Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 27.01.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, IV-Д въззивен състав в публичното заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЗДРАВКА И. |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА |
|
|
НАТАЛИЯ ЛАЛОВСКА |
при участието на секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Лаловска въззивно гр.д. № 11445 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 196 и сл. ГПК (отм.), вр. параграф 2 ГПК.
С решение № 276376/23.11.2017г., постановено по гр.д. № 2052/2006г. по описа на СРС, 33-и състав, е признато за установено по предявения от А.К.Ч.- починала в хода на процеса, с частен правоприемник по саморъчно завещание от 31.10.2001г., обявено от В.Б.– Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 302 в регистъра на Нотариалната камара, С.О., против Е.Н.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че С.О.е носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи ПИ с идентификатор 02659.2193.3072, находящ се в гр. Банкя, общ. Столична, с площ от 1 440 кв.м, при съседи: 02659.2193.3148, 02659.2193.675, 02659.2193.688, 02659.2193.580, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 02659.2193.3072.1 и едноетажна масивна постройка с идентификатор 02659.2193.3072.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед № РД-18-4945/14.04.2014г. на Началника на СГКК-София, стар пл. № ХХ-2417, кв. 104, с площ от 1 440 кв.м по Заповед № РД-50-03/07.02.2000г. на кмета на Район Банкя, С.О., и Е.Н.Г. *** община владението им. С решението искът е отхвърлен за останалата ½ ид.ч. до пълния предявен размер, както и са отхвърлени исковете по чл. 108 ЗС срещу ответника Е.Н.Г., на втория ищец Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“, конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.), като универсален правоприемник на А.К.Ч.по саморъчното завещание от 31.10.2001г. и на третия ищец Г.Д.П., конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.), като универсален правоприемник на А.К.Ч.по саморъчно завещание от 25.07.2006г.
Срещу постановеното от СРС решение е постъпила въззивна жалба на ищеца С.О., конституирана по реда на чл. 120 ГПК (отм.) като частен правоприемник на починалия в хода на делото ищец А.К.Ч., срещу решение № 276376/23.11.2017г. по гр.д. № 2052/2006г. по описа на СРС, 33-и състав, в частта, в която първоинстанционният съд е отхвърлил предявения срещу ответника Е.Н.Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че С.О.е носител на правото на собственост върху недвижим имот ПИ с идентификатор 02659.2193.3072, находящ се в гр. Банкя, общ. Столична, с площ от 1 440 кв.м, при съседи: 02659.2193.3148, 02659.2193.675, 02659.2193.688, 02659.2193.580, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор 02659.2193.3072.1 и едноетажна масивна постройка с идентификатор 02659.2193.3072.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед № РД-18-4945/14.04.2014г. на Началника на СГКК-София, стар пл. № ХХ-2417, кв. 104, с площ от 1 440 кв.м по Заповед № РД-50-03/07.02.2000г. на кмета на Район Банкя, С.О., и осъждане на ответника Е.Н.Г. да предаде на ищеца владението, за останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху имота до пълния предявен размер.
С въззивната си жалба ищецът С.О.излага съображения за неправилност и необоснованост на решението на СРС в обжалваната част. Излага, че към датата на упълномощаването/преупълномощаването на Г.К.Ц. от А.Ч.и И. Ч.– 15.08.1995г., същите не знаели, че имотът ще им бъде възстановен, предвид на което и не били изявили воля да упълномощават Г.Ц. да продава имота по Заповед № 881/10.11.1995г. Видно от текста на пълномощното в него не била изразена воля за упълномощаване на Ц. да извършва продажба на имоти, които ще бъдат възстановени на Ч.в бъдеще. Неправилен бил и изводът на СРС, че по делото останало недоказано възражението на ищеца за нищожност на прехвърлителната сделка, като сключена във вреда на представлявания – по цена, равна на данъчната оценка, многократно по-ниска от пазарната такава. Сделките, обективирани в нотариален акт № 29, том LIV, дело № 10709/29.05.1996г. противоречали на закона и на добрите нрави - накърнен бил принципът на еквивалентност на престациите, сделката била в изключителна вреда на упълномощителите при тежък конфликт на интереси. Същата противоречала на забраната по чл. 59 ЗТСУ (отм.), тъй като се прехвърляли реални части от имот. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо това – постановено друго, с което искът по чл. 108 ЗС, предявен срещу ответника Е.Н.Г., бъде изцяло уважен. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Е.Н.Г. срещу първоинстанционното решение в частта, в която е уважен предявеният от ищеца С.О.иск с правно основание чл. 108 ЗС. Намира решението за недопустимо в частта, в която СРС се произнесъл за изградените в имота сгради. В останалата обжалвана част - за неправилно. Анализът на представените от А.Ч.пълномощни сочел на пълен обем представителна власт на упълномощената Г.Ц.. Позовава се на т. 1 от ТР № 5/2014г. ОСГТК на ВКС. Освен това починалият в хода на делото ищец А.Ч.не се явявала провоприемник по наследство на своя брат И. Ч., тъй като последният оставил универсално завещание в полза на А.М.-В.-К.– германска гражданка, живуща в Париж. Същата приела наследството, а впоследствие с договор за продажба от 23.12.2006г. се разпоредила възмездно в полза на Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“, предвид на което и С.О., като правоприемник на А.Ч., не била активно материалноправно и процесуалноправно легитимирана по иска. С въззивната си жалба за първи път се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 70 ЗС, в условията на евентуалност. Моли за обезсилване на решението в недопустимата част, а в останалата обжалвана от ответника част да бъде отменено, а вместо това – постановено друго, с което искът на С.О.бъде изцяло отхвърлен. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба и от страна на ищеца Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“, конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.) като втори ищец – универсален правоприемник по завещанието от 31.10.2001г. на починалата в хода на делото А.К.Ч., срещу първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен предявеният от него срещу ответника Е.Н.Г. иск по чл. 108 ЗС. Поддържа, че универсален правоприемник на И. Ч.по завещание била А.М.В.-К., която с договор за продажба на наследство от 19.10.2006г. прехвърлила правата си на ищеца Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“. Последният се легитимирал като собственик на спорния имот за ½ ид.ч. по силата на същата сделка, а за останалата ½ ид.ч. - на основание оставеното от А.Ч.саморъчно завещание. Сделката, обективирана в нотариален акт № 29, том LIV, дело № 10709/29.05.1996г. била нищожна, тъй като продадени били три реални части от празно дворно място, съставляващо имот с пл. № 1897, нарушен бил принципът за еквивалентност на престациите, пълномощникът действал с намерение да увреди упълномощителите. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения срещу ответника иск по чл. 108 ЗС. Претендира разноски.
Срещу решението на СРС е постъпила и въззивна жалба от третото лице-помагач на страната на ответника Г.К.Ц.. Същата била надлежно упълномощена от А.Ч.и И. Ч.да продаде собствените им имоти на купувач, който тя определи и на цена и начин на плащане, каквито упълномощената прецени. Продажбата извършила в рамките на предоставената й представителна власт и последиците от договора възникнали за представляваните. Излага подробни съображения за действителност на сделките.
