Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 11.12.2014 година, постановено по гр. дело № 2025 по описа на В. районен съд за 2014 година, предявените от Г. Х. А. и Н. П. Н. против Г. О. съд искове за присъждане на обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер по на 4 800 лв. за всеки един, резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.дело № 3 по описа на Г. О. съд за 2010 година в разумен по смисъла на чл. 1, параграф 1 от ЕКПЧ срок, изразяващи се в негативни емоции, притеснения, безпокойство и стрес, ведно със законната лихва от 13.03.2014 година насетне, са отхвърлени като неоснователни. Решението е обжалвано от Г. Х. А. и Н. П. Н. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо претенциите им, според предявеното с разноски за две инстанции. Позовават се на неправилно тълкуване на приложимия материален закон. Нормата на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ давала релевантност не само на случаи, в които едно производство е забавено поради неправомерно поведение на съдия или на участник в производството, а и на такива, в които забавянето се дължи на некоординираност на законодателството, приложимо за конкретното производство, на структурни или организационни недостатъци в съдебната система. Съдът не съобразил целите и същността на забавеното производство, от което въззивниците търпят вреди, неговата не само търговска, но и социална стойност, мислими да бъдат удовлетворени основно чрез бързина на процедурата. Затова и в Търговския закон били предвидени редица кратки срокове за отделни процедурни действия. Ответникът не доказал фактическа и правна сложност на забавеното производство над обичайната за несъстоятелността. Ответникът по жалбата - Г.О. съд - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл. 2б от Закона за отговорността на Държавата и Общините за вреди. Ищците - Г. Х. А. и Н. П. Н. - излагат в исковата си молба, че с решение от 16.06.2010 година по търговско дело № 3 по описа на Габровски О. съд за 2010 година е открито производство по несъстоятелност спрямо "М."-ООД, гр. С.. Ищците били кредитори на това дружество с вземания от трудово правоотношение. Към момента, повече от четири години от образуване на делото, производството все още било висящо. Забавено било още в обявителната му фаза - нарушени били сроковете по чл. 629,ал. 2 и чл. 629, ал. 5 от ТЗ. Съдът не упражнил контролните си правомощия спрямо участниците в откритото производство по несъстоятелност относно предявяване на вземанията, провеждане на съответните събрания на кредиторите. В резултат делото продължавало извън разумния срок по чл. 6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи / ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г., изм. и доп./ и причинявало вреди - негативни емоции, притеснения, безпокойство и стрес, за които по реда на настоящото производство търсят репарация в размер по на 4 800 лв. за всеки ищец, ведно със законната лихва от предявяването на исковете насетне. Ответната страна - Г. О. съд - оспорва исковете с възражения още в началото на производството да са настъпили усложнения в развитието му - присъединили се по реда на чл. 629, ал. 4 от ТЗ и други кредитори, а това по необходимост удължавало обявителната фаза на производството. В значителната си част отнетото до момента време на разглеждане на делото се отнасяла до мерките за попълване масата на несъстоятелността. Отрича вредите, сочени в исковата молба, да са пряка и непосредствена последица от процедирането на съда. В хода на устните състезания навежда довод за недоказаност на самите неимуществени вреди. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема: По фактите, свързани с продължителността на производството, страните не спорят. Търговско дело № 3 по описа на Г. О. съд за 2010 година е образувано в началото на 2010 година и понастоящем е висящо. Вземанията на ищците за трудово възнаграждение спрямо несъстоятелното дружество са приети чрез служебното им вписване от синдика. Процедурата по приемане на вземания е протекла усложнено чрез оспорването на отделни вземания и свързаното с това производство по чл. 692, ал. 3 от ТЗ, а обявената несъстоятелност и следващото я осребряване на длъжниковото имущество е съпътстувана с невъзможност да се продаде търговското предприятие като цяло, с продажба на отделни активи, изпълнителните способи за част от които са били спирани до приключване на гр. дело № 49 по описа на Г. районен съд за 2012 година. Стигнало се е до положение, в което е имало недостиг на средства за покриване на разноските за производството и до приканване на кредиторите по реда на чл. 629б от ТЗ да привнесат нужните средства. Въпреки това се е стигнало до една частична сметка за разпределение в края на 2012 година. Изложената фактическа обстановка, от съда възприета за безспорна налага извод за неоснователност на предявените искове. Голословно и в разрез с доказателствата по делото е ищцовото твърдение вредите, чиято репарация търсят, да са пряка и непосредствена последица от продължителността на делото, а тази продължителност да се дължи на действията на съда по несъстоятелността. Доколкото са налични, аргумент за противното от нормата на чл. 162 от ГПК, те са резултат от паралелните процедури, свързани с поведението на кредиторите с приети вземания. Обективно те допринасят за забавяне на производството. Бездействието на кредиторите да привнесат нужните за производството средства също удължава процеса. Според закона производството по несъстоятелност приключва или когато се удовлетворят всички кредитори или когато масата на несъстоятелността бъде изчерпана - чл. 735 от ТЗ. Извън обстоятелството, че по делото не е доказана причинна връзка между вредите и поведението на съда по несъстоятелността - самостоятелна пречка за уважаване на исковете, поради липса на елемент от фактическия състав на вземането за обезвреда - чл. 4 от ЗОДОВ, висящността на производството по несъстоятелност по-скоро е в интерес на ищците, отколкото да им вреди. По делото липсва спор, че масата на несъстоятелността не е изчерпана. Това на самостоятелно основание показва, че шансът ищците да съберат вземанията си е наличен и това се дължи на действията на съда и синдика, доколкото при обявена несъстоятелност, разпределението по чл. 722 от ТЗ е единствения способ, щото ищците да получат плащане. Доводите на ищците са неоснователни. Само по себе си забавянето на едно дело по смисъла на чл. 2б от ЗОДОВ е ирелевантно за възникване на вземане за обезвреда. То е от значение ако и доколкото е необходим, иманентен за настъпването на вредата, фактор. Това ясно личи от фактическия състав на който почива основанието на иска - Държавата да отговаря за вредите, причинени ... от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Това нарушение може, според чл. 4 от ЗОДОВ, да има невиновна същност, но във всички случаи трябва обективно да следва от нарочни порцедурни действия на съда, без на причинния процес да влияят други обстоятелства. Доводите на ищците не държат сметка и за законовото положение, че след обявителното решение в производството по несъстоятелност съдът има единствено контролни и охранителни правомощия. Ръководно-решаващата деятелност, значима за продължителността на делото, се пренася върху събранието на кредиторите. Съдът по несъстоятелността не само не разполага с възможност за принудително реализиране на задълженията на участниците в производството - синдик, кредитори, събрание и комитет, но в хипотезите на неизпълнение на тези задължения - в частност за привнасяне на разноски, е властен да спре производството - чл. 632, ал. 5 от ТЗ. Не и да го продължи, замествайки някой от участниците в техните правомощия. Може да уволни синдика, ако той бездейства - чл. 657, ал. 2 от ТЗ, но не може да го застави да изпълнява задълженията си по чл. 658 от ТЗ. Може да свика събранието на кредиторите, но не може да инспирира решения, отнесени изрично към материалната компетентност на този форум. Обобщеният извод е, че съдът по несъстоятелността може да причини вреди по чл. 2б от ЗОДОВ единствено в хипотези на неизпълнение на правомощия, придвижващи процеса от една фаза в друга - закъсняло с оглед на регламентираните срокове обявително решение, на такова за обявяване на несъстоятелност, несвоевременно одобряване на списъка с приети вземания и други подобни. В казуса такава хипотеза не е доказана. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 11.12.2014 година, постановено по гр. дело № 2025 по описа на В.районен съд за 2014 година. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |