М О Т И В И
към присъда № 20 / 23.10.2017г. по НОХД № 353 / 2017г. на СлОС
Окръжна прокуратура – Сливен е внесла обвинителен акт против подс. Д.С.Б. за престъпление чл. 255, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, затова че че
в периода 01.09.2008г.-13.03.2009г., в гр. Сливен, като едноличен собственик на
капитала и представител на ЕООД „Милена 97" - ********, ЕИК *********, в
условията на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения по ЗДДС за ЕООД „Милена 97" - ********, в особено
големи размери - 91 296,58 лв., като:
I.
При упражняване на стопанска дейност, от името и за сметка на ЕООД „Милена
97" - ********, ЕИК *********, използвал документи с невярно съдържание -
данъчни фактури, в които невярно се е документирало, че ЕООД „Милена 97" -
********, ЕИК *********, е получател на реално осъществени, облагаеми доставки
от:
1.
„МЕНИДЖ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД ********, ЕИК *********, по следните данъчни
фактури: № **********/24.09.2008г., с данъчна основа в размер на 47583,12 лв. и
9 516,62 лв. ДДС; № **********/29.09.2008г., с данъчна основа в размер на
45300,00 лв. и 9 060,00 лв. ДДС; № **********/07.10.2008г., с данъчна основа в
размер на 20 265,00 лв. и 4 053,00 лв. ДДС; № **********/23.10.2008г., с
данъчна основа в размер на 24 960,00 лв. и 4 992,00 лв. ДДС; №
**********/24.10.2008г., с данъчна основа в размер на 16 640,00 лв. и 3 328,00
лв. ДДС; № **********/27.10.2008г., с данъчна основа в размер на 8 320,00 лв. и
1664,00 лв. ДДС.
2.
„АГРОКЛАС" ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, по следните
данъчни фактури: № **********/06.02.2009г., с данъчна основа в размер на 250
758,00 лв. и 50 151,60 лв. ДДС; № **********/06.02.2009г., с данъчна основа в
размер на 42 656,80 лв. и 8531,36 лв. ДДС, които данъчни фактури - документи,
използвал при водене на счетоводството на ЕООД „Милена 97" ********, като
въз основа на тях неправомерно, за неосъществени покупки, приспаднал в
нарушение на чл.9, чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС, неследващ се данъчен кредит по
ЗДДС в общ размер на - 91296,58 лв. (деветдесет и една хиляди, двеста
деветдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), за данъчните периоди от м.
септември 2008г., м. октомври 2008г. и м. февруари 2009 г., и като
II.
Потвърдил неистина в подадени декларации, а именно:
1.На
14.10.2008г. в подадена от името на ЕООД „Милена 97" ********, ЕИК
********* в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. №
20000953899/14.10.2008г., ведно с отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за
данъчния период 01.09.2008г.-30.09.2008г.,
потвърдил неистина, че ЕООД „Милена 97" ********, ЕИК *********, е
получател на реално осъществени, облагаеми доставки от „МЕНИДЖ
ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД ********, ЕИК *********, по
издадени от този търговец данъчни фактури с номера: № **********/24.09.2008г.,
с данъчна основа в размер на 47 583,12 лв. и 9516,62 лв. ДДС; №
**********/29.09.2008г., с данъчна основа в размер на 45 300,00 лв. и 9 060,00
лв. ДДС и поради това, без основание, по посочените фактури, неправомерно
приспаднал в нарушение на чл.9, чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС, неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 18 576,62 лв.
2.
На 14.11.2008г. в подадена от името на ЕООД „Милена 97" ********, ЕИК
********* в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. №
20000956841/14.11.2008г., ведно с отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за
данъчния период 01.10.2008г.-31.10.2008г., потвърдил неистина, че ЕООД „Милена
97" ********, ЕИК *********, е
получател на реално осъществени, облагаеми доставки от „МЕНИДЖ
ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД ********, ЕИК *********, по
издадени от този търговец данъчни фактури с номера №**********/07.10.2008г., с
данъчна основа в размер на 20 265,00 лв. и 4 053,00 лв. ДДС; №
**********/23.10.2008 г., с данъчна основа в размер на 24 960,00 лв. и 4 992,00
лв. ДДС; № **********/24.10.2008г., с
данъчна основа в размер на 16 640,00 лв. и 3 328,00 лв. ДДС; №
**********/27.10.2008г., с данъчна основа в размер на 8 320,00 лв. и 1664,00
лв. ДДС и поради това, без основание, по посочените фактури, неправомерно
приспаднал в нарушение на чл.9, чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС, неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 14 037лв.
3. На 13.03.2009г. в подадена от името на
ЕООД „Милена 97" ********, ЕИК ********* в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен,
справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 20000968880/13.03.2009г., ведно с
отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчния период
01.02.2009г.-28.02.2009г., потвърдил неистина, че ЕООД „Милена 97" ********,
ЕИК *********, е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от
„АГРОКЛАС" ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, по издадени от този търговец
данъчни фактури с номера: № **********/06.02.2009г., с данъчна основа в размер
на 250 758,00 лв. и 50 151,60 лв. ДДС; № **********/06.02.2009г., с данъчна
основа в размер на 42 656,80 лв. и 8531,36 лв. ДДС и поради това, без
основание, по посочените фактури, неправомерно приспаднал в нарушение на чл.9,
чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС, неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер
на 58 682,96лв.
В хода на съдебните прения представителят на Окръжна
прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и го
счита за безспорно доказано от съвкупния
анализ на доказателствата, събрани по предвидения процесуален ред в хода на
досъдебното производство и в съдебното следствие. Подс. Б. предоставял всички счетоводни
документи на счетоводителката на дружествотоо – свид. Х., която ги описвала в
съответните декларации. Подс. Б. лично подписвал съставените декларации и ги
подавал в данъчната служба. За периода от 01.09.2008г. до 30.09.2008г. и за
периода от 01.10.2008г. до 31.10.2008г.
подс. Б. подал справки-декларации, в които като реално осъществени били
включени облагаеми доставки от „Менидж Инвестмънт“ ЕООД – ********, но въпреки
положените усилия да се съберат документи както в настоящото съдебно
производство, така и при предходните разглеждания на делото, липсвали
доказатерства за доставките - товарителници,
кантарни бележки, пътни листи, аналитични оборотни ведомости, както и
доказателства за материалната и кадрова
обезпеченост на дружеството. За периода от 01.02.2009г. до 28.02.2009г.
подс. Б. подал справка – декларация в
която били включени облагаеми доставки от „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна и право
на данъчен кредит в размер на близо
59 000 лв., но доставките не били осъществени, не били докумунтално
обосновани. Липсвали
документи, транспорт, складова база, от която да се вземе доставката,
товарителници, кантарни билежки. „Агроклас“ ЕООД – гр.Варна нямало аналитични
ведомости. Както „Менидж
Инвестмънт“ ЕООД – ********, така и
„Агроклас“ ЕООД – гр. Варна били фирми, създадени за ДДС измами. Прокурорът
счита обвинението за безспорно доказано от обективна и субективна страна и пледира на подс. Б. да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което да
бъде отложено за изпитателен срок от пет години. Тъй като подс. Б. нямал
недвижими имоти и моторни превозни средства, нямало как да му бъде наложено и
предвиденото наказание конфискация.
Разпитан в съдебно заседание подс. Б. не се признава
за виновен. Твърди, че не е знаел какво са правили другите фирми по процесните
сделки и че не може да носи отговорност заради тях.
Отказал се от земеделска дейност и прехвърлил земята на други лица да я
обработват. Иска да бъде оправдан. Защитникът му твърди, че към инкриминирания период
01.09.2008г. - 13.03.2009г. подсъдимият не е знаел и е нямало как да знае обстоятелства, станали известни по-късно по делото, а
именно, че лицата, регистрирали фирма на името на свид. Ч. започнали да
извършват ДДС измами. Подс. Б. бил с ясното съзнание, че извършва почтена
търговска дейност със селскостопанска продукция с „Менидж инвестмънт“ ЕООД – ********.
За действителността на сделките с това дружество по процесните фактури
свидетелствали представените товарителници със съответните към тях кантарни
бележки, които макар към момента на извършване на данъчната ревизия да не са
били налице, защитата успяла да ги представи за нуждите на досъдебното
производство. Твърди, че по отношение двете фактури, издадени от „Агроклас“
ЕООД - Варна също било безспорно, че такива сделки имало извършени, като
„Милена 97“ – ******** от една страна като купувач на стоките от „Агроклас“ ЕООД – Варна, веднага ги продала на „Геострой Инженеринг“
ЕООД – гр. Ямбол и това, че собственикът М.Т.
не получил ДДС, било в резултат на непълното документиране на сделките
в „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна. Към
м.02.2009г. когато подсъдимият закупил слънчогледа и го продал на „Геострой
Инженеринг“ЕООД – гр. Ямбол, е нямало как да знае, че „Агроклас“ ЕООД – гр.
Варна е извършвало ДДС измами във гр. Варна и в цялата страна. Той не е имал
причина да се съмнява, тъй като закупил слънчогледа, препродал го на „Геострой
Инженеринг“ЕООД – гр. Ямбол, последният го получил и го преработил. Защитникът
счита, че ако в резултат на извършената ревизия тези сделки са приети като
документално необосновани и затова нарушение фирмата дължи някакви санкции това
не означавало, че такива сделки не са се случили в правния мир. За да се
ангажира административната отговорност и наказателната отговорност на
собственика на фирмата, било необходимо да се установи, че сделки не е имало,
че стоките са минавали само по фактури, по документи, с цел да бъдат предмет на
покупко-продажби, в резултат на което да се изтегли дължимото ДДС. Специално за
сделките с „Агроклас“ ЕООД - гр. Варна и с „Менидж инвестмънт“ ЕООД – ******** било установено, че такива сделки има и освен
фактурите били представени и товарителниците, и кантарните бележки, като в товарителниците била посочена и фирмата,
извършила транспорта - „Макс транспорт“
ЕООД – Ямбол и ЕТ „Златина“. Направеното искане е съдът да признае подс. Б. за
невиновен и да го оправдае изцяло, тъй като той не бил извършил престъпление по
чл.255 ал.3 от НК.
След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани
на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие доказателства и
изслуша исканията и доводите на страните, съдът прие за установено следното
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. Д.С.Б. е на 56 години, български гражданин, със средно образавание,
женен, неосъждан /реабилитиран/.
С
решение от 24.01.2006г. по ф.д.№ 62/2006г. на Окръжен съд - Сливен е вписано в
Търговския регистър еднолично дружество с ограничена
отговорност с наименование „Милена 97" със седалище и
адрес на управление ********, със собственик и управител подс. Д.С.Б. и предмет на дейност покупко-продажба
на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален преработен или
обработен вид; продажба на стоки от собствено производство; търговско
представителство и посредничество; комисионни, спедиционни, превозни, складови
и лицензионни сделки; хотелиерски, туристически, рекламни, информационни и
импресарски услуги, които ще се извършват по търговски начин; сделки с
интелектуална собственост; вътрешно-търговска и външно-търговска дейност;
покупка, строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг,
разкриване и експлоатация на бюра за обмен на валута и извършване на валутни
сделки, при спазване на реда и условията, установени от българското
законодателство; търговия с петролни продукти, смазочни материали и петролни
деривати; дърводобив, обработване и преработване на дървен материал и търговия
с дървен материал, както и всички други сделки, незабранени от закона.
Дружеството
е регистрирано по реда на чл.108 от ЗДДС на 01.02.2006г. и е дерегистрирано на
28.09.2010г.
През
инкриминирания период /01.09.2008г. – 13.03.2009г./, предвид регистрацията по
ЗДДС на "Милена 97" ЕООД - ********, подс. Б. като управител на
дружеството следвало до 14-то число на
всеки следващ месец да декларира пред ТД на НАП - Бургас, офис Сливен резултат
за данъчния период. Съгласно Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС,
обн.ДВ бр.63/2006г., в сила от 01.01.2007г.), данъчният период е едномесечен за
всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Регистрираното лице
само определя резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в
Републиканския бюджет или данък за възстановяване от Републиканския бюджет, на
базата на извършените и получените от него доставки за всеки данъчен период.
Резултатът за данъчния период е разликата между общата сума на данъка, който е
изискуем от лицето за този данъчен период и общата сума на данъчния кредит, за
който е упражнено правото на приспадане през този данъчен период. Когато
начисленият данък превишава данъчния кредит, разликата представлява резултат за
периода - данък за внасяне. Когато данъчният кредит превишава начисления данък,
разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.
Регистрираните по ЗДДС лица задължително
водят дневник за покупките и дневник за продажбите, като в дневника за
продажбите са длъжни да отразят издадените от тях или от тяхно име
данъчни документи за данъчния период, през който са издадени, а в дневника за
покупките - получените от тях данъчни документи най-късно до третия данъчен
период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от
последния данъчен период. Дневниците за покупки и дневниците за продажби
представляват хронологичен опис на извършените покупки, респ. продажби на стоки
и услуги през даден месечен период. Този опис съдържа номер на данъчната
фактура, дата на издаване, наименование на издателя - доставчикът, видът на
стоката или услугата, нейната цена и размерът на включения в цената ДДС, т.е.
възпроизвежда съдържанието на първичните счетоводни документи - фактурите,
описани в него. За всеки данъчен период регистрираното лице по ЗДДС
е длъжно съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС да подаде справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри - дневник за покупки и дневник за продажби.
Съдържащата се в дневниците за покупки и дневниците за продажби информация
обобщено се пренася в месечните справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС,
където в Раздел А се записват в отделни клетки данните за начисления ДДС, в
Раздел Б - данните за упражненото право на данъчен кредит, в Раздел В - ДДС за
внасяне и в Раздел Г - ДДС, подлежащ на възстановяване.
От м. май 2008г. и през инкриминирания период 01.09.2008г. – 13.03.2009г., счетоводното
обслужване на „Милена 97“ ЕООД – ******** се осъществявало от свид. Х.Т.Х..
Тя изготвяла ежемесечните справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС на „Милена 97“ ЕООД – ********, като осчетоводявала предоставените
й от подс. Б. фактури и съпътстващи документи за покупките и продажбите на
дружеството. Свид. Х. извършвала счетоводните записвания, без да се интересува
от съдържанието на предоставените й от подс. Б. първични счетоводни документи,
без да иска и да получава информация дали реално са били извършени
фактурираните сделки и услуги. Справките-декларации били подписвани и подавани
в ТД на НАП - гр. Бургас - ИРМ (офис) Сливен, лично от подс. Б..
След извършване на продажбите за месеца и
след като по тези продажби подс. Б. начислил ДДС (с право на приспадане като
пълен данъчен кредит) от други търговци-купувачи, той следвало да внесе
полученото ДДС в държавния бюджет в края на отчетния месечен период по ЗДДС. За
да намали размера на дължимия към фиска ДДС и защото при осъществяване на
стопанската си дейност подс. Б. като управител на „Милена 97" ЕООД – ********, получавал доставки не само от регистрирани по ЗДДС лица, но и от такива,
които не издавали данъчни фактури (и по тези доставки подсъдимият нямал право
да приспадне данъчен кредит), а и самият той бил производител на
селскостопанска продукция, решил да използва данъчни фактури с невярно
съдържание, по които неправомерно да приспада данъчен кредит. Така подсъдимият
създавал привиден произход на последващите доставки на „Милена 97“ ЕООД – ********
и същевременно приспадал неследващ се данъчен кредит. По този начин през
инкриминирания период при упражняване на стопанската си дейност подсъдимият
използвал фактури, на които бил придаден вид, че са издадени от следните
търговски дружества: „Менидж Инвестмънт" ЕООД – ******** и „Агроклас“ ЕООД
– гр. Варна и ги предоставил на счетоводителя
- свид. Х., която ги вписала в дневниците за покупки за съответния месец, без
да знае че по тези фактури нямало реални доставки. Информацията от дневниците
за покупки относно начисления ДДС намирала отражение в съответната
справка-декларация за месеца и по този начин се имитирало, че по вписаните
фиктивни доставки "Милена 97" ЕООД – ******** е заплатило ДДС с право
на приспадане на пълен данъчен кредит и резултатът, който се определял като
разлика между получения и платен данъчен кредит, се намалявал. Така в периода
01.09.2008г. - 13.03.2009г. подс. Б. като управител и представител на
"Милена 97" ЕООД – ******** при условията
на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 91 296,58 лв. дължим
данък по ЗДДС, като потвърдил неистина пред ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен в
месечните справки-декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС, като ползвал неистински
документи и като приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на
91 296,58 лв., за следните три данъчни периода:
1.3а данъчен период 01.09.2008г. -
30.09.2008г.:
На 14.10.2008г. в ТД на НАП - Бургас, ИРМ
Сливен, подс. Б. като собственик и управител на "Милена 97"
ЕООД – ******** лично подписал и подал
справка-декларация с вх.№ 20000953899 / 14.10.2008г., в която били декларирани следните данни:
- Данъчна основа на облагаемите доставки –
107 729, 51 лв.;
-
Начислен ДДС по облагаеми доставки
- 21 545,90 лв. ;
- Данъчна основа без право на данъчен
кредит – 0 лв.;
- Данъчна основа с право на пълен данъчен
кредит – 115 228,41 лв.;
-
Начислен ДДС по доставки с пълен
данъчен кредит – 23 045,68 лв.;
-
Резултат за периода - ДДС за възстановяване 1 499,78 лв..
В посочената справка – декларация
подсъдимият декларирал, че „Милена 97“ ЕООД – Т.М.С. е получател на реално
осъществени облагаеми доставки на „ечемик с вкл. транспорт“ от „Менидж
Инвестмънт“ ЕООД – ******** по издадени от същия търговец данъчна фактура № **********/24.09.2008г.
с данъчна основа 47 583,12 лв. и ДДС 9 516,62 лв. и данъчна фактура №
**********/29.09.2008г. с данъчна основа 45 300 лв. и ДДС
9 060лв. Общият размер на ДДС по
двете фактури е 18 576,62 лв. Посочените фактури формално съдържат
изискващите се от закона реквизити, но сделките по тях не са документално
обосновани. Липсват документи – приемо – предавателни протоколи, товарителници,
кантарни бележки, пътни листи, доказващи доставката на ечемик; не са
представени аналитични оборотни ведомости на счетоводна сметка 304 – стоки, от
където да е видно, че „Менидж Инвестмънт“ ЕООД – ********
е притежавало количеството ечемик, обект на доставката; не са предоставени
документи, свързани с материалната и кадровата обезпеченост на същото
дружеството; не са представени платежни документи. „Менидж Инвестмънт"
ЕООД – ******** е с доброволна регистрация по ДДС от 11.07.2008г., като за
предходните 12 месеца е имало 0.00 лв. оборот.
През
процесния период управител на „Менидж Инвестмънт" ЕООД - ******** е била
свид. В.К.Ч.. Дружеството формално е било регистрирано на нейно име, когато
била студентка в гр. Варна. Тя не знае какъв е бил предметът му на
дейност, както и дали дружеството е имало складова база, работници,
производство и дали се е занимавало със селскостопанска дейност. Тъй като свид.
Ч. едновременно учела и работела, а и нямала представа как се управлява фирма,
упълномощила лицето Т.М.С.да представлява дружеството с генерално пълномощно
рег. № 5028 / 26.03.2008г.. Упълномощила и свид. Д.П. да пададе справка –
декларация по ЗДДС за м. 11.2008г. пред
ТД на НАП – Стара Загора. Като съставител на фактури № **********/24.09.2008г.
и № **********/29.09.2008г. за извършени доставки на „Милена 97" ЕООД – ********
е посочена „В. Асенова“, а като получател „Д.Б.“, но свид. Ч. не ги е
подписвала.
С влязла в
сила на 28.05.2012г. присъда № 141 / 10.05.2012г. по НОХД № 626 / 2011г. на
Окръжен съд - Стара Загора, Т.М.С.е
признат за виновен в това, че през периода 01.08.2008г. – 15.12.2008г. в гр.
Стара Загора, в условията на продължавано престъпление като представител на
„Менидж Инвестмънт“ ЕООД – ******** избегнал установяването и плащането на
дънъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - общо за 626 158,60 лв., за което на
основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на
което е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила
на присъдата. По същото дело подсъдима за престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.
1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК е била и свид. Д.П., но е оправдана изцяло по повдигнатото й обвинение.