Ищецът С.О.е депозирал писмен отговор на въззивната жалба на ответника Е.Н.Г., с който оспорва същата. СРС се произнесъл в рамките на предявения иск по чл. 108 ЗС имотите да бъдат предадени на ищеца, ведно с всички подобрения и приращения в тях, предвид на което решението било допустимо. Завещание на И. Ч.не било представяно пред СРС. Оспорва твърденията за правоприемство по такова. Отделно касаело се до недвижими имоти в Република Б., каквито на основание на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗС, редакция към датата на смъртта на Ч.– 11.02.1999г., чуждата гражданка не можела да придобие по завещание. С отделен отговор оспорва и въззивната жалба, подадена от Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“.
Ответникът Е.Н.Г. депозира писмен отговор на въззивните жалби на ищците С.О.и Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“, с който излага подробни съображения за тяхната неоснователност.
Софийският градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемите страни, намира за
установено следното:
В сезиралата съда искова молба първоначалният ищец А.К.Ч.излага, че била собственик по наследство, останало от наследодателите й Е.Ч.- майка и И. К.Ч.- брат,
и реституция по ЗВСОНИ, на следните
недвижими имоти, находящи се в гр. Банкя, местн. „Тенев баир“: дворно място, съставляващо парцел № XXI-2417, кв. 104, по плана на гр. Банкя – София, с площ от
684.86 кв.м, при граници по скица: парцел № XX-2417, улица и дере и дворно място, съставляващо парцел № ХХ-2417, кв.
104, по плана на гр. Банкя – София, с
площ от 614.32 кв.м, при граници по скица: парцел № XXI-2417, дере и от двете страни улица. Ищецът Ч.узнала, че със същите имоти,
без знанието и съгласието й, били извършени разпоредителни сделки, както
следва: на 29.05.1996г., с покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт № 29, том
LIV, дело
10709/29.05.1996г. на първи нотариус при СРС, Г.К.Ц., действаща като
пълномощник от името на ищеца А.Ч.и нейния брат И. Ч., продала на И. Н.Б.три
реални части от празно дворно място, намиращо се в гр. Банкя, съставляващо имот
с пл. № 1897, нанесен в кадастрални листове № А-2-9-А, № А-2-9-Б, № А-2-10-Б,
съгласно Заповед № РД-57-881/10.11.1995г. по плана на гр. Банкя, местн. „в.з. Банкя-Иваняне“, целият с площ от 227 815 кв.м,
при съседи на целия имот: от север – ул. „Толбухин“, имот с пл. № 39, ул. „И.
Вазов“, от изток – имот с пл. № 44, имот с пл. № 45, имот с пл. № 47, имот с
пл. № 48, имот с пл. № 5 и улица, от юг – дол и гора, от запад – имот с пл. №
10, имот с пл. № 1154, имот с пл. № 20, имот с пл. № 2144, имот с пл. № 19,
гора, като реалните части били съответно 1 200 кв.м, 2 000 кв.м и 3 460 кв.м
при посочени граници за всяка част, а на 09.09.1999г.
със сделки, обективирани в два последователни
нотариални акта – нотариален акт № 2, том IV, рег. № 3635, дело № 593/1999г. и нотариален акт № 3, том IV, рег. № 3636, дело № 594/1999г. на И.Н.– Нотариус с район
на действие – СРС, вписан под № 040 в регистъра на НК, И. Н.Б.и съпругата му М.Л.Б.продали
на ответника Е.Н.Г. процесните имоти, като се
легитимирали с нотариален акт № 29, том LIV, дело 10709/29.05.1996г. Ищецът Ч.поддържа, че сделката по същия нотариален
акт № 29, том LIV, дело 10709/29.05.1996г., по силата
на която заедно с брат й се разпоредили в полза на И. Н.Б.била нищожна поради
липса на съгласие, а пълномощното, с което Г.К.Ц. се легитимирала, не било
достатъчно конкретно, за да й даде такава представителна власт за извършване на
разпоредителни сделки, т.е. сделката била извършена от лице без представителна
власт. Отделно излага, че процесната сделка била
нищожна, тъй като продавачите не дали съгласие за продажба, не потвърдили
сделката, извършена без представителна власт, същата противоречала на закона –
накърнявала принципа за еквивалентност на престациите,
накърнявала добрите нрави, както и пълномощникът недобросъвестно се договорял във вреда на представляваните продавачи. По тези
съображения счита, че сделката не породила вещно-транслативен
ефект, ищецът Ч.се явявала единствен собственик на имота, а ответникът
упражнявал фактическа власт върху имота без основание. Моли на основание чл.
108 ЗС съдът да признае за установено, че ищецът Ч.е собственик и да осъди
ответника Е.Н.Г. да й предаде владението върху имота, ведно с всички подобрения
и приращения в него. Иска и съдът да отмени
нотариален акт № 2, том IV, рег. № 3635, дело № 593/1999г. и
нотариален акт № 3, том IV, рег. № 3636, дело № 594/1999г. на
И.Н.– Нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 040 в регистъра на НК,
на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.).
Ответникът Е.Н.Г. оспорва предявения иск като неоснователен. Признава, че владее имота след закупуването му. С въззивната си жалба в условията на евентуалност се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 70 ЗС.
По молба на Г.К.Ц. с определение на СРС от 10.04.2006г. същата, на основание чл. 174 ГПК (отм.), е конституирана като трето лице-помагач на страната на ответника Е.Н.Г..
Ищецът А.К.Ч.починала в хода на делото на 28.07.2006г. Със свое определение от 23.01.2008г., първоинстанционният съд на основание чл. 120 ГПК (отм.) конституирал като ищец С.О.– заветник по оставено от Ч.саморъчно завещание от 31.10.2001г. по отношение на същите имоти в местн. „Тенев баир“. Конституираният ищец С.О.поддържа иска. В хода на делото с молба, депозирана в о.с.з. на 29.09.2016г. (л. 296 от преписката на СРС) уточнява, че процесните имоти със заповед № РД-50-03/07.02.2000г. на кмета на СО, район Банкя, били обединени в УПИ XX-2417, кв. 104 и нанесени в кадастралната карта на гр. Банкя като поземлен имот с идентификатор 02659.2193.3072 с площ по графични данни 1 440 кв.м, при съседи: 002659.2193.3148, 02659.2193.675, 02659.2193.688 и 02659.2193.580. В имота била изградена жилищна сграда с идентификатор 02659.2193.3072.1 и едноетажна масивна постройка с идентификатор 02659.2193.3072.2.
С определение № 316/10.05.2008г.
на СГС по ч.гр.д. № 1314/2008г. като
втори ищец на мястото на починалата Ч.на основание чл. 120 ГПК (отм.) било конституирано Сдружение с
нестопанска цел „А.у.в Б.“ – универсален правоприемник по същото завещание.
