Решение по КНАХД №1494/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на зам. директор на ТД “Митница Бургас“, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 114/23.06.2025г. по АНД № 253/2025г. по описа на Районен съд - Свиленград. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № BG2024/1000-535/НП от 13.05.2024г. на и.д. зам. директор на ТД “Митница Бургас.

С касационната жалба се претендира, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че нарушението било безспорно доказано и въпреки, че Д. Т., бил предупреден да декларират превозваните от него стоки/ златни изделия/, той не сторил това. На последния бил извършен личен преглед, при който са били открити процесните златни изделия. Както протокола за личен преглед, така и АУАН №BG06022024/1000/M-327 от 06.02.2024 година Д. Т. подписал без никакво възражение. Твърди се, че Д. Т. съзнателно не е декларирал процесните златни накити пред митническите органи. Това сочело, че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването им. Освен това с промените във Валутния закон (ВЗ), лицата които пренасяли златни накити не следвало да ги декларират с декларация по валутното законодателство, но това не ги освобождавало от задължението да декларират същите съобразно митническото законодателство. Съгласно чл.203 и следващите от Регламент №952/2013, където било посочено кои стоки са освободени от мита, било видно, че процесните стоките - предмет на нарушение не попадали под тези норми. В случая жалбопадателят следвало писмено да декларира стоките - предмет на нарушение, тъй като същите многократно а надвишавали стойността от 300 евро - допустимият праг за устно деклариране. На следващо място, принципът на пропорционалност, като част от принципите на общностното право на Европейския съюз изисквал актовете на институциите на ЕС да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели. Във връзка с горното и с тълкуване на нормата на чл.233 от Закона за митниците и преюдициално запитване пред СЕС по дело №С717/22, съединено с дело №С372/2023, отправено от PC Свиленград, с Решение на Съда от 19.12.2024 година по съединените дела №С717/2022 и №372/2023, се наложил извода, че е абсолютно допустимо при извършено нарушение на митническото законодателство както да бъде наложено административно наказание „глоба“, така и стоките - предмет на нарушение да бъдат отнети в полза на държавата, когато те принадлежат на лице, на което може да се вмени отговорност за нарушението стига приложимият към това нарушение санкционен режим, разгледан като цяло да е съобразен с изискването за пропорционалност, какъвто бил и настоящият случай, съобразявайки изцяло мотивите, изложени в т.66 от Решение по съединени дела №С717/22 съединено с дело №С372/2023 на СЕС от 19.12.2024 година. Във вразка с това се иска касационната инстанция да отмени Решение №114/23.06.2025 година по АНД №253 по описа на Районен съд - Свиленград и да постановите друго, с което изцяло да потвърдите НП №BG2024/1000-535/HП по описа на ТД Митница Бургас.

За съдебно заседание се представят писмени бележки с които се претендира отмяна на атакуваното решение и разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и иска същата да бъде оставена без уважение, а оспореното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се разноски пред касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково пледира за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната инстанция като обсъди оплакванията в жалбите и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С атакуваното Решение №114/23.06.2025г. по АНД № 253/2025г. по описа на Районен съд - Свиленград е отменено Наказателно постановление № BG2024/1000-535/НП от 13.05.2024г. на и.д. зам. директор на ТД “Митница Бургас, с което на Д. Т., роден на [дата]година в [населено място], Р. Т., с [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, за нарушение на чл. 233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 4 427.34 лв. и на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата златни обеци – 14 чифта.

За да постанови този резултат, районният съд, при пълнота на доказателствата и напълно изяснена фактическа обстановка е приел, че на 06.02.2024 година, около 01.30 часа на Митнически пункт (МП) „Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси”, на път от Р. Т. за Република България пристига моторно превозно средство (МПС) – автобус марка „Мерцедес” с турски регистрационен номер ********, управляван от турския гражданин М. Б.. В автобуса пътуват общо 14 пътници, между които и жалбоподателят Д. Т.. Преди започване на физическата митническа проверка водачът и пътниците, включително жалбоподателят Д. Т., били поканени да декларират носените от тях лични вещи, стоки и валутни ценности от свидетеля М. П. М.. Жалбоподателят не декларира нищо. На основание чл. 16, ал. 1, т. 9 от ЗМ е извършен личен преглед на жалбоподателя от свидетеля М. М. в присъствието на митническите служители – свидетеля Г. П. П. и колегата им М. Б. Б., при който в джоб на якето на Д. Т. са открити изделия от жълт метал. Същите представлявали златни обеци – 14 чифта, които били собственост на жалбоподателя съгласно неговото изявление. В последствие били установени грамажа на вещите и пробата на златните накити. Определена е и тяхната митническа стойност, посредством ВЛ, възлизаща на сумата 4 427.34 лв. и при единична цена 78.36 лв. за грам/злато проба 585.

Като взе предвид горното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити.

При правилно установената от районния съд фактическа обстановка, настоящата инстанция приема изводите на същия относно обстоятелството, че процесното нарушение е доказано от обективна страна, но не е доказано от субективна страна, за правилни и законосъобразни и почиващи на събрания доказателствен материал.

Съгласно чл.233, ал.1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките.

От събраните по надлежен ред доказателства по делото се следва еднопосочният и категоричен извод, че процесното нарушение е осъществено от обективна, но не и субективна страна от наказаното лице. Именно в тази насока са и изводите на районния съд, които изцяло се споделят от настоящия състав. Поради това и съдът намира, че не следва да излага отново мотиви в тази насока и препраща в решението си към мотивите на въззивната инстанция.

Предвид изложеното, касационните оплаквания се явяват неоснователни, а оспорено решение като правилно следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане чрез процесуалния представител на ответника по касационната жалба, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед направеното възражение за прекомерност, и с оглед разпоредбата на чл.18, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатската работа, съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на 800.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 114/23.06.2025г. по АНД № 253/2025г. по описа на Районен съд – Свиленград.

ОСЪЖДА Агенция „Митници” с адрес: град София, [улица], ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т. (Guma Tekin), роден на [дата]година в [населено място], Р. Т., с [ЕГН] от [населено място], [улица], ***, сумата от 800 лв., направените разноските за адвокатско възнаграждение по КАНД № 1494/2025 година по описа на Административен съд Хасково.

Решението е окончателно.