Подс. Б., без
основание упражнил право на данъчен кредит за
„Милена 97", ЕООД – ******** по
неосъществени сделки и избегнал установяването и плащането на ДДС за данъчния
период 01.09.2008г. до 30.09.2008г. в размер на 18 576,62 лв.
2.3а данъчен период 01.10.2008г. - 31.10.2008г.:
На 14.11.2008г. в ТД на НАП - Бургас, ИРМ
Сливен, подс. Б. като собственик и управител на "Милена 97"
ЕООД – ******** подал справка-декларация с вх. №
20000956841/14.11.2008г., подписана от него, в която били декларирани следните данни:
- Данъчна основа на облагаемите доставки –
93 593,06 лв.;
-
Начислен ДДС по облагаеми доставки
- 18 718,61 лв. ;
- Данъчна основа без право на данъчен
кредит – 0 лв.;
- Данъчна основа с право на пълен данъчен
кредит – 86 475,26 лв.;
-
Начислен ДДС по доставки с пълен
данъчен кредит – 17 295,05 лв.;
-
Резултат за периода - ДДС за възстановяване 1 423,56лв..
В посочената справка – декларация подсъдимият декларирал, че
„Милена 97“ ЕООД – Т.М.С. е получател на реално осъществени облагаеми доставки
от „Менидж Инвестмънт“ ЕООД – ******** на „амониева селитра и транспорт“ по
данъчна фактура № ********** / 07.10.2008г. с данъчна основа
20 265 лв. и ДДС 4 053 лв.,
„дисковане“ по данъчна фактура №
********** / 23.10.2008г. с данъчна основа 24 960 лв. и ДДС 4 992лв., „сеитба“ по данъчна
фактура № ********** / 24.10.2008г. с данъчна основа 16 640 лв. и ДДС
3 328 лв. и „валиране“ по данъчна фактура № ********** / 27.10.2008г. с данъчна основа 8 320
лв. и ДДС 1 664 лв. Общият
размер на ДДС по четирите фактури е 14 037 лв. Като съставител на фактурите е
посочена „В. Асенова“, а като получател „Д.Б.“. Свид. Ч. не е подписвала изброените фактури. Фактурите са включени в
Дневника за продажби по ДДС на „Менидж Инвестмънт“ ЕООД - ********. Посочените
фактури формално съдържат изискващите се от закона реквизити, но сделките по
тях не са документално обосновани. Не са представени аналитични оборотни
ведомости на счетоводна сметка 304 - стоки, от където да е видно, че
доставчикът е притежавал количеството амониева селитра, обект на доставката. Не
са представени и документи свързани с материалната и кадровата обезпеченост на
„Менидж Инвестмънт“ ЕООД - ********. Не са
представени платежни документи. Липсват експедиционни бележки, приемо –
предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, пътни листи,
счетоводни справки и други документи, удостоверяващи реалното извършване на
доставката на стоката и услугите. Както беше посочено по – горе, „Менидж Инвестмънт" ЕООД – ******** е с
доброволна регистрация по ДДС от 11.07.2008г., като за предходните 12 месеца е
имало 0.00 лв. оборот. През
процесния период управител на „Менидж Инвестмънт" ЕООД - ******** формално
е била свид. В.К.Ч., която не знае какъв е бил предметът му на дейност, както и
дали дружеството е имало складова база, работници, производство и дали се е
занимавало със селскостопанска дейност. Тя упълномощила лицето Т.М.С.да
представлява дружеството с генерално пълномощно рег. № 5028 / 26.03.2008г. С
влязла в сила на 28.05.2012г. присъда № 141 / 10.05.2012г. по НОХД № 626 /
2011г. на Окръжен съд - Стара Загора, Т.М.С.е
признат за виновен в това, че през периода 01.08.2008г. – 15.12.2008г. в гр.
Стара Загора, в условията на продължавано престъпление като представител на
„Менидж Инвестмънт“ ЕООД – ******** избегнал установяването и плащането на
дънъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери - общо за 626 158,60 лв., за което на
основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на
което е отложено за изпитателен срок от пет години, считано от влизане в сила
на присъдата.
Подс. Б., без основание упражнил право на данъчен кредит за „Милена 97", ЕООД – ********
по неосъществени сделки и избегнал установяването и плащането на ДДС за
данъчния период 01.10.2008г. - 31.10.2008г. в размер на 14 037 лв.
3.3а данъчен период 01.02.2009г.
- 28.02.2009г.:
На 13.03.2009г. в ТД на НАП - Бургас, ИРМ Сливен, подс. Б. като
собственик и управител на "Милена 97" ЕООД – ******** подал справка-декларация с вх. №
20000968880/13.03.2009г., лично
подписана от него, в която били декларирани следните данни:
- Данъчна основа на облагаемите доставки – 314 022,37 лв.;
- Начислен ДДС по облагаеми
доставки - 62 804,47 лв. ;
- Данъчна основа без право на данъчен кредит – 0 лв.;
- Данъчна основа с право на пълен данъчен кредит – 312 084,65
лв.;
- Начислен ДДС по доставки
с пълен данъчен кредит – 62 416,90
лв.;
-
Резултат за периода - ДДС за възстановяване 387,57лв..
В посочената справка – декларация подсъдимият
декларирал, че „Милена 97“ ЕООД – Т.М.С. е получател на реално осъществени
облагаеми доставки от „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна на „слънчоглед реколта
2008г.“ по данъчна фактура № 00000000377
/ 06.02.2009г. с данъчна основа 250 758 лв. и ДДС 50 151,60 лв. и на „валсарен, амониева
селитра, суперфосфат“ по данъчна фактура № **********
/ 06.02.2009г. с данъчна основа 42 656,80 лв. и ДДС 8 531,36 лв.. Видно от
приложените към фактурите фискални бонове, плащането е извършено „в брой“. Общият
размер на ДДС по двете фактури е 58 682,96 лв..
В посочената справка – декларация за м.02.2009г.
подс. Б. декларирал, че „Милена 97“ ЕООД – Т.М.С. е получател на реално
осъществени облагаеми доставки по още няколко данъчни фактури, които несе
предмет на обвинението и съдът не следва да ги обсъжда .
Като съставител на процесните фактури е посочен
„Димо И.“/лицето, на което се водело дружеството/, а като МОЛ и получател за
„Милена 97 ЕООД – ******** - „Д. Боливаров“.
„Агроклас“ ЕООД – гр. Варна е
регистрирано по ЗДДС от 23.08.2007г. Сделките по посочените фактури не са
документално обосновани. Липсват документи, свързани с извършването на
транспорта, както и с материалната и кадровата обезпеченост на „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна. Не
са представени товарителници,
кантарни бележки, приемо – предавателни протоколи, удостовераващи извършването
на продажбата; не са представени аналитични оборотни ведомости на счетоводна
сметка 304 – стоки, от където да е видно, че „Агроклас“ ЕООД –
гр. Варна към съответните дати е
притежавало количествата стоки, обект на доставката, за да ги продаде на
„Милена 97“ ЕООД – с. Желю войвода общ. Сливен. Пълномощник на
„Агроклас“ ЕООД – гр. Варна бил свид. З.Г. /той е осъден в качеството си на
пълномощник на същото дружество за извършено на 14.08.2008г. престъпление по
чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7 от НК и за извършено в периода
15.10.2007г. – 16.06.2008г. престъпление по чл. 313, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК и в момента изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора –
гр. Варна/. Свид. Г. не познава подс. Б.. Не е попълвал и подписвал процесните
фактури. Свид. Д. /няколко пъти осъждан за престъпления по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, 6 и 7,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК и е изтърпял ефективно наказание лишаване от свобода/
твърди, че през процесния период той е имал пълномощно, дадено му от свид. З.Г.
да представлява „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна. Познава подс. Б.. Свид. Д. твърди,
че по двете фактури е имало реални доставки и са били обезпечени със всички
необходими за сделката документи, но
това му твърдение освен с обясненията на подсъдимия, не кореспондира с
останалите доказателства по делото. Тъй като подс. Б. получавал доставки не само от
регистрирани по ЗДДС лица, но и
от такива, които не издавали данъчни
фактури, а и самият той произвеждал селскостопанска продукция, за да създаде
привиден произход на последващите
доставки на „Милена 97“ ЕООД – ********, той се снабдил с фактура № 377 / 06.02.2009г. за доставка на слънчоглед,
издадена от „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна. Впоследствие, „Милена 97“ ЕООД – ********
чрез подс. Б. продало на „Геострой Инженеринг“ ЕООД – гр. Ямбол с управител
свид. М.Т. 557 тона и 240 кг слънчоглед
на стойност 256 330,40 лв. и ДДС 51 266,08 лв. Слънчогледът
бил доставен за преработка в базата на предприятието в с. Калчево, обл. Ямбол с
транспорт, осигурен от подсъдимия. На „Геострой Инженеринг“ ЕООД – гр. Ямбол не
е възстановено ДДС в посочения по – горе размер от 51 266,08лв., тъй като
подс. Б. не е внесъл дължимото ДДС, а е
приспаднал същото по фиктивната доставка от „Агроклас“ЕООД – гр. Варна по процесната фактура № 377 / 06.02.2009г. Видно от показанията на свид. Т., който се
чувства „измамен“, в последващ разгорвор с подс. Б., последният заявил, че „си е разделил ДДС с други хора“ и
е готов да му възстанови частта, която той е взел.
По НОХД № 80
/ 2014г. на СлОС подс. Б. с молба вх. №
3880 / 16.06.2015г. е представил следните приемо – предавателни протоколи:
- Приемо –
предавателен протокол от 17.02.2009г., съгласно който продавача „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна доставя
на купувача „Милена 97“ ЕООД – ********
43.880 кг слънчоглед. Транспорта е за сметка на продавача.
- Приемо –
предавателен протокол от 24.02.2009г., съгласно който продавача „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна доставя
на купувача „Милена 97“ ЕООД - ********
81.460 кг слънчоглед. Транспорта е за сметка на продавача.
- Приемо –
предавателен протокол от 25.02.2009г., съгласно който продавача „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна доставя
на купувача „Милена 97“ ЕООД - ********
80.700 кг слънчоглед. Транспорта е за сметка на продавача.
- Приемо –
предавателен протокол от 26.02.2009г., съгласно който продавача „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна доставя
на купувача „Милена 97“ ЕООД - ******** 126.640 кг слънчоглед. Транспорта е за
сметка на продавача.
- Приемо –
предавателен протокол от 24.02.2009г., съгласно който продавача „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна доставя
на купувача „Милена 97“ ЕООД - ********
19.580 кг слънчоглед.
Транспорта е за сметка на продавача.
Видно от
заключението на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза, изготвена по
НОХД № 80 / 2014г. на СлОС, приобщено по съответния процесуален ред към
доказателствения материал по настоящото дело, съгласно фактура № ********** /
06.02.2009г. „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна
доставя на „Милена 97“ ЕООД – ******** 557.240 тона слънчоглед, което е с 556.888
тона повече от описаното количество в петте приемо – предавателни протокола.
Освен това, съгласно представената фактура, доставката е извършена на
06.02.2009г., а представените приемо - предавателни протоколи са с много по –
късни дати и не могат да бъдат обвързани с фактурата.
Овен
посочените приемо – предавателни протоколи, по НОХД № 80 / 2014г. на СлОС подс.
Б. е представил и други документи,
изследвани в назначената допълнителна съдебно – счетоводна експертиза.
Съгласно представената фактура № ********** / 28.02.2009г., „Златуна – транс“ ЕООД извършва транспортна
услуга на „Милена 97“ ЕООД – ******** - транспорт на 257.240 тона, без да е
уточнен вида на стоката.
Съгласно
представената фактура №
********** / 28.02.2009г. „Макс транспорт“ ЕООД извършва транспортна услуга на
„Милена 97“ ЕООД – ******** транспорт на 300 тона, без да е уточнен вида на
стоката.
Според
експертното заключение представените фактури не могат да бъдат обвързани както
с процесната фактура № ********** /
06.02.2009г., така и с посочените по – горе приемо – предавателни протоколи,
защото:
-Съгласно
фактура № ********** / 06.02.2009г.
доставката е извършена на 06.02.2009г., а представените фактури за извършени
транспортни услуги са с много по – късни
дати и не могат да бъдат обвързани със същата;
-Съгласно
представените 5 бр. приемо – предавателни протокола, транспорта е за сметка на
продавача „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна, а
от издадените от „Златуна – транс“ ЕООД и „Макс транпорт“ ЕООД фактури се установява, че са извършени транспортни
услуги на „Милена 97“ ЕООД – ******** и съответно няма как да се обвържат с
представените протоколи.
За
представените товарителници серия V – 33 №№
********** / 17.02.2009г., ********** / 17.02.2009г., ********** /
24.02.2009г., ********** / 24.02.2009г., ********** / 25.02.2009г., **********
/ 25.02.2009г., ********** / 25.02.2009г. ********** / 25.02.2009г., **********
/ 26.02.2009г., ********** / 26.02.2009г. и ********** / 26.02.2009г. вещото
лице е констатирало, че:
-във всички
товарителници без № ********** / 26.02.2009г. като изпращач е посочено „Милена
97“ ЕООД – ********, а като получатели на стоката „Геострой Инженеринг“ ,
„Калчев“, поради което тези товарителници не могат да бъдат обвързани със
сделката между „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна и „Милена 97“ – ******** по фактура
№ ********** / 06.02.2009г.
-в
товарителница № ********** / 26.02.2009г. като изпращач е посочена фирма
„Роза“, а получател на стоката е „Геострой Инженеринг“ и тази товарителница не
може да бъде обвързана със сделката по фактура № ********** / 06.02.2009г.
За
представените товарителници серия М № 834236 / 06.02.2009г., 834237 /
07.02.2009г., 09461 / 24.02.2009г. и 301510 / 26.02.2009г. вещото лице е
констатирало, че:
-в
товарителници № 09461 / 24.02.2009г. и №
301510 / 26.02.2009г. като изпращач е посочена фирма „Милена 97“ ЕООД- с. Желю
войвода, общ. Слиевн, а получатели на стоката са - „Милена 97“ – с. Желю войвода, общ. Слиевн
и „Геострой Инаженеринг“ и тези товарителници не могат да бъдат обвързани със сделлката между
„Агроклас“ ЕООД – гр. Варна и „Милена 97“ ЕООД – ******** по фактура №
********** / 06.02.2009г.
-отразените
в товарителници № 834236 / 06.02.2009г. и № 834237 / 07.02.2009г. продукти за
растителна защита отговарят на вида и количеството, отразени във фактура №
********** / 06.02.2009г., но тези товарителници не съдържат необходимите
реквизити, съгласно изискванията на Закона за автомобилните превози – не е
положен подпис и печат на изпращача; не е посочено мястото на съставянето на
товарителница № 834237 / 07.02.2009г.; не е отразена превозната цена; в товарителниците е записан автомобил марка
„Волво“ с рег. № С 41 64 ХА и ремарке рег. № С 05 86 ЕН, но липсват
доказателства , че автомобилът е собственост на посочения за превозвач в
товарителниците „ВиВ“ ООД, както и че отговаря на изискванията на Закона за
защита на растенията /според този закон, транспортните средства, извършващи
превоз на продукти за растителна защита,
трябва да отговарят на редица условия
като това, товарният отсек да бъде отделен с непропусклива преграда от мястото на
водача, кабината на водача да е оборудвана
с лични предпазни средства, а товарният отсек със средства за пожарогасене
и др.; при превоз на продукти за растителна защита водачът е длъжен да е преминал курс на
обучение за изискванията при превоза и безопасна работа с опасни
товари и да носи транспортно – съпроводителните документи, опередени в Наредба
№ 40 от 2004г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на
опасни товари и документация с данни за произход, вид, преопаковка, количество
и партиден номер на съответните продукти; превозвачът е длъжен да притежава ADR
свидетелство на водач, превозващ опасни товари за съответния клас/; не са
представени доказателства, дали „Агроклас“ЕООД – гр. Варна притежава разрешение
за търговия с продукти за растителна защита, издадено от Българската агенция за
безопасност на храните; към нито една от товарителниците не е приложен пътен
лист.
За представените товарителници серия А №
409012 / без дата, № 409007 / 2009 – 2 бр., № 409008 / 2009г., № 409009 / 25.02.2009г., № 409010 / 25.02.2009г., №
409011 / 17. 02.2009г., № 409013 / без дата; № 409017 / без дата; № 409027 /
без дата; № 409026 / без дата и 409033 / без дата, вещото лице е констатирало,
че нито едно то тези товарителници не
съдържа необходимите реквизити, съгласно
изискванията на Закона за автомобилните превози: няма положен подпис и печат от
изпращача и от превозвача /в товарителница № 409007 / 2009г. е сложен печат на „ВиВ“ ООД, което не е
страна по доставките/; не е посочено място на съставяне в товарителници №
409012 / без дата, № 409013 / без дата, № 409026 / без дата и № 409033 / без
дата; не е посочена датата на съставяне в товарителници № 409012 / без дата, №
409007 / 2009г. – 2 бр., № 40 9017 / без дата, № 409027 / без дата, № 409026 /
без дата и № 409033 / без дата; в товарителници № 409027 / без дата и № 409033
/ без дата не е изписано пълното наименование на превозвача, а в товарителница № 409033 / без
дата не е отразен и адреса; единствено в товарителници № 409010 / 25.02.2009г.
и № 409033 / без дата е посочена датата на приемане на товара, а в останалите
товарителници няма такава; в
товарителница № 409017 / без дата не е отразено и мястото на приемане и
доставяне на товара; в нито една от товарителниците не е отразена мярката на количеството, превозната цена;
представени са 2 броя товарителници с
едни и същи серия А и номер 409007 / 2009г., а с различно съдържание;
товарителница № 409011 / 17.02.2009г. е
с дата по – ранна от товарителници № 409009 / 25.02.2009г., 409010 /
25.02.2009г., които са с по-малък сериен номер; общото количество по всички
товарителници по никакъв начин не може
да бъде обвързано с това по фактура
********** / 06.02.2009г., както и с описаните
по – горе приемо – предавателни протоколи.
За
представените кантарни бележки за внос №
646 / 26.02.2009г., № 643 / 25.02.2009г., № 640 / 25.02.2009г., № 654 /
26.02.2009г., № 651/ 26.02.2009г., № 664 / 27.02.2009г. вещото лице е
констатирало, че кантарните бележки са
издадени от „Геострой Инженеринг“ ЕООД – гр. Ямбол и в същите е отразено, че
доставчик на слънчогледа е „Милена 97“ ЕООД – ******** и съответно същите не могат да бъдат относими
по попроцесната фактура № ********** / 06.02.2009г.; в кантарните бележки не е
отразена мярката на количеството, което
общо е 113 240.
Заключението
на допълнителнатасъдебно – счетоводна експертиза е категорично, че представените нови
документи по никакъв начин не променят
заключението на съдебно – счетоводна експертиза, изготвена на досъдебното
производство.
Подс. Б., без
основание упражнил право на данъчен кредит за
„Милена 97", ЕООД – ******** по неосъществени сделки и избегнал
установяването и плащането на ДДС за данъчния период 01.02.2009г. до
28.02.2009г. в размер на 58 682,96
лв..
На основание Заповед за възлагане на
ревизия № 800351/10.12.2008г., изменена със Заповед № 900102/14.09.2009г. на
„Милена 97“ ЕООД - ******** e
извършена данъчна ревизия за ДДС за периода 01.01.2007г. – 13.03.2009г., по
която е изготвен ревизионен доклад № 900102/29.04.2009г. и е съставен
ревизионен акт № *********/17.06.2009г. С ревизионният акт е определено
задължение на „Милена 97“ ЕООД - ******** за внасяне на ДДС в размер на 185
570.58 лв. за ревизирания период. При извършване на ревизията е установено, че
през периода 01.01.2007г. – 13.03.2009г., подс. Б. като управител на дружеството е ползвал и
осчетоводил освен издадените от „Менидж Инвестмънт“ ЕООД - ********и „Агроклас“
ЕООД- гр.Варна процесни фактури и фактури, които не са предмет на разглежданото
обвинение, издадени от „ИСКРА АТ" ООД - гр.
Твърдица, ЕТ „ИМПОРТ - И.В." - гр. Сливен, „ХИМКОРЕКТ" ЕООД - гр. Бургас,
ЕТ „ТОРНАДО ЕКСПРЕС - ЙОРДАН ПАНАЙОТОВ" -гр. Ямбол, ЕТ „ДЕНИС - С -
СЕВДАЛИН АЛИПИЕВ" - гр. Сливен,„АГРОМЕЛ ХЛЯБ" ЕООД - ********, ЕТ
„ВИХЪР", „МЕЙТРИКС" ЕООД - гр. Варна, „ВЕНЕЛИНОВ" ЕООД - гр.
Варна, „АГРОБИЗНЕСКЛАС" ЕООД - гр. Пловдив, „СОТКАИМПЕКС" ЕООД - гр.
Велико Търново, „МС" ЕООД - гр. Варна, „АГРОКОНСУЛТ И СИНОВЕ"
ЕООД- гр. София, по които според
данъчните органи, посочените доставки не са били извършвани.
С
договор за прехвърляне на дружествен дял от 23.12.2009г. подс. Б. е прехвърлил
100 % от дяловете на дружеството на Д.К. ***. Промяната на собствеността и
представителството на дружеството били вписани в търговския регистър на
21.01.2010г., а малко по – късно, на 19.04.2010г. Д.К. П. починал.
Според свид. Г.А.П. – съпруга на Д.К. П., той бил сляп, тежко болен, неграмотен, не можел
да се подписва и след като ослепял /три
години преди да почине/ не е пътувал „абсолютно никъде“.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза е видно, че
сделките с доставчик „Менидж Инвестмънт" - ******** по фактури №**********
/ 24.09.2008г., №********** / 29.09.2008г, №********** / 07.10.2008г.,
№********** / 23.10.2008г., №********** / 24.10.2008г. и №********** /
27.10.2008г. и сделките с доставчик „Агроклас" ЕООД - гр. Варна по фактури
№********** / 06.02.2009г. и №********** / 06.02.2009г., не са документално
обосновани. За периода 01.09.2008г. - 30.09.2008г. приспаднатият неследващ се
данъчен кредит е в размер на 18 576,62 лв. по фактури № ********** /
24.09.2008г. и №********** / 29.09.2008 г. За периода 01.10.2008г. -
31.10.2008г. приспаднатият неследващ се данъчен кредит по фактури №********** /
07.10.2008г., №********** / 23.10.2008г., №********** / 24.10.2008 г. и
№********** / 27.10.2008г. е в размер на 14 037,00 лв. За периода 01.02.2009г.
- 28.02.2009г. приспаднатият неследващ се данъчен кредит по фактури №**********
/ 06.02.2009г. и №********* / 06.02.2009г. е в размер на 58 682,96 лв. Както
беше посочено и по – горе, това заключение не се променя от представените нови
документи от подсъдимия, изследвани допълнително от вещото лице.
В
хода на съдебното следствие подс. Б. представи заявление до ОД „З“ – гр. Сливен
/РЗП – 2698 / 10.10.2008г., че е намалил размера на обработваемата площ от
248 642 хектара на 1 654 хектара.
Горната
фактическа обстановка е несъмнена. Съдът я прие за установена по безспорен и
категоричен начин в резултат на извършения подробен анализ на всички събрани и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства, ценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, а
именно показанията на всички разпитани в съдебно заседание
свидетели, както и прочетените по съответния процесуален ред показания на
свидетелите З.Г.И., Д.И.П., Р.Г.Д., П.С.Д., обясненията на подс. Б.,
заключенията на вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза и
допълнителните съдебно – счетоводни експертизи, всички писмени доказателствени
материали от досъдебното производство и представените пред съда такива,
приобщени към доказателствения материал по законоустановения ред.
Съдът
даде вяра на показанията на свидетелите В.К.Ч., К.З.А., А.Т.П., които са
безпротиворечиви и взаимно допълващи се. От тях се установява, че
„Менидж Инвестмънт“ ЕООД - ********през инкриминирания период е била със
собственик свид.Ч. , която е регистрирала фирмата по молба на нейни
познати. Тя никога не е извършвала дейност от името и за сметка на фирмата, а
упълномощила лицето Т.М.С.за представител на дружеството. Никога не е издавала
или подписвала фактури или други документи на името и от името на фирмата си.
Нейните показания кореспондират с показанията на свид. А., на чийто адрес са
идвали писма от различни данъчни служби във връзка с извършвани проверки на
фирмата и с показанията на свид. П., на когото свид. Ч. в началото на 2009г.
е прехвърлила фирмата след като е
сменила наименованието й на „Ем Джи Инвестмънт“ ЕООД, за да не може Тодор
Стоянов да ползва даденото му пълномощното, както и с приложения по делото
препис от присъда № 141 / 10.05.202г. по
НОХД № 626 / 2011г на Окръжен съд -
Стара Загора, с която Т.М.С.е осъден като представител на
„Менидж Инвестмънт“ ЕООД - с.Ясеново, общ.Казанлък, за избягване
установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за периода
01.08.2008г. – 15.12.2008г.
Показанията
на свид. Д.П. са неотносими – видно от приложеното по досъдебното производство
пълномощно, тя е била упълномощена от свид. Ч. да подаде справка – декларация по ЗДДС за м.
11.2008г. пред ТД на НАП – Стара Загора,
който данъчен период не е включен в инкриминирания период по настоящото дело.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите З.Г.И., от които се установява, че реално
с дейността на „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна се е занимавало лице на име Д. Г.Д.,
кой то и понастоящем продължавал да си „работи, да точи ДДС“. За това лице Д. Г.
е работел и свид. Р.Д., когото свид.И. познавал. Свид.Д. не отрича
че е бил пълномощник на „Агроклас“ ЕООД-
гр. Варна, както и че познава подс. Б. и е осъществявал контакт с него
през процесния период. Съдът обаче не кредитира показанията на свид. Д.
в частта, в която твърди, че по
издадените от „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна фактури.№ 377/06.02.2009г. – продажба
на слънчоглед реколта 2008г. в количество 557.240 тона на обща стойност
300 909.60 лева с включен ДДС в размер на 50 151.60 лева и
д.ф.№ 378/06.02.2009г. – продажба на валсарен /96бр./,
амониева силитра /31 тона/ и супер фосфат /20.360 като не е посочена
мярка/ на обща стойност 51 188.16 лева с включен ДДС 8531.36 лева има
реално извършени сделки. Свидетелят твърди, че за сделките са били издадени
всички необходими документи, но такива по делото липсват, видно и от заключенията на съдебно – счетоводната и
допълнителните съдебно счетиводни експертизи. Освен това, в тази им част
показанията на свид. Д. противоречат на показанията на свид. К., пред който Д.
е дал обяснение, намиращо се на лист 36
от ЗМ № 55/2013г. на ОД на МВР - гр.Ямбол, приобщено по делото, в което
посочва, че фактури, издадени от „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна на „Милена 97“ ЕООД
– ******** не отразяват действително осъществени доставки, а са били издадени
само като документи. Свид.К., който е
незаинтересован от изхода на делото е
категоричен, че свид.Д. пред него е заявил, че не е извършвал доставки от
името на „Агроклас“ ЕООД - гр.Варна на „Милена 97“ ЕООД - ********, а само е
издавал фактури срещу възнаграждение, което било определено като процент от
начисления във фактурата ДДС. Съдът кредитира показанията на свид.К., защото
показанията му са ясни, точни, безпротиворечиви и кореспондиращи и с
показанията на свид. М.Т., управител и собственик на
„Геострой Инженеринг“ ЕООД - гр.Ямбол, който през 2009г. е бил купувач на
слънчоглед от „Милена 97“ ЕООД -********,
за което има издадени четири данъчни фактури от „Милена 97“ ЕООД, с.Желю
войвода – общ. Сливен на
„Геострой Инженеринг“ ЕООД - гр.Ямбол, по които свид.Т. не е могъл да
си възстанови платения от него на подс.Б.
ДДС, тъй като подсъдимият се снабдил с фактура от „Агроклас“ ЕООД - гр. Варна за неосъществена доставка и дори е
предложл на свидетеля да му възстанови частта от ДДС, която той е взел.
Обстоятелството, че „Агроклас“ ЕООД - гр.Варна е извършвала
през процесния период фиктивни сделки се потвърждава и от приобщената
по делото присъда № 111/18.11.2013г. по НОХД № 1423/2012г. по описа на ОС -
Варна, по която е осъден свид. З.Г.И. за избягване установяването и плащането
на данъчни задължения, като представляващ „Агроклас“ ЕООД - гр.Варна.
Съдът дава вяра на показанията на свид.И. и относно
обстоятелството, че свид. П.С.Д. е стояла в офиса на „Агроклас“ ЕООД – гр.
Варна, занимавала се е с кореспонденцията и поълвала документи, които не били
фактури. Заявеното от свидетеля кореспондира с показанията на свид. Д.,
която посочва, че е работила във фирмата, като е попълвала товарителници и е
вземала пощата, но това е станало след инкриминирания период. Освен това тя
само е попълвала товарителниците, като не ги е подписвала, а свид.И. ги й
е носил и е давал данните.
Съдът даде вяра на показанията на свид. Х.Х., която
обслужвала счетоводно представляваното
от подсъдимия дружество. От тях се установява, че тя е осчетоводявала всички
представени й от подсъдимия документи и е изготвяла Справките – декларациии,
защото такива са били задълженията й, а подсъдимият ги подписвал и подавал в
НАП. Нейните показания кореспондират и с приложените
по делото писмени доказателства – справки-декларации, дневника на синтетичните
и аналитични сметки за съответния месец, както и в отчетните регистри по чл.124
от ЗДДС /дневник на покупките и продажбите/. Потвърждават се и от показанията
на подс.Б., които съдът частично кредитира в тази насока. Обясненията на
подсъдимия са доказателствено средство съгласно чл.115 от НПК, но и
средство за защита, което той упражнява по свое усмотрение. Той може да даде
такива обяснения, каквито намери за нужно, а достоверността им, относно фактите
от предмета на доказване, се оценява на общо основание с всички други
доказателства и доказателствени средства по делото, възприети непосредствено от
съда. Подсъдимият счита, че не е извършил престъпление. Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия във връзка със заявеното от него, че сделките по
инкриминираните фактури са действително осъществени, както и че същите са
реални и отразеното във фактурите е вярно и отговаря на действителността. В
тази им част обясненията му са голословни и представляват защитна теза.
В
достоверонстта на показанията на свид. Г.А.П. съдът няма основание да се
съмнява. .
Съдът
даде вяра на показанията на свид. А.И.П.
- главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Бургас, ИРМ (офис) Сливен,
участвал в извършването на данъчната ревизия на „Милена 97” ЕООД – с. Желю
войвода, общ. Нова Загора. На „Милена 97“ ЕООД - ********, е била извършена
данъчна ревизия, в резултат на която е изготвен ревизионен доклад №
900102/29.04.2009г. и съставен ревизионен акт № *********/17.06.2009 г., като
обхватът на ревизията е обхващал периода 01.10.2007г. – 13.03.2009г.
Ревизионният акт е писмено доказателство, приобщен е по съответния ред по
делото, преценява се и се кредитира на общо основание, заедно с
останалата доказателствена съвкупност по делото. В ДРА са
коментирани процесните фактури и това, че по тях не са извършени
реални доставки на процесното дружество. Констатациите му,
съпоставени със свидетелските показания и представените писмени доказателства
по делото обуславят извода, че на „Милена 97“ ЕООД – ******** не е извършвана
доставка от „Менидж Инвестмънт“ ЕООД –******** по фактура №
40/24.09.2008г. – на ечемик с вкл. транспорт, по фактура № 41/29.09.2008г. – на
ечемик с вкл. транспорт, по фактура № 166/07.10.2008г. – на амониева селитра,
транспорт, по фактура № 138/23.10.2008г – дисковане, по фактура №
139/24.10.2008г. – сеитба и по фактура № 141/27.10.2008г. – валиране, както и
не е извършвана доставка от „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна по фактура №
377/06.02.2009г. – на слънчоглед реколта 2008г. и по фактура № 378/06.02.2009г.
– на валсарен, амониева селитра и супер фосфат. За нереалността на
доставките сочи и обстоятелството, че в
по – късен етап подсъдимият представя по делото документи
– кантарни бележки, товарителници, приемно-предавателни протоколи,
които не могат да обосноват реалността на сделките.
Съдът
прие заключенията по изготвените съдебно – счетоводна експертиза и допълнителни
съдебно – счетоводни експертизи, коментирани по – горре. Те
са изготвени от вещо лице, в чиято добросъвестност, компетентност и
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява и в голяма степен
допринасят за изясняването на съществените обстоятелства, включени в предмета на
доказване по делото.
Съдът се довери на множеството документи, приложени и
приети като писмени доказателства по делото по реда на чл. 283 от НПК, тъй като
същите не бяха оспорени от страните, изготвени са по предвидения процесуален
ред и отговарят на законовите изисквания да бъдат годни доказателствени
средства в наказателния процес. Съдът кредитира и представените в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, приети по надлежния процесуален ред.
Въз основа на приетото за установено от фактическа страна,
съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието от описаната
фактическа обстановка подс. Б. е осъществил състава на престъплението по чл. 255
ал.3, вр.ал.1 т.2, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като в периода
01.09.2008г.-13.03.2009г., в гр. Сливен, като едноличен собственик на капитала
и представител на ЕООД „Милена 97" - ********, ЕИК *********, в условията
на продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения по ЗДДС за ЕООД „Милена 97" - ********, в особено големи
размери - 91 296,58 лв., като:
I.
При упражняване на стопанска дейност, от името и за сметка на ЕООД „Милена
97" - ********, ЕИК *********, използвал документи с невярно съдържание - данъчни
фактури, в които невярно се е документирало, че ЕООД „Милена 97" - ********,
ЕИК *********, е получател на реално осъществени, облагаеми доставки от:
1.
„МЕНИДЖ ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД ********, ЕИК *********, по следните данъчни
фактури: № **********/24.09.2008г., с данъчна основа в размер на 47583,12 лв. и
9 516,62 лв. ДДС; № **********/29.09.2008г., с данъчна основа в размер на
45300,00 лв. и 9 060,00 лв. ДДС; № **********/07.10.2008г., с данъчна основа в
размер на 20 265,00 лв. и 4 053,00 лв. ДДС; № **********/23.10.2008г., с
данъчна основа в размер на 24 960,00 лв. и 4 992,00 лв. ДДС; №
**********/24.10.2008г., с данъчна основа в размер на 16 640,00 лв. и 3 328,00
лв. ДДС; № **********/27.10.2008г., с данъчна основа в размер на 8 320,00 лв. и
1664,00 лв. ДДС;
2.
„АГРОКЛАС" ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, по следните
данъчни фактури: № **********/06.02.2009г., с данъчна основа в размер на 250
758,00 лв. и 50 151,60 лв. ДДС; № **********/06.02.2009г., с данъчна основа в
размер на 42 656,80 лв. и 8531,36 лв. ДДС, които данъчни фактури - документи,
използвал при водене на счетоводството на ЕООД „Милена 97" ********, като
въз основа на тях неправомерно, за неосъществени покупки, приспаднал в
нарушение на чл.9, чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС, неследващ се данъчен кредит по
ЗДДС в общ размер на - 91296,58 лв. (деветдесет и една хиляди, двеста
деветдесет и шест лева и петдесет и осем стотинки), за данъчните периоди м.
септември 2008г., м. октомври 2008г. и м. февруари 2009 г., и като
II.
Потвърдил неистина в подадени декларации, а именно:
1.На
14.10.2008г. в подадена от името на ЕООД „Милена 97" ********, ЕИК
********* в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. №
20000953899/14.10.2008г., ведно с отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за
данъчния период 01.09.2008г.-30.09.2008г.,
потвърдил неистина, че ЕООД „Милена 97" ********, ЕИК *********, е
получател на реално осъществени, облагаеми доставки от „МЕНИДЖ
ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД ********, ЕИК *********, по
издадени от този търговец данъчни фактури с номера: № **********/24.09.2008г.,
с данъчна основа в размер на 47 583,12 лв. и 9516,62 лв. ДДС; №
**********/29.09.2008г., с данъчна основа в размер на 45 300,00 лв. и 9 060,00
лв. ДДС и поради това, без основание, по посочените фактури, неправомерно
приспаднал в нарушение на чл.9, чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС, неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 18 576,62 лв.;
2.
На 14.11.2008г. в подадена от името на ЕООД „Милена 97" ********, ЕИК
********* в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, справка-декларация по чл.125 от ЗДДС с вх. №
20000956841/14.11.2008г., ведно с отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за
данъчния период 01.10.2008г.-31.10.2008г., потвърдил неистина, че ЕООД „Милена
97" ********, ЕИК *********, е
получател на реално осъществени, облагаеми доставки от „МЕНИДЖ
ИНВЕСТМЪНТ" ЕООД ********, ЕИК *********, по
издадени от този търговец данъчни фактури с номера №**********/07.10.2008г., с
данъчна основа в размер на 20 265,00 лв. и 4 053,00 лв. ДДС; №
**********/23.10.2008 г., с данъчна основа в размер на 24 960,00 лв. и 4 992,00
лв. ДДС; № **********/24.10.2008г., с
данъчна основа в размер на 16 640,00 лв. и 3 328,00 лв. ДДС; №
**********/27.10.2008г., с данъчна основа в размер на 8 320,00 лв. и 1664,00
лв. ДДС и поради това, без основание, по посочените фактури, неправомерно
приспаднал в нарушение на чл.9, чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС, неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 14037лв.;
3.
На 13.03.2009 г. в подадена от името на ЕООД „Милена 97" ********, ЕИК
********* в ТД на НАП - Бургас, офис Сливен, справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС с вх. № 20000968880/13.03.2009г., ведно с отчетни регистри по чл.124 от ЗДДС за данъчния период 01.02.2009г.-28.02.2009г., потвърдил неистина, че ЕООД
„Милена 97" ********, ЕИК *********, е получател на реално осъществени,
облагаеми доставки от „АГРОКЛАС" ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, по
издадени от този търговец данъчни фактури с номера: № **********/06.02.2009 г.,
с данъчна основа в размер на 250 758,00 лв. и 50 151,60 лв. ДДС; №
**********/06.02.2009г., с данъчна основа в размер на 42 656,80 лв. и 8531,36
лв. ДДС и поради това, без основание, по посочените фактури, неправомерно
приспаднал в нарушение на чл.9, чл.68, чл.69 и чл.71 от ЗДДС, неследващ се
данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 58682,96лв.
Релевантните за решаване
на делото обстоятелства – време, място, механизъм на извършване на деянието, вида и размера на укритите и неплатени данъчни
задължения, инкриминираните сделки и тяхната нереалност - са категорично
установени от събраните чрез способите и по реда на НПК доказателства.
Данъчните престъпления
засягат обществени отношения, свързани с нормалното и
законосъобразно функциониране на данъчната система. Нормата на чл. 255 от НК
борави с понятието „данъчно задължение”. За да възникне данъчно
задължение е необходимо да съществува определен данъчен закон, с което то се
индивидуализира и конкретизира. Избягването на установяване
и плащане на данъчни задължения е обективен признак от
състава на престъплението по чл. 255 от НК.
