РЕШЕНИЕ №
10.11.2020
г., гр. Пазарджик
Пазарджишкият районен съд, ХVІ
граждански състав, в публично заседание на девети октомври две хиляди и
двадесета година в следния състав:
СЪДИЯ: МИРА
МИРЧЕВА
СЕКРЕТАР: Иванка Панчева
разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 736 по описа на съда за 2020 год.
Производството е образувано по иск,
предявен от П.В.Л. *** срещу “МБАЛ Пазарджик” АД. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде призната за незаконна заповед № 532 от 20.09.2019 г.
на изпълнителния директор на болницата, с която на ищеца като лекар, работещ по
трудово правоотношение в нея, е било забранено да осъществява дейност като
инвазивен кардиолог до окончателното приключване на всички проверки от контролните
органи по повод излъчен на 15.09.2019 г. телевизионен материал.
В исковата молба се твърди, че ищецът
заема в болницата ответник длъжност “лекар вътрешни болести – старши”, с място
на работа – ангиографска лаборатория към кардиологичното отделение на болницата.
Атакуваната заповед по същество според него представлява отстраняване от работа
по чл. 199 от КТ, но без да са налице хипотезите на посочената правна норма.
Въпреки това ищецът не предприел действия по оспорването и по съдебен ред, а
решил да изчака резултата от проверките, за да защити така името и
професионалното си достойнство. Проверките обаче приключили, като не открили
никакви нарушения от негова страна. На 03.02.2020 г. той поискал с писмено
заявление от изпълнителния директор на болницата да отмени заповедта, но това
не било направено, а работодателят продължил да препятства възможността му да
осъществява дейност като инвазивен кардиолог чрез недопускането му до
ангиографската лаборатория и до операционната зала и невключването му в графика
за извършване на операции в нарушение на трудовия му договор и на трудовото
законодателство.
Производството е било първоначално
прекратено като недопустимо от първоинстанционния съд, който е счел, че тези
заповеди не подлежат на съдебен контрол, но определението за прекратяване е
отменено от въззивната инстанция.
Ответникът с отговора оспорва
основателността на иска, като счита, че оспорената заповед не би могла да се
квалифицира по чл. 199 от КТ, тъй като ищецът не е бил отстранен от работа.
Заповедта се отнася единствено до начина на изпълнение на работата и е
мотивирана с необходимостта от намаляване на възникналите подозрения и
негативно отношение на пациентите на кардиологичното отделение на болницата, от
което е част ангиографската лаборатория. Длъжността на ищеца е лекар – старши
вътрешни болести в кардиологично отделение.
Искът е с правна квалификация по чл. 357
от КТ.
В съдебно заседание ищецът по реда за
изменение на иска при условията на евентуалност е добавил допълнително
основание за отмяна на атакуваната заповед – противоречие със забраната на чл.
118 от КТ за едностранно изменение от работодателя на съдържанието на трудовото
правоотношение.
В съдебно заседание и в представените
писмени защити страните поддържат и допълват доводите си. Ответникът сочи и че
заповедта не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, както и че искът е
погасен по давност – съобразно чл. 358 от КТ давностният срок за предявяването
му е двумесечен. Счита, че зповедта е мотивирана от обществен интерес –
опазване на здравето на гражданите, а при съпоставяне на обществения и личния
интерес следва да бъде зачетен общественият. Сочи и че трудовият договор на
ищеца не е бил изменян, а графиците за дежурствата не се изтогвят от
изпълнителния директор, който упражнява правомощията на работодателя.
От доказателствата по делото – писмени
доказателства и свидетелски показания, разясняващи характера на задълженията на
ищеца и на ангиографската лаборатория като обособено звено – се установява
безпротиворечиво, а и не е спорна по същество, следната фактическа обстановка:
Ищецът П.Л. работи по трудово
правоотношение с болницата ответник. Назначен е на длъжност „лекар, вътрешни
болести – старши“ с място на работа, посочено в трудовия договор –
„Ангиографска лаборатория към Кардиологично отделение“.
През м. септември 2019 г. в
телевизионното предаване „Неделята на Нова“ е излъчен материал –
журналистическо разследване, в който се излагат данни, водещи до съмнение, че
ищецът е извършвал инвазивни медицински процедури на лица, които нямат
показания за тях, с цел получаване на финансова изгода. Излъченият материал
става повод за проверки от страна на контролни органи като Изпълнителна агенция
„Медицински надзор“ и Агенцията за държавна финансова инспекция.