Същият поддържа предявения иск.
Първоинстанционното съдебно решение е влязло в
законна сила в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС срещу ответника Е.Н.Г.
на третия ищец Г.Д.П., конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.) като универсален правоприемник
по завещание на Ч.от 25.07.2006г.
При извършената проверка по реда
на чл. 208 и 209 ГПК (отм.), въззивният съд намира
следното:
С исковата молба първоначалният
ищец А.К.Ч.е формулирала петитум да й бъде предадено
владението на имотите, ведно с приращенията и
подобренията н тях, предвид на което възражението на ответника Е.Н.Г. за
частична недопустимост на постановеното първоинстанционно
решение, поради това, че СРС се произнесъл и за изградените в имота сгради са
неоснователни.
Както бе посочено, ищецът А.К.Ч.починала
в хода на делото на 28.07.2006г. При смърт на страна в производството съдът е
длъжен да конституира по гражданското дело всички лица, за които знае, че
претендират, че са призовани към наследяване - по закон или по завещание.
Видно от
съдържанието на представеното по делото саморъчно завещание от 31.10.2001г. А.К.Ч.извършила
два вида разпореждания за след смъртта си – с конкретни парични суми, движими
вещи и недвижими имоти в полза на различни лица, вкл. завещала имотите, находящи се в гр. Банкя, местн.
„Тенев баир“ на Община Банкя, т.е. на С.О., а с цялото си останало имущество –
в полза на Сдружение
с нестопанска цел „А.у.в Б.“. Поради това по реда на чл. 120 ГПК (отм.) били конституирани С.О., като
първи ищец, частен правоприемник - заветник по
завещанието от 31.10.2001г. и Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“ – като
втори ищец, универсален правоприемник по същото завещание.
Валидността
на завещателното разпореждане в полза на С.О.била
оспорена от Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“ по предявен иск с правно
основание чл. 42, б. „а“ ЗН, като с решение № 395/28.02.2013г. по гр.д.
3814/2012г. по описа на САС, влязло в законна сила на 14.02.2014г., предявеният
иск за прогласяване нищожността на завета относно „Теневия баир“ в гр. Банкя,
направен от завещателя А.К.Ч.в полза С.О.бил отхвърлен.
Предвид
нормата на чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.) влязлото в сила решение е
задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който
го е издал, и за всички други съдилища и учреждения в
Републиката. Ето защо, при зачитане силата на пресъдено
нещо на влязлото в сила решение съдът приема, че по отношение на Сдружение с
нестопанска цел „А.у.в Б.“ не е налице материално правоприемство
относно имотите на „Теневия баир“ в гр. Банкя, а на основание чл. 16, ал. 2 ЗН
като страна в производството следва да участва единствено заветникът
С.О.. С влязлото в сила съдебно решение № 395/28.02.2013г. по гр.д. 3814/2012г.
по описа на САС е разрешен въпросът за конкуренцията на права по отношение на
имотите на „Теневия баир“ в гр. Банкя между заветника
С.О.и универсалният наследник по завещанието - Сдружение с нестопанска цел „А.у.в
Б.“, което обстоятелство следвало да бъде зачетено от СРС. Поради това и първоинстанционното решение в частта, в която е отхвърлен
предявеният от Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“ иск с правно основание
чл. 108 ЗС се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а
производството по делото – прекратено в тази му част.
За уважаването на иска с правно основание чл. 108 ЗС е необходимо ищецът С.О., при условията на пълно и главно доказване, да установи в процеса, че е носител на правото на собственост върху процесния имот на заявеното правно основание – наследяване и реституция по реда на ЗВСОНИ за А.Ч.и придобиване на права върху процесния имот по завет, както и че ответникът владее имота. Последното обстоятелство е отделено от първоинстанционния съд като безспорно и ненуждаещо се от доказване. При установяване на горните обстоятелства, ответникът носи доказателствената тежест да установи в процеса наличието на правно основание за упражняваното владение.
Страните по делото не спорят и от представените по делото писмени доказателства - нотариален акт за право на собственост на недвижим имот, добит чрез обстоятелствена проверка, том IX, № 19, рег. № 220, нотариално дело № 327/1928г. на нотариус при Софийския окръжен съд, нотариален акт за продажба том VIII, № 74, рег. № 1541, нотариално дело №1402/01.05.1930г. на Първи нотариус и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 35, том XVIII, рег. № 3535, нотариално дело № 3326/22.10.1941г. на Първи нотариус при Софийски областен съд, неоспорени от страните, акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на Е.К.Ч.№ 1970/22.04.1953г. за следния недвижим имот: борова гора, овощна градина и ливада общо от около 110 дка в с. Банкя, местн. „Тенев баир“, акт за завземане на недвижим имот за държавен, б.с. на Е.К.Ч.а, № 1971/23.10.1950г. за следния недвижим имот: вила за живеене в с. Банкя, както и удостоверение № ДИ-94-Е-2/17.03.1992г., издадено от отдел „Държавни имоти“ при ОбНС – Банкя, Постановление № 135/06.02.2.1951г., Постановление № 2274/09.08.1950г. и др. съдът приема за установено, че процесните недвижими имоти били собственост на Е.М.Ч.а, от която били одържавени през 1950г. на основание ЗОЕГПНС.
Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ (обн. ДВ, бр.15 от 21.02.1992г.) предвижда, че се възстановява собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по ЗОЕГПНС, които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
Реституцията по ЗВСОНИ за недвижимите имоти, отчуждени в полза на Държавата по ЗОЕГПНС, съгласно чл. 1, ал. 1 на закона, настъпва по право (ex lege), доколкото същите се намират в нейния патримониум, респ. са собственост на община, на обществена организация или техни фирми и съществуват реално до размерите, в който са отчуждени, без да е необходим допълнителен административен или съдебен акт, а моментът на реституцията е този на влизане в сила на реституционния закон - 25.02.1992г. Поради това и считано от последната дата правото на собственост върху имотите се възстановило в полза на наследниците на бившия собственик Е.М.Ч.а, доколкото по делото не се твърди и не се установява при влизане в сила на реституционния закон същите да са били собственост на трето лице, както и да не съществували реално във вида, в който били отчуждени.
Установява се от представеното по
делото удостоверение за наследниците на Е.М.Ч.а,
че същата починала на 12.02.1995г., оставяйки за свои наследници по закон
децата си – А.К.Ч.(ищецът А.К.Ч., видно от
удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 1045/25.03.2005г.,
издадено от СО, район Оборище, е лице, идентично и с имената А., А., А., К.Ч.а) и И. К.Ч.. На основание чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН, правото на собственост на
възстановените по силата на реституционния закон имоти, считано от 25.02.1995г.
преминало поравно към законните наследници на Е.Ч.- ищецът А.К.Ч.и И. К.Ч..
След настъпилото по право възстановяване
на правото на собственост по ЗВСОНИ била издадена и заповед №
РД-57-881/10.11.1995г. на кмета на С.О., с която било наредено да се отпише от
актовите книги за държавни и общински имоти в ТОА „Банкя” и да се предаде на
наследниците на Е.К.Ч.владението на имот с площ от около 230 дка, при
новообразувани граници: от север – кръстовището на ул. „Майор К. Паница” с ул.
„И. ***, от запад – каптажа (минерална вода), частни имоти, от юг – градоманско
дере, от изток – ул. „Сливница”, имота на МНО (нова сграда), частни имоти, наследствени
частни имоти, от североизток – ул. „И. ***, без летния театър. В заповедта е
посочено, че имотът бил одържавен по ПМС № 2274/1950г. на основание ЗОЕГПНС, за
което са били съставени актове за държавна собственост № 1971/1950г. и №
1970/1953г. По делото е представено и удостоверение № 07-00-414/19.12.1995г.,
издадено от СО, район „Банкя“, в което е посочено, че описаният по-горе
недвижим имот бил отписан от книгите за държавна и общинска собственост.
По делото е представен нотариален акт за продажба
недвижим имот № 29, том LІV, дело № 10709/1996г. на Ив. Н.– Нотариус при СНС
при СРС, видно от съдържанието на който на 29.05.1996г. ищецът А.К.Ч.и И. К.Ч.,
чрез пълномощника си Г.К.Ц., продали на И. Н.Б.следните свои недвижими имоти: 1/
реална част от празно дворно място, намиращо се в гр. Банкя, съставляващо имот
с пл. № 1897, нанесен в кадастрални листове № А-2-9-А, № А-2-9-Б, № А-2-10-Б,
съгласно заповед № РД-57-881/10.11.1995г. по плана на гр. Банкя, местн. „в.з. Банкя-Иваняне“, целия с площ от 227 815
кв.м., при съседи на целия имот: от север – ул. „Толбухин“, имот с пл. № 39,
ул. „И. Вазов“, от изток – имот с пл. № 44, имот с пл. № 45, имот с пл. № 47,
имот с пл. № 48, имот с пл. № 5 и улица, от юг – дол и гора, от запад – имот с
пл. № -, имот с пл.№ 1154, имот с пл. № 20, имот с пл. № 2144, имот с пл. № 19,
гора и улица, а само продаваната част с площ от 1 200 кв.м, при съседи на
продаваната част: от север – ул. „И. Вазов“, от изток и от юг – останалата част
от имот с пл. № 1897, от запад – граница с дължина от 26.45 линейни метра с
начало от ул. „И. Вазов“ по границата на имот с пл. № 36; 2/ реална част от
празно дворно място, намиращо се в гр. Банкя, съставляващо имот с пл. № 1897,
нанесен в кадастрални листове № А-2-9-А, № А-2-9-Б, № А-2-10-Б, съгласно заповед
№ РД-57-881/10.11.1995г. по плана на гр. Банкя, местн.
„в.з. Банкя-Иваняне“, целия с площ от 227 815 кв.м., при съседи на целия
имот: от север – ул. „Толбухин“, имот с пл. № 39, ул. „И. Вазов“, от изток –
имот с пл. № 44, имот с пл. № 45, имот с пл. № 47, имот с пл. № 48, имот с пл.
№ 5 и улица, от юг – дол и гора, от запад – имот с пл. № -, имот с пл.№ 1154,
имот с пл. № 20, имот с пл. № 2144, имот с пл. № 19, гора и улица, а само продаваната
част с площ от 2 000 кв.м, намиращ се в югозападната част на описания
по-горе имот, при граници на продаваната част: от север – алея, от изток –
алея, от юг – дол, от запад – имот с пл. № 10 и 3/ реална част от празно дворно
място, намиращо се в гр. Банкя, съставляващо имот с пл. № 1897, нанесен в
кадастрални листове № А-2-9-А, № А-2-9-Б, № А-2-10-Б, съгласно заповед №
РД-57-881/10.11.1995г. по плана на гр. Банкя, местн.
„в.з. Банкя-Иваняне“, целия с площ от 227 815 кв.м., при съседи на целия
имот: от север – ул. „Толбухин“, имот с пл. № 39, ул. „И. Вазов“, от изток –
имот с пл. № 44, имот с пл. № 45, имот с пл. № 47, имот с пл. № 48, имот с пл.
№ 5 и улица, от юг – дол и гора, от запад – имот с пл. № -, имот с пл.№ 1154,
имот с пл. № 20, имот с пл. № 2144, имот с пл. № 19, гора и улица, а само
продаваната част с площ от 3 460 кв.м, при граници: от север – подпорна
стена и след нея от изток към запад граница с дължина от 9 линейни метра към
останалата част от имот с пл. № 1897, от изток – улица, от юг – алея, от запад
– граница с дължина 94.80 линейни метра към останалата част от имот с пл. №
1897.
Ищецът С.О.възразява за нищожност
на договора за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 29, том LІV, дело № 10709/1996г. на Ив. Н.–
Нотариус при СНС при СРС, поради противоречие с нормата на чл. 59 ЗТСУ (отм.). Разпоредбата, в приложимата й
към датата на сделката редакция, предвижда забрана за придобиване чрез правни
сделки или по давност на реално определени части от дворищнорегулационни
парцели. Дворищнорегулационни парцели по смисъла на чл. 52 ППЗТСУ (отм.) са тези, образувани с дворищнорегулационния план за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство във вилните зони
и курортните места. Съобразно константната съдебна практика, в т.ч. застъпена в Решение №116/16.10.2017г.
по гр.д. № 5044/2016г., І г.о. на ВКС, Решение № 555/01.07.2010г. по гр.д. №
1259/2009г., IVг.о. на ВКС и др., ограничението
по чл. 59 ЗТСУ (отм.) намира приложение по отношение на реално обособени части
от дворищнорегулационни парцели, а не за имоти,
включени в терен, отреден за обществено мероприятие. Такъв е и процесният случай, тъй като описаните в нотариален акт №
29, том LІV, дело № 10709/1996г. на Ив. Н.–
Нотариус при СНС при СРС реални части от имоти, видно от изслушаните пред СРС
основно и допълнително заключение на СТЕ, изготвени от вещото лице П.,
неоспорени от страните, по одобрения със заповед № 4200/26.07.1977г. план на местн. гр. Банкя, действал и към датата на същата сделка,
попадали в УПИ VII – за парк, кв. 104, имот пл. №
1096, т.е. отреждането им било за обществено мероприятие. По изложените
съображения настоящият съдебен състав намира за неоснователно поддържаното от
ищеца С.О.възражение за нищожност на сделката, обективирана
в нотариален акт № 29, том LІV, дело № 10709/1996г. на Ив. Н.–
Нотариус при СНС при СРС, поради противоречие с нормата на чл. 59 ЗТСУ (отм.).
Видно от съдържанието на
нотариален акт № 29, том LІV, дело № 10709/1996г. на
Нотариус Ив. Н., при изповядването на разпоредителната сделка пред нотариуса
третото лице-помагач на страната на ответника Г.К.Ц. представила пълномощно № 13330/15.08.1996г. Същото е нотариално
заверено от ІІ-ри нотариус при СРС, с рег. №13330/15.08.1995г., представено е
по делото – л. 23 от преписката на СРС и не е оспорено от страните. Видно от
съдържанието на документа А.К.Ч.а, действаща лично и като пълномощник на И. К.Ч.,
упълномощила и преупълномощила Г.К.Ц. със следните
права: да представлява упълномощителите навсякъде,
където е необходимо – пред административни, съдебни и други органи и институции,
във връзка със събиране на всички необходими документи за доказване правото им
на собственост върху всички техни съсобствени имоти,
намиращи се в гр. Банкя, както и тези документи, необходими за продажба на
имотите; да извършва от тяхно име и за тяхна сметка преговори за продажба на съсобствените им имоти, намиращи се в гр. Банкя, при всички
условия и купувач, определени от нея, да сключва от тяхно име и за тяхна сметка
предварителни договори за продажба на тези имоти при условия и купувач,
определени от нея, да получава от името и за сметка на упълномощителите
договорената от нея цена за недвижимите имоти, намиращи се в гр. Банкя; да
извърши продажба в нотариална форма на недвижимите имоти на упълномощителите,
намиращи се в гр. Банкя при определен от нея купувач, като тя определи и всички
останали условия на сделката – цена, начин на плащане и др.; при реализиране на
дадените й с пълномощното права да полага подписи от името и за сметка на упълномощителите пред всички органи и институции в страната,
както и да преупълномощава избран от нея адвокат.
Представено е и заверено на
28.03.1995г. пълномощно от завеждащия Консулската служба при Посолството на
Република Б. в Париж, с което И. К.Ч.упълномощил сестра си Ана К.Ч.да го
представлява при възстановяване на правото му на собственост върху притежавани
от него или неговите наследодатели имоти, вещни права и други, да управлява
имотите, както намери за добре, като ги стопанисва с грижата на добър стопанин
и ги отдава под наем на когото намери за добре и при условия, каквито намери за
добре.
По делото е представено и
пълномощно, заверено на 22.09.1995г. от завеждащия Консулската служба при
Посолството на Република Б. в Париж, с което И. К.Ч.упълномощил сестра си Ана К.Ч.от
негово име и за негова сметка да се разпорежда с всички съсобствени
имоти, намиращи се на територия на Република Б., като тя определя всички
условия на сделките – цена, начин на плащане, купувач и др., както и тя да
получи продажната цена от негово име и за негова сметка; да преупълномощава
избрано от нея лице. Видно от съдържанието на документа И. К.Ч.потвърдил
действителността на пълномощното, дадено на Ч.със заверка от Консулската служба
на Република Б. в Париж и на пълномощните, дадени от нея на Г.К.Ц., заверени от
II-ри Нотариус при СРС, с които Ч.преупълномощила Г.Ц. с правата, дадени й от И. Ч.с горецитираното и със същото това пълномощно (от 22.09.1995г.).
Настоящият съдебен състав е
обвързан от задължителните указания на ВКС, по въпроса какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното,
за да е налице
валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя, дадени с т. 1 от ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г.
на ОСГТК на ВКС, а именно: за упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 ЗЗД
за валидно разпореждане с имущество на упълномощителя,
необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена неговата воля за
овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово име. Не е
необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни по вид
сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи - определено
имущество, цена (стойност) и пр., нито лице, в полза на което да се извърши разпореждане. Обемът и
ограниченията на учредената за пълномощника представителна власт за
разпореждане изцяло се определят от изявената за това воля на упълномощителя в пълномощното. Така и нормата на чл. 39,
ал. 1 ЗЗД предвижда, че обемът на представителната власт на пълномощника спрямо
третите лица се определя според това, което упълномощителят
е изявил.
Със същото ТР ВКС се е произнесъл
и по въпроса относно вида недействителност
на договор, сключен от пълномощник
без представителна власт, при липса
на потвърждаване от лицето, от
името на което е сключен договорът, като е приел следното разрешение по т. 2, а именно: договор, сключен от лице, действало
като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща
недействителност и не поражда целените с него правни последици.
Същите настъпват, ако лицето, от
името на което е сключен договорът, го потвърди
съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
При зачитане на горните указания,
настоящият съдебен състав намира, че процесният договор
за покупко-продажба от 29.05.1996г., обективиран в нотариален
акт № 29, том LIV, дело № 10709/29.05.1996г., от
страна на продавача А.К.Ч.бил сключен от пълномощника Г.Ц., разполагаща с
представителна власт да се разпорежда с имуществото на упълномощителя
при условия и спрямо лица, каквито намери за добре и в този смисъл по отношение
на притежаваната от Ч.½ ид.ч. от прехвърляните
с договора имоти сделката е действителна.
Към 15.08.1995г., когато А.Ч.преупълномощила Г.Ц. от името на своя брат И. Ч., дадените
на пълномощника Ч.права не включвали правомощието разпореждане с имоти, тъй
като пълномощното от 28.03.1995г. не съдържа изразена воля за извършване на
разпоредителни правни сделки или действия от негово име. Учредената със същия
документ представителна власт на пълномощника била за действия по
възстановяване на правото на собственост върху имоти в Република Б., управление,
стопанисване и др. Извършеното от А.Ч.преупълномощаване
обаче било потвърдено (санирано) по реда на чл. 42, ал. 2, вр.
чл. 44 ЗЗД от И. Ч.с пълномощното от 22.09.1995г., изх. № 2140/22.09.1995г.,
заверено от завеждащия Консулската служба на Република Б. в Париж. Документът обективира недвусмислената воля на Ч.от една страна да
упълномощи сестра си А.К.Ч.да се разпорежда от негово име и за негова сметка с
всички техни съсобствени имоти на територията на
Република Б., като определя всички условия на сделките - цена, начин на плащане
купувач и други, а от друга - да потвърди действителността на пълномощните,
дадени от Ч.на Г.К.Ц. за преупълномощаване от името
на И. К.Ч., заверени от II-ри Нотариус при СРС, а така също
и с правата, дадени й със същото това пълномощно. Оспорването на пълномощното
от 22.09.1995г. съдът намира за неоснователно, доколкото от неоспореното
заключение на изслушаната пред въззивния съд СПЕ
категорично се установява, че подписът в документа бил положен именно от И. Ч.,
а от писмените доказателства по делото, представени пред СГС - писма от МВнР, се
установява и представителната власт на длъжностното лице в Консулската служба
да извърши заверката. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
пълномощникът Г.Ц., към датата на разпоредителната сделка – 29.05.1996г.
разполагала с представителна власт за разпореждане с имотите и по отношение на
продавача И. Ч..
По горните мотиви съгласието на прехвърлителите за сключване на договора покупко-продажба
от 29.05.1995г. е несъмнено установено по делото, предвид на което възражението
на първоначалния ищец Ч.в противен смисъл е напълно неоснователно.
