РЕШЕНИЕ
№ 579
гр. Бургас, 30.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно
гражданско дело № 20212100501633 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано пред
настоящата съдебна инстанция по повод въззивна жалба на на Д. Л., гражданин на В., роден
на ******** г. в гр. Г., В., с БУЛСТАТ: *********, с адрес в Р. България: гр.П., комплекс
„С. р.“, ул. „К. Б. *“ № ***, бл. Д., вх. *, ет. *, ап. *, подадена чрез пълномощника му
Константин Тончев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 9, ет. 1, против
решение № 32 от 17.06.2021 г., постановено по гр. дело № 516/2020г. по описа на РС-
Поморие, с което на основание чл. 38, ал. 1 вр. с чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС вр. с чл. 86 от
ЗЗД е осъден да заплати на Етажната собственост на сграда Делта, с идентификатор
57491.509.24.2 по КККР на гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт“, ул. „Княз Борис I“ №
219, представлявана от Владимир Георгиев Д., в качеството му на управител и
представляващ на „Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД, което дружество е управител на ЕС,
сумата 4635.06 лв, представляващи дължима вноска за фонд ремонт и обновяване, съгласно
решение на ОС на ЕС от 14.11.2017 г., и сумата от 69.53 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 24.07.2020 г. до
15.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 16.09.2020г. до
окончателното изплащане на главницата, както и направените по делото разноски в размер
на сумата 1514.40 лв.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като се твърди,
1
че неправилно съдът е приел за основателни предявените искове. Сочи, че районният съд не
е съобразил обстоятелството, че на ответника не е отправяно известие за заплащане на
дължимата вноска от легитимен управител на ЕС. Заявява, че в полученото известие е
посочена банкова сметка за заплащане на вноска на името на дружество – „Двора“ ЕООД,
което вече не е било управител на ЕС. Възразява, че няма данни сметката да е създадена
именно за финансиране на фонда за ремонтни дейности, която съгласно решението на ЕС
трябва да е на името на текущия управител на ЕС. Изложени са доводи, че е налице забава
на кредитора, тъй като управителя на ЕС не е изпълнил императивните изисквания на чл. 50,
ал. 3 от ЗУЕС да открие сметка със специално предназначение за внасяне на вноските за
фонд „Ремонт и обновяване“, поради не е налице виновно неизпълнение от страна на
жалбоподателя. Изразява недоволство и по отношение на обстоятелството, че съдът не е
приел за основателно направените в първата инстанция възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК.
По подробно изложените в жалбата съображения се иска отмяната на обжалваното решение
и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Моли за присъждане на
разноските по делото. В случая, че решението бъде потвърдено е направено е възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата ЕС във въззивното
производство с искане за намаляването му. В съдебно заседание, въззивникът не се явява и
не изпраща представител.
В законния срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемия „Поморие Мениджмънт 2“
ЕООД, в качеството му на управител на ЕС на сграда „Делта“ с идентификатор
57491.509.24.2, находяща се в комплекс „Сънсет Ризорт“ – гр. Поморие, е депозирал писмен
отговор по въззивната жалба, с която счита въззивната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение за правилно и законосъбразно. Излага съображения за
неоснователност на възраженията на въззивника за наличието на забава от страна на
кредитора, довело до липса на изискуемост на процесното вземане. Сочи, че дружеството е
открило банкова сметка по чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС след влизане в законна сила на съдебното
решение, с което избора му като управител на ответната етажна собственост е окончателно
стабилизиран, както и, че е уведомило ответника за банковата сметка и е изпращало
електронни съобщения с покани за плащане на дължимите суму по същата банкова сметка.
Счита, че въззивникът не оспорва нито основанието, нито размера на дължимата сума, както
и, че между страните е безспорно, че сметката, по която се заплащат таксите за поддръжка и
управление на общите части е различна от тази, по която се събират вноските за фонд
„Ремонт и обновяване“, като разпореждането със средствата от нея се извършва от
управителя на ЕС, който носи съответната отговорност за действия си. С оглед
гореизложените съображения, подробно развити в отговора по жалбата, въззиваемият моли
за потвърждаване на решението на районния съд и присъждане на разноските по делото.В
съдебно заседание въззиваемата ЕС, чрез упълномощените си процесуални представители
поддържа писмения отговор и прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно
адвокатския хонорар на въззивника. Претендира присъждане на разноските пред въззивната
инстанция.
2
Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните,
обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство пред Районен съд- Поморие е било образувано
по предявените от ищеца Етажната собственост на сграда с идентификатор №
57491.509.24.2 по КККР гр.Поморие, с адрес: гр.Поморие, комплекс „Сънсет ризорт“,
ул.Княз Борис I № 219, сграда Делта, чрез професионалния си управител „Поморие
Мениджмънт 2“ ЕООДобективно съединени искове за осъждане на ответника Д. Л. като
етажен собственик в същата сграда да му заплати сумата от 4635.06 лв, представляваща
дължима вноска за фонд ремонт и обновяване, съгласнорешениена ОС на ЕС от 14.11.2017
г., и сумата от 69.53 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 24.07.2020 г. до 15.09.2020 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 16.09.2020г. до окончателното изплащане на главницата
В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответникът е оспорил
исковете като неоснователни, като е изложил съображения недължимост на претендираните
суми.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл.6, ал.1 т.9
от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД. С обжалваното решение исковете са уважени изцяло, като
досежно главницата съдът е приел, че като собственик на самостоятелен обект в процесната
етажна собственост, ответникът е обвързан от решението, прието на ОС на ЕС на
14.11.2017г., с което са определени дължимите суми, чието присъждане претендира ищеца
за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сграда Делта, за която цел е
създаден фонд„Ремонт и обновяване“ и са определени дължимите към него годишни такси.
По отношение на мораторната лихва за забавено плащане на главницата
първоинстанционният съд е приел, че същата е дължима, считано от забавата на ответника –
24.07.2020г. до 15.09.2020г., предвид обстоятелството, че макар да е бил уведомен за
дължимите суми решението на ОС на ЕС от 14.11.2017г. е било спряно от съда, което
спиране впоследствие е било отменено в производство по иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУСЕ с
определение от 08.07.2020 г., постановено по гр.дело № 855/2017 г. на ПРС , влязло в
законна сила на 24.07.2020г.
На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.При извършване на служебна проверка по реда на чл.
269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването - и допустимо. По съществото на спора, от фактическа
страна съдът намира следното:
От данните по делото безспорно се установява, че като собственик на
самостоятелен обект в процесната ЕС на сграда „Делта“ въззивникът - ответник следва да
участва във всички разходи, свързани с ЕС, за които има влязло в сила решение на ОС на
ЕС. По делото е представен протокол от ОС на ЕС от 14.11.2017 г.,видно от който по т. 4 е
3
взето е взето решение за извършване на необходим ремонт на покрива и покривните тераси
на сградата и е определена припадащата се на ответника дължима сума в размер на
2369.87евро с левова равностойност 4635.06 лв., платима еднократно в срок до 31.12.2017г.
В решението по т. 4 е посочено, че паричната вноска следва да се заплаща по банков път по
специално открита банкова сметка със специално предназначение за фонд „Ремонт и
обновяване“, която да се открие на името на управителя на ЕС съгласно чл. 50, ал. 3 от
ЗУЕС. Установява се, че таксите, дължими във Фонд „Ремонт и обновяване“ на сградата от
всеки от собствениците на самостоятелен обект в ЕС са посочени в приетия бюджет, който е
неразделна част от решението от 14.11.2017г., като дължимата от въззивника такса възлиза
в размер на1512.20 евро. По повод съдебен контрол за законосъобразност, с влязло в законна
сила на 19.02.2020г. съдебно решение от 19.02.2020г. по в.гр.д. 954/2019г. по описа на БОС,
с което е потвърдено съдебно решение от 30.04.2019г. по гр.д. 855/2017г. по описа на РС-
Поморие е прието, че решението от 14.11.2017г. на ОС на ЕС, взето по т. 4 е
законосъобразно, поради което предявения искпо чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяната му е
отхвърлен като неоснователен.Налице са данни, че на ответника са изпращани покани за
плащане на дължимата сума по електронната му поща с посочване на банкова сметка на
предишния управител на ЕС- „Двора“ ЕООД за извършване на плащането, като последната
покана му е изпратена на 03.10.2019г. Представена е и служебна бележка от „РайфайзенБанк
България“ ЕАД за открити банкови сметки на името на настоящия управител на
ЕС„Поморие Мениджмънт-2“ ЕООД.