Непосредствено след това с оспорваната
заповед от 20.09.2019 г. на ищеца му е забранено да осъществява дейност като
инвазивен кардиолог, като в заповедта е посочено, че до приключването на
проверките от „контролните органи на ИАМН, АДФИ и др.“ той може да извършва
дейност единствено като лекар ординатор в кардиологичното отделение на
болницата. Като мотив за издаването и ръководството на болницата сочи
възникналите съмнения и недоволство у пациентите, породени от излъчения
материал.
Не е спорно между страните, че
проверките от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Агенцията за държавна
финансова инспекция са приключили, без да установят нарушения. Няма данни във
връзка с работата на ищеца към момента да се извършват други проверки.
Понятието „инвазивен кардиолог“,
употребено в заповедта, има значение на лекар кардиолог, който извършва
инвазивни (проникващи в тялото) диагностични и лечебни дейности във връзка със
заболявания на сърцето и кръвоносните съдове. Тези дейности се извършват, с
редки изключения, в ангиографски лаборатории. За подобни дейности се изисква,
освен придобита специалност кардиология, още и допълнителна квалификация,
каквато ищецът има.
Установява се, че задълженията, описани
в длъжностната характеристика на ищеца, в по-голямата си част са свързани с
извършване на дейности в ангиографската лаборатория, наричана още
катетеризационна лаборатория, и са предмет на инвазивната кардиология. Самата
ангиографска лаборатория от своя страна представлява място, предназначено
изключително за извършване на дейности от инвазивната кардиология.
След издаването на заповедта работата на
ищеца се ограничава до извършване на неинвазивна диагностика (прегледи,
ехокардиографии и пр.) и лечение, визитации и пр. Тези дейности в отделението
обичайно се извършват от лекари със специалност кардиология или вътрешни
болести, но без квалификация за инвазивна кардиология и без място на работа
ангиографска (катетеризационна) лаборатория. В актуалната длъжностна
характеристика на ищеца подобни задължения не са описани. Графиците за
дежурствата в отделението се изтогвят от неговия началник и се одобряват от
изпълнителния директор на болницата, като при изготвянето им е съобразявано
нареждането ищецът да не бъде включван в дежурствата в ангиографската
лаборатория, а само в тези в неинвазивната част от отделението.
При така установените факти съдът от
правна страна съдът намира следното:
По допустимостта на самостоятелното
оспорване пред съд на заповед по чл. 199 от КТ вече се е произнесъл окръжният
съд и първата инстанция намира, че е уместно да се съобрази с него и не е нужно
да възпроизвежда отново мотивите, с които е отменено собственото ѝ
определение.
Същото разрешение би следвало да важи и
за заповед на работодателя, за която се твърди, че изменя мястото или характера
на работата на работника или служителя, още повече, че косвен довод в тази
насока може да се изведе от формулировката на чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.
Възражението за изтекла давност не е
направено в срока за отговор, а по евентуално съединения иск – в заседанието, в
което е допуснато изменението, и по силата на чл. 133 от ГПК възможността да
бъде направено е преклудирана, поради което то не следва да се взема предвид.
Ако се приеме, че оспорената заповед има
характеристиките на заповед по чл. 199 от КТ, то за издаването ѝ наистина
не са били налице основанията, посочени в този текст от закона. Тя обаче според
настоящия състав на съда няма такъв характер, тъй като не е свързана с
отстраняване на ищеца от работа. Под отстраняване би следвало да се разбира
недопускане до работното място и недаване на възможност на работника да
изпълнява всички, а не само някои от задълженията си, и то – без да му се
възлагат други вместо тях. Съответно не му се дължи и възнаграждение. Изводът,
че не става дума за заповед по чл. 199 от КТ, би следвало да доведе до отхвърляне
на иска с решението по същество като неоснователен, а не до прекратяване поради
недопустимост – квалифицирането на заповедта като такава по чл. 199 от КТ би
следвало да е въпрос по същество.
Съдът обаче намира, че искът е
основателен на заявеното при условията на евентуалност основание за оспорване
на заповедта на изпълнителния директор на болницата от 20.09.2019 г.