Неоснователно е и възражението на
ищеца С.О., че прехвърлителите не били изявили воля
за упълномощаване на Ц. да извършва продажба на имотите, тъй като същите били
възстановени на Ч.в последващ момент. По вече
изложените по-горе съображения правото на собственост било възстановено не от
момента на издаване на заповед № РД-57-881/10.11.1995г., а по право, от влизане
в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1995г., като знанието на прехвърлителите
се установява и от съдържанието на гореобсъдените
пълномощни, включително с изявлението на Ч.а, че упълномощава Ц. да снабдява
двамата упълномощители с документи „за доказване“ на
правото им на собственост върху съсобствените им
имоти в гр. Банкя.
Както вече бе отбелязано по-горе
с пълномощното от 15.08.1995г. първоначалният ищец А.К.Ч.изрично овластила третото лице-помагач на страната на ответника Г.К.Ц.
да продаде имотите в гр. Банкя, като определи купувача и всички останали
условия на сделката – цена, начин на плащане и др. Видно от съдържанието на
представения по делото нотариален акт № 29, том LIV, дело № 10709/29.05.1996г. пълномощникът Ц. извършила продажбата на имотите
по данъчната им оценка. Общата продажна цена по същия нотариален акт възлиза в
размер на сумата 333 000 лева. От изслушаното по делото заключение на СТЕ
се установява пазарна цена към същата дата 4 385 лева, деноминирани.
Предвид нормата на чл. 9 ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Автономията на
волята на страните да определят свободно съдържанието на договора е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите
нрави.
Законова забрана да се договаря
цена в размер на данъчната оценка или дори под нея не е налице. В този смисъл чл.
46 ЗМДТ и чл. 96 ЗННД, вр. пар.
2 ДР на ЗННД, вр. чл. 33 ЗМДТ изрично допускат
възможността сделки да се сключват при цена и под данъчната оценка, но предвиждат
за целите на данъчното облагане дължимият данък, респ. такса, да се определи по
данъчната оценка. Ето защо обективираната в
нотариалния акт от 29.05.1995г. покупко-продажба не противоречи на закона,
поради това, че била извършена при цена равна на данъчната оценка на имотите.
Съобразно мотивите по т. 3 от ТР
№ 1/15.06.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице,
когато се нарушава правен принцип, когато сделката противоречи на общоустановените нравственоетични
правила на морала. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява
действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел
извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в
практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на
добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава,
при която едната от насрещните престации е толкова
незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една
сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се
ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на
сделката. Продажбата на вещ на цена по-ниска от пазарната не е несъвместима с
общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Щом не се нарушават
императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря
цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна
нееквивалентност на насрещната престация, водеща до
абсолютна, изначална, нищожност поради накърняване на добрите нрави. В този
смисъл Решение № 156/10.02.2021г.
по гр.д. № 2451/2019г., III
г.о. на ВКС, в което се сочи и изобилна безпротиворечива практика на ВКС. Ето защо процесният договор за покупко-продажба не е недействителен
на релевираното от ищеца основание – поради
противоречие с добрите нрави.
Неоснователни се явяват и
възраженията, че сделката била в изключителна вреда на упълномощителите
при тежък конфликт на интереси, предвид на което договорът за покупко-продажба бил
нищожен на основание чл. 40, вр. чл. 26 ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като имотите били продадени за цена, многократно по-ниска от пазарната
и упълномощената Ц. очевидно се била договорила с купувача във вреда на упълномощителите си. Както е посочено в мотивите на т. 3 от
ТР № 5/12.12.2016г. по тълк.д.
№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, фактическият състав, пораждащ недействителността по
чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента. Първият от тях е обективен - договорът,
сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания, като във всички
случаи се има предвид обективно увреждане на интересите на представлявания,
което не е незначително, като не е необходимо вредата да е настъпила, а е
достатъчно да е налице сигурност за нейното настъпване. Проявни
форми на увреждането на интересите на представлявания са например договор,
сключен при неизгодни за него условия, имуществото му било неоправдано
обременено с уговорени тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или
условни задължения (под модалитет), нетипични за конкретния тип договори, предоставените на
пълномощника права били упражнени превратно, макар и в рамките на
представителната му власт, както и най-различни други хипотези. Вторият елемент
е субективен – „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по
договора (третото лице) за увреждането на представлявания, което се свежда до недобросъвестност на
представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на
представлявания. Вторият елемент от фактическия състав не винаги се изразява в общ сговор
и общо намерение (цел) у представителя и насрещната страна да увредят представлявания,
а в тяхната недобросъвестност
– те, и двамата, знаят (осъзнават), че сключеният договор
обективно уврежда представлявания. Тази недобросъвестност също не се предполага,
а подлежи на доказване от страна
на представлявания. Преценката за наличието
й също се извършва предвид
конкретните обстоятелства във всеки отделен
случай, но във всички случаи
– към момента на сключването на договора.
В конкретния казус уговорената от
пълномощника продажна цена по данъчна оценка е значително по-ниска от пазарната
цена на имотите към момента на сключване на договора. Този факт обаче сам по
себе си не обуславя извод, че пълномощникът е злоупотребил с оказаното му
доверие и е нарушил правилата на морала, споразумявайки се с насрещната страна
във вреда на представлявания. Гореобсъдените елементи
от фактическия състав на нормата чл. 40 ЗЗД подлежат на пълно и главно доказване
от ищеца, каквото в случая не е проведено. Напротив – установява се, че ищецът Ч.предоставила
правомощия на упълномощената да определи продажната цена по своя преценка, а
недобросъвестност на купувача И. Н.Б.не се установява от никое от
доказателствата по делото.
По гореизложените мотиви сделката,
обективирана в нотариален акт № 29, том LIV, дело № 10709/29.05.1996г. произвела транслативния
си ефект и притежаваното от А.Ч.и И. Ч.право на собственост върху описаните в
нотариалния акт имоти преминало в патримониума на
купувача И. Н.Банков.
Имотът-предмет на нотариален акт
№ 29, том LІV, дело № 10709/1996г. на Нотариус
Ив. Н., видно от заключенията на вещото лице П., към датата на сделката – 29.05.1996г.,
все още не бил нанесен в кадастралната основа на регулационния план на гр.
Банкя. Със заповед № РД-50-123/09.10.1997г. на кмета на район Банкя, СО, се
попълнила кадастралната основа на регулационния план на местн.
„Разширение на гр. Банкя – парк „Д.Б.“ (ИПР кв. 104, УПИ VII), одобрен със заповед №
456/03.11.1980г. След сделката, описана в същия нотариален акт, със заповед №
РД-09-50-583/31.10.1997г. били създадени нови квартали в регулационните
планове, одобрени със заповед № 4200/26.06.1977г. и № 456/03.11.1980г., а
именно 104, 104а, 104б, 104в, 104г и 201а, в рамките на стария кв. 104, отреден
за парк. Със същата заповед от 31.10.1997г. били създадени парцели XX-2417 и XXI-2417 в кв. 104-нов. Те били
проектирани по имотните граници на имот с пл.№ 2417.
