск „Пълно Каско“.
Застрахователният договор е сключен между лизингодателя „Мого България“ ООД и
ответното Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, като в полицата е отразено, че собственик на автомобила е „Мого България“
ООД, а ползвател е П. М. Н.. Видно от полицата, застраховащият е платил първата от общо
четирите вноски, която е в размер на 411,26 лв.
Видно от приетото като доказателство по делото заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ от 06.10.2020 г., адресирано от ищеца
до ответното застрахователно дружество, със същото П. Н. е уведомил застрахователя за
констатираните от него на 04.10.2020 г. щети по процесния автомобил, като е посочил, че е
паркирал автомобила в местността „************“ и на сутринта е видял, че е увреден от
неизвестен извършител. Видно от представените по делото писмени доказателства за
твърдените от ищеца нанесени вреди по процесния автомобил е било образувано досъдебно
производство, водено за престъпление по чл. 216, ал. 1 НК, което е спряно до
установяването на извършителя с Постановление за спиране на наказателното производство
на прокурор при Районна прокуратура – Враца от 19.08.2021 г., като от писмо от РУ – Враца
до ответното дружество с вх. № 13/05.01.2021 г. се установява, че последното е било
уведомено за образуваното наказателно производство. От приетата по делото и неоспорена
в тази й част от страните съдебна автотехническа експертиза, която съдът кредитира, се
установява, че от описанието на механизма на нанасяне на щетите, посочен от ищеца в
молба с вх. № 3965/27.03.2023 г. и от приложените към делото снимки е видно, че щетите
най-вероятно са предизвикани от злоумишлени действия на трето лице. В Глава втора от
приетите по делото общи условия по застраховка Каско Стандарт, действащи към
процесния период, е предвидено, че при клауза „Пълно каско“ застрахователното покритие
включва покрит риск „Злоумишлени действия на трети лица“.
Следователно по делото е установено, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 03.10.2020 г., процесното МПС е било застраховано при
ответното дружество, като уврежданията по него са причинени в срока на застрахователно
покритие на договора, както и че причиняването на щетите от злоумишлени действия на
трето лице е съставлявало покрит застрахователен риск по договора за имуществено
застраховане.
Установено е и че процесният лек автомобил е бил представен за оглед на
застрахователя на 07.10.2020 г., като е видно от изготвения от последния опис, че са били
констатирани 15 увредени детайла.
Уврежданията по лекия автомобил съответстват на механизма на причиняването им,
описан от ищеца в молба с вх. № 3965/27.03.2023 г. Според експерта по назначената съдебна
автотехническа експертиза щетите най-вероятно са предизвикани от злоумишлени действия
на трето лице. Предвид гореизложеното, може да бъде направен обоснован извод, че вредите
по процесния автомобил са в причинно-следствена връзка със злоумишлени действия на
трето лице. Следователно по делото е установено, че процесният вредоносен резултат е
6
необходима, закономерна, естествена последица от настъпването на покрито
застрахователно събитие /риск/.
Спорен по делото е въпросът дали за ищеца като лизингополучател е възникнало
право да получи претендираното застрахователно обезщетение съобразно уговореното в
договора за имуществено застраховане.
Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя –
чл. 343 ТЗ. Като държи сметка за това, разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални
правила за застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. Ал. 2 на чл. 384 КЗ
предвижда, че по повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1
лизингополучателят има права на застрахован, като: 1. при частични вреди обезщетението
се изплаща на лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в
натура, в който случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2.
при кражба или тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на
лизингодателя, като застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен
срок от деня на плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното
плащане.
В случая по делото се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника – застраховател и собственика на застрахования
автомобил – „Мого България“ ООД, по имуществена застраховка Булстрад Каско Стандарт с
покрит риск „Пълно каско“. В договора ищецът – лизингополучател е посочен като
застрахован и именно като ползвател и лизингополучател на процесния автомобил, като по
силата на цитираната по-горе разпоредба на чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ същият е активно
процесуално и материалноправно легитимиран да претендира обезщетение за твърдените
частични вреди по застрахования автомобил.
Не може да бъде споделен доводът на ответника, наведен с отговора на исковата
молба, че застрахователят не дължи плащане на обезщетение съобразно предвиденото в
общите условия изключение /т. 22 от Раздел X „Общи изключения“/, според което
застрахователят не носи риска от вреди, настъпили докато автомобилът е отдаден под наем
или на лизинг. От представената застрахователна полица е видно, че застрахователят е
уведомен, че „ползвател/упълномощен/лизингополучател“ на автомобила е П. М. Н..
Въпреки че в предложението за сключване на застраховка, подписано от представител на
застраховащия „Мого България“ ООД, е посочено, че застрахаваният автомобил няма да се
отдава под наем/лизинг, следва да се отбележи, че в самата застрахователна полица и в
придружаващото я свидетелство за регистрация на МПС ясно е посочено, че собственик и
лизингодател на автомобила е „Мого България“ ЕООД, а лизингополучател е ищецът П. М.
Н., при което съдът приема, че пред застрахователя своевременно и точно е посочена
информацията за сключен договор за лизинг, както и кои са страните по него, и че липсва
неизпълнение на договорни задължения от страна на ищеца. С оглед на горното съдът
намира, че в случая плащането на застрахователното обезщетение не може да бъде отказано
на основание, че ответникът не е приел да поема рискове по отношение на автомобили,
отдадени на лизинг.
Предвид гореизложеното по делото са безспорно установени всички материални
предпоставки, обуславящи възникването на спорното право, като ответникът не доказа
възраженията си, че са налице обстоятелства, водещи до наличието на предвидено в ОУ
изключение, при което застрахователят не дължи плащане на обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя
възниква задължение, съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, да заплати на застрахования
уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал.
2 КЗ. Съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ по повод изплащането на обезщетение по
7
застраховка на лизингово имущество лизингополучателят има права на застрахован, като
при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя.
Съгласно чл. 408, ал. 1 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само в изчерпателно изброени случаи, а именно: при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното
обезщетение; при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с
цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с
оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния
договор и е довело до възникване на застрахователното събитие и в други случаи,
предвидени със закон.
В конкретния случай не се установява наличие на основание за отказ да се изплати
застрахователно обезщетение.
От допуснатата и приета от съда съдебна автотехническа експертиза се установява, че
действителната пазарна стойност на увредения автомобил марка „***********“, модел
„***“ с рег. № ******** към датата на настъпване на застрахователното събитие –
03.10.2020 г., е 28 000,00 лв. Установява се, че стойността на необходимите материали и
труд за отстраняване на повредите по процесния лек автомобил към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 03.10.2020 г., е в общ размер на 14 791,84 лв., като вещото
лице при определяне на цената е взело предвид стойността на нови резервни части, дадени
при оценката на щетите от самия застраховател, както и стойността на човеко-час труд,
дадена от доверен сервиз.
Съдът възприема изцяло направените от експерта фактически изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно представените по делото доказателства и е отговорило изцяло на поставените задачи,
които са били неин предмет.
Съгласно отговорите на вещото лице може да се направи извод, че стойността на
разходите за необходимия ремонт на автомобила не надвишава 70 % от действителната му
стойност, поради което съдът намира, че са налице частични вреди, а не тотална щета.
Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня
на настъпване на събитието. За действителна застрахователна стойност се смята стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. Според чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна се смята стойността
за възстановяваното имущество с ново от същия вид и качество, в това число всички
присъщи разходи за доставка строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Установи се, че стойността на необходимите материали и труд за отстраняване на
повредите по процесния лек автомобил към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 03.10.2020 г., е в общ размер на 14 791,84 лв. Съдът приема за основателно
направеното от ответника възражение за прихващане на евентуално дължимото от
ответника застрахователно обезщетение със сумата 1 233,72 лв. – неплатени втора, трета и
четвърта вноска от застрахователната премия по сключения договор за застраховка „Каско
Стандарт“ с номер *********, тъй като между страните не е спорно, че те имат насрещни
8
изискуеми задължения и следва да бъде извършено прихващане до така посочения размер на
по-малкото от тях.
Следователно предявеният иск се явява основателен и доказан до размера от
13 558,12 лв., а за разликата до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като
погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника.
По разноските:
При този изход на делото и при съобразяване на направения частичен отказ от иска в
съдебното заседание на 07.06.2023 г. и извършеното прихващане, на ищеца се следват
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е направил
разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и заплатен адвокатски хонорар в общ
размер на 2 785,22 лв., от които следва да му бъдат присъдени 2 204,41 лв.
Съдът приема за неоснователно направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като
адвокатското възнаграждение е под минималното такова съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
редакцията й към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие
/27.04.2023 г./, при съобразяване на първоначално посочения от ищеца размер на иска /в
този смисъл Определение № 442/17.06.2015 г. по в.ч.гр.д. № 429/2015 на Окръжен съд –
Враца/.
Ответникът е направил разноски за депозит за вещо лице в размер на 200,00 лв. и
200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП. От общо направените
разноски в размер на 400,00 лв., съразмерно на направения от ищеца частичен отказ от иска
и отхвърления размер на иска поради извършеното прихващане, на ответника следва да
бъдат присъдени 83,41 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, да заплати на П. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
**********, на основание чл. 405, ал. 1, във вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ сумата от 13 558,12
лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка, назована щета № **********, образувана при Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за настъпило
застрахователно събитие по договор за имуществено застраховане – Булстрад Каско
Стандарт, обективиран в застрахователна полица № ********* от 17.09.2020 г., при което е
увреден лек автомобил марка „***********“, модел „***“, peг. № ********, собственост на
„Мого България“ ООД, предоставен за ползване на П. М. Н. по договор за лизинг, ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба – 08.09.2022 г.,
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 14 791,84 лв., като
погасен чрез прихващане с насрещно вземане на Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД за сумата от 1 233,72 лв., представляваща
незаплатени втора, трета и четвърта вноска от застрахователната премия по сключен
договор за имуществено застраховане – Булстрад Каско Стандарт, обективиран в
9
застрахователна полица № ********* от 17.09.2020 г.
ОСЪЖДА Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, да заплати на П. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 2 204,41 лв., представляваща
направени разноски по делото.
ОСЪЖДА П. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: **********, да
заплати на Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
„Позитано“ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 83,41 лв., представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
– „Амиго Финанс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Белоградчик, ул. „Алеко Константинов“ № 5.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10