Неоснователно е възражението, че няма
изменение на мястото на работа, тъй като ангиографската лаборатория е част от
кардиологичното отделение. Последното несъмнено е така, но то не се отразява на
извода кое е мястото на работа на ищеца – място на работа по смисъла на чл. 66
от КТ може да бъде както седалището на цялото предприятие на работодателя, така
и организационно или физически обособена част от това предприятие – отделение,
сектор, лаборатория и пр., или пък сграда, база и подобни. Място на работа не е
непременно болницата като цяло, нито цяло отделение в нея, ако между страните е
уговорено друго. В случая трудовият договор съдържа друга, по-конкретна
уговорка – място на работа на ищеца е ангиографската лаборатория. Забраната му
да работи като инвазивен кардиолог и оставянето му на работа само като
кардиолог в отделението означава, че по същество е изменено мястото му на
работа и то вече не е ангиографската лаборатория.
Изменен е и характерът на работата му. В
практиката характерът на работата се определя от съществуващата към момента на
сключването на трудовия договор или допълнително подписана от двете страни
длъжностна характеристика. По-голямата част от задълженията на ищеца съобразно
длъжностната му характеристика са предмет на инвазивната кардиология и се
извършват в ангиографската лаборатория. Забраната от страна на работодателя да
ги извършва и натоварването му с други основни задължения представлява
изменение на характера на работата. Графиците за дежурствата в отделението не
се изготвят от изпълнителния директор, но изготвянето им от началника на
отделението е пряко съобразено със съдържанието на оспорената заповед.
Въпросът дали са приключили проверките
на действията на ищеца и дали са открити извършени от него нарушения няма
отношение към спора. Ако работникът или служителят е извършвал злоупотреби,
каквито се твърди да е извършвал ищецът, и това се докаже, той би следвало да
бъде уволнен дисциплинарно. Това би защитило както интереса на работодателя,
така и в конкретния случай обществения интерес. Законът не предвижда възможност
поради съмнения за такива злоупотреби, вкл. в течение на проверката за тях, да
се вземат принудителни мерки, изразяващи се в изменяне на мястото и характера
на работа, дори работодателят да е преценил, че такава мярка може да ограничи
евентуалните вреди.
Заповедта следва да бъде отменена, като
разноските по делото се разпределят поравно между страните, тъй като един от
предявените искове е отхвърлен, а вторият – уважен.
Съдът счита за основателно възражението
за прекомерност на адвокатското възражение, заплатено от ищеца. Вярно е, че са
предявени две отделни основания на иска, т.е. два отделни иска, но добавянето
на ново основание не увеличава значително сложността на делото, а минималното
адвокатско възнаграждение по неоценяеми искове към момента на сключването на
договора за правна помощ е било в размер 150 лв. Разноските за адвокатско
възнаграждение следва според съда да се намалят от 900 лв. до 500 лв. общо за
двете предявени основания, като от тях на ищеца бъде присъдена половината.
Ответникът с отговора е претендирал
разноски, но липсват данни да е направил такива.
С оглед всичко изложено съдът
РЕШИ:
Отхвърля иска на П.В.Л., ЕГН **********,***,
срещу „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД, ЕИК *********,
за отмяна на заповед № 532 от 20.09.2019 г. на изпълнителния директор на „МБАЛ
– Пазарджик“ АД поради липса на предпоставките по чл. 199 от КТ.
Отменя
по иск на П.В.Л., ЕГН **********,***, срещу „Многопрофилна болница за
активно лечение – Пазарджик“ АД, ЕИК *********, заповед № 532 от 20.09.2019 г.
на изпълнителния директор на „МБАЛ – Пазарджик“ АД като незаконосъобразна
поради противоречие със забраната на чл. 118 от КТ за едностранно изменение от
работодателя на мястото и характера на работата.
Намалява разноските за адвокатско
възнаграждение, направени от ищеца, от 900 лв. на 500 лв. поради прекомерност и
осъжда „Многопрофилна болница за активно лечение – Пазарджик“ АД да заплати на П.В.Л.
сумата 250 лв., представляваща съразмерна част от направени от него разноски по
делото.
Осъжда „Многопрофилна болница за активно
лечение – Пазарджик“ АД да заплати по сметката на съда държавна такса по
уважения неоценяем иск в размер 50 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: