Решение по дело №494/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалва се Решение № 46/13.01.2024 г. на ПРС по АНД № 6398/2022 г.

Касационният жалбоподател заместник директор на ТД на НАП Пловдив твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Според касатора, НП е издадено правилно и законосъобразно, като се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на действията на административнонаказващия орган. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендират се разноски.

Ответникът „Професионал - 777“ ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя П. Г., чрез адвокат И. Г.-Г., оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив, счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на наведените касационни основания, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред районния съд е Наказателно постановление № 634760-[рег. номер]/11.05.2022 г., издадено от заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл. 182, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „Професионал - 777“ ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 7 186,52 лева за нарушение по чл.124, ал. 5 от ЗДДС.

От фактическа страна е установено, че ,,Професионал-777“ ООД, регистрирано по ЗДДС лице, осъществявало дейност по производство и монтаж на PVC и алуминиева дограма. На 23-ти и 24.03.2021 г. жалбоподателят заплатил сума в общ размер от 44 381,69 лева на „Франкщал България“ ЕООД, която представлявала аванс по доставка на метални профили и винкели. Доставчикът „Франкщал България“ ЕООД издал фактура № **********/24.03.2021 г. с предмет аванс на стоки, с данъчна основа 36 984,74 лева, ДДС: 7 396,95 лева и с получател „Професионал-777“ ООД. На 29.03.2021 г. стоката била доставена в базата на дружеството жалбоподател. На 12.04.2021 г. доставчикът „Франкщал България“ ЕООД издал две окончателни фактури № **********/12.04.2021 г. с данъчна основа 23 924,10 лева и ДДС: 4 784,82 лв. и № **********/12.04.2021 г. с данъчна основа 12 008,50 лева и ДДС: 2 401,70 лв.

На същата дата /12.04.2021 г./ „Франкщал България“ ЕООД издало и кредитно известие № **********/12.04.2021 г. към авансовата фактура с №**********/24.03.2021 г., което било с данъчна основа „минус“ 35 932,60 лева и ДДС „минус“ 7 186,52 лева, или общо на стойност „минус“ 43 119,12 лева. Така издаденото кредитно известие с № **********/12.04.2021 г. не било отразено с отрицателен знак /минус/ в дневника за покупките и в резултата по справка-декларацията, подадени от жалбоподателя „Професионал-777“ ООД за данъчен период м. 04.2021 г., а било отразено в регистъра дневник за покупките и в справка-декларацията за данъчен период м. 08.2021 г., които подал в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16004801246/14.09.2021 г.

Установено е, че доставчикът „Франкщал България“ ЕООД изпратил кредитното известие № **********/12.04.2021 г. по пощата с обратна разписка, в която като получател от дата 11.05.2021 г. била вписана съпругата на управителя на дружеството. В хода на съдебното производство, посредством съдебно-почеркова експертиза, се установява,че подписът е неавтентичен.

Кредитното известие не било връчено и на никого от работниците и служителите на „Професионал-777“ ООД, които имали сключени трудови договори с дружеството.

На 24.08.2021 г. кредитното известие било получено на електронната поща на дружеството жалбоподател, изпратено от счетоводител на доставчика „Франкщал България“ ЕООД.

На 25.11.2021 г. е съставен АУАН с № [рег. номер] срещу дружеството, а въз основа на него е издадено обжалваното наказателно постановление.

За да отмени НП, районният съд, след като е обсъдил събраните гласни и писмени доказателства, е приел, че процесното кредитно известие е издадено през данъчен период м. април 2021 г., отразено е в регистър дневник за покупките на жалбоподателя за данъчен период м. август 2021 г., който е подаден пред ТД на НАП – Пловдив заедно със справка-декларацията за този период на дата 14.09.2021 г. , и тъй като фактическият състав на нарушението по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС включва не само издаването на кредитното известие, но и неговото реално получаване от задълженото лице, то нарушение няма, защото не се установява кредитното известие да е било получено през м.април 2021г. и съответно вмененото нарушение да е извършено на 15.05.2021г. Мотивирано е, че за да бъде ангажирана отговорността на регистрирано по ЗДДС лице за извършено нарушение по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС, осъществено чрез бездействие, то обективната страна следва да се докаже фактът на получаването на кредитното известие, както и моментът на неговото получаване от задълженото лице, а в случая това не се установява нито с преки, нито с косвени доказателства. Подробно са анализирани всички варианти на възможно получаване на известието, като е направен извод, че за процесния данъчен период то очевидно не е било получено от задълженото лице. Изложено е,че дори и да се приеме, че известието е получено пред 24.08.2021г., но в един по-късен момент спрямо м.04.2021г., то няма как в хода на съдебното обжалване да се приеме друга дата на извършване на нарушението. Крайният извод е, че вмененото административно нарушение е недоказано.

Решението е правилно.