Представено е и уведомление по чл.46, ал.1 от ЗУЕС, изходящо от В.Д., действащ в
качеството си на управител на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД за проведено на 25.09.2019
г. ОС на процесната ЕС, по силата на което посоченото дружество„Поморие мениджмънт 2“
ЕООД е избрано за нов управител на ЕС за 2020 г. и 2021 г. Установява се, че същото
решението на ОС на ЕС от 27.09.2019 г. за избор на „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД за
управител на ЕС е оспорено по реда на чл.40 ЗУЕС и е потвърдено с влязло в законна сила
съдебно решение № 131/10.06.2020 г., по гр.дело № 800/2019 г. на РС – Поморие потвърдено
с окончателно съдебно решение №1240/05.10.2020 г. по в.гр.д.№1987/2020 г. на ОС-Бургас.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото,
както и релевантните въз основа на нея факти и обстоятелства. Въз основа на тях е направил
правилни фактически и правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата съдебна
инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към тях. В
допълнение с оглед наведените в жалбата доводи и при служебна проверка за спазване на
императивните норми на ЗУЕС, настоящата инстанция намира следното:
Съобразно нормитена чл.6, ал.1, т. 9, вр.чл. 11, т. 7 от ЗУЕС всеки от етажните
собственици е длъжен да заплаща вноските за фонд „Ремонт и обновяване“, чийторазмер е
определенс решение наОСна ЕС съгласно чл. 50 от ЗУЕС. В случая решението на ОС на ЕС
след проведен съдебен контрол е потвърдено като законосъобразно, поради което е
стабилизирано и обвързва етажните собственици. Затова правилен се явява извода на
районния съд, че ответникът дължи претендираната главница, тъй като задължението за
4
заплащането й е възникнало въз основа на горепосоченото решение на ОС на ЕС, т.е.
задължението е установено по основание и размер, като наред с това е и изискуемо с оглед
настъпилия в него краен срок за изпълнение. При липса на доказателства претендирата сума
да е платена от ответника в срок, искът за присъждането й се явява изцяло основателен и
правилно районният съд го е уважил.
Що се касае до оплакванията въввъззивната жалба досежно липсата на открита сметка
по чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС от легитимния управител на ЕС и направените в тази връзка
възражения за липса на виновно неизпълнение от страна на жалбоподателя, настоящата
инстанция намира същите за неоснователни.
Според нормата на чл.50, ал. 3 от ЗУЕС, средствата във фонд „Ремонт и обновяване“
се набират в сметка със специално предназначение,която се открива на името на
председателя на управителния съвет/управителя/ или на сдружението. Следва да се
отбележи, че законът не придава някакво особено качество като вид банкова услуга или
банков продукт на посочената в чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС банкова сметка, като т.нар. специално
предназначение следва да се тълкува в смисъл, че средствата по тази банкова сметка имат
целево предназначение. В настоящия случай, видно от данните по делотобанкова сметка, по
която да се събират сумите за фонд „Ремонт и обновяване“ е била открита както от
предходния управител на ЕС – Двора ЕООД, така и от настоящия управител – ищец
„Поморие Мениджмънт 2“ ЕООД. В изпратените до ответника покани по електронната му
поща е видно, че същият е поканен да заплати дължимата сума именно по посочената в
поканата банкова сметка. Това означава, че е налице изпълнение от страна на кредитора на
задължението му да посочи „специална“ сметка за плащане съобразно приетия в решението
от 14.11.2017г. начин на събиране на сумите за фонд „Ремонт и обновяване“. Дали
средствата по нея са разходвани целево с оглед определеното им в решението на ОС на ЕС
от 14.11.2017г. специално предназначение – за ремонт и обновяване на покрива, е
ирелевантно за изпълнение на възникналото и изискуемо в тежест на ответника като етажен
собственик задължение за заплащането на дължимата от него такса в посочения в същото
решението размер и срок. В случая, че средствата от фонд „Ремонт и обновяване“ са
разходвани от управителя на ЕС в разрез на това специално предназначение, а за други цели,
механизмът за защита на етажните собственици, вкл. и ответника в това му качество е чрез
ангажиране на отговорността на управителя на ЕС, а не чрез отказ за заплащане на
дължимите по посочения фонд суми. Както бе отбелязано по-горе задължението за
заплащане на сумите по фонд „Ремонт и обновяване“ е вече възникнало по силата на
взетото решение на ОС на ЕС, което подлежи на изпълнение.Затова неоснователни се явяват
изложените в жалбата доводи за липса на виновно поведение за неизпълнение, по
съображения, че поради непосочване на сметка по чл. 50, ал. 3 от ЗУЕС ищцовата ЕС като
кредитор на вземането не оказвала необходимото съдействие на ответника за плащане и
това била причината ответникът да не изпълнява задълженията си. Напротив от данните по
делото се установява, че както предишния управител, така и настоящия е посочил сметки за
изпълнение на задължението на ответника, т.е. налице е посочен начин за плащане
5
съответстващ на посочения в решение на ОС на ЕС, което води до извод за неоснователност
е възражението на ответника, че кредиторът-ищец не е оказал необходимото съдействие за
изпълнение на задължението от длъжника.
По отношение на претенцията за мораторна лихва за забава, тъй като в случая такава
се претендира от ищеца върху главницата за периода за периода от 24.07.2020г. /отмяната на
спиране на действието на решението на ОС на ЕС от 14.11.2017г./ до 15.09.2020г. – денят,
предхождащ исковата молба, подадена на 16.09.2020г., правилно районният съд е приел, че
за този исков период ответникът дължи обезщетение върху главница в размер на законната
лихва, което след служебно изчисление по чл. 162 от ГПК се установява, че възлиза в
исковия размер от 69.53 лв.
Поради основателност на главната претенция, правилно районният съд е присъдил и
претендираното обезщетение за забавено заплащане на главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед пълното съвпадане на изводите на районния съд с тези на настоящата
въззивна инстанция за основателност на предявените искове, обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Що се касае до възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от ответника в
писмения му отговор в срока чл. 131 от ГПК действително в обжалваното решение липсва
произнасяне по него, но тъй като решението на първоинстанционния съд се обжалва изцяло,
по този въпрос следва да се произнесе въззивната инстанция. В случая с оглед цената на
исковете съгласно чл. 7, ал. 1, т. 2 от НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение
възлиза в размер на 575 лв., а платеното от ищеца в производството пред районния съд е в
размер на 700 лв., т.е. надвишава с неголяма сума минималното възнаграждение, поради
което неоснователно се явява искането за редуцирането му до посочения в НМРАВ
минимум. По същите съображения неоснователно се явява и възражението на въззивника за
намаляване на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираното от въззиваемата ЕС
адвокатско възнаграждение във въззивното производство, възлизащо в размер на 420 лв.
Затова с оглед изхода на делото в тежест на въззивника следва да останат
присъдените в полза на въззиваемия разноски в първата инстанция, както и направените във
въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420лв.
Мотивиран от горното, Окръжен съд- Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 17.06.2021г., постановено по гр. дело №
516/2020г. по описа на РС- Поморие.
ОСЪЖДА Д. Л., гражданин на В., роден на ******** г. в гр. Г., В., с БУЛСТАТ:
*********, с адрес в Р. България: гр.П., комплекс „С. р.“, ул. „К. Б. *“ № ***, бл. Д., вх. *, ет.
*, ап. * ДА ЗАПЛАТИ на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на сграда с идентификатор
6
57491.509.24.2 с административен адрес в гр.Поморие, комплекс „Сънсетризорт“, ул.Княз
Борис I № 219, представлявана от управителя на ЕС - „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД с
ЕИК:*********, представляван от управителя Владимир Георгиев Д. направените във
въззивното производство разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 420
лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7