Субект на престъплението
е всяко наказателно отговорно лице, върху което тежи задължението да плаща
определен данък по закон. Понятието данъчен субект е по - широко и не съвпада с
понятието субект на престъплението. Данъчни субекти са не само физически, но и
юридически лица, неперсонифицирани местни или чуждестранни дружества. Данък
добавена стойност пък е косвен данък. Обект на облагане с ДДС е доставката на стоки и услуги. Нормативната му уредба се съдържа в ЗДДС и
ППЗДДС. С него се облагат всички обороти на една стока по веригата производство
- потребление, известен още с наименованието „многофазен” данък. По същество се
избягва многократното данъчно облагане чрез предвидения механизъм за приспадане
на т. нар. „данъчен кредит”. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчният
кредит представлява сумата от начисления данък на регистрираното лице за
получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето –
получател по сделката има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон. Когато се установи, че не е налице доставка, няма основание за данъчен
кредит и такъв се отказва от органа по приходите. В чл. 6 от ЗДДС е дадено
легално определение на понятието „доставка”. По смисъла на закона „доставка” е
прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стоки,
респ. извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на
основание сключена сделка или с цел такава да се
сключи. Начисляването по чл. 55, ал.1 от ЗДДС се извършва от
доставчика на стоката, който е регистрирано лице за всяка извършена от него
облагаема доставка на стока или услуга. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата
на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е
станал изискуем. Според ЗДДС данъчното събитие при доставка на стоки възниква
при прехвърлянето на собствеността върху тях, а съгласно Закона за задълженията и
договорите правото на
собственост върху движими вещи се прехвърля с тяхното предаване. При
двустранния възмезден договор за продажба /доставка/ на движими вещи /стоки/
прехвърлянето на собствеността върху последните се осъществява с предаването на
фактическата власт върху тях от продавача /доставчика/ на купувача, който
реално получава вещите /стоките/ в свое владение. Действителното прехвърляне на
собствеността върху стоката, т. е. реалното й предаване от продавача на
купувача, по необходимост изисква продавачът /доставчикът/ да разполага със
стоката към датата на извършване на доставката. Относно доставката на услуги /в случая дисковане,
валиране, сеитба, транспорт по част от процесните фактури/ - те трябва да са извършени, поради което доставчикът трябва да е технически, кадрово и
материално обезпечен за извършването им към датата на извършване на доставката. Поради това упражняването на правото на данъчен
кредит изисква безспорно установяване на реално осъществена доставка и по
необходимост категорично доказване на факта, че доставчикът е разполагал със стоката или е извършил реално услугата към датата на доставката. Отсъствието на реално
предадени стоки от доставчика на купувача означава, че липсва прехвърляне на
собствеността върху стоките, което е основание за упражняване на правото на
данъчен кредит. Отсъствието на реално осъществени услуги
също е липса на основание за приспадане на данъчен кредит. Т.е. нереалността на доставката обуславя неправомерност на
начисляването на ДДС, респективно неправомерно упражняване на правото на
данъчен кредит. Схемата, по която се изчислява дължимия ДДС, респ. данъчния
кредит, е заложена в реквизитите на ежемесечната справка - декларация с
неразделната към нея част - дневниците за покупки и дневниците за продажби. Но
обстоятелството, че доставчикът е декларирал продажбите, а купувачът
/получателят/ е декларирал покупките, не обосновава извод за реалност на
сделките, защото дневниците за покупки и дневниците за продажби са само
вторични регистри, които се изготвят на база първичните данъчни документи.
Основният
състав на чл.255, ал.1 от НК предвижда няколко форми на изпълнителното деяние,
изчерпателно посочени от т.1 до т.7 на нормата, като отделните
действия/бездействия – имащи за резултат избягване
установяване и/или плащане на данъчни задължения в големи
размери – могат да бъдат осъществени самостоятелно или в различни комбинации
помежду си.
В
конкретния случай, подс. Б. като собственник и представител на данъчно
задълженото лице «Милена 97» ЕООД – ******** е обвинен, че при условията на
продължавано престъпление е осъществил квалифицирания състав на престъплението
по чл. 255, ал. 1 от НК, а именно по чл. 255, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК -
избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери чрез три от възможните форми на изпълнително деяние, а
именно: 1. като потвърдил неистина в подадени справки декларации (т.2, пр.
1); 2. като използвал документи с невярно съдържание при
осъществяване на стопанската дейност, при водене
счетоводството на дружеството и при представяне на информация пред
органите по приходите - поцесните фактури (т.6)
и 3. като приспаднал неследващ се данъчен кредит (т.7).
Безспорно установено по
делото е, че през целия инкриминиран период единствено подсъдимият е бил
собственик на «Милена” ЕООД – ********
и единствено той се е занимавал с търговската дейност и с представителството на
дружеството и въпреки знанието за нереалността на фактурираните с тях доставки,
лично е предавал на счетоводителя - свид. Х. процесните данъчни фактури за
включването им в счетоводството на дружеството. Същите били осчетоводявани
от свид. Х. като данните от тях били вписани в дневниците за покупки на
дружеството за данъчните периоди м.09.2008г., м.10.2008г. и м.02.2009г. и въз
основа на тях били сформирани резултатите по съответните справки – декларации.
Свид. Х. е осъществявала само техническата дейност по вписване на данните,
предоставени й от подс. Б..
С осчетоводяването в счетоводството на „Милена 97“ ЕООД – ******** на инкриминираните данъчни фактури с невярно съдържание чрез описването им в Дневниците за покупки и чрез
включването им в Справките - декларации за съответните данъчни периоди, по този
начин, както отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, така и справките-декларации
по чл.125 от ЗДДС са придобили невярно съдържание, първите документи, защото в
тях били описани данните от фактури, удостоверяващи облагаемо данъчно събитие,
каквото реално не било осъществено, а вторите – защото документирали невярно
размера по периоди на дължимо към бюджета данъчно задължение, сформиран след
приспадане на неследващия се данъчен кредит.
Дневниците
за покупки и тези за продажби
хронологичски описват извършените
покупки, респ. продажби на стоки и услуги през даден месечен
(данъчен) период. Този счетоводен документ
– наречен регистър в чл.124 от ЗДДС -
възпроизвежда съдържанието на първичните счетоводни
документи – фактурите, описани в него. Поради това, че първичните счетоводни
документи са документи, установяващи истински факти и събития, ако същите са с
невярно съдържание, независимо, че при осчетоводяването им са спазени
нормативните правила, всички съставени счетоводни документи в резултат на
осчетоводяването им ще бъдат с невярно съдържание, макар и привидно
да създават впечатление за редовно водено счетоводство от гледна точка на
изискванията на Закона за счетоводството. Установено е по делото е,
че процесните справки – декларации са
съставени от свид. Х. въз основа на първичните счетоводни документи, които
подс. Б. й представял, подписвани са от
него и той лично ги подавал в ТД на НАП
– Бургас, офис Сливен. Трайна е съдебната
практика, че когато подсъдимият предоставя неверни данни, неистински документи,
които ще послужат за съставяне на изискуемите по закон декларации за данъчни
задължения, независимо, че същите са съставени от други лица, обслужващи
счетоводни фирми, служители и др., същият съзнателно потвърждава неистина и
ангажира своята наказателна отговорност.
С осчетоводяването в
счетоводството на “Милена 97” ЕООД – ******** на инкриминираните 8 броя данъчни фактури с невярно съдържание - удостоверяващи доставки на стоки и услуги,
каквито реално не са били осъществени чрез описването им в дневниците за
покупки и чрез включването им в справките - декларации за инкриминираните 3 данъчни периода, по този начин, както отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, така и
справките-декларации по чл.125 от ЗДДС са придобили невярно съдържание, първите
документи, защото в тях били описани данните от фактури, удостоверяващи
облагаемо данъчно събитие, каквото реално не било осъществено, а вторите –
защото документирали невярно размера на дължимо към бюджета данъчно задължение,
сформиран след приспадане на неследващия се данъчен кредит, конкретизиран по
периоди.
Приложеният в конкретния случай
механизъм, подчинен на резултата за избягване установяването и плащане
на данъчни задължения по ЗДДС е, чрез описване на фактури
за доставки на стоки и услуги, каквито реално не са били получени, да бъде
завишена в справката декларация общата сума на данъчния
кредит, в резултат на което чрез приспадане да бъде намалено
данъчното задължение по ЗДДС, следващо от декларираната данъчна основа на
извършените продажби и същото да не бъде платено от данъчнозадълженото лице «Милена 97» ЕООД – ********, представлявано
от подс. Б.., който механизъм е конкретизиран и описан в стойности за всеки от
данъчните периоди, изложени по-горе.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действия,
защото подс. Б. е извършил
правно забранена дейност, като е потвърдил неистина в подписаните от него общо три справки - декларации по чл.125 ал.1 от ЗДДС и в
резултат на тези негови действия е настъпил предвидения в закона престъпен
резултат – избягване установяването и плащането на данъчни задължения в особено
големи размери, а именно ДДС в размер на сумата 91 296,58 лв. за „Милена 97“ ЕООД – ******** и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на посочената сума.
Съдът
намира за доказано по делото, че подс. Б. при водене счетоводството на
представляваното от него дружеството „Милена 97“ ЕООД – ******** използвал документи с
невярно съдържание - поцесните фактури,
включени в Дневниците за покупки и в справките - декларации за всеки от
данъчните периоди по обвинението. Понятието “невярно съдържание” се извежда по
тълкувателен път от Постановление на ВС № 3 от 1982 г., според което “невярно
съдържание има, когато изявените обстоятелства, отразени в документа, не
отговарят на обективната истина”.
Процесните 8 броя данъчни фактури
са документи с невярно съдържание (както не еднократно се посочи), тъй като с
тях невярно е документирано, че доставките на стоки и услуги описани във
всяка една от фактурите са реално осъществени. Така подс. Б. потвърдил
неистина относно размера на дължимите към бюджета данъчни
задължения, сформиран след приспадане на неследващия се данъчен
кредит, конкретизирани по периоди, пред
съответния орган по приходите ТД на НАП – Бургас, ИРМ /офис/ – Сливен, където
са подадени процесните справки – декларации по ЗДДС.
От
установените факти по делото, е видно, че за три данъчни периода, попадащи в
инкриминирания период /01.09.2008г. – 13.03.2009г./, данъчно зъдълженото лице „Милена
97“ ЕООД – ********, представлявано от подс. Б. е
ползвало право на данъчен кредит, по неосъществени доставки и без да е
възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.6, чл.9 и чл.25 от ЗДДС, по които
неправомерно е начислен ДДС. С оглед на това и на основание чл.70, ал.5 вр. с
чл.68 и чл.69 от ЗДДС ползваното от подс. Б. като управител
и представител на данъчно задълженото лице право на приспадане на
данъчен кредит в размер общо на 91 296,58 лв. по неосъществени доставки е
неправомерно. По делото не се оспорва фактът, че през инкриминирания период
подсъдимият е осъществявал селскостопанска дейност и се е снабдявал със
стоки и услуги, необходими му за производството, но изискванията за
възникване на правото на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по
която е претендирано това право /по която е приспаднат данъкът в
конкретно подадената справка –декларация/, а не изобщо до дейността на
търговеца.
Стойностното
изражение на постигнатия общ престъпен резултат ангажира наказателната
отговорност на подс. Б. по чл.255, ал.3 от НК, тъй като сумата
91 296,58 лв. – дължим данък по ЗДДС многократно
надхвърлят 12 000 лева, представляваща данъци в
особено големи размери според дефиницията на чл.93, т.14 от НК.