Вещото лице П. приема, че процесният имот, обсъден в гореупоменатите
документи, попадал в обхвата на имотите, описани в старите нотариални актове
- нотариален акт за право на собственост
на недвижим имот, добит чрез обстоятелствена проверка, том IX, № 19, рег. №
220, нотариално дело № 327/1928г. на нотариус при Софийския окръжен съд, нотариален акт за продажба том VIII, №
74, рег. № 1541, нотариално дело
№1402/01.05.1930г. на Първи нотариус и нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 35, том XVIII, рег. № 3535, нотариално дело № 3326/22.10.1941г. на Първи
нотариус при Софийски областен съд, заповед № РД-57-881/10.11.1995г. на кмета
на С.О.и удостоверение № 07-00-414/19.12.1995г., издадено от СО, район „Банкя“.
Установява се от представения по делото нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 2, том IV, рег. № 3635, дело № 593/1999г.,
вписан в СВ с вх. рег. №
21855, акт № 128, том LXXVIII, дело № 19336/1999г. и нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 3, том IV, рег. № 3636, дело № 594/1999г.
на И.Н.– Нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 040 в регистъра на
НК, вписан в СВ с вх. рег. №
21856, акт № 129, том LXXVIII, дело № 19337/1999г. че на 09.09.1999г.
И. Н.Б.и съпругата му М.Л.Б.продали на ответника Е.Н.Г. собствените си
недвижими имоти: празно дворно място, находящо се в
гр. Банкя, съставляващо парцел № XXI-2417, кв. 104 по плана на гр. Банкя – София, с площ от
684.86 кв.м, при граници по скица: парцел ХХ-2417, улица и дере и празно дворно
място, находящо се в гр. Банкя, съставляващо парцел
ХХ-2417, кв. 104 с площ от 614.32 кв.м, при граници по скица: парцел № XXI-2417, дере и от две страни улица.
Пред настоящата съдебна инстанция
като писмено доказателство е приет и нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 22, том I, рег. № 459,
дело № 18/2014г. на Д. *** действие СРС, вписан с рег. № 041 в регистъра на НК,
вписан в СВ с вх. Рег. № 3249, акт № 167, том VII, дело № 2377/2014г., от който се установява, че на 30.01.2014г. И. Н.Б.и съпругата му М.Л.Б.продали на ответника Е.Н.Г. ПИ с идентификатор
02659.2193.2936 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед № КД-14-22-499/03.04.2013г. на началник на СГКК-София, с
адрес на поземления имот: гр. Банкя, район Банкя, ул. „Тенев баир“, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване (до 10 м), с площ от 94 кв.м, стар
идентификатор 02659.2193.691, номер по предходен план – 2417-част, кв. 104, при
съседни поземлени имоти с идентификатори 02659.2193.2935, 02659.2193.688,
02659.2193.580, ведно с построената в него масивна ограда – зидан камък с
дължина от 52 линейни метра, за която било подадено заявление с вх. № АГ
94-00-1279/26.11.2013г. на СО, район Банкя, за процедура по пар.
127 ПЗР на ЗИД на ЗУТ, който поземлен имот представлява част от имот с пл. №
2417, който упълномерява (се присъединява) към
собствения на купувача поземлен имот с идентификатор 02659.2193.2935, с адрес гр. Банкя,
район Банкя, ул. „*****, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10 м), с площ от 1 346 кв.м, стар идентификатор
02659.2193.691, номер по предходен план – 2417, кв. 104, парцел ХХ, при съседни поземлени имоти с идентификатори
02659.2193.702, 02659.2193.675, 02659.2193.580, 0269.2193.2936.
От представената по делото скица на поземлен имот №
15-482780/06.11.2015г. на СГКК – гр. София се установява, че процесният имот има следния актуален статут: поземлен имот
с идентификатор 02659.2193.3072 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-4945/14.04.2014г. на
началника на СГКК-София, адрес на поземления имот: гр. Банкя, район Банкя, п.к.
1720, ул. „*****, с площ от 1 440 кв.м, трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м), стар
идентификатор – 02659.2193.2935, 02659.2193.2936, номер по предходен план –
няма, съседи: 02659.2193.3148, 02659.2193.675, 02659.2193.688, 02659.2193.580.
Видно от съдържанието на същата скица и представените
пред настоящата инстанция строителни книжа и изслушаното заключение на СТЕ,
изготвено от вещото лице Г., по делото се установява, че в имота през периода
2000г. – 2005г., в точно съответствие с архитектурна работна част от
инвестиционен проект с инвеститор ответника Г. и разрешение за строеж, били
изградени жилищна сграда с идентификатор 02659.2193.3072.1 и едноетажен гаражен
обем с покривна тераса с идентификатор 02659.2193.3072.2. Съобразно
проучванията на вещото лице обединяването на УПИ със стари номера XX-2417 и XXI-2417 под
нов № ХХ-2417, кв. 104, станало по искане на собственика Е.Н.Г. по силата на
заповед № РД-50-03/07.02.2000г. на кмета на район Банкя, СО. Закупената площ от
94 кв.м – предмет на продажбата по нотариален акт № 22, том том I, рег.
№ 459, дело № 18/2014г. Съставлявала най-северната
част от дворното място на сегашния поземлен имот с идентификатор
02659.2193.3072 и се включвала в общата му площ от 1 440 кв.м.
Предвид всичко изложено по
делото се установява, че първоначалният ищец А.К.Ч.и брат й И. К.Ч.на 29.05.1996г.,
при надлежно учредена представителна власт на третото лице помагач Г.Ц., се
разпоредили с правото си на собственост върху описаните в нотариален акт № 29, том LIV, дело № 10709/29.05.1996г. части от имоти и същата сделка
породила вещно-транслативни последици. След
сделката имотите били извън патримониума на Ч.и,
респ. не били и част оставените от А.и И. Ч.наследства. Ето защо и завещателните разпореждания на А.Ч.и на И. Ч.са напълно ирелевантни за правото на собственост върху същите имоти.
Ответникът Е.Н.Г. придобил
правото на собственост върху процесния недвижим имот
с идентификатор 02659.2193.3072 по силата на
покупко-продажбите, извършени с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 2, том IV, рег. № 3635, дело № 593/1999г.,
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том IV, рег. № 3636,
дело № 594/1999г. на И.Н.– Нотариус с район на действие – СРС и нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 22, том I, рег. № 459, дело № 18/2014г. на Д. *** действие СРС и се легитимира като
негов носител, предвид на което искът по чл. 108 ЗС срещу него е неоснователен.
Предвид несъвпадането в крайните изводи на двете
инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която СРС е
уважил предявения от А.Ч., починала в хода на делото и по реда на чл. 120 ГПК (отм.) конституирана С.О.- частен
правоприемник – заветник по саморъчно завещание от
31.10.2001г., обявено от В.Б.– Нотариус с район на действие – СРС, вписана под
№ 302 в регистъра на Нотариалната камара, срещу Е.Н.Г. иск с правно основание
чл. 108 ЗС за признаване за установено, че С.О.е носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот ПИ с
идентификатор 02659.2193.3072, находящ се в гр.
Банкя, общ. Столична, с площ от 1 440 кв.м, при съседи: 02659.2193.3148,
02659.2193.675, 02659.2193.688, 02659.2193.580, ведно с построената в него
жилищна сграда с идентификатор
02659.2193.3072.1 и едноетажна масивна постройка с идентификатор 02659.2193.3072.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед №
РД-18-4945/14.04.2014г. на Началника на СГКК-София, стар пл.№ ХХ-2417, кв. 104,
с площ от 1 440 кв.м по Заповед № РД-50-03/07.02.2000г. на кмета на Район
Банкя, С.О., и осъждане на Е.Н.Г. *** им, а вместо това искът, като
неоснователен следва да бъде отхвърлен от съда. В частта, в която искът на е
отхвърлен за останалата ½ ид.ч. до пълния
предявен размер първоинстанционното съдебно решение
следва да бъде оставено в сила.
Първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част, в която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, на втория ищец Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“, конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.), като универсален правоприемник по саморъчното завещание от 31.10.2001г. следва да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено в същата част.
В частта, в която е отхвърлен
искът на Г.Д.П. решението на СРС е влязло в законна сила.
При този изход на спора
право на има ответникът Е.Н.Г.. Същият претендира и доказва сторени
разноски пред СГС в общ размер на
7 548 лева, от които 35.50 лева за държавна
такса, 312.50 лева за експертизи и 7 200 лева за адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 64, ал. 2 ГПК, ищецът С.О.следва да бъде осъдена да му заплати сумата 7 548 лева.
Пред СРС ответникът не е заявил
претенция за разноски, предвид на което такива не следва да му бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 276376/23.11.2017г., постановено по гр.д. № 2052/2006г. по описа
на СРС, 33-и състав, в частта, в
която е отхвърлен предявеният от Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“, БУЛСТАТ
*******, срещу Е.Н.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване
за установено, че Сдружение с нестопанска цел „А.у.в Б.“ е носител на правото
на собственост и предаване владението върху недвижим имот ПИ с идентификатор
02659.2193.3072, находящ се в гр. Банкя, общ.
Столична, с площ от 1 440 кв.м, при съседи: 02659.2193.3148, 02659.2193.675,
02659.2193.688, 02659.2193.580, ведно с построената в него жилищна сграда с
идентификатор 02659.2193.3072.1
и едноетажна масивна постройка с идентификатор 02659.2193.3072.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със заповед № РД-18-4945/14.04.2014г. на Началника на СГКК-София, стар пл. №
ХХ-2417, кв. 104, с площ от 1 440 кв.м по Заповед № РД-50-03/07.02.2000г. на
кмета на Район Банкя, С.О.и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО В СЪЩАТА ЧАСТ.
ОТМЕНЯ решение №
276376/23.11.2017г., постановено по гр.д. № 2052/2006г. по описа на СРС, 33-и
състав, в частта, в която е признато
за установено по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от А.К.Ч., ЕГН **********,
починала в хода на процеса, с частен правоприемник по саморъчно завещание от
31.10.2001г., обявено от В.Б.– Нотариус с район на действие – СРС, вписана под
№ 302 в регистъра на Нотариалната камара, С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.
София, ул. „*******, против Е.Н.Г., ЕГН **********,*** носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижими имоти, представляващи
ПИ с идентификатор 02659.2193.3072, находящ се в гр.
Банкя, общ. Столична, с площ от 1 440 кв.м, при съседи: 02659.2193.3148,
02659.2193.675, 02659.2193.688, 02659.2193.580, ведно с построената в него
жилищна сграда с идентификатор 02659.2193.3072.1 и едноетажна масивна постройка с идентификатор 02659.2193.3072.2
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №
РД-18-13/17.01.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
със заповед № РД-18-4945/14.04.2014г. на Началника на СГКК-София, стар пл. №
ХХ-2417, кв. 104, с площ от 1 440 кв.м по Заповед № РД-50-03/07.02.2000г. на
кмета на Район Банкя, С.О., и Е.Н.Г. ***
община владението им, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.К.Ч., ЕГН **********,
починала в хода на процеса, с частен правоприемник по саморъчно завещание от
31.10.2001г., обявено от В.Б.– Нотариус с район на действие – СРС, вписана под
№ 302 в регистъра на Нотариалната камара, С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.
София, ул. „*******, против Е.Н.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл.
108 ЗС, за признаване за установено, че е носител на ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижими имоти,
представляващи ПИ с идентификатор 02659.2193.3072, находящ
се в гр. Банкя, общ. Столична, с площ от 1 440 кв.м, при съседи:
02659.2193.3148, 02659.2193.675, 02659.2193.688, 02659.2193.580, ведно с
построената в него жилищна сграда с идентификатор 02659.2193.3072.1 и едноетажна
масивна постройка с идентификатор 02659.2193.3072.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед №
РД-18-4945/14.04.2014г. на Началника на СГКК-София, стар пл. №
ХХ-2417, кв. 104, с площ от 1 440 кв.м по Заповед № РД-50-03/07.02.2000г. на
кмета на Район Банкя, С.О., и осъждане
на Е.Н.Г. да предаде владението на имотите.
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 276376/23.11.2017г., постановено по
гр.д. № 2052/2006г. по описа на СРС, 33-и състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от А.К.Ч., ЕГН **********, починала в хода на процеса, с
частен правоприемник по саморъчно завещание от 31.10.2001г., обявено от В.Б.–
Нотариус с район на действие – СРС, вписана под № 302 в регистъра на
Нотариалната камара, С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, ул. „*******,
против Е.Н.Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за останалата
½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижими
имоти, представляващи ПИ с идентификатор 02659.2193.3072, находящ
се в гр. Банкя, общ. Столична, с площ от 1 440 кв.м, при съседи: 02659.2193.3148,
02659.2193.675, 02659.2193.688, 02659.2193.580, ведно с построената в него
жилищна сграда с идентификатор 02659.2193.3072.1 и
едноетажна масивна постройка с идентификатор 02659.2193.3072.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-13/17.01.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение със заповед №
РД-18-4945/14.04.2014г. на Началника на СГКК-София, стар пл. № ХХ-2417, кв. 104, с площ от 1 440 кв.м по Заповед
№ РД-50-03/07.02.2000г. на кмета на Район Банкя, С.О..
ОСЪЖДА, на основание
чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), С.О., с адрес:
гр. София, ул. „*******, да заплати на Е.Н.Г., ЕГН **********, сумата
от 7 548 лева – разноски, сторени пред СГС.
Решението е постановено при участие на Г.К.Ц. - трето лице-помагач
на страната на ответника Е.Н.Г..
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.