За да възникне задължение за включване в отчетните регистри на кредитни известия, не е достатъчно да се установи, че такива са издадени, а е необходимо те и да са получени от данъчно задълженото лице, в какъвто смисъл е константната практика на ВАС по данъчни дела. За съставомерността на деянието е необходимо кредитното известие да е получено от търговеца. В конкретния случай и съгласно съдебната практика на ВАС, при по-късното получаване на кредитното известие не се касае за недобросъвестност на търговеца. Според практиката на Върховният административен съд задължението възниква с получаването на първичния счетоводен документ от задълженото лице. В настоящия случай това е сторено своевременно след установения момент на получаване на кредитното известие, а именно м.08.2021г. Надлежни доказателства за по-ранно получаване на известието няма, като в тази връзка от страна на районния съд са изложени подробни мотиви,към които касационната инстанция препраща. Затова и не са налице предпоставките за санкциониране на търговеца дотолкова, доколкото поведението му не се дължи на недобросъвестност по отношение на изпълнение на данъчните му задължения.

Отделно от това, видно от преписката е, че корекцията е извършена, като КИ е отразено в дневника за покупки за м.08.2021 г. и в подадената за този период справка–декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното лице.

При това положение и в случаи от вида на разглеждания, националната юрисдикция следва да съобразява обстоятелствата, като срок на отстраняване на нарушението, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което обаче не е било направено /в този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-259/12 на СЕС/.

Следва да се дължи и преценка дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение именно изхождайки от практиката на СЕС по дело С - 259/ 12. Предмет на решението на СЕС са: Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението - Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в Съда на 24 май 2012 г. Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и "Родопи-M 91" ООД по повод наложена на последното административна санкция заради несвроевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура. В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което е задължение, вменено със ЗДДС и наказуемо по същия чл.182 ал.1 от ЗДДС, както е в процесния по настоящото касационно дело казус, няма пречка, и следва да решението да бъде съобразено с практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика обаче, при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те въпреки това, са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, C-263/11).

В този смисъл санкциите, които държавите членки могат да приемат, за да осигурят точното налагане и събиране на данъка и да предотвратят избягването на данъчно облагане, и по-специално, за да гарантират спазването на задълженията на данъчнозадължените лица за коригиране на отчетността им след анулирането на фактура, по която са извършили приспадане, в случая за коригиране отчетността след издаване на ДКИ, не биха могли, на първо място, да поставят под въпрос неутралитета на ДДС, който е основен принцип на общата система на ДДС и не допуска икономическите оператори, които осъществяват едни и същи сделки, да бъдат третирани по различен начин при събиране на ДДС (Решение от 29 юли 2010 г. по дело Profaktor Kulesza, Frankowski, Jozwiak, Orlowski, C-188/09, Решение от 29 март 2012 г. по дело Belvedere Costruzioni, C-500/10). СЕС сочи в решението си, че, за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва, в частност, да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определянето на нейния размер (Решение по дело Redlihs, посочено по-горе, точки 46 и 47, както и цитираната съдебна практика). Като извод СЕС указва, че Националната юрисдикция следва да прецени - предвид членове 242 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност с оглед на обстоятелствата по спора в главното производство, и по-специално на срока, в който нарушението е отстранено, на неговата тежест, както и на евентуалното наличие на избягване на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон, за които отговаря данъчнозадълженото лице - дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. По дело С-263/11 СЕС в решението си, т.55, сочи, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не е изключено да е в противоречие с принципа на пропорционалност национална правна норма, която допуска на лице да се наложи глоба, чийто размер се определя чрез прилагането на обичайната ставка на ДДС към стойността на доставените стоки.

В конкретния случай следва да бъде взето предвид, че от данните по делото може да бъде направен извод, че процесното кредитно известие е отразено в дневника за покупки за м.08.2021 г. и подадената за този период справка –декларация, т.е. преди съставяне на АУАН и по инициатива на наказаното лице. По делото няма данни за предприети от дружеството-жалбоподател действия по избягване на данъчно облагане или заобикаляне на ЗДДС.

Описаната фактическа обстановка дава основание на касационния състав да приеме, че предвидената в разпоредбата на чл.182 ал.1 от ЗДДС имуществена санкция се явява непропорционално висока спрямо допуснатото нарушение. Същата надхвърля необходимото за постигане на целите на ЗДДС, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане. С други думи, в настоящия казус, нормата на чл.182 ал.1 от ЗДДС противоречи на принципа на пропорционалност, регламентиран в чл.5 §4 от Договора за Европейски съюз и по силата на принципа на примата на европейското право спрямо националното, същата не следва да бъде приложена.

При положение, че съдът намери, че тази санкция се явява непропорционална, какъвто е настоящият случай, то по силата на предимството на европейското право и с оглед установената практика на СЕС / цитираното по-горе решение по дело С-263/11/ следва да не приложи нормата от националното право като противоречаща на установен принцип на европейското право.

По тези съображения решението на ПРС следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора на ответната страна се следват претендираните своевременно разноски за осъществената пред касационната инстанция защита. Същите се констатираха в размер на 690 лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/13.01.2024 г. на ПРС по АНД № 6398/2022 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на "„Професионал - 777“ ООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Стамболийски, [улица], представлявано от управителя П. Г., сумата от 690/шестстотин и деветдесет/ лева разноски.

Решението е окончателно.