Извършените
от подс. Б. деяния през отделните данъчни периоди в рамките на
инкриминирания са осъществени през непродължителен период от
време, осъществяват поотделно
състави на едно и също престъпление – чл.255,
ал.3 във връзка с ал.1, т.2, пр. 1, т.6 и т.7 от НК, извършени са
при една и съща обстановка и при еднородност на вината – пряк умисъл, подчинен
на преследвания и постигнат чрез всяко от деянията краен резултат - избягване
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Това
определя правната квалификация на извършеното от подс. Б. престъпление като такова,
осъществено при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК.
Подс. Б. е действал с пряк умисъл – съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал и целял настъпването им. Относно умисъла на подс. Б. следва да
се отбележи константната съдебна практика, според която за субективната страна
на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия и
прояви на дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от
неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената му
интерпретация на произтеклите събития. Подсъдимият е
бил наясно, че използваните от него при водене
счетоводството на търговското дружество процесни фактури са с
невярно съдържание, тъй като сделките, с които се обосновава
правото на представляваното от него търговско дружество на
приспадане на данъчен кредит, в действителност не са били осъществени. Подсъдимият
е съзнавал, че
отразяването от счетоводителя - свид.
Х. на процесиите фактури в дневниците за покупки и продажби на представляваното
от него дружество, ще доведе до неистински резултат в справките-декларации,
което ще осуети установяването на действителните данъчни задължения по ЗДДС и
тяхното плащане. Използвайки процесните
фактури подсъдимият е знаел, че потвърждава
неистина в месечните справки декларации по ЗДДС, които се подават пред
съответния орган по приходите и приспада неследващ се данъчен кредит, като по
този начин избягва установяването и плащането на данъчни задължения
в посочените по – горе особено големи размери. С оглед на това, умисълът на
подсъдимия в осъществяването на престъпната дейност е
налице. Фактическите данни по делото несъмнено сочат, че подс.
Б. с оглед неговата
възраст, образование, житейски опит и съдебно минало е разбирал, че извършва
нещо нередно, недопустимо и непозволено от закона.
Неоснователно е възражението на защитника на подсъдимия, че последният
към инкриминирания период е нямало как да знае обстоятелствата, че свид. Ч. е
била излъгана от двама нейни познати от гр. Варна, които регистрирали на нейно
име фирма и започнали да извършват ДДС измами и е действал с ясното съзнание,
че извършва почтена търговска дейност със селскостопанска продукция с „Менидж
Инвестмънт“ ЕООД – ******** „вероятно“ с неин пълномощник, без да знае и
познава действителния собственик или упълномощените от него лица, които са се
представяли за пълномощници, а всъщност са управлявали дейността на фирмата
именно с цел ДДС измами, т.е. че поведението на недобросъвестни съконтрахенти
не може да се вмени във вина на подсъдимия. За последния фактурите
били истински, защото срещу тях той получавал съответните стоки и
услуги. От доказателствата по делото обаче не се
установи, „Милена 97“ ЕООД –******** реално
да е получила количеството ечемик и амониева селитра по процесните фактури,
както и реално да е получила фактурираните услуги – дисковане, валиране, сеитба
и транспорт, тъй като липсват приемо
– предавателни протоколи; товарителници; кантарни бележки; пътни листи, доказващи доставката; платежни документи; документи, от които
да е видно, че „Менидж Инвестмънт“
ЕООД – ********
е притежавало процесното количеството
ечемик и амониева селитра; че е имало складова база, където да ги съхранява; че е
разполагало с разрешение за търговия с препарати за растителна защита; че е
имало необходимия персонал и техника за
осъществяването на услугите
и подс. Б., който фактически е
ръководил дейността на „Милена 97“ ЕООД – ******** и е бил запознат с финансовите му резултати,
няма как да не е бил наясно с това.
Посочените фактури формално съдържат изискващите се от закона реквизити, но
сделките по тях не са документално обосновани и подс. Б., който според
защитникът си е „извършвал
почтена търговска дейност” е трябвало да знае какви документи трябва да
съпътстват доставката на стоките и услугите по процесните фактури, издадени от
„Менидж Инвестмънт” ЕООД –********, защото незнанието на закона, не оправдава
незнаещия.
Относно
сделката с „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна защитникът отново твърди, че към м.
02.2009г. когато подсъдимият е закупил слънчогледа и го е продал на „Геострой
Инженеринг“ не е имало как да знае, че „Агроклас“ ЕООД – гр. Варна е извършвала
ДДС измами в гр. Варна и цялата страна. Не е имал причина да се съмнява, тъй
като е закупил слънчогледа, препродал го е на „Геострой Инженеринг“ ЕООД –гр.
Ямбол , последният го получил и преработил. От
доказателствата по делото безспорно се установи, че Милена 97” ЕООД – ********
е доставила сълънчоглед на „Геострой Инженеринг” ЕООД – гр. Ямбол, но не се установи, че
същият слънчоглед „Милена 97“ ЕООД –******** е закупила от „Агроклас” ЕООД –
гр. Варна. Според коментираното по – горе заключение на допълнителната съдебно
– сечтоводна експертиза, липсват документи, свързани с материалната и кадровата
обезпеченост на „Агроклас” ЕООД – гр. Варна; товарителници, кантарни бележки, приемо
– предавателни протоколи, удостоверяващи извършването на продажбата; аналитични оборотни ведомости на
счетоводна сметка 304 , от които да е видно, че дружеството е притежавало
количествата стоки, обект на доставката. А представените от подс. Б. документи
/ приемо – предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, фактури/,
подробно обсъдени по – горе не могат да бъдат относими към двете издадени от
„Агроклас” ЕООД – гр. Варна процесни фактури.
Т.е. издадените от „Агроклас” ЕООД – гр. Варна фактури № ********** /
06.02.2009г. и № ********** / 06.02.2009г.
са обективирали фиктивни
сделки, по които не е имало реално изпълнение на договорените задължения.
Посоченото дружество не е разполагало със стоките, описани в инкриминираните 2 броя фактури /слънчоглед, валсарен, амониева селитра и суперфосфат/, към деня на продажбата им, за да ги достави и продаде на купувача „Милена 97“ ЕООД – ********, поради което и последният не ги е придобил. А
липсата на реална доставка като действително предаване на определени стоки
изключва упражняването на правото за приспадане на данъчен кредит. Подс. Булеварв не е
упълномощавал други лица да се е занимават с
търговската дейност и с представителството на дружеството, затова няма как да не е знаел,
че не е получил реални доставки по процесните фактури.
Причините за извършването на престъплението са незачитането на установения
правов ред и стремежът към неправомерно облагодетелстване.
При индивидуализацията на наложеното на подс. Б. наказание за извършеното
престъпление, съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и
индивидуализация и отчете всички обуславящи вината и отговорността на
подсъдимия обстоятелства.
Санкцията, определена от законодателя за деяние по чл. 255, ал. 3, вр. ал.
1, т. 2, пр. 1,т. 6 и т. 7, вр. чл. 26, ал. 1 от НК е с кумулативно
предвидени наказания - лишаване от свобода от три до осем години и конфискация
на част или на цялото имущество на виновния. Съдът отчете високата степен
на обществена опасност на извършеното от подс. Б.
престъпление, въздигнато като такова от законодателя, предвид
засегнатите важни обществени отношения, свързани с нормалното и законосъобразно
функциониране на данъчната система, като пряко се въздейства върху конституционно
закрепеното задължение на гражданите да заплащат определените със закон
данъци и предвид общият размер на данъчните задължения, който многократно /7
пъти/ надвишава посоченият в чл.93 т.14 от НК критерий за определяне на
дънъчното задължение като такова в „особено големи размери“. Налице
е проява на разпространено в настоящия момент явление с много висока морална и
социална укоримост.
Обществената опасност на подсъдимия не е висока предвид чистото му съдебно
минало и липсата на противообществени прояви.
Съдът не констатира отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Освен чистото съдебно минало на подс. Б., като смекчаващо вината му
обстоятелства съдът прецени и добрите му характеристични данни.
Налице е и едно изключително смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство, а именно изтеклия значително дълъг период от осъществяването на
престъплението до постановяване на настоящата присъда - осем години и седем
месеца. Посоченото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство дава
основание да се приеме, че наказание, определено при условията на чл. 54 от НК
се явява несъразмерно тежко и несъответстващо на критерия за справедливост във
връзка с критерия за разумен срок на наказателното преследване. Поради това
съдът определи наказанието на подс. Б. при условията на чл. 55, ал.
1, т. 1 от НК, т.е. под предвидения в
съответната приложима материално правна норма минимален размер от три години
лишаване от свобода.
Отчитайки всички изложени обстоятелства, имащи
значение за индивидуализацията на наказанието, размерът на данъчните
задължения и целите на генералната и специалната превенции,
съдът намери за съответно на тежестта на деянието и на обществената опасност на
подсъдимия, наказание лишаване от
свобода под минимума, а именно за срок от
две години.
Като взе предвид, че подс. Б. досега не е осъждан на наказание лишаване от
свобода за престъпление от общ характер и че за постигане целите на
наказанието, предвидени в чл.36 от НК и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той реално да изтърпи
определеното му наказание от две години лишаване от свобода, съдът приложи
института на условното осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК, като отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на
присъдата в сила. Съдът счита, че добрите характеристични данни на подсъдимия,
неговата възраст и социален опит обуславят прилагането на условното осъждане
спрямо него и дават основание да се приеме, че този институт успешно ще поправи
и превъзпита извършителя. Съдът прецени за законосъобразно и уместно да отложи
изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия, за да му
осигури възможност през този изпитателен срок от три години да се поправи, да
коригира своето поведение, да изгради у себе си необходимите морално-волеви задръжки,
без да напуска нормалната среда, в която живее и без да бъде изолиран от
обществото. Съдът определено счита, че в случая условното осъждане представлява
достатъчна наказателна репресия спрямо подс. Б., ще допринесе за резултатното
поправяне на същия и за успешното постигане на предупредително-възпиращите цели
на наказанието.
Тъй като по делото не се установи подсъдимият да
притежава налично имущество, което може да бъде предмет на наказанието
конфискация, съдът не постанови налагането на това наказание.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подс. Б. да заплати по бюджета на съдебната
власт сумата 2 575,30лв. - направени по делото разноски
на досъдебното производство и при разглеждане на
делото пред съда .
Ръководен от изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
са изготвени на 22